Отрицателен иск за съсобствен имот и придобивна давност между сънаследници

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                         № 246
                                 гр. София, 20.04.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                   Председател: Бонка Дечева
                                   Членове:     Ваня Атанасова
                                                Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Ив. П. Никова
като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело
№ 20248002104438 по описа за 2024 година
       Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Подадена е касационна жалба от В. Т. Б., чрез адв. А. С. Ш.-А., срещу решение № 379 от 17.
07. 2024 г. по в. гр. д. № 607/2024 г. на ОС – Благоевград, с което е отменено решение № 92
от 19. 04. 2024 г. по гр. д. № 801/2023 г. на РС – Гоце Делчев и е признато за установено, по
предявения от З. Л. П. против В. Т. Б., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен
установителен иск, че В. Т. Б. не е собственик на УПИ [№]- им. 82, в кв. 7 по плана на
[населено място], общ. Г., обл. Благоевград, с площ от 195 кв.м., заедно с построената в
имота полумасивна сграда със застроена площ от 34 кв.м., и е отменен, на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК, нотариален акт № 25, т. I, рег. № 254, н.д. № 2/2023 г. на нотариус Е. Л., с който В.
Т. Б. е призната за собственик по давност на описания имот. Иска се обезсилване на
решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,
евентуално – отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
Подаден е отговор на касационната жалба от ищцата З. Л. П., чрез адв. К. Б., с който е
изразено становище за правилност на въззивното решение и неоснователност на
касационната жалба.
С определение № 5867 от 16. 12. 2025 г. по гр. д. № 4438/2024 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК,
за проверка на допустимостта му в частта, уважаваща отрицателния установителен иск за
разликата над 1/2 ид.ч. от процесния имот, както и за проверка на правилността му в

                                               1
останалата част.
По допустимостта и правилността на въззивното решение, настоящият състав на ВКС
намира следното:
Делото има за предмет предявен от З. П. против В. Б. отрицателен установителен иск – за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на
9/10 идеални части от имота (не се отрича правото на собственост върху наследствената й
1/10 ид.ч.), съединен с претенция по чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на издадения в нейна
полза констативен нотариален акт за собственост за разликата над притежаваната от
ответницата по наследство 1/10 идеална част. Този извод следва от обстоятелствената част и
петитума на исковата молба, от уточненията на претенциите, съдържащи се в последващи
писмени становища, както и във въззивната жалба (лист 7 и 8 от делото на ОС). Ищцата
твърди, че имотът е бил собственост на М. Г. Д., починала на 25. 10. 1984 г. и оставила за
наследници пет деца, всяко от което е придобило по наследство по 1/5 идеална част от
правото на собственост. Ищцата З. Л. П. е внучка на общата наследодателка М. Г. Д. – дете
на дъщеря й Л. А. Т., починала 2019 г. и оставила за наследници Р. Г. П. и ищцата З. Л. П.,
едноутробни сестри, като всяка от тях е придобила по наследство по 1/10 идеална част от
имота по наследство. Ответницата В. Т. Б. също е придобила по наследство 1/10 идеална
част от имота, тъй като е внучка на общата наследодателка - дете на дъщеря й М. А. С.,
починала 1996 г. и оставила за наследници дъщеря си В. Т. Б. и внуци – по право на
заместване на сина й К. Т. Д., починал 1994 г. В имота живяла общата наследодателка М. Д.
до смъртта си през 1984 г., а след това имотът бил ползван само от дъщерите й Л. А. Т.,
починала 2019 г., майка на ищцата, и Л. А. Т., починала 2017 г. Л. А. и Л. А. придобили по
наследство от майка си М. Д. по 1/5 (по 2/10) ид.ч. всяка от тях, двете общо 2/5 (4/10)
идеални части, и двете заедно владели останалите 3/5 (6/10) идеални части на другите
наследници, като всяка от тях владяла по 3/10 ид.ч. (по 1/2 от 3/5 идеални части). Твърди се,
че след смъртта на Л. А. ищцата З. П. придобила по наследство от майка си 1/10 идеална
част и владяла 4/10 идеални части, като към предявяване на иска е собственик на 1/2 (5/10)
идеални части, от които 1/10 придобила по наследство и 4/10 по давност, но не притежава
констативен нотариален акт, признаващ правото й на собственост върху 5/10 идеални части
от имота. През 2023 г. имала намерение да се снабди с констативен нотариален акт за
собственост за 1/2 идеална част от имота, но констатирала, че ответницата В. Т. Б. се
снабдила с нотариален акт за собственост по давност за целия имот. Твърди, че ответницата
„не е единствен собственик на двата процесни имота, а само на идеални части от тях“. Иска
бъде признато за установено, че ответницата В. Т. Б. не е собственик на целия имот,
„доколкото тя притежава по наследствено правоприемство от М. Г. Д. само 1/10 ид.ч.“, както
и да се отмени, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, издаденият в полза на ответницата
констативен нотариален акт за собственост по давност „над действително притежаваната от
последната идеална част от имота“ (видно от уточняването на претенцията, направено на
стр. 9 от въззивната жалба).
Ответницата оспорва твърденията на ищцата за осъществявано владение върху имота от нея
и майка й и за придобиване по давност на идеални части на други наследници на М. Д..

                                             2
Прави и възражение за недопустимост на иска за разликата над 1/10 до 9/10 идеални части,
тъй като ищцата е собственик само на 1/10 ид.ч. от процесния имот по наследство от майка
си и не доказва правния си интерес от иска за разликата над 1/10 идеална част от правото на
собственост.
Въззивният съд е приел, че за ищцата е налице интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск, тъй като същата твърди и установява, че е собственик на 1/2 идеална
част от процесния имот, от които 1/10 идеална част е придобила по наследство, а останалите
4/10 ид. ч. - по давност. Приел е, че предмет на делото е правото на собственост на
ответницата на заявеното от нея основание – придобивна давност. Това придобивно
основание не се е осъществило, тъй като не е доказано ответницата да е завладяла
наследствените идеални части от правото на собственост на останалите наследници на М.
Д., да е осъществявала владение върху същите в продължение на десет години преди
предявяване на иска и да ги е придобила по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. По тези
съображения отрицателният установителен иск е уважен, като е признато за установено, че
ответницата не е собственик на процесния имот и е отменен изцяло издаденият в нейна
полза констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Тези правни изводи са основани на следните доказателства: Въз основа на представени
писмени доказателства е прието за установено, че М. Г. Д. е починала на 25. 10. 1984 г. и
оставила за наследници пет деца: М. А. С., Г. А. Д., Л. А. Т., Л. А. К. и С. А. М.. Всичките й
деца са починали и са оставили за наследници свои низходящи. Л. А. Т. е починала през 2019
г. и е оставила за наследници Р. Г. П. и ищцата З. Л. П., едноутробни сестри, като всяка от
тях е придобила по наследство по 1/10 идеална част. М. А. С. е починала през1996 г. и
оставила за наследници дъщеря си В. Т. Б. и внуци – по право на заместване на сина й К. Т.
Д., починал 1994 г.
Въз основа на гласните доказателства е прието за установено, че до смъртта си общата
наследодателка М. Д. е живяла в процесния имот. След смъртта й пенсионираните й дъщери
Л. А. и Л. А. са започнали редовно да пребивават в имота по цяло лято, като първата
ползвала втория етаж от къщата и дворното място, а наследодателката на ищцата – първия
етаж от къщата и дворното място. Когато си тръгвали, оставяли ключа от къщата при С. Д.,
кметски наместник, за да го вземат отново при следващото посещение. Заедно със своята
майка или сама, в имота е идвала и ищцата, която също е отсядала в него за продължително
време през лятото. Никой не е пречил на Л., З., Л. и съпруга й А. да ползват имота.
Останалите наследници не са посещавали и ползвали имота. В. Б., нито членовете на
нейното семейство, някога са отсядали в процесния имот и са преспивали в него.
Настоящият състав намира, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която
предявеният отрицателен установителен иск е разгледан и уважен за разликата над 1/10 до
9/10 идеални части, поради липса на правен интерес от предявяването му.
За 5/10 идеални части липсата на правен интерес произтича от обстоятелството, че искът е
предявен за защита правото на собственост на ищцата върху 1/2 идеална част от имота,
което тя твърди да е придобила по наследство (1/10 идеална част) и по давност (4/10
идеални части). Не твърди да е придобила по давност или на друго основание другата 1/2

                                              3
идеална част от имота, включително и наследствената на ответницата 1/10 идеална част.
След като твърди, че е собственик само на 1/2 идеална част от имота и няма претенции да е
придобила собствеността върху другата 1/2 идеална част от имота на някакво основание, то
за ищцата не е налице правен интерес да оспорва по исков ред собствеността на ответницата
за разликата над 1/2 до 2/2 идеални части от имота.
На следващо място, наследствената 1/10 идеална част на ответницата върху процесния имот
не е предмет на правния спор и на предявения отрицателен установителен иск. Както бе
посочено по-горе, от исковата молба и уточненията на претенциите, съдържащи се в
последващи писмени становища, както и във въззивната жалба, ищцата заявява ясно, че не
оспорва собствеността на ответницата върху 1/10 идеална част от имота, придобита по
наследство от майка й М. А. С., която към смъртта си е притежавала 1/5 ид.ч. от имота по
наследство от общата наследодателка М. Г. Д., както и че искането й е да се признае за
установено, че ответницата не е „единствен собственик“ на целия процесен имот, а „само на
идеални части“ от него, „доколкото тя притежава по наследствено правоприемство от М. Г.
Д. само 1/10 идеална част“. Като е отрекъл правото на собственост на ответницата и върху
наследствената й 1/10 идеална част от имота, съдът е нарушил диспозитивното начало.
За 4/10 идеални части ищцата не установи правния си интерес от предявяване на иска, тъй
като не доказа твърдението си за придобиването им по давност от други наследници на
общата наследодателка, различни от ответницата В. Б., чиято наследствена 1/10 идеална част
ищцата признава и не твърди да е придобила по давност.
Съсобствеността върху имота произтича от наследяване и с приемане на наследството, част
от което е и владението като фактическо състояние, владението продължава от наследниците
по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот, като всеки
наследник е владелец на собствената и държател на останалите идеални части. Ако един от
наследниците се позовава на придобивна давност на идеална част на друг наследник, следва
да преобърне с едностранни действия държането на тази идеална част във владение. Тези
действия трябва да бъдат доведени до знанието на другия наследник и да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
другия сънаследник и намерението за своене на неговата идеална част. В този смисъл са
разясненията, дадени с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
В случая не е доказано нито ищцата да е завладяла чуждите наследствени идеални части от
правото на собственост (ползването на наследствен имот през лятото само от някои от
наследниците не доказва владение на идеалните части на другите наследници), нито е
доказано ответницата да е завладяла и придобила по давност спорните идеални части от
процесния имот
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 8 от 27. 11. 2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК, ако
ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, съдът следва да
прекрати производството по делото.
Като процесуално недопустимо в частта, с която отрицателният установителен иск е
разгледан и уважен за разликата над 1/10 до 10/10 идеални части от процесния имот,
въззивното решение следва да бъде обезсилено.


                                            4
Въззивното решение е допустимо и правилно в частта, с която отрицателният установителен
иск е уважен за 1/10 ид.ч. от процесния имот.
Ищцата е установила правния си интерес от предявяване на иска за 1/10 идеална част, тъй
като е доказала придобиването й по наследство от майка си, която е била пряк наследник на
общия наследодател М. Г. Д..
По съображения аналогични на изложените по-горе – наследствен характер на имота и
липса на доказателства ответницата да е завладяла наследствената 1/10 идеална част на
ищцата, не би могло да се приеме, че заявеният от нея придобивен способ по чл. 79, ал. 1 ЗС
се е осъществил. Изводът на въззивния съд, че ответницата е преобърнала във владение
държането на наследствените идеални части на ищцата от процесния имот е необоснован,
тъй като събраните доказателства не установяват същата да е извършила действия, които по
явен и недвусмислен начин да показват отричане владението на ищцата и намерение за
своене на нейната идеална част. А изводът, че ползването на наследствен имот доказва
владение на чуждите наследствени идеални части от имота противоречи на указанията по
приложението на чл. 68 и 69 ЗС, дадени с формираната задължителна съдебна практика,
цитирана по-горе.
С оглед изхода на делото В. Т. Б. ще следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на З. Л. П. сумата 203, 24 евро (1/10 от разноските, направени от ищцата при
разглеждане на делото пред трите инстанции). З. Л. П. ще следва да бъде осъдена, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В. Т. Б. сумата 716, 90 евро (9/10 от разноските,
направени от ответницата при разглеждане на делото пред трите инстанции).
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо
гражданско отделение
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 379 от 17. 07. 2024 г. по в. гр. д. № 607/2024 г. на ОС –
Благоевград в частта, с която е признато за установено, по предявения от З. Л. П. против В.
Т. Б., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост, че В. Т. Б.
не е собственик на 1/10 идеална част от УПИ [№]- им. 82, в кв. 7 по плана на [населено
място], общ. Г., обл. Благоевград, с площ от 195 кв.м., и на 1/10 идеална част от построената
в имота полумасивна сграда със застроена площ от 34 кв.м. и е отменен, на основание чл.
537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 25, т. I, рег. № 254, н.д. № 2/2023 г. на нотариус Е. Л. за
1/10 идеална част от описания по-горе имот.
ОБЕЗСИЛВА решение № 379 от 17. 07. 2024 г. по в. гр. д. № 607/2024 г. на ОС – Благоевград
в частта, с която предявеният от З. Л. П. против В. Т. Б., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК,
отрицателен установителен иск е уважен за разликата над 1/10 до 10/10 идеални части, като
е признато за установено, че В. Т. Б. не е собственик на 9/10 идеални части от УПИ [№]- им.
82, в кв. 7 по плана на [населено място], общ. Г., обл. Благоевград, с площ от 195 кв.м., и на
9/10 идеални части от построената в имота полумасивна сграда със застроена площ от 34
кв.м., в частта, с която е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 25, т. I,
рег. № 254, н.д. № 2/2023 г. на нотариус Е. Л. за над 1/10 идеална част от процесния имот И
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези части.


                                              5
ОТМЕНЯ решение № 379 от 17. 07. 2024 г. по в. гр. д. № 607/2024 г. на ОС – Благоевград в
частта за разноските (с характер на определение в тази част) И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Т. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на З. Л. П. сумата 203, 24 евро
част от разноските за трите инстанции, съответна на уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. Л. П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В. Т. Б. сумата 716, 90 евро
част от разноските за трите инстанции, съответна на неуважената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                              1. _______________________

                                                              2. _______________________




                                            6