Свидетелски показания на полицаи и наказание за разпространение на наркотици при опасен рецидив

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 276
                          гр. София, 15.06.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори май през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Бисер Троянов
                            Членове:     Биляна Чочева
                                         Надежда Трифонова

при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора Н. Любенов
като разгледа докладваното от Бисер Троянов Касационно наказателно дело от
общ характер № 20268002200405 по описа за 2026 година
       Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. С.
С., чрез защитника му адв. Г. А., против решение № 43/ 27.03.2026 г. по
в.н.о.х.д. № 262/2025 г. на Варненския апелативен съд, І състав, с касационни
доводи за съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на
наказанието по чл. 248, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК.
     В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. С. С.
и преупълномощеният му защитник адв. Г. М. поддържат жалбата по
изложените в нея съображения.
     Представителят на Върховната прокуратура счита жалбата за
неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания.
Изразява становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства, а за
констатираните противоречия между отделни свидетелски показания е
посочил кои от тях и защо приема за достоверни, отговорил е на всички
доводи на жалбоподателя и неговия защитник. Наказанието е определено
справедливо, към минималния размер на санкционната част на закона, като не
са налице предпоставките по чл. 55 от НК. Предлага да бъде оставена без
уважение касационната жалба.

                                     1
      Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в постъпилата
касационна жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно
заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели,
намери следното:
      С решение № 43/ 27.03.2026 г. по в.н.о.х.д. № 262/2025 г. Варненският
апелативен съд, І състав потвърдил присъда № 38 от 28.05.2025 г. по н.о.х.д.
№ 129/2025 г. на Варненския окръжен съд, с която подсъдимият С. С. С. е
признат за виновен в това, че на 31.07.2024 г. в гр. Варна, в условията на
опасен рецидив и продължавано престъпление, без надлежно разрешително по
ЗКНВП разпространил високорискови наркотични вещества – марихуана, с
общо тегло от 0,71 грама и на обща стойност от 14,20 лв, поради което и на
основание чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, пр. 5 във вр. с чл. 26 във вр. с чл.
29, ал. 1, б. „б“ от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от шест години
лишаване от свобода при първоначален строг режим, както и наказание глоба в
размер на 25 000 лева. С присъдата е разпоредено отнемане на предмета на
престъпление и унищожаването му, както и на останалите веществени
доказателства. В тежест на подсъдимия съдилищата възложили разноските по
делото.
      Касационната жалба на подсъдимия е процесуално допустима, подадена
е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на
касационна проверка.
      Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
      Касаторът поддържа довод за допуснати съществени процесуални
нарушения при доказателствения анализ. Подновени са възраженията срещу
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, направени
пред въззивната инстанция и за които е даден отговор в обжалваното решение.
Касационният съдебен състав обаче проверява наличието на нарушения на
процесуалния и на материалния закон, за които се оплаква жалбоподателя, но
не може да преобсъжда доказателствата по делото, нито да приема нови
фактически констатации по казуса. Затова няма да обсъжда възраженията, с
които се прави нов прочит на доказателствата, различен от приетия с
въззивното решение.
       1. Несъстоятелен е доводът на касатора, че в нарушение на забраната по
чл. 118, ал. 2 от НПК били разпитани като свидетели полицейските служители
Б. Г. и Ж. С., защото провели действия по разследването. Съгласно чл. 118, ал.
2 от НПК не могат да бъдат свидетели лицата, извършили действия по
разследването и съдебни следствени действия, както и провелите
разузнавателни беседи. Действия по разследването могат да провеждат само
длъжностни лица, на които по закон им е възложено да осъществяват тази


                                         2
процесуална дейност, уредена в глава ХVІІ от НПК и изрично посочени в чл.
194 от НПК, а съдебни следствени действия – само съдебния състав,
разглеждащ делото. Разузнавателна беседа е оперативно-тактически,
разузнавателен способ за извличане на информация от лицето, с което тя се
провежда. Беседата не е процесуална дейност, защото не е способ за доказване
по НПК. Процесуалният закон забранява да бъдат снети чрез показания
сведения, разказани на полицейски служители (или др. лица) по време на
разузнавателната (оперативната) беседа. Затова информацията, получена при
беседата не може да бъде част от доказателствения материал по наказателното
дело.
      В конкретното дело свид. Б. Г. е участвал в полицейската акция по
установяване и задържане на свид. С. П., за когото получил информация, че
току-що закупил наркотично вещество от подсъдимия. Свидетелят Ж. С. също
участвал в полицейската акция по наблюдение действията на лица,
закупуващи наркотик от подсъдимия, а след задържането му е присъствал на
огледа на жилището. На огледа присъствал и свид. Б. Г.. Огледът на
апартамента на подсъд. С., където били намерени празни самозалепващи се
найлонови пликчета със следи от марихуана, бил проведен от разследващ
полицай Х. и в присъствието на поемни лица – съседи от блока. Така
описаните действия на двамата полицейски служители не представляват
процесуална дейност по разследването, нито са провеждали оперативна
(разузнавателна) беседа с някой от другите участници в наказателния процес.
Полицейските им действия неправилно са окачествени от защитника като
дейност по разследване в наказателно производство, както това личи от
възраженията му пред първоинстанционния съд и по-късно, в пренията пред
въззивната инстанция и в касационната жалба. Оперативно-издирвателна
полицейска дейност може да се провежда и по време на вече образувано
наказателно производство по чл. 212, ал. 1 или ал. 2 от НПК, като запазва
характера си на извънпроцесуална дейност. С образуване на углавно
разследване извършените впоследствие от неразследващ орган оперативни
полицейски       действия     не    се     променят         (преобразяват)  в
наказателнопроцесуални, за разлика от действията по чл. 194, ал. 4 и ал. 5 от
НПК, които са процесуални действия по разследването. В конкретния случай
досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК с
разпит на свидетел и действително огледът е извършен по време на висящо
наказателно производство, затова е проведен от разследващ полицай, а не от
полицейски орган. Полицейските служители, присъствали при извършване на
оглед (а така също и на претърсване, изземване, следствен експеримент и
разпознаване на лица и предмети) могат да бъдат свидетели по наказателното
дело, тъй като това изрично е разрешено с чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК.


                                     3
      2. С касационната жалба се упреква съда, че е пренебрегнал
оправдаващите подсъдимия доказателства. В тази група попадат променените
в съдебната фаза показания на свид. Г. А. и свид. М. Р., както и
новодопуснатият свидетел А. Й., съсед на подсъдимия в блока. Доводът е
неоснователен. Въззивният съд е подложил на самостоятелен анализ и
преценка тъкмо тези показания, съпоставил ги е с прочетените от
първоинстанционния съд показания на А. и Р. от досъдебното производство,
защото им противоречат, след това е съпоставил всички оправдателни
доказателства на показанията на полицейските служители, както и на
показанията на новия свид. К. Д., с когото свидетелите А. и Р. „заместват“
подсъдимия като продавач на закупената от тях дрога, изоставяйки
първоначалните си показания. Апелативният съдебен състав е намерил
съществени противоречия между свидетелските разкази и е обосновал кои от
тях и защо кредитира с доверие. Изключвайки показанията на свидетелите А.,
Р. и Й., дадени в първоинстанционното съдебно следствие, и кредитирайки
показанията на първите двама от досъдебното производство, съдът е намерил
доказателствена подкрепа сред останалите разпитани по делото свидетели, за
да изгради стройна, логична и обоснована картина на инкриминираните
събития. Не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е
изложил мотиви за доказателствения анализ и убедено е защитил тезата за
действителното авторство на деянието.
     3. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение с отказа да
приобщи снимков материал, представен от защитата, да изясни съдебното
минало на свид. К. Д. и с какви материални средства се издържа, кому
принадлежи използвания от свид. П. телефонен номер за свръзка с
подсъдимия и др. Съдът събира доказателства, които способстват за
разкриване на обективната истина, поради което са относими. Неотносимите
към обвинението факти не се събират, тъй като дори и да разкриват факти от
обективната действителност те с нищо не допринасят за изясняване на
извършеното деяние и на признаците от престъпния състав. Затова и упрекът в
касационната жалба се явява неоснователен.
      4. Несъстоятелно е и възражението в жалбата за неизяснени
обстоятелства около провежданата полицейска акция: къде са били ситуирани
полицейските служители, имали ли са видимост към входа на блока, на какво
разстояние са били един от друг и спрямо сградата и т.н. Това са
обстоятелства, установени при разпита на свидетелите-полицай и са били
предмет на проверка от решаващите съдилища, установили фактите по
извършените две деяния по разпространение на наркотични вещества.
Въззивната инстанция е обсъдила съвкупно всички доказателствени
материали и не е намерила основание да се усъмни в достоверността на


                                    4
изложеното от полицейските служители, разпитани по делото. Същите се
оказали подкрепени от показанията, дадени на досъдебното производство от
свидетелите, закупили марихуана от подсъд. С., както и от категоричните
показания на свид. Ст.П. пред първоинстанционния съд. Затова и не е било
необходимо съдът да изследва възникналите у защитника съмнения, след като
сам се е убедил в противното.
      5. Надежден отговор с въззивното решение са получили всички
възражения на жалбоподателя, поради което не е налице липса на мотиви в
съдебния акт. Фактическите констатации правилно са подведени под
престъпния състав на чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, пр. 5 във вр. с чл. 26
във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК. Престъплението по разпространение на
високорисково наркотично вещество (марихуана) е продължавано, извършено
с две отделни деяния в рамките на няколко часа и от обективна и субективна
страна разкриват признаците на чл. 26 от НК. Престъплението е извършено в
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, тъй като
подсъдимият е осъждан два пъти на ефективни наказания лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер по н.о.х.д. № 4441/2017 г.
на 7 месеца лишаване от свобода, приведено по чл. 68 НК и по н.о.х.д. №
1804/2019 г. – на 4 месеца лишаване от свобода.
      6. Наказанието на подсъдимия С. С. е определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Размерът от 6 години лишаване
от свобода, както и глобата от 25 000 лева са отмерени малко над минималната
санкция, предвидена в закона. Съобразени са ниското тегло и стойност на
разпространената марихуана, както и с добрите характеристични данни на
подсъдимия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се
приемат: броя на деянията, включени в продължаваната престъпна дейност,
както и високата степен на обществена опасност на дееца, който е осъждан
досега по 9 дела, част от които се намират в съвкупност (записи в бюлетина за
съдимост под №№ 2, 3 и 4, както и под №№ 5 и 6)), докато други са в рецидив
(запис № 7 спрямо № 5 и 6; запис № 8 и запис № 9 спрямо останалите). Извън
деянията, обуславящи опасния рецидив на разглежданото престъпление
(записи с №№ 5 и 6, както и № 7) останалите осъждания на подсъд. С.
завишават неговата наказателна отговорност и представляват отегчаващо
наказанието обстоятелство (по тях са определени наказания пробация с
различен срок). По делото не са разкрити изключителни и многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да наложат извод за
приложението на привилегирования институт по чл. 55 от НК. Затова и
съдилищата правилно са индивидуализирани наказанието при общите условия
на чл. 54 от НК. Подсъдимият и защитата са разполагали с възможността да
направят други искания, вкл. и за провеждане на диференцирани процедури,


                                        5
за да се възползват от предвидените в тях по-благоприятни условия за
определяне на наказанието.
     Воден от изложените мотиви съдът прие касационната жалба на подсъд.
С. С. за неоснователна, а обжалваното решение на въззивния съд – като
правилно и законосъобразно, поради което подлежи на потвърждаване.
     Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

                                РЕШИ:
       ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/ 27.03.2026 г. по в.н.о.х.д. № 262/2025
г., по описа на Варненския апелативен съд, І състав.
     Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     6