Обезщетение при катастрофа и доказване на съпричиняване при липса на предпазен колан

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 124
                           гр. София, 11.05.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Тотка Калчева
                             Членове:     Анжелина Христова
                                          Никола Чомпалов

при участието на секретаря Петя Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско
дело № 20258002901433 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл.290 ГПК.
       Образувано е по касационна жалба от П. Р. Г. и М. С. Г., и двамата чрез
адв. И.Б. срещу решение №10008 от 28.03.2025 г., постановено по в.гр.д.
№3941/2018 г. по описа на Апелативен съд- София, с което се отменя
решение №1167 от 22.02.2018 г. по гр.д. №1069/2017 г. по описа на Софийски
градски съд в частта, с която ответникът - кипърско застрахователно
дружество „Застрахователна компания „Олимпик“ АД /в ликвидация/ с
регистриран КЧТ в РБългария „Застрахователна компания Олимпик - Клон
България“ КЧТ, ЕИК 200737120 е осъден на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД да заплати на всеки от двамата ищци - П. Р. Г. с ЕГН ********** и М.
С. Г. с ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на сина им Дейвид М.ов Василев, настъпила на 24.01.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от 24.01.2016 г., за разликата над сумата от по
120 000 лева до размер на сумата от по 200 000 лева на всеки от тях, и вместо
това се отхвърлят исковете им с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им
Дейвид М.ов Василев, настъпила на 24.01.2016г., ведно със законната лихва,
считано от 24.01.2016г., за разликата над сумата от 120 000 лева до размер на
сумата от 200 000 лева на всеки от двамата, както и в частта, с която се

                                      1
потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за обезщетяване на
неимуществени вреди за разликата над сумата от 200 000 лева до размер на
сумата от 400 000 лева.
           В касационната жалба се твърди, че решението е не правилно-
пос т а н о в е н о при съществено нарушение на материалния закон,
съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите поддържат, че
въззивният съд се е произнесъл без да обсъди задълбочено и в пълнота
събраните доказателства, като необосновано и в противоречие със закона и
съдебната пра к т и к а по    приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е приел
съпричиняване на вредите от пострадалия в обем 40 %. Считат, че съдът при
опреД.е на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е
съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по
приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е о пределил занижен размер на
обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Молят да се
отмени решението в обжалваните части, като бъдат уважените исковите им
претенции изцяло, ведно със законната лихва.
        Ответникът „Застрахователна компания „Олимпик“ АД /в ликвидация/,
Кипър, с регистриран КЧТ в РБългария „Застрахователна компания Олимпик -
Клон България“ КЧТ, ЕИК 200737120 не представя отговор на касационната
жалба в законоустановения срок.
        С определение №3667 от 23.12.2025 г., постановено по настоящото дело,
е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 Г ПК касационно обжалване на
въззивното решение по значимите за изхода на делото процесуалноправен
въпрос - за задълженията на въззивния съд при постановяване на
решението да изложи собствени мотиви като с оглед предмета на спора
анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
релевантните доводи и възражения на страните и материалноправен
въпрос - относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и по-конкретно
о т н о с н о предпоставките за намаляване на обезщетението за
неимуществени вреди и доказването на приноса за увреждането от страна
на пострадалия.
        Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо
отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни
основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема
следното:
         За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му
ч а с т по отношение на претенциите за сумите над 200 000 лева до
претендираните 400 000 лева и да го отмени частично в осъдителната част,
като отхвърли исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумите
над 120 000 лева до присъдените 200 000 лева, въззивният съд намира за
установено, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на
техния син Дейвид М.ов Г., настъпил а при ПТП на 24.01.2016 г., причинено


                                     2
виновно от водача на лек автомобил „Ситроен Саксо“, рег.№СН 7770 ВВ,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество. Решаващият съдебен състав приема, че с влязла в сила
осъдителна присъда, която е задължителна за него съгласно чл.300 ГПК, са
установени извършването на деянието от водача на МПС, неговата
противоправност и виновността на дееца.
        Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от ищците възлиза на сумата от 200 000
лева за всеки от тях. Излага доводи, че този размер е съобразен с критериите
на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление №4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото -
възрастта на пострадалия; близките отношения, които ищците са имали със
своя син; болките и страданията, които са претърпели от неговата внезапна и
преждевременна смърт; обществено - икономическите условия в страната и
лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
        С     оглед приетите заключенията на основната и до пълнителна
комплексна АТЕ и медицинска експертиза, решаващият състав приема, че
лекият автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан, но Дейвид Г., като
пътник на предна дясна седалка при процесното ПТП, не е ползвал колана и е
изпаднал от автомобила. Счита, че вещите лица категорично са изразили извод
в основното заключение, че ако Дейвид Г. е ползвал обезопасителния колан е
нямало да изпадне от автомобила и да получи тези травми, които са довели до
неговата смърт.
        С оглед изложеното, апелативният състав стига до извод, че
пострадалият пряко и непосредствено с поведението си е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат при съотношение: 60% за водача и 40% за
починалия, поради което обезщетенията следва да се намалят с приетото
процентно съотношение на съпричиняване /40 %/. Въззивният съд намира, че
всеки един от преките искове е основателен до размер на сумата от 120 000
лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 400 000 лева.
        По поставения процесуалноправен въпрос:
        Със задължителното за съдилищата ТР №1/2013г., т.д.№1/2013г. на
ОСГТК на ВКС /т.2/, както и в множество решения по реда на чл.290 ГПК,
вкл. цитираните от касатора, ОСГТК на ВКС приема, че непосредствена цел
на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния
спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез
събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените
ф а к т и под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд, на
основание чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК дължи преценка на всички
правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, въз основа
на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както
и да се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи във


                                     3
въззивната     жалба. Дейността на въззивния съд не е повторение на
първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което
втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция
процесуални действия, но при наличие на порок е задължена да го отстрани
чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на
правото.
       По поставения материалноправен правен въпрос настоящият състав на
ВКС намира следното:
       Непротиворечива е съдебната практика /решение №206 от 12.03.2010г.
по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.
№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/13г.
на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ТК,
II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д.№316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение №33 от 04.04.2012г. по т.д.№172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.,
постановени по реда на чл.290        ГПК/, че намаляването на дължимото
обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено на първо място от
надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване
на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да
се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Определеният като справедлив размер на обезщетението следва
да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на
процесното ПТП.
       По касационната жалба:
       Законосъобразни и обосновани са изводите на въззивния съд, че ищците
са претърпели неимуществени вреди от смъртта на техния син Дейвид М.ов
Г., настъпил а при процесното ПТП на 24.01.2016 г., причинено виновно от
водач на лек автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ в ответното застрахователно дружество, респ. че имат
право на обезщетение за тези вреди, което следва да се о предели по правилата
на чл.52 ЗЗД. Основателни са обаче оплакванията в касационната жалба за
допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в
необсъждане на доводите и възраженията на страните, излагане на
схематични мотиви,       анализ само на част от доказателствата и непълно
изясняване на фактите и обстоятелствата,        относими както към опреД.е
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди, така и към преценката за наличие на съпричиняване на
вредите от самия пострадал.
       Неимуществените вреди, изразяващи се в изживени морални болки и
страдания, се обезщетяват от съда по справедливост /чл.52 ЗЗД/. С оглед


                                     4
задължителната съдебна пра к т и к а - ППВС №4/1968г., както и трайната
практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК
решения- №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., №158/28.12.2011г. по т.д
№157/2011г., I т.о., №66/03.07.2012г. по т.д. №619/2011г., II т.о.,
№124/11.11.2010г. по т. д. №708/2009 г. на II т. о., №749/05.12.2008г. по т.д.
№387/2008г. на II т.о., №25/17.03.2010 г. по т. д. №211/2009 г., II т.о. ,
№206/12.03.2010г. по т. д. №35/2009г. на II т.о., №1/26.03.2012г., по т.д.№
299/2011г. на ІІ т.о., №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на І т.о. и много
д р у г и , понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква
преценката на обективно съществуващи                 обстоятелства, като при
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. Посочените обстоятелства
следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
самото общество,        обусловено от икономическите условия в страната,
проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите .
        Установява се от приетите писмени доказателства /влязла в сила
присъда по н.о.х.д. №141/2016 г. на ОС-Сливен, удостоверение за раждане,
медицинско свидетелство за смърт, удостоверение за наследници/, че при
процесното ПТП, реализирано на 24.01.2016 г., ищците П. Г. /47 г./ и М. Г. /38
г./ са загубили неочаквано, внезапно и по трагичен начин своя непълнолетен
син Дейвид /16 г./. Нелепата загуба на сина им в толкова ранна възраст е
причинила дълбоки и продължителни емоционални болки и страдания на
двамата ищци. От събраните гласни доказателства /показания на св.
Люцканов/ е видно, че родителите са съкрушени и преживяват тежко смъртта
на сина си, плачат, живеят в напрежение. Установява се, че са живеели заедно
и са имали близки и топли отношения. Дейвид е бил живо и будно момче,
ползващо се с уважението на своите връстници, активно спортуващ
волейболист, награждаван от кмета на гр. Сливен. На погребението му са
присъствали много хора, ученици от всички гимназии в града. Свидетелските
показания относно спортната кариера на починалия Дейвид, получаваните
награди и обществена популярност са подкрепени и от приетите по делото
грамота за отлично представяне на състезания по волейбол и статия по повод
смъртта му /“Загина млада волейболна надежда на Сливен“/.
        Настоящият съдебен състав намира, че ищците са преживели тежки и
продължителни морални болки и страдания от загубата на техния 16 г. син,
който е бил на прага на своя самостоятелен живот с очаквания за предстояща
житейска реализация. При съобразяване на близките им отношения родител-
дете, възрастта и общественото положение на загиналия, следва да бъде
споделен крайният извод на въззивния съд, че обезщетение в размер на по
200 000 лева за всеки от родителите е адекватно на претърпен и т е
неимуществени вреди и отговаря на принципа на справедливост съгласно
чл.52 ЗЗД. Този размер е съобразен и с икономическите условия в страната,

                                      5
проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите към
м.януари 2016 г. /10 420 000 лева за телесни увреждания/смърт и 2 100 000
лева за имуществени вреди независимо от броя на пострадалите лица/.
      Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд е
достигнал до незаконосъобразни и необосновани изводи за съпричиняване на
вредите от пострадалото лице и без да са налице предпоставките по чл.51,
ал.2 ЗЗД     е уважил възражението на ответника за намаляване на
обезщетението с 40%.
         Предвид дадения по-горе отговор на втория правен въпрос, ВКС не
споделя     изводите на въззивната инстанция за доказан по категоричен
н ач и н принос на пострадалия за настъпването на вредите, като счита, че
същите са направени без обстоен и задълбочен анализ на доказателствата. От
основното и допълнителното заключения на приетата в първоинстанционното
производство комплексна съдебна автотехническа и медицинска екс пертиза,
както и обясненията на вещите лица в открито съдебно заседание се
установява, че след загубата на контрол и напускане от процесния автомобил
на платното за движение са последвали два удара – първи удар в крайпътно
дърво с дясната странична част на автомобила, който е бил със значителна
кинетична енергия и е довел до значителни деформации по купето
/деформации навътре с дълбочина около 70 см/ и втори удар – с предната
челна част в друго дърво. Пострадалият Дейвид Г., возещ се на предна дясна
седалка, е бил без поставен обезопасителен колан и е изпаднал от автомобила,
като тялото му е било на банкета, вляво от платното за движение.
Локализацията на уврежданията, получени от Дейвид сочат, че най-силни са
били ударите в областта на дясната половина на главата и гръдния кош. Тези
увреждания са получени вследствие удряне на травмираните области на
тялото по вътрешното оборудване на лекия автомобил и при изпадането и
удрянето на тялото по повърхността на терена с голяма кинетична енергия. В
основното заключение експертите сочат, че при пра в и л н о поставен
обезопасителен колан е нямало да настъпи изпадане на тялото от
автомобила, травмите са щели да бъдат значително редуцирани и е нямало да
доведат до смъртта на пострадалия. В допълнителното заключение /изготвено
по допълнително поставени въпроси относно механизма на произшествието и
настъпването на травмите на пострадалия/ стигат до извод, че страничният
удар с висока скорост /над 84- 85 км/ч/ на автомобила в крайпътно дърво е
довел до значителни деформации в купето и е основна причина за получените


                                     6
тежки травматични увреди от Дейвид Г., като изпадането от автомобила е
довело до значително увеличение на тяхната тежест. Изяснено е, че
ефективността на обезопасителните колани е най-висока при скорост до 60
км/ч, като при страничен удар ефективността значително намалява /поради
страничното приплъзване на тялото/. В случая страничният удар, при който
автомобилът е силно деформиран от дясно, е значителен, което би намалило
ефективността на колана. Вещите лица сочат, че Дейвид Г. е получил
увреждания по глава /множество травми, вкл. оток на мозъка и меките
мозъчни обвивки с вклиняване на мозъчния ствол в големия тилен отвор,
кръвоизливи в областта на мозъчния ствол/, гръбначен стълб /счупване на зъба
на втори шиен прешлен и контузия на гръбначния мозък в областта на горния
край/, гърди /множество травми, вкл. многофрагментни счупвания на почти
всички десни ребра, причинили разкъсвания на десния бял дроб, счу пвания на
леви ребра и гръдна кост, множество контузии, повече в десния бял дроб,
контузия на сърцето и частично разкъсване на дясната камера/, корем
/различни увреждания, вкл. разкъсване на слезката и черния дроб/ и крайници.
Причина за смъртта е тежката съчетана травма на глава, гърди, гръбначен
стълб и корем, като е трудно да се определи при установения механизъм на
ПТП, сложното движение на автомобила /ротационно и транслационно/ и
двата последователни удара /дясно странично и челно/, както и последващото
изпадане на тялото от него, коя травма кога и как точно е получена, респ.
дали при ударите вътре в автомобила или при падането върху терена. В
открито съдебно заседание вещите лица уточняват, че всяка една от тежките
травми – 1. вклиняване на малкия мозък в отвора на черепната основа; 2.
високо прекъсване на гръбначния мозък; 3. разкъсване на предната страна на
сърдечната камера със сърдечна тампонода; 4. множеството счупвания на
ребра с излив на кръв в гръдната кухина, разкъсване на слезката и черния
дроб с голям излив на кръв в коремната кухина, може да доведе до летален
изход. Част от тези травми са получени вътре в купето на автомобила, а друга
част – при изпадането, като е невъзможно да се отговори коя точно е довела
до смъртта.
       Настоящият съдебен състав приема за установено, че пострадалият е
пътувал в автомобила без да постави обезопасителен колан в нарушение на
чл.137а, ал.1 ЗДвП, но намира за недоказано, че с това свое бездействие е
допринесъл за настъпването на смъртта си. Съпричиняването на вредите по

                                     7
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква реален принос за настъпване на
увреждането, т.е. такова поведение на пострадалото лице, което допринася за
механизма на увреждането или създава предпоставки за настъпването на
вредите или за техния по-голям обем, а в конкретната хипотеза не се
установява по несъмнен и категоричен начин, че ако беше с колан и не беше
изпаднал от автомобила Дейвид Г. щеше да получи по-леки травми и не би се
стигнало до летален изход. Въззивният съд           не е обсъдил изобщо
допълнителното заключение на КАТСМЕ, нито обясненията на вещите лица с
открито съдебно заседание, като е игнорирал напълно както факта, че
пострадалото лице е получило множество травматични увреждания, част от
които при силния страничен удар с висока скорост /над 84- 85 км/ч/ на
автомобила с дясната му част в крайпътно дърво, така и обстоятелството, че
всяка от получените тежки травми е с летален изход, като е невъзможно да се
отговори дали са настъпили едновременно, коя е настъпил а първо, респ. коя
точно е довела до смъртта. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само при пълно и
главно доказване на този принос определеният като справедлив размер на
обезщетението следва да бъде намален на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
     С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че
възражението на ответника за намаляване на обезщетението за претърпените
от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния син Дейвид Г. поради
допринасяне за настъпване на вредоносния резултат, е неоснователно.
      Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която се след
отмяна на решение №1167 от 22.02.2018 г. по гр.д. №1069/2017 г. по описа на
Софийски градски съд в частта, с която ответникът - кипърско
застрахователно дружество „Застрахователна компания „Олимпик“ АД /в
ликвидация/ с регистриран КЧТ в РБългария „Застрахователна компания
Олимпик - Клон България“ КЧТ, ЕИК 200737120 е осъден на основание
чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на всеки от двамата ищци - П. Р. Г.
с ЕГН ********** и М. С. Г. с ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сина им Дейвид М.ов Василев,


                                       8
настъпила на 24.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2016
г., за разликата над сумата от по 120 000 лева до размер на сумата от по 200
000 лева на всеки от тях, са отхвърлени исковете на П. Р. Г. с ЕГН
********** и М. С. Г. с ЕГН **********, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ,
за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им
Дейвид М.ов Василев, настъпила на 24.01.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 24.01.2016 г., за разликата над сумата от 120 000 лева до размер на
сумата от 200 000 лева на всеки от двамата, както и в частта, с която ищците
са осъдени да платят на ответника сумата 451.10 лева разноски за
първоинстанционното производство и сумата 1 600 лева разноски за
въззивното производство. Вместо това следва да бъдат уважени исковете на
двамата ищци с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им Дейвид М.ов
Василев, настъпила на 24.01.2016 г., за сумите от по 40 903.35 евро /80 000
лева/ - разликата над сумата от 120 000 лева до сумата от 200 000 лева за
всеки от двамата, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2016г. до
окончателното плащане. В оставалата обжалвана част решението следва да
бъде оставено в сила.
      По разноските:
        С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 Г ПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС сумата 1 636.13 евро
/3 230 лева/ държавна такса за касационното производство и сумата 3 272.26
евро /6 400 лева/ държавна такса за първоинстанционното производство.
    На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати
на ищците сумата от още 30.67 евро /60 лева/ разноски за
първоинстанционното производство.
        Касаторите не претендират разноски за въззивното и касационното
производство.
    Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на
Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

                                 РЕШИ:
    ОТМЕНЯ решение №10008 от 28.03.2025 г., постановено по в.гр.д.
№3941/2018 г. по описа на Апелативен съд- София в частта, с която се

                                      9
отменя решение №1167 от 22.02.2018 г. по гр.д. №1069/2017 г. по описа на
Софийски градски съд в частта, с която ответникът - кипърско
застрахователно дружество „Застрахователна компания „Олимпик“ АД /в
ликвидация/ с регистриран КЧТ в Р България „Застрахователна компания
Олимпик - Клон България“ КЧТ, ЕИК 200737120 е осъден на основание
чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на всеки от двамата ищци - П. Р. Г.
с ЕГН ********** и М. С. Г. с ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сина им Дейвид М.ов Василев,
настъпил а при ПТП на 24.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
24.01.2016 г., за разликата над сумата от по 120 000 лева до размер на сумата
от по 200 000 лева на всеки от тях, и вместо това се отхвърлят исковете
им с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за обезщетяване на неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на сина им Дейвид М.ов Василев, настъпила
на 24.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2016г., за
разликата над сумата от 120 000 лева до размер на сумата от 200 000 лева на
всеки от двамата, както и в частта, с която П. Р. Г. с ЕГН ********** и М. С.
Г. с ЕГН ********** са осъдени да платят на ответника „Застрахователна
компания „Олимпик“ АД /в ликвидация/ сумата 451.10 лева разноски за
първоинстанционното производство и сумата 1 600 лева разноски за
въззивното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
      ОСЪЖДА         „Застрахователна компания „Олимпик“ Лимитид /в
ликвидация/, дружество регистрирано по законодателството на Република
Кипър, вписано в Търговския и фирмен регистър под номер НЕ 71103, със
седалище гр.Никозия, чрез „Застрахователна компания Олимпик - Клон
България“ КЧТ, ЕИК 200737120 да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./ на всеки от двамата ищци - П. Р. Г. с ЕГН ********** и М. С. Г. с ЕГН
**********, допълнително по 40 903.35 евро /80 000 лева/ - разлика над
присъдената сума от 120 000 лева до сумата от 200 000 лева за всеки,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им
Дейвид М.ов Василев, настъпил а при ПТП на 24.01.2016 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 24.01.2016 г. до окончателното
плащане, както и сумата 30.67 евро /60 лева/ разноски за
първоинстанционното производство.
     ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
     ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Олимпик“ Лимитид /в
ликвидация/, дружество регистрирано по законодателството на Република
Кипър, вписано в Търговския и фирмен регистър под номер НЕ 71103, със
седалище гр.Никозия, чрез „Застрахователна компания Олимпик - Клон
България“ КЧТ, ЕИК 200737120 да запла т и по сметка на Върховен

                                      10
касационен съд сумата 1 636.13 евро /3 230 лева/ държавна такса за
касационното производство и сумата 3 272.26 евро /6 400 лева/ държавна
такса за първоинстанционното производство.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                       Председател: _______________________

                                          Членове:

                                                 1. _______________________

                                                 2. _______________________




                                  11