Потвърждаване на условна присъда за причинена средна телесна повреда

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 29
                           гр. София, 19.01.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                             Председател: Невена Грозева
                             Членове:     Даниел Луков
                                          Калин Калпакчиев

при участието на секретаря Илияна Т. Петкова
в присъствието на прокурора К. П. Софиянски
като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от
общ характер № 20258002200919 по описа за 2025 година
      Касационното производство е образувано по жалба от защитника на
подсъдимия Е. И. срещу въззивна присъда № 5 от 19.03.2025г. на Окръжен съд
- Силистра, постановена по внохд № 500/2024г. по описа на същия съд.
      В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.
3 от НПК. Развиват се съображения и доводи в подкрепа само на касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че по делото липсват
доказателства, които да установяват авторството на деянието и
съпричастността на подсъдимия към неговото осъществяване, тъй като
разпитаните по делото свидетели и в частност свидетеля Л. не твърдят за
наличието на удар от подсъдимия към пострадалия Г..
      Настоява се за отмяна на присъдата на въззивната инстанция и
оправдаване на подсъдимия, както и отхвърляне на предявения граждански
иск.
      С допълнение към касационната жалба за пръв път се въвежда и
оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
контролирания съд, като се излагат обстойни съображения в тази насока. В
резултат на горното - в нарушение на процесуалните изисквания са приети
фактически положения довели до неправилно приложение на материалния
закон с осъждането на подсъдимия по възведеното му обвинение. Явната

                                      1
несправедливост на наложеното наказание пък се аргументира с чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, младата
му възраст и обстоятелството, че работи. Иска се отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция,
алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия. Няма отправено искане за
намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода.
      От повереника на частния обвинител и граждански ищец по делото адв.
Л. е постъпил отговор на касационната жалба, с който се претендира същата
да бъде оставена без уважение. Констатира се, че с жалбата няма наведено
оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
се изразява единствено несъгласие с направената от въззивната инстанция
доказателствена оценка, както и че наведените с жалбата оплаквания касаят
необоснованост на съдебния акт, която не представлява касационно
основание.
      В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на
ВКП намира жалбата за неоснователна. Намира, че не е допуснато нарушение
на материалния закон и предлага присъдата да бъде оставена в сила.
      Подсъдимият И. не се явява, както и не се явява защитникът му адв. Н..
      Не се явяват частният обвинител и граждански ищец по делото, както и
неговият повереник адв. Л..
      Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено
следното:
      С присъда № 5 от 19.03.2025г. на Окръжен съд - Силистра, постановена
по внохд № 500/2024г. по описа на същия съд, е била отменена изцяло присъда
№ 56/30.10.24г., постановена по нохд № 722/2024г. по описа на Районен съд –
Силистра, като вместо това подсъдимият Е. И. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като на
основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание от една година
лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от три години
на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
      Съдът се произнесъл по гражданския иск и по направените по делото
разноски.
      Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
      На първо място следва да се очертаят пределите на касационната
проверка по настоящото дело. Жалбата на адв. Н. против присъдата на втората
инстанция е постъпила на 21.03.25г., като в нея са посочени две от
касационните основания- нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. Друг е въпросът, че в жалбата тези
касационни основания са заявени бланкетно. Присъдата на въззивната
инстанция е била обявена публично, в присъствието на подсъдимия и неговия


                                     2
защитник, на 19.03.25г., и съгласно чл. 350, ал. 2 от НПК е следвало в 15-
дневен срок от тази дата защитникът и/или подсъдимият да подаде
касационната си жалба, с посочване на претендираните касационни основания
и данните, които подкрепят техните искания. Впоследствие, след изготвяне на
мотивите към така постановената присъда, за което адв. Н. е бил надлежно
уведомен на 26.08.25г., на 19.08.25г. от него е постъпило допълнение към
подадената бланкетна касационна жалба, като едва с това допълнение и за
пръв път се претендира и още едно касационно основание, а именно
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. От
разпоредбите на чл. 351, ал. 1 и ал. 4 от НПК следва, че в срока за обжалване (
в конкретният казус изтичащ на 03.04.2025г.), в касационната жалба
задължително следва да бъде посочено в какво се състои касационното
основание и данните, които го подкрепят. Ако последните могат да бъдат
допълнително представени пред проверяващия съд по реда на чл. 351, ал. 4 от
НПК, то не така стоят нещата с касационните основания. За пръв път или нови
такива не могат да бъдат релевирани извън срока за обжалване. Поради това и
касационната инстанция намира, че следва да се занимае само и единствено с
оплакванията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Другото би означавало ВКС
да осъществи служебна проверка, с каквото правомощие не разполага.
Служебната намеса на касационната инстанция е принципно допустима, но
само при предпоставките на чл. 347, ал. 2 от НПК или констатиране на някое
от абсолютните основания за отмяна по чл. 348, ал. 3, т. 2 и т. 3 от НПК.
      В този ред на мисли ВКС не намери по делото да е било допуснато
нарушение от категорията на абсолютните такива, които да предпоставят
неговата намеса в насока отмяна на постановения съдебен акт.
      Не се намери за основателен довода, изложен в сезиращия ВКС
документ-за нарушение на материалния закон. Съставът на въззивня съд е
приложил правилно материалния закон въз основа на надлежно установената
по предвидения в НПК ред доказателствена съвкупност. Изложените в
жалбата съображения касаят довод за необоснованост, а тя не е сред
касационните основания. Съставът на контролирания съд е изпълнил в пълен
обем вменените му от закона задължения, като убедително е защитил тезата
си защо приема подсъдимия за автор на инкриминираното деяние.
      Затова и касационният съдебен състав намира, че при установените по
делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалния
закон е приложен правилно относно инкриминираното престъпление по чл.
129, ал. 2 от НК. В мотивите към решението си окръжният съд е дал
изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата на
подсъдимия и е аргументирал в пълна степен своите съображения за
достигнатия фактически и правен извод по делото. Съдът е изложил
съображенията си по реда на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 от НПК, поради което не
може да бъде упрекнат и в нарушаване на основните принципи на
наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК.
      Претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание не може
да бъде уважена. При вярно установените факти, както вече се посочи,

                                      3
материалният закон е бил приложен правилно и подсъдимият следва да
понесе наказание за престъплението, за което е бил признат за виновен. С
присъдата си окръжният съд е определил неговото наказание в един
минимален размер, при условията на чл. 54 от НК. Всички споменати в
допълнението към касационната жалба кратки доводи относно налагането на
по-леко наказание са били взети предвид от Окръжен съд – Силистра, като не
са били пропуснати и наличието на отегчаващи такива-алкохолното
опиянение, предприетата саморазправа от подсъдимия по отношение на
пострадалия и несъобразяването с правовия ред, и допълнително
снизхождение, при липсата на заявени други основания за това, би било
неоправдано.
      След като правно релевантните факти от предмета на доказване са
изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната
фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то
не са налице основанията по чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК за отмяна на атакуваната въззивна присъда и връщане на
делото за ново разглеждане.
      Върховният касационен съд, водим от горното и на основание
чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,

                                     РЕШИ:
     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5 от 19.03.2025г. на Окръжен съд
- Силистра, постановена по внохд № 500/2024г. по описа на същия съд.
     Решението не подлежи на обжалване.

                                                Председател: _______________________

                                                    Членове:

                                                           1. _______________________

                                                           2. _______________________




                                          4