Отказ за поправка на фактическа грешка и изменение на адвокатски разноски

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 101
                                гр. София, 13.02.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Светлана Калинова
                                  Членове:     Гълъбина Генчева
                                               Наталия Неделчева

като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско
дело № 20248002103239 по описа за 2024 година


Производството е по чл. 247 и чл. 248 ГПК.
С решение №679/10.11.2025г., постановено по настоящото дело, ВКС е приел, че
отговорността на двете спорещи страни е в еднаква степен, т. е. по 50%, поради което е счел,
че дължимото на всеки от ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в
съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, следва да бъде намалено с по още
20%, и след приспадане на заплатеното застрахователно обезщетение от по 18 000 лева,
обезщетението, дължимо на ищцата Л. Ц., следва да се определи в размер на 12 000 лева, на
ищеца К. Ц. - в размер на 32 000 лева и на ищеца И. Т. - в размер на 12 000 лева.
  Постъпила е молба от адв. К.- пълномощник на ищците да бъде допусната поправка на
очевидна фактическа грешка, направена в решението, тъй като ВКС е развил съображения,
че обезщетението следва да се намали с още 20%, но в диспозитива на решението е налице
несъответствие. Според молителите очевидно съдът е намалил дължимото обезщетение със
заплатените от застрахователя суми от по 18 000лв., което обаче не е било предмет на
настоящото дело.
Постъпила е и молба от адв. К.- за изменение на постановеното решение в частта за
разноските. Твърди, че съдът не е изложил мотиви защо и по какъв начин е определил
дължимото адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на по 1500
лв. за всеки от ищците. Счита, че с оглед уважения общ размер на предявените претенции,


                                             1
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде по 6156 лв. с ДДС за всяка инстанция,
или общо 12 312 лв. в този смисъл моли решението да бъде изменено, като допълнително
бъде присъдено възнаграждение в размер на 7812лв. с вкл. ДДС, както и съдът да се
произнесе по присъдените разноски от първа и въззивна инстанция.
Ответникът по молбите Общинска администрация – Шумен депозира становище за
неоснователност на същите.
Останалите ответници не са депозирали становище в определения им за целта срок.
За да се произнесе по молбата по чл.247 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен
съд, взе предвид следното:
Молбата е подадена в срок и от процесуално легитимирани лица, но същата е
неоснователна. Очевидна фактическа грешка е налице, когато отразеното в диспозитива на
решението не съответства на изложените мотиви. По настоящото дело подобно
несъответствие не са установява. В решение №679/10.11.2025г., съставът на ВКС е приел, че
отговорността на двете спорещи страни е в еднаква степен, т. е. по 50%, поради което
дължимото на всеки от ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде намалено с по още 20%, и след приспадане на заплатеното застрахователно
обезщетение от по 18 000 лева, обезщетението, дължимо на ищцата Л. Ц., следва да се
определи в размер на 12 000 лева, на ищеца К. Ц. - в размер на 32 000 лева и на ищеца И. Т.
- в размер на 12 000 лева. В диспозитива на същото е оставено в сила въззивното решение
№49 от 28.03.2024 г. по в. гр. д. № 485/2023г. на Варненския апелативен съд В ЧАСТТА, с
която е потвърдено решение №172 от 21.06.2023г. по гр. д. №573/2022г. на Шуменския
окръжен съд в частта, с която Българска федерация по автомобилен спорт, Сдружение
Автомобилен спортен клуб „Стари столици - 2002“ и [община] са осъдени солидарно да
заплатят на Л. Й. Ц. сумата 12 000 лева, на К. Ц. Ц. сумата 32 000 лева и на И. Н. Т. сумата
12 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
произшествие, настъпило на 15.04.2018 г. по време на провеждане на автомобилно
състезание. Изразеното от молителите несъгласие с мотивите на решението не е основание
за поправка на очевидна фактическа грешка. Не се констатира и грешка в изчисленията на
съда. Доколкото отразеното в диспозитива напълно съответства на обективираната в
мотивите на касационното решение воля, то молбата по чл.247 ГПК се явява неоснователна.
За да се произнесе по молбата по чл.248 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, взе
предвид следното:
В мотивите на решение №679/10.11.2025г. е посочено, че отговорността за разноските следва
да бъде разпределена съобразно изхода на спора, като след отмяна на въззивното решение в
тази част, на всички страни се присъдят половината от разноските за всички инстанции
както следва: - на ищцата Л. Ц. - 2 785 лева /от общо 5 570 лева/, на ищеца К. Ц. - 4 048.30
лева /от общо 8 096.60 лева/, на ищеца И. Т. - 3 225 лева /от общо 6 450 лева/; - на ответника
по исковете Българска федерация по автомобилен спорт- 3 327.96 лева /от общо 6 655.93
лева); - на ответника по исковете [община] следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение за всички инстанции в размер общо на 900 лева, като и останалите разноски
от общо 3 155.85 лева, следва да се присъдят в половин размер или 2 027.93 лева.


                                              2
Посочено е, че на адв. П. К., оказала безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищците,
следва да се присъди възнаграждение за първата и въззивната инстанция в размер на по 1
500 лева за всеки от тях, като съобразно изхода на спора ответниците следва да й заплатят
общо сумата 4 500 лева.
С диспозитива на касационното решение, въззивното решение №49 от 28.03.2024г. по в. гр.
д. №485/2023г. на ВАпС е отменено В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №172 от
21.06.2023г. по гр. д. №573/2022г. на ШОС, в частта по уважения иск на Л. Й. Ц. за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лева до 20 000 лева, по
уважения иск на И. Н. Т. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000
лева до 24 000 лева, по уважения иск на К. Ц. Ц. за обезщетение за имуществени вреди за
разликата над 1 073,20 лева до 2 146,40 лева, както и в частта за разноските, като вместо
това Българска федерация по автомобилен спорт, Сдружение Автомобилен спортен клуб
„Стари столици - 2002“ и [община] са осъдени да заплатят на Л. Й. Ц. сумата 2 785 /две
хиляди седемстотин осемдесет и пет лв./ лева, на К. Ц. Ц. сумата 4 048.30 /четири хиляди
четиридесет и осем лв. и 30 ст./ лева и на И. Н. Т. сумата 3 225 /три хиляди двеста двадесет и
пет лв./ лева, представляващи разноски по делото за всички инстанции; както и да заплатят
на адв. П. К. общо сумата 4 500 /четири хиляди и петстотин лв./ лева - възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т. 2 ЗАдв. за производството пред всички инстанции.
Следователно изложеното в молбата, че касационният съд не се е посочил дали присъдените
разноски в полза на страните за първoинстанционното и въззивното производство не може
да бъде споделено, поради което молбата за допълване на решението в такъв смисъл следва
да бъде оставена без уважение.
По искането за допълнително присъждане на възнаграждение в размер на 7812лв. с вкл.
ДДС, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, в случай, че в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2
и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА регламентира
заплащане на възнаграждение при успешен резултат за адвоката за осъществената от него
безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ
присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не
представлява присъждане на разноски /по своята правна същност обезщетение/ на
спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. Разпоредбата на чл.78 ГПК регламентира
случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат,
а разпоредбата на чл. 38 ЗА урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна
помощ. В хипотезата по чл.38, ал.2 ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски
хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.
1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. /в този см. определение №
60388 от 9.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 338/2021 г., I т. о., 7 от 17.01.2022 г. на ВКС по т. д.
№ 339/2021г., I т. о./. За определяне на справедливо и пропорционално възнаграждение се
съобразяват и двата обективни критерия по чл. 38, ал.2 ЗА – положения от адвоката труд с


                                                3
оглед фактическата и правна сложност на спора и защитавания интерес /Решение № 346 от
11.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 358/2023г./
Съобразно актуалната съдебна практика на ВКС и на СЕС по дело С- 438/22, предвидените в
Наредба №1/2004г. минимални размери за адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при приложението на разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, но не са
обвързващи, а подлежат на преценка. При определяне на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение следва да се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото,
както и действително извършените в производството – по брой, вид, сложност и
трудоемкост, действия от процесуалния представител, по осъществяването на правна помощ
на подзащитната му страна.
В конкретния случай като съобрази действителната фактическа и правна сложност на
делото, извършената от адв. К. работа по делото в производството пред първата и
въззивната инстанция, явяването и в съдебни заседание пред първоинстанционния съд, и
неявяването      в единственото заседание пред ВАпС, но при депозирана молба, подробни
въззивна жалба и писмени отговори на въззивните жалба на насрещните страни,
 настоящият съдебен състав намира, че на адв. К. следва да бъде присъдено възнаграждение
на осн. чл.38, ЗА в размер на още 1800 лв. без ДДС за защита в първата инстанция и още
1200 лева без ДДС за защита във въззивната инстанция или общо допълнително /освен вече
присъдените 4500лв./ сумата 3000 лв. без ДДС за двете съдебни инстанции. При
съобразяване на приетото в решение от 23.10.2025г. по дело С-744/23г. на СЕС, върху
определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в общ размер на 7500
лева следва да се начисли и ДДС.
По тези съображение молбата по чл.248 ГПК се явява частично основателна. Така
определеното допълнително възнаграждение в размер на 3000лв., както и ДДС в общ размер
на 1500 лв. /върху цялото адв. възнаграждение от 7500лв./ следва да се присъдят в тяхната
еврова равностойност.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №20886/12.11.2025г. на адв. К. за допускане на
поправка на осн. чл.247 ГПК на очевидна фактическа грешка, направена в решение
№679/10.11.2025г., постановено по гр. дело №3239/2024г. по описа на ВКС.
ИЗМЕНЯ по молба вх. №21269 на адвокат П. К. - САК решение №679/10.11.2025г.,
постановено по гр. дело №3239/2024г. по описа на ВКС в частта за разноските, както
следва:
ОСЪЖДА Българска федерация по автомобилен спорт, Сдружение Автомобилен спортен
клуб „Стари столици - 2002“ и [община] да заплатят на адв. П. К. –САК адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер на още 1533.88 /хиляда петстотин тридесет
и три евро, и 88 евроцента/ евро, представляващи евровата равностойност допълнително
присъдени 3000 лв. за първоинстанционното и въззивното производство, както и сумата
766.94 /седемстотин шестдесет и шест евро и 94 евроцента/- евровата равностойност на 1500
лв., представляващи ДДС върху общо присъдените 9000 лв. за съдебното производство на

                                           4
основание чл.38 ЗА.
Решението по чл.247 ГПК и в частта, имаща характер на определение по чл.248 ГПК, е
окончателно.
                                             Председател: _______________________

                                                 Членове:

                                                        1. _______________________

                                                        2. _______________________




                                        5