Собственост върху земеделски земи: наследство срещу придобивна давност

Текстът на акта

                                                  РЕШЕНИЕ
                                                      № 16
                                              гр. София, 14.01.2026 г.


                                  В ИМЕТО НА НАРОДА
    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                                 Председател: Бонка Дечева
                                                 Членове:     Ваня Атанасова
                                                              Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова
като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело
№ 20248002103495 по описа за 2024 година

          Производството е по чл. 290-293 ГПК.
С определение № 4017 от 22. 08. 2025 г. по гр. д. № 3495/2024 г. е допуснато, по касационната жалба, подадена
от ищците от Д. И. А. – починал в касационното производство, на чието място са конституирани, на основание
чл. 227 ГПК, наследниците му И. Д. А. и С. Д. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б.
И. Т., Р. Д. В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Ж. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б., чрез
адв. Т. Г. К., касационно обжалване на решение № 231 от 4. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 54/2024 г. на ОС – Хасково,
в следните части:
а/. в частта, с която след частична отмяна на решение № 199 от 09.11.2023 г. по гр. д. № 12/2023 г. на РС
Свиленград е отхвърлен предявеният от Д. И. А., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК,
наследниците му И. Д. А. и С. Д. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б. И. Т., Р. Д.
В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Ж. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. против М. П. А.
и М. В. У. иск положителен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че Д. И. А., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, наследниците му И. Д. А. и
С. Д. А., притежава 1/6 ид. ч, Р. Й. З. притежава 1/48 ид. ч, Т. Л. Й. притежава 1/96 ид.ч., С. Л. Й. притежава 1/96
ид. ч, Е. А. А. притежава 1/72 ид. ч , В. А. С. притежава 1/72 ид. ч., В. А. А. притежава 1/72 ид. ч, Л. Д. А.
притежава 1/12 ид. ч., Б. И. Т. притежава 1/12 ид. ч, Р. Д. В. притежава 1/24 ид. ч., К. Д. К. притежава 1/24 ид.
част, Г. Г. Т. притежава 1/48 ид. част, С. Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. Т. Т. притежава 1/48 ид. част, В. Т. А.
притежава 1/48 ид. част, А. К. Б. притежава 1/24 ид. част, Ж. К. Б. притежава 1/24 ид.ч., Н. С. К. притежава 1/12
ид. част, Д. Д. Б. притежава 1/54 ид.ч., С. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч. и Д. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч., общо
всички ищци 20/24 ид.ч, от правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1/. поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Хасково, находящ се в землището на
[населено място], местност „СТ3 К.“, с площ: 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с


                                                                 1
начин на трайно ползване – нива 4 категория, с предишен идентификатор ***, при граници: поземлени имоти
***, ***, ***.; 2/. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Хасково,
местност „СТ3 К.“, с площ 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно
ползване - нива 4 категория, с предишен идентификатор ***, с номер по предходен план: ***, при съседи:
поземлени имоти ***, ***, ***, ***.; 3/. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място],
 [община], област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „СТ3 К.“, с площ 3450 кв.м., с
трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване – нива 4 категория, с предишен
идентификатор: ***, с номер по предходен план: ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***,
***, които 3 бр. поземлени имоти са образувани от нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „СТЗ
К.”, представляваща имот № ***по плана за земеразделяне на землището на [населено място], обл. Хасково, при
граници: имот № ***- язовир, имот № ***- др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № ***- полски път на
остатъчен фонд и имот № ***- нива на П. Н. П., възстановена с решение № 118ДБ от 30.04.1998г. на ПК -
гр.Любимец, както и претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 171/2016 г., с който ответницата М. В. У. е призната за собственик по давност на
40/45 ид.ч. от описаните по-горе имоти;
б/. в частта, с която след частична отмяна на решение № 199 от 09.11.2023 г. по гр. д. № 12/2023 г. на РС
Свиленград е отхвърлен предявеният от Д. И. А., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК,
наследниците му И. Д. А. и С. Д. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б. И. Т., Р. Д.
В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. против М. П. А. и М. В.
У. положителен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че Д. И. А., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, наследниците му И. Д. А. и
С. Д. А., притежава 1/6 ид. ч, Р. Й. З. притежава 1/48 ид. ч, Т. Л. Й. притежава 1/96 ид.ч., С. Л. Й. притежава 1/96
ид. ч, Е. А. А. притежава 1/72 ид. ч , В. А. С. притежава 1/72 ид. ч., В. А. А. притежава 1/72 ид. ч, Л. Д. А.
притежава 1/12 ид. ч., Б. И. Т. притежава 1/12 ид. ч, Р. Д. В. притежава 1/24 ид. ч., К. Д. К. притежава 1/24 ид.
част, Г. Г. Т. притежава 1/48 ид. част, С. Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. Т. Т. притежава 1/48 ид. част, В. Т. А.
притежава 1/48 ид. част, А. К. Б. притежава 1/24 ид. част, Н. С. К. притежава 1/12 ид. част, Д. Д. Б. притежава
1/54 ид.ч., С. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч. и Д. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч., общо всички ищци 19/24 ид.ч., от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община],
област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „СТЗ К.“, с площ: 3450 кв.м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива 4 категория, с предишен
идентификатор ***, с номер по предходен план ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***,
***, ***, ***, който имот съставлява част от нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „СТЗ К.”,
представляваща имот № ***по плана за земеразделяне на землището на [населено място], обл. Хасково, при
граници: имот № ***- язовир, имот № ***- др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № ***- полски път на
остатъчен фонд и имот № ***- нива на П. Н. П., възстановена с решение № 118ДБ от 30.04.1998г. на ПК -
гр.Любимец, както и претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 171/2016 г., с който ответницата М. В. У. е призната за собственик по давност на
40/45 ид.ч. от описания по-горе имот.
Касационното обжалване е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос касаещ задължението
на въззивния съд при постановяване на решението да обсъди всички относими към спора доказателства, да
разгледа доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви, в които да отрази изводите си.
Твърди се неправилност на решението поради постановяването му при съществено процесуално нарушение –
необсъждане на всички събрани по делото доказателства, необоснованост на фактическите изводи и
противоречие с разпоредбите на чл. 79 и 68 ЗС.
Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените положителни установителни искове. Претендират се
разноски за трите инстанции.
Подаден е отговор на касационната жалба от ответниците М. В. У. и М. П. А., с който се изразява становище за
правилност на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за
настоящата инстанция.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
Настоящият състав споделя становищата по въпроса, изразени в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на
ВКС, според които въззивната инстанция е длъжна, като инстанция разрешаваща по същество


                                                              2
материалноправния спор, да разгледа и обсъди изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. В пределите очертани с
въззивната жалба и отговора на същата, следва да подложи на самостоятелна преценка релевантните
доказателства и обсъди защитните тези и доводи на страните. Тези изводи следва да намерят писмено отражение
в мотивите към въззивното решение.
По основателността на касационната жалба:
Пред настоящата инстанция производството по делото е висящо в частта, с която след частична отмяна на
първоинстанционното решение са отхвърлени предявените положителни установителни искове за признаване за
установено по отношение на ответниците М. В. У. и М. П. А., че всички ищци са собственици на поземлени
имоти с идентификатори ***, ***и ***, като и за признаване за установено по отношение на ответниците М. В. У.
и М. П. А., че всички ищци, с изключение на ищеца Ж. К. Б., са собственици на поземлен имот с идентификатор
***по КККР на [населено място], [община], област Хасково.
Исковете са основани на наследяване на Т. А. Б. и реституция по ЗСПЗЗ.
Ответницата М. П. А. е оспорила същите като неоснователни. Въвела е твърдение, че е придобила собствеността
върху процесните имоти на основание участие в публична продан и влязло в сила възлагателно постановление
(5/45 ид.ч.) и на основание договор за покупко-продажба на останалите 40/45 ид.ч., сключен с майка й М. У.,
която е била собственик на прехвърлените идеални части на основание придобивна давност. Направено е, при
условията на евентуалност, и възражение за придобивна давност на 40/45 идеални части, с твърдение, че М. А. е
владяла имота, като добросъвестен владелец, от 16. 03. 2016 г. (сключване на договора за покупко-продажба с М.
У.) до предявяване на иска на 10. 01. 2023 г.
Ответницата М. В. У. е заявила, че е била собственик на 40/45 ид.ч. от процесните имоти на основание изтекла
придобивна давност, което право й е признато с н.а. № 171/16. 03. 2016 г., след което е прехвърлила същите на
дъщеря си М. П. А. с н.а. № 172/16. 03. 2016 г.
По делото е установено, че с решение № 118ДБ/30. 04. 1998 г. на ПК – гр. Любимец на наследниците на Т. А. Б. е
възстановена собствеността върху нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „СТЗ К.”,
представляваща имот № ***по плана за земеразделяне на землището на [населено място], обл. Хасково, при
граници: имот № ***- язовир, имот № ***- др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № ***- полски път на
остатъчен фонд и имот № ***- нива на П. Н. П..
По одобрените КККР възстановената нива от 13, 800 дка е нанесена като поземлен имот с идентификатор ***.
Впоследствие този имот е разделен на четири имота – поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, и ***.
Ищците са наследници на Т. А. Б. (Д.), починал 1970 г. Ищецът Д. И. А. е единствен наследник от коляното на
дъщеря му С. Т. Н.. Ищците Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А. са от коляното на сина му В. Т.
А.. Ищцата Л. Д. А., е от коляното на Д. Т. А.. Ищците Б. И. Т., Р. Д. В., К. Д. К. са от коляното на сина му И. Т.
Б.. Ищците Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Ж. К. Б. са от коляното на сина му А. Т. Б.. Ищците Н. С. К.,
Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. са от коляното на сина му С. Т. Б..
Наследници на Т. А. Б. са и следните лица, които не участват в производството по делото: Т. В. Т. (от коляното на
В. Т. А.), Е. П. Т., Д. П. Т. (двете наследници на П. Д. Т. - от коляното на Д. Т. А.), Е. Г. А., Ж. Д. Н. и В. Д. В.
(последните трима наследници на Д. В. А. - от коляното на В. Т. А.),
Л. С. Д. (от коляното на С. Т. Б.) се е отказала от наследството на баща си С. Т. Б..
С нотариален акт № 9/19. 11. 2007 г. Е. П. Т., Д. П. Т. (и двете от коляното на Д. Т. А.) са дарили общо 2/45 ид.ч.
(по 1/45 ид.ч. всяка от тях – т.е. по-малко от притежаваните права) и Т. В. Т. (от коляното на В. Т. А.) е дарил 3/45
ид.ч. (повече от притежаваните идеални части), тримата общо 5/45 идеални части, от реституирания им по ЗСПЗЗ
имот на Х. Г. Я..
Правото на собственост върху 5/45 идеални части са изнесени на публична продан и са възложени на
ответницата М. П. А. с влязло в сила възлагателно постановление от 25. 11. 2014 г.
С н.а. № 171/16. 03. 2016 г. ответницата М. У., майка на ответницата М. А., е призната за собственик по давност
на 40/45 идеални части от реституирания имот и с н.а. № 172/16. 03. 2016 г. прехвърлила същите на М. А..
М. П. А. предприела необходимите действия за разделяне на нивата от 13,800 дка на четири имота с
идентификатори ***, ***, ***, и ***.
С н.а. № 146/19. 04. 2022 г. М. П. А. прехвърлила на ищеца Ж. К. Б. собствеността върху поземлен имот с
идентификатор ***.
М. П. А. е регистрирана като земеделски производител в периода 2012 г. – 2023 г. и е участвала в различни


                                                            3
програми, свързани с финансиране на земеделски производители.
Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза е прието за установено, че поземлен имот с
идентификатор ***е ограден и в него има дървен навес, изграден 2018 г., 2 каравани, 2 барбекюта, беседка, гараж
и тоалетна. Останалите поземлени имоти са частично залесени и неоградени.
Според показанията на свидетелите, ангажирани от ищците, от реституиране на имота през 1998 г. до
предявяване на иска ищците непрекъснато са ползвали възстановения им имот. През 2006 г. организирали на
имота родова среща. Ползвали имота за риболов, туризъм, с каравани и палатки, там винаги имало някои от
наследниците. Ходили в имота когато намерят време и сметнат за добре. През 2008 г. – 2012 г. разрешили на Г. П.
Г. да ползва имота като пасище, а преди него нивата била дадена за ползване на друг човек. През около 2020 г. Ж.
Д. направил дървен навес, докарал две каравани, беседки, барбекюта, оградил мястото. Палатки наследниците са
опъвали не само на частта от мястото, ползвана от Ж., но и към гората, за да са на сянка. Мястото е обявено в
интернет като възможност да се наеме. Посещава се от хора. М. У. се обадила на Ж. Б., на свидетеля К. Д. и на
други наследници, с предложение да им продаде имота, за да не водят дела, но наследниците не се съгласили да
плащат за имота.
Според показанията на свидетелите на ответниците, след като М. А. придобила на публична продан 5/45 идеални
части от имота през 2014 г., ответниците отишли при кмета, за да извърши справка по емлячните регистри и
установи всички наследници на имота, с цел да се изкупят от тях останалите 40/45 идеални части от правото на
собственост, но не открили такива. Бащата на ответницата М. А. в периода 1990 – 1996 г. се е занимавал с
отглеждане на крави. До 2005 г. същият се занимавал с животновъдство, след това се занимавал с каменна
кариера и магазин и преустановил изцяло земеделието. Дъщеря му М. разрешила на И. Я. и М. М. да ползват
процесните имоти за паша на животните, които отглеждат. Ответницата М. А. заявявала процесната земя за
субсидии.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният положителен установителен иск е
неоснователен. Ищците не са придобили собствеността върху процесния имот на заявеното основание –
реституция по ЗСПЗЗ и наследяване на Т. А. Б.. М. У. е установила непрекъснато и несмущавано давностно
владение от 2005 г., поради което е придобила правото на собственост върху процесния имот по давност, на
основание чл.79 ал.1 от ЗС, съответно - ответницата М. А. валидно е придобила правото на собственост върху
40/45 идеални части от процесния имот на основание сключен с майка й договор за покупко-продажба.
Твърденията на ищците, че те са осъществявали непрекъсната фактическа власт върху имота и са били в негово
владение от момента на постановяване на реституционното решение по ЗСПЗЗ до предявяване на иска се
опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Въззивното решение е неправилно в допуснатата до касационно обжалване част.
Основателно е оплакването на касатора за необоснованост на следните изводи на въззивния съд: че не е доказано
ищците да са придобили общо 20/24 идеални части от поземлени имоти с идентификатори ***, ***и ***по КККР
на [населено място], [община]; че не е доказано ищците, без ищеца Ж. К. Б., да са придобили общо 19/24
идеални части от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], [община]; че посочените
идеални части на ищците са били владени от ответницата М. У. и придобити от последната по давност, както и че
ответницата М. А. е придобила, на основание договор за покупко-продажба, собствените на ищците 20/24 ид.ч. от
процесните имоти. Основателно е и оплакването за постановяване на въззивното решение в нарушение на чл. 79,
ал. 1 и чл. 68 ЗС.
От събраните по делото доказателства се установява, че всички ищци притежават общо 20/24 идеални части от
поземлени имоти с идентификатори ***, ***и ***по КККР на [населено място], [община], както и че всички
ищци без Ж. К. Б. (който е прехвърлил идеалната си част) притежават общо 19/24 идеални части от поземлен
имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], [община], на основание реституция по ЗСПЗЗ и
наследяване на Т. А. Б. (Д.).
Недоказано е твърдението на ответниците, че М. У. е придобила по давност идеалните части на ищците, като ги е
владяла след влизане в сила на реституционното решение по ЗСПЗЗ през 1998 г. – до 16. 03. 2016 г.
(снабдяването с нотариален акт за собственост по давност и прехвърлянето им на ответницата М. А.). Недоказано
е и твърдението, че след сключване на договора за покупко- продажба на 16. 03. 2016 г. владение върху имотите е
упражнявано от М. А. до предявяване на иска. Изводите на въззивния съд за упражнявано от ответниците
владение в посочените периоди не съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Напротив, установено е, че през 2014 г. ответниците отишли при кмета, за да разберат кои са наследниците на


                                                       4
имота, за да изкупят от тях 40/45 идеални части от имотите (за придобитите на публична продан от ответницата
М. А. 5/45 идеални части няма спор, че са нейна собственост). Обстоятелството, че М. А. заявявала процесната
земя, за да получава субсидии, като земеделски производител, и разрешила на И. Я. и М. М. (неустановено през
коя година) да ползват процесните имоти за паша на животните не са достатъчни, за да се приеме за доказано
осъществявано владение върху имотите в срока по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС. Не е доказано придобиване на
идеалните части от правото на собственост върху имотите от ответницата М. А. нито на основание договор за
покупко-продажба, нито по давност.
Като неправилно, решението следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част. Тъй като не
се налага извършването на нови или повтаряне на извършени съдопроизводствени действия, след отмяната
следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което предявените положителни установителни
искове бъдат уважени.
При този изход на делото ответниците ще следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на
ищците 2/3 от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, възлизащи на 4442 лв.
(пред РС -153 лв. държавна такса, 10 лв. – такса за вписване на исковата молба, 300 лв. – възнаграждение за вещо
лице, 1500 адвокатско възнаграждение, 124 лв. – такси за снабдяване с данъчни оценки и скици на процесните
имоти; пред ОС – 1200 лв. адвокатско възнаграждение, пред ВКС – 1155 лв. платени държавни такси), от която
сума ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят 2961, 33 лв. – т.е. сумата 1513, 97 евро. Ищците следва
да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на ответниците 1/3 от разноските, направени при
разглеждане на делото пред трите инстанции, възлизащи общо на 9775 лв. (пред РС - 2х1600 лв. адвокатски
възнаграждения; пред ОС – 2х37, 50 лв. държавни такси, 2х1600 лв. адвокатски възнаграждения и 900 лв. депозит
за вещо лице; пред ВКС – 2х1200 лв. адвокатски възнаграждения), т.е. сумата 3258, 33 лв., равняваща се на 1665,
81 евро.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 231 от 4. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 54/2024 г. на ОС – Хасково, в следните части:
а/. в частта, с която след частична отмяна на решение № 199 от 09.11.2023 г. по гр. д. № 12/2023 г. на РС
Свиленград е отхвърлен предявеният от Д. И. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б.
И. Т., Р. Д. В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Ж. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б.
против М. П. А. и М. В. У. иск положителен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК да бъде прието за установено
по отношение на ответниците, че Д. И. А. притежава 1/6 ид. ч, Р. Й. З. притежава 1/48 ид. ч, Т. Л. Й. притежава
1/96 ид.ч., С. Л. Й. притежава 1/96 ид. ч, Е. А. А. притежава 1/72 ид. ч , В. А. С. притежава 1/72 ид. ч., В. А. А.
притежава 1/72 ид. ч, Л. Д. А. притежава 1/12 ид. ч., Б. И. Т. притежава 1/12 ид. ч, Р. Д. В. притежава 1/24 ид. ч.,
К. Д. К. притежава 1/24 ид. Част, Г. Г. Т. притежава 1/48 ид. част, С. Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. Т. Т.
притежава 1/48 ид. част, В. Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. К. Б. притежава 1/24 ид. част, Ж. К. Б. притежава
1/24 ид.ч., Н. С. К. притежава 1/12 ид. част, Д. Д. Б. притежава 1/54 ид.ч., С. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч. и Д. Т. Б.
притежава 7/216 ид.ч., общо всички ищци 20/24 ид.ч, от правото на собственост върху следните недвижими
имоти: 1/. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Хасково, находящ
се в землището на [населено място], местност „СТ3 К.“, с площ: 3450 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване – нива 4 категория, с предишен идентификатор ***, при
граници: поземлени имоти ***, ***, ***.; 2/. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място],
 [община], област Хасково, местност „СТ3 К.“, с площ 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията -
земеделска, с начин на трайно ползване - нива 4 категория, с предишен идентификатор ***, с номер по предходен
план: ***, при съседи: поземлени имоти ***, ***, ***, ***.; 3/. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на
[населено място], [община], област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „СТ3 К.“, с
площ 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване – нива 4
категория, с предишен идентификатор: ***, с номер по предходен план: ***, при граници: поземлени имоти с
идентификатори ***, ***, ***, които 3 бр. поземлени имоти са образувани от нива от 13,800 дка., четвърта
категория, в местността „СТЗ К.”, представляваща имот № ***по плана за земеразделяне на землището на
[населено място], обл. Хасково, при граници: имот № ***- язовир, имот № ***- др. селищна територия на
остатъчен фонд, имот № ***- полски път на остатъчен фонд и имот № ***- нива на П. Н. П., възстановена с
решение № 118ДБ от 30.04.1998г. на ПК - гр.Любимец, както и претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 171/2016 г., с който ответницата М. В. У. е призната


                                                              5
за собственик по давност на 20/24 ид.ч. от описаните по-горе имоти.
б/. в частта, с която след частична отмяна на решение № 199 от 09.11.2023 г. по гр. д. № 12/2023 г. на РС
Свиленград е отхвърлен предявеният от Д. И. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б.
И. Т., Р. Д. В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. против М. П.
А. и М. В. У. иск положителен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК да бъде прието за установено по отношение
на ответниците, че Д. И. А. притежава 1/6 ид. ч, Р. Й. З. притежава 1/48 ид. ч, Т. Л. Й. притежава 1/96 ид.ч., С. Л.
Й. притежава 1/96 ид. ч, Е. А. А. притежава 1/72 ид. ч , В. А. С. притежава 1/72 ид. ч., В. А. А. притежава 1/72 ид.
ч, Л. Д. А. притежава 1/12 ид. ч., Б. И. Т. притежава 1/12 ид. ч, Р. Д. В. притежава 1/24 ид. ч., К. Д. К. притежава
1/24 ид. част, Г. Г. Т. притежава 1/48 ид. част, С. Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. Т. Т. притежава 1/48 ид. част, В.
Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. К. Б. притежава 1/24 ид. част, Н. С. К. притежава 1/12 ид. част, Д. Д. Б.
притежава 1/54 ид.ч., С. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч. и Д. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч., общо всички ищци 19/24
ид.ч., от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място],
 [община], област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „СТЗ К.“, с площ: 3450 кв.м., с
трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива 4 категория, с предишен
идентификатор ***, с номер по предходен план ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***,
***, ***, ***, който имот съставлява част от нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „СТЗ К.”,
представляваща имот № ***по плана за земеразделяне на землището на [населено място], обл. Хасково, при
граници: имот № ***- язовир, имот № ***- др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № ***- полски път на
остатъчен фонд и имот № ***- нива на П. Н. П., възстановена с решение № 118ДБ от 30.04.1998г. на ПК -
гр.Любимец, както и претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 171/2016 г., с който ответницата М. В. У. е призната за собственик по давност на
19/24 ид.ч. от описания по-горе имот,
в/. в частта за разноските,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
а/. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Д. И. А., на чието място са конституирани, на основание чл.
227 ГПК, наследниците му И. Д. А. и С. Д. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б. И.
Т., Р. Д. В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Ж. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. против
М. П. А. и М. В. У. иск положителен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК, че И. Д. А. и С. Д. А. (конституирани
като страни на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалия ищец Д. И. А.) притежават общо 1/6 ид. ч.
(всеки от тях по 1/12 идеална част), Р. Й. З. притежава 1/48 ид. ч, Т. Л. Й. притежава 1/96 ид.ч., С. Л. Й.
притежава 1/96 ид. ч, Е. А. А. притежава 1/72 ид. ч , В. А. С. притежава 1/72 ид. ч., В. А. А. притежава 1/72 ид. ч,
Л. Д. А. притежава 1/12 ид. ч., Б. И. Т. притежава 1/12 ид. ч, Р. Д. В. притежава 1/24 ид. ч., К. Д. К. притежава
1/24 ид. Част, Г. Г. Т. притежава 1/48 ид. част, С. Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. Т. Т. притежава 1/48 ид. част, В.
Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. К. Б. притежава 1/24 ид. част, Ж. К. Б. притежава 1/24 ид.ч., Н. С. К. притежава
1/12 ид. част, Д. Д. Б. притежава 1/54 ид.ч., С. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч. и Д. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч., общо
всички ищци 20/24 ид.ч, от правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1/. поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Хасково, находящ се в землището на
[населено място], местност „СТ3 К.“, с площ: 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване – нива 4 категория, с предишен идентификатор ***, при граници: поземлени имоти
***, ***, ***.; 2/. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Хасково,
местност „СТ3 К.“, с площ 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно
ползване - нива 4 категория, с предишен идентификатор ***, с номер по предходен план: ***, при съседи:
поземлени имоти ***, ***, ***, ***.; 3/. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място],
 [община], област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „СТ3 К.“, с площ 3450 кв.м., с
трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване – нива 4 категория, с предишен
идентификатор: ***, с номер по предходен план: ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***,
***, които 3 бр. поземлени имоти са образувани от нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „СТЗ
К.”, представляваща имот № ***по плана за земеразделяне на землището на [населено място], обл. Хасково, при
граници: имот № ***- язовир, имот № ***- др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № ***- полски път на
остатъчен фонд и имот № ***- нива на П. Н. П., възстановена с решение № 118ДБ от 30.04.1998г. на ПК -
гр.Любимец, и отменя, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка



                                                                6
№ 171/ 16. 03. 2016 г., том I, рег. № 921, дело № 124/2016 г. по описа на нотариус М. М., с който ответницата М.
В. У. е призната за собственик по давност на 20/24 ид.ч. от описаните по-горе имоти;
б/. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Д. И. А., на чието място са конституирани, на основание
чл. 227 ГПК, наследниците му И. Д. А. и С. Д. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б.
И. Т., Р. Д. В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. против М. П.
А. и М. В. У. иск положителен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК, че И. Д. А. и С. Д. А. (конституирани като
страни на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалия ищец Д. И. А.) притежават общо 1/6 ид. ч.
(всеки от тях по 1/12 идеална част), Р. Й. З. притежава 1/48 ид. ч, Т. Л. Й. притежава 1/96 ид.ч., С. Л. Й.
притежава 1/96 ид. ч, Е. А. А. притежава 1/72 ид. ч , В. А. С. притежава 1/72 ид. ч., В. А. А. притежава 1/72 ид. ч,
Л. Д. А. притежава 1/12 ид. ч., Б. И. Т. притежава 1/12 ид. ч, Р. Д. В. притежава 1/24 ид. ч., К. Д. К. притежава
1/24 ид. част, Г. Г. Т. притежава 1/48 ид. част, С. Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. Т. Т. притежава 1/48 ид. част, В.
Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. К. Б. притежава 1/24 ид. част, Н. С. К. притежава 1/12 ид. част, Д. Д. Б.
притежава 1/54 ид.ч., С. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч. и Д. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч., общо всички ищци 19/24
ид.ч., от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място],
 [община], област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „СТЗ К.“, с площ: 3450 кв.м., с
трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива 4 категория, с предишен
идентификатор ***, с номер по предходен план ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***,
***, ***, ***, който имот съставлява част от нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „СТЗ К.”,
представляваща имот № ***по плана за земеразделяне на землището на [населено място], обл. Хасково, при
граници: имот № ***- язовир, имот № ***- др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № ***- полски път на
остатъчен фонд и имот № ***- нива на П. Н. П., възстановена с решение № 118ДБ от 30.04.1998г. на ПК -
гр.Любимец, както и претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт № 171/ 16. 03.
2016 г., том I, рег. № 921, дело № 124/2016 г. по описа на нотариус М. М., с който ответницата М. В. У. е призната
за собственик по давност на 19/24 ид.ч. от описания по-горе имот,
ОСЪЖДА М. П. А. и М. В. У., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на И. Д. А., С. Д. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С.
Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б. И. Т., Р. Д. В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Ж.
К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. сумата 1513, 97 евро (равняващи се на 2961, 33 лв.) част от разноските,
направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. Д. А., С. Д. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б. И. Т., Р. Д. В., К. Д.
К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Ж. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б., на основание чл. 78, ал.
3 и 4 ГПК, да заплатят на М. П. А. и М. В. У. сумата 1665, 81 евро (равняващи се на 3258, 33 лв.) част от
разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, съобразно уважената част от исковете.
Решението не подлежи на обжалване.



                                                                       Председател: _______________________

                                                                             Членове:

                                                                                        1. _______________________

                                                                                        2. _______________________




                                                               7