Прекъсване на погасителната давност спрямо солидарни длъжници при принудително изпълнение

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 24
                           гр. София, 28.01.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                             Председател: Вероника Николова
                             Членове:     Мадлена Желева
                                          Мирослава Кацарска

при участието на секретаря Валерия Г. Методиева
като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело
№ 20258002900646 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:


     Производството е по чл. 290 ГПК.
       Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Ц. срещу решение № 53 от
15.01.2025 г. по в. гр. д. № 2725/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8
състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 3828 от
12.07.2023 г. по гр. д. № 11479/2022 г. на Софийски градски съд, I ГО, 21
състав е отхвърлен предявеният от касатора срещу „С. Г. Груп“ ЕАД, гр.
София отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че Н. Х. Ц. не дължи на „С. Г. Груп“ ЕАД сумата от
20 000 лв. по запис на заповед от 13.10.2007 г. и сумата от 940 лв. разноски по
делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1745 от 23.12.2008
г. и изпълнителен лист от 23.12.2008 г. по ч. гр. д. № 4668/2008 г. на Сливенски
районен съд и е образувано изп. д. № 20097680400004 на ЧСИ Миглена
Минкова, рег. № 768, район на действие ОС Сливен, както и сумата от 28 793,
88 лв. законна лихва за периода от 19.12.2008 г. до 31.10.2022 г. по
образуваното изпълнително дело. В частта, с която въззивният съд е

                                       1
потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от М.
И. Ц. срещу „С. Г. Груп“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК, въззивното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
     В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита за
противоречащ на разпоредбата на чл. 125 ЗЗД извода на състава на Софийски
апелативен съд, че с предприемането на действия за принудително изпълнение
спрямо един солидарен длъжник се прекъсва давността и спрямо другите
солидарни длъжници в изпълнителното производство. Моли обжалваното
решение да бъде отменено.
      Ответникът „С. Г. Груп“ ЕАД е депозирал отговор на касационната
жалба, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че
когато е налице един издаден изпълнителен лист срещу главния длъжник и
солидарния длъжник всяко изпълнително действие води до прекъсване на
давността спрямо двете задължени лица. В този смисъл поддържа, че
изпълнителните действия, осъществени спрямо длъжника М. Ц., за които има
данни по делото, рефлектират и върху касатора Н. Ц.. Ответникът по касация
сочи, че от датата на образуване на изпълнителното дело срещу двете
задължени лица – 12.01.2009 г. до 26.06.2015 г. погасителна давност за
процесното вземане не е текла. Започналата да тече от 27.06.2015 г.
погасителна давност е била прекъсната на 13.07.2015 г., когато по сметката на
ЧСИ Минкова са постъпили суми по наложени запори на банковите сметки на
М. Ц.. Излага, че последната дата, на която са постъпили суми от наложените
запори е 29.10.2019 г., като от тази дата до датата на подаване на исковата
молба, с която е предявен искът по чл. 439 ГПК, не е изтекъл петгодишният
давностен срок. Ответното дружество моли атакуваното въззивно решение за
отхвърляне на предявения от Н. Х. Ц. иск по чл. 439 ГПК да бъде оставено в
сила.
      С определение № 2197 от 10.07.2025 г. касационното обжалване на
въззивното решение в обжалваната част е допуснато на основание чл. 280, ал.
1, т. 1 ГПК по въпроса: „Изпълнителните действия, предприети по
отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано
изпълнително производство въз основа на един изпълнителен лист, имат
ли за последица прекъсването на давността и спрямо останалите


                                     2
солидарни длъжници?“
     Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо
отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни
основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема
следното:
       За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на Софийски
апелативен съд е приел, че страните не спорят, че ищците Н. Х. Ц. и М. И. Ц.
са длъжници по изп. д. № 20097680400004 по описа на ЧСИ Миглена
Минкова, рег. № 768, район на действие ОС - Сливен с предмет на
изпълнителното дело: сума от 20 000 лв. по запис на заповед от 13.10.2007 г.;
сума от 28 793, 88 лв. - законна лихва за периода от 19.12.2008 г. до 31.10.2022
г. и сума от 940 лв.- разноски. Установил е, че по ч. гр. д. № 4668/2008 г. на
Сливенски районен съд на 23.12.2008 г. са били издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, видно от които Н. Х. Ц. и М. И. Ц. са
осъдени солидарно да заплатят посочените суми, дължими по запис на
заповед, издаден на 31.10.2007 г. от „Ницо- Партнърс“ ЕООД, по който
ищците са авалисти. В решението е посочено, че въз основа на изпълнителния
лист на 12.01.2009 г. е образувано изпълнително дело № 20097680400004 с
взискател „Първа инвестиционна банка“ АД и длъжници - „Ницо-Партнърс“
ЕООД и ищците Ц.и. По посоченото изпълнително дело на ищците са връчени
покани за доброволно изпълнение; на 13.01.2009 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата М. И. Ц., дължимо от община Сливен, и
на 27.10.2009 г. съдебният изпълнител е наложил запори върху банковите
сметки на ищците. В решението е отразено, че по изпълнителното дело са
били извършвани плащания за погасяване на вземанията в периода 2009 - 2019
г., които са били отбелязвани върху заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист. Въззивният съд е установил, че по искане на ответника „С. Г. Груп“ ЕАД
от 05.03.2020 г. същият е конституиран като взискател по изпълнителното
дело на основание договор за цесия от 07.12.2018 г., сключен с първоначалния
взискател. Извършил е констатация, че изпълнителното дело е било
прекратено с постановление от 12.01.2023 г. на съдебния изпълнител на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въз основа на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза съдът е приел, че по наложения запор на вземания на
ответницата М. И. Ц., ежемесечно от 26.01.2009 г. до 24.10.2019 г.
включително са постъпвали суми от третото задължено лице; не са установени

                                       3
плащания по наложени запори на вземания или сметки на ответника Н. Х. Ц..
       Въззивният съд е съобразил, че предявеният отрицателен установителен
иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е основан на твърдения за погасяването по давност
на процесните вземания за времето от 09.11.2009 г. - датата, на която се
твърди, че е било извършено последното изпълнително действие, до подаване
на исковата молба, като се сочи, че тригодишният давностен срок по чл. 531,
ал. 1 ТЗ е изтекъл на 09.11.2012 г.
      В обжалваното решение е отречена тезата, че в случая намира
приложение разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ, съгласно която исковете по
менителницата и записа на заповед срещу платеца или авалистите се
погасяват с тригодишна погасителна давност. Съдът е аргументирал това
становище с нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години, и с послужилата като изпълнително основание в случая заповед за
изпълнение, срещу която не е подавано възражение по чл. 414 ГПК, съответно
същата притежава ефект, близък до силата на пресъдено нещо. По тези
съображения въззивният съд е счел, че в случая следва да се приложи
петгодишната давност, предвидена за установените със съдебно решение
вземания.
      Съдът е изтъкнал, че в случая изпълнителното дело е било образувано
през 2009 г., въз основа на молба, придружена с изпълнителен лист от
23.12.2008 г., съответно преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното и
като е съобразил задължителните указания на Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че от датата на
образуване на изпълнителното дело - 12.01.2009 г. до 26.06.2015 г.
погасителна давност не е текла.
      Решаващият състав на Софийски апелативен съд, като се е позовал на
мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. №
2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че изпълнителните действия по
отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано


                                     4
изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, както е в случая,
рефлектират върху останалите. Доколкото по изпълнителното дело по
наложен запор на вземания на ответницата М. И. Ц. ежемесечно от 26.01.2009
г. до 24.10.2019 г., включително, са постъпвали суми от третото задължено
лице и изпълнителното дело не е било прекратено към датата 26.06.2015 г.,
съдът е формирал извод, че за вземанията към длъжниците давността е
започнала да тече от 27.06.2015 г., откогато с Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
При позоваване на т. 10 от последното посочено тълкувателно решение
съставът на въззивния съд е изложил, че започналата да тече на 27.06.2015 г.
погасителна давност е била прекъсната най-напред на 13.07.2015 г., на която
дата са налице данни за постъпления на суми по сметката на ЧСИ Милена
Минкова от наложените по-рано запори по банкови сметки на длъжника Ц..
Мотивирал е становище, че постъпването на сума по запор представлява
действие, изграждащо изпълнителния способ „запор“ и всеки паричен превод
прекъсва давността отделно. С оглед разбирането на решаващия състав, че
изпълнителните действия по отношение на длъжника М. Ц. рефлектират и
върху другото солидарно задължено лице Н. Ц., и данните, че последната дата
на постъпление на суми от наложени запори е 29.10.2019 г., в атакувания акт е
формиран извод, че след посочената дата и до подаване на исковата молба – на
01.11.2022 г. петгодишната погасителна давност за процесните вземания не е
изтекла.
     По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване:
       С т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023
г. на ОСГТК на ВКС се прие, че в случай на множество солидарни длъжници в
изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един
изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от
тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са
предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията
трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от
солидарните длъжници в производството. В съобразителната част на
тълкувателното решение /т. 1/ е посочено, че при пасивната солидарност
няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и

                                      5
кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник, но точното
изпълнение на един съдлъжник освобождава не само него, а и останалите. По
своята същност пасивната солидарност е вид лично обезпечение,
характеризиращо се с множество на задълженията и единство на предмета на
престацията, тоест един и същ предмет на задълженията на солидарните
длъжници - чл. 122, ал. 1 ЗЗД. По аргумент от правилото на чл. 122 ЗЗД
кредиторът би могъл да търси принудително изпълнение както срещу един
или няколко от солидарните длъжници, така и срещу всички. При издадено
изпълнително основание в процес /исков процес, заповедно производство/,
воден срещу няколко солидарни длъжници, осъждането им е при условията на
солидарност и изпълнителният лист е един. Въз основа на него по искане на
взискателя срещу солидарните длъжници се образува едно общо
изпълнително дело. Всеки от солидарните длъжници е самостоятелна страна в
изпълнителния процес и се намира в самостоятелно правоотношение със
съдебния изпълнител, но предмет на изпълнителния процес е едно и също
признато и изпълняемо право и взискателят може да получи изпълнение само
веднъж. В мотивите към т. 1 на тълкувателното решение са дадени
разясненията, че изпълнителните действия по отношение на един от
солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително дело въз
основа на един изпълнителен лист, рефлектират върху останалите солидарни
длъжници. Направено е обаче изрично разграничение между перемпцията и
давността. Подчертано е, че спирането и прекъсването на давността са факти с
относително действие при условията на пасивна солидарност. Съгласно чл.
125, ал. 1 ЗЗД спирането и прекъсването на давността срещу един от
солидарните длъжници е без правно значение за останалите. Нормата на чл.
125, ал. 1 ЗЗД се отнася до спирането и прекъсването на давността, които са
факти в интерес на кредитора и са свързани с материалноправен срок. Срокът
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуален и преклузивен и е в полза на
длъжника. В посочената разпоредба на ГПК, за разлика от чл. 125 ЗЗД,
законодателят не е визирал липса на искане от страна на взискателя за
извършване на изпълнителни действия само срещу един от солидарните
длъжници, а е предвидил като релевантно за перемпцията пълното
бездействие на взискателя по изпълнителното дело. Тълкуването по т. 1 на
Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на
ВКС, че изпълнителните действия по отношение на един от солидарните

                                     6
длъжници, срещу които е образувано изпълнително дело въз основа на един
изпълнителен лист, рефлектират върху останалите солидарни длъжници, се
отнася до приложението на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в
изпълнително производство, образувано срещу множество солидарни
длъжници. То не касае института на погасителната давност и последиците от
извършване на изпълнителни действия само спрямо някой/някои от
солидарните длъжници за останалите длъжници в изпълнителното
производство от гледна точка на давността. По силата на изричната
материалноправна разпоредба на чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването на давността,
включително в хипотезата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД - с предприемане на действия
за принудително изпълнение по отношение на един от солидарните
длъжници, няма действие спрямо останалите.
      По изложените съображения отговорът на правния въпрос е, че
изпълнителните действия, предприети по отношение на един от солидарните
длъжници, срещу които е образувано изпълнително производство въз основа
на един изпълнителен лист, нямат за последица прекъсването на давността и
спрямо останалите солидарни длъжници.
     По същество на касационната жалба:
      С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно
обжалване, изводите на въззивния съд, че изпълнителните действия по
отношение на солидарния длъжник М. Ц. рефлектират и върху съдлъжника Н.
Ц. от гледна точка на прекъсването на давността, са направени в противоречие
с материалния закон. Налице е касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1
ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага
извършването на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което
спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
      По отношение на процесното вземане за главница, заедно с лихва и
разноски, по запис на заповед се прилага петгодишната давност по чл. 117, ал.
2 ЗЗД, тъй като за вземането е издадена заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, срещу която не е подадено възражение и е влязла в
сила, поради което е породила сходни на съдебното решение за установяване
на вземането последици. В практиката на ВКС е трайно утвърдено
разбирането, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е
подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за


                                      7
установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия
процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм.// и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, се преклудира /решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г.
на ВКС, I т. о., решение № 3 от 4.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.,
решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о. и др./
      Погасителната давност за вземането по заповедта за незабавно
изпълнение не е текла по време на висящността на образуваното на 12.01.2009
г. изпълнително дело № 20097680400004 на ЧСИ Миглена Минкова, като в
случая следва да намери приложение даденото с ППВС № 3/1980 г.
разрешение, според което, считано от посочената дата, докато трае
изпълнителното производство, давност не тече. По делото е установено, че на
13.01.2009 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на М. Ц.,
дължимо от Община Сливен, а на 27.10.2009 г. са наложени запори върху
банковите сметки на всяко от солидарно задължените лица Н. Ц. и М. Ц..
Видно от данните по изпълнителното дело и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, по наложения запор на вземанията на ищцата Ц.
ежемесечно от 26.01.2009 г. до 24.10.2019 г. са постъпвали суми от третото
задължено лице. Не се установява да са извършвани плащания по наложените
запори на вземанията на ищеца Н. Х. Ц.. По искане на ответника „С. Г. Груп“
ЕАД, направено с молба от 05.03.2020 г., съдебният изпълнител го е
конституирал като взискател на мястото на първоначалния взискател на
основание договор за цесия от 07.12.2018 г., а с постановление от 12.01.2023 г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е
прекратено. Така установените факти налагат извод за основателност на иска
на Н. Ц. за установяване несъществуването на процесното вземане като
погасено по давност и неподлежащо на принудително изпълнение. В случая
към 26.06.2015 г. изпълнителното производство, по което са постъпвали суми
по наложения запор на вземанията на М. Ц., е било висящо /не се е
осъществило основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяването му по
право/ и дотогава давността не е текла според постановките на ППВС №
3/1980 г. От 26.06.2015 г., когато посоченото постановление е обявено за

                                       8
загубило сила с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност за вземането към Н. Ц.
тече /Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/ и срокът й изтича на 02.09.2020 г. при съобразяване на
разпоредбите на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците и пар. 13 от ПЗР на ЗИД на
Закона за здравето. Няма данни за прекъсването на давността на основание чл.
116, б. „в“ ЗЗД по отношение на вземането към Н. Ц., тъй като спрямо него
изпълнителни действия в този период не са предприемани. Извършените по
отношение на М. Ц. /до 24.10.2019 г., вкл./ изпълнителни действия не
произвеждат действие спрямо солидарно задълженото лице Н. Ц. съгласно
дадения отговор на релевантния правен въпрос. По тези съображения, следва
да се приеме, че към 01.11.2022 г. – датата на предявяване на отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК от Н. Х. Ц. срещу „С. Г. Груп“ ЕАД
давността за вземането към него е изтекла, поради което искът с посоченото
правно основание на касатора е основателен.
      Изложеното налага обжалваното решение, включително в частта за
осъждането на Ц. да заплати на насрещната страна разноски в размер на 994,
68 лв., като неправилно да бъде отменено, а предявеният иск по чл. 439 ГПК
на касатора ищец да бъде уважен.
     При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора
следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса за
първоинстанционното и касационното производство в общ размер на 549, 48
евро /с левова равностойност 1074, 68 лв., от които 50 лв. за първата
инстанция и 1024, 68 лв. за касационната инстанция/.
     Ответникът „С. Г. Груп“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Л. Г., процесуален представител на касатора ищец, на основание чл.
38 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер общо на 3500 евро /с левова
равностойност 6845, 41 лв./, от които 1500 евро за първоинстанционното
производство и по 1000 евро за въззивното и касационното производство. При
определяне размера на адвокатското възнаграждение съставът на ВКС отчита
вида на спора, материалния интерес, извършените във всяка инстанция
процесуални действия от пълномощника на ищеца касатор, както и


                                     9
фактическата и правна сложност на делото. Съгласно задължителното за
съдилищата в Република България /чл. 633 ГПК/ решение на СЕС по дело C-
438/22 и постоянната практика на ВКС при дефинирането по размер на
дължимото на основание чл. 38 ЗА възнаграждение съдът не е обвързан от
размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
      Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия,
състав на Първо отделение

                                  РЕШИ:

      ОТМЕНЯ решение № 53 от 15.01.2025 г. по в. гр. д. № 2725/2023 г. на
Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, с която след частична отмяна
на решение № 3828 от 12.07.2023 г. по гр. д. № 11479/2022 г. на Софийски
градски съд, I ГО, 21 състав е отхвърлен предявеният от Н. Х. Ц. срещу „С. Г.
Груп“ ЕАД, гр. София отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено, че Н. Х. Ц. не дължи на „С. Г. Груп“
ЕАД сумата от 20 000 лв. по запис на заповед от 13.10.2007 г. и сумата от 940
лв. разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
1745 от 23.12.2008 г. и изпълнителен лист от 23.12.2008 г. по ч. гр. д. №
4668/2008 г. на Сливенски районен съд и е образувано изп. д. №
20097680400004 на ЧСИ Миглена Минкова, рег. № 768, район на действие ОС
Сливен, както и сумата от 28 793, 88 лв. законна лихва за периода от
19.12.2008 г. до 31.10.2022 г. по образуваното изпълнително дело, както и в
частта, с която Н. Х. Ц. е осъден да заплати на „С. Г. Груп“ ЕАД сумата от 994,
68 лв. разноски за въззивното производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
      ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Х. Ц. срещу „С. Г.
Груп“ ЕАД, гр. София иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Н. Х. Ц. не
дължи на „С. Г. Груп“ ЕАД, поради погасяване по давност, сумата от 20 000
лв. /10 225, 84 евро/ по запис на заповед от 13.10.2007 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 19.12.2008 г. до окончателното й изплащане,
включваща сумата от 28 793, 88 лв. законна лихва за периода от 19.12.2008 г.
до 31.10.2022 г., както и сумата от 940 лв. /480, 61 евро/ разноски по делото, за
които задължения е издадена заповед за изпълнение № 1745 от 23.12.2008 г. и
изпълнителен лист от 23.12.2008 г. по ч. гр. д. № 4668/2008 г. на Сливенски

                                       10
районен съд и е било образувано изп. д. № 20097680400004 на ЧСИ Миглена
Минкова, рег. № 768, район на действие ОС Сливен, прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от 12.01.2023 г.
       ОСЪЖДА „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Рачо Петков Казанджията, № 4, ет. 6 да заплати на
Н. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Сливен, ж. к. Сини Камъни, № 22, вх. А,
ет. 8, ап. 32 разноски в размер на 549, 48 евро /с левова равностойност 1074, 68
лв./
       ОСЪЖДА „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Рачо Петков Казанджията, № 4, ет. 6 да заплати на
адвокат Л. А. Г. от САК, ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Позитано №
14, ет. 1, офис 4 адвокатско възнаграждение за трите инстанции в размер общо
на 3500 евро /с левова равностойност 6845, 41 лв./.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                           Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                      1. _______________________

                                                      2. _______________________




                                      11