Доказване на възнаграждаване при претенция за увеличение на наследството

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                         № 15
                                 гр. София, 13.01.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                   Председател: Камелия Маринова
                                   Членове:     Емилия Донкова
                                                Елизабет Петрова

при участието на секретаря Даниела Ив. Танева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело
№ 20248002102007 по описа за 2024 година
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. К., представляван от адвокат Я., срещу решение
№ 78 от 07.02.2024 г., постановено по в.гр. д. № 461/2023 г. по описа на Окръжен съд- Враца,
в частта, с която се отменя решение № 260006 от 17.07.2023 г. по гр.д. № 9/2021 г. на
Районен съд – Враца, в частта, с която, на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3
ЗС, В. Г. П. е осъдена да заплати на М. Г. К. сумата 7 415.00 лева, представляваща
половината от стойността на подобренията в делбен имот, както и в частта, в която на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. П. е осъдена да заплати разноски над сумата от 28. 13 лева до
присъдения размер от 417.09 лева и вместо това е постановено отхвърляне на предявените
от М. Г. К. искания по чл. 12, ал. 2 ЗН общо за сумата 6915 .00 лева, представляваща
половината от увеличената стойност на имота, вследствие на извършените подобрения, а
именно: изграждане и монтиране на централно парно отопление през 1988 г. на стойност
400. 00 лева; ремонт на терасата на кухнята в периода 1988-1989 г. на стойност 1000. 00 лева;
ремонт на банята през 1999 г. на стойност 1500.00 лева; ремонт на детска стая (хол) през
2008 г. на стойност 2000.00 лв.; ремонт на спалня през 2010 г. на стойност 2000 лева; ремонт
на кухня през 2009 г. на стойност 500 лева и ремонт на мазата през 1999г. на стойност 100
лева, като неоснователни. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, в
обжалваната му част, е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради

                                               1
което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на
спора, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на касатора сумата от 6915 лв.,
представляваща половината от увеличената стойност на делбения имот, както и да му бъдат
присъдени направените пред въззивната и настоящата съдебни инстанции разноски по
делото.
Ответникът по касационната жалба – В. Г. П., чрез процесуалния си представител адвокат С.
Й., оспорва жалбата и моли атакуваното с нея въззивно решение да бъде оставено в сила
като правилно.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора адвокат Я. поддържа
жалбата , моли обжалваното решение да бъде отменено, а шскането по чл.12, ал.2 от ЗН да
бъде уважено, като доказано от събраните по делото доказателства. Моли на касатора да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответницата по касационната жалба се представлява от адвокат Й., който оспорва
касационната жалба. Поддържа, че по делото е установено, че по делото се доказва, че
касаторът е бил възнаграден от наследодателите на страните, както и че не са доказани
извършваните подобрения в имота.
С определение № 2408/14.05.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение на
Врачанския окръжен съд е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- предвид
обуславящото значение за изхода на делото на следния въпрос, произнасянето по който от
въззивния съд се явява в отклонение от практиката на ВКС -решение № 135 от 06.08.2012 г.
по гр.д. № 926/2011 г. на ВКС, II г.о., посочено от касатора , както и на служебно известните
на съда решение № 61 от 13.07.2017 г., постановено по гр.д. № 3439/2016г на ВКС, II г.о.,
решение № 161 от 29.02.2016г по гр.д. № 2272/2015г на ВКС, II г.о., а именно: В какъв обем
е длъжна ответната страна по иск по чл. 12 ал. 2 ЗН да докаже положителния факт на
възнаграждаване на ищеца; дали само наличието на факт облагодетелстващ ищеца или и
намерението на наследодателя това да е възнаграждение за извършени подобрения.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени
данните по делото, намира следното:
Производството по делото е образувано по иск за съдебна делба на апартамент, предявен от
В. П. против М. К. като с влязло в сила решение № 12/21.01.2022 г., постановено по в.гр.д.
№ 485/2021г. по описа на Окръжен съд- Враца, е допусната делба на процесния имот при
равни права между страните.
В първото по делото съдебно заседание след допускането на делбата, по реда на чл. 346
ГПК, е заявена претенция по сметки от М. К. срещу В. П., за извършвана поддръжка и
направени подобрения в делбения имот, в периода от 1988 г. до 2020 г., които са увеличили
неговата стойност, със знанието и без противопоставянето на ответницата, за сумата общо 8
000.00 лева - половината от стойността на описаните в претенцията подобрения.
Съделителката В. П. по реда на чл. 346 ГПК е предявила против М. К. иск с правна
квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 3 800.00 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот за периода от 30.08.2021 г. до
30.03.2023 г. С решение № 260006 от 17.07.2023 г. по гр.д. № 9/2021 г. Районен съд- Враца е

                                             2
постановил делбеният имот - апартамент да бъде изнесен на публична продан като е уважил
е частично за сумата от 7415 лв. иска на М. К. на основание чл.30, ал.3 ЗС и е отхвърлил
иска на В. П.. Въззивна жалба е подадена само от В. К., която е обжалвала
първоинстанционното решение в частта, с която е определена пазарната оценка на делбения
имот, в частта, с която е осъдена да заплати на М. П. 7415 лв. и в частта, с която е отхвърлен
нейният иск за сумата от 3 800лв.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че
наследодателката на страните К. В. е починала на 12.08.2016 г., а наследодателят им Г. В. е
починал на 12.10.2018 г. Прието е, че претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН би била основателна,
само ако сънаследникът, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи
наследството, не е бил възнаграден по друг начин. Формиран е решаващ правен извод, че
съделителят М. К. е живял и ползвал безвъзмездно делбения имот, като е извършвал СМР
във връзка с предоставеното безвъзмездно ползване на имота и в собствен интерес, поради
което К. е бил обезщетен /възнаграден/ чрез ползването на имота и увеличението по чл. 12,
ал. 2 ЗН не му се дължи, с оглед на което искът по чл. 12, ал. 2 ЗН за претендираната сума от
6915.00 лева е отхвърлен като недоказан.
По въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен
състав възприема разрешението, дадено в решение № 135 от 06.08.2012 г. по гр.д. №
926/2011 г. на ВКС, II г.о., посочено от касатора, както и на служебно известните на съда
решение № 61 от 13.07.2017 г., постановено по гр.д. № 3439/2016г на ВКС, II г.о., решение
№ 161 от 29.02.2016г по гр.д. № 2272/2015г на ВКС, II г.о., в които е разяснено, че
осъщественото възнаграждение, погасяващо вземането по чл.12,ал.2 ЗН, следва да се твърди
като факт от насрещната страна и тази страна носи тежестта да докаже, че полученото от
претендиращия увеличение на наследството, е именно възнаграждение за увеличението.
С оглед горното и доколкото при постановяване на решението си въззивният съд не се е
съобразил с посочената задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Видно от изявленията на страните в о.с.з. на 24.01.2024 г.- заседанието, в което въззивният
съд докладва определението, с което уточнява и допълва първоинстанционния доклад и
разпределя доказателствената тежест между страните по отношение на направените искания
по сметки - липсва заявено възражение за това, че ползването на процесния апартамент е
представлявало възнаграждение за М. К. за увеличаване на имуществото на наследодателите
на страните. Поради служебното произнасяне на въззивния съд по този въпрос следва да се
приеме, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
По правилността на въззивното решение:
 Фактическият състав на разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗН предполага приложение на нормата
в случаите, когато се твърди принос за увеличение обема или стойността на имуществени
права, съставляващи наследството на едно лице, от друго лице, имащо качеството на
 наследник, реализиран преди смъртта на наследодателя, но като парична стойност изчислен


                                              3
към момента на откриване на наследството. Формите на увеличението не се дефинират от
закона, това увеличение може да се намира израз във всяко дадено имуществено благо-труд,
пари. Законодателят е въвел изискване по чл. 12 ал.2 ЗН сънаследникът, който е заявил иска,
да не е бил възнаграден по друг начин. Същото е свързано с доказване на факти, сочещи на
увеличение имуществото на наследодателя в резултат на правни действия на наследника.
Увеличението на наследството по чл.12 ал.2 ЗН може да има различни проявни форми, като
същественото е то да е в резултат на вложени средства или труд от наследника, въз основа на
които стойността на наследството се е увеличила към момента на откриването му.
Увеличението на наследството следва да се преценява конкретно за всеки отделен случай
като се изследва въпросът каква е стойността на имота към момента на откриване на
наследството и каква би била тя, без приноса на наследника. Приносът по чл.12 ал.2 ЗН се
определя не от вложените разходи и труд от наследника, а от стойността, с която се е
увеличило наследството, защото според изричния текст на закона, в полза на наследника се
пресмята увеличението на наследството, а не разходите за това увеличение.
С оглед изложеното въззивното решение следва да се отмени, като предвид необходимостта
да се извършат и други процесуални действия, делото следва да се върне на въззивния съд за
ново разглеждане от друг състав. Приетата техническа експертиза е определила стойността
на различните подобрения към датата на извършването им. За да бъде уважена претенцията
по чл. 12, ал. 2 ЗН, следва да се определи каква е стойността на имота към момента на
откриване на наследството и каква би била без приноса на претендиращия увеличаване на
наследството.
Тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, допускане и
приемане на експертиза за установяване стойността, с която се е увеличила стойността на
притежавания от наследодателите имот към момента на откриване на наследството, на
основание чл. 293, ал. 2 ГПК след отмяна на решението, делото ще бъде върнато на
въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото
въззивният съд следва да установи доколко с вложения труд и средства наследникът К. е
увеличил наследственото имущество, като стойност, по времеоткриването на наследството,
съобразявайки неговата стойност по време на извършване на делбата. За произнасянето си
по съществото на спора въззивният съд следва да прецени и обстоятелството дали се
установява М. К. да е извършил твърдяните от него подобрения в сънаследствения имот.
По въпроса за направените пред настоящата инстанция разноски следва да се произнесе
въззивният съд, на когото делото се връща за повторно разглеждане съгласно разпоредбата
на чл. 294, ал. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
                               Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 78 от 07.02.2024 г., постановено по в.гр. д. № 461/2023 г. по описа
на Окръжен съд- Враца, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. К. срещу В. Г. П.
иск по чл. 12, ал. 2 ЗН общо за сумата 6915 лева, представляваща половината от увеличената
стойност на имота, вследствие на извършените подобрения, а именно: изграждане и


                                            4
монтиране на централно парно отопление през 1988 г. на стойност 400. 00 лева; ремонт на
терасата на кухнята в периода 1988-1989 г. на стойност 1000. 00 лева; ремонт на банята през
1999 г. на стойност 1500.00 лева; ремонт на детска стая (хол) през 2008 г. на стойност
2000.00 лв.; ремонт на спалня през 2010 г. на стойност 2000 лева; ремонт на кухня през 2009
г. на стойност 500 лева и ремонт на мазата през 1999г. на стойност 100 лева.
ВРЪЩА делото на Врачанския окръжен съд за ново разгреждане от друг състав в
отменената част.
Решението е окончателно.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                              1. _______________________

                                                              2. _______________________




                                            5