Определяне на обезщетение за трудова злополука при съпричиняване

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 350
                                гр. София, 09.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Илияна Папазова
                                  Членове:     Майя Русева
                                               Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Н. Григорова
като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело
№ 20258002104580 по описа за 2025 година

      Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационното обжалване е допуснато, с определение № 1173 от 10.03.2026г., по подадената
касационна жалба от Б. В. П. от [населено място], чрез процесуалните представители
адвокатите Д. и Р., против въззивно решение № 171 от 23.07.2025г. по в.гр.д. № 229/2025г. на
Окръжен съд Ловеч, с което е отменено решение № 75 от 19.04.2024г. по гр.д.№ 517/2023г.
на Районен съд Троян /ведно с решението за допусна очевидна фактическа грешка № 28 от
12.02.2025г./ в частта, с която иска за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 58
329.34лв. до 60 000лв. поради прихващане с насрещно вземане за сумата от 1 670.66лв. и
вместо това е постановено друго, с което тази сума е присъдена, като е потвърдено
решението в останалата му част, с която е осъдено„Велде България“АД да заплати на Б. В.
П. сумата 58 329.34лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпила
на 22.08.2020г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 22.08.2020г., потвърдено е
решението в останалата част и са присъдени разноски. Решението е постановени про
участието като трето лице помагач на „Дженерали застраховане“АД. Искането на
касаторката е за уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира направените
разноски.
Касационното обжалване е допуснато по въпроси, касаещи начина на определяне на


                                             1
обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на злополука, по които е
възможно да е налице противоречие с постановките, развити в ППВС № 4/1968г. и решения
по гр.д.№ 4949/2024г.на ІV г.о., гр.д.№ 1686/2024г.на ІІІ г.о./, както и относно приложението
на чл.201, ал.2 КТ, във връзка с което е възможно въззивният акт да противоречи на
приетото в решение по гр.д.№ 251/2017г. на ІІІ г.о.
В съдебно заседание касаторката се явя лично и с процесуалния си представител, като
поддържа искането си за пълно уважаване на иска. Процесуалният представител желае
съдът да определи възнаграждение, ведно с 20% ДДС, за първата инстанция и за
производството пред настоящата, доколкото представителството се осъществява по реда на
чл.38, ал.1, т.3 ЗА.
Становището, изразено от ответната страна в представените писмени бележки е за
неоснователност на подадената жалба. Развитата теза е за допуснато от пострадалия
съпричиняване, поради проявена липса на елементарно старание и внимание от
пострадалата, доколкото злополуката е причинена единствено и само по нейна вина, на
място, където тя е била по собствена инициатива /не на нейното работно място, което е на 5-
6 метра от последната движеща се машина/, в нарушение на дадените й инструкции за
работа през деня. Акцентира на обстоятелството, че не са били установени допуснати от
дружеството нарушения, допринесли за настъпване на злополуката. Счита, че постановеният
въззивен акт е правилен, включително и досежно определеният размер на обезщетение,
който намира че е съобразен с всички установени по делото релевантни обстоятелства.
Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната
инстанция в размер на 9 500лв., съгласно приложен списък и представен договор за правна
защита и съдействие, в който е посочено, че сумата е заплатена в брой.
Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и
доказателствата по делото, по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно
обжалване, намира следното :
Съгласно чл.201, ал.2 КТ – отговорността на работодателя може да се намали когато
пострадалият е допринесъл за трудовата злополуката като е допуснал груба небрежност.
Съдържанието на понятието груба небрежност, поради липса на легална дефиниция,
многократно е разяснявано в практиката. Съгласно решение № 79 от 27.02.2012г. по в.г.д.№
673/2011г. на ІV г.о. на ВКС – то е налице, когато пострадалият е съзнавал, предвиждал
настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че те няма да настъпят или
че ще ги предотврати. Единна е практиката и относно изходната позиция, че „не всяко
нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само
това нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е
положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка”/решения №
977 от 14.01.2010г. по в.г.д.№ 298/2009г. на ІV г.о./ Пострадалият следва да е допринесъл за
трудовата злополука, но вината му не може да се предполага. Доказателствената тежест за
предпоставките на чл.201 ал.2 КТ е на работодателя /решение № 62 от 24.02.2015г. по в.г.д.№
2798/2014г. на ІV г.о./ Небрежността в гражданското право е неполагане на грижа според
един абстрактен модел – поведението на определена група лица /добрия стопанин/, с оглед


                                             2
естеството на дейността и условията за извършването й /решение № 348 от 11.10.2011г. по
в.г.д.№ 387/2010г. на ІV г.о./ Винаги когато пострадалият създава реална възможност за
настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той
съпричинява вредата. Преценката за положената грижа, обаче е в зависимост от конкретните
обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника,
съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови
действия е настъпила вредата.
Съгласно ППВС № 4/1968г. и всички решения, възприемащи основните му постановки
/напр.решения по гр.д.№ 4949/2024г.на ІV г.о., гр.д.№ 1686/2024г.на ІІІ г.о./- при определяне
на обезщетението за неимуществени вреди, съдът дължи преценката на всички конкретно
установени по делото обективно съществуващи обстоятелства. При причинени телесни
увреждания от значение са - характерът на увреждането, начинът на извършването му,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
наличието на осакатяване, загрозяване, включително - дали и в каква степен пострадалият се
е възстановил след извършени операции и проведено лечение. При определяне размера на
обезщетението се вземат предвид и всички други страдания и неудобства; стигнало ли се е
до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие, степента негативно отражение на увреждането върху психичното здраве
на пострадалия, възрастта на увредения, отражението на травмата върху контактите и
социалния му живот, икономическото положение в страната, съдебната практика в подобни
случаи и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания,
преценявани с оглед конкретиката на случая. Принципът на справедливост включва в най-
пълна степен обезщетяване на вредите на пострадалото лице от вредоносното действие,
съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания
В случая конкретните факти по делото са следните:
Ищцата е била назначена на работа в ответното дружество на 3.08.2020г. на длъжността
„машинен оператор дървообработване/ сортировач окачествител“ в участък „Производство
на амбалаж“, цех „Производство на дървестно-влакнести плочи“. Основните й функции и
задължения, съгласно длъжностната характеристика са били :“да окачествява и опакова
плочи, поставени на палети, като г връзва с чембер или канал, за износ и за вътрешния
пазар, като спазва указанията на ръководителя“, „да изработва и ремонтира палети, ръчно
или автоматично, да поставя/лепи етикети и надписи на готовата продукция, спазвайки
изискванията на клиента. Да разкроява плочи на безстружкова машина, да работи на
машини за шлайфане и перфориране на плочи“, „да почиства и поддържа работното място и
машините, с които работи във вид, осигуряващ безопасна работа. При престой и при
необходимост да участва в почистването /метене, измиване/на района на цеха. Да спазва
Правилника за вътрешния трудов ред, инструкциите за безопасна работа с машините и
правилата за противопожарна безопасност.“ Видно от Служебна бележка № 776, на
3.08.2020г., на Б. П. е проведен начален инструктаж за безопасност и здраве при работа.
На 22.08.2020г., малко преди приключване на смяната й, около 19.40ч., тя е била в друг
участък /„Лакиране на дървестно влакнести плочи“/, но в същия цех „Производство на


                                             3
дървестно-влакнести плочи“. Самостоятелно /без това да е предмет на нейните трудови
функции и без разпореждане от друго лице/ е решила да помогне на свои колеги при
почистването на работеща машина. Видно от Протокол № Ц5103-10-4 от 24.11.2020г.за
резултатите от извършено разследване на злополуката на НОИ, Б. П. се е качила върху
линията за лакиране в зоната на третата двойка валове на инсталацията. В този момент
валовете са били в движение, защото в ход е била подготовка за измиването им с вода преди
предстоящото приключване на работната смяна. Ищцата е пъхнала дясната си ръка, валовете
са я захванали, причинявайки „открита конкнасация/ размачкване на дясна длан с пръстите“,
„размачкване най-вече на дланна кожа и тъкани, изтръгване и ампутация на 5-ти пръст,
липса на големи полета от кожата дистално на китката, нарушено кръвоснабдяване на
пръстите в съчетание с термична травма от триенето“ /вж. заключението на приетата по
делото единична съдебно-медицинска експертиза/. Машината била спряна, валовете
отворени и пострадалата откарана с линейка и впоследствие преместена в
УМБАЛСМ“Пирогов“. Там е оперирана, като в епикризата е посочено, че са извършени
„дебридмент, некректомия и поставяне на кожата обратно на мястото й и фиксация с
единични конци“. Операция е извършена и на 31.08.2020г., а именно: „ некректомия и
стерилна превръзка“. Изписана е на 15.09.2020г. На 16.09.2020г. е приета в УМБАЛ
„Софиямед“, където след изследвания е била оперирана на 17.09.2020г. – „дебридмент,
некректомия и артолиза“. Извършена е „ексцизия на некротични тъкани в областта на
дясната ръка, ампутация на втори, трети, четвърти пръсти на ниво средна трета на
проксималната фаланга.“ Изписана е на 21.09.2020г. След извършен на 2.10.2020г. преглед е
диагностицирана с „открита рана на други части на китката и дланта“, „отток на
предмишницата с изтичане на гноевидно съдържимо флуктуираща формация проксимално
от раната“. На същата дата отново е приета в УМБАЛ „Софиямед“, където й е извършена
оперативна интервенция – „проникване в дълбочина по тъп и остър начин, обилен лаваж,
фасциотомия на преден компартмент на дясна предмишница, дебридман на инфектираните
тъкани и стерилна превръзка.“ Изписана е на 7.10.2020г. На 8.10.2020г., в УМБАЛ
„Софиямед“, са извършени нов преглед и ангиография на десен горен крайник.
Злополуката е приета за трудова с разпореждане № 51041024 от 26.11.2020г.
Съгласно горецитираното заключение на съдебно-медицинската експертиза -
„медикобиологичната характеристика на този тип травматични увреждания е свързана с
трайно нарушена функция на горен десен крайник до края на живота“. Касае се за тежка
травма, която е довела до инвалидизация – 70% ТНР пожизнено. Лечението е дълго и към
момента на изготвяне на експертизата не е завършило. То следва да се осъществява на етапи,
като на всеки етап се поставят нови цели в зависимост от общото и локално състояние на
пострадалата. В заключението е посочено, че „предстои да се планира извеждане на палеца
от дланта, покриването му с покритие, създаване на условия за опозицията спрямо дланта и
оценка на функционалните възможности на запазените мускули.“ Целта е да се постигне
някаква форма на захват. Следва да се направи и „електромиогравско и електроневрографско
изследване на ръката и да се тестват сензори за евентуално поставяне на миолектричн
протеза“ /която следва да се подменя през четиригодишен период/. Експертът е категоричен,


                                            4
че „безспорно болките са били много силни и неприятни, защото ръка е много добре
интервирана във връзка с многото функции, които изпълнява /сетивна, познавателна,
двигателна с финна моторика и др./ Голямото оголване на кожно покритие е източник на
болки, които са продължили дълго време /до покриването на раните с кожа/. Допълнителен
източник на болки е било и последвалото възпаление.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза - Б. П. е
преживяла травматичен стрес. Тежката загуба и негативните емоционални преживявания,
свързани с нея, както и дългия лечебен процес са породили страх, тревожност, несигурност,
срам, отчаяние, безпомощност, кошмарни сънища и др. Фруститриращите обстоятелства са
засегнали базисни характеристики на личността – боди имидж, професионална активност,
социален статус. Прекомерният стрес, съпътстващ загубата на част от дясната ръка е
предизвикал нарушаване на социалното функциониране и адаптация, но до голяма степен тя
е успяла да отреагира и да приеме травмиращото събитие.
По делото са ангажирани гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. /приятел на
пострадалата/, М. /нейна близка/, А. /ръководител „Екология, здравословни и безопасни
условия на труд“ в ответното дружество/, А. /заемаща длъжността „ръководител участък“/ и
Г. /колежка на Б. и свидетел на злополуката/. Разпитаните свидетели са с непосредствени
впечатления, свидетелстват за факти, които лично са възприели и няма причина техните
показания да не бъдат възприети. Въз основа на показанията на свидетелката М. следва да се
приеме за установено следното: Б. П. /която към датата на злополуката е била на 25 години/
е имала трудно детство. Израснала е без баща, като е отгледана от своите баба и майка.
Майка й е била болна на легло и е починала, когато Б. е била на 14години. След това е
починала й баба й. Винаги й се е налагало да работи. С всички трудности се е справяла сама
и с помощта на сестра си, съседи и приятели. Преди злополуката е била „жизнено момиче,
весело, усмихнато“ /св.Б./, „веселячка“ /св.М./, а след настъпването й – всичко в живота й се
е променило. Тя не е можела сама да се грижи за себе си. Налагало се е непрекъснато някой
да идва и да й помага – освен за ежедневното обслужване, още и за да запали печка, да
напазарува, да се сготви. Трябвало е да търпи физически страдания, които са имали и
психологически последствия. Понастоящем продължава да е тъжна и нервна, защото
ежедневието и бъдещето й са трудни и непредсказуеми. Според свидетелката М. – „хората
като я виждат с това чорапче на ръката, се обръщат на другата страна“.
Според свидетелката Г., която е присъствала по време на злополуката – преди инцидента,
ищцата Б. П. е изпълнявала трудовите си функции, защото заедно с нейна колежка /С./ са
поемали плочките. С. е окачествявала и е казвала на Б., ако има проблем и плочката е второ
качество – да я отнесе на друго място. Работата та свидетелката е била на машината. След
приключване на работата е следвало тя да бъде измита. Операторът на машината /майстора/
се е качил отгоре, пуснал е маркуча, отворил е валовете и е предприел обичайните действия
по почистване, а жените са стояли долу. Заради проблем на една от машините се би извикан
майстор и когато той е пристигал, тогава свидетелката е видяла, че Б. се е качила горе на
машината и ръката й е захваната.
Свидетелките А. и А. са категорични, както че на Б. П. е бил проведен инструктаж за


                                             5
безопасни условия на труд, така и че нейната длъжност не изисква предприемане на
действия, свързани с работа с машини. Злополуката е в резултат на действия, предприети по
нейна инициатива. Почистването на валове се извършва по определен начин и от лица,
които са оторизирани за това.
При тези факти, въззивният съд е преценил като справедлив размер за обезщетение на
причинените страдания на младата жена от 120 000лв., като е приел допуснато
съпричиняване от нея в от 50%. Счел е, че ищцата е спомогнала за собственото си
страдание, като при липса на елементарно старание и внимание, е предприела поведение
/като е посегнала към въртящи се валове на мишината/, в разрез с основни технологични
правила и изисквания за безопасност, при това в зона, която не съвпада с определеното й
място за работа, изпълнявайки дейност, която не е в кръга на нейните задължения. От друга
страна, въззивният съд е отчел и че работодателят не е обезпечил в достатъчна степен
сигурността на персонала и не е направил необходимото за да минимизира рисковете, след
като е допусната поява на новоназначен работник, с недостатъчни умения, в зоната на
работа на машината.
Настоящият съдебен състав частично не споделя изводите на въззивния съд, като счита че
справедливият размер на обезщетение в конкретния случай е претендираният от 150 000лв.,
при съпричиняване от 45%. Съобразявайки изложеното в даденият отговор на поставените
въпроси, намира че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен: 1.естеството,
продължителността и големият интензитет на претърпените както телесни болки, така и
душевни страдания, 2.изключително негативното отражение на травмата върху начина на
живот на пострадалата и 3.трайният характер на причиненото увреждане. Ищцата е
получила травматично размачкване на дясна длан, съчетана с ампутация на пети пръст и
част от четвърти. Въпреки проведеното лечение с многократни оперативни интервенции, е
настъпила некроза, която е довела до отстраняване на всички пръсти /без палеца/.
Извършена е ексцизия на срастванията по предната повърхност на ставната капсула на
дясната гривнена става и артролиза-хирургическа процедура за възстановяване обема на
движение на ставата. Последвало е възпаление на меките тъкани в оформения чукан, което
отново е довело до нова оперативна интервенция. Общо оперативните намеси са осем, като
всички са извършвани под обща упойка за период от 10 месеца, като седем от тях са били в
период с продължителност от 40 дни. При това се касае за интервенции, причинили болки,
които са оценени от всички експерти /изготвили и единичната и тройната експертизи/ като
много силни и неприятни, с висока интензивност. Били са претърпени и големи страдания,
свързани както с психологическото възприемане на факта за загубата на ръката, така и с
невъзможността за самостоятелно обслужване и предприемане на каквито и да са
домакински работи. Състояние на отчаяние, тревожност, срам и неудобство от
обезобразената китка, страх, тревожност, несигурност, объркване, безпомощност са
съпътствали ищцата в продължение на дълъг период от време. В случая, от особена важност
са следните обстоятелства: причинено е увреждане, което е с траен характер и е налице
обезобразяване на дланта и пръстите. При това - увреждането е довело до инвалидизация –
70% трайно намалена работоспособност /за загуба на пръстите 60% и за доминантна ръка –


                                           6
10%/, която е пожизнена. Въззивният съд не е отчел в съответната степен и факта, че макар
и ищцата към настоящия момент да е успяла психологически да приеме травмиращото
събитие, нейното физическо лечение все още не е завършено. Предстоят й още етапи, които
следва да се конкретизират с оглед общото й и локално състояние.
Така определеният размер на обезщетение следва да бъде намален с оглед основателният
характер на направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Настоящият съдебен състав приема за установено, че с действията си - изразяващи
се в поставяне на ръката в опасна близост до работеща машина, начинът на работа на която
тя не познава, при това без необходимост от предприемане на подобно действие, защото то
не е в изпълнение на нейни трудови функции и не й е било възложено по съответния ред,
касаторката е създала реалната възможност за настъпване на вредата, пренебрегвайки
елементарни правила и норми за безопасност. Независимо от това, съобразявайки
изложеното в даденият отговор на поставените въпроси, това поведение следва да бъде
преценено в зависимост от конкретно установените обстоятелства, при които е настъпила
злополуката. Установената груба небрежност се степенува в съответствие с обективното
съотношение с допринасянето. Настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния
съд, че ищцата е била в зона, която не съвпада с определеното й място за работа. Този извод
е в противоречие с показанията на свидетелката Г., съгласно които причината – по време на
злополуката - пострадалата да е в различен от нейния участък                 /тя е била в
участък„Лакиране на дървестно влакнести плочи“/ , е изпълнение на възложени й трудови
функции, защото непосредствено преди злополуката – Б. е пренасяла плочките, които са
второ качество на посочено й от окачествител място/. Изводът на въззивния съд е в
противоречие и с отразеното в т.ІV, 3/ от Протокол № Ц5103-10-4 от 24.11.2020г.за
резултатите от извършено разследване на злополуката на НОИ, че „непосредствено преди
злополуката пострадалата Б. П. е извършвала измиване на кофи с боя в участък „Лакиране
на ДВП“, цех за производство на ДВП на завода“
Съпоставяйки описаните действия на пострадалата, с които е нарушила установените
изисквания за полагане на грижи за собственото здраве и безопасност, с приетото за
установено обстоятелство, че причината - пострадалата да е била в различен от нейния
участък - е изпълнение на възложени й трудови функции и при възприемане на останалите
изводи на въззивния съд, че работодателят не е обезпечил в достатъчна степен сигурността
на персонала и не е направил необходимото за да минимизира рисковете, след като е
допусната поява на новоназначен работник, с недостатъчни умения да работи в зоната на
работа на машината, настоящият съдебен състав намира, че приносът на пострадалата за
настъпване на злополуката е 45%. При отчитането му – сумата която следва да й се присъди
е 82 500лв. или 42 181.58евро. Това налага въззивният акт да бъде отменен в частта, с която е
отхвърлен иска за разликата над 30 677.51 евро /60 000лв./ до 42 181.58евро и вместо това
постановен друг, с който иска да бъде уважен в тази част, а в останалата част въззивния акт
следва да бъде потвърден.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса, съобразно допълнително
уважената част от иска в размер на 460.16 евро /900лв./


                                             7
По направените искания за присъждане на разноски:
В полза на процесуалния представител на касаторката следва да се определи адвокатско
възнаграждение при съобразяване изхода на делото. При интерес 90 000лв. /150 000лв.- 60
000лв./, искът е уважен за 22 500лв /20.25% уважен иск/. Съгласно чл.7, ал.2 т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г.за възнагражденията за адвокатската работа, дължимото възнаграждение е
1570лв. /20.25% от 7 850лв./, ведно с 20 % ДДС – 314лв., или 1884лв., равняващи се на
963.27 евро.
В полза на ответната страна разноски не следва да се присъждат поради липса на
представени доказателства за реално заплащане на претендираното адвокатско
възнаграждение от 9 500лв. Представеният по делото договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че сумата е заплатена в брой не удостоверява реално
заплащане на посочената сума, доколкото клиентът е юридическо лице, а адвокатът е
регистриран по ЗДДС и дължи издаване на фактура, а в случая не се представят нито
фактура, нито касов бон или разписка.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение



                                           Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 171 от 23.07.2025г. по в.гр.д. № 229/2025г. на Окръжен съд
Ловеч в ЧАСТТА, с която предявения от Б. В. П. от [населено място] иск с правно основание
чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяна
от нея на 22.08.2020г. трудова злополука, е отхвърлен за сумата над 30 677.51 евро до 42
181.58евро, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „Велде България“ АД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], п.к,
кв.“В., представлявано от изпълнителния директор С. да заплати на Б. В. П., ЕГН [ЕГН], от
[населено място], [улица] допълнително сумата от 11 504.07евро /единадесет хиляди
петстотин и четири евро,нула седем/, разлика между вече присъдените 30 677.51 евро и
дължимите 42 181.58евро, представлваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на претърпяна от нея на 22.08.2020г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано
от 22.08.2020г.
ОСЪЖДА „Велде България“ АД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], п.к.,
кв.“В., представлявано от изпълнителния директор С. да заплати на адвокат Г. Г. Р., на
основание чл.38, ал.2, вр.чл.38, ал.1, т.3 ЗА сумата от 963.27 евро /деветстотин шейсет и три
евро, двадесет и седем/, разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната
инстанция.
ОСЪЖДА „Велде България“ АД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], п.к.,
кв.“В., представлявано от изпълнителния директор С. да заплати по сметка на ВКС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 460.16 евро /четиристотин и шейсет евро,
шестнадесет/, държавна такса.

                                               8
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 171 от 23.07.2025г. по в.гр.д. № 229/2025г. на
Окръжен съд Ловеч и отмененото с него решение № 75 от 19.04.2024г. по гр.д.№ 517/2023г.
на Районен съд Троян, в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника
„Дженерали Застраховане“АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено
място], бул.К. А. Д.“№ ....
РЕШЕНИЕТО е окончателно.



                                                Председател: _______________________

                                                    Членове:

                                                           1. _______________________

                                                           2. _______________________




                                          9