Отхвърляне на иск за отмяна на арбитражно решение

Текстът на акта

                                 РЕШЕНИЕ
                                      № 113
                              гр. София, 24.04.2026 г.


                      В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                Председател: Тотка Калчева
                                Членове:     Галина Иванова
                                             Диляна Господинова

при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско
дело № 20258002901940 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:


             Предявени са искове с правна квалификация чл. 47, ал. 1, т. 5, предл.
2 от Закона за арбитража /ЗА/ и с правна квалификация чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2
ЗА.
       Ищецът С. В. А. твърди, че е страна по арб.д. № 12/2024 г. по описа на
Арбитражния съд при Българската стопанска камара. То е образувано за разглеждане
на предявен от него иск за осъждане на ответното дружество „Димекс 2007“ ЕООД да
му заплати сумата от 45 770 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
извършени правни действия по договор за поръчка, сключен на 10.05.2024 г. между
страните по спора. Посочва, че арбитражното производство е приключило с решение
от 21.05.2025 г., постановено по арб.д. № 12/2024 г. по описа на Арбитражния съд при
Българската стопанска камара. Заявява, че в това решение арбитражният съд се е
произнесъл по въпроси, които са извън предмета на спора. Първият от тях е дали е
било необхоД. и целесъобразно да бъде сключен договорът за поръчка, от който е
възникнало предявеното пред арбитражния съд парично вземане. Този въпрос не е
включен в предмета на спора, защото сключването на договора за поръчка и условията
по него зависят само от волята на страните и не могат да се преценяват от
арбитражния съд. Другият въпрос, по който се е произнесъл арбитражният съд и който

                                              1
не е включен в предмета на спора, е относно начина на подписване от адвокат
Григоров на пълномощното, с което той е упълномощен да представлява „Димекс
2007“ ЕООД, както и на договора за поръчка, от който произтича спорното вземане –
дали електронно, или собственоръчно. Ищецът заявява още, че доколкото в
арбитражното решение е направен извод, че договорът за поръчка е недействителен,
като сключен от името на „Димекс 2007“ ЕООД от лице без представителна власт, то
трябва да се приеме, че арбитражното споразумение, което е част от неговото
съдържание, също е недействително. Поради изложеното ищецът моли да бъде
отменено решение от 21.05.2025 г., постановено по арб.д. № 12/2024 г. по описа на
Арбитражния съд при Българската стопанска камара, като съдържащо произнасяне по
въпроси извън предмета на спора. Ако съдът счете този иск за неоснователен, ищецът
моли решението от 21.05.2025 г., постановено по арб.д. № 12/2024 г. по описа на
Арбитражния съд при Българската стопанска камара, да бъде отменено, тъй като
арбитражното споразумение е недействително. Претендира присъждане на
направените разноски.
      Ответникът „Димекс 2007“ ЕООД оспорва исковете и моли те да се отхвърлят.
Заявява, че в решението на арбитражния съд не се съдържа произнасяне по въпроси,
които не са включени в предмета на арбитражния спор. Претендира присъждане на
направените разноски.
     Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните
възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
      По главния иск с правна квалификация чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗА:
      Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен главен иск за
отмяна на арбитражно решение от 21.05.2025 г., постановено по арб.д. № 12/2024 г. по
описа на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, като ищецът въвежда
твърдения за осъществяването на основанието за това, посочено в чл. 47, ал. 1, т. 5,
предл. 2 ЗА, което е когато арбитражното решение съдържа произнасяне по въпроси
извън предмета на спора. Предметът на спора се определя от спорното материално
право, което е предявено с иска и е индивидуализирано с посочените от ищеца
правопораждащи го факти и формулирания петитум, както и от насрещните права на
ответника, които са въведени в процеса чрез възражение или чрез иск, който може да
бъде насрещен, инцидентен установителен или обратен иск. С оглед на това трябва да
се приеме, че произнасяне извън предмета на спора ще е налице, когато арбитражният
съд се е произнесъл по съществуването на материално право, което има различни
правопораждащи факти от сочените от ищеца или произнасянето му не съответства на
формулираното в исковата молба искане, както и когато се е произнесъл по насрещни


                                         2
права на ответника, които не са въведени в предмета на делото по процесуалния ред за
това или са различни от заявените такива.
        От материалите по арбитражното дело, по което е постановено оспореното
решение, се установява, че то е образувано за разглеждане на предявени от С. В. А.
срещу „Димекс 2007“ ЕООД два обективно съединени иска. Първият от тях е иск за
реално изпълнение на парично задължение, което е възникнало за ответното
дружество към ищеца за заплащане на сума в размер на 45 770 лв., представляваща
възнаграждение за извършени от ищеца правни действия, дължимо съгласно договор
за поръчка, сключен на 10.05.2024 г. между страните по спора. Предявен е и иск за
присъждане на неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
възнаграждение, дължима съгласно чл. 11, ал. 1 от договора за поръчка от 10.05.2024
г., която не е уточнена по размер. В отговора на исковата молба ответникът по исковете
се защитава с правоизключващо възражение за недействителност на основание чл. 42,
ал. 2 ЗЗД на договора за поръчка. С постановеното по делото решение арбитражният
съд е отхвърлил искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца вземанията,
които са възникнали на твърдяното в исковата молба основание, което е договор за
поръчка и са в размера, посочен в заявения от ищеца петитум. В мотивите на
решението е разгледано и правоизключващото възражение на ответника, че договорът
за поръчка е недействителен, като сключен от негово име от лице без представителна
власт. Действително в мотивите към решението арбитражният съд е изложил
съображения за начина на подписване на пълномощното, с което се твърди, че
ответникът е упълномощил представител за сключване на договора за поръчка, за
начина на подписване на самия договор за поръчка, както и за необхоД.ст от неговото
сключване. Обсъждането на тези факти обаче е направено от съда при разглеждане на
възражението за недействителност на договора, от който произтичат спорните
вземания, което е въведено надлежно в предмета на делото, като въз основа на тях и
други установени обстоятелства той е достигнал до правния извод, че е налице
сочения порок на сделката. Дали този извод може да се основава на осъществяването
на тези факти, е въпрос за неговата правилност, който не може да се разглежда в
исковото производство за отмяна на арбитражното решение, защото няма отношение
към основанията за отмяна по чл. 47, ал. 1 ЗА. Предвид изложеното следва да се
заключи, че в арбитражното решение липсва произнасяне по въпрос, който не е
включен в предмета на спора, поради което не е налице основанието за неговата
отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗА. Това означава, че предявеният главен иск за
отмяна на арбитражното решение следва да бъде отхвърлен.
      По евентаулния иск с правна квалификация чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗА:
     Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗА в редакцията на
нормата, която е била в сила към датата на постановяване на процесното арбитражно
решение, основание за отмяна на арбитражното решение е налице, ако арбитражното

                                          3
споразумение е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на
избор - съобразно този закон. В практиката на ВКС се приема, че арбитражното
споразумение представлява вид процесуален договор, уреждащ процесуални, а не
материалноправни отношения, като за да е действителен, той трябва да отговаря на
изискванията за това, предвидени в специалния закон – чл. 7 ЗА, но също така и на
общите изисквания за валидност на договорите.
      Евентуалният иск за отмяна на арбитражното решение се основава на твърдение
за недействителност на арбитражното споразумение поради сключването му от
ответника „Димекс 2007“ ЕООД чрез представител, който не е имал учредена
представителна власт за това. Следователно ищецът С. В. А. се позовава на висяща
недействителност на арбитражното споразумение по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
       В т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г., постановено по тълк.д. №
5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, са дадени задължителни за съдилищата указания по
тълкуване на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В него е прието, че висящата недействителност на
договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна
власт, е установена единствено и изключително в интерес на представляваното лице и
следователно само то или универсалните му правоприемници могат да се позоват на
нея както извънсъдебно, така и пред съда. На тази недействителност не може да се
позове нито насрещната страна по сключения договор, нито което и да е трето лице,
което твърди, че има правен интерес да стори това.
       При съобразяване на тези указания следва да се заключи, че на
недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД на арбитражното споразумение би могло да се
позове само „Димекс 2007“ ЕООД, което юридическо лице е действало при неговото
сключване чрез упълномощен представител. От материалите по арбитражното дело е
видно, че това дружество се е отказало от правото си да направи това, тъй като е
изразило изрично съгласие спорът, до който се отнася арбитражното споразумение, да
се гледа от арбитражния съд. На недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД не може да се
позове насрещната страна по арбитражното споразумение, какъвто е ищецът С. В. А..
Ето защо няма как в настоящото производство на основание позоваването на това
лице да се приеме, че арбитражното споразумение е недействително съгласно чл. 42,
ал. 2 ЗЗД. Това прави неоснователен и евентуалният иск за отмяна на арбитражното
решение.
      По присъждане на направените по делото разноски:
      С оглед изхода на делото и това, че от страна на ответника е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се
следват. По делото се доказаха реално заплатени от тази страна разходи за водене на
делото в размер на 2 760, 98 евро – адвокатско възнаграждение, за което са
представени доказателства, че е платено.


                                         4
       От ищеца е заявено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на разноските за заплатено от ответника адвокатско възнаграждение,
което следва да бъде разгледано. Настоящият съдебен състав намира, че то е
основателно. Размерът на възнаграждението, платено на упълномощения от ответника
адвокат, от 2 760, 98 евро не съответства на действителната правна и фактическа
сложност на делото. Тя се определя при съобразяване на предмета на иска, на интереса
от отмяната на арбитражното решение, който е свързан с цената на исковете, които са
разгледани от арбитражния съд, както и на извършените от упълномощения адвокат
действия по защита, които са такива по подаване на отговор на исковата молба и
процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, в което не са
събирани доказателства, различни от писмените. С оглед на това и на основание чл.
78, ал. 5 ГПК съдът следва да присъди в полза на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в по-нисък размер от заплатения, който възлиза на 1 500 евро.
      Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на
Второ отделение


                                      РЕШИ:
       ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. А., с ЕГН: **********, срещу „Димекс 2007”
ЕООД, с ЕИК: 128626064, искове, както следва: иск с правно основание чл. 47, ал.
1, т. 5, предл. 2 ЗА за отмяна на решение от 21.05.2025 г., постановено по арб.д. №
12/2024 г. по описа на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, като
съдържащо произнасяне по въпроси извън предмета на спора, и иск с правно
основание чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗА за отмяна на от 21.05.2025 г., постановено по
арб.д. № 12/2024 г. по описа на Арбитражния съд при Българската стопанска камара,
поради недействителност на арбитражното споразумение.
      ОСЪЖДА С. В. А. да заплати на „Димекс 2007” ЕООД на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сума в размер на 1 500 евро /хиляда и петстотин евро/, представляваща
направени в производството разноски.
      Решението не подлежи на обжалване.


                                                Председател: _______________________

                                                    Членове:

                                                           1. _______________________

                                                           2. _______________________




                                           5