Отхвърляне на иск за неоснователно обогатяване при банков превод по договор за поръчка

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 289
                          гр. София, 13.05.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Борис Р. Илиев
                            Членове:     Ерик Василев
                                         Яна Вълдобрева

при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело №
20258002104719 по описа за 2025 година
    Производството е по чл.290 от ГПК.
    С определение № 946/ 26.02.2026 г., постановено по настоящето дело, по
жалба на М. П. П. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на
Бургаски апелативен съд № 110/ 13.06.2025 г. по гр.д.№ 72/ 2025 г., с което е
отменено решение на Бургаски окръжен съд № 1001/ 25.11.2024 г. по гр.д.№
1180/ 2024 г., след което по предявения срещу жалбоподателката от И. Г. И.
иск М. П. П. е осъдена да заплати на И. Г. И. 26 450 лева главница, получена
от нея без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба в съда 05.08.2024 г. до окончателното й
изплащане, както и разноските по делото.
    Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по
въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при противоречиви
доказателства да посочи на кои от тях дава вяра и какви факти от кои
доказателства се установяват, както и да изложи съображения по всички


                                     1
доводи и възражения на страните.
       Според трайно установената съдебна практика непосредствена цел на
въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния
спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез
събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти
под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на
спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи
фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на
всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства,
които са били събрани по делото. За да се произнесе по спорния предмет, в
рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е
длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал,
като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и
доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да
намерят израз в мотивите му /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018
г., І т.о. и цитираните в него, решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр.д.N 3902/ 2014
г., ІV г.о. и цитираните в него/. При постановяване на решението си
въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, в които да обсъди всички събрани
по делото допустими и относими към спора доказателства, както поотделно
така и в тяхната съвкупност, като при противоречиви такива посочи, на кои
дава вяра и на кои не, както и какви са причините за това. Посоченото
задължение се отнася до всички събрани по делото доказателства - писмени,
гласни и заключения на вещи лица /решение № 197/ 27.03.2024 г. по гр.д.№
3958/ 2022 г., ІV г.о./. Изводът защо следва да бъде дадена вяра на показанията
на един свидетел, а на друг - не, следва да се основава на анализ на
показанията на всички свидетели, включително с оглед възможността да
възприемат определени факти пряко и непосредствено, с оглед условията, при
които са възприели тези факти, както и с оглед на обстоятелството дали
всички, респ. част от свидетелите са възприемали осъществяването на
релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията
им са спорадични или системни, тъй като обстоятелството, че единият
свидетел твърди нещо различно от това, което казва другият свидетел само по
себе си не може да обуслови извода, че казаното от последния не отговаря на
истината. Показанията следва да бъдат съпоставяни и с данните за

                                       2
релевантните факти, съдържащи се в останалите, събрани по делото
доказателства /решение № 297/ 22.12.2014 г. по гр.д.№ 4004/ 2014 г., І г.о. и
цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/.
     Обжалваното въззивно решение не съответства на така установената
практика, тъй като при мотивирането му липсва обсъждане на доказателствата
в тяхната взаимна връзка и съвкупност, а някои доказателства съдът изобщо е
отказал да обсъжда с бланкетния мотив, че не са относими за спора. По
отношение на това решение е налице касационното основание по чл.281 т.3
пр.3 ГПК. Естеството на порока не налага извършване на допълнителни
съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен
по същество от касационната инстанция /арг. чл.293 ал.3 ГПК/.
     По делото е безспорно /определено за такова още от първоинстанционния
съд/, че страните са били дълготрайна интимна връзка в продължение над 10
години, включително в периода 05.08.2019 г. - 12.10.2021 г. В този период от
банкова сметка с титуляр И. Г. в „Юробанк България“ АД с IBAN *, били
направени преводи по банкова сметка на ответницата М. П. П. в „Юробанк
България“ АД с IBAN * в общ размер исковата сума, както следва: на
05.08.2019 г. – 1 000 лева , на 29.08.2019 г. – 5 000 лева, на 21.11.2019 г. - 1 000
лева, на 27.12.2019 г. - 2 000 лева, на 16.01.2020 г. - 500 лева, на 14.02.2020 г. -1
200 лева, на 16.03.2020 г. – 2 000 лева, на 05.05.2020 г. - 750 лева, на 11.06.2020
г. - 800 лева, на 13.07.2020 г. - 200 лева, на 11.08.2020 г. - 400 лева, на
17.09.2020 г. - 800 лева, на 19.10.2020 г. - 800 лева, на 13.11.2020 г. – 2 000
лева, на 15.01.2021 г. - 800 лева, на 16.03.2021 г. – 2 000 лева, на 14.05.2021 г. -
1 200 лева, на 27.09.2021 г. – 2 000 лева и на 12.10.2021 г. – 2 000 лева. През
2016 г. ищецът съобщил на ответницата, че възнамерява да се разведе със
съпругата си и по негово настояване тя напуснала жилището на родителите си
и наела жилище в гр.Б.. Двамата се уговорили ищецът да е този, който да
заплаща наема и консумативите за ползване на наетото жилище. Връзката им
била тайна, тъй като ищецът бил женен и живеел в гр.С., а имали и служебни
отношения - ответницата работила в магазин на дружество, упражняващо
стопанска дейност в гр.С., контролирано от ищеца. Последният често пътувал
от гр.С. до гр.Б. и отсядал в наетото по негово искане жилище от ответницата,
в това жилище се съхранявали и негови лични вещи. В проведени между
двамата телефонни разговори многократно пред свидетел ответницата
изисквала от ищеца да й преведе пари за наема и консумативите за жилището

                                         3
и такива средства били превеждани по банковата й сметка. С протоколно
определение от 28.07.2023г. по НОХД № 20232100201007 на Бургаски
районен съд било одобрено споразумение, с което И. И. е признат за виновен в
това, че на 14.01.2022 г. в гр.Бургас, отнел от владението на М. П. движими
вещи /ключ с вграден имобилайзер за лек автомобил Мазда, два броя секретни
ключове и ключодържател/ с намерение противозаконно да ги присвои, като за
това използвал сила, изразяваща се в нанасяне на удари с юмруци и усукване
на ръката, с което причинил средна телесна повреда на М. П., изразяваща се
във фрактура на дистална фаланга на трети пръст и руптура на дълбоко
сухожилие на четвърти пръст на лява ръка, довели до трайно затруднение
движението на ляв горен крайник – престъпление по чл. 199 ал.1 т.3 пр.2
вр.чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.129 ал.2 НК. За обезщетяване на вредите от това
престъпление ответницата в настоящето производство подала искова молба,
по която било образувано гр.д.№ 793/ 2024 г. на Бургаски окръжен съд за
сумата 40 000 лв. В отговор на тази искова молба от И. И. заявил, че през 2016
г. е наел апартамент в гр.Б., в който П. заживяла за постоянно, като И. отсядал
когато е в гр.Б., а той заплащал наема и всички консумативи за жилището до
лятото на 2021 г., когато ответницата П. освободила жилището и се завърнала
да живее при родителите си.
     При тези факти въззивният съд е направил необоснован извод, че не се
установявало основание за получаване от ответницата на сумите по
извършените банкови преводи и че твърдението й за наличие между страните
на договор за поръчка без възнаграждение не било доказано. Това се дължи на
обстоятелството, че той е отказал въобще да обсъжда писмените
доказателства за водени между същите страни други дела, включително
отговора на И. И. срещу исковата молба, подадена от ответницата П., по която
било образувано гр.д.№ 793/ 2024 г. на Бургаски окръжен съд /производството
по което не е приключило понастоящем/. Там се съдържа изявление на И.,
представляващо признание на неблагоприятен за него факт, което
потвърждава твърденията на П.. В отговора И. заявява, че е наел апартамент в
гр.Б. още през 2016 г., в който да осъществява срещи с ответницата. Това
кореспондира с твърденията на ответницата П., че при наемането на
жилището е действала по поръчка и за сметка на ищеца И.. Твърденията на П.,
че преводите по банковата й сметка от сметка на И. са за заплащане на наем,
консумативи за жилището, и подаръци, се подкрепят и от извлечението от

                                      4
„Юробанк България“ АД за извършването на тези преводи, видно от което
като основание за някои от тях е посочено „Честита Коледа“ /на 23.12.2021 г./;
„“6;7;8“ /на 14.05.2021 г./; „за бански :-)“ /на 26.06.2020 г./. Показателно е, че
ищецът не претендира връщане точно на сумите по тези преводи, очевидно с
ясното разбиране, че сам е посочил основанието за извършването им и би било
невъзможно да иска връщането им поради липса на такова основание. Това
обаче е косвено доказателство за естеството и на останалите извършени
банкови преводи, в които основание за плащане ищецът не е посочил. Това
обяснява и различния размер на превежданите суми – логически обосновано е
да се предположи, че някои суми за заплащани авансово за посрещане на
наема и консумативите на жилището /както при превода от 14.05.2021 г. - за
„6;7;8“/, а други – впоследствие. Ако съдът беше обсъдил в съвкупност
писмените доказателства със свидетелските показания и извънсъдебното
признание на ищеца И., той не би стигнал до извод за неустановяване на
основанието за получаване от ответницата на сумите по извършените банкови
преводи и че твърдението й за наличие между страните на договор за поръчка
без възнаграждение, не е доказано. Не е без значение и обстоятелството, че
настоящата претенция е заявена едва след като ответницата е предявила иск за
обезщетяване на неимуществените вреди, причинени й от ищеца с
престъпление, за което той се е признал за виновен и е постигнал
споразумение с прокурора. Не е без значение също, че в показанията на
разпитаните по делото свидетели, макар основани не на преки възприятия за
сключването на договор за поръчка между страните, няма противоречия, а
същите са логични и взаимно допълващи се, като водят до единствен
възможен извод. Всички свидетели съобщават за дългогодишната връзка
между ищеца и ответницата, на която бил сложен край от ответницата през
лятото на 2021 г. поради ревнивост на ответника. Свидетелите съобщават и за
продължилите след раздялата опити на ищеца да възстанови връзката /което
обяснява защо има преводи по сметката на ответницата и след лятото на 2021
г., включително превода с посочено основание „Честита Коледа“ от 23.12.2021
г./. В показанията си свидетелката Д., която през 2016 г. е работила като
брокер, изрично съобщава, че ответницата е поискала да й намери бързо
апартамент под наем, тъй като И. искал да се развежда. Свидетелката
осигурила наемането на жилище първо в комплекс „*“ в З., след това на ул.„*“
в гр.Б., като формален наемател била М. П., а И. й превеждал по банков път

                                        5
парите за наема и М. ги плащала в брой, тъй като такава била уговорката с
наемодателите. Това се потвърждава и от показанията на свидетелката К.,
която в част от периода е работила заедно с ответницата и е присъствала
многократно на телефонни разговори, провеждани между нея и ищеца, в
които П. е искала от И. да й преведе пари за наема или да се плати тока. Че
разходите за наетото жилище са се плащали от И. чрез превод към сметката на
М. за наема и за консумативите съобщава и свидетелката К..
    Съдът не възприема доводите на ищеца, че свидетелските показания били
недопустими, тъй като били насочени към установяване на договор на
стойност над 5 000 лв, за погасяване на установени с писмен акт парични
задължения и за установяване на писмен договор, в които страната е
участвала. Тези доводи почиват на неправилното разбиране, че свидетелските
показания касаят наемния договор, сключен от ответницата като наемател. От
свидетелските показания съдът не установява договор за наем, нито
погасяване на парични задължения, а договора за поръчка между ищеца и
ответницата, който е безвъзмезден и за чието сключване няма забрана за
гласни доказателства. Неоснователно ищецът също така поддържа, че
свидетелските показания не следва да се кредитират, тъй като са
противоречиви и се основават на казаното от ищцата, без свидетелите да имат
преки впечатления. Противоречие в показанията съдът не открива, а съгласно
установената практика, няма пречка правнорелевнтни факти по делото да се
установяват единствено с косвени доказателства. Както е прието в решение №
60221/ 19.01.2022 г. по гр.д.№ 3270/ 2020 г., ІV г.о., при косвеното доказване се
установяват факти от действителността, които се намират във връзка с
релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното
производство. Установяването на тези факти и връзката им с подлежащия на
доказване в производството правно релевантен факт е основанието
последният да бъде счетен за доказан. Самите доказателствени факти не са
нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като
връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя
във всеки конкретен случай. Всеки или всякакъв факт може да се окаже в
такава връзка с подлежащия на доказване правнорелевантен факт, че да може
да послужи за обосноваване на извод за неговото съществуване или
несъществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на
всички обстоятелства по конкретното производство. За да може косвеното

                                       6
доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде
установена такава система от доказателствени факти, която като изключва
всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за
съществуването на който се прави извод от съвкупността на доказателствените
факти действително се е осъществил. Един правнорелевантен факт, който е от
значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез
косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на
доказването.
    При наличие на безпротиворечиви и кореспондиращи си доказателства за
твърденията на ответницата в отговора срещу исковата молба, че преводите по
нейна банкова сметка от сметката на ищеца са извършвани въз основа на
безвъзмезден неформален договор за поръчка, изводът на въззивния съд за
неустановяване на такъв договор е необоснован. Обратно, твърденията на
ответницата са доказани пълно, поради което за извършването на банковите
преводи от сметка на ищеца по сметка на ответницата има основание. Искът
по чл.55 ал.1 ЗЗД – за връщане на дадено при начална липса на основание – е
неоснователен, а иск за отчет по договор за поръчка по настоящето дело не е
предявен.
    Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени изцяло, а
предявеният иск да бъде отхвърлен, като на ответницата бъдат присъдени
разноските за производството във всички инстанции.
    По изложените съображения съдът

                                  РЕШИ:

    ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 110/
13.06.2025 г. по гр.д.№ 72/ 2025 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
     ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. И., ЕГН **********, гр.С., ул.„*“ № *,
вх.*, ет.* срещу М. П. П., ЕГН **********, гр.Б., ж.к.„*“, бл.*, вх.*, ет.*, иск
за сумата 26 450 лева, дадена при начална липса на основание.
    ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН **********, гр.С., ул.„*“ № *, вх.*, ет.* да
заплати на М. П. П., ЕГН **********, гр.Б., ж.к.„*“, бл.*, вх.*, ет.*, 3 405,91
евро /три хиляди четиристотин и пет евро, деветдесет и един евроцента/
разноски по делото за всички инстанции.


                                       7
Решението не подлежи на обжалване.


                                     Председател: _______________________

                                        Членове:

                                               1. _______________________

                                               2. _______________________




                               8