Преквалификация на държане на марихуана като маловажен случай и налагане на глоба

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 104
                          гр. София, 25.02.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                            Председател: Биляна Чочева
                            Членове:     Теодора Стамболова
                                         Петя Шишкова

при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора И. Бл. Симов
като разгледа докладваното от Петя Шишкова Касационно наказателно дело
от общ характер № 20258002200962 по описа за 2025 година
      Производството е по реда на чл.346, т.2 от НПК.
       Образувано е по повод на касационна жалба с допълнение към нея от
защитника на подсъдимия А. С. Б. срещу присъда от 20.01.2025г., постановена
по ВНОХД № 4819/23г. по описа на Софийски градски съд, с която е отменена
присъда № 112 от 14.03.2023г. по НОХД № 18060/21г. на Софийски районен
съд и подсъдимият е признат за виновен в това на 04.05.2021г. в гр. С, в себе
си и в дома си на ул.“С“ №15, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество –101.18гр. коноп на стойност 607.08лв., и
на основание чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от осем месеца, като изпълнението на
наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
       В жалбата са декларирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, но изложените в нея и в допълнението към нея доводи, се отнасят
единствено до допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се
отмяна на присъдата и оправдаване на Б., алтернативно връщане на делото за

                                     1
ново разглеждане. Изброени са причини, поради които според защитника
показанията на свидетелите следва да се изключат от доказателствения
материал по делото.
     В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата.
     Представителят на Върховна касационна прокуратура моли жалбата да
бъде оставена без уважение. Счита, че свидетелските показания са проверени
и надлежно обсъдени, а присъдата е правилна и законосъобразна.
     Самият подсъдим моли жалбата да бъде уважена и да бъде оправдан.
     Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните,
и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
         Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при
събирането, проверката и оценката на доказателствата са неоснователни.
       Според обвинението и според атакуваната присъда, инкриминираното
наркотично вещество е било обособено в две части, като 100,38гр. от него
подсъдимият държал в себе си и изхвърлил в кофа за боклук на ул.“З.“, а
останалите 0,80гр. съхранявал в картонена кутия в кухнята на апартамента си.
Установяването на двете отделни количества не е едновременно, а се е
случило последователно, макар и в кратък интервал от време. Обяснимо, и
доказателствените материали, относими към държането на двата отделни
обекта, биха могли условно да бъдат разделени на две групи. Жалбоподателят
навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
анализа и оценката на данните, свързани с всяка една от тях, които следва да
бъдат разгледани съобразно хронологията на събитията.
      Съществено значение за изясняване на свързаните с държането на пакета
марихуана с тегло 100.38 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 13%,
на стойност 602.28 лева имат показанията на полицейските служители М. Я. и
Б. Т.. Тъй като веществото не е иззето непосредствено от подсъдимия, а от
кофа за боклук, именно те свидетелстват, че Б. го е изхвърлил там. Двамата са
разпитани като свидетели в хода на досъдебното производство, както и в
съдебна фаза пред двете предходни съдебни инстанции. ВКС намери, че като е
дал вяра на показанията им, въззивният съд не е допуснал процесуално
нарушение.
      Защитникът претендира протоколите за разпита им пред разследващия


                                     2
орган да бъдат изключени от доказателствения материал по делото поради
идентичното им съдържание, и поради невъзможността разпитите да са
проведени в отразения времеви интервал, а по отношение на депозираните в
съдебна фаза показания на Т. и Я. счита, че не следва да бъдат кредитирани
поради противоречието им с писменото доказателство – скица на
организацията на движението в района.
       Според настоящия съдебен състав, приобщаването на показанията на
полицейските служители, депозирани в хода на досъдебното производство не
представлява съществено нарушение на процесуалния закон. Пълната
идентичност на протоколите за разпит действително създава впечатлението за
възпроизвеждането им чрез функцията „copy – paste“, но от това не означава,
че показанията им са недостоверни. Я. и Т. са присъствали на
местопрестъплението в едно и също качество по едно и също време,
наблюдавали са едни и същи събития, разпитани са в кратък интервал
непосредствено след случилото се от едно и също лице. Въззивният съд е
изпълнил задължението си да провери истинността на съдържанието на
протоколите за разпит от досъдебната фаза, като сам е провел разпит на
двамата свидетели, констатирал е, че въпреки изминалото време имат
достатъчно запазен спомен за случилото се, и непосредствено се е убедил, че
поддържат предходните си показания.
     Относно следващите две възражения, преди всичко следва да се
отбележи, че вече са били направени пред въззивния съд и са получили
подробен и аргументиран отговор в мотивите на решението. Задачата на
касационната инстанция е да провери правилността и законосъобразността
именно на тези вече изложени мотиви, а не да дава паралелен отговор на
същото оплакване. В надлежната касационна жалба би следвало да са
посочени изводите във въззивното решение, с които жалбоподателят не е
съгласен и по какви причини, а не да се повторя собствената на защитника
интерпретация на доказателствата, вече отхвърлена от предходната
инстанция.
     Софийски градски съд е отговорил, че приема, че схемата на
организация на движението като писмено доказателство, не е в състояние да
опровергае показанията на Т. и Я., подкрепени от тези на свидетелите В. и Д.,
защото няма пречка служебният автомобил да е навлязъл в еднопосочна улица


                                     3
срещу забранителния знак. Тези съображения следва да бъдат споделени, още
повече, че полицейският автопатрул ползва специален режим на движение,
който му позволява да не се съобразява с организацията на движение.
       По същия начин, подробно и обосновано въззивният съд е отхвърлил
доводите за недостоверност на отразената в протоколите хронология на
процесуално-следствените действия. Според отбелязаното в протокола,
огледът на кошчето за боклук, намиращо се на ул.“З.“ е извършен за времето
от 19.00ч. до 19.10ч., а разпитите на Я. и Т. са проведени в сградата на ІV-то
РУ последователно за времето от 18.55ч. до 19.20ч. Напълно законосъобразно
възраженията на жалбоподателя са приети за неоснователни, тъй като са
аргументирани с превратна интерпретация на свидетелските показания.
Софийски градски съд ги е анализирал според действителното им
съдържание, при което правилно е констатирал, че те не разкриват
претендираното съвпадение във времето. Нито самите те, нито М. и С. са
твърдели, че Я. и Т. са присъствали на огледа. Показанията им са в смисъл, че
са запазили местопроизшествието и са охранявали подсъдимия само до
пристигането на групата за оглед. Няма данни униформените полицейски
служители, останали след товада са били именно Я. и Т..
         На следващо място, според жалбоподателя протоколът за оглед на
местопроизшествие също следва да бъде изключен като доказателствено
средство, тъй като при осъществяване на процесуално-следственото действие
не е надлежно изпълнено изискването на закона за присъствие на поемни
лица. В тази връзка се позовава на показанията на свидетелите Д. и В. относно
липсата на ясен спомен. По аналогични причини е оспорен и протоколът за
претърсване в жилището на подсъдимия и изземване на марихуана с тегло 0.80
грама със съдържание на тетрахидроканабинол 13%, на стойност 4.80 лева.
Твърди се, че поемните лица М. и Т. са присъствали само формално, и не са
възприели лично намирането на наркотичното вещество.
      Възраженията на жалбоподателя, свързани с участието на поемни лица,
както при извършването на огледа на местопроизшествие, така и при
претърсването на жилището на подсъдимия, следва да бъдат отхвърлени.
Тяхната неоснователност произтича от погрешно разбиране за функциите и
задачите на поемните лица в досъдебната фаза на наказателния процес.
Законът не изисква активно поведение от тяхна страна, а само присъствие при


                                      4
провеждане на процесуално-следствените действия. Като безпристрастни
наблюдатели и представители на обществеността, те изпълняват възпираща
роля срещу евентуални незаконосъобразни действия от страна на
разследващите, а с подписа си удостоверяват достоверността на вписаното в
протокола. По тази причина, съответното ПСД би било извършено при
съществено нарушение на процесуалните правила, ако изобщо не е било
обезпечено присъствието на поемни лица, ако те не са отговаряли на
изискванията по чл.137, ал.2 от НПК, или ако са били поставени в
невъзможност да изпълнят задълженията си или да упражнят правата си. Нито
една от посочените хипотези не е била налице в посочените два случая. И за
огледа на местопроизшествието на ул.“З.“, и за претърсването на жилището на
Б. са били предварително осигурени поемни лица, които нямат друго
процесуално качество, и за които липсва основание да се счита, че имат
интерес да прикриват незаконосъобразни действия от страна на полицията,
дори напротив – съседите на подсъдимия не крият симпатиите си към него.
Запознати са били с правата си. Осигурена им е възможност да присъстват и
да наблюдават поведението на разследващите. Не са били възпрепятствани да
се запознаят със съдържанието на протоколите, нито да впишат в тях искания,
бележки и възражения, в случай, че имат такива. М. и Т. дори са се
възползвали от това си право, като саморъчно са допълнили какво са видели.
Положили са подписите си доброволно, при това под страх от наказателна
отговорност. С това изискванията на закона, свързани с присъствието на
поемните лица се изчерпват, и след като са изпълнени и протоколите
съдържат необходимите реквизити, следва да се приеме, че са надлежно и
годно доказателствено средство. Липсва законово регламентирано
задължение, а и не би могло да съществува такова, поемните лица да останат
напълно концентрирани през цялото време, да следят и възприемат всеки
детайл от случващото се, да не се разсейват, да не разговарят помежду си или
с трети лица, да са лишени от право на свободно придвижване извън
помещението, да съхранят ясен спомен за възприетото от тях до
окончателното приключване на наказателното производство. Съзнателното и
добросъвестно отношение към възложената им задача е граждански дълг,
евентуалното отклонение от който не опорочава следственото действие, и
законът не свързва със желаните от защитника процесуални последици. В
допълнение следва да се изтъкне, че протоколът се изготвя именно, за да

                                     5
отрази извършеното действие, и при наличието му не е необходимо то да се
установява и със свидетелски показанията. По тази причина, макар и разпитът
на поемните лица да е допустим съобразно чл.118, ал.1, т.3 от НПК, не е
задължително те да фигурират в списъка на лицата за призоваване към
обвинителния акт, а изискването за процесуална икономия налага до
показанията им да се прибягва само при основателно съмнение за допуснато
нарушение. Ако при разпита на поемните лица в съдебна фаза се установи, че
вече нямат ясен спомен какво са наблюдавали, или че поради някакви
субективни причини са пропуснали да възприемат всички подробности, това
не опорочава протоколите като доказателствено средство, поради което
въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, като ги е ползвал при
изграждането на фактическите си изводи.
         Въз основа на законосъобразно изяснената фактическа обстановка,
материалният закон е приложен неточно. Изводът, че на 04.05.2021г. в гр. С, в
себе си и в дома си, без надлежно разрешително подсъдимият Б. държал
високорисково наркотично вещество –101.18гр. марихуана, е правилен, но
съдът е пропуснал да отчете обстоятелството, че така осъщественото деяние
представлява маловажен случай на престъплението по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1
от НК, поради което следва да бъде квалифицирано по ал.5, във връзка с
посочения текст. То съдържа всички посочени в легалната дефиниция
признаци. В случая става въпрос за престъпление на формално извършване,
поради което не би могъл да бъде обсъждан размера на вредните последици.
Що се отнася до въпроса дали смекчаващите обстоятелства го очертават като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид, въззивният съд вече е направил
констатация в този смисъл, като е приел наличие на многобройни смекчаващи
обстоятелства, пълна липса на отегчаващи, и е приложил чл.55, ал.1, т.1 от
НК. Като смекчаващи обстоятелства са очертани чистото съдебно минало на
Б., фактът на трудовата му и семейна ангажираност, полаганите грижи за
малолетното дете, коректното му процесуално поведение. В допълнение
следва да бъдат изтъкнати и положителните характеристични данни,
съдържащи се в показанията на двамата му съседи, участвали в
производството като поемни лица. Софийски градски съд е обсъдил данните
за личността на дееца, но е пропуснал да констатира по-ниската степен на
обществена опасност и на самото деяние. Тя се извежда от вина на

                                     6
наркотичното вещество – такова, което не води до физическа зависимост,
както и от сравнително малкото му количество. В съвкупност изложените
обстоятелства обуславят преквалификация на деянието в по-леко наказуемото
такова – по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.
      Предвиденото наказание за така осъщественото престъпление е глоба, и
тъй като са налице и останалите предпоставки по чл.78а от НК, подсъдимият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Касационната инстанция разполага с такова
правомощие - в този смисъл е тълкувателно решение № 1 от 25.10.2011 г. по
тълк. д. № 1/2011 г., ОСНК на ВКС. Глобата, съобразена с доходите и
семейните задължения на дееца, следва да е в минималния предвиден размер
от хиляда лева.
     Водим от горното, и на основание чл.354, ал.2, т.2 от НПК, Върховният
касационен съд, второ наказателно отделение,

                                РЕШИ:

       Изменя присъда от 20.01.2025г., по ВНОХД № 4819/23г. на Софийски
градски съд, като преквалифицира осъщественото от подсъдимия деяние в
такова по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.
         На основание чл.78а от НК освобождава А. С. Б. от наказателна
отговорност, като му налага административно наказание „глоба“ в размер на
хиляда лева.
    Оставя в сила присъдата в останалата й част.
    Решението е окончателно.


                                         Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                    7