Увеличаване на обезщетение за травма при падане в градския транспорт

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 40
                           гр. София, 04.02.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:


                            Председател: Ирина Петрова
                            Членове:     Десислава Добрева
                                         Мария Бойчева

при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина
като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело №
20258002901317 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:


     Производството е по реда на чл.290 ГПК.
       Образувано е по касационна жалба на ищцата К. Д. Х. срещу решение
№ 256 от 11.03.2025г. по в.гр.д.№ 2206/2024г. на Апелативен съд София, с
което е потвърдено решението по гр.д.№ 9217/2023г. на СГС за отхвърляне на
иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ срещу ЗАД „ОЗК застраховане“ АД, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Х. като
пътник в автобус от столичния градски транспорт на 07.04.2023г., по вина на
водача на автобуса, за разликата над 5 000 лв. до претендираните 30 000лв.
           В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на
въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон
и необоснованост. Касаторът поддържа, че не са обсъдени относимите за
определяне на справедлив размер на обезщетението факти, мотивите са
лаконични и несъдържателни, отсъства обосновка за конкретно определения
размер на паричната компенсация. Възразява се, че не са съобразени всички


                                      1
аспекти на увредата – закрито счупване на долния край на лявата лъчева кост
с остатъчни последици, не е отчетено отражението й върху всички аспекти на
живот на пострадалата и настъпилата негативна промяна в ежедневието й.
Касаторът сочи, че обжалва и решението в „частта по отношение на
присъдената законна лихва върху обезщетението от 03.08.2023г., вместо от
03.05.2023г. - датата на уведомяване на застрахователя“ и излага съображения
за неправилност и в тази насока.


            В писмен отговор ответното застрахователно дружество излага
съображения за отсъствие на предпоставките за допускане на обжалването и
за неоснователност на касационната жалба.
         В откритото съдебно заседание страните чрез своите процесуални
представители поддържат заявените становища.
          Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо
отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с
релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши
проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2
ГПК приема следното:
         Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищцата срещу
първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000лв. до
претендираните 30 000лв. и в частта, с която законната лихва е определена от
03.08.2023г., вместо от 03.05.2023г. Като спорен е очертан единствено
въпросът за размера на обезщетението за разликата над сумата 5 000лв.
предвид частичното влизане в сила на първоинстанционното решение и
установената поради това безспорност относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увредата и наличието на
фактическия състав на деликта, осъществен от водача на застрахованото
превозно средство.
       По делото е установено от приетата медицинска експертиза, изготвена
от ортопед-травматолог, че в резултат на падането в салона на автобуса при
внезапно задействане на спирачната система от водача, на ищцата на
07.04.2023г. е причинено закрито травматично счупване на долния край на
лявата лъчева кост, довело до трайно затруднение на движенията на левия й

                                     2
горен крайник за около 3-4 месеца. Лечението е консервативно домашно -
амбулаторно - на 07. 04. 2023 г. е направено безкръвно наместване на
счупването и обездвижване на крайника с гипс, след 35 дни гипсът е свален и
е предприето раздвижване на ръката. Проведена е рехабилитация и
физиотерапия в санаториум от 29 май до 5 юни 2023г. Пострадалата е търпяла
 болки с голям интензитет непосредствено след счупването за 7 - 8 дни и след
свалянето на имобилизацията и започване раздвижване на ръката за около 13-
14 дни; с умерен интензитет за около 2 месеца, след което интензитетът на
болките е намалявал постепенно. Ищцата би могла да изпитва болки и
понастоящем, при влажно и студено време, при по-голямо и по-
продължително натоварване на ръката до около 1 г. след датата на получаване
на увредата; при този тип травматично увреждане, обичаният срок за
възстановяване е около 3 -4 месеца. Налице са следните остатъчни явления:
лявата гривнена става е по-дебела 2 см.; видимо изкривяване на оста на левия
горен крайник с отклоняване на лявата ръка навън с 10 градуса; лявата
гривнена става извършва движения в обем по - малък от нормата с 18 %;
намален е захватът на лявата ръка. При направената на 31.01.2024г.
рентгенова снимка е установено, че счупването на лявата лъчева кост е
зараснало в неправилно положение. С оглед характера, степента и
местоположението на травматичната увреда на ищцата, която е родена 1959г.,
давността на получаването й, вида на проведеното лечение, сегашното й
състояние и възрастта на пострадалата не се очаква съществена промяна.
Ищцата може да се самообслужва с лявата ръка.
         След обсъждане на установените от експертизата данни въззивната
инстанция е акцентирала на обстоятелството, че счупеният крайник е лява
ръка, която се предполага, че е неактивна, тъй като отсъства твърдение, че тя е
левичар. Преценила е, че лечението е било консервативно и относително
краткотрайно чрез едномесечна имобилизация; че раздвижването е било в
лечебни условия, което е предпоставка за съкращаване на възстановителния
период след сваляне на имобилизационната превръзка. Обсъдила е наличието
на срастване на увредената кост, макар и с малък остатъчен козметичен
дефект. Изложила е, че ищцата не навежда доводи и доказателства за това, как
установените 18 градуса намален обем движение, се отразява на
функционирането на ръката; че не е посочила трудовата й дейност да е
свързана с ползването на специфични умения на ръцете или други причини,

                                      3
които да обосноват по-тежки затруднения извън тези от битово естество
докато е била с обездвижена ръка. Мотивирала е, че засягането на горен
крайник не е изисквало спазване на постелен режим и чужда помощ, че
травмата е получена през пролетта, след приключване на снежния период,
поради което излизането с обездвижена ръка не е криело допълнителен риск за
статиката на ищцата. По тези съображения съставът се е солидаризирал с
изводите на първоинстанционния съд, че обезщетение в размер на 5 000 лв. е
справедлив паричен еквивалент за понесените от ищцата неимуществени
вреди.
        С определение № 3238 от 15.10.2025г. касационното обжалване на
въззивното решение в обжалваната част е допуснато по въпроса: Как следва
да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои
обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при
определяне на справедливо по смисъла на тази разпоредба обезщетение за
неимуществени вреди от телесни увреждания на пострадалото лице?” за
преценка съответствието на обжалваната част от решението със
задължителната съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС и постановените в приложението му съдебни актове по реда на чл.290
ГПК.
      По правния въпрос: Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в ППВС №4/1968г., понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни
увреждания и свързаните с тях болки и страдания е обусловено от
съобразяване на указаните в постановленията общи критерии – момента на
причиняване на уврежданията /момент на осъществяване на съответното
ПТП, телесните увреждания и причиняване на болките и страданията/,
обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП и възрастта на
пострадалия. В практиката на касационната инстанция последователно се
застъпва, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от
пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне
на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на

                                     4
общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и
обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията,
степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, да
отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на
решението, да съобрази продължителността и начина на лечение, да прецени
какви са прогнозите за здравословното състояние на увреденото лице, да
съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на
съответния етап от развитие на обществото в държавата. Задълбоченото
изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни
факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, е
гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на
произлезлите от деликта неимуществени вреди.          При определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, чиито промени намират косвено отражение в нарастващите нива
на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, съгласно чл. 432 КЗ във връзка с чл. 492
КЗ, които макар и да нямат самостоятелно значение по отношение на
принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с
всички установени по делото обстоятелства по предявения пряк иск срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
     По съществото на касационната жалба:
      Съставът на САС не е изложил подробни аргументи при очертаване на
общите критерии, релевантни за определяне на справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Подлагайки на анализ конкретните
обстоятелства, от значение за формирането на крайната си преценка при
повторното разрешаване на материалноправния спор, въззивната инстанция
неоснователно като водещ критерий е възприела, че счупеният крайник е лява
ръка, която се предполага, че е неактивна. Действително по делото няма
твърдение, че ищцата е левичар, но съставът е игнорирал обстоятелството, че
недоминатната (за десничарите) лява ръка има важна и допълваща роля в
ежедневните дейности; тя не извършва основни, фини задачи, но осигурява
стабилност, подкрепа и играе ключова роля при поддържане на координацията


                                    5
и баланса на тялото.
           Съставът на САС не е имал основание и да ползва като следващ
аргумент за неоснователност на въззивната жалба на ищцата, този, че след
свалянето на гипса, раздвижването е било в лечебни условия, което е
предпоставка за съкращаване на възстановителния период. При ищцата
обичайният (3-4 месеца съгласно заключението на медицинската експертиза)
възстановителен период не е съкратен, а вещото лице е установило, че са
възможни болки и понастоящем, при влажно и студено време и при по-
голямо и продължително натоварване на крайника до около една година след
счупването като се има предвид, че тя е имала отговорно отношение към
състоянието си и е провела рехабилитация в специализирано медицинско
заведение.
        На следващо място единствено са посочени, но не са задълбочено
обсъдени наличието на срастване на увредената кост.
       Напълно е игнорирана констацията на медицинския експерт за трайни
остатъчни негативни последици от счупването - установеният намален обем
на движения в лявата гривнена става с 18% с аргумента, че ищцата „не
навежда доводи как това ограничение се отразява на функционирането на
ръката й“. От една страна за ищеца не съществува задължение да дава такива
пояснения в обстоятелствената част на исковата молба, съответно ако на съда
са били необходими такива разяснения, той би могъл да ги получи по реда на
чл.273 във вр. с чл.145,ал. 1 ГПК, на трето място, тази последица е установена
от експерта, на когото съдът би могъл служебно да постави въпрос, съобразно
указанията в т.3 по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като
това е факт, относим към въведено във въззивната жалба на ищцата
оплакване, в който случай, при необходимост, въззивният съд служебно
назначава експертиза и определя задачата й.
           Не са посочени като релевантни за определяне на размера на
справедливото обезщетение подлежащите на съобразяване други трайно
невъзстановими функции на лявата ръка - удебеляване на лявата гривнена
става с 2 см., видимо отклоняване на оста на левия горен крайник с
отклоняване на лявата ръка навън с 10 градуса и намаления захват на този
крайник. Не е обсъдено и установеното от медицинската експертиза, че лявата
лъчева кост е зараснала в неправилно положение, а единствено е отразено като


                                      6
достатъчно за преценката по чл.52 ЗЗД обстоятелството, че занапред ищцата
може да се самообслужва с лявата ръка. Очевидно е, че удебеляването и
отклоняването на оста на ръката съставлява визуална деформация, а не
козметичен дефект, както е приел съставът на САС. Анализирането на
състоянието на неправилно зарастване е следвало да се извърши през
призмата на това, че злополуката (по сведения на шофьора на автобуса,
разпитан като свидетел), е настъпила като ищцата е паднала в автобуса
сутринта около 5.30ч., а видно от Лист за преглед на пациент, тя е прегледана
в болница Пирогов в 7 часа, т.е. потърсила е незабавно адекватна медицинска
помощ.
           При заместващата преценка на тези конкретни и релевантни за
определяне на обезщетението обстоятелства, която е следвало да извърши
въззивната инстанция, настоящият състав ги съобразява и отчита:
                При ищцата, освен невъзможността за извършване дейности с
лявата (недоминанта) ръка следва да се има предвид и обстоятелството, че
тази ръка в продължение на 35 дни е била имобилизирана с гипс, което
допълнително нарушава стабилността и равновесието на цялото тяло. При
пострадалата обичайният (3-4 месеца съгласно заключението на медицинската
експертиза) възстановителен период не е съкратен, независимо от предприето
раздвижване и рехабилитация в специализирано медицинско заведение -
санаториум, а вещото лице е установило, че са възможни болки и
понастоящем, при влажно и студено време и при по-голямо и продължително
натоварване на крайника до около една година след счупването. В случая е от
значение, че пострадалата е имала отговорно отношение към състоянието си и
е провела рехабилитация в специализирано медицинско заведение;
      Налице е срастване на увредената кост, а установеният намален обем на
движения в лявата гривнена става с 18% очевидно е негативна последица,
неминуемо водеща до неудобство и функционално ограничение.
Невъзвратими последици са удебеляването на лявата гривнена става с 2 см.,
видимо отклоняване на оста на левия горен крайник с отклоняване на лявата
ръка навън с 10 градуса, които са визуална деформация. Такава последица е и
намаленият захват на крайника и неправилното положение, в което е
зараснала лявата лъчева кост при проявени от пострадалата своевременни
грижи за собственото й лечение и възстановяване - търсене незабавно след
травмата на спешна медицинска помощ в специализирано заведение, и

                                     7
раздвижване и рехабилитация след сваляне на гипса също в специализирано
заведение.
         Въз основа на горното, настоящият състав счита, че справедливият
паричен еквивалент на заместващото обезщетение предпоставя уважаването
на иска за още 2 600 евро, (при спазване правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона
за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на
Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от
01.01.2026 г.), поради което в частта за отхвърлянето му за тази сума следва да
бъде отменено и тя да бъде присъдена. В останалата част касационната жалба
е неоснователна и въззивното решение за отхвърляне на иска следва да бъде
потвърдено.
      По касационното оплакване относно началния момент на присъдената с
решението на апелативния съд законна лихва настоящият състав се произнесе
в определението си по чл.288 ГПК.
     По разноските:
            Разноските на страните за трите инстанции следва да бъдат
преизчислени съобразно изхода на спора пред ВКС като бъде отменено
въззивното решение в частта за разноските, както и въззивното решение в
частта за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за
разноските:
     Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса .
       За първоинстанционното производство заплатените от ищцата разходи
за експертизи са в размер на 750лв., от които съобразно уважената част на
иска следва да се присъдят 250лв.
           Пълномощникът на Х. адв. Я. Д. от САК, осъществил безплатно
адвокатска защита, претендира възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА за
всяка от трите инстанции. С оглед крайния резултат на спора, за първа
инстанция възнаграждението следва да бъде определено в размер на 1 240 лв.
(1/3 на базата на договореното от насрещната страна в размер на 3 720лв. с
ДДС), за въззивната: 1 060 лв. (1/3 от договореното за защитата на насрещната
страна за производството пред САС 3 180лв.); за касационната 1 080лв. (при
същата пропорция на база доказаните от насрещната страна заплатени
разноски за адвокатска защита 3 240лв. с ДДС).


                                      8
             Разноските, направени от ответника за първоинстанционното
производство са 1 050лв. за експертизи и свидетел и 3 720 лв. за адвокатско
възнагреждение, които следва да се присъдят в пропорция 2/3, съответно
700лв. и 2 480лв. За въззивната инстанция се следва сумата 2 000лв. за
адвокатско възнаграждение, която е присъдената от САС и срещу която не е
възразено, а за касационната - в посочената пропорция - 2 160лв. Оспорване
по чл.78,ал.5 ГПК не е заявено.
      Ответникът следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса за
трите инстанции съобразно размера на допълнително присъденото с
настоящото решение обезщетение в общ размер на 400лв.
      Сумите, следва да бъдат превалутирани в евро на посоченото по- горе
основание. В рекапитулация:
      На основание чл.38,ал.2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на адвокат Я. Д. от САК общо за трите инстанции сумата 1 728.17
евро, а на ищата, на основание чл.78,ал.1 ГПК, - 128.24 евро разноски.
          На ответника следва да се присъдят на основание чл.78,ал.3 ГПК
разноски в общ размер за трите инстанции 3 752.87 евро. Дължимата от
ответника на основание чл.78,ал.6 ГПК държавна такса по сметката на ВКС е
204.52 евро.
     По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.

                                РЕШИ:

          Отменя решение № 256 от 11.03.2025г. по в.гр.д.№ 2206/2024г. на
Апелативен съд София потвърждаващо отхвърлянето на иска, предявен от К.
Д. Х. срещу ЗАД „ОЗК застраховане“ АД, за сумата от 2 600 евро,, както и в
частта за разноските по чл.78,ал.1 и чл.78,ал.3 ГПК, присъдени от въззивната
инстанция и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение по
отношение на същите разноски, вместо което
         Осъжда ЗАД „ОЗК застраховане“ АД да заплати на К. Д. Х., на
основание чл.432,ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на Х. като пътник в автобус от столичния градски транспорт на 07.04.2023г.,
допълнително сумата 2 600 евро, над присъдената в размер на 5 000лв. сума,

                                     9
ведно със законната лихва от 03.05.2023г.
     Оставя в сила същото решение в останалата обжалвана част.
     Осъжда ЗАД „ОЗК застраховане“ АД за заплати на основание чл.38,ал.2
ЗАдв. на адвокат Я. Д. от САС сумата 1 728.17 евро, а на К. Д. Х., на
основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 128.24 евро разноски.
      Осъжда К. Д. Х. да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на ЗАД „ОЗК
застраховане“ АД сумата 3 752.87 евро.
      Осъжда ЗАД „ОЗК застраховане“ АД да заплати по сметката на ВКС на
основание чл.78,ал.6 ГПК държавна такса в размер на 204.52 евро.


       Решението не подлежи на обжалване.


                                            Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                      1. _______________________

                                                      2. _______________________




                                     10