Окончателно потвърждаване на присъда за грабеж в големи размери със средна телесна повреда

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 204
                               гр. София, 22.04.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети март през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Милена Панева
                                 Членове:     Надежда Трифонова
                                              Иван Стойчев

при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора А. Б. Петрова
като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно
дело от общ характер № 20268002200170 по описа за 2026 година
      Касационното производство е образувано по повод постъпили жалби от адв.Е. Ф.,
защитник на подс. Г. Л. Б., както и лично от подс. Б., срещу решение № 148 от 11.12.2025г.
постановено по ВНОХД №291/2025г. по описа на Апелативен съд- гр.Варна, с релевирани
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Съществени процесуални
нарушения защитата намира в решението на съда да проведе съкратено съдебно следствие
при условията на чл.371,т.2 НПК без да са налице законовите изисквания за това, както и в
незаконосъобразното внасяне на промени във фактическата обстановка, които подсъдимата
не е признала. Аргументи се излагат и във връзка със справедливостта на наказанието като
се твърди, че неправилно е дадена оценка на едни обстоятелства като отегчаващи
отговорността на подсъдимата, а други не са отчетени като смекчаващи. Прави се искане в
жалбата и в допълнението , касационната инстанция да отмени въззивното решение и да
върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд или да измени
контролирания съдебен акт като намали наложеното на подсъдимата наказание.
        В касационната жалба, подадена лично от подсъдимата, се правят сходни
оплаквания- за нарушения на процесуалните правила, посочвайки тенденциозност в
действията на представителя на държавното обвинение в хода на съдебното производство.
Акцентира се на факта, че подсъдимата доброволно е предала отнетите вещи, а въззивният


                                            1
съд не е отчел това в нейна полза, като в принципен план се оспорва фактическата
обстановка.
      Иска се от касационната инстанция да намали наложеното наказание, алтернативно да
отмени решението и да върне делото за ново разглеждане.
       В съдебно заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимата-
адв.Ф., поддържа касационната жалба и направените в нея възражения и искания. Развива
доводи относно твърдението, че не е установен предметът на престъплението, че са
кредитирани негодни писмени доказателства, както и че наказанието на подсъдимата е
несправедливо завишено.
       Подсъдимата се солидаризира със становището на защитника си.
       Представителят на Върховна касационна прокуратура оспорва жалбите. Не намира,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, нито че материалният закон е нарушен
или наложеното наказание е несправедливо. Не споделя оплакването, че отнетите вещи не са
индивидуализирани и оценени правилно като подчертава, че материалът, от който са били
изработени бижутата, е определен в резултат на приобщени процесуално допустими
доказателства. Не на последно място посочва, че подсъдимата е признала фактите, изложени
в обвинителния акт, сред които е и видът на отнетите бижута- златни. Относно наказанието,
прокурорът е на мнение, че твърденията за игнориране на смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства, са неоснователни и не почиват на коректна интерпретация на
събраните в тази насока доказателства. Предлага решението на въззивния съд да се остави в
сила.
       С последната си дума подсъдимата желае да       се наложи условно наказание.
       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди
доводите, релевирани в касационните жалби на подсъдимата и на защитника й, становището
на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт
в рамките на правомощията си, установи следното:
        С присъда № 46 от 16.07.2025г. постановена по НОХД № 725/2025г. по описа на ОС
Варна, подс. Г. Л. Б. е призната за виновна в това, че на 23.01.2025г. в гр.Варна отнела чужди
движими вещи в големи размери- златни накити 580,33 гр. на обща стойност 81246,20лв. и
два сребърни синджира с общо тегло 10,13гр. и стойност 60,78лв. от владението на Т. Ч., с
намерение противозаконно да ги присвои като употребила за това сила и деянието е
придружено със средна телесна повреда, поради което на основание чл. 199, ал.1,т.1 и 3, вр.
чл.198, ал.1, вр. чл.58а, ал.1 НК й е наложено наказание от 6 години “лишаване от свобода“,
след редукцията с една трета, намалено на 4 години. Определен е строг първоначален режим
за изтърпяването му. Зачетено е времето, през което подсъдимата е била с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, като съдът се е произнесъл и по въпросите относно
разноските.
      В резултат на депозирана жалба от подсъдимата и протест от представителя на
държавното обвинение е инициирана въззивна проверка на присъдата, с доводи и в двата


                                              2
сезиращи документа само относно справедливостта на наказанието. С решение № 148 от
11.12.2025г. постановено по ВНОХД №291/2025г. по описа на Апелативен съд- гр.Варна
присъдата е изменена, като е увеличен размерът на наложеното на подс.Б. наказание на 9
години „лишаване от свобода“, което след редукцията по чл.58а, ал.1 НК е намалено на 6
години. Присъдата е потвърдена в останалата част.
      Касационната жалба на подсъдимата е неоснователна.
      Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК.
       Преди да отговори на направените възражения, касационната инстанция следва да
отбележи, че производството по делото е протекло по реда на глава 27 НПК, като на
основание чл.371,т.2 НПК подсъдимата е признала фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тях. Съгласието
    е дадено доброволно и информирано, в присъствието на защитник, който я е
представлявал. Резултатът от признанието е бил предвидим за подсъдимата и се изразява в
постигнатото намаляване на наказанието , съобразно разпоредбата на чл.58а НК. По повод
процесуалния ред, по който е проведено съденото следствие, възраженията на защитника и
на подсъдимата могат да се обособят в няколко групи.
       На първо място, твърденията на подс.Б., които тя прави в касационната си жалба
относно обстоятелствата, очертаващи различна обстановка, при която смята, че е
осъществила деянието, включително относно начина, по който вещите са намерени и
предадени, както и оплакванията на защитата за недоказаност на обвинението, по същество
са фактическо оттегляне на направеното пред първата инстанция изявление, с което са
признати фактите, изложени от обвинението и е дадено съгласие да не се събират
доказателства за тях, което е процесуално недопустимо /т.8.3 Тълкувателно решение 1/2009г.
на ОСНК на ВКС/.
      На следващо място, все във връзка със законосъобразното провеждане на
процедурата по чл.371,т.2 НПК трябва да се подчертае, че спецификата на диференцираната
процедура бележи отклонение от общия ред за разглеждане на наказателни дела, за сметка
бързината на производството. След изявлението, с което подсъдимото лице признава
фактите, изложени в обвинителния акт, съдът в мотивите си не може да приема за
установени различни такива, още повече имащи отношение към механизма на извършване
на деянието. За това и възраженията на подсъдимата и на защитника й, че съдебните
инстанции са направили такива промени и са разширили фактическата обстановка с
привнасяне на нови факти следва да се изследва на плоскостта на твърдение за допуснати
съществени процесуални нарушение. Внимателният прочит на мотивите към въззивното
решение не подкрепя оплакването, че за първи път в тях се уточнява, че подсъдимата е
нанесла ударите на пострадалата с метален прът, а не както е посочено от обвинението с
ръце и крака. Апелативният съд, излагайки своите аргументи във връзка с установените
факти, не е направил подобни констатации и стриктно се е придържал към признатите от
подсъдимата факти, изложени и в обвинителния акт, касателно нападението по отношение
на пострадалата и механизма на причиняване на телесните         увреди. Отклонение от

                                            3
процесуалните изисквания не се установява и въззивната инстанция не търпи критика,
каквато касаторите биха искали да се направи.
       В рамките на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения,
защитата изтъква, че съдът е провел незаконосъобразно процедура по реда на чл.371,т.2
НПК при условие, че самопризнанието на подсъдимата не се е подкрепяло от събраните
доказателства, като се визира видът на материала, от който са били изработени отнетите при
грабежа бижута.
       Няма спор, че ако съдът прецени, че събраните на досъдебното производство
доказателства не подкрепят в достатъчна степен самопризнанието, той би следвало да
премине към разглеждане на делото по общия ред. Не всички доказателства обаче следва да
са еднопосочни / т.4 на Тълкувателно решение 1/2009г. на ОСНК на ВКС/, но трябва
убедително да подкрепят направеното самопризнание. В настоящия случай данните за
материала, от който са били изработени бижутата се извеждат от показанията на
пострадалата, която е продавала златни и сребърни бижута, закупени от сина й / притежаващ
фирма за търговия с бижута/, от писмените доказателства, касаещи сертифицирането чрез
химически анализ на материала, от който са били изработени, протокола за оглед на
веществени доказателства и оценителната експертиза. Следва да се посочи, че до настоящия
момент на производството, нито пред първата, нито пред въззивната инстанция са правени
подобни възражения, като и в настоящата касационна жалба подсъдимата определя
бижутата като златни- факт, съдържащ се в обвинителния акт, който е признала. Поради
това не може да се отправи упрек към съдебните инстанции, че не са дали отговор на
направени възражения, след като те не са били поставени на вниманието им.
Проследяването на доказателствата, техния логически анализ и интерпретация не оставя
съмнение относно вида на материала, от който са били изработени бижутата, нито
установяват непреодолими противоречия в доказателствата за вида на отнетите вещи и
стойността им, които да обосновават съмнения за съставомерните признаци на деянието или
неговото авторство.
       Касационният съд не може да сподели възражението на подсъдимата, че е било
нарушено правото на равнопоставеност на страните и че е била лишена от безпристрастност
при решаване на делото, тъй като прокурорът е проявил негативно лично отношение към
нея. Не само, че подобно обстоятелство не се констатира, но и твърдението на подсъдимата,
че прокурорът имал специално отношение по време на разследването, с цел да навреди,
не съответства на последвалото        процесуално поведение да признае отразените в
обвинителния акт факти и да се съгласи да не се събират доказателства за тях. Не следва да
се забравя, че проведената диференцирана процедура не предполага активност в
процесуалната роля на прокурора в съдебното производство, доколкото не се събират
доказателства и не се извършват процесуални действия, които да противопоставят така
страните, че да се достигне до описаното от подсъдимата нарушение на процесуалните
права.
      Направено като възражение относно явна несправедливост на наказанието,


                                            4
твърдението на защитата, че при индивидуализирането му           съдът се е позовал на
процесуално недопустимо доказателство следва да се разгледа като оплакване за допуснато
съществено процесуално нарушение. Касае се за довода, че справката за личните и
характеристични данни на подсъдимата, въз основа на която са мотивирани част от изводите
на съда за личността , не е годно доказателство за тези обстоятелства, тъй като не е
посочено лицето, от което изхожда, нито носи индивидуализиращи печат или подпис на
изготвилия го. Недоволството на защитата не е оправдано. Авторството на въпросната
справка, намираща се на л.99 от ДП е изяснено. Тя е приложена след нарочно изискване от
страна на разследващия орган и е предоставено от инспектор към Второ РУ на МВР в
гр.Варна. Така че съмнение относно лицето, което я е изготвило и повода, по който е
приложена по делото няма. Представените с нея неудовлетворителни за защитата
обстоятелства за начина на живот на подсъдимата, неграмотността           , данните за
отношенията й с околните, не могат да се пренебрегнат и са взети предвид от съда при
преценка на нейната личност.
        Като довод в подкрепа на твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила следва да се разгледа и оплакването на защитата и на самата
подсъдима, че съдът не е интерпретирал правилно определени доказателства, като по този
начин е формирал грешни изводи, относими към справедливата индивидуализация на
наказанието. Начинът на възстановяване на отнетите вещи несъмнено има отношение към
въпросите за финалното отмерване на наказанието, доколкото се отнася до това, дали
извършителят на деянието доброволно е възстановил причинените имуществени вреди. В
конкретния случай, бижутата са били върнати на собственика, но това не е станало със
съдействието на подсъдимата. Голяма част от предметите са доброволно предадени от мъжа,
с когото тя живее на съпружески начала, а останалите са намерени и иззети при личния
обиск. Навременната намеса на полицейските органи по издирването и задържането       и
решението на св.М. да сътрудничи, като доброволно предаде донесените от подсъдимата
златни бижута са факти, които са установени законосъобразно от съда, на базата на
приобщени писмени доказателствени средства, в съответствие и с изложените такива факти
в обвинителния акт. Пропуски в аналитичната дейност на съда във връзка с вярната
интерпретация на доказателствата не могат да се открият и упреци не биха могли да се
отправят към въззивния съд, както желаят касаторите.
        Не са основателни възраженията за допуснато нарушение на материалния закон по
повод преценката за съдимостта на подсъдимата. Аргументите на въззивния съд, че същата
не е реабилитирана са верни и законосъобразни. Приложимостта на разпоредбата на чл.88а,
ал.2 НК, предвид данните за осъжданията и наложените наказания, изисква изтичане на 10
годишен период след изтърпяване на наказанието, определено след направената кумулация
по нчд 57/2015г. Период, който очевидно не е изминал към датата на настоящото деяние,
след като наказанието от две години лишаване от свобода е изтърпяно на 16.06.2016г.




                                           5
      Относно касационното основание по чл.348, т.3 НПК:
      Не могат да се споделят възраженията, че определеното наказание на подсъдимата е
явно несправедливо. Не са игнорирани смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е
преекспонирана обществената опасност на стореното от нея. Съжалението, което е изразила,
както и направеното на досъдебното поизводство самопризнание, не са пренебрегнати от
съда и са оценени в нейна полза. Обстоятелството, че отнетите при грабежа вещи са
върнати, е взето предвид, като на същото е предадено необходимата значимост.
       Редом с това, обремененото       съдебно минало, по повод на което са изразени
законосъобразни коригиращи мотиви от стана на въззивния съд, начинът на извършване на
престъплението, съпроводено от грубо и брутално нападение над 88 годишна жена с
причиняване на изключително сериозни множество наранявания в областта на главата /
извън съставомерната средна телесна повреда/, недобрите характеристични данни за
подсъдимата, наличието на две квалифициращи обстоятелства, са все факти оценени
правилно като отегчаващи отговорността . В този смисъл е разисквана и завишената
обществена опасност на подсъдимата, изводима от спецификата при извършване на
престъплението- подсъдимата е ангажирала присъствието на малолетното си дете по време
на грабежа, с което го е направила и свидетел на побоя, който е нанесла на пострадалата,
укрила е в дрехите му част от отнетите бижута.
      Обективният анализ и преценка на вида и тежестта на смекчаващите и отегчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, правилно е довел въззивния съд до коригиране
размера на лишаването от свобода и индивидуализирането му в рамките на средния размер
между 5 и 15 години, а именно- 9 години, а не както първият съд е определил същото към
минимума, предвиден в разпоредбата на чл.199, ал.1 НК. След редукцията с една трета по
чл.58а НК, наказанието на подсъдимата е намалено на 6 години лишаване от свобода. В
допълнение следва само да се посочи, че въпреки констатиран превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства, наказанието е определено при снизходителен баланс на
същите със смекчаващите отговорността обстоятелства. Размерът на наложеното наказание
и обремененото съдебно минало на подс.Б. лишават от смисъл обсъждането на искането за
условното й осъждане, заявено пред настоящата инстанция.
       Ревизирането на волята на първата инстанция, както по отношение броя, вида и
значимостта на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства е процесуално
допустимо и отговаря на правомощията на въззивния съд, като инстанция по същество. А
предвид и изменението на присъдата с оглед депозирания съответен протест, е и
законосъобразно, имайки предвид утежняване положението на подсъдимата. За това не
могат да се споделят възраженията на касатора, че е допусната процесуална грешка, която е
довела до промяна в размера на наказанието й, не в нейна полза.
      По така изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационните
 жалби на подсъдимата и на защитника , са неоснователни. Не се констатират съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон, нито явна
несправедливост на наказанието, поради което и въззивното решение следва да се остави в

                                           6
сила.
       Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен
съд, второ наказателно отделение


                                    РЕШИ:
       ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148 от 11.12.2025г. постановено по ВНОХД
№291/2025г. по описа на Апелативен съд- гр.Варна.
        Решението е окончателно.


                                               Председател: _______________________

                                                   Членове:

                                                          1. _______________________

                                                          2. _______________________




                                          7