Недопустимост на спиране на дело заради преюдициално запитване от друг съд

Текстът на акта

                                     РЕШЕНИЕ
                                          № 66
                                  гр. София, 02.02.2026 г.


                         В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                    Председател: Румен Петров
                                    Членове:     Деница Вълкова
                                                 Светла Букова

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова
в присъствието на прокурора Б. Г. Д.
като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело
от общ характер № 20268002200017 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК и е образувано по касационен протест на
прокурор при Окръжна прокуратура - Русе срещу протоколно определение от 27.11.2025 г. по
ВНОХД № 20254500600454 по описа на Окръжен съд – Русе за 2025 г., с което е спряно
наказателното производство по посоченото дело.
     В протеста е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че съдът
неправилно е приложил чл.334, ал.1, т.5, вр. чл. 25, ал.1, т.4 от НПК, доколкото контролираният съд
не е отправил преюдициално запитване, а с решение на Конституционния съд относимата към
конкретното обвинение разпоредба нa чл.343б, ал.5 oт HK е приета за конституционносъобразна.
Спирането на наказателното пpoизвoдcтвo се атакува и със съображения, че то ще забави във
времето влизането в сила на постановената по отношение на подсъдимия присъда. Това би могло да
доведе до превишаване срока на нaлoжeнoтo на подсъдимия наказание лишаване oт право да
управлява МПС, който обективно изтича през месец февруари 2026г. Поради това прокурорът
предлага ВКС да отмени протестираното определение и да върне делото за разглеждане oт нoв
състав на окръжния съд.
     В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение,
че протестът е основателен, но се разграничава от изложеното в него, че спирането би било
законосъобразно само, когато е направено от съда, който е отправил преюдициално запитване.
Доколкото няма спор, че в СЕС е образувано дело С-655/2024 г. по преюдициално запитване от друг
съд, което касае приложението на чл.343б, ал.5 от НК за отнемането на МПС като средство за
извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, каквото е конкретното обвинение, прокурорът
от ВКП счита, че при вече направено преюдициално запитване, не е необходимо всеки един
съдебен състав, който разглежда подобно дело, да отправя преюдициално запитване. Съгласява се,
че е налице идентичност между поставените въпроси в преюдициалното запитване на РС- Велики
Преслав пред СЕС и тези, във връзка с които е спряно настоящото наказателно производство, но
счита, че липсва такава между настоящия случай и този в цитираните определения на ВКС предвид
спецификата на разглеждане на делата пред ВКС като последна инстанция и евентуалните


                                                1
възможности впоследствие за възобновяване на делата при наличие на съответно решение на СЕС.
Поради това и предвид, че към момента СЕС не се е произнесъл с решение в продължение на
повече от година, не би следвало да се блокира решаването на едни от най-масовите дела в
страната. Позовава се и на основните принципи за справедлив процес, разписани в чл.6 от ЕКПЧ,
между които решаването на делата в разумен срок и отправя искане за уважаване на касационния
протест и отмяна на определението, с което е спряно разглеждането на делото.
     Подсъдимият Н. И. В. и служебният му защитник – адвокат З. М. от АК - Русе се явяват лично
пред ВКС и оспорват касационния протест. Поддържат писменото възражение към него, в което
отрицателното становище по основателността на протеста се аргументира главно с обвързващата
сила на очакваното и относимо към конкретния казус заключение на Съда на ЕС по отправеното
преюдициално запитване във връзка с приложението на чл.343б, ал.5 от НК. Молят ВКС да остави
без уважение касационния протест.
    Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, доводите в касационния
протест, писменото възражение към него и становищата на страните в съдебно заседание пред
настоящата инстанция, намира следното:
         Касационният протест е допустим, тъй като е подаден в законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна и е насочен срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл.346,
т.4 от НПК, които подлежат на касационна проверка. Разгледан по същество, касационният
протест е частично основателен – само относно искането за отмяна на протестираното
определение. Протестът е неоснователен в частта, с която се иска връщане на делото за
разглеждане от нов състав на въззивния съд.
       За да спре наказателното производство и да не постанови въззивен съдебен акт по същество
по въззивната жалба на защитника против присъда № 33/13.03.2025 г. по НОХД № 20244520201522
на РС - Русе, с която подсъдимият Н. В. е признат за виновен за управление на МПС след употреба
на наркотични вещества – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, Окръжен съд – Русе е приел, че
следва да изчака произнасянето на СЕС по Дело С-655/24 г. Приел е също, че делото на СЕС е
образувано по преюдициално запитване на РС - Велики Преслав по друго наказателно
производство, в което са поставени въпроси, отговорите на които ще имат значение за правилното
решаване и на въззивното дело. Конкретно заявената в мотивите на атакуваното определение
идентичност между въпросите, предмет на изясняване по делото на СЕС и тези по въззивното дело
на ОС – Русе, е обвързана с необходимостта, ако приеме обвинението за доказано, въззивният съд
да се произнесе и относно приложената от първоинстанционния съд разпоредба на чл.343б, ал.5 от
НК, въз основа на която подсъдимият е осъден да плати равностойността на съответното МПС.
Макар да са безспорни изложените от въззивния съд и в писменото възражение на защитника
принципни правни съждения за задължителната сила на очакваното решение на СЕС, както по
отношение на националната юрисдикция, която е отправила преюдициалното запитване (РС -
Велики Преслав), така и по отношение на всеки друг съд на държава - членка на ЕС, включително
контролирания ОС – Русе, пред който се поставя същия въпрос, изведеният от това правен извод за
наличие на основание за спиране на наказателното производство е незаконосъобразен.
      В предходно определение № 503/13.11.2025 г., постановено в закрито заседание по същото
въззивно дело, ОС-Русе е изложил мотиви, които впоследствие са предпоставили постановяването
на протестираното протоколно определение за спиране на наказателното производство. В тях
съдът е посочил, че без СЕС да се е произнесъл за съответствието на чл.343б, ал.5 от НК с правото
на ЕС, „обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени“. Това наложило съдът да възобнови
съдебното следствие по въззивното дело на основание чл.302 от НПК и след обсъждане със
страните на предмета на висящото дело в СЕС в последвалото открито съдебно заседание на
27.11.2025 г. да постанови оспореното спиране на настоящото наказателно производство. Като се
остави настрана, че позоваването на чл. 302 от НПК като процесуално основание за възобновяване
на съдебното следствие е некоректно, тъй като разпоредбата урежда хипотези, свързани с
изясняване на фактическата, а не на правната страна на конкретното обвинение, спирането на
наказателното производство поради отправено преюдициално запитване по друго наказателно
производство не намира основание в НПК. Кои обстоятелства по делото подлежат на установяване
и изясняване е посочено в чл.102 от НПК при уредбата на правилата за доказването в наказателния
процес. Нито едно от тях не касае въпросите, които се очаква да получат отговор с решението на
СЕС по образуваното пред него дело С- 655/24г. (OВ L, 2024/1260, 2024 г.). Поради това не само
спирането на наказателното производство, но и възобновяването на въззивното следствие е


                                               2
лишено от процесуално основание. Целта на преюдициалните производства пред СЕС по чл. 267
ДФЕС е да се осигури еднакво тълкуване и прилагане на правото на ЕС във всички държави -
членки. Чрез тях не се изясняват обстоятелства по националното дело, както е приел ОС – Русе.
СЕС не събира и не проверява доказателства във връзка с обвинението по националното дело, а
дава задължително тълкуване на приложимата норма от правото на ЕС, което националният съд
следва да приложи към вече установените по делото факти. Следователно решенията на СЕС по
преюдициални запитвания не засягат фактическата страна на делото, а единствено приложимия
закон, което изключва необходимостта от възобновяване на съдебното следствие, както неправилно
е приел ОС-Русе.
         Основанието за спиране на наказателното производство от въззивния съд при отправено
преюдициално запитване не е регламентирано в чл.317, вр. чл.290, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.4 от НПК,
както е посочено в оспорения съдебен акт, а в чл.334, т.5 от НПК, която препраща към чл.25,
ал.1,т.4 от НПК. Това правомощие обаче може да бъде осъществено само от съда, който е отправил
преюдициално запитване пред СЕС, какъвто не е въззивният съд в конкретния случай. Този извод
следва от граматическото тълкуване на хипотезата и диспозицията на чл.25, ал.1, т.4 от НПК и по-
конкретно от членуването на думата „наказателното“ пред думата производство и от използвания
от законодателя пълен член в думата „съдът“. Граматическите особености на редакцията на
анализираната разпоредба недвусмислено сочат, че само съдът, който е отправил преюдициално
запитване може да спре наказателното производство, в което са възникнали преюдициалните
въпроси, с които е сезиран СЕС, но не и друг съд, независимо от идентичността на казусите в
паралелните наказателни производства. Неслучайно законодателят изрично е изключил съдебния
контрол върху определението за спиране, постановено от съда, който е отправил преюдициалното
запитване (чл.488, ал.1 от НПК), но не и върху останалите актове за спиране, между които е
протестираното определение. Същият извод се налага и от стриктното или т.нар. ограничително
тълкуване на чл.25, ал.1, т.4 от НПК, което е задължително в случая и не допуска аналогия, ерго
разширяване на изрично предвидените в чл.25 от НПК хипотези, доколкото спирането на
наказателното производство е изключение от нормалния ход на съдебния процес.
Наказателнопроцесуалните разпоредби, които предвиждат изключения, не подлежат на
разширително тълкуване. Особено когато това може да засегне основни принципи на наказателния
процес, какъвто е установен в чл.22 от НПК относно разглеждането и решаването на делата в
разумен срок. Несъмнено спирането по конкретното дело би се отразило неблагоприятно върху
неговата реализация.
      След като в изброените в чл. 25 НПК основания за спиране не фигурира отправено до СЕС
преюдициално запитване от друг съд по друго наказателно производство, независимо, че
производството пред СЕС цели да установи налице ли е съответствие между общностното право и
закон, приложим и по въззивното дело ( при евентуална доказаност на обвинението от фактическа
страна), какъвто именно е коментираният случай, правилно прокурорът сочи липса на законово
предвидено основание за спиране на наказателното производство, което обуславя основателност на
протеста.
             Вън от горното, Конституционният съд се е произнесъл положително относно
конституционносъобразността на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК с Решение № 8/17.07.2025 г.
по к.д. №15/2024 г., което е постановено преди оспореното определение и изобщо не е коментирано
в мотивите на въззивния съд.
         Единственото отклонение от правилото в чл.25, ал.1, т.4 от НПК, че само съдът, който е
отправил преюдициалното запитване може да спре наказателното производство, е допустимо за
ВКС, тъй като той не е съд по фактите, а по правото и като последна съдебна инстанция неговите
решения не подлежат на проверка по реда на възобновяването по глава Тридесет и трета от НПК
относно правилното приложение на закона по смисъла на чл.348, ал.1,т.1 от НПК при евентуално
обратно решение на Съда на ЕС на постановеното от Конституционния съд. Това съществено
отличава решенията на ВКС от присъдите и решенията на първоинстанционните и въззивните
съдилища. В тази връзка, отбелязвайки спецификите в правомощията и в правните последици на
съдебните актове на ВКС, представителят на ВКП основателно оспорва изложеното в мотивите на
протестираното определение, че е налице идентична процесуална ситуация между тази по
въззивното дело пред ОС – Русе и по н.д. №920/2022 г. на ВКС, второ н.о., по което също е било
постановено спиране поради отправено преюдициално запитване до СЕС от друг съдебен състав на
ВКС, различен от този, който е постановил спирането по посоченото касационно дело. За разлика


                                                3
от крайния въззивен акт, чието постановяване е било препятствано с протестираното протоколно
определение за спиране на наказателното производство, решението на ВКС в конкретния случай не
би могло да бъде приведено впоследствие в съответствие с решението на СЕС по реда на
възобновяването. Съгласно чл.426, вр. чл.346 от НПК актовете на ВКС (освен трета касация с
упражнени въззивни правомощия, какъвто посоченият случай не е) не подлежат на проверка по
глава Тридесет и трета от НПК. В тази насока е Решение № 188 /29.04.2010 г. по н. д. № 750/2009 г.,
ВКС, второ н. о. Следователно въззивният съд неуместно се позовава на същия аргумент за
спиране на наказателното производство, какъвто е посочила касационната инстанция в
определението от 09.12.2022 г. по н.д. №930/2022 г. на ВКС, второ н.о.
      В този смисъл протестът на Окръжна прокуратура – Русе е основателен и следва да бъде
уважен. Протестираното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия на същия състав на въззивния съд, а не както се
иска в протеста на нов състав. Не се твърдят, нито се установяват основания за отвод на някои от
членовете на настоящия въззивен състав от посочените в чл.29 от НПК. Освен това от
съдържанието на процесуалните документи, включително от мотивите на протестираното
определение е видно, че нито един от тях не е изразил отношение по съществото на делото.
     Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, първо
наказателно отделение,




                                          РЕШИ:

       ОТМЕНЯ протоколно определение за спиране на наказателното производство от 27.11. 2025
год., постановено по ВНОХД № 20254500600454 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Русе.
      ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав
на въззивния съд.
       Решението е окончателно.


                                                      Председател: _______________________

                                                          Членове:

                                                                   1. _______________________

                                                                   2. _______________________




                                                4