Практика · Върховен касационен съд · 07 Май 2026
Недопустимост на прекратяване на читалище на незаявено от прокурора основание
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Прокуратурата иска прекратяване на читалище поради липса на дейност за период от две години. Въззивният съд постановява прекратяване както поради липса на дейност, така и на допълнително основание – че имуществото му не се ползва по предназначение. Върховният касационен съд обезсилва решението в частта за неизползването на имуществото, тъй като такова искане и фактически твърдения изобщо не са били предявени с исковата молба.
Какво приема съдът
Съдът е обвързан от въведените с исковата молба основания и няма право служебно да прекрати читалище на незаявено от прокурора законово основание; произнасянето извън предмета на иска води до процесуална недопустимост на съдебния акт.
Приложени разпоредби
- чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗНЧ
- чл. 270, ал. 3 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 293, ал. 4 ГПК
- чл. 78, ал. 11 вр. ал. 4 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
прекратяване на читалищенепредявен искдиспозитивно началообезсилване на решениепрокурорски искнедопустимо решение
Текстът на акта
РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. София, 07.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вероника Николова
Членове: Мадлена Желева
Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Валерия Г. Методиева
като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело
№ 20258002901556 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „Иван Вазов
1912“, гр. София срещу решение № 119 от 05.03.2025 г. по в. т. д. № 22/2025 г.
на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което след отмяна на решение
№ 1542 от 11.11.2024 г. по т. д. № 2386/2023 г. на Софийския градски съд, TO,
VI-2 състав е прекратено на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗНЧ
Народно читалище „Иван Вазов 1912“, гр. София, учредено с протокол от
учредително събрание от 17.06.1997 г. и решение от 17.11.1997 г., вписано в
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под № 6410, том № 54,
стр. 6 по ф. д. № 9604/1997 г. на Софийски градски съд, като е открито
производство по ликвидация на прекратеното читалище, Павел Йончев е
назначен за ликвидатор на прекратеното читалище и е определен срок за
извършване на ликвидацията от шест месеца.
В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на
1
въззивното решение, тъй като предявеният иск се основава само на
основанието по чл. 27, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ, а именно – читалището не развива
дейност за период от две години. Касаторът поддържа, че съдът е постановил
прекратяването на читалището на незаявено основание.
С определение № 119 от 14.01.2026 г. по т. д. № 1556/2025 г. ВКС
допусна касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното
решение в частта, с която след отмяна на решение № 1542 от 11.11.2024 г. по т.
д. № 2386/2023 г. на Софийския градски съд, TO, VI-2 състав Народно
читалище „Иван Вазов 1912“, гр. София е прекратено на основание чл. 27, ал.
2 вр. ал. 1, т. 2 ЗНЧ. В останалата част, с която след отмяна на
първоинстанционния акт Народно читалище „Иван Вазов 1912“, гр. София е
прекратено на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ, открито е
производство по ликвидация на прекратеното читалище, Павел Йончев е
назначен за ликвидатор на прекратеното читалище и е определен срок за
извършване на ликвидацията от шест месеца, въззивното решение не е
допуснато до касационно обжалване.
В проведеното по делото открито съдебно заседание касаторът Народно
читалище „Иван Вазов 1912“ чрез процесуалния си представител адвокат Б.
поддържа, че в допуснатата до касация част въззивният акт е процесуално
недопустим, тъй като основанието по чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗНЧ – ползване
на имуществото на читалището не според целите и предмета на дейността не е
било въведено с исковата молба.
Представителят на Върховна касационна прокуратура прокурор А.
изразява становище, че в допуснатата до касация част въззивният акт е
недопустим и следва да бъде обезсилен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо
отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните,
констатира следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по подадена
от Софийски градска прокуратура срещу Народно читалище „Иван Вазов
1912“ искова молба. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени
твърдения, че читалището не осъществява дейност повече от две години – от
средата на 2021 г. до 22.12.2023 г. Сочи се, че съгласно изисканата
информация: читалището никога не е подавало в Министерство на културата
2
информационна карта за дейността и състоянието съгласно изискванията на
Наредба № 2/2019 г. за реда за водене на регистъра на народните читалища и
читалищните сдружения; не е декларирало дейност пред кмета на район
„Подуене“ към 31.12.2022 г.; не е декларирало регистрирани и
новорегистрирани читатели. Въведени са твърдения, че според доклад на
проверителната комисия на читалището от март-април 2023 г., отнасящ се за
периода 2019 г. – 2022 г., няма проведени общи събрания на читалището и
заседания на органите му; сградата на читалището е в лошо състояние;
читалището има приходи единствено от субсидия за заплащане на заплати –
една щатна бройка и отдаване под наем на две помещения /общо 340 лв. от
наем/; липсват данни читалището да има приходи от членски внос. В исковата
молба е посочено, че според председателя на читалището Павел Йончев
читалището не осъществява дейност, тъй като липсват пари за наемане на
преподаватели и помещения. Искането е за прекратяване на читалището на
основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ.
Първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице
предпоставките по чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ, и е отхвърлил
предявения иск с посоченото правно основание за прекратяване на ответното
Народно читалище „Иван Вазов1912“.
Въззивният съд е приел, че срещу Народно читалище „Иван Вазов 1912“
е предявен иск с правно основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ за
прекратяването му, който се основава на наведени доводи за съществуване на
едно от алтернативно въведените с тази разпоредба предпоставки за
прекратяване на читалищата, а именно – липса на осъществявана дейност за
период от поне две години. След преценка на събраните по делото
доказателства съставът на Софийски апелативен съд е намерил, че за периода
от средата на 2021 г. до 22.12.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/,
както и до момента на приключване на устните състезания пред въззивната
инстанция ответното читалище не развива основна дейност. Решаващият
състав е счел, че установените извършвани допълнителни дейности, свързани
с отдаване под наем на помещения, не могат да компенсират
неосъществяването на основната му читалищна дейност. Във въззивното
решение е формиран извод за осъществяването на хипотезите по чл. 27, ал. 1,
т. 2 и т. 3, пр. 2 ЗНЧ, а именно имуществото на читалището не се използва
според целите и предмета на дейността на юридическото лице и читалището
3
не развива дейност за период две години. Поради това Софийски апелативен
съд, след отмяна на първоинстанционното решение, е прекратил Народно
читалище „Иван Вазов 1912“ на посочените основания.
Настоящият състав на ВКС, след преценка на данните по делото,
приема, че обжалваното решение в частта, с която след отмяна на решение №
1542 от 11.11.2024 г. по т. д. № 2386/2023 г. на Софийския градски съд, TO, VI-
2 състав Народно читалище „Иван Вазов 1912“, гр. София е прекратено на
основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗНЧ, е процесуално недопустимо.
Съгласно т. 9 на ППВС № 1/1985 г. когато съдът не е разгледал иска на
предявеното основание, т. е. разгледал е иск, който не е предявен и не е
разгледал предявения, постановеното решение е недопустимо. В множество
решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 249 от
23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., решение № 124 от 24.03.2011 г. по
гр. д. № 882/2010 г., решение № 131 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г., II
г. о., решение № 329 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о., решение
№ 157 от 30.10.2013 г. по т. д. № 1091/2012 г., I т. о. и цитираните в него
решения на ВКС, решение № 130 от 23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г., I т. о. ,
решение № 163 от 24.10.2017 г. по т. д. № 2323/2016 г., II т. о. и др./ се приема,
че решението е недопустимо, когато съдът е разгледал непредявен иск.
Съгласно тази практика, когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната
не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание.
В разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1-т. 5 ЗНЧ са посочени основанията за
прекратяване на регистрирано читалище по решение на окръжния съд, като
съгласно ал. 2 на същия член прекратяването на читалището може да бъде
постановено от съда по искане на прокурора, направено самостоятелно или
след подаден сигнал от министъра на културата. Основанието по чл. 27, ал. 1
ЗНЧ за прекратяване на читалището следва да бъде изрично посочено и
конкретизирано в исковата молба, с която е предявен искът на прокурора, като
съдът е овластен да обсъжда само основанието или основанията, за които е
надлежно сезиран с исковата молба. Евентуалното произнасяне по
непредявено основание би съставлявало нарушение на диспозитивното
4
начало. Такова нарушение е налице в настоящия случай, тъй като с исковата
молба са наведени фактически твърдения, че ответното читалище не е
развивало дейност за период от над две години. С оглед обстоятелствената
част на исковата молба липсват релевирани твърдения, че имуществото на
ответното читалище не се използва според целите и предмета на дейността на
читалището, съответно за нарушението на закона, представляващо
предпоставката по чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗНЧ за прекратяване на юридическото
лице. Ето защо, като е прекратил ответното читалище на основание чл. 27, ал.
2 вр. ал. 1, т. 2 ЗНЧ, което не е релевирано с исковата молба, съставът на
Софийски апелативен съд е уважил иска на непредявено основание, съответно
е нарушил принципа на диспозитивното начало и е постановил недопустимо
решение.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал.
3 ГПК въззивното решение в допуснатата до касация част следва да бъде
обезсилено.
С оглед резултата по делото /частично недопускане на касационно
обжалване и частично обезсилване на въззивното решение/ и доколкото искът
е предявен от прокуратурата на основание чл. 78, ал. 11 вр. ал. 4 ГПК
Държавата, представлявана от министъра на финансите, следва да бъде
осъдена да заплати на касатора Народно читалище „Иван Вазов 1912“, гр.
София разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 150, 50 евро /25, 50 евро разноски за
държавна такса и 125 евро разноски за адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия,
състав на Първо отделение
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 119 от 05.03.2025 г. по в. т. д. № 22/2025 г. на
Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав в частта, с която след отмяна на
решение № 1542 от 11.11.2024 г. по т. д. № 2386/2023 г. на Софийския градски
съд, TO, VI-2 състав Народно читалище „Иван Вазов 1912“, гр. София е
прекратено на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗНЧ.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на финансите, да
заплати на Народно читалище „Иван Вазов 1912“, гр. София разноски за
5
касационната инстанция в размер на 150, 50 евро /сто и петдесет евро и
петдесет цента/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.