Допускане до съдебна делба на жилищен етаж и обслужващи постройки

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 390
                               гр. София, 17.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Снежанка Николова
                                 Членове:     Гергана Никова
                                              Соня Найденова

при участието на секретаря Теодора К. Иванова
като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело
№ 20248002104185 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290- чл. 293 ГПК.
Образувано е по две допустими касационни жалби срещу въззивно решение № 140 от
11.07.2024 г. по в.гр.д. № 155/2024 г. на ОС - Разград, в резултат на които то се обжалва в
неговата цялост. С решението, в резултат на частична отмяна /за 4 избени помещения/ на
първоинстанционното решение № 113 от 19.02.2024 г. по гр. д. № 1159/2022 г. на РС –
Разград и потвърждаване в останалата му част, са допуснати до делба при равни права
между съделителите Д. Н. И. и Д. Д. И., двете от [населено място], [община], следните
имоти : 1/ сграда с идентификатор **** със застроена площ от 38 квадратни метра, брои
етажи 1, с предназначение: Гараж, 2/ сграда с идентификатор **** със застроена площ от 22
квадратни метра брой етажи 1 /един/, с предназначение: Селскостопанска сграда, 3/
самостоятелен обект с идентификатор **** на първи етаж в сграда с идентификатор ****,
със застроена площ 16,80 кв.м. с предназначение: Гараж, всички сгради разположени в
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], и е отхвърлен
иска за делба на: 1/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място],
 [община], с посочени съседи, и от построената в горния имот сграда с идентификатор ****
със застроена площ 103 кв.м., на 2 етажа, с предназначение: Жилищна сграда,
многофамилна, на следните обекти: 2/ самостоятелен обект с идентификатор ****, и 3/
четири на брой избени помещения в приземния етаж на сградата.

                                            1
С касационната жалба на Д. Д. И., чрез адв. М. М., решението се обжалва в частта, в която е
допусната делба при равни дялове на страните, на двата гаража и стопанската постройка
(сгради с идентификатори, завършващи на .2, .3 и .1.3), и в частта, в която е отхвърлен иска
за делба на самостоятелен обект с идентификатор ****. В тази касационна жалба са
изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неговата
неправилност и необоснованост.
Насрещната страна Д. Н. И., чрез адв. Й. К., оспорва жалбата с писмен отговор.
С касационната жалба на Д. Н. И., чрез адв. Й. К., въззивното решение се обжалва в частите,
в които е отхвърлен предявеният от нея иск за делба на поземления имот с идентификатор
*** и на четирите избени помещения в партерния етаж на построената в него сграда с
идентификатор ****. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на
въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по
чл. 281, т.3 ГПК.
Насрещната страна по тази касационната жалба - Д. Д. И., с писмен отговор чрез адв. М. М.,
я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, след като прецени данните по делото и становищата на
страните, приема следното:
Въззивният съд е установил следната фактическа обстановка: Страните по делото имат общ
наследодател - И. Д. И., поч. на 28.04.2022 г., като ищцата Д. Н. И. е негова преживяла
съпруга, а ответницата Д. Д. И. е негова сестра. Бракът между ищцата и наследодателя е
сключен на 22.01.1994 г. и е продължил 28 години, няма деца от брака. Общият
наследодател и ответницата са наследници – деца, на Д. И. Х., поч. на 16.03.1991 г. и на М.
К. Х., поч. на 03.09.2007 г. С нотариален акт № 51, т.2, дело № 482/1974 г., трето за делото
лице е дарило на М. К. Х. 1/3 идеална част от дворно място в [населено място], кв.Г., цялото
урегулирано с площ 890 кв.м., за което по плана на кв.Г. е предвиден парцел *-* заедно с 1/3
идеална част от построената в мястото паянтова жилищна сграда. На 20.05.1974 г. по гр.дело
№374/1974 г. е одобрена съдебна спогодба за делба на горепосоченото дворно място, като
същото се поставя в дял на М. К. Х., а за уравнение на дела на другия съсобственик
последната е поела задължение да гледа него и съпругата му до края на живота им, като им
подсигури подслон, храна, облекло и всичко друго, необходимо за нормалното им живеене.
На името на съпрузите М. Х. и Д. Х., и техния син И. Д. И., е издадено разрешение за
строеж на двуетажна жилищна сграда, от която родителите е следвало да построят
приземния и първи етаж, а синът втория жилищен етаж, което строителство е било и
осъществено до 1978 г. През същата година, с нотариален акт № 116/1978 г., М. и Д. Х. са
дарили на дъщеря си Д. Д. И. правото на собственост върху първия жилищен етаж, избени
помещения № 3 и № 4 и половината таванско помещение от двуетажната жилищна сграда,
построена в парцел * в кв.9 по плана на кв.Г. на [населено място] с площ от 890 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 158/07.10.2021 г., И. Д. И. е дарил на
ищцата Д. Н. И. 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на
[населено място], общ. Р., обл. Р., одобрени със Заповед №РД-184/24.01.2008 година на изп.

                                             2
директор на АГКК, целият с площ от 905 кв.; трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; Начин на застрояване - Ниско застрояване до 10 метра. Стар идентификатор:
няма; с номер по предходен план: квартал: 9, парцел *, при граници, подробно описани,
заедно с построените в него: А/ 3/4 идеални части от сграда с идентификатор **** със
застроена площ от 103 квадратни метра, брой етажи 2, с предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна; Б/ 1/2 ид. части от сграда с идентификатор **** със застроена площ от 38
кв.м., брои етажи 1, с предназначение: Гараж, и В/ 1/2 ид. части от сграда с идентификатор
**** със застроена площ от 22 кв.м. брой етажи - 1, с предназначение: Селскостопанска
сграда. При сключването на тази сделка ищцата е действала и като пълномощник на
прехвърлителя И. Д. И.. От нот.акт е видно, че при изповядването на дарствената сделка не
са били представени заявление за учредяване право на строеж, както и договор за дарение от
1978г.
Не е спорно по делото, че в КККР отделните жилищни етажи в жилищната сграда не са
отразени като отделни обекти на собственост, както и че ищцата, а приживе и нейният
съпруг, са владели втория жилищен етаж, а ответницата владее първия етаж. От приетата по
делото съдебно-техническа експертиза е установено, че сграда с идентификатор **** е
жилищна многофамилна, изградена на три етажа, и в нея има следните обособени
самостоятелни обекти: На първия /приземен/ етаж: Самостоятелен обект – гараж; Складови
помещения – четири на брой, преустроени в жилищна площ; На втория етаж: самостоятелен
обект – жилище; На третия етаж: самостоятелен обект – жилище; общо за трите етажа
стълбище. Сграда с идентификатор **** – на един етаж, описана като гараж както в
исковата молба, така и в КК, не е гараж, а представлява тристранно ограден навес, през
който се осъществява достъпа до сграда с идентификатор **** /жилищната сграда/; сграда с
идентификатор **** – селскостопанска сграда на един етаж, няма самостоятелни обекти. В
имота вещото лице е констатирало, че са налице и три други сгради, всяка от тях с
функционално предназначение селскостопанска сграда, на един етаж, разположени на
границите във вътрешността на имота, които не са нанесени в КККР. Вещото лице е
констатирало, че в сграда с идентификатор **** фактически няма обособени избени
помещения, тъй като същите, общо четири на брой, без разрешение са превърнати в
жилищна площ. В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че в съответствие с
одобрения архитектурен чертеж на сградата са били изградени четири избени помещения,
като са дадени и границите на всяко от тези избени помещения, сега превърнати в жилищна
площ, като вещото лице е посочило номерация и квадратурата на всяко от тях. На този етаж
е посочило, че е изграден и гараж.
За представеното от съделителката Д. И. саморъчно завещание от 29.03.2004 г., вещото лице
по назначена съдебно-графологическа експертиза установява, че ръкописният текст не е
изпълнен от сочената за завещателка М. К. Х., като подписът за „завещател“ не е положен от
нея.
Събраните по делото гласни доказателства въззивният съд е приел, че не допринасят за
изясняване на фактическата обстановка във връзка с предявения делбен иск.
При така установените факти, въззивният съд е формирал и правните си изводи.

                                            3
Завещанието от наследодателката М. Х. в полза на съделителката Д. Д. И., е прието за
нищожно, защото не е подписано от Х., и така спрямо наследствения от последната делбен
имот следва да се прилагат разпоредбите на ЗН за наследяване по закон.
Въззивният съд е посочил, че при съобразяване на начина на построяване на жилищната
сграда с учредено право на строеж в полза на И. Д. И. върху втори жилищен етаж, със
строителното разрешение за строеж в полза на покойните съпрузи Д. и М. Х., извършените в
полза на двете съделителки дарствени разпореждания, съответно в полза на Д. И. на първи
жилищен етаж и избени помещения №№ 3 и 4, и в полза на Д. И. на втори жилищен етаж,
както и заключението на вещото лице, че всеки от жилищните етажи представлява
самостоятелно жилище по смисъла на закона /чл.40 ЗТСУ/, то жилищните етажи се явяват
индивидуална собственост на страните и не следва да бъдат допускани до делба, още
повече, че и страните в хода на делото са направили съответните постъпки пред служба по
геодезия и картография и са изготвени скици - проект с дадени отделни идентификационни
номера на всеки от двата жилищни етажа, гаража и избените помещения, преустроени в
жилищни без проект /общо четири на брой/.
Въззивият съд не е споделил доводите на съделителката Д. И., че прехвърлителната сделка -
дарение, сключена приживе от нейния брат в полза на неговата съпруга, не е породила
своето действие. Напротив, съдът е приел, че прехвърлителят И. Д. И. е имал дарствено
намерение и го е осъществил в полза на Д. И., като понастоящем в делбеното производство
следва да се съобразят именно неговите права, като безспорно той е бил индивидуален
собственик на втори жилищен етаж и е могъл да се разпорежда с него в полза на когото
намери за добре, както е и сторил в полза на своята съпруга, която понастоящем е негов
индивидуален собственик. Не е възприето и възражението, че гаражът-навес и стопанската
постройка следва да бъдат допуснати до делба между съделителките при квотите, посочени
в жалбата на съделителката Д. И., по съображения, че в случая не се дели оставено от
нейния брат наследствено имущество, а такова, което притежават двете съделители въз
основа на дарствени разпореждания.
По отношение на дворното място, решаващият съд, предвид установеното, че всеки един от
двата жилищни етажа в сградата принадлежат на различни собственици и входа към същата
е само един, е приел, че дворното място се явява обща част по смисъла на чл.38 ЗС и не
следва да бъде допускано до делба, а обратния довод на въззивницата Д. И. е неоснователен.
За неоснователно е счетено и оплакването на въззивницата Д. И., че първоинстанционният
съд не е допуснал до делба самостоятелен обект гараж, с площ от 16.87 кв.м. с проекто -
идентификатор ****, защото същият е бил допуснат до делба.
По отношение делбата на четирите избени помещения в приземния първи етаж от
жилищната сграда, въззивният съд е посочил, че същите не представляват самостоятелни
обекти на правото на собственост по смисъла на закона и не следва да бъдат допускани до
делба. Освен това е приел, че след като с извършеното първо по ред разпореждане от 1978 г.
в полза на Д. И. са прехвърлени първи жилищен етаж, заедно с две избени помещения с №
№ 3 и 4, то същите са прилежащи именно към този етаж, а към построения втори са
прилежащи избени помещения с № № 1 и 2, тъй като жилищата не могат да са такива без


                                            4
към тях да е изградено и складово/избено помещение /чл.40 ЗУТ/. Преустройството на тези
помещения в жилищни е извършено не по установения в закона ред и ползващия ги следва
да съобрази занапред сочените сега права върху същите в полза на другия собственик. Така
въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,
с която са допуснати до делба избените помещения, изградени на първия етаж от сградата,
но без обсъждане на соченото от въззивницата Д. И. придобиване по давност на същите. В
останалата част е посочено, че първоинстанционното решение следва да се потвърди - това
са частите, в които е от хвърлен иска за делба на дворното място, и е допусната делба на
двата гаража и стопанската постройка, при равни права на страните.
С определението по чл. 288 ГПК по настоящото дело, касационното обжалване на
въззивното решение е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 3, предл. трето ГПК, поради
вероятността въззивното решение да е очевидно неправилно, за преценка дали при така
приетите за установени факти от въззивния съд, изводите му за наличие/липса на основание
за допускане делба на делбеното имущество и за притежаваните от ищцата права в него, не
са очевидно неправилни. Извършената преценка на въззивния акт при упражняване на
правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК потвърждава съмнението за очевидна неправилност
относно отхвърляне иска за делба на жилището на втория етаж –посочено като
самостоятелен обект с идентификатор *****, и допускане до делбата на втори гараж- сграда
с идентификатор ****, и на сграда с идентификатор **** – селскостопанска сграда.
По отношение жилището на втория етаж от жилищната сграда, от една страна е прието, че в
полза на И. Д. И. / покойният съпруг на Д. И./ е учредено право на строеж върху втория
жилищен етаж и същия представлява самостоятелно жилище по смисъла на закона, че с
дарението по нот. акт в полза на съпругата му е прехвърлил 3/4 ид.ч. от цялата къща –
сграда с идентификатор ****, а то друга страна е формирал извод, че със същото това
 дарение в полза на съпругата му Д. И., той се е разпоредил изцяло с притежавания реално
от дарителя втори жилищен етаж, защото е бил негов индивидуален собственик и може да се
разпорежда както намери за добре с него, т.е. за последният извод няма фактическа
обосновка. Данните по делото са други. Изразената в нотариалния акт за дарение №
158/2921 г. воля на дарителя е да прехвърли 3/4 ид.ч. от сградата с идентификатор ****. Но
сградата от построяването си по арх. проект, е с две самостоятелни жилища и приземен етаж
с гараж и мазета, установено от приетата СТЕ, като преди строежа й, в полза на И. Д. И., е
учредено от родителите му валидно право на строеж на жилището на втория етаж по
заявление по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ /отм./ от 10.10.1974 г., прието по делото като доказателство,
при което с изграждането на сградата към 1978 г., е възникнала етажна собственост между
него и родителите му- учредители на правото на строеж, така че И. И. е придобил в
индивидуална собственост жилището на втория жилищен етаж, а родителите му - това на
първия жилищен етаж, което след това са дарили на дъщеря си Д. И. /ответницата/.
От това, че И. Д. И. към момента на дарението е притежавал самостоятелно жилището на
втория етаж, не следва извод, че го е дарил изцяло на съпругата си, защото обективираната
му воля в акта за дарение е ясна, а именно, че се даряват 3/4 ид.ч. от цялата сграда като
еднофамилна такава. Но доколкото установените по делото факти сочат, че дарителят не


                                             5
притежава 3/4 ид.части от цялата сграда, а само правото на собственост на втория жилищен
етаж от нея, както и по наследство 1/2 ид.ч. от гаража на първия етаж, то не може да
прехвърли повече от посочената в дарението 3/4 ид.ч. от втория жилищен етаж, нито повече
от притежаваната 1/2 ид.ч. от гаража в сградата - доколкото 3/4 ид.ч. надвишават 1/2 ид.ч. от
гаража. Така актът за дарение в частта относно втория жилищен етаж има вещно действие
само за 3/4 ид.ч. от този втори жилищен етаж, съответно за 1/2 ид.ч. от гаража в сградата. Не
е налице т.нар. конверсия, на каквато се позовава пълномощникът на Д. И.. В практиката на
ВКС е изяснено (решение № 215/04.11.2016 г. по гр.д. № 1543/2014г., І г.о.), че правната
конверсия във вещното право намира израз във възможността владението на реална
несамостоятелна част от един имот да доведе до придобиване по давност на съответната
идеална част от имота. В облигационното право конверсия означава запазване на част от
съдържанието на нищожна сделка, когато тя съдържа в себе си друга валидна сделка и
когато има воля на страните за това. Такава конверсия е мислима в случаите, при които
сделката има за предмет реална част от недвижим имот, която не може да се обособи като
самостоятелна при спазване на изискванията на устройствения закон, но при тълкуване на
волята на страните по договора може да се извлече, че те са съгласни предметът на сделката
да е съответната идеална част от имота. Конверсията във вещното право е по-често срещана
и се приема за възможна както по отношение на поземлен имот, така и по отношение на
жилищен имот. В случая не е налице невъзможност на дарение на ид. част от вещ, поради
което конверсия в горепосочения по смисъл, е неприложима, и не обуславя тълкуване волята
на дарителя да прехвърли посочената в акта за дарение идеална част от вещ, в такава да се
прехвърли изцяло втория, самостоятелен жилищен етаж от тази къща. Показанията на
разпитания свидетел Т. С. също не обуславят извод за тълкуване волята на дарителя да дари
съпругата си изцяло със жилището на втория етаж, защото от тях е видно, че И. е знаел, че
втория етаж е само негов, а първия жилищен- на сестра му, както и че къщата е имала освен
двата етажа и сутерен. Не следва различен извод и от даденото от И. Д. И. в полза на
съпругата му пълномощно от 21.09.2021 г., с което тя е действала като негов пълномощник
по дарението с нот.акт № 158/2921 г., защото с него-според съдържанието му, е
упълномощил съпругата си да се разпорежда с полагащия му се дял от посочените имоти,
вкл. и процесното дворно място и сградите в него, но не и в какъв обем да е това
разпореждане, т.е. от него не следва обективиране на волята му да я надари изцяло с втория
жилищен етаж от процесната сграда. Не се установи по делото, че дарителят не е знаел и не
е разполагал с документи за учреденото му право на строеж. Същият е могъл да се снабди с
такива предвид публичността на книгите за вписване, защото заявлението на родителите по
чл. 56, ал. 2 ЗТСУ/ отм./ е вписано, актът за дарение на първия етаж на сестра му също е
вписан, а и дарителят е разполагал със строителното разрешение от 1976 г. за сградата (то е
описано като доказателство в нот.акт за дарение и е представено по делото от преживялата
му съпруга-ищцата), в което дарителят е вписан като едно от лицата, на които то се издава,
което е индиция за знание у него на учреденото му право на строеж. Извод за такова знание
у него, респ. у съпругата му като пълномощник по сделката, следва и от посочените в нот.
акт за дарение различни квоти от къщата-3/4 ид.ч. само от нея, а за останалите постройки -


                                             6
половината. Ето защо дарственото намерение на И. И. относно прехвърляните ид.части се
тълкува както е обективирано, а именно за 3/4 ид.ч. от притежавания от него втори жилищен
етаж, а не изцяло този етаж. Изводът на въззивния съд, че вторият жилищен етаж не следва
да се допусне до делба, защото е индивидуална собственост по дарение на Д. И., е
 неправилен, постановен в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.
281, т. 3 ГПК, и налага отмяна на въззивното решение в тази част, и допускане делбата на
това жилище на втория етаж, тъй като не се налага извършване на други процесуални
действия по делото. По силата на дарението Д. И. притежава 3/4 ид.ч. от това жилище, а
останалата 1/4 ид.ч. се наследява от наследниците на И. Д. И.- преживяла съпруга и сестра,
съгласно чл. 9, ал.2, предл. второ ЗН (бракът е продължил повече от 10 г.), при квоти 2/3
ид.ч. за преживялата съпруга, и 1/3 ид.ч. за сестрата, т.е. 2/12 ид.ч. за Д. И., и 1/12 ид.ч. за Д.
И.. Останалите 9/12 ид.ч. са притежание на Д. И. по дарението, или тя има общо 11/12 ид.ч.
от втория жилищен етаж. За този втори жилищен етаж по делото е приета и схема-проект за
нанасянето му в КККР като СОС с идентификатор **** (л.150). Делбата му следва да се
допусне по описанието в приетата в първоинстанционното производство СТЕ и
архитектурни проекти на сградата и при дялове : 11/12 за Д. И., и 1/12 за Д. И..
Към този втори жилищен етаж са принадлежност съгласно чл. 98 ЗС и две от избените
помещения в приземния етаж – изба № 1 и изба № 2, обозначени на скицата-приложение №
2 към допълнителното заключение на СТЕ на л.131 от делото на РС-Разград, и с описание по
площ и граници по това заключение, което не е оспорено от страните. Другите избени
помещения № 3 и № 4 са разпоредени в полза на ответницата Д. И. от собствениците на
терена-родителите, като направен от тях избор кои от избите остават обслужващи
помещения към техния първи жилищен етаж при възникване на етажната собственост.
Избите в първия /приземен/ етаж на сградата имат обслужващо предназначение на всяко от
двете жилища на горните два жилищни етажи, и не представляват самостоятелни обекти на
собственост, нито обща част на сградата, същите са и били разпределени към всяко едно от
жилищата на първи и втори жилищен етажи на сградата, както бе посочено по-горе, поради
което не са могли да бъдат предмет нито на дарението от И. Д. И. на ищцата Д. И., нито
могат да се придобиват по давност от ответницата Д. И. - бидейки същата етажен
собственик, защото тогава жилището на втория жилищен етаж би останало без складово
помещение, в нарушение на чл. 40 ЗУТ, което е правно недопустимо. Промяната им в
помещения с жилищно предназначение не е извършена по установения законов ред- няма
одобрен архитектурен проект за такова преустройство по съгласие на съсобствениците на
сградата, няма определяне на други складови помещения към всяко от двете жилища в
сградата, поради което това фактическото положение не следва да се съобразява. Ето защо
складовите помещения /избите/ в първия /приземен/ етаж от сградата не са самостоятелни
обекти и не подлежат на делба отделно от самостоятелните жилища, към които те са
принадлежности, и оплакванията на касатора Д. И. в тази част са неоснователни. Към
жилището на втория етаж, освен изба № 1 и изба № 2, принадлежат и полагащите се по
правилото на чл. 40 ЗС ид.ч. от общите части на сградата, които могат да се определят и във
втората фаза на делбата или след приключването на делбата, в отделно производство, но с


                                                7
участието на всички етажни собственици, в която насока е формирана практика на ВКС
(Решение № 48/31.05.2022 г. по гр. д. № 2743/2021 г. на ВКС I г. о.).
Неоснователно е оплакването по касационната жалба на ответницата Д. И. за нищожност на
акта за дарение по № 158/07.10.2021 г. поради противоречие с чл. 586 и чл. 587 ГПК, респ. за
необсъждане от въззивния съд на това оплакване. Такова възражения тази страна не е въвела
в процеса в преклузивния срок по чл.131 ГПК - с отговора е направено възражение само за
липса на вещно-прехвърлително действие на тази сделка поради това, че никой не може да
прехвърли повече права отколкото притежава, в първото открито съдебно заседание на
5.12.2022 г. пред районния съд това възражение не е изяснено в друг смисъл, поради което
то не е в предмета на делото. Следва да се посочи, че неправилната преценка на нотариуса
дали прехвърлителят притежава прехвърленото от него вещно право не води до нищожност
на сделката, а я лишава от вещното й действие, не води и до нищожност на нотариалното
удостоверяване по смисъла на чл. 576 ГПК, защото с последната разпоредба не се препраща
към нарушаване на чл. 586 ГПК.
Неоснователно е оплакването по касационната жалба на ответницата Д. И. относно делбата
на гаража в къщата – обект с посочен идентификатор *****. Този гараж е предвиден в
архитектурния проект на сградата и има положението на самостоятелен обект на
собственост с посоченото в проекта предназначение за гараж. Същият не е бил предмет на
суперфиция с декларацията по чл. 56, ал.2 ЗТСУ /отм./, нито е бил обект на разпоредителна
сделка след построяване на сградата, поради което по силата на приращението (чл. 92 ЗС) е
останал в съсобственост на собствениците на земята - родителите М. и Д. И.. Дворното
място е било съсобствено между родителите М. и Д. И.- за М. И. част като лично
притежание по дарение, а останалата е станала тяхна СИО по силата на делба с насрещна
имуществена престация за гледане и издръжка. След смъртта им, собствеността върху този
гараж е преминала поравно върху децата им И. И. и Д. И., или по 1/ 2 ид.ч. за всеки. С акта
за дарение по нот. акт № 158/2021 г. дарителят И. И. валидно се е разпоредил в полза на
съпругата си Д. И., с притежаваната от него 1/2 ид.ч. от гаража в сградата, доколкото са
прехвърлени 3/4 ид.ч. от сградата, т.е. 3/4 от всеки самостоятелен обект в нея, вкл. и от
гаража на първия етаж, което е повече от 1/ 2 ид.ч., и се редуцира прехвърлената ид.ч. до
притежаваното от дарителя от този гараж 1/2. Изложеното сочи, че въззивният съд правилно
е постановил, че делбата на този гараж в къщата с проектен идентификатор *****, е
съсобствен между двете съделителки, при равни дялове.
Основателно е оплакването на касатора Д. И. относно допускане до делба на втори гараж -
сграда с идентификатор ****, и на сграда с идентификатор **** – селскостопанска сграда.
Установено е от приетата СТЕ, че т.нар. втори гараж не представлява гараж, а навес, долепен
към сградата и служещ за достъп до входа на същата, за него няма строителни книжа,
следователно той е постройка на допълващо застрояване и като такава обслужва самата
сграда, представлява нейна принадлежност по чл. 98 ЗС и не може да се дели
самостоятелно, а следва главната вещ. Застрояването в урегулираните поземлени имоти е
основно и допълващо. Основното застрояване съответства на конкретното предназначение
на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния устройствен план - чл. 20, ал. 2, чл. 37,


                                             8
ал. 1 ЗУТ, а застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни
постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти - чл. 20, ал. 3,
чл. 41, ал. 1 ЗУТ. Според чл. 37, ал. 2 ЗУТ сградите на основното застрояване по
предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и
други, както и сгради със смесено предназначение. Следователно постройките на
допълващото застрояване имат спомагателни, обслужващи предназначение и функции, и са
обусловени от основното застрояване. Като такива те не са самостоятелни вещи, а са
принадлежност към жилищните обекти и не могат да се придобиват самостоятелно, а
следват собствеността на главната вещ, и не могат да са предмет на делба отделно от обекта,
който обслужват. Следователно в случая навесът става принадлежност на жилищната сграда
по основното застрояване с идентификатор ****, която обслужва, и която сграда е етажна
собственост, поради което и по аргумент от чл. 40, ал. 3 ЗС, правата на етажните
собственици в обслужващите сградата постройки на допълващо застрояване следва да са
същите като тези върху общите части на сградата. По същите съображения и допуснатата
до делба стопанска постройка – сграда с идентификатор ****, не е самостоятелен обект на
собственост, а има обслужващо предназначение на жилищната сграда в поземления имот, и
не може да се допусне до делба самостоятелно, като правата върху нея също отговарят на
притежаваните от всеки от етажните собственици ид.ч. от общите части на сградата,
определени по чл. 40 ЗС. Както вече бе посочено по-горе, тези ид.ч. от общите части на
сградата може да се определят допълнително в делбата или в друго производство след
делбата. Нанасянето на навеса като гараж, също и на стопанската постройка с отделни
идентификатори в кадастралната карта няма обвързващо значение при делбата, защото
доказателствата по делото опровергават оборимата презумпция за вярност на кадастралната
карта чл. 2, ал. 5 ЗКИР спрямо тези постройки. Искът за делбата им следва да се отхвърли.
По отношение на дворното място, неоснователно е оплакването на касатора Д. И., че то
подлежи на делба. Дворното място е било собственост само на родителите М. и Д. Х. при
възникване на етажната собственост, като единият от етажните собственици-синът им И.
И., е само суперфициарен собственик и няма дял от дворното място, при което то не е
придобило статут на обща част на сградата към онзи момент. Това положение се е запазило
и впоследствие, когато първият жилищен етаж е дарен от родителите на дъщеря им-
ответницата Д. И., като суперфициарна собственост само, без право на собственост върху
дворното място. След смъртта на родителите, обаче, всяко от децата им И. И. и Д. И.,
получава по наследяване по 1/ 2 ид.ч. от това дворно място, като същевременно всеки от тях
двамата притежава самостоятелно отделно жилище в жилищната сграда в това място, т.е.
сляло се е качеството им на етажни собственици и съсобственици на дворното място. Макар
при възникване на етажната собственост то да не е имало положението на обща част, новият
юридически факт на сливане положението на етажните собственици със съсобственост и
върху дворното място следва да бъде зачетен, като дворното място /парцела/, върху което е
издигната сградата, остане съсобствено, но се превърне от делима в неделима
съсобственост, квотите от който не могат да се прехвърлят самостоятелно /чл.39 ЗС/. В
хипотеза като настоящата,е приложимо разрешението по т.1, б. "д" и "е" от ППВС № 2/82 г.,


                                            9
и дворното място става неделимо. Съсобственикът И. И. е дарил на ищцата Д. И. с
дарението от 2021 г. не изцяло притежаваната от него 1/2 ид.ч. от това дворно място, а само
1/6 ид.ч., поради което разликата от 2/6 ид.ч. е останала в неговото наследство, и се
разпределя в съотношение 2/3 към 1/3 , или 4/18 ид.ч. на преживялата съпруга Д. И., и 2/18
ид.ч. на сестра му Д. И.. Така Д. И. има 7/18 ид.ч. (4/18+1/6), а Д. И. има 11/18 ид.ч.
(2/18+1/2) от дворното място, вече неделимо. По правило, когато етажната собственост
възниква при поделянето на съсобствен имот, припадащите се на отделните самостоятелни
обекти идеални части от общите части на сградата или дворното място, се определят
съгласно чл.40 ЗС. В настоящия случай неделимостта на дворното място възниква в по-
късен момент, според изложеното по–горе, като е налице и спецификата, че първият
жилищен етаж е лична собственост на ответницата Д. И., и е изключен от сегашната делба
(решението на първоинстанционния съд в тази насока не е обжалвано), както и че е
допусната делба и на съсобствения гараж в жилищната сграда. В подобна хипотеза, при
извършване на делбата във втората й фаза, и в случай, че се формират дялове и се определят
суми за уравнение, съдът ще следва да определи припадащите се идеални части от дворното
място както за обектите, предмет на делбата, така и за първия жилищен етаж-индивидуална
собственост на единия от съделителите, който не е допуснат до делба, по правилото на чл.
40 ЗС, и доколкото това променя съотношението в правата в съсобствеността върху
дворното място, съдът следва да отчете това обстоятелство при определяне на дължимите за
уравнение на дяловете суми, като извърши изравняването в пари, като процедира в такъв
случай по начина, указан с решение № 201/20.01.2020 г. по гр. д. № 2616/2018 г. на ВКС, І
г.о.
По изложеното, въззивното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен иска
за делба на втория жилищен етаж, и същия се допусне до делба при определените от ВКС
квоти на съделителките, ведно с прилежащите му изба № 1 и изба № 2 и съответните ид.ч.
от общите части на сградата и тези на допълващото застрояване към нея и съответните
ид.части от дворното място, като се отмени и в частта, в която е допусната делба на втория
гараж и на стопанската постройка в дворното място, и искът за делбата им се отхвърли. В
останалите части въззивното решение следва да се потвърди.
По разноските: При този изход на спора, на касатора Д. И. не се дължат разноски за
обжалваните от нея части на въззивното решение, тъй като нейната касационна жалба не се
уважава. На същата страна се дължат част от направените от нея разноски за отговор по
касационната жалба на Д. И., тъй като касационната жалба на Д. И. се уважава в по-голямата
си част: за три от четирите обекта, предмет на жалбата, т.е. уважената част е 3/4 , а
отхвърлената 1/4, или само 63,91 евро (равностойност на 125 лв. = 1/4 х 500 лв.) за платено
адвокатско възнаграждение за отговора. На касатора Д. И. се дължат съответно 3/4 от
направените от нея разноски за касационното и за въззивното производство, поради
частичното уважаване на нейната касационна жалба, и които са само за държавна такса, така
: 15,34 евро (равностойност на 30 лв. = 3/ 4 от 40 лв.) за въззивното производство съгласно
списъка по чл. 80 ГПК, и 11,50 евро (равностойност на 22,50лв. = 3/ 4 х 30 лв.) + 15,35 евро (
3/ 4 х 20,46 евро) за касационното производство, или общо 42,19 евро за двете инстанции.


                                             10
Воден от изложеното, настоящият състав на Второ отделение на Гражданската колегия на
ВКС,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 140 от 11.07.2024 г. по в.гр.д. № 155/2024 г. на ОС - Разград,
в частта, в която, в резултат на потвърждаване на първоинстанционно решение
№113/19.02.2024 г., по гр. дело №1159/2022 г. на РС – Разград, е отхвърлен иска за делба на
самостоятелен обект с идентификатор *****, и е допусната делба на сграда с идентификатор
**** със застроена площ от 38 квадратни метра, брои етажи 1, с предназначение: Гараж, и на
сграда с идентификатор **** със застроена площ от 22 квадратни метра брой етажи 1 /един/,
с предназначение: Селскостопанска сграда, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА делба на самостоятелен обект - ЖИЛИЩЕ, разположено на ВТОРИ ЖИЛИЩЕН
ЕТАЖ в сграда с идентификатор ****, построена сградата в поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Р., одобрени със
Заповед №РД-18-4/24.01.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: [населено
място], [улица], [община], състояща се сградата от първи /приземен/ етаж и два жилищни
етажа и таван, с площ жилището от 101 кв.м. по арх.проект от 1975 г., с проектен
идентификатор това жилище *****, ВЕДНО с прилежащите към него изба № 1 и изба № 2,
разположени на приземния етаж от сградата, като изба № 1 е с полезна площ 7,92 кв.м. и
съседи: северозапад-гараж в сградата, североизток-улица, югоизток-стълбище, югозапад-
коридор, а изба № 2 е с полезна площ 16,33 кв.м. и съседи: северозапад-коридор и изба № 3,
североизток-коридор и стълбище, югоизток-сграда с идентификатор ****, югозапад-двор на
поземления имот, обозначени на скицата Приложение № 2 към заключение на в.л. Д.Т.,
намиращо се на л.131 от първоинстанционното гр.д.№ 1159/2022 г. на РС-Разград, която
приподписана от настоящия съдебен състав е неразделна част от решението, ВЕДНО и с
прилежащите към това жилище идеални части от общите части на жилищната сграда и от
обслужващите жилищната сграда постройки на допълващо застрояване - сграда с
идентификатор **** и сграда с идентификатор ****, И ВЕДНО с прилежащите към
жилището идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо
имот с идентификатор *** с площ от 905 квадратни метра; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на застрояване - Ниско застрояване до 10 /десет/ метра.
стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: квартал: 9, парцел *, при граници и
съседи : имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИ
И ПРИ КВОТИ: 11/12 ид.части за Д. Н. И. и 1/12 ид.част за Д. Д. И., двете от [населено
място], [община].
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на сграда с идентификатор **** със застроена площ от 38
квадратни метра, брои етажи 1, с предназначение: Гараж, и на сграда с идентификатор ****
със застроена площ от 22 квадратни метра брой етажи 1 /един/, с предназначение:
Селскостопанска сграда, построени в гореописания поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на [населено място], [община], предявен от Д. Н. И. срещу Д. Д. И..
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 140 от 11.07.2024 г. по в.гр.д. № 155/2024 г. на ОС -


                                            11
Разград, в останалите части.
ОСЪЖДА Д. Н. И. да заплати на Д. Д. И., сумата 42,19 евро разноски за въззивната и
касационната инстанции.
ОСЪЖДА Д. Д. И. да заплати на Д. Н. И. сумата 63,91 евро разноски за касационната
инстанция.
Решението е окончателно.


                                             Председател: _______________________

                                                 Членове:

                                                        1. _______________________

                                                        2. _______________________




                                       12