Възобновяване на дело при незаконосъобразно задочно производство

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 194
                                гр. София, 15.04.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Биляна Чочева
                                  Членове:     Милена Панева
                                               Весислава Иванова

при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора Е. Хр. Стоянова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за
възобновяване ВКС № 20268002200163 по описа за 2026 година
       Производство е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 423, ал. 1 НПК и е образувано по искане
на задочно осъдения К. С. К., с което се претендира възобновяване на н.ч.д. № 1604/2023 г.
на Окръжен съд – Варна и ново разглеждане на делото. Осъденият е посочил, че не е взел
участие в производството, защото не е бил уведомен за него нито лично, нито по друг
начин, при все че не се е укривал, а е бил съобщил адрес в Кралство Великобритания, както
и телефонен номер за връзка. Като изтъква липсата на редовно призоваване, неизчерпване
на средствата за установяване на местонахождението му и обстоятелството, че не се е
укривал, осъденият претендира за съществени процесуални нарушения, ограничили правото
му на защита и отправя искане за отмяна на Определение № 92 от 29 януари 2024 г. по н.ч.д.
№ 1604/23 г. и връщане на делото за ново разглеждане.

      Пред ВКС служебноназначеният защитник на осъдения – адвокат М. М., поддържа
искането за възобновяване на делото по съображенията, изложени от искателя.

      Искателят К. заявява, че не е знаел за делото и не се е укривал. Твърди, че е
предоставил абсолютно всички данни за своето местопребиваване, както в пробационната
служба, така и на кварталния отговорник. Отбелязва, че не са използвани способите за
призоваването му от чужбина и не е потърсен за делото.

      Прокурорът намира искането за неоснователно. Акцентира върху факта, че след
постановеното условно предсрочно освобождаване, осъденият се е отклонил съзнателно от
изпълнението на определената за изпитателния срок пробационна мярка – не изпълнил

                                             1
даденото в телефонен разговор с пробационния служител обещание да се върне от
Великобритания, а впоследствие спрял да отговоря и по телефона. По мнение на прокурора,
окръжният съд бил предприел всички необходими мерки за призоваването на К. и като не го
открил на адреса в България, не установил контакт по телефон и получил справка за
напускането на страната без данни за завръщане на осъдения, правилно разгледал делото в
отсъствието му. Според представителя на прокуратурата щом К. бил наясно с последиците
от неизпълнението на взетата спрямо него пробационна мярка, не било необходимо
издирването му чрез Шенгенската информационна система. Накрая, отчитайки и участието
на служебен защитник в производството, прокурорът смята, че не е допуснато никакво
съществено процесуално нарушение.

      В предоставената му последна дума осъденият пледира за уважаване на искането му.

      Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните и
извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 НПК, намери
следното:

       Искането за възобновяване е допустимо. Подадено е от осъден, който не е участвал в
производството по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, вр. чл. 70, ал. 7 НК, проведено в Окръжен съд -
Варна. От писмото на началника на Затвор - гр. Варна е видно, че след задържането на К. на
територията на Франция, той е бил предаден фактически на българските власти на 19
септември 2025 г. За датата на узнаване на конкретното съдържание на постановения
съдебен акт се отсъжда по изявлението на К. в проведеното на 11 февруари 2026 г. съдебно
заседание с предмет производство по чл. 186 НПК. Тогава осъденият е заявил, че не е наясно
с основанието за своето задържане и е получил препис от протоколното определение, което
атакува с настоящото искане. Данните за тези дати, съпоставени с тази на подаване на
искането (21 януари 2026 г.), обосновават, че последното е депозирано в 6 - месечния срок
по чл. 423, ал. 1 НПК. С искането се претендира проверка на акт, включен в кръга на
изчерпателно посочените в чл. 419, ал. 1 НПК – определение по чл. 341, ал. 1 НПК. Поради
това са налице предпоставките за обсъждането му.

          Разгледано по същество, искането следва да бъде уважено поради неговата
основателност.

            От материалите по делото се установява, че по предложение от 12 януари 2024 г.
на началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ - Добрич (РС „ИН“) в
Окръжен съд – Варна е било образувано производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК с
правно основание по чл. 70, ал. 7 НК.
            С разпореждане от 15 януари 2024 г. на съдията-докладчик делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 29 януари 2024 г. с указания за призоваването
на прокуратурата, районната служба за изпълнение на наказанията и осъдения. За последния
е разпоредено призоваването му от адреса в декларацията по чл. 184, ал. 2, вр. ал. 1 ЗИНЗС
на л. 24 от делото, както и от телефоните в същата декларация.
            В декларацията на л. 24 от делото са посочени следните два адреса: UK – London
Croydon, st. Chaldon Way 82 CR51DD и гр. Д., ж.к. „Д.“, бл. 6, ап. 23. Вторият адрес е
отбелязан с видимо различна на цвят химикална паста, отличаваща се от всички останали
ръкописни изписвания, в това число и от подписа на осъдения. В декларацията е посочен
тел.номер ***.
            На л. 42 от делото е приложено копие на декларация (отново по чл. 184, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗИНЗС) с последваща дата, в която е отразен само адресът в гр. Д. и друг тел.номер за
контакт – ***.

                                             2
            Призовката за осъдения е насочена за връчване към адреса в гр. Д., ж.к. Д., бл. №
6, ет. 6, ап. 23. Тя е върната в цялост с отбелязване от призовкар, че призоваваният не е
открит на адреса при нито едно от посещенията.
            Окръжният съд е изискал справка за задграничните пътувания на осъдения, от
чието съдържание е изяснено, че последните отразени в системата данни са за излизането му
през ГКПП Аерогара – София на 7 януари 2024 г. Не е регистрирано връщане в страната, с
уточнението, че поначало данните след 2007 г. са непълни.
            Призоваването е било неуспешно и по изключения телефон на номера, посочен
от осъдения в декларацията на л. 24. Съгласно отбелязаното от съдебния деловодител, на
посочения тел.номер *** (на дъщерята на осъдения) не се отзовавал никой и не се връщало
обаждане.
            В проведеното на 29 януари 2024 г. заседание съдът докладвал горните резултати
от неуспешното призоваване, назначил служебен защитник на осъдения и дал ход на делото
в отсъствието на последния без да посочи словесно и/или цифрово кое законово основание
за провеждане на задочна процедура приема за налично. В това съдебно заседание е
постановено и определението, чиято отмяна се иска по реда на възобновяването.
            Актуална справка за постоянен и настоящ адрес на К. К. не е била изискана,
въпреки отбелязаното в изготвения по повод производството по чл. 70, ал. 1 НК
пробационен доклад, с който съдът е разполагал, че в системата ИСИН за настоящ адрес на
осъдения е регистриран именно посоченият от него в декларацията във Великобритания.
            Осъденият не е бил призован от адреса във Великобритания.
            В самото искане по чл. 70, ал. 7 НК е вписано, че още на 28 декември 2023 г.
осъденият се явил в пробационната служба и разговарял с дежурния инспектор, който го бил
уведомил, че документите от съда не били постъпили. Отбелязано е също, че на 2 януари
2024 г. осъденият се явил пред районния инспектор в Първо РУ, пред когото заявил, че ще
отпътува за Великобритания, където било семейството му.

          Изложените фактически обстоятелства, касаещи процедурното развитие на
делото, обсъдени на плоскостта на основанията за провеждане на ново съдебно
производство спрямо задочно осъдения, мотивират следните правни изводи.

          Преди всичко е нужно подчертаването, че в настоящата процедура, имаща за
предмет решаването на въпроса дали да се възобнови делото, на изследване подлежат само
обстоятелствата, касаещи предпоставките за разглеждането му в отсъствието на осъдения.
Елемент на обсъждане не е поведението на осъдения, свързано с пробационната мярка,
чието неизпълнение е претендирано в производството, проведено в отсъствието на К..

          Както съдът многократно е отбелязвал, поначало провеждането на процеса без да
се осигури правото на лично участие на подсъдимия в него е в разрез с фундаменталните
изисквания за неговата справедливост, регламентирани в чл. 6, т. 3, б. „а” - „d” от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В правото на
Европейския съюз, конкретно - Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за
невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното
производство (наричана по-нататък Директивата) и по-специално в чл. 8 и чл. 9 от нея – е
гарантирано правото на лицата да присъстват на процеса и правото на ново разглеждане на
делото, което е допустимо да бъде отказано само при наличието на стриктно визирани
предпоставки.
          Съдът е последователен в позицията си, че правото на лично участие е валидно за
всяка процедура, в която се решават въпроси, свързани с реализацията на наказателната
отговорност на даден човек. Затова и логично в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 НПК е

                                             3
предвидено съдът да се произнася в открито съдебно заседание с призоваване на осъдения,
когато преценява дали са налице предпоставките на чл. 70, ал. 7 НК. Процесуалната уредба
предвижда участието на осъдения в тази процедура във всички случаи, освен разбира се, ако
не са налице предпоставките за задочното й провеждане.
           Регламентът на чл. 423, ал. 1 НПК, принципно насочен към компенсиране на
нарушаване на правото на справедлив процес, основен елемент от който е правото на
подсъдимия на лично участие в процеса, предвижда възобновяване във всички случаи, в
които предаденият на съд не е участвал в разглеждането на делото, освен ако след
предявяване на обвинението в досъдебното производство той се е укрил, поради което
процедурата по чл. 247в, ал. 1 НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена,
подсъдимият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.
           Обобщено, в практиката на Европейския съд по правата на човека и в тази на
Съда на Европейския съюз, неотклонно се приема, че разглеждането на делото в отсъствие
на подсъдимия (в случая осъдения) е допустимо като изключение, обусловено от знанието на
лицето за водената срещу него процедура и ясно афиширано от него намерение да не вземе
участие в нея или целенасочено да я избегне. Знанието за производството се разглежда в
аспекта на възможните разумни усилия за уведомяването на лицето от страна на
компетентните органи и поведението му в тази връзка във всички етапи на процедурата.
           Поначало неуспешното издирване на подсъдимия/осъдения с цел известяването
му за процедурата не може да презумира знанието му за нея, а на още по-голямо основание –
да се третира като отказ от участие в производството, за което въобще не е бил уведомен
(Все в този смисъл - Решение на ЕСПЧ от 22 януари 1985 г. по делото Колоца срещу Италия;
Решение на СЕС от 20 май 2025 г., Качев, С-135/25, EU:C:2025:366, т. 48, препращо и към
Решение на СЕС от 16 януари 2025 г., Стангалов, C‑644/23, EU:C:2025:16 и цитираната в
него съдебна практика; Решение от 16 януари 2025 г., ВБ II (Уведомяване за правото на нов
съдебен процес), C‑400/23, EU:C:2025:14;).

           В обсъждания сега случай осъденият изобщо не е знаел за предложението на
началника на РС „ИН“ и за насроченото производство с предмет приложението на чл. 70, ал.
7 НК - за привеждане в изпълнение на остатъка от наказанието, от което К. е бил предсрочно
условно освободен, поради неизпълнение на пробационната мярка.
           Осъденият е съобщил на властите последователно актуален адрес, на който може
да бъде установен. Нещо повече – пробационен служител е отразил наличието на данни за
регистрирането на този адрес в ИСИН. Осъденият изобщо не е бил призован от него. При
наличието на информация в делото, че той ще бъде във Великобритания (потвърдено и от
справките за задгранични пътувания) и то на конкретно отбелязан адрес, от който не е бил
призован, няма как да се приеме, че са изчерпани средствата за известяването на осъдения за
делото. Нито една от визираните в чл. 269, ал. 3 НПК хипотези за задочно разглеждане не е
била налице.
           В заключение се налага извод, че причината за неучастието на К. К. в
производството не е резултат от укриване и/или от некоректно поведение от негова страна, а
се дължи на незнание на факта, че се води дело, чието разглеждане е насрочено в определен
ден и час. Поради това не може въобще да се обсъжда визираното в закона укриване или
неявяване без уважителна причина. Вж. в същия смисъл: Решение № 104 от 23 септември
2022 г. по н.д. № 549/22 г. на ВКС, второ н.о.; Решение № 50124 от 11 октомври 2022 г. по
н.д. № 522 от 2022 г. на ВКС, трето н.о.; Решение № 166 от 5 май 2023 по н.д. № 262/23 г. на
ВКС, първо н.о.; Решение № 364 от 21 юли 2025 г. по н.д. № 493/25 г. на ВКС, второ н.о. и
др.
           След като осъденият не е бил уведомен и по тази причина не е имал възможност
да упражни правото си на лично участие във воденото производство, той има право на
новото му разглеждане.
           Процесуалното естество на възобновената процедура по чл. 306 НПК не налага

                                             4
приложението на чл. 423, ал. 4 НПК.
           За резултата от настоящото производство следва да бъде уведомен и началника
на Затвор – гр. Варна.
           Предвид гореизложеното и на основание чл. 423, ал. 1, изр. 2., предл. 1. НПК,
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

                                      РЕШИ:
       ОТМЕНЯ по реда на възобновяването Определение № 92 от 29 януари 2024 г. по
н.ч.д. № 1604/23 г. на Окръжен съд – Варна.
       Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна от
стадия на съдебното заседание.
       За резултата от делото да бъде уведомен началника на Затвор – гр. Варна.
       Решението е окончателно.


                                                 Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                            1. _______________________

                                                            2. _______________________




                                           5