Възобновяване на наказателно дело при отнети права за управление на МПС

Текстът на акта

                            РЕШЕНИЕ
                                 № 109
                         гр. София, 25.02.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                           Председател: Биляна Чочева
                           Членове:     Петя Шишкова
                                        Петя Колева

при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова
в присъствието на прокурора К. Б. Николова
като разгледа докладваното от Петя Колева Наказателно дело за
възобновяване ВКС № 20268002200103 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК.
      Постъпило е искане от Окръжния прокурор при Окръжна прокуратура –
Варна за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
3286/2025 г. на Районен съд – Варна с претенция за възобновяване на
постановено определение за одобряване на сключено между прокурор от
Районна прокуратура – Варна и защитника на осъдения А. С. С. споразумение
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. В искането се твърди, че са налице основанията за
възобновяване на наказателното производство, тъй като чрез разследване е
разкрито ново обстоятелство, свързано с това, че към момента на одобряване
на споразумението А. С. е бил неправоспособен водач, който факт не е бил
известен на съда.
      Прокурорът от Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание
изразява становище, че искането за възобновяване е основателно. Пледира за
възобновяване на делото, отмяна на съдебния акт и връщането му за ново
разглеждане на Районен съд - Варна.
      Осъденият А. С. С., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
      Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като

                                    1
обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи
следното:
      Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от
компетентен орган – административния ръководител на Окръжна прокуратура
- Варна, което не е обвързано с преклузивен срок, защото е в полза на
осъдения и по отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на Глава
тридесет и трета от НПК.
      Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно.
      С определение от 24.09.2025 г., постановено по НОХД № 3286/2025 г. по
описа на Варненския районен съд, е било одобрено споразумение за решаване
да делото, постигнато между прокурор от Районна прокуратура – Варна и
защитника на А. С. С.. С него била ангажирана наказателната отговорност на
осъдения за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, извършено на 08.06.2025 г., за което
му било наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК от три
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено с три
годишен изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 НК.
      На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК А. С. бил лишен от право
за управлява моторно превозно средство за срок от една година като съдът
зачел времето, през което подсъдимият бил лишен от това право по
административен ред. Произнесъл се по разноските.
      Определението, с което е одобрено споразумението и е прекратено
наказателното производство влязло в сила на датата на постановяването му и
било изпратено на Районна прокуратура – Варна за изпълнение.
      След предприемане на действия по образуваната изпълнителна
преписка, прокуратурата била уведомена с писмо от ОДМВР – Варна, сектор
„Пътна полиция“, че на 09.07.2025 г. е влязло в законна сила НП № 24-0253-
000438/26.11.2024 г. и от тогава А. С. е изгубил правоспособността си на водач
на моторно превозно средство (МПС), като до настоящия момент няма данни
да я е възстановил.
      При одобряване на споразумението Районният съд не е разполагал с
посочената информация, поради което влезлият в сила на 24.09.2025 г. съдебен
акт е съобразен с наличните към момента на постановяването му
обстоятелства. В материалите по делото към датата на одобряване на
споразумението не се съдържат данни за това, че НП № 24-0253-
000438/26.11.2024 г. е влязло в сила.
      От друга страна, производството се е развило по реда на особените
правила, регламентирани в Глава 29 НПК, чл. 382 и следващите от посочения
нормативен акт, като съдът не е провеждал съдебно следствие, за да събира
доказателства и проверява наличните такива и да съобрази крайния си акт с
тях. Коментираното обстоятелство е станало известно след произнасянето на
състава на Районен съд – Варна по посоченото дело.
      С оглед на очертаната фактология са налице предпоставките на чл. 422,
ал. 1, т. 3 НПК за възобновяване на делото – първо, новооткрито
обстоятелство, което има съществено значение за приключилото наказателно


                                       2
производство и променя фактическите или правни изводи на съда и второ, то
да е установено чрез разследване, което е извършено не само в рамките на
конкретно наказателно производство, но и всяка друга процесуална или извън
процесуална форма на тяхното установяване, която е от естество да гарантира
тяхната достоверност – процес по ГПК, АПК или прокурорска проверка по чл.
145 ЗСВ. Новите обстоятелства могат да бъдат разкрити и в рамките на
процесуалната дейност на прокурора по Глава тридесет и втора НПК, а
именно при привеждане в изпълнение на влезлите в сила съдебни актове.
      В разглеждания случай е налице новооткрито обстоятелство, защото е
установено по делото, че към 24.09.2025 г. А. С. е бил неправоспособен водач
поради влизането в сила на НП № 24-0253-000438/26.11.2024 г. и това
обстоятелство има съществено значение за делото.
      Извършените действия на прокурора по привеждане на наказанието в
изпълнение представляват разследване по смисъла на закона.
      Посоченото обстоятелство има съществено значение за решаване на
делото, чието възобновяване се иска. Това е така, защото е от значение за
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, т. е. попада в кръга от
въпроси, които се изясняват при постановяване на присъдата, респ. на
определението по чл. 381, ал. 5 НПК.
      Наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК може да се наложи
само на правоспособен водач, т. е. на водач, който притежава свидетелство за
правоуправление, както и на водач, лишен временно от право да управлява
МПС. След като към 24.09.2025 г. А. С. не е бил правоспособен водач на
МПС, т. к. с влизане в сила на НП № 24-0253-000438/26.11.2024 г. на
09.07.2025 г. той е загубил правоспособността си, то не е налице предвиденото
в закона основание за налагане на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
      Доколкото делото е приключило със споразумение, което отразява
съгласието на страните по въпросите за виновността и наказанието, не е
възможна намеса по реда на извънредния способ за проверка на влезлия в сила
акт само по отношение на част от въпросите, за които са се споразумели
страните, защото това би влязло в противоречие с постигнатото от тях
съгласие. С оглед спецификата на решаване на делото със споразумение,
настоящият съдебен състав намира, че не е налице възможност за решаване по
същество на въпроса с приложението на кумулативно наложеното на осъдения
наказание лишаване от право да управлява МПС отделно от всички останали,
представляващи предмет на споразумението, тъй като това е в
компетентността единствено на първоинстанционния съд.
        Следователно, налице са основанията за възобновяване на
наказателното дело и отмяна на постановеното определение. Делото следва да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд от
стадия на съдебното заседание.
      Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният
касационен съд, второ наказателно отделение



                                     3
                                 РЕШИ:
     ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 3286/2025 г. по описа на
Районен съд - Варна.
     ОТМЕНЯ определение от 24.09.2019 г. по НОХД № 3286/2025 г. на
Районен съд – Варна, с което е одобрено споразумение между прокурор от
Районна прокуратура – Варна и защитника на осъдения А. С. С. и е
прекратено наказателното производство по НОХД № 3286/2025 г.
     ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за ново разглеждане.
     Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                          Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________

Особено мнение на съдията Петя Шишкова

     Заявявам особено мнение по част от мотивите на касационното решение,
тъй като считам, че не са налице предпоставките за възобновяване на
наказателно производство по посоченото основание по чл.422, ал.1, т.3 от
НПК.
       Обстоятелството, че А. С. не е притежавал правото да управлява МПС
към момента на постановяване на лишаването от него, не е разкрито чрез
разследване. Както се установява от приложените по делото материали, и
както е записано в самото искане, с което е сезиран ВКС, това обстоятелство е
станало известно на прокуратурата в резултат на кореспонденция, водена по
изпълнителната преписка. Действията по привеждане в изпълнение на
присъдите, осъществявани по реда на чл.416 от НПК не представляват
разследване. Съгласно чл.37, ал.1 от Указ № 883 /74г. за приложение на Закона
за нормативните актове, легалните термини в рамките на един нормативен акт
не могат да имат различно значение. По тази причина визираното в чл.422,
ал.1, т.3 от НПК разследване е идентичн о с уреденото в глава ХVІІ о т НПК.
При по-благоприятно за осъдения тълкуване, от централното място на
съдебното производство в наказателния процес, от правомощията на съда и
уредбата на съдебното следствие, както и от основните начала на
непосредственост и най-вече на разкриване на обективната истина, може да се

                                     4
изведе, че разследване в по-широк смисъл представлява съвкупността от
процесуално-следствени      действия   по    образуване    на наказателното
производство, провеждане на досъдебно разследване за разкриване на
престъпления и установяване на авторите им, събирането и проверката
доказателствените материали в съдебната фаза. Обобщено, това са действията
на разследващите органи, прокурора и съда, насочени към обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на
обективната истина. Доколкото разпоредената от прокурора проверка по реда
на чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ също цели да установи извършено престъпление,
действията осъществявани в хода й, също могат да се считат за разследване.
      При привеждане на присъдата в изпълнение не се извършва разследване,
не се разкрива извършено ли е престъпление, извършено ли е от осъдения и
виновно ли е извършено, нито се установяват обстоятелства от значение за
отговорността му. Не се прилагат способи на доказване. Размяната на писма
между прокуратурата и МВР е по повод изпълнение на съдебен акт. Правната
сигурност налага влязлата в сила присъда да се ползва с максимална
стабилност, поради което законът не допуска извънредната процедура за
ревизирането й да бъде задвижена без да е проведено разследване.
      На следващо място, конкретното обстоятелство не би могло да се
определи като такова, което не е било известно, т.е. като новооткрито. Според
доктрината /Вж. Павлов, Ст. Наказателен процес на НРБ, изд.1989г., с.640, абз.
последен и Митов, Г. Възобновяване на наказателни дела, стр.60, абз.2/ новите
обстоятелства се определят като такива, за които липсват всякакви указания за
съществуването им, а не такива, за които е имало данни в материалите по
делото, „но съдът не ги е взел под внимание, понеже не ги е забелязал“. За
това, че С. е неправоспособен, са съществували данни. В приложената
„справка картон на водача“, която е била налична при внасяне на
обвинителния акт в съда и одобряване на споразумението, фигурира
издаденото наказателното постановление от 26.11.2024г., отразен е броят на
отнетите с него точки, както и броят на отнетите преди това точки, общо 32, а
като статус на свидетелството на водача в сектор „АНД“ е посочено „отнето“.
По делото не са съществували индикации междувременно да се е сдобил с
ново свидетелство за правоуправление.
     Известно е, че наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК е приложимо само


                                      5
по отношение на права, които извършителят притежава. В този смисъл,
наличието или липсата на правоспособност при престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от такава, е съществено обстоятелство,
включено в предмета на доказване по смисъла на чл.102, т.3 от НПК, което е
следвало задължително да бъде установено в хода на разследването, преди
одобряване на споразумението. Лишаването от правоуправление на
неправоспособен водач представлява нарушение на материалния закон. Съдът
е задължен да се убеди, че предложеното споразумение не противоречи на
закона, преди да го одобри, което не е сторил. Допуснато е съществено
процесуално нарушение, в резултат на което материалният закон е приложен
неправилно. Вярно е, че по правило причината, поради която съществените
обстоятелства по чл.422, ал.1, т.3 от НПК са останали неизвестни за съда е
ирелевантна, но това не се отнася до случаите, когато тази причина съставлява
самостоятелно основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
     Считам, че няма пречка съдът служебно да измени основанието за
възобновяване на производството. На основание чл.426 от НПК, следва да се
съобрази ограничението по чл.347, ал.1 от НПК, което е досежно частите от
решението и лицата, но не и по отношение на основанието.




                                     6