Отмяна на оправдателна присъда поради неизяснена вменяемост на дееца

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 230
                           гр. София, 14.05.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Мая Цонева
                             Членове:     Даниел Луков
                                          Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Невена П. Ангелова
в присъствието на прокурора И. Бл. Симов
като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от
общ характер № 20268002200211 по описа за 2026 година
      Касационното производство е образувано по касационен протест срещу
въззивна присъда № 168 от 15.12.2025г. на Софийски градски съд,
постановена по внохд № 1470/2025г. по описа на същия съд.
      В протеста се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК. Съществените нарушения на процесуалните правила се изразили в
нарушение на правилата за проверка и оценка на събраните доказателства,
като съдът не бил направил пълен и обективен анализ на доказателствените
източници. Били игнорирани доказателства, подкрепящи обвинителната теза,
а наличните такива били тълкувани изопачено, с допуснати логически грешки
при тълкуването им и при липса на съпоставка помежду им. В резултат на
това съдът допуснал нарушение по чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.
      Нарушението на материалния закон се свързва с липсата на хипотезата-
деянието на подсъдимия да не съставлява престъпление и се дължи на
допуснатите процесуални нарушения.
      Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане на въззивния съд.
      В допълнение към бланкетния протест се изразява несъгласие с
доказателствения анализ на въззивната инстанция, тъй като неправилно били
игнорирани ценени от първата инстанция доказателства. Изразява се

                                       1
недоволство от кредитирането на показанията на допуснатите пред въззивния
съд свидетели, тъй като те били разпитани след като защитата на подсъдимия
била запозната с всички материали по делото, което пък компрометирало
обективността на показанията им (в протеста не се сочи кои са тези
свидетели). При формиране на изводите си въззивният съд не анализирал
всички относими доказателства, както и не съпоставил новите свидетелски
показания със събраните от досъдебната и съдебната фаза пред първата
инстанция доказателства, макар и формално да не ги бил изключил. Съдът бил
придал неоправдано решаваща тежест на субективни твърдения, направени от
допуснатите във въззивното производство свидетели, които свидетели били
явно пристрастни и предварително подготвени.
       В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на
ВКП намира протеста за основателен. Претендира за отмяна на
второинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на
въззивния съд.
       Подсъдимият Д. се явява в съдебното заседание пред касационната
инстанция, като заедно със защитника си адв. Ад. В. претендират присъдата на
СГС да бъде оставена в сила.
       Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено
следното:
       С присъда № 20089025 от 19.04.2023г. на Районен съд - София,
постановена по н.о.х.д. № 977/2021г., подсъдимият Д. Д. е бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което на
основание чл. 54, ал. 1 от НК му е било наложено наказание от една година
лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв.
       Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по
първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК, независимо че в обвинителния акт такова обвинение липсва,
а е налице обвинение по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
       Подсъдимият е бил лишен и от правото да управлява МПС за срок от
две години.
       Съдът е пропуснал да се произнесе относно въпросите по чл. 301, ал. 1,
т. 5 – т.12 от НПК.
       По въззивна жалба от подсъдимия, с въззивна присъда № 168 от
15.12.2025г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 1470/2025г. по
описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била отменена, като
вместо това подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан да е
извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
       В останалата й част присъдата на първата инстанция е била потвърдена.
       Касационният протест е подаден в срок, следователно се явява
допустим, а разгледан по същество е основателен, макар и не изцяло по
изложените в него съображения.

                                     2
      ВКС в настоящия си състав намира, че въззивният съдебен акт, предмет
на настоящата касационна проверка, е постановен при наличие на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 13, ал. 1,
чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 от НПК, както и при липса на мотиви по смисъла
на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.
      За да постанови съдебния си акт, контролираният съд е приел обективна
съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние, като се е съгласил с
изводите на първата инстанция в тази насока и извършения доказателствен
анализ. Проявил е процесуална активност и е провел въззивно съдебно
следствие, в хода на което е разпитал свидетелите С. и Б., както и е назначил
допълнителна КСППЕ в състав от вещите лица, изготвили заключение и пред
първата инстанция. В резултат на това е приел отсъствие на субективната
страна на осъщественото от дееца престъпление, като, позовавайки се на
заключението на експертите, е приел наличие у подсъдимия на разстройство
на съзнанието, изключващо неговата вменяемост по смисъла на чл. 33, ал. 1 от
НК.
      В протеста се изразява недоволство от доказателствения анализ,
извършен от въззивната инстанция, тъй като неправилно били игнорирани
ценени от първата инстанция доказателства, били кредитирани показанията на
допуснатите пред въззивния съд свидетели, а те били разпитани след като
защитата на подсъдимия била запозната с всички материали по делото, което
пък компрометирало обективността на показанията им (както бе отразено и
по-горе, в протеста не се сочи кои са тези свидетели). При формиране на
изводите си въззивният съд не анализирал всички относими доказателства,
както и не съпоставил новите свидетелски показания със събраните от
досъдебната и съдебната фаза пред първата инстанция доказателства, макар и
формално да не ги бил изключил, като съдът бил придал неоправдано
решаваща тежест на субективни твърдения, направени от допуснатите във
въззивното производство свидетели, които свидетели били явно пристрастни и
предварително подготвени.
      Доводите не могат да бъдат споделени. Същите не са надлежно
аргументирани, поради което и не могат да бъдат коментирани. В подкрепа на
тези оплаквания не са изложени никакви конкретни доводи. Не се сочи кои
относими доказателства са останали без анализ, с кои доказателствени
източници от досъдебната и съдебната фаза пред първата инстанция не са
били съпоставени новите свидетелски показания (най-вероятно се визират
показанията на свидетелите Б. и С.), кои точно свидетелски разкази са
предварително подготвени и явно пристрастни, а още по-малко се посочва
дали има необсъдени противоречиви свидетелски показания. Така
формулирани, горните възражения се явяват напълно декларативни и
ненадлежно конкретизирани съгласно изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК,
поради което и не съставляват годно основание за касационна проверка.
Необходимо е да се припомни, че ВКС е съд по правото, а не по фактите, като
се произнася единствено по конкретно заявени нарушения, посочени в
протеста или в жалбата, поради което касационният съд не извършва


                                     3
всеобхватен служебен преглед на обжалвания съдебен акт, а съгласно чл. 347,
ал. 1 от НПК се произнася единствено по наведените оплаквания, които трябва
да са ясни и недвусмислено уточнени по съдържание. Изключения от това
правило са процесуално допустими само в интерес на правосъдието, когато се
касае до невъзведени, но особено съществени нарушения, които накърняват
базисни, конституционно защитени човешки права.
       Все пак, макар и изключително пестеливо, в протеста е наведен довод
относно безкритичното кредитиране от страна на втората инстанция на
заключението на допълнителната КСППЕ, въпреки наличната неяснота в
отговорите на вещите лица, което води и до неговата основателност в тази му
част.
       Независимо от изложените съображения защо кредитира заключението
на назначената от него допълнителна КСППЕ, въззивният съд е пропуснал да
констатира наличните противоречия в така приетото експертно становище и
по този начин е достигнал до решение ( навсякъде по-долу използвано в
общия смисъл на това понятие), което не е основано на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като с безкритичното
си приемане на заключението е пропуснал и възможността да предприеме
всички мерки, насочени към осигуряване на разкриването на обективната
истина по делото.
       Видно от същото, експертите са посочили, че към момента на деянието
подсъдимият, макар и да е бил в състояние на тежко алкохолно опиване, не е
бил лишен от възможността да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Малко по-долу обаче са
продължили, с известна степен на условност, че при подсъдимият се
наблюдават психотични симптоми, отговарящи на критериите за разстройство
на съзнанието в смисъла на чл. 33 от НК. Според експертите категоричният
отговор дали това е налице зависи от обстоятелството дали ще се приемат за
достоверни показанията на свидетелите Б. и С., както и представените
документи с консултации от доктор П. - лекуващ лекар на подсъдимия в
Център за психо-социална рехабилитация /наименование/ ЕООД – В.. Съдът е
дал отговор на въпроса дали и защо следва да кредитира показанията на
посочените двама свидетели, като ВКС в случая не може да подменя
вътрешното убеждение на решаващия съд. Пропуснал е обаче да попълни
доказателствената основа по делото с разпит на доктор П. П. от същия този
център, който с показанията си би могъл да хвърли допълнителна светлина
именно върху психичното състояние на дееца. Това е било още по-необходимо
да се извърши, като се има предвид позоваването в мотивите към решението
на представените от Центъра за психо-социална рехабилитация
„/наименование/ ЕООД – В. документи, определени от контролираната
инстанция като медицински.
       Всъщност, видно от писмо, находящо се на стр. 65 от въззивното дело,
този център не е медицинско заведение, а представлява реализация на
програма за психо-социална рехабилитация на лица, които са били зависими
или са злоупотребявали с наркотични вещества. Това от своя страна е

                                    4
налагало позоваването на каквато и да било документация, изходяща от този
център, да става при внимателна преценка дали се касае до медицинска
документация или до друг вид кореспонденция.
       На следващо място, съдът е следвало да подходи критично и към
заявеното в заключението на назначената от него допълнителна експертиза,
наличие на „разстройство на съзнанието“ у подсъдимия, по смисъла на чл. 33,
ал. 1 от НК. Съгласно посочения текст, не е наказателноотговорно лице, което
действа в състояние на невменяемост-когато поради умствена недоразвитост
или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло
да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи
постъпките си. Както е прието в съдебната практика още с ТР № 15 от
27.IV.1987 г., ОСНК - „…Тези три категории причини, които дават
медицинските критерии за невменяемостта, могат да засегнат в различна
степен психическата дейност на субекта. Затова наличието на някои от тях не
винаги води до невменяемостта. Такава е на лице само когато е настъпило
сериозно отклонение от нормалната психическа дейност, поради което лицето
не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да
ръководи постъпките си. Това е вторият юридически (психологически)
критерий за невменяемостта. Без наличието най-малко на един от неговите
моменти - интелектуален или волеви, не може да има невменяемост….“ И тъй
като невменяемостта е юридическо, а не медицинско понятие, процесуалният
закон изисква задължително експертно медицинско изследване на въпроса
дали подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, което изследване има за цел да
установи наличието на психическо заболяване (или вродена, или придобита
аномалия), както и неговата степен.
       В коментирания смисъл приетата по делото експертиза се е въздържала
да даде отговор на този въпрос, като дори липсва становище на експертите коя
от трите категории причини е налице по отношение на Д. към момента на
осъществяване на инкриминираното му деяние, ако е налице някоя от тях.
Този недостатък на експертизата е бил пренесен и в мотивите към
проверявания съдебен акт, като съдът е направил несполучлив опит да
дефинира психичното състояние на подсъдимия като „сравнително
продължително във времето“ и, приемайки наличие на „разстройство на
съзнанието“, да даде юридически извод за наличие на невменяемост по
смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК по отношение на подс. Д.. Този извод на СГС е
лишен от аргументация и за същия липсва доказателствена опора по делото,
поради което и решението в тази му част е било постановено при липса на
мотиви, явяващи се всякога основание за отмяна на обжалвания съдебен акт.
       Всъщност, следвало е всички тези неблагополучия в коментираната
експертиза да направят впечатление на съда и по свой почин, на основание чл.
107, ал. 2 от НПК, е било необходимо да назначи повторна, разширена
експертиза, която, след запознаване с всички събрани по делото
доказателства, включително и с показанията на д-р П. П., да даде отговор на
въпроса дали подсъдимия Д., към момента на извършване на деянието, в което


                                     5
е обвинен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, респективно дали се е намирал в състояние на
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието или страда от
умствена недоразвитост, с други думи-дали са налице медицинските критерии
за наличие на невменяемост.
      Затова, при новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да
прояви необходимата процесуална активност за попълване на
доказателствената съвкупност с годни и относими доказателства. Чак след
това въззивната инстанция ще може да вземе решението си, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
като направи законосъобразни правни изводи по приложението на
материалния закон, без оглед на решението, което ще вземе при решаване на
въпросите по чл. 301 от НПК. Като е пропуснал да стори това, СГС е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т. 2 от НПК, налагащо отмяна на постановената въззивна присъда и връщане
на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
      Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно
отделение, на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК,

                                РЕШИ:
      ОТМЕНЯ въззивна присъда № 168 от 15.12.2025г. на Софийски градски
съд, постановена по внохд № 1470/2025г. по описа на същия съд.
      ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски
градски съд за изпълнение на дадените указания от стадия на съдебното
заседание.
      Решението не подлежи на обжалване.

                                         Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                    6