Данъците, таксите и плащанията през ПОС като разходи при отнемане на имущество

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 290
                           гр. София, 14.05.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Борис Р. Илиев
                            Членове:     Ерик Василев
                                         Яна Вълдобрева

при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело №
20258002103289 по описа за 2025 година
    Производството е по чл.290 ГПК.
    С определение № 646/ 12.02.2026 г. по настоящето дело по жалба на
Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), преди
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество (КПКОНПИ), е допуснато касационно обжалване на
въззивно решение на Варненски апелативен съд № 46 от 19.03.2025 г. по гр.д.
№ 326/ 2024 г., с което са отхвърлени исканията на КОНПИ за отнемане в
полза на държавата на следното имущество:
     от Ц. С. Ч.: - 10 дружествени дяла с равностойност 1 000 лв.,
представляващи капитала на „Интертравел България“ ЕООД, ЕИК 205479211;
- 10 дружествени дяла с равностойност 500 лв., представляващи капитала на
„Интертравел България 2019“ ЕООД, ЕИК 205843907; - сума в общ размер 3
500 лв. налична по депозитна сметка в лева с IBAN * в ЦКБ АД;
    от Ц. С. Ч. и Р. С. Ч.: -Поземлен имот-дворно място, представляващо имот
№ *, за който е отреден парцел *-*, в квартал *, по регулационен план на с.П.,


                                      1
общ.Р., обл.Р., одобрен със заповед № 480/ 1989 г., цялото с площ от 2 415 кв.м.
по скица № 99 от 21.02.2014 г. на общ.Р., а по нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 87, том 5, рег. № 7644, дело № 664/ 21.12.2006
г., вписан с вх.рег. № 6843/ 21.12.2006 г., акт № 147, том 20, дело № 4645/ 2006
г., дворно място с площ от 2 356 кв.м., находящо се в с.П., общ.Р., обл.Р., ул.“*“
№ *, заедно с реално построената в северозападната част на същото дворно
място жилищна сграда, със застроена площ от 84 кв.м., при граници и съседи
на дворното място: от двете страни улица, парцел №* Озеленяване и имот №
*, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45,
том 14, дело № 2543/ 2014 г., вписан с вх.рег.№ 4140/ 06.08.2014 г., дв.вх.рег.№
4114; - Самостоятелен обект в жилищна сграда /жилище № */, находящо се в
гр.Р., обл.Р., ул.„*“ № *, вх.*, ет.*, представляващо имот с идентификатор
*.*.*.*, който имот попада в сграда № *, която сграда е построена в поземлен
имот, с идентификатор *.*.*, по плана на гр.Р., одобрен със Заповед № РД-18-
37/ 10.03.2008 г. на изп. директор на АГКК, състоящо се от дневна, кухня и
сервизни помещения, с обща застроена площ от 39,88 кв.м., при граници и
съседи за жилището: на същия етаж - имот с идентификатор № *.*.*.*.* и
имот с идентификатор № *.*.*.*.*, под обекта - имот с идентификатор №
*.*.*.*.* и над обекта - няма, ведно с принадлежащото му избено помещение
№ *, с полезна площ от 2 кв.м., при граници и съседи на избеното помещение:
изток-коридор, север -избено помещение № *, юг - тоалетна, отгоре - първи
жилищен етаж, както и съответните идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том
3, дело № 467/ 2016 г., вписан с вх.рег.№ 846/ 01.03.2016 г., дв.вх.рег.№ 832; -
товарен автомобил, марка: Рено, модел: Клио с рег.№ *, рама № *, двигател: *,
цвят: бял, дата на първа регистрация 30.05.2009 г., придобит от Ц. С. Ч. на
21.05.2015 г. с договор за покупко-продажба на МПС;
     от Р. С. Ч.: - 3 356,46 лв., налична сума по депозитна сметка в лева с IBAN
* в ЦКБ АД; и - 946,66 лв., налична сума по депозитна сметка с IBAN * в ЦКБ
АД;
    и е разпределена отговорността за таксите и разноските по делото.
    Присъединено е към настоящето дело и ч.гр.д.№ 3288/ 2026 г.,
образувано по частна жалба на КОНПИ срещу определение на Варненски


                                        2
апелативен съд № 463 от 08.07.2025 г. по гр.д.№ 326/ 2024 г., с което е
оставена без уважение подадената от КОНПИ молба за изменение на решение
№ 46 от 19.03.2025 г. в частта за разноските.
     Обжалването е допуснато по при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по
материалноправния въпрос „Съставляват ли фактически платените данъци и
такси обичайни разходи по смисъла на § 1 т.9 ДР ЗОНПИ и следва ли те да
участват в разходната част на икономическия анализ за определяне на нетния
доход на проверяваното лице, ако данните на НСИ за необходимата издръжка
не съдържат перо за данъци и такси.?“.
     Съгласно §1 т.9 ДР ЗОНПИ "Обичайни разходи" по смисъла на този закон
са разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му
съобразно данните на Националния статистически институт, а съгласно §1 т.8
от ДР на закона "Нетни доходи" са доходи, приходи или източници на
финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни
разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно
за определяне на нетния доход на проверявано по ЗОНПИ лице законодателят
използва метода на намаляване на доходите, приходите или източниците на
финансиране с два вида разходи – обичайни и извънредни. Налице е легална
дефиниция кои разходи са обичайни, но няма такава кои са извънредни. По
метода на изключването следва да се приеме, че извънредни са всички разходи
на проверяваното лице, които не се включват в обичайните.
     Фактически платените данъци и такси от проверяваното лице за
съответния период представляват разходи, чрез които се погасяват задължения
на това лице към държавата и общините и по този начин се увеличава
имуществото му /чрез намаляване на пасива му/. Тези разходи във всеки един
случай трябва да бъдат отчетени при икономическия анализ при определяне
на нетните доходи на проверяваното лице и наличието на значително
несъответствие между този доход и имуществото му. Разходите могат да се
квалифицират като обичайни, ако са включени в данните на НСИ за разходите
за издръжка на проверяваното лице и на членовете на семейството му /§1 т.9
ДР ЗОНПИ/. Когато според данните на НСИ данъците и таксите не са
включени в разходите за издръжка, фактически платените такива са
извънредни разходи. Те участват в икономическия анализ като такива, наред с
данните на НСИ за нужните разходи за издръжка.


                                    3
    Предвид този отговор на въпроса, по който е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение, то е постановено в нарушение на
материалния закон. Въззивният съд не взел предвид фактически платените от
ответниците данъци, такси и глоби в размер от 5 708,52 лв като техни разходи,
приемайки, че сумата до размер 5 490 лв. е обичаен разход, включена е в
анализа като такъв и не може да бъде включена и като извънреден разход.
Изводът е направен в нарушение на материалния закон, тъй като фактически
платените от ответниците данъци и такси не са отчетени в данните на НСИ
като разходи за издръжка на проверяваното лице и членовете на
домакинството му и следователно не са обичайни такива. Както изрично е
посочило вещото лице в депозираната на 01.03.2024 г. икономическа
експертиза /стр.1199, т.VІ от първоинстанционното дело/, „… в отразените
разходи по НСИ в т.11 не са включени в сумата на потребителски общ разход,
разходите за заплатени данъци и поради тази причина същите са отразени в
анализа в отделна колона.“. Което означава, че в конкретния случай не се касае
за обичайни разходи /те не са включени в данните на НСИ за необходимата
издръжка за съответния период/, а за извънредни такива. Имено затова
фактически платените данъци и такси не могат да бъдат изключени от
икономическия анализ за определяне на нетния доход и незначителното
несъответствие, а следва да участват в него като извънредни разходи.
Обратното е приел въззивният съд, поради което по отношение на
обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1
ГПК. То следва да бъде отменено, а спорът – да бъде решен по същество от
настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни
съдопроизводствени действия /чл.293 ал.3 ГПК/.
     По делото е установено, че с определение № 218/ 13.10.2021 г. по НОХД
№ 267/ 2021 г. на Разградски окръжен съд е одобрено споразумение, с което на
ответника Ц. Ч. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за престъпление
по чл.252 ал.2 вр. ал.1 НК за това, че за времето от 22.03.2018 г. до 22.08.2019
г. в гр. Разград, като физическо лице и като управител на „Интертравел
България“ ЕООД, без съответното разрешение извършвал по занятие банкови
сделки по чл.2 ал.1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение и без да
бъде вписан в регистъра при БНБ по чл.3а ал.1 ЗКИ за финансовите
институции, като предоставял парични кредити в български лева на 16
физически лица срещу задължение на същите да му върнат получената в заем

                                       4
сума, ведно с определената от него лихва върху нея, като от дейността е
получил значителни неправомерни доходи в размер на 16 847,92 лв.
Престъплението е сред изброените в чл.108 ал.1 ЗОНПИ /т.17/ и обективно е в
състояние да генерира доходи от незаконен източник. Ответницата е съпруга
на Ц. Ч. през целия проверяван период и свързано с него лице по смисъла на
пар.1 т.15 ДР ЗОНПИ. По сигнал на прокуратурата започнала проверка на
имуществото на двамата ответници от КОНПИ, при която било установено, че
в рамките на проверявания период /07.09.2011 г. – 07.09.2021 г./ те са
придобили автомобил Рено Клио с рег. № * с пазарна цена към датата на
придобиване /21.05.2015 г./ 7 326 лв. и към датата на подаване на исковата
молба – 2 933 лв. Придобили също самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *.*.*.*.* и 1/17 ид.ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се
в гр.С., бул.“*“ № *, сграда № *, закупен от Р. С. Ч. на 16.01.2013 г. за сумата
от 97 700 лв, с пазарна стойност към датата на исковата молба 217 600 лв.;
дворно място и къща в с.П., закупени от Р. Ч. на 06.08.2014 г. с пазарна цена
към датата на придобиване 21 900 лв. и към момента на депозиране на
исковата молба 57 400 лв.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*.*.*.*.* в гр.Р., ул.“*“ № *,* вх.*, ет.*, придобит на 01.03.2016 г. от Р. Ч. чрез
продажба за 26 300 лв.,с пазарна оценка към депозиране на иска – 54 800 лв.
Установените доходи, приходи и източници на финансиране на ответниците за
целия проверяван период са в размер 438 877,31 лв., включително суми в
банка – 53 258,47 лв.; доходи от трудови правоотношения на ответника в
размер на 29 420,12 лв., доходи по чл.73 ЗДДФЛ на ответника в размер на 1
071,69 лв.; доходи от трудови правоотношения на ответницата в размер на 1
762,69 лв; социални помощи, обезщетения, пенсии – 10 692,63 лв.; доходи от
продажба на МПС и недвижими имоти 133 100 лв.; преводи от роднини – 73
106,99 лв.; усвоени кредити и суми по кредитни карти 115 364,15 лв.; други -
21 100,57 лв.
    По доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците,
установени със заключението на вещото лице, касаторът не е заявил
възражения. Доводите в касационната му жалба касаят обичайните и
извънредните разходи на ответниците за проверявания период и кои суми,
установени от вещото лице, следва да бъдат включени в тези разходи. Докато
ищецът оспорва изключването на някои суми от икономическия анализ,
ответниците оспорват включването в него на сумите за платени данъци и

                                        5
такси, за разходи за пътувания и за закупуване на недвижим имот на сина им.
Както вече съдът посочи в отговор на въпроса, по който касационното
обжалване е допуснато, сумата 5 708,02 лв, представляваща разходи за
платени данъци, такси и глоби, не е включена в обичайните разходи на
ответниците по смисъла на закона, които възлизат на 93 525,17 лв, според
заключението на вещото лице. То е посочило изрично в експертизата си, че за
определяне на обичайните разходи е ползвало данни на НСИ, който определят
издръжката за съответния период без да вземат предвид задълженията за
данъци, такси и глоби. Поради което фактически платените от ответниците
5 708,02 лв следва да се включат отделно в икономическия анализ, като
извънредни разходи. Такива са и платените 402 лв - разходи за задгранични
пътувания; 120 646,52 лв погасителни вноски по кредити и кредитни карти;
53 000 лв - платени за имот на сина на ответниците; 91 364,09 лв - преводи по
изпълнително дело и към трети лица; 3 987 лв преводи към дружества; 7 200
лв – дадени в заем суми.
    Възраженията на ответниците, че в извънредните разходи не следва да се
включват сумите 402 лв - разходи за задгранични пътувания и 53 000 лв -
платени за имот на сина им, са неоснователни. Не се спори, че задграничните
пътувания са извършени, а разходите за тях вещото лице е остойностило
според действащата нормативна уредба и съобразно изискванията на ЗОНПИ.
Що се касае до разхода за придобиване на имот от сина на ответниците, той е
извършен по банков път и не се оспорва като факт. Правният довод, че тази
сума не може да се счита за разход, е неоснователен – касае се за пари,
напуснали патримониума на ответниците и непреобразувани в друго тяхно
имущество, а с които имущество е придобило трето лице. По смисъла на
ЗОНПИ това е извънреден разход и правилно е отчетен като такъв в
заключението на вещото лице.
    Според КОНПИ в разходната част на анализа на проверяваните лица
следва да се включат изтеглените от техни банкови сметки суми, в общ размер
за проверявания период 657 456,06 лв. Счита, че доколкото тези средства са
изразходвани без да бъдат преобразувани в имущество и доколкото
надвишават данните на НСИ за издръжката, те съставляват разходи и следва
да бъдат отчетени като такива. Съдът не споделя този довод. Когато
проверяваните лица внасят в банки суми въз основа на договор за влог или
сметка, те правят разход за придобиване на имущество. Вземанията срещу

                                     6
банката, които възникват въз основа на съответния договор, са част от
патримониума на тези лица и могат да бъдат отчуждавани от тях – възмездно
или безвъзмездно. С изтеглянето на сумите ответниците се разпореждат със
съответното вземане и то се трансформира в друго право – собственост върху
налични пари. Съгласно Тълкувателно решение № 4/ 18.05.2023 г. по тълк.д.№
4/ 2021 г., ОСГК, ВКС, тези пари биха имали значение, само ако са налични в
края на проверявания период. Такова обстоятелство КОНПИ не твърди.
Неналичните пари нямат значение нито за икономическия анализ, нито за
имуществото на ответниците в края на проверявания период. Както изрично е
посочило вещото лице в допълнителното заключение на експертизата,
изтеглените в брой суми от ответниците за целия проверяван период общо 657
456,09 лв е била преди това внесена по сметките им или от тях, или от трети
лица. Касае се за суми, преминали през банкови сметки, които не могат да
имат значение за икономическия анализ за определяне наличието на
несъответствие.
    Основателен е обаче доводът на КОНПИ, че неправилно въззивният съд е
изключил от разходната част на икономическия анализ сумата от 306 765,11
лева, представляваща размер на извършените от ответниците плащания на
ПОС терминали. Според въззивния съд това не са разходи, а усвояване на
отпуснат кредитен лимит, същевременно съдът е приел, че разликата е
заплатена от наличните банкови сметки на ответниците с дебитни карти.
Според съда, да бъдат приети като разход сумите, заплатени на ПОС терминал
с дебитни карти, следвало да бъде установено, че с тях са заплатени стоки и
услуги, представляващи разход за издръжка, а такива доказателства по делото
не били ангажирани. Основателно КОНПИ възразява, че мотивите на съда са
противоречиви – той едновременно е приел, че плащанията на ПОС –
терминали представляват усвоен кредитен лимит, както и че плащанията
очевидно са извършени с дебитни карти /т.е. с разполагаеми от ответниците
парични средства по сметки/. Основателен е и доводът, че независимо дали
плащанията са извършени с кредитни или дебитни карти, те са разход – в
първата хипотеза, чрез поемане на задължения, увеличаващи пасива на
имуществото им, а във втората - чрез намаляване на налично имущество. Без
значение е дали са заплатени стоки и услуги, включени в данните на НСИ за
определяне на размера на дължимата издръжка. За разликата над определения
от НСИ размер плащанията чрез ПОС терминали съставляват извънредни

                                    7
разходи, които следва да участват при определяне на размера на нетния доход,
респективно при преценката налице ли е значително несъответствие. Това
участие обаче е само до размера, с който те надвишават обичайните разходи -
със сумата 213 239,94 лв (306 765,11 лв - 93 525,17 лв), защото не могат да
бъдат дублирани доказаните извънредни разходи за издръжка с тези, които е
определил НСИ.
     Като извънреден разход на проверяваните лица би следвало да се считат и
сумите 97 700 лв, 21 900 лв и 26 300 лв /общо 145 900 лв/, които според
заключението на вещото лице ответниците са платили за придобиване на
имоти съответно през 2013 г., 2014 г. е 2016 г. Такъв разход е и сумата 7 326
лв, платена за придобиване на автомобил през 2015 г. и сумите 3 000 лв, 1 000
лв и 500 лв за придобиване на дружествени дялове през 2012 г. и 2019 г. Обаче
съгласно чл.290 ал.2 ГПК ВКС проверява правилността на въззивното
решение само на посочените в жалбата основания. В касационната жалба на
КОНПИ няма довод, че тази суми неправилно не са включени в
икономическия анализ като извънредни разходи на ответниците, поради което
съдът не може да ги вземе предвид.
     При така възприетото обичайните и извънредни разходи на ответниците
за целия проверяван период възлизат на общо 589 072,74 лв. Тъй като техният
размер надвишава размера на приходите и източниците на финансиране за
целия проверяван период (438 877,31 лв.), ответниците не са разполагали със
законен източник на доход за придобиване на права върху вещи и вземания.
Наличното в края на проверявания период имущество е на стойност над
150 000 лв (165 529,12 лв, според заключението на вещото лице). Налице е
„значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход на
проверяваните лица по смисъла на § 1 т.3 ДР ЗОНПИ, може да се направи
обосновано предположение, че притежаваното от ответниците имущество е
незаконно придобито и са налице предвидените в чл.141 вр чл.107 ЗОНПИ
предпоставки за отнемане в полза на държавата на това имущество.
    Видно от изложеното обжалваното въззивно решение е постановено в
нарушение на материалния закон, то следва да бъде отменено изцяло, както и
определението, с което е отказано изменението на решението в частта за
разноските. Следва да се постанови ново решение, съобразно изводите на
настоящата инстанция, като в тежест на ответниците се възложат всички такси


                                     8
и разноски за производството.
    По изложените съображения съдът

                                 РЕШИ:

     ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Варненски апелативен съд № 46
от 19.03.2025 г. и определение № 463 от 08.07.2025 г., постановени по гр.д.№
326/ 2024 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
    ОТНЕМА в полза на държавата по искане на Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734, гр.София, пл.“Света
Неделя“,
   от Ц. С. Ч., ЕГН **********, гр.С., бул.“*“ № *, ет.*, ап.*, следното
имущество:
     - 10 дружествени дяла с равностойност 511,29 евро /1 000 лв./,
представляващи капитала на „Интертравел България“ ЕООД, ЕИК 205479211;
    - 10 дружествени дяла с равностойност 255,65 евро /500 лв./,
представляващи капитала на „Интертравел България 2019“ ЕООД, ЕИК
205843907;
    - 1 789,51 евро /хиляда седемстотин осемдесет и девет евро, петдесет и
един евроцента, равностойни на 3 500 лв./, налични по депозитна сметка в
лева с IBAN * в ЦКБ АД;
    от Р. С. Ч. ЕГН **********, гр.Р., ул.“*“ № * следното имущество:
    - 1 716,13 евро /хиляда седемстотин и шестнадесет евро, тринадесет
евроцента, равностойни на 3 356,46 лв./, налични по депозитна сметка в лева с
IBAN * в ЦКБ АД;
    - 484,02 евро /четиристотин осемдесет и четири евро, два евроцента,
равностойни на 946,66 лв./, налични по депозитна сметка с IBAN * в ЦКБ АД;
    от Ц. С. Ч. и Р. С. Ч. следното имущество:
    -Поземлен имот-дворно място, представляващо имот № *, за който е
отреден парцел *-*, в квартал *, по регулационен план на с.П., общ.Р., обл.Р.,
одобрен със заповед № 480/ 1989 г., цялото с площ от 2 415 кв.м. по скица №
99 от 21.02.2014 г. на общ.Р., а по нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 87, том 5, рег.№ 7644, дело № 664/ 21.12.2006 г., вписан с

                                      9
вх.рег. № 6843/ 21.12.2006 г., акт № 147, том 20, дело № 4645/ 2006 г., дворно
място с площ от 2 356 кв.м., находящо се в с.П., общ.Р., обл.Р., ул.“*“ № *,
заедно с реално построената в северозападната част на същото дворно място
жилищна сграда, със застроена площ от 84 кв.м., при граници и съседи на
дворното място: от двете страни улица, парцел № * Озеленяване и имот № *,
придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том
14, дело № 2543/ 2014 г., вписан с вх.рег.№ 4140/ 06.08.2014 г., дв.вх.рег.№
4114;
     - Самостоятелен обект в жилищна сграда /жилище № */, находящо се в
гр.Р., обл.Р., ул. „*“ № *, вх.*, ет.*, представляващо имот с идентификатор
*.*.*.*, който имот попада в сграда № *, която сграда е построена в поземлен
имот, с идентификатор *.*.*, по плана на гр.Р., одобрен със Заповед № РД-18-
37/ 10.03.2008 г. на изп. директор на АГКК, състоящо се от дневна, кухня и
сервизни помещения, с обща застроена площ от 39,88 кв.м., при граници и
съседи за жилището: на същия етаж - имот с идентификатор № *.*.*.*.* и
имот с идентификатор № *.*.*.*.*, под обекта - имот с идентификатор №
*.*.*.*.* и над обекта - няма, ведно с принадлежащото му избено помещение
№ *, с полезна площ от 2 кв.м., при граници и съседи на избеното помещение:
изток-коридор, север -избено помещение № *, юг - тоалетна, отгоре - първи
жилищен етаж, както и съответните идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№ 66, том
3, дело № 467/ 2016 г., вписан с вх.рег.№ 846/ 01.03.2016 г., дв.вх.рег.№ 832;
    - товарен автомобил, марка: Рено, модел: Клио с рег.№ *, рама № *,
двигател: *, цвят: бял, дата на първа регистрация 30.05.2009 г.
    ОСЪЖДА Ц. С. Ч., ЕГН ********** и Р. С. Ч., ЕГН ********** да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен
касационен съд 2 463,50 евро /две хиляди четиристотин шестдесет и три евро,
петдесет евроцента/ държавна такса за производството в първата и
касационната инстанция.
     ОСЪЖДА Ц. С. Ч., ЕГН ********** и Р. С. Ч., ЕГН ********** да
заплатят на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество,
БУЛСТАТ 129010997 сумата 1 805 евро /хиляда осемстотин и пет евро/
разноски по делото за всички инстанции.


                                      10
Решението не подлежи на обжалване.


                                     Председател: _______________________

                                        Членове:

                                               1. _______________________

                                               2. _______________________




                              11