Нищожност на цесия на обезщетение за неимуществени вреди преди предявяването му

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                    № 153
                            гр. София, 16.06.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Тотка Калчева
                             Членове:     Галина Иванова
                                          Диляна Господинова

като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело №
20258002901808 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл. 290 от ГПК.
         Касационният жалбоподател ЗД „Бул инс“ АД чрез адвокат М. Г.
обжалва решение № 379/27.06.2025 г. по т.д. 238/25 г., по описа на САС, 11
състав, с което след като е отменил решението на първоинстанционния съд за
отхвърляне на иска на „Ню лего“ ЕООД срещу ЗД „Бул инс“ АД, въззивният
съд е присъдил сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от Р. С. неимуществени вреди от смъртта на баща му В. Д., в
резултат на ПТП, настъпило на 03.04.2021 г. по вина на водач на МПС,
застраховано при ЗД „Бул инс“ АД по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, прехвърлено с договор за цесия, сключен между „Ню лего“
ЕООД и Р. С. В. в размер от 35 000 лв., ведно със законната лихва от
27.04.2022 г. до окончателното плащане.
         Излага съображения за наличие на съществени процесуални
нарушения, нормата на чл. 236, ал. 2 от ГПК.
         Твърди наличие на неправилно приложение на материалния закон, чл.
26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД. Изводът на съда, че вземането за
обезщетение за неимуществени вреди е имуществено право, с което
притежателят му може да се разпореди е неправилен и погрешен, постановен
в противоречие на закона и трайната практика на ВКС. Неправилно била
интерпретирана практиката на ВКС по приложение на чл. 46 от ЗАдв.

                                       1
         Моли да се отмени решението. Претендира присъждане на разноски
за всички съдебни инстанции.
         Ответникът по касационната жалба „Ню лего“ ЕООД оспорва
касационната жалба. Счита, че липсва забрана за прехвърляне на вземането за
обезщетение за неимуществени вреди. Излага подробни съображения за
липсата на непрехвърлимост според естеството на правото, както и характера
на прехвърляното право. Счита, че решението на въззивния съд е правилно.
Излага съображения за липса на нищожност на договор за цесия. Претендира
разноски.
         Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение,
за да се произнесе взе предвид следното:
         За да отмени решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на
иска на „Ню лего“ ЕООД срещу ЗД „Бул инс“ АД, с което е присъдена сумата
от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Р. С.
неимуществени вреди от смъртта на баща му В. Д., в резултат на ПТП,
настъпило на 03.04.2021 г. по вина на водач на МПС, застраховано при ЗД „Бул
инс“ АД по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
прехвърлено с договор за цесия, сключен между „Ню лего“ ЕООД и Р. С. В.,
ведно със законната лихва от 27.04.2022 г. до окончателното плащане,
въззивният съд е приел, че В. С. Д. е починал вследствие на пътно-
транспортно произшествие на 03.04.2021 г., виновен, за което е водач на л.а.
Мерцедес, ДК№ ЕН 6230 КК, който има сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ЗД „Булинс“ АД. Установено е, че Р. В.
е единствен наследник по закон, син на В. Д..
         С договор за цесия от 28.04.2021 г. Р. С. в качеството му на цедент е
прехвърлил на „Ню лего“ ЕООД вземането си към ЗД „Булинс“ АД за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му, в размер на
35 000 лв., с цена 19 990 лв. С уведомление от 11.05.2021 г. страните по
договора за цесия са уведомили застрахователя за сключването му, като в
същото било посочено, че „Ню лего“ ЕООД е придобило вземане в размер на
35 000 лв., от вземането на цедента към ЗД „Булинс“ АД, като е запазил
правата си до пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 200 000 лв.
         На 11.05.2021 г. Р. С. е предявил правата си за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, в качеството му на увредено лице от
смъртта на баща му, настъпила в описаното пътно транспортно произшествие
в размер на 200 000 лв, за което е заведена претенция при застрахователя. На
12.05.2021 г. застрахователят бил отказал заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
         На 30.06.2021 г. между ЗД „Бул инс“ АД и Р. С. било сключено
споразумение, с което застрахователят е признал отговорността си за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, признал е всички
елементи от фактическия състав за отговорността му като застраховател.

                                      2
Съдът е приел, че е налице основание за наличието на отговорността на
застрахователя.
         Била преведена по сметка на пострадалия от ЗД „Бул инс“ АД сумата
от 120 000 лв., с преводни нареждания от 16.07.2021 г., 12.08.2021 г,
13.08.2021 г.
         Въззивният съд е приел, че с оглед разясненията в ТР 1/20 г. на ОСГТК
на ВКС, следва да извърши проверка относно нищожността на договора за
цесия. Изложени са съображения, че вземането за обезщетение за
неимуществени вреди е имуществено право, с което притежателят му може да
се разпореди. Правото на вземане за обезщетение за вреди, каквото е
застрахователното обезщетение, е било възникнало към датата на сключване
на договор за цесия и няма пречка да бъде сключен договор за цесия относно
същото. Това вземане било парично и не се погасявало със смъртта на своя
носител, което е обусловило извод, че естеството на прехвърленото с
процесните договори за цесия вземания, не препятства тяхното цедиране, тъй
като не е налице законова забрана и договорът за цесия е действителен и
породил правно действие. Въззивният съд се е позовал на решение по т.д.
1959/21 г. ВКС, I ТО.
         С определение № 3604/17.12.2025 г. по настоящето дело е допуснато
касационно обжалване на решението на въззивния съд, на основание чл. 280,
ал. 1, т. 3 от ГПК, по значимия за изхода на спора правен въпрос: Относно
прехвърлимостта на правото на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, породени от пътно-транспортно произшествие.
         По така поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС намира
следното. При засягане на неимуществени блага, причинено от деликт, следва
да се има предвид, че се засягат субективните права на телесен и духовен
интегритет, на личен живот. Със смъртта на едно лице, причинена от
непозволено увреждане, се засяга неимуществената сфера на близките му
лица. Възникването на неимуществените вреди е последица от накърняване
неимуществени блага. Засегнатото неимуществено благо е строго лично и
непрехвърлимо по естеството си. То се свързва само с увредения субект, който
не може да бъде заменен. Правото на обезщетение за неимуществени вреди
представлява породено право от засягане на неимущественото благо спрямо
определен в закона субект, което има парично изражение. Законът свързва с
това засягане признатата и гарантирана възможност да се търси обезщетение
за така причинените неимуществени вреди, на предвидено в закона основание
(чл. 45 и сл. от ЗЗД, чл. 432, ал. 1 от КЗ и др.) от определен правен субект.
         Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ засегнато от пътно-транспортно
произшествие лице, което е увредено от застрахован, за когото
застрахователят отговаря, може да предяви пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за причинените
му неимуществени вреди, като предяви претенция по реда на чл. 380 от КЗ,
при спазване на изискванията, посочени в тази норма. С предявяване на


                                      3
претенцията си, правоимащото лице се позовава на правните норми,
предвиждащи право на обезщетение за неимуществени вреди и възниква
правото му на компенсаторно парично обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
        В константната съдебна практика на ВКС, израз на която е решение №
60 170 от 13.05.2022 г. по т.д. 1435/20 г., ВКС, I ТО, се приема, че правото на
обезщетение за неимуществени вреди е наследимо. Следователно е прието, че
е допустимо да се променя правният субект, носител на вземането за
обезщетение за неимуществени вреди. След като е допустимо да се променя
правният субект в случаите на наследяване, то не може да се отрече
промяната на субекта и на основание прехвърляне на правото на обезщетение
за неимуществени вреди със сделка.
         Подлежат на прехвърляне всички права, за които не е предвидена
забрана в закона, в договора или не подлежат на прехвърляне поради
естеството си, с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно теорията
не подлежат на прехвърляне личните права, които са строго свързани с
личността. Към момента на настъпване на непозволеното увреждане,
увреденото лице е носител на личното неимуществено засягане на
нематериалната му сфера, на емоциите и на психиката му. Това засягане е
строго лично и по естеството си непрехвърлимо, то е свързано само с нуждите
на субекта. От това засягане се поражда правото на обезщетение за
неимуществени вреди, като призната и гарантирана от закона възможност да
се получи право на обезщетение от определения от закона правен субект. След
като носителят на личното право заяви признатата му от закона възможност
срещу задълженото лице, то се превръща в претенция върху определена
парична сума, възникнала на основание непозволено увреждане и вече не се
свързва само и единствено с нуждите на пострадалия. Съдържанието на
претенцията не се изменя при смяна на носителя й. Въпреки че правото на
обезщетение за неимуществени вреди, е свързано с личността на притежателя
му, то подлежи на прехвърляне, тъй като не е налице нито една от забраните,
предвидени в чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и е съвместимо с естеството му.
        Правото на обезщетение за неимуществени вреди не е определено от
неговия носител като такова до момента, до който не бъде предявено срещу
задълженото лице, съдебно или извънсъдебно. Поради това до този момент
засегнатото неимуществено благо е строго лично и непрехвърлимо по
естеството си. Поради това, ако бъде сключен договор за цесия за прехвърляне
на право за обезщетение за неимуществени вреди, преди възникване на това
право с предявяването му към отговорното лице, сключеният договор за цесия
има невъзможен предмет и е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.
Правото на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близко лице,
която подлежи на предявяване, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу
застраховател, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, възниква с
предявяването й пред застрахователя. От този момент, дори да е спорно,
претендираното право от пострадалото лице за настъпили неимуществени

                                      4
вреди е прехвърлимо. До момента на упражняване на правото чрез
предявяване на претенцията при спазване изискванията, предвидени в чл. 380
от КЗ, правото е непрехвърлимо, не съществува предмет на прехвърляне.
Поради това сключеният до този момент договор за цесия на
неимуществените правата, възникнали от непозволено увреждане,
съществуващи само за определения засегнат субект, е недействителен поради
липса на предмет. В този случай нищожността е абсолютна и не може да бъде
санирана. Договорът не провежда правно действие както между страните, така
и за третите лица.
         С оглед отговора на поставения правен въпрос по подадената
касационна жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
         Въззивният съд действително е бил длъжен да разгледа
действителността на договора за цесия, обуславящ твърденията на
въззивника-ищец за възникнало в негова полза право на вземане, на основание
цесия и непозволено увреждане. В хода на процеса, с отговора на исковата
молба, застрахователят е въвел възражение за нищожност на договора за
цесия, на твърдените основания – изрично въвеждайки и факта, че към
момента на сключване на договора за цесия липсва индивидуализация на
правото на вземане, тъй като към този момент липсва отправена претенция на
основание чл. 380 от КЗ към застрахователя от правоимащото лице. Наред с
тези твърдения е посочено и наличие на нищожност поради противоречие на
закона, противоречие на добрите нрави и липса на съгласие.
         Въззивният съд, за да разгледа така направеното възражение и да
отговори на оплакванията на цесионера, изложени във въззивната жалба,
неправилно е възприел фактите по делото, с оглед тяхното проявление във
времето. Следва да се посочи, че между ищеца и увреденото лице Р. В. С. е
сключен договор за цесия на 28.04.2021 г. Към този момент, липсва основание
на вземането, не са проявени всички факти, с които нормата на закона, чл. 45,
вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 432, ал. 1 от КЗ, свързва наличието на субективно право
на С. да получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
смъртта на баща му, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Съществуването на засягането на нематериалната правна сфера на увреденото
лице, представлява негово лично неимуществено благо, което не подлежи на
прехвърляне поради естеството си. Едва с позоваване на фактите, с които чл.
45 от ЗЗД, свързва правото на обезщетение за всички преки и непосредствени
вреди от увреждането, респ. на отговорността на застрахователя по силата на
сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ , на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ с предявяването на
претенцията по реда на чл. 380 от КЗ, възниква правото на обезщетение за
неимуществени вреди от засягане на неимуществените блага, психическата и
емоционална сфера на физическото лице, като притезание спрямо
застрахователя. При проявление на този факт, отправяне на претенцията, е
възникнало вземането за обезщетение за неимуществени вреди.


                                      5
        Наличието на последващото възникване на субективното право на
вземане, определено, чрез предявяване на претенцията, няма обратно
действие. Наличието на сключено споразумение между застрахователя и
увреденото лице, в последващ момент, също не може да санира извършеното
прехвърляне с договора за цесия.
        Неправилно въззивният съд е приел, че чл. 99, ал. 1 от ЗЗД не
предвижда забрана за прехвърляне на правото. Въззивният съд не е направил
разграничение относно възникване на правото на вземане и наличието на
засягане на субективното лично право на прехвърлителя. Така сключеният
договор за цесия, следва да се прецени относно неговата действителност към
момента на сключването му. Не подлежи на прехвърляне засягането на
неимуществената, емоционална сфера на сина на загиналото вследствие
пътно-транспортно произшествие лице, според естеството си. Липсва
възникнало право на вземане към застрахователя към момента на сключване
на договора, поради това сключеният договор за цесия е недействителен,
поради липса на предмет, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Въззивният
съд не е преценил правилно действието на фактите във времето и неправилно
е приложил нормата на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.
        Поради това, че сключеният договор е недействителен, цесионерът не
е станал носител на вземане спрямо ответника по иска – застраховател по
гражданската отговорност на виновния за пътно-транспортното произшествие
водач. Поради това, че решението на въззивния съд е постановено в
противоречие на чл. 26, ал. 2, пр. 1и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде
отменено, на основание чл. 281, т. 3, пр.1 от ГПК и вместо него да бъде
отхвърлен иска . Липсва право на вземане, което да легитимира ищеца да
получи претендираната сума в размер на 35 000 лв.
        При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
касационния жалбоподател-ответник в производството следва да се заплатят
всички направени разноски за производството.
        Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК от касационния
жалбоподател ЗД „Булинс“ АД пред касационната инстанция са направени
разноски в размер на 730 лв., с левова равностойност 373,24 евро,

представляващи сбор на внесените държавни такси от 30 лв. и 700 лв., както и
платеното адвокатско възнаграждение от 2 160,00 евро, общо 2533,24 евро.
Установява се от представения договор за правна защита и съдействие, че е
платено адвокатското възнаграждение за представителство пред ВКС. Пред
въззивния съд са направени разноски от 960 лв. , като видно от договора за
правна защита и съдействие, сумата е получена в брой от представляващия
адвокат. Равностойността на разноските в евро е 490,84 евро. Пред първата
инстанция съгласно представения списък разноските са в размер на 4 100 лв.,
като е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който са
получени от адвоката авансово, в брой. Равностойността в евро е 2 096,30

                                     6
евро. Общият размер на разноските за трите инстанции е 5 120,38 евро.
      По изложените съображения ВКС

                                РЕШИ:
     ОТМЕНЯ решение № 379/27.06.2025 г. по т.д. 238/25 г., по описа на
САС, 11 състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

      ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ню лего“ ЕООД, ЕИК 200778804, гр.
София, ул. „Клокотница“ № 2 А, ет. 5 срещу ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
831830482, гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 иск с правно основание чл.
432 от КЗ, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, на основание сключен договор за цесия от 28.04.2021 г.
между Р. В. С. и „Ню лего“ ЕООД за прехвърляне на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на В. Д., в резултат на ПТП, настъпило на
03.04.2021 г. по вина на водач на МПС, застраховано при ЗД „Бул инс“ АД по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

     О С Ъ Ж Д А „Ню лего“ ЕООД, ЕИК 200778804, гр. София, ул.
„Клокотница“ № 2 А, ет. 5 да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, гр.
София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 5 120,38 евро, направените
разноски по делото за всички инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

     Решението не подлежи на обжалване.


                                         Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                     7