Увеличаване на обезщетение за падане на непочистен заледен участък

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 353
                                гр. София, 10.06.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Пламен Стоев
                                  Членове:     Здравка Първанова
                                               Розинела Янчева

при участието на секретаря Славия Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело
№ 20258002101897 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.
С определение № 1187 от 11.03.2026 г., постановено по настоящото дело, е допуснато
касационно обжалване, по касационната жалба на Д. М. Н.-К., на решение № 1000 от
19.02.2025 г. по гр. д. № 2699/2024 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено
решение от 28.12.2023 г. по гр. д. № 31126/2023 г. на Софийски районен съд в частта, с която
са отхвърлени предявените от Д. М. Н.-К. срещу Столична община искове по чл. 49, във вр.
с чл. 45 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата над 3000
лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., предявен като частичен иск от 25 100 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки с висок интензитет,
значителен дискомфорт, влошен сън и негативни емоционални преживявания, изразяващи се
в стрес, несигурност и ограничаване на възможността за контакт с други хора, причинени от
счупване на външен малеолус в резултат от подхлъзване и падане на 16.03.2022 г. на
 [улица], в [населено място],[жк], ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба в съда - 07.06.2023 г., както и за сумата над 391.91 лв. до пълния предявен
размер от 1244.44 лв. - мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода 16.03.2022 г. - 06.06.2023 г., както и в частта на присъдените в полза на Столична
община разноски за производството пред СРС и СГС.
Въззивното решение в останалата му част е влязло в сила, предвид недопускането на

                                             1
касационно обжалване по жалбата на Столична община, подадена срещу частта му, с която
претенциите са уважени.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Как
следва да се прилага принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, какви са критериите и релевантните обстоятелства,
въз основа на които се определя обезщетението, и какво е задължението на съда да прецени
в съвкупност събраните по делото доказателства за установяване на релевантните към
определяне размера на обезщетението обстоятелства.
За проведеното открито съдебно заседание Д. М. Н.-К. депозира молба-становище, с
съгласно която поддържа жалбата си и моли искът й да бъде уважен изцяло.
Столична община, също с писмено становище, оспорва изцяло жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди
доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши
проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
За да уважи иска по чл. 49 ЗЗД и акцесорната му претенция по чл. 86 ЗЗД, Софийски градски
съд е приел за установено, че на 16.03.2022 г., около 18.00 - 18.30 ч., вървейки по [улица]в
посока [улица], ищцата се подхлъзнала на участък с образуван лед с коловози и паднала.
Мястото на инцидента представлява публична общинска собственост и за поддържането му
отговаря Столична община. В случая задължението за почистване и поддържане с грижата
на добър стопанин не било изпълнено; налице е причинно-следствена връзка между
бездействието на работниците/служителите, на които била възложена работата по
почистването на улицата, и причинените на ищцата травматични увреждания.
Софийски градски съд е визирал, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се определи съгласно правилата на чл. 52 ЗЗД - по справедливост, като се отчетат
конкретните факти за конкретния случай, а именно: броят и характерът на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния
процес, възможността за възстановяване, понесените неудобства и негативни преживявания,
както и възрастта на пострадалото лице (72 г. в конкретния казус). Приел е, че в случая се
установява, че Д. Н.-К. е претърпяла счупване на външния глезен на десния крак. Съгласно
заключението на вещото лице общият оздравителен период за пълно възстановяване и
връщане на ищцата към ежедневните дейности е около една година, което включва пълна
костна консолидация на фрактурата и възможност за оперативно изваждане на имплантите.
Съдът е взел предвид и нуждата от помощ на пострадалата след операцията, данни за която
се съдържат в показанията на свидетеля К.. Намерил е, че следва да се отчете и стресът,
който ищцата е изпитала вследствие на инцидента, и е приел, че макар и такъв да се е
породил, той не се характеризира с някаква необичайност и извънреден характер, които да
са довели до съществени изменения в психиката й. При съвкупна преценка на всички
изложени обстоятелства, съдът е заключил, че обезщетение в размер на 3000 лв. се явява
справедливо за претърпените от Д. Н.-К. неимуществени вреди. Предвид основателността на
главния иск за сумата от 3000 лв., съдът е счел за основателен и иска за акцесорното вземане
за законна лихва по чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, което е определил на 391.91 лв.,

                                               2
за периода от датата на настъпване на инцидента до деня, предхождащ датата на подаване на
исковата молба.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:
Съгласно приетото в ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 665/08.11.2024 г. по гр. д. №
4192/2023 г. на ВКС, І г. о., решение № 60313/08.02.2022 г. по гр. д. № 937/2021 г. на ВКС, ІV
г. о., решение № 50041/07.07.2023 г. по т. д. № 915/2022 г. на ВКС, II т. о., като в този смисъл
е утвърдената съдебна практика, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с
цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като при
телесните увреждания те могат да бъдат характерът и степента на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, продължителността на лечението
и извършените медицински интервенции, причинените страдания, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, перспективата и трайните последици, възрастта на
увреденото лице, икономическата обстановка в страната и др. За да бъде справедливо,
обезщетението за неимуществени вреди трябва да съставлява паричен еквивалент на
понесените физически, емоционални и психически болки и неудобства, настъпили в
резултат на конкретни увреждания, при отчитане на обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносният резултат. Съдът следва да съобрази общественото разбиране за справедливост
на даден етап от развитието на обществото, за да определи точен стойностен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице вреди. Принципът на справедливост изисква
в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и
решението на съда е в съответствие с посочения принцип, когато са съобразени всички
установени релевантни обстоятелства чрез ангажираните по делото доказателства.
По основателността на касационната жалба:
ВКС, състав на ІІ г.о., намира, че присъждайки обезщетение от 3000 лв., въззивният съд се е
произнесъл в нарушение на визираната по-горе практика на ВС и ВКС по въпроса, по който
е допуснато касационно обжалване, тъй като определената от него сума не представлява
адекватен паричен еквивалент на претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди,
като в резултат е нарушен принципът на справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД.
В конкретния казус инцидентът е настъпил на 16.03.2022 г., когато пострадалото лице е било
на 71 г. По делото по категоричен начин се установява от представената медицинска
документация и от заключението на съдебномедицинската експертиза, което настоящият съд
изцяло кредитира като обективно, компетентно и пълно, че Д. Н.-К., вследствие падането на
 [улица], [населено място], е получила фрактура на фибуларния малеол вдясно. В същия ден
по неотложност й е била извършена ортопедична операция - оперативно (кръвно)
наместване и фиксация на счупването с метална плака и три метални винта. При постъпване
в болницата е била в добро общо състояние, като се е оплаквала от болезнена и оточна дясна
глезенна става, с нарушена функция на същата става и десния крак. Ортопедичната
операция е била съпроводена с извършване на следоперативна комплексна медикаментозна
терапия; пострадалата е била изписана в подобрено състояние, с препоръка за физиотерапия
и рехабилитация (която впоследствие е провела без усложнения, с много добър положителен
ефект). Счупването е довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен

                                               3
крайник за период от около 4 месеца. Според вещото лице е възможно пълно функционално
възстановяване на десния крак, като общият оздравителен период за пълно възстановяване и
връщане на Д. Н.-К. към ежедневните дейности е около 1 година, което включва пълна
костна консолидация на фрактурата и възможност за оперативно изваждане на поставените
при операцията на 16.03.2022 г. импланти. Към момента на изготвяне на заключението от
СМЕ функцията на десния крак е възстановена, без налични усложнения, както и без
предпоставки за такива в бъдеще; налице е минимална, поносима болезненост - предимно
при промяна на времето - и лек оток в областта на десния глезен.
Същевременно от показанията на свидетеля Р. К. (син на Д. Н.-К.), които съдът преценява
при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира, като базирани на непосредствени възприятия,
убедителни и подкрепени от останалите доказателства по делото, се установява, че след
претърпяната операция майка му е останала 10-14 дни в болницата. След изписването не е
можела да се движи самостоятелно, придвижвала се е с патерица и вдигнат крак, изпитвала е
болки и е вземала лекарства. Около 2 месеца се е нуждаела от помощ от съпруга си, като
принудата да бъде затворена вкъщи, да тежи на близките си и да не може да вижда внучето
си я е депресирала. При горещо време и смяна на сезоните продължава да получава отоци и
болки при движение.
Настоящият съд, като взе под внимание естеството на увреждането, проведеното лечение,
вкл. оперативно, и последвалата рехабилитация, продължителността на възстановителния
период, настъпилото възстановяване и благоприятната прогноза, въпреки възможността за
поносима болезненост при промяна на времето, претърпените болки, страдания, неудобства,
възрастта на пострадалата, обществено-икономическите условия, жизнения стандарт и
общественото разбиране за справедливост към момента на деликта, намира за справедливо
обезщетение за неимуществените вреди сумата от 15 000 лв. Ето защо предявеният частичен
иск се явява основателен и доказан в пълен размер.
Горното обуславя отмяна на въззивното решение в обжалваната от Д. Н.-К. част и
постановяване на друго за уважаване на претенцията й за обезвреда в пълен размер. Върху
допълнително дължимата главница от 7000 лв. (3579.04 евро съгласно Закона за въвеждане
на еврото в Република България) следва да се присъди и законната лихва от датата на
увреждането, на основание чл. 84, ал. 3 ГПК. Става дума за компесаторни лихви, които не се
определят по размер от съда, а се изчисляват в изпълнителния процес с оглед момента на
плащането.
Предвид уважаването на иска в предявения с исковата молба размер, на жалбоподателката
се дължат изцяло и сторените за всички съдебни инстанции разноски, като се отчетат
присъдените с въззивното решение. Следва да се присъди и допълнително адвокатско
възнаграждение на адвокат Г. Г. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за производството пред СРС и
СГС. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на СО за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на Д. Н.-К., направени във
връзка с подадената от нея касационна жалба. Уговорената и заплатена сума от 1500 лв.
(766.94 евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България) съответства на
действителната фактическа и правна сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.


                                            4
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
                       Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1000 от 19.02.2025 г. по гр. д. № 2699/2024 г. на Софийски градски съд
и потвърденото с него решение от 28.12.2023 г. по гр. д. № 31126/2023 г. на Софийски
районен съд в частта им за отхвърляне на предявените от Д. М. Н.-К. срещу Столична
община искове по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. - частичен
иск от 25 100 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и в частта на
присъдените в полза на Столична община разноски и юрисконсултско възнаграждение, И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. "Московска" 33, да заплати на Д. М. Н.-К., ЕГН
[ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], по предявения като частичен иск в
размер на 10 000 лв. от иск в размер на 25 100 лв., на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД,
сумата от 3579.04 евро (три хиляди петстотин седемдесет и девет евро и 4 цента),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки с висок
интензитет, значителен дискомфорт, влошен сън и негативни емоционални преживявания,
изразяващи се в стрес, несигурност и ограничаване на възможността за контакт с други хора,
причинени от счупване на външен малеолус в резултат от подхлъзване и падане на
16.03.2022 г. на [улица], в [населено място],[жк], ведно със законната лихва от 16.03.2022 г.
до окончателното изплащане, както и разноски по делото за всички съдебни инстанции в
размер на 1236.20 евро (хиляда двеста тридесет и шест евро и 20 цента).
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адвокат Г. Г. – САК, личен № [ЕГН], на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, допълнително адвокатско възнаграждение за производството
пред СРС и СГС в размер на 750 евро (седемстотин и петдесет евро).
Решението е окончателно.


                                                    Председател: _______________________

                                                        Членове:

                                                                1. _______________________

                                                                2. _______________________




                                              5