Недопустимост на спиране на дело заради преюдициално запитване от друг съд

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 108
                           гр. София, 25.02.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Биляна Чочева
                            Членове:     Петя Шишкова
                                         Петя Колева

при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова
в присъствието на прокурора К. Б. Николова
като разгледа докладваното от Петя Шишкова Касационно наказателно дело
от общ характер № 20268002200092 по описа за 2026 година
     Производството е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК .
     Образувано е по повод на касационен протест на прокурор при Окръжна
прокуратура – Русе, срещу определение от 18.12.2025г., постановено по
ВНОХД № 314/25г. на Русенския окръжен съд , с което наказателното
производство по посоченото дело е спряно до постановяване на решение по
дело С-655/24г. на Съда на европейския съюз.
      В протеста се твърди, че неправилно е приложен чл.334, ал.1, т.5, вр.
чл.25, ал.1, т.4 от НПК. Излагат се доводи, че преюдициалното запитване е
отправено по друго дело, че Конституционният съд не е обявил разпоредба нa
чл.343б, ал.5 oт HK за противоречаща на Конституцията, че спирането на
пpoизвoдcтвoто ще забави влизането в сила на постановената присъда. Иска
с е отмяна на протестираното определение и връщан е н а делото за
разглеждане oт друг състав на окръжния съд.
     В съдебно заседание представителят на Върховната касационна


                                      1
прокуратура изразява становище, че определението за спиране на
производството следва да бъде отменено. Счита, че делото следва да се върне
на същия състав на въззивния съд.
     Подсъдимият и защитникът не се явяват в съдебно заседание и не взимат
становище по съществото на делото.
      Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото и
 доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347 от НПК,
намери следното:
      Протестът   е допустим, като подаден в срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу акт на окръжен съд, постановен за първи път във
въззивното производство, с който се спира наказателното производство.
Разгледан по същество, е основателен.
      Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на Р. Ю.
П. срещу присъда № 23 от 20.02.2025г., постановена по НОХД № 713/2024г. на
Районен съд – Русе, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на
04.03.2024г., в гр. Р., управлявал МПС - марка „Мерцедес“, модел „А170“, ДК
№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 1.5 на хиляда,
установена по реда на Наредба № 1/2017г., и на основание чл.343б, ал.1 от НК,
 е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година и три
месеца, чието изпълнение е отложено за тригодишен изпитателен срок, и на
глоба в размер на четиристотин лева. На основание чл. чл.343б, ал.5 от НК П.
е осъден и       да заплати в полза на държавата сумата от 2 250лв.,
представляваща равностойността на лекия автомобил. Лишен е от
правоуправление за срок от една година и шест месеца.
         След изслушване на съдебните прения, въззивният съд в закрито
заседание на основание чл.302 от НПК е възобновил съдебното следствие и е
насрочил ново открито заседание, в което е постановил атакуваното
определение за спиране. От мотивите на определението за възобновяване
става ясно, че съдът е приел, че казусът, по който Районният съд във Велики
Преслав е отправил преюдициалното запитване е идентичен с процесния, и
обстоятелствата по делото не биха били достатъчно изяснени, без да се е
произнесъл СЕС.
      Така постановеното определение е незаконосъобразно. Правомощието
по

                                     2
чл.334, т.5 от НПК, вр. чл.25, ал.1, т.4 от НПК може да бъде упражнено само
от съда, отправил преюдициалното запитване. Разпоредбата на чл.25, ал.1 от
НПК, във всичките й хипотези, се отнася до конкретно наказателно
производство, а не до всички неприключили производства със сходен предмет.
Основанията за спиране на наказателното производство са лимитативно
изброени, и разширителното тълкуване или приложението им по аналогия са
изключени.
             Няма пречка делото да бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия на вече определения на случаен принцип
съдебен състав, тъй като с определението за спиране не е взето отношение по
същество.
     Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК , Върховният
касационен съд, второ наказателно отделение,

                                 РЕШИ:

     ОТМЕНЯ определение за спиране на наказателното производство,
постановено на 18.12.2025г. по ВНОХД № 314/25г. от Русенския окръжен съд.
     ВРЪЩА делото за разглеждане на същия състав на въззивния съд.
     Решението е окончателно.


                                          Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     3