Право на дял от текущата печалба при напускане на адвокатско дружество

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 49
                          гр. София, 10.02.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                            Председател: Емилия Василева
                            Членове:     Анна Баева
                                         Зорница Хайдукова

при участието на секретаря София Л. Гаджева
като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело №
20248002901749 по описа за 2024 година
     Производството е по чл.290 ГПК.
     Образувано е по касационна жалба на И. Я. К., представлявана от адв.
М. Л., срещу решение № 10002 от 17.01.2024г. по гр.д. № 60/2020г. на САС,
изменено с определение № 10011 от 25.04.2024г., в частта, с която е
потвърдено решение № 3772 от 23.05.2019г. по гр.д. № 367/2017г. на СГС, I-13
състав за отхвърляне на предявения от нея против Адвокатско дружество
„Недялков“ – в ликвидация, частичен иск за сумата 6000 лева, представляваща
текуща печалба на ответното дружество за 2016г.
      Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и
противоречащо на здравия разум. Поддържа, че въззивният съд не е преценил
в тяхната съвкупност относими към правния спор факти и не е обяснил
значението им за изхода на делото – че само два месеца преди напускане от
нейна страна на дружеството то е било в отлично финансово състояние, като
загубата от стотици хиляди левове е симулирана за целите на процеса, а не
базирана на реално счетоводно отчитане; че са налице злоумишлени действия
от страна на ответното дружество и неговия управител, целящи да я ощетят,

                                     1
изразяващи се в привидно реализиране на огромни загуби поради
прехвърляне на събираеми вземания за 10% от стойността им с договори,
които са антидатирани и нищожни, както и прехвърляне на множество активи
на дружеството в негова вреда; че в последния ден от изтичане на
предизвестието й за напускане е начислена фиктивно заплата на Н. Н. в размер
на 181 000 лева за 2016г., без такава да е начислявана ежемесечно и да е
декларирана в НАП и без такъв разход да е реално направен с оглед
начисляването на възнаграждение на двамата управители на дружеството на
ротационен принцип, полученото от нея възнаграждение до май 2016г. и
регистрирането на Недялков пред САК като самоосигуряващо се лице; че в
срока за постановяване на първоинстанционното решение Недялков съставя
доклад на ликвидатор с неистинско съдържание и заличава адвокатското
дружество като субект при наличие на висящ процес за парично вземане,
което е индиция за невярност на счетоводните записи; че видно от ГДД за
2017г. Недялков е декларирал получен заем от дружеството в размер на 130
000 лева при висящо дело за неизплатени ликвидационен дял и текуща
печалба; че напускането на В. Д. като съдружник е фиктивно и направено
единствено с цел ликвидация на дружеството, което се установява от
събраните доказателства; че с влязло в сила решение заличаването на
адвокатското дружество е признато за несъществуващо обстоятелство, като
през периода от заличаването до отмяната му е изтекла давността за
непредявения остатък от процесните вземания; че според разпитаното от
въззивния съд вещо лице при игнориране от баланса на фиктивното
незаконосъобразно начисляване на възнаграждение на Недялков към края на
октомври 2016г. дружеството ще има 30 000 лева текуща печалба. Поддържа,
че по този начин въззивният съд е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила, като не е изложил и ясни мотиви защо
достига до крайния си извод. Сочи още, че мотивите на въззивния съд са
неясни и противоречиви, тъй като приема, от една страна, че е неясна
нормативната уредба относно реда и начина на изчисляване на
ликвидационния дял и текущата печалба, поради което прилага по аналогия
чл.125, ал.3 ТЗ, а от друга страна, че чл.68, ал.3 ЗАдв. се отличава от начина на
определяне на дела на напуснал съдружник по чл.125 ТЗ и при липса на
конкретни разпоредби относно начина на определяне на печалбата следва да
се има предвид счетоводното отчитане на същата. Намира, че от мотивите на

                                       2
съда не става ясно дали текущата печалба се включва в ликвидационния дял,
довело до ощетяването й, доколкото по указания на първоинстанционния съд е
посочила разделно претендирания размер на ликвидационния дял и
претендираната текуща печалба, в резултат на което при установен
ликвидационен дял, от който е част печалбата, надхвърлящ в пъти
претендирания размер, искът за част от печалбата е отхвърлен. Излага довод
за необоснованост на изводите на въззивния съд с оглед несъответствието им
със становището на вещото лице, че ако се игнорира начисленото
възнаграждение в размер на 181 000 лева дружеството ще е с 31 000 лева
печалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният от нея
иск да бъде уважен.
      Ответникът Адвокатско дружество „Недялков“ – в ликвидация, оспорва
касационната жалба. Поддържа, че не е налице допуснато от въззивния съд
нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че всички счетоводни
операции са в съответствие с действащото законодателство, което се
потвърждава от назначените пред двете инстанции експертизи. Поддържа, че
според приетите доказателства извършените сделки са надлежно отразени към
датите на всеки един от договорите за прехвърляне както в счетоводството на
дружеството, така и в счетоводните регистри на дружествата съконтрахенти.
Сочи, че извършените сделки като период предхождат претенцията на ищцата,
която е била и управител на дружеството и е била длъжна да се запознае с
действията му, но не се е възползвала от правото си по чл.74 ЗАдв., нито в
качеството си на съдружник и управител е предявила отменителен иск по
отношение на решения на ОС или иск за нищожност на сделки на
дружеството. Твърди, че възнаграждението на управителя Недялков е
определено с решение на ОС от 29.04.2013г. и е декларирано от дружеството,
като въпросът дали възнаграждението е реално изплатено е неотносим.
Поддържа, че договорът за цесия от 30.06.2016г. не е нищожен на основание
чл.38 ЗЗД и е надлежно осчетоводен от дружеството на същата дата, а
договорът за цесия от 26.07.2016г. също е надлежно осчетоводен на същата
дата и поради датата на сключването им двата договора не попадат в обхвата
на претенцията на ищцата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в
сила.
     С определение № 2228 от 11.07.2025г., постановено по настоящото дело,
е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на

                                    3
въззивното решение в посочената част по процесуалноправния въпрос
относно задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях.
     Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ
отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни
основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема
следното:
      Въззивният съд е приел, че предявеният иск намира правното си
основание в чл. 68, ал.3 ЗАдв. - при прекратяване на участие в адвокатско
дружество съдружникът или неговите наследници имат право на
ликвидационен дял, съответен на дела от дружественото имущество, и на част
от печалбата на дружеството за годината, в която е настъпила причината за
прекратяване на членството. Намерил е за установено, че ищцата е била
съдружник в ответното адвокатско дружество и е прекратила участието си в
същото, като е отправила на 01.08.2016г. писмено тримесечно предизвестие за
напускане на дружеството, чийто срок е изтекъл на 01.11.2016г., и ищцата е
била заличена като съдружник в ответното дружество от регистъра, воден към
СГС по фирменото дело на адвокатското дружество.
      Поради това въззивният съд е достигнал до извод, че ищцата разполага с
правото да поиска от ответното адвокатско дружество стойността на
ликвидационния си дял, съответен на дела от дружественото имущество, и на
част от печалбата на дружеството за годината, в която е настъпила причината
за прекратяване на членството. Изложил е съображения, че нормата на чл.68,
ал.3 ЗАдв. е императивна, доколкото е налице задължение на адвокатското
дружество да й заплати ликвидационен дял, но е възможно в дружествения
договор да бъде уговорен друг начин на неговото изчисляване или на
компенсиране на ищцата, което не е направено в дружествения договор на
ответното дружество. Поради това е приел, че следва да бъде съобразена
законовата уредба и дължимата сума се състои от два компонента, с оглед на
което правилно СГС е казал на ищцата да посочи стойността на
претендираното по двата от тях.
     Въззивният съд е приел, че не следва да обсъжда доводите във
въззивната жалба на ищцата относно целия размер на дела над сумата по
частичния иск. Отбелязал е, че ответникът е обжалвал решението в тази му

                                     4
част, но не е изложил оплаквания относно основателността на претенцията, а
единствено относно отказа на първоинстанционния съд да уважи направеното
от него възражение за прихващане.
Намерил е за приложим при уреждане на имуществените последици от
прекратяването счетоводния баланс към 30.11.2016г. Въззивният съд е
преценил, че при липса на описан в ЗАдв. ред на изчисляване на
ликвидационния дял на напуснал съдружник следва да бъде съобразена и
приложена по аналогия разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ, тъй като и в двата
случая се касае за водене на счетоводство на съответните юридически лица,
което се извършва по нормите на ЗСч и на описаните в този закон периоди от
време, като счетоводните записвания не отразяват по правило финансовото
състояние към точно определена дата (датата на напускане на съдружника).
Приел е, че след изготвянето на съответен финансов отчет и баланс към
30.11.2016г. и във варианта, представен от експертизата пред СГС, и във
варианта, изслушан пред въззивната инстанция (в който са изключени
оспорените от ищцата сделки), се установява основателността на частичния
иск на ищцата за сумата 30 000 лева.
      С оглед основателността на предявения частичен иск въззивният съд е
разгледал заявеното от ответното дружество възражение за прихващане.
Приел е, че от представените доказателства не е доказано по безспорен начин
съществуването на ликвидни и изискуеми вземания на ответника към ищцата
на основанието, на което той твърди, че съществуват. Съобразил е, че според
представеното от ответното дружество платежно нареждане съдружникът Н.
Н. е превел по сметка на ищцата И. К. сумата 77 071,10 лева, като в
платежното нареждане за кредитен превод от 09.03.2015г. е посочено, че
плащането се извършва с основание „по договорка от 28.08.2014г.“ В този
смисъл е намерил за неоснователно твърдението на ответника, че процесната
сума е получена от ищцата без основание. Приел е още, че ответникът не е
доказал уведомяване на ищцата по надлежен начин за извършеното
прехвърляне с договор за цесия 19.01.2017г., тъй като не е доказано
получаването на каквито и да било покани, уведомления и пр., изпратени от
ответника до ищцата. Поради това въззивният съд е споделил извода на
първоинстанционния съд, че от събраните доказателства по делото, преценени
в тяхната съвкупност, не се установяват фактите от значение за твърдяната
изискуемост и ликвидност на насрещните вземания на дружеството -

                                    5
ответник, и възражението за прихващане следва да бъде оставено без
уважение.
      Въззивният съд е приел за неоснователен иска за заплащане на сумата 6
000 лв., предявен като частичен от текущата печалба на дружеството за 2016г.
Посочил, че чл.68, ал.3 ЗАдв. се отличава от начина на определяне на дела на
напуснал съдружник по чл.125 ТЗ, като предвижда, че освен ликвидационен
дял от имуществото на дружеството, на напусналия съдружник се дължи и
част от печалбата за съответната година, без да са налице конкретни
разпоредби относно начина на определяне на тази печалба. Намерил е, че
доколкото адвокатското дружество води счетоводство по реда на ЗСч и
отчетността на неговите приходи и разходи се подчинява на този закон, в
случая следва да се има предвид счетоводното отчитане на същата. Посочил е,
че съобразно заключението на вещото лице, изслушано пред въззивната
инстанция, по отношение на изчисляването на дела от печалбата следва да се
вземе предвид, че собственият капитал като израз на нетната стойност на
имуществото на предприятието /разликата между активи и привлечен
капитал/ съдържа в себе си и печалбата за текущия период или е повлиян от
загубата за периода. Дял от печалбата за периода ще се изчислява, в случай че
в собствения капитал не е включена текущата печалба като резултат за
текущия период, която хипотеза е възможна при положение, че не е направено
счетоводно приключване за текущия период до съставяне на баланс за същия.
Добавил е, че в конкретния случай следва да се отчита, че преизчисленият
финансов резултат по предложения алтернативен вариант за периода до
30.11.2016г. е загуба в размер на 211 х. лв., което прави ликвидационния дял от
печалбата при посочените преизчисления да е равен на нула. Във връзка с
довода на ищцата, че ако бъдат изключени начислените възнаграждения за
минал период на Н. Н. в размер на 181 905,76 лева, финансовият резултат на
дружеството ще бъде печалба, въззивният съд се е позовал на обясненията на
вещото лице Божилова, дадени в съдебно заседание. Посочил е, че според
вещото лице текуща печалба е разликата между начислените приходи и
разходи в дружеството, минус удържания корпоративен данък за определен
период, като за периода от 01.01.2016г. до 30.11.2016г. при определяне на
текущата печалба е изключило от разходите начислените възнаграждения на
управителя Недялков за предходна година (сумата 68 000 лева) и е включило
само тези за 10 месеца на 2016г. и при това алтернативно изчисление отново

                                      6
ликвидационният дел от печалбата е равен на нула, тъй като финансовият
резултат е загуба. Изложил е съображения, че макар в чл.68, ал.3 от ЗАдв. да е
формулирано отделно правото на напускащия съдружник да получи част от
печалбата и отделно право на ликвидационен дял от имуществото на
дружеството, в случай че дружеството има повече задължения за съответния
период, отколкото реализирана печалба, не може да се признае право на
съдружника да получи само дял от печалбата, без съответно на дела си да
участва в загубите (задълженията) на дружеството.
     По процесуалноправния въпрос:
      Във връзка с приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна
практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав
Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на
ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, I т.о.,
решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, II т.о., решение №
263/24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №
111/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по
реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че
непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на
материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната
инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения
на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на
установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане
на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство
въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите
на чл.235, ал. 2 и чл.236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи
по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на
страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1
ГПК.
     По основателността на касационната жалба:
     Въззивният съд е постановил решението си в противоречие с
формираната практика по поставения процесуалноправен въпрос, което
обуславя неправилност на обжалваното решение, налагащо неговата отмяна.
Тъй като не се налага събиране на други доказателства, делото следва да бъде
решено по същество от настоящата инстанция.


                                       7
     Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 ЗАдв. при прекратяване на участие
в адвокатско дружество съдружникът има право на ликвидационен дял,
съответен на дела от дружественото имущество, и на част от печалбата на
дружеството за годината, в която е настъпила причината за прекратяване на
членството. По предявения от ищцата иск за ликвидационен дял е
постановено осъдително решение, което е влязло в сила поради недопускането
му до касационен контрол, с оглед на което предмет на разглеждане в
настоящото производство е само претендираното от ищцата вземане за част от
печалбата на дружеството. Съгласно изричната законова уредба възникването
на това вземане не е обусловено от волята на органите на дружеството, а
единствено от наличието на печалба, определена съобразно действащите
Закон за счетоводството и относимите счетоводни стандарти. Настоящият
състав намира, че припадащият се на напускащия съдружник дял от печалбата
следва да бъде определен съобразно счетоводния баланс на дружеството към
момента на прекратяване на членството, въз основа на който се определя и
вземането му за ликвидационен дял. По този начин, от една страна,
финансовите последици от прекратеното участие се уреждат по баланса на
дружеството към един и същи момент, а от друга страна, така определената
текуща печалба отразява личния принос на съдружника за постигане на
финансовия резултат на дружеството, обосноваващ правото му на дял от нея.
      В настоящия случай изявлението на ищцата за прекратяване на
участието й в ответното дружество е получено на 01.08.2016г., поради което и
съгласно чл.72, ал.1 ЗЗД прекратяването на членството й е настъпило на
01.11.2016г.
     Според приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-счетоводната експертиза финансовият резултат на ответното
дружество за периода от 01.01.2016г. до 01.11.2016г. е загуба в размер на 291
950 лева. Ищцата е оспорила част от отразените в отчета за приходите и
разходите и баланса на дружеството разходи с твърдението, че отразената
загуба е фиктивна и не почива на реални сделки и хронологично
осчетоводяване, както и че записите в счетоводството са антидатирани и не
отразяват реални сделки.
     С оглед направеното от ищцата оспорване във въззивното производство
е допусната повторна съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението


                                     8
на тази експертиза, изготвена въз основа на преизчислен от вещото лице отчет
за приходи и разходи за периода 01.1.2016г. – 30.11.2016г., се формира текущ
финансов резултат загуба, но в намален размер, равен на 69 хил. лева.
Посочено е, че с новата загуба, получена въз основа на преизчислените суми,
съобразявайки отражението на промените в съответните активи и пасиви, е
изготвен и преизчислен и съкратен баланс към 30.11.2016г., като изключените
разходи водят до подобрение на резултата /намаляване на загубата от 303 хил.
лева на 69 хил. лева/. В заключението е посочено, че поради недостатъчна
документална обоснованост и невъзможност да бъде идентифициран
конкретният предмет на сделките не следва да се признават за приходи и
разходи за счетоводни цели и са елиминирани при изчисленията сумите по
следните фактури: фактура № 1477 от 24.11.2016г. за продажба на офис
мебели и оборудване на стойност 4000 лева без ДДС, издадена от
адвокатското дружество на „КНД Партнершип” ООД /елиминирани разходи
от група Други разходи по ОПР в размер на 12 731,68 лева, елиминирани
приходи от продажби - 4000 лева/; фактура № 257 от 05.10.2016г. за получена
услуга на стойност 7200 лева без ДДС, издадена от „Болкан Асет
Мениджъмнт” ЕООД на адвокатското дружество /елиминирани разходи от
група Разходи за външни услуги по ОПР в размер на 7200 лева/; фактура №
1461 от 22.10.2016г. за продажба на стоки на стойност 6762,74 лева без ДДС,
издадена от адвокатското дружество на Н. Недялков /елиминирани разходи от
група Други разходи по ОПР в размер на 13 655,23 лева, елиминирани
приходи от продажби – 6762,74 лева/. Вещото лице е посочило още, че в
преизчисления отчет са елиминирани разходи/загуби от продажба на вземания
от клиенти по следните договори: договор за цесия от 30.06.2016г. с цесионер
„Болкан Асет Мениджмънт” ЕООД, договор за цесия от 26.07.2016г. с
цесионер Н. Н., договор за цесия от 02.10.2016г. с цесионер „Болкан Асет
Мениджмънт” ЕООД и договор за цесия от 02.10.2016г. с цесионер Н. Н..
      В противоречие с постоянната практика по процесуалноправния въпрос,
обусловил допускане на касационен контрол, въззивният съд не е изпълнил
задълженията си по чл.236, ал.2 ЗЗД и не е обсъдил доводите на ищцата, че
отразените разходи/загуби във връзка със сключените договори за цесия, както
и разходите за възнаграждение на управителя Недялков в размер на 184 010,17
лева, не следва да се вземат предвид. В тази връзка ищцата е изложила
твърдения, че договорите за цесия са антидатирани и изготвени за целите на

                                     9
процеса, както и са нищожни поради сключването им без решение на ОС на
дружеството при договаряне от страна на управителя сам със себе си, а
възнаграждението на Недялков, с което е намалена печалбата на дружеството,
не е дължимо, като тези счетоводни записи са направени, за да се намали
финасовият резултат на дружеството и тя да бъде лишена от правото си на
ликвидационен дял и дял от текущата печалба.
     Настоящият състав, като съобразява всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност, в това число действията на ответното
дружество по осчетоводяване на разходи в периода на отправеното
предизвестие по чл.68, ал.1, т.5 ЗАдв. и действията по заличаване на
дружеството в хода на настоящото исково производство след постановеното
осъдително първоинстанционно решение, като това заличаване е признато за
несъществуващо обстоятелство с влязло в сила решение, намира доводите на
ищцата за основателни.
      По сключените четири договора за цесия ответното дружество като
цедент е прехвърлило свои вземания за цена в размер на 10% от стойността на
вземанията, като по този начин е кумулирана загуба за дружеството в размер
общо на 137 947 лева. Четирите договора са сключени от ответното дружество
чрез управителя му Н. Н., като приобретател по два от сключените договори е
последният в качеството му на физическо лице, а приобретател по другите два
договора е „Болкан Асет Мениджмънт” ЕООД, представлявано от Н. Н. като
пълномощник. От вписванията по партидата на „Болкан Асет Мениджмънт”
ЕООД се установява, че на 14.11.2016г. Н. Н. и В. Д. /останалите след
напускането на ищцата двама съдружници в ответното адвокатско дружество/
са придобили всички дялове от капитала на търговското дружество. Във
връзка с довода на ищцата за антидатиране на представените договори и
изготвянето им за целите на настоящия процес следва да се вземе предвид, че
сключените на 30.06.2016г. и 26.07.2016г. договори за цесия са осчетоводени в
адвокатското дружество едва на 02.10.2016г., видно от представената по
делото хронология на сметка 609, т.е. след датата на получаване на
предизвестието на ищцата за прекратяване на участието й в ответното
дружество и през последния месец преди изтичането му. Представените от
ответника удостоверение от 22.01.2019г., издадено от управителя на „КНД
Партнершип” ООД /с предишно наименование „Болкан Асет Мениджмънт”/,
относно датата на осчетоводяване от това дружество на договорите за цесия от

                                     10
30.06.2016г. и 02.10.2016г., и удостоверение от изпълнителния директор на
„Глобъл Комюникейшън Нет” АД от 22.01.2019г. относно датите на
получаване на уведомления за договорите за цесия от 26.07.2016г. и от
02.10.2016г. са оспорени от ищцата по отношение на съдържанието им. Тези
документи имат характера на частни свидетелстващи документи, изхождащи
от трети лица, и не се ползват с материална доказателствена сила, а следва да
бъдат ценени в съвкупност с всички доказателства по делото. С оглед на това
и при липса на ангажирани други убедителни доказателства, настоящият
състав приема за недоказано сключването на договорите от 30.06.2016г. и
26.07.2016г. на посочените в тях дати, т.е. преди датата на получаване на
предизвестието на ищцата за прекратяване на участието й в ответното
дружество. Съвкупната преценка на така установените факти, в това число на
същественото несъответствие между стойността на престациите на
договарящите страни във вреда на адвокатското дружество и на ищцата като
съдружник в него, обуславя извод за основателност на довода на ищцата, че
четирите договора за цесия и счетоводните записи въз основа тях са
извършени с цел кумулиране на загуба в размер общо на 137 947 лева и
лишаване от правото й да получи дял от текущата му печалба, поради което са
й непротивопоставими и не следва да се вземат предвид при определяне на
финансовия резултат на дружеството, без за това да е необходимо
установяване нищожност на договорите по исков ред.
      Основателен е и доводът на ищцата, че при определяне на финансовия
резултат на ответното дружество не следва да се взема предвид в цялост и
осчетоводеният от него разход за възнаграждение на Н. Н. за 16 месеца по
договор за възлагане на управлението. От заключенията на съдебно-
счетоводните експертизи се установява, че към 01.11.2016г. ответникът е
осчетоводил разход за възнаграждение на Недялков в размер на 181 905,76
лева, като видно от представената по делото хронология на сметка 604,
осчетоводяването е извършено на 31.10.2016г., един ден преди изтичане на
отправеното от ищцата предизвестие за прекратяване на участието й в
ответното дружество. От събраните по делото доказателства се установява, че
до 10.10.2016г. са били вписани като управители на ответното адвокатско
дружество ищцата И. К. и Н. Н., като на 10.10.2016г. тя е била освободена като
управител с решение на общото събрание на съдружниците. Установява се
още, че до извършеното на 31.10.2016г. осчетоводяване на посочения разход

                                     11
адвокатското дружество е изплащало възнаграждение на един управител. От
приетите в първоинстанционното производство доказателства е видно, че в
периодите м.11.2012г. – м.04.2013г. и м.07.2015г. – м.05.2016г. ищцата К. е
получава възнаграждение и е била осигурявана в ответното дружество, а в
периода м.05.2013г. – м.06.2015г. Н. Н. е получавал възнаграждение и е бил
осигуряван в ответното дружество. Установява се още, че през 2016г.
ответното дружество е декларирало пред НАП Н. Н. като осигурявано лице
единствено за периода от 01.10.2016г. до 31.10.2016г., както и че е начислило
еднократно осигуровка за това лице върху максимален осигурителен доход
2600 лева. По делото не са представени доказателства за изплащане на
определеното възнаграждение, като с протокол за прихващане от 31.10.2016г.
е извършено прихващане между вземане на Н. Н. за възнаграждение и
вземания на адвокатското дружество до размер на сумата 17 607,03 лева. С
годишната си данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ Н. Н. е декларирал
доход от трудово правоотношение в размер на 19 563,37 лева и доход от
допълнителна стопанска дейност по чл.29 ЗДДФЛ в размер на 17 829,15 лева.
С оглед така установените обстоятелства настоящият състав намира, че
извършеното от ответника в деня преди изтичане на срока на отправеното от
ищцата предизвестие за напускане на дружеството осчетоводяване на
задължения за възнаграждение по договор за управление на Н. Н. за 15 месеца
– за периода до 01.10.2016г., не съответства на установените по делото факти,
поради което не следва да се взема предвид при определяне на финансовия
резултат на дружеството. С оглед обсъдените доказателства следва да се
вземе предвид единствено разход за възнагражение за периода 01.10.2016г. -
31.01.2016г. в размер на 11 369,11 лева.
      Основателен е и доводът на ищцата, че от осчетоводените разходи на
дружеството следва да бъде изключен и този по фактура № 261 от 01.11.2016г.
за 4000 лева с ДДС, издадена от „КНД Партнершип” ООД. Фактурата е
издадена на основание договор за административно обслужване от
01.11.2016г. между адвокатското дружество, в качеството му на възложител, и
„КНД Партнершип” ООД, в качеството му на изпълнител. С оглед
обстоятелството, че разходът е направен в изпълнение на договор, сключен
след прекратяване на членството на ищцата в дружеството, този разход не
следва да се взема предвид при определяне на финсовия му резултат.


                                     12
      В допълнение следва да се отбележи, че всички посочени разходи и
загуби са осчетоводени от ответното дружество през последния месец на
отправеното от нея предизвестие за прекратяване на членството, независимо
от периода, за който се отнасят.
      С оглед приетото във въззивното производство заключение на съдебно-
счетоводната експертиза и поясненията, дадени от вещото лице Таня
Божилова в с.з. на 16.11.2013г., в случай на елиминиране на загубите от
продажба на вземания по обсъдените по-горе четири договора за цесия и на
разходите за възнаграждение по договор за управление за 2015г. е налице
загуба в размер на 69 хил. лева. Следователно, ако от осчетоводените
задължения бъдат приспаднати и разходите за възнаграждения по договор за
управление за периода от 01.01.2016г. до 30.09.2016г. в размер на 102 321,99
лева /9 месеца по 11 369,11 лева/ и по фактура № 261 от 01.11.2016г. за 4000
лева, би била налице текуща печалба в размер на 37 321,99 лева, която след
приспадане на данък печалба възлиза на 33 589,79 лева. С оглед дела на
ищцата в адвокатското дружество в размер на 42% припадащата й се част от
тази печалба възлиза на 14 108,71 лева, а данъкът по чл.46, ал.3 ЗДДФЛ
възлиза на 705,44 лева. Доколкото съгласно баланса, въз основа на който е
определен припадащият се на ищцата ликвидационен дял, е отчетена текуща
загуба, изчислената по-горе текущата печалба не е включена в собствения
капитал на дружеството, а същият се явява положителна величина поради
неразпределена печалба за предходна година. Следователно припадащият се
на ищцата дял от текущата печалба не е включен в определения
ликвидационен дял.
     По изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният
от ищцата частичен иск за сумата 6000 лева е основателен и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
     Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на
касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да
бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата частичен иск с правно
основание чл.68, ал.3 ЗАдв. за сумата 6000 лева, вместо което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 6000 лева, равняващи се


                                     13
на 3067,75 евро, представляваща дял от текущата печалба на Адвокатско
дружество „Недялков” – в ликвидация, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.01.2017г. до окончателното плащане.
      При този изход на спора на ищцата следва се дължат в цялост
направените по делото разноски за трите инстанции в размер общо на 2910
лева, от които 2040 лева – за първоинстанционното производство, 720 лева –
за въззивното производство и 150 лева – за касационното производство. С
оглед на това и при съобразяване на присъдените с първоинстанционното
решение разноски в размер на 1950 лева на ищцата следва да се присъдят още
960 лева, равняващи се на 490,84 евро. На основание чл.38, ал.2 ЗА на
пълномощника на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред въззивната
инстанция и пред касационната инстанция в размер на 1000 лева са всяка от
тях или общо 2000 лева, равняващи се на 1022,58 евро.
     С оглед изхода на спора на ответника не следва да се присъждат
разноски.
     Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на
Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

                                 РЕШИ:

     ОТМЕНЯ решение № 10002 от 17.01.2024г. по гр.д. № 60/2020г. на
САС,112 състав, изменено с определение № 10011 от 25.04.2024г., в частта, с
която е потвърдено решение № 3772 от 23.05.2019г. по гр.д. № 367/2017г. на
СГС, I-13 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Я. К. против
Адвокатско дружество „Недялков“ – в ликвидация частичен иск за сумата
6000 лева, представляваща текуща печалба на ответното дружество за 2016г.,
и И. Я. К. е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Недялков“ – в
ликвидация разноски за първоинстанционното производство в размер на
238,33 лева, както и в частта, с която И. Я. К. е осъдена да заплати на
Адвокатско дружество „Недялков“ – в ликвидация разноски за въззивното
производство в размер на 900 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
    О С Ъ Ж Д А Адвокатско дружество „Недялков” – в ликвидация,
БУЛСТАД 176048408, съд. адрес: гр. София, бул. „Генерерал Едуард И.


                                     14
Тотбелен” № 71-73, ет.1, офис 1 да заплати на И. Я. К., съд. адрес: гр. София,
бул. „Македония” № 4, ет.5, офис 14, чрез адв. М. Л. сумата 3067,75 евро /с
левова равностойност 6000 лева/, представляваща дял от текущата печалба за
2016г. на Адвокатско дружество „Недялков” – в ликвидация, по предявен от И.
Я. К. частичен иск с правно основание чл.68, ал.3 ЗАдв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.01.2017г. до окончателното плащане.
     ОСЪЖДА Адвокатско дружество „Недялков” – в ликвидация, да
заплати на И. Я. К. сумата 490,84 евро /с левова равностойност 960 лева/ -
разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
     ОСЪЖДА Адвокатско дружество „Недялков” – в ликвидация да
заплати на адв. М. Орлинов Л. сумата 1022,58 евро /с левова равностойност
2000 лева/ - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за безплатно
процесуално представителство пред въззивната и пред касационната
инстанция.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     15