Практика · Върховен касационен съд · 22 Май 2026
Задължение на съда да обсъди доказателствата на двете страни за извънреден труд
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Работник предявява иск срещу работодателя си за заплащане на положен извънреден труд като охранител и за обезщетение за забава. Въззивният съд уважава претенцията, но игнорира представените от работодателя договори за охрана и възражения за реално отработеното време. Върховният касационен съд отменя решението и връща делото за ново разглеждане, като изисква назначаване на нова експертиза съобразно доказателствата и на двете страни.
Какво приема съдът
Принципът за равенство на страните задължава съда да обсъди всички допустими доказателства, твърдения и възражения на двете страни, като при необходимост служебно възложи допълнителна експертиза за пълно изясняване на спора.
Приложени разпоредби
- чл. 9 ГПК
- чл. 10 ГПК
- чл. 235, ал. 2 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 293 ГПК
- чл. 143 КТ
- чл. 262 КТ
- чл. 86 ЗЗД
- чл. 52, ал. 5 ЗЧОД
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
извънреден трудравенство на странитесчетоводна експертизаохранаработно време
Текстът на акта
РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. София, 22.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста
година в следния състав:
Председател: Мария Иванова
Членове: Даниела Стоянова
Бисера Максимова
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело
№ 20258002103172 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на „А. г.“ Е., [населено място]
срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна/ ОС/ по гр.д. №214/25 г.
Обжалването е допуснато поради твърдяната от касатора очевидна
неправилност на въззивното решение вследствие нарушаването на основния
принцип за равенство на страните по чл.9 ГПК, като процесуалният закон не е
приложен еднакво спрямо тях със спазване на относимите към този принцип
процесуални правила. Външно от мотивите на въззивното решение, без
навлизане в съществото на спора, е видно, че представените от ответника по
иска доказателства и доводите и възраженията му във връзка с тях и срещу
представените от ищеца доказателства и неговите твърдения и доводи не са
обсъдени от въззивния съд, както изисква процесуалният закон в основните си
начала - чл. 9 и 10 ГПК и допълващите ги разпоредби на чл.172, чл.193,
чл.202, чл.235, ал.2 ГПК и др.
В жалбата и в съд. заседание касаторът, чрез адв. Т., излага подробни
оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на
1
въззивното решение, моли за отмяната му и постановяване на ново решение
за отхвърляне на иска.
Ответникът по жалба Д. Д. я оспорва в писмен отговор, подаден чрез адв. Е. и
моли да бъде оставено в сила обжалваното въззивно решение.
ВКС като разгледа жалбата, намира следното: С въззивното решение е уважен
предявеният от Д. Д. срещу касатора иск по чл.262 КТ за сумата от 17 301,77
лв., представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
периода 1.01.20 – 31.08.21 г., ведно със законната лихва; уважен е и искът по
чл.86 ЗЗД за сумата 1570,07 лв., мораторна лихва за посочения период върху
присъдената главница.
За да уважи иска по чл.262 КТ, въззивният съд се е позовал на
показанията на св. З., работил заедно с ищеца през исковия период на
процесния обект Морски и пристанищен комплекс „Л.“. Приел е, че тези
показания кореспондират с представените с исковата молба графици –л.11-14
РС, неоспорени от ответното дружество. Назначената ССчЕ е констатирала
липсата на специална книга за отразяване на извънредния труд в ответното
дружество, но това според въззивния съд не доказва, че няма извършена
работа в някоя от хипотезите на чл.143 КТ. Според вещото лице въз основа на
твърденията на ищеца дължимите възнаграждения за положен извънреден
труд през исковия период са в размер на 17 301,77 лв., а мораторната лихва –
1570,07 лв. Положеният извънреден труд е установен, според мотивите на
въззивното решение, след конкретна преценка на становищата и доводите на
страните и събраните по делото доказателства. В мотивите на въззивното
решение са описани, но не са обсъдени във връзка с решаващите изводи на
съда по съществото на спора, представените от ответника по иска на л.38 и сл.
от делото писмо до ГДНП, договор и анекс за охрана на М. „Л.“, на чието
съдържание се позовава сега касаторът.
Във връзка с основанието, на което е допуснато обжалването : В практиката на
ВКС, напр. ТР №4/23.11.22 по т.д. №4/21 г. ОСГК е прието, че принципът на
равнопоставеност изисква всяка от страните да разполага с равни права, за да
защити в процеса материалните си права съобразно процесуалната роля, която
заема. Съдът следва да им осигури равна възможност, за да упражнят
предоставените им права, както и да прилага закона еднакво спрямо всички –
чл.9 ГПК. В р. по гр.д. №1555/20 г. на трето г.о. е посочено, че с оглед
принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес (чл. 9 ГПК),
2
нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК задължават съда да обсъди
всички доказателства, доводи и възражения на страните, като каже кои факти
приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и коя е
приложимата правна норма. В ТР №6/13 г. т.11 е прието, че с оглед принципа
на равнопоставеност по чл.9 ГПК страните имат равно право на защита и
състезателност. Указанията, които дава съда, следва да се извършват в
рамките, поставени с разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и 3 от новия ГПК
и при съблюдаване изискванията на чл. 9 за равни възможности на страните да
упражняват предоставените им права и чл. 10, като съдът съдейства на
страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на
делото. Оказваното съдействие на страните по посочените разпоредби трябва
да има за адресат и двете страни по спора, а не едната да е в привилегировано
положение спрямо противната – р. по гр.д. №3555/08 г. на четвърто г.о.. При
преценката дали са необходими специални знания съдът трябва да се съобрази
с принципите за равенство на страните/чл. 9 от ГПК/ и установяване на
истината /чл. 10 от ГПК/ - р. по гр.д. №4696/22 г. на трето г.о.
С оглед тази характеристика на принципа за равенство на страните по чл.9 от
ГПК и допълващите го процесуални разпоредби, по същество на касационната
жалба ВКС намира следното:
В исковата молба ищецът Д. Д. е посочил, че мястото му на работа
е М. „Л.“, [населено място] и там за времето от 1.01.20 г. до 31.08.21 г. е
полагал извънредния труд, чието заплащане претендира. В отговора на
исковата молба ответникът е възразил, че за времето от 1.01.20 до 1.07.20 г. не
е охранявал М. „Л.“; в сключения на 25.06.20 г. договор с М. „Л.“и анекса към
него е посочено сменно работно време при охрана на М., като от 1.01.21 г. се
заличава дневната охрана и остава само нощната за времето от 18 до 6 часа на
следващия ден. Към отговора са представени и приети от
първоинстанционния съд уведомление на ответника по чл.52, ал.5 от ЗЧОД до
директора на ГДНП, договор от 25.06.20 г. за осъществяване на физическа
охрана, сключен с М. „Л.“ и анекс към него от 31.12.20 г. Тези писмени
доказателства не са оспорени от ищеца, за разлика от представените от ищеца
графици и таблици, които са оспорени с отговора на исковата молба.. Св. З. е
посочил, че знае от ищеца, че е работил в ответното дружество от 2020 г. до
август 2021 г. Той работил с него на обект М. „Л.“ от 1.01.21 г. до м. юни на
2021 г. Работили на смени – от 19 ч. до 7 ч. сутринта, по 12 ч., а в събота,
3
неделя и почивните дни – по 24 ч. Били само двамата. Св. К. е посочил, че е
работил на обекта М. „Л.“ през 2020-21 г., но не може да конкретизира
времето. Представените от ищеца графици за работа на обект М. „Л.“ са само
за 2021 г. В таблицата – стр.1 е отразен и периодът 1.01.2020 г. -31.12.2020 г.
При тези данни с оглед принципа за равенство на страните при установяване
на значимите за спора факти, на в.л. счетоводна експертиза е следвало да се
възложи и служебно от съда/ ТР №1/13 г. ОСГТК/ изготвянето на
допълнителен вариант за положения извънреден труд, съобразно
представените от ищеца доказателства, но и на работното време за охрана на
М. „Л.“ /помесечно и подневно/, съобразно представените към отговора на
исковата молба от ответника договор от 25.06.20 г. и анекс към него. При
разрешаване на спора тези доказателства следва не само да се изброят, но и да
се обсъдят наред с другите по делото и допълнителния вариант на
заключението и така съдът обосновано/ като прецени всички представени от
страните доказателства и оспорването им/ да се произнесе по иска, отчитайки
твърденията, доказателствата, възраженията и доводите и на двете страни.
Въззивното решение е неправилно – необосновано и постановено при
съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на спора от
фактическа страна, следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд
за ново разглеждане с извършване на допълнителна експертиза, според
посоченото по- горе.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето гр.отд.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д.
№214/25 г. от 8.04.25 г. в частта по иска за възнаграждение за извънреден труд
в размер на 17 301,77 лв. за периода 1.01.20 – 31.08.21 г. и законната лихва
върху възнаграждението за същия период в размер на 1570,07 лв.
Връща делото на въззивния ОС Варна за ново разглеждане в
отменената част.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
4
2. _______________________
5
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.