Намаляване на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                       № 237
                               гр. София, 14.04.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Веска Райчева
                                 Членове:     Геника Михайлова
                                              Златина Рубиева

при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело №
20258002104091 по описа за 2025 година
      Производството е по чл. 290 ГПК
       Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 149/07.08.2025г.
по в.гр.д. № 288/2025 г. на АС – Пловдив, с което е уважен частично иск по чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ.
      Допуснато е касационно обжалване по въпроса: за задължението на съда да извърши
преценка на всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства от значение за
точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и за наличието на
причинно-следствена връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените
вреди и как следва да се определи съдържанието на понятието "справедливост", изведено в
принцип при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
       Жалбоподателя - Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си
представител, излага съображения, че постановеното въззивното решение е необосновано и
съдът е допуснал нарушения на материалния закон и е присъдил прекомерно обезщетение.
      Ответникът в касационното производство - С. Г. И., чрез процесуалния си
представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
      Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., , приема за установено следното:


                                            1
       Въззивният съд , като е отменил частично решение № 104/20.03.2025 г. по гр.д. №
312/2024г. на ОС - Пазарджик , е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати
на С. Г. И. сумата в размер на 80 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от водено срещу него наказателно производство по НОХД № 857/2014 г.
на СНС и ВНОХД № 207/2021 г. на АСНС, за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.
2 и 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК на основание чл. 2, ал.1, т.1 и т.3 ЗОДОВ.
        В останалите си части въззивното решение е влязло в законна сила – по арг. на чл.
296, т.2 ГПК.
       Установено е, че на 08.06.2011 г., на основание чл. 219, ал. 2 НПК, ищецът С. И. е
привлечен като обвиняем по ДП № 9-П/11 г. на СО при СГП, пр. рег. № 4-671/2011 г. на СГП,
образувано срещу неизвестни длъжностни лица за престъпление по чл. 302, т. 1, пр.
предпоследно и т. 2 вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това че в периода
март - май 2011 г. в качеството на длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР /държавен служител/ - полицай категория „Г“- II, полицейски инспектор VI степен,
група „Престъпления по пътищата“, отдел „Криминална полиция“ в ОДМВР - Пазарджик,
ръководил организирана престъпна група /ОПГ/ по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК -
структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в
страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години.
       Съдът е приел, че наказателното производство при привличането му като обвиняем,
ищецът е бил задържан за 72 часа, след което е бил с мярка за неотклонение задържане под
стража около 5 месеца и половина. Посочено е, че тази мярка е заменена с парична гаранция
от 3000 лв. за времето от 21.11.2011г. до 25.07.2013г.
        Съдът е изтъкал, че след внасяне на обвинителния акт е образувано НОХД №
857/2014 г. на СНС, по което са проведени 30 съдебни заседания, в които ищецът е взел
участие, като е производството е приключило с постановяването на присъда от 28.11.2016 г.,
с която ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК и чл. 302, т. 1, пр. предпоследно във вр. чл. 301, ал.
1, пр. 2, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Впоследствие оправдателната присъда е протестирана
от прокуратурата и е образувано ВНОХД № 42/2017 г. на АСНС, по което са проведени 9
съдебни заседания, и с присъда № 5 от 11.05.2018 г. е отменена първоинстанционната
присъда в частта, с която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и 4 вр. ал. 2 вр. чл. 54 от НК, като е осъден на 4 години лишаване от свобода
при първоначален общ режим, оправдан е за ръководене на ОПГ по чл. 321, ал. 1, пр. 2 от НК
и е потвърдена присъдата на СНС в останалата й част. С решение № 166 от 10.05.2021 г. на
ВКС по н. д. № 621/20 г., III н. о., новата присъда от 11.05.2018 г. на АСНСН по ВНОХД №
42/2017 г., с която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 321, ал.
3 от НК и по чл. 302, т. 1, вр. чл. 26 от НК е отменена и делото е върнато за ново
разглеждане. С присъда №2 от 23.06.2023 г. по ВНОХД № 207/2021 г. на АСНС,
първоинстанционната присъда, с който ищецът е признат за невиновен и оправдан по

                                                2
повдигнатите му обвинения по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК, е потвърдена.
По делото са проведени 15 о.с.з. От материалите по делото не се установява постановената
присъда № 2 от 23.06.2023 г. по ВНОХД № 207/2021 г. на АСНС, в частта спрямо ищеца, да е
протестирана от прокуратурата, поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила
с изтичане на срока за обжалване и протест пред ВКС (15 –дневен от датата на
постановяването), т.е. на 11.07.2023 г.
       За да определи размера на справедливото заместващо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в следствие на незаконно повдигнато обвинение е взета предвид,
общата продължителност на наказателното производство проточило се общо 12 години в
досъдебната и съдебната фази; взет е предвид периода в който на ищецът е наложена най –
тежката мярка за неотклонение /задържане под стража/ около 6 месеца, както и периода в
който му е била наложена по – лека мярка за процесуална принуда – парична гаранция/за
период от около 1 година и 8 месеца/; взети са предвид лишите битови условия в
следствения арест; взета е предвид тежестта на повдигнатото обвинение по чл. 321, ал. 3, пр.
2 и 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК - тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК - с предвидено наказание
лишаване от свобода от 5 до 15 години; участието на ищеца в проведените 55 съдебни
заседания в СНС, АСНС и ВКС, при което се е налагало да пътува от Пловдив до София,
широко медийно отразяване на процеса против ищеца и другите подсъдими.
       Съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, които сочат, че воденото
срещу ищеца наказателно производство му се отразило изключително тежко психически,
както и на кариерата му в МВР и на контактите в социална му среда.
      Въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 80 000 лева репарира
претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение.
      Допуснато е касационно обжалване по въпроса: за задължението на съда да извърши
преценка на всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства от значение за
точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и за наличието на
причинно-следствена връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените
вреди и как следва да се определи съдържанието на понятието "справедливост", изведено в
принцип при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
       В практиката на ВКС, застъпена и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение
от 4.02.2013 г., по гр. д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че
обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени
права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от
формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при
търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно наказателно преследване.
Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат

                                              3
посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите
когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги
уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. по описа на ВКС,
ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1568/2011 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.,
в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо,
както и да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за
всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло
приложима постановката на т. 11 ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства
обусловили и причинна връзка на незаконното наказателно преследване с причинените
вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52
ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ изисква да се
отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и
може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на
правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на
подлежащите на обезщетяване.
       При така дадения отговор на поставения за разглеждане въпрос настоящият състав
намира, че решението на въззивния съд в обжалваната му част е постановено в
противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. Настоящата инстанция
следва да постанови решение по съществото на спра, тъй като не са налага извършване на
нови съдопроизводствени дйствия.
       Настоящият състав намира, че в случая въззивният съд не е отчел в достатъчна
степен факта, че ищецът сам се е поставил в положение срещу него да бъде проведено
наказателно преследване, както и че същото макар и да е приключило за период от около 12
години и приключило на първа инстанция на 28.11.2016г., като същият е признат за
невиновен.
       Въззивният съд не е отчел в съвкупност обстоятелствата, сочещи че наказателното
производство не е въздействало сериозно на здравето на ищеца, не е застрашило значително
личната свобода, доколкото му е била наложена принудителна мярка за неотклонение
задържане под стража на 08.06.2011 г., но същата на 21.11206г е била изменена в най-леката
такава - парична гаранция в размер на 3 000 лева. Не е взет предвид и факта, че не само
наказателното производство е въздействала негативно на авторитета и професионалната
реализация на ищеца, доколко по делото е установено, че същият е имал три предходни
дисциплинарни наказания, както и че срещу него е водено и друго наказателно
производство. Всички тези обстоятелства сочат по-скоро на обичайни вреди от воденото
наказателно производство, а не на значителни такива както е приел въззивния съд.
       Предвид изложеното, отчитайки тежестта на повдигнатото обвинение, личността на
увредения и продължителността на воденото наказателно производство съставът на ВКС
счита, че сумата от 20451,68 евро /с левова равностойност от 40 000 лева/ е справедливият
размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди. Този размер на обезщетението

                                               4
съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и
продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства,
които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с
по-силен интензитет от обичайните. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при
наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди и се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при
наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
      Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване за разликата
над 40 000 лева до 80 000 лева/40 903,35 евро/ и искът следва да бъде отхвърлен над този
размер.
      В останалата си част, с която искът е уважен за сумата от 20 451,68 евро
/превалутирана по чл. 12 ЗВЕРБ сума от 40 000 лв. / решението следва да се остави в сила.
       Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал.2 в полза на
адв.С. Г. Я. следва да се присъди сума в размер на 1278,23 евро /равностойност на 2500лева/,
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ пред ВКС.
      Предвид изложените съображения, съдът
                                            Р Е Ш И:
      ОТМЕНЯ решение № 149/07.08.2025г. по в.гр.д. № 288/2025 г. на АС – Пловдив В
ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Прокуратурата на Република България e осъдена да заплати на С. Г.
И. сумата над 40000 лева /20451,68 евро / до 80000лева /40 903,35 евро /обезщетение за
неимуществени вреди претърпени от незаконно наказателно преследване, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА
      ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. И. иск срещу Прокуратурата на Република България
за сумата над 40000 лева /20451,68евро / до 80000лева /40 903,35 евро /обезщетение за
неимуществени вреди претърпени от незаконно наказателно преследване, ведно със
законната лихва, считано от 11.07.2023г до окончателното изплащане на сумата.
        ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта му, с която предявения от С. Г. И. по чл.
2, ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България е уважен за сумата от 40000
лева /20451,68 евро/.
       ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на адв. С. Г. Я. сума в размер на 1278,23
евро /равностойност на 2500лева/, адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна
правна помощ пред ВКС.


                                                   Председател: _______________________

                                                       Членове:

                                                               1. _______________________


                                             5
    2. _______________________




6