Обезсилване на въззивно решение заради нарушение на силата на пресъдено нещо

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 441
                               гр. София, 30.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                 Председател: Албена Бонева
                                 Членове:     Боян Цонев
                                              Мария Христова

при участието на секретаря Александра В. Чолакова
като разгледа докладваното от Мария Х. Касационно гражданско дело №
20248002101721 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 307, ал.2 от ГПК.
Предмет на разглеждане е молба вх.№ 285164/11.09.2023 г. (уточнена с молба вх.
№10195/12.06.2024г.) от „Х. Х. Холдинг“ АД, чрез адвокат К. С., с която след частично
прекратяване на производството с влязло в сила определение № 3819/25.07.2025 г., е
направено искане за отмяна на влязлото в сила решение №1050/14.07.2022 г. по в.гр.д.
№84/2021 г. на Софийски апелативен съд в частите, с които „Х. Х. Холдинг“ АД е осъдено
да заплати на А. Л. П. и О. Л. П. сумите от по 14 369,41 лв. – разлика над присъдените 12
990,59 лв. до претендираните размери от по 27 360 лв., представляващи допълнителни
обезщетения за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползват собствените си по
12/36 ид.ч. от недвижим имот пл.№... по плана на [населено място], м.“М. л.“, с площ от
1578 кв.м, вследствие на налагане на обезпечителна мярка по гр.д.№16651/2007 г. на СРС,
изразяваща с в спиране на изпълнението по изп.д.№4378/2003 г. на ЧСИ М. Б., рег. №. в
КЧСИ, и образувано като изп.д.№758/2008 г. по неговия опис, в частта относно премахване
на две временни складови сгради – две метални халета, застроени с площ от 340 кв.м от
имот пл.№. както и временна постройка част от западното крило и топлата връзка от
временна развойно техническа база, с идентификатор ...., попадаща със застроена площ от
400 кв.м в имот пл.№., претърпени в периода от 30.10.2010 г. до 17.06.2015 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 30.12.2015 г. до окончателното им плащане,
както и в частта за разноските.

                                            1
Молителят твърди, че с решение №258/29.12.2020 г. по гр.д.№2614/2020 г. на ВКС, ІV г.о. е
отменено влязлото в сила решение №632/18.09.2019 г. по в.гр.д. №3135/2018 г. на Софийски
апелативен съд в частта, с която предявените искове за заплащане на обезщетение по чл.403
от ГПК за периода 30.10.2010 г. до 17.06.2015 г. са уважени и делото е върнато на въззивния
съд с указания да съобрази ново представеното писмено доказателство – уведомление по
чл.99, ал.3 от ЗЗД. Твърди, че въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с
която предявените искове по чл.403 от ГПК са отхвърлени за разликата над 31 393,93 лв. до
пълния предявен размер от 68400 лв. не е отменено и същото е влязло в сила на 27.02.2020 г.
Излага още, че след връщане на делото за ново разглеждане, било образувано в.гр.д.
№84/2021 г. на Софийски апелативен съд. С постановеното по него и влязло в сила на
29.06.2023 г. решение съдът преразгледал вече приключилия спор по отношение на
отхвърлената част от исковете, като постановил решение, с което ги уважил.
Твърди, че между страните по делото са постановени две противоречиви решения по
смисъла на т.5 от ТР 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС разгледали едно и също искане: по в.гр.д.
№3135/2018 г. на Софийски апелативен съд (за отхвърляне на исковете над присъдените 12
990,59 лв. до претендираните размери от по 27 360 лв.) и по в.гр.д.№84/2021 г. на Софийски
апелативен съд (за уважаването им), което е основание за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4
от ГПК. Твърди, че по-късно постановеното решение е неправилно поради противоречие с
разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК забраняваща пререшаване на спор, разрешен с влязло в
сила решение.
Ответниците А. Л. П. и О. Л. П. с писмен отговор, чрез адвокат Р. К., изразяват становище за
неоснователност на молбата. Твърдят, че не е налице соченото от молителя основание по
чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като между страните не са постановени две влезли в сила
решения със субективен и обективен идентитет, които да си противоречат. Излагат, че с
решение на ВКС №258/29.12.2020 г. по гр.д.№2614/2020 г. е отменено изцяло решение
№632/18.03.2019 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д.№3135/2018 г., което е довело до
възобновяване висящността на цялото въззивно производство. Не е налице влязло в сила
решение, на което решението, чиято отмяна се иска да противоречи. Излагат още, че по
отношение на процесните решения не намира приложение разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4
ГПК, тъй като същите са постановени в рамките на едно производство, а не по
самостоятелно образувани искови производства. Навели са и довод, че твърденията в
молбата за отмяна за недопустимо произнасяне на въззивния съд, при новото разглеждане на
делото, са преклудирани с определението за недопускане на касационното обжалване на
решението. По същество молят искането да бъде оставено без уважение.
Съдът намира, че молбата (подадена на 11.09.2023 г.) е в срока по чл.305, т. 1 ГПК (от
влизане в сила на последното решение – 29.06.2023 г.). Същата изхожда от легитимирана
страна и съдържа минимално необходимото съдържание за редовност.
От приложените по делото доказателства се установяват следните обстоятелства:
Между страните по делото е образувано гр.д.№ 16971/2015 г. на Софийски градски съд по
предявени от А. Л. П. и О. Л. П. (заедно с други неучастващи в настоящото производство
лица) срещу „Х. Х. Холдинг“ АД искове с правно основание чл.403 от ГПК за заплащане на

                                             2
обезщетения за вреди, под формата на пропуснати ползи, от невъзможността да ползват
собствените им по 12/36 идеални части от имот с идентификатор ..., с номер по предходен
план №. кв., по плана на [населено място], м.“М. л.“, с площ от 1578 кв.м., върху която са
разположени две временни складови сгради – две метални халета, застроени с площ от 340
кв.м от имот пл.№., както и временна постройка част от западното крило и топлата връзка от
временна развойно техническа база, с идентификатор ... попадаща със застроена площ от 400
кв.м в имот пл.№., вследствие наложена обезпечителна мярка по гр.д.№16651/2007г. на СРС
за спиране на изпълнението по изп.д.№4378/2003г. на ЧСИ М. Б., рег. №. в КЧСИ, и
образувано като изп.д.№758/2008г. по неговия опис, в частта относно премахване на
описаните временни складови сгради, претърпени в периода от 30.10.2010г. до 17.06.2015г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 30.12.2015г. до окончателното им плащане.
В това производство са постановени следните влезли в сила решения: Решение
№632/18.03.2019 г. по в.гр.д. №3135/2018 г. на Апелативен съд – София (влязло в сила на
27.02.2020 г.), с което било потвърдено постановеното на 12.09.3017 г. решение по гр.д.
№16971/2015 г. на Софийски градски съд за осъждане на „Х. Х. Холдинг“ АД да заплати на
А. Л. П. и О. Л. П. сумите от по 12 990,59 лв. на основание чл.403 от ГПК. Със същото
исковете били отхвърлени до пълните им предявени размери от по 27 360лв.
Решението по в.гр.д. №3135/2018 г. на Апелативен съд – София в частта, с която са уважени
предявените искове за заплащане на обезщетение по чл.403 от ГПК, за периода от 30.10.2010
г. до 17.06.2015 г., било отменено, на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, с решение
№258/29.12.2020 г. по гр.д. №2614/2020 г. на ВКС, ІV г.о. и делото върнато за ново
разглеждане от Софийски апелативен съд.
След връщане на делото, в Алепативен съд – София било образувано в.гр.д. №84/2021 г. С
постановеното по същото решение №1050/14.07.2022 г. въззивният съд, след частична
отмяна на решението на първостепенния Софийски градски съд, постановил друго, с което
осъдил „Х. Х. Холдинг“ АД да заплати на А. Л. П. и О. Л. П. сумите от по 14 369,41лв. –
разлика над присъдените 12 990,59лв. до претендираните размери от по 27 360лв.,
представляващи допълнителни обезщетения за вреди от пропуснати ползи от невъзможност
да ползват собствените си по 12/36 ид.ч. от недвижим имот пл.№. по плана на [населено
място], м.“М. л.“, с площ от 1578 кв.м, вследствие на налагане на обезпечителна мярка по
гр.д.№16651/2007г. на СРС, изразяваща с в спиране на изпълнението по изп.д.№4378/2003г.
на ЧСИ М. Б., рег. №... в КЧСИ, и образувано като изп.д.№758/2008г. по неговия опис, в
частта относно премахване на две временни складови сгради – две метални халета,
застроени с площ от 340 кв.м от имот пл.№., както и временна постройка част от западното
крило и топлата връзка от временна развойно техническа база, с идентификатор ....,
попадаща със застроена площ от 400 кв.м в имот пл.№., претърпени в периода от
30.10.2010г. до 17.06.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
30.12.2015г. до окончателното им плащане.
С това решение съдът потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд в
частите, с които „Х. Х. Холдинг“ АД било осъдено да заплати на А. Л. П. и О. Л. П. сумите
от по 12 990,59лв. на основание чл.403 от ГПК, ведно със законната лихва върху главниците,

                                            3
считано от 30.12.2015г. до окончателното им плащане.
С оглед на изложеното, между страните по делото („Х. Х. Холдинг“ АД, А. Л. П. и О. Л. П.)
са постановени две влезли в сила съдебни решения.
Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК изисква между влязлото в сила решение, чиято
отмяна се иска и друго, постановено преди него и влязло в сила решение, да има
идентичност по страни, искане и основание, като предпоставки на отмяната, което означава
пълно субективно и обективно тъждество на правния спор. Наличие на обективно
тъждество между делата е налице, когато същите имат еднакъв спорен предмет или когато
предметът на едно от тях е част от предмета на другото. Съгласно задължителните указания,
дадени с т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, противоречие между две съдебни
решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват
различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или
несъществуването на субективното гражданско право. Разяснено е още, че разглежданият
фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по
отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин
правните въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено
нещо. Отменителното основание е приложимо, както когато противоречивите решения са
постановени в отделни производства, така и когато са постановени в рамките на едно водено
между страните дело (при осъществения инстанционен контрол), включително при пропуск
за навеждане или неправилно отхвърлен отвод за пресъдено нещо.
В конкретния случай, е налице субективен идентитет в страните, по отношение, на които са
постановени решенията. Налице е и частично обективно тъждество между решенията, което
произтича от предметните им предели и произнасянето на съдилищата относно следващото
се на всеки един от ищците А. Л. П. и О. Л. П. обезщетение за лишаването им от
възможността да ползват собствените си по 12/36 ид.ч. от недвижим имот пл.№. за сумите
от по 14 369,41 лв., представляващи разлика над присъдените обезщетения от по 12 990,59
лв. до пълните претендирани размери от по 27 360 лв. за периода от 30.10.2010г. до
17.06.2015г., ведно със законната лихва върху главниците от 30.12.2015г. до окончателното
им плащане.
С първото решение по в.гр.д.№3135/2018г. на Апелативен съд – София, съдът приел, че
ответното дружество дължи обезщетение за осъщественото от него ползване на целия
недвижим имот в процесния период. Кредитирал заключението по допълнителната съдебно-
техническа експертиза на вещото лице П. Ц. относно средната пазарна наемна цена за
процесния имот (незастроен) от 38 971,78лв. и присъдил в полза на ищците сумите от по 12
990,59лв., съобразно притежаваните от тях идеални части от правото на собственост. Съдът
отхвърлил исковете за разликата до пълните предявени размери от по 27 360лв. за всеки от
ищците.
В противоречие с това решение е решението по в.гр.д.№84/2021г. на Софийски апелативен
съд. В него въззивният състав, направил идентични изводи за дължимост на обезщетението
за целия имот (предвид обема на застрояването, прилежащия към сградите терен,
невъзможността за ползване на останалата свободна площ и недопускането на ищците в


                                            4
имота). Кредитирал същото заключение на вещото лице за средния пазарен наем за имота,
без намиращите се в него постройки (незастроен), но съобразил обстоятелството, че той е
определен само за частта от имота заета с подлежащите на премахване сгради, с площ от
740кв.м. С оглед на това, съдът изчислил размера на обезщетението за периода от 30.10.2010
г. до 17.06.2015 г. за цялата площ на имота от 1578 кв.м, като намерил, че същият възлиза на
83 104,69лв. (38971,78:740х1578кв.м). Заключил, че дължимото от ответника обезщетение на
всеки един от ищците А. Л. П. и О. Л. П. е в размер от по 27 360лв., съобразно обема от
притежаваните от тях идеални части от процесния имот и уважил исковете в пълните им
предявени размери.
Наличието на субективно и обективно тъждество в постановените между страните и влезли
в сила съдебни решения по исковете с правно основание чл.403 от ГПК, както и
противоречието в същите, обуславя извод за наличие на предвидените в разпоредбата на
чл.303, ал.1, т.4 от ГПК предпоставки.
В конкретния случай, с първото решение по в.гр.д.№3135/2018г. на Апелативен съд – София
предявените от А. Л. П. и О. Л. П. срещу „Х. Х. Холдинг“ АД искове с правно основание
чл.403 от ГПК били уважени до размер от 12 990,59лв. за всеки един от тях и отхвърлени до
претендираните размери от по 27 360лв. Въззивното решение влязло в сила на 27.02.2020 г.,
с постановяване на определението по гр.д. №3262/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. за недопускане на
касационното му обжалване. Предмет на производството по отмяна (гр.д.№2614/2020г. на
ВКС, ІV г.о.) била само частта от това решение, с която исковете били уважени. Същото
било отменено в осъдителната му част на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК и делото върнато
за ново разглеждане от въззивната инстанция. Компетентният при повторното разглеждане
Апелативен съд – София е бил обвързан от очертаните с отменителното решене предметни
предели на възобновеното производство (по уважената част от исковете) и формираната
сила на пресъдено нещо на влязлото в сила въззивно решение в.гр.д. №3135/2018 г. на
Апелативен съд – София в частта, с която исковете били отхвърлени. Пререшаването на
въпроса за размера на следващото се на всеки един от ищците обезщетение за разликата над
уважената част от 12 990,59лв. до пълните им предявени размери от по 27 360лв. е
недопустимо, съгласно правилото на чл.299 от ГПК. С оглед тежестта на порока, същото
следва да бъде обезсилено без да се преценява неговата правилност.
Решението следва да бъде обезсилено и в частта за разноските, както следва: 1/ за осъждане
на „Х. Х. Холдинг“ АД да заплати на А. Л. П. и О. Л. П. сумите от по 1991, 12 лв. –
допълнителни разноски за първоинстанционното производство; 2/ за осъждане на „Х. Х.
Холдинг“ АД да заплати на А. Л. П. и О. Л. П. разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция за разликата над 189,92 лв. до присъдените по 400 лв. за всеки от тях
(представляващи по 1/5 от общия размер на присъдената в полза на ищците сума от 2000
лв.), съразмерно уважената част от исковете; 3/ за осъждане на „Х. Х. Холдинг“ АД да
заплати на А. Л. П. и О. Л. П. разноски за държавна такса за въззивното производство в
размер от по 287,38 лв. (представляващи част от общия размер на присъдената в полза на
ищците сума от 694,98 лв.), съобразно изхода на спора.
Предвид влязлото в сила решение за частично отхвърляне на предявените от А. Л. П. и О. Л.


                                             5
П. искове, разноските за разглеждане на делото пред първостепенния съд следва да останат
по начина, по който са присъдени в полза на страните, съобразно крайния резултат по спора.
Това налага обезслване на въззивното решение по в.гр.д. №3135/2018 г. на Апелативен съд –
София и в следните му части: 1/ за отмяна на решение от 12.09.2017г. по гр.д. №16971/2015
г. в частите, с които О. Л. П. и А. Л. П. са осъдени да заплатят на „Х. Х. Холдинг“ АД по 1/5
част от сумата от 1940,38 лв. за разноски първоинстанционното производство; 2/ за отмяна
на решение от 12.09.2017г. по гр.д. №16971/2015 г. в частта, с която „Х. Х. Холдинг“ АД е
осъдено да заплати на А. Л. П. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на 1234,49 лв., съразмерно уважената част от иска.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 от ГПК ответниците А. Л. П. и О. Л. П.
следва да бъдат осъдени да заплатят на „Х. Х. Холдинг“ АД разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, съразмерно уважената част от исковете.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на договореното и заплатено
възнаграждение в размер на 3 400лв., по следните съображения: При преценка на същото,
следва да бъдат съобразени задължителните разяснения дадени в мотивите към т. 3 на ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и
Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Според
последното, Наредба №1/20024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приета от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация на адвокатите, противоречи
на условията на свободния пазар и на правилата на ЕС в областта на конкуренцията. Същото
е приложимо и по отношение на действащата Наредба №1/20024 г. за размерите на
адвокатските възнаграждения, която следва да бъде ползвана единствено за ориентир.
Преценката за това дали договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство е прекомерно или не следва да бъде извършена въз основа
на действителната фактическа и правна сложност на делото, и реално положената работа.
В конкретния случай, производството е с предмет молба за отмяна на влязло в сила решение
и се характеризира със средна степен на фактическа и правна сложност, с оглед въведените
в производството възражения. Същото е разгледано в открито съдебно заседание, при
явяване на процесуалния представител на молителя, поради което договореното и заплатено
от страната възнаграждение за осъщественото процесуално представителство е съобразено с
действителната фактическа и правна сложност на делото, и реално положената работа.
С оглед на изложеното, ответниците А. Л. П. и О. Л. П. следва да бъдат осъдени да заплатят
на „Х. Х. Холдинг“ АД сумата от 1875,67 лв., разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част от искането.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, по молба вх.№ 285164/11.09.2023 г. на
„Х. Х. Холдинг“ АД, влязлото в сила решение №1050/14.07.2022 г. по в.гр.д.№84/2021 г. на
Софийски апелативен съд в частите, с които: 1/ „Х. Х. Холдинг“ АД е осъдено да заплати на
А. Л. П. и О. Л. П. сумите от по 14 369,41 лв. – разлика над присъдените 12 990,59 лв. до


                                              6
претендираните размери от по 27 360 лв., представляващи допълнителни обезщетения за
вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползват собствените си по 12/36 ид.ч. от
недвижим имот пл.№. по плана на [населено място], м. “М. ливади“, с площ от 1578 кв.м,
вследствие на налагане на обезпечителна мярка по гр.д.№16651/2007 г. на СРС, изразяваща
с в спиране на изпълнението по изп.д.№4378/2003 г. на ЧСИ М. Б., рег. №. в КЧСИ, и
образувано като изп.д.№758/2008 г. по неговия опис, в частта относно премахване на две
временни складови сгради – две метални халета, застроени с площ от 340 кв.м от имот пл.
№., както и временна постройка част от западното крило и топлата връзка от временна
развойно техническа база, с идентификатор ..., попадаща със застроена площ от 400 кв.м в
имот пл.№., претърпени в периода от 30.10.2010 г. до 17.06.2015 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 30.12.2015 г. до окончателното им плащане; 2/ „Х. Х.
Холдинг“ АД е осъдено да заплати на А. Л. П. и О. Л. П. сумите от по 1991, 12 лв. –
допълнителни разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1
ГПК; 3/ „Х. Х. Холдинг“ АД е осъдено да заплати на А. Л. П. и О. Л. П. разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция за разликата над 189,92 лв. до
присъдените по 400 лв. за всеки от тях (представляващи по 1/5 от общия размер на
присъдената в полза на ищците сума от 2000 лв.), съразмерно уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 ГПК; 4/ „Х. Х. Холдинг“ АД е осъдено да заплати на А. Л. П. и О. Л.
П. разноски за държавна такса за въззивното производство в размер от по 287,38 лв.
(представляващи част от общия размер на присъдената в полза на ищците сума от 694,98
лв.), съобразно изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и в частите с които: 1/ е
отменено решение от 12.09.2017г. по гр.д. №16971/2015 г. на Софийски градски съд за
осъждане на О. Л. П. и А. Л. П. да заплатят на „Х. Х. Холдинг“ АД по 1/5 част от сумата от
1940,38 лв. за разноски първоинстанционното производство; 2/ е отменено решение от
12.09.2017г. по гр.д. №16971/2015 г. на Софийски градски съд за осъждане на „Х. Х.
Холдинг“ АД да заплати на А. Л. П. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на 1234,49 лв., съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. Л. П. и О. Л. П. да заплатят на „Х. Х. Холдинг“ АД сумата от 1875,67 лв.,
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, съразмерно уважената
част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.




                                                    Председател: _______________________

                                                         Членове:

                                                                 1. _______________________

                                                                 2. _______________________




                                              7