Заплащане на допълнителни строителни работи и задължения на въззивния съд

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 109
                           гр. София, 21.04.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Емилия Василева
                             Членове:     Анна Баева
                                          Зорница Хайдукова

при участието на секретаря София Л. Гаджева
като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело
№ 20258002900376 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:


     Производството е по чл. 290 ГПК.
     Образувано е по касационни жалби на ищеца „Дикс 2001 М“ ЕООД чрез
процесуални представители адвокат С. Б. и адвокат Детелина Даутева и
ответника „Ел Смарт“ ООД чрез процесуални представители адвокат А. Д.
срещу решение № 455 от 09.07.2024 г. по в. т. дело № 839/2022 г. на Софийски
апелативен съд, 9 състав.
     Касаторът – ищец „Дикс 2001 М“ ЕООД обжалва въззивното решение в
следните части:
     1/ частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното
решение са отхвърлени предявените от „Дикс 2001 М“ ЕООД против „Ел
Смарт“ ООД на основание чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове за заплащане
на договорно основание на възнаграждение в общ размер 67 310,66 лв., от
които 58 644,44 лв. по протокол № 1/26.09.2019 /подови кутии/, 203,31 лв. по
протокол № 2/26.09.2019 г. /подови кутии/, 3 301,57 лв. по неподписан


                                      1
протокол от 09.01.2020 г. за обект Плеска/Пица, 3 256 лв. по неподписан
протокол от 09.01.2020 г. за обект Дюнер и 1 905,34 лв. по неподписан
протокол от 09.01.2020 за обект Събуей за допълнително възложени и
изпълнени СМР на обект „Смяна па предназначението на магазини за
промишлени стоки в ресторанти за бързо хранене на кота +11,90, подмяна на
част от покривното покритие с покривно остъкляване в търговски и
развлекателен комплекс Галерия, Стара Загора“, ведно със законната лихва от
17.06.2020 г. до окончателното му заплащане, обезщетение за забавено
плащане на това възнаграждение в общ размер 3 307,85 лв. за периода на
забава 07.12.2019 г.-16.06.2020 г.;
      2/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Дикс 2001 М“ ЕООД
против „Ел Смарт“ ООД иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД в останалата му част над 44
992,38 лв. до сумата 111 550,99 лв. - стойност на допълнително извършени и
приети строително-монтажни работи извън тези по договор от 15.05.2019 г.;
     3/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Дикс 2001 М“ ЕООД
против „Ел Смарт“ ООД иск за заплащане на сумата 66 558,61 лв. /разликата
над 44 992,38 лв. до 111 550,99лв./, предявен на основание неоснователно
обогатяване по чл. 59 ЗЗД;
     4/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в
останалата отхвърлителна част по предявените от него искове, вкл.
отхвърлителната част за разноските;
      5/ частта, с която „Дикс 2001 М“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ел
Смарт“ ООД направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 8
340 лв. и 720 лв. за възнаграждение на вещо лице.
      Касаторът – ищец „Дикс 2001 М“ ЕООД прави оплакване за
неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради
нарушение     на     материалния       закон,    съществено     нарушение    на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че
въззивният съд неправилно е определил предмета на делото, както и предмета
и обхвата на въззивно обжалване от страна на „Дикс 2001 М“ ЕООД. Счита, че
съдът се е отклонил от императивните правила за съдържание на съдебния
акт, посочени в чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, не е извършил задълбочен и
цялостен анализ на доказателствата, за да изведе действително осъществената
фактическа обстановка във връзка с изпълнението на процесния договор, а се


                                      2
е задоволил да цитира текстове от договора, обсъдил е малка част от
разменената кореспонденция между страните, не е обсъдил всички приемо-
предавателни протоколи, не е обсъдил приетите пред двете съдебни
инстанции заключения на комплексните експертизи, игнорирал е, че е имало
съществени промени на обекта и техническата документация, установено от
заключението на комплексната счетоводно-техническа експертиза, изготвено
от вещи лица инж. Веселин Йорданов Чобанов и Доника Юлианова Г., не е
съобразил разрешение за ползване № СТ-05-1559/20.12.2019 г. на ДНСК за
въвеждане на част от обекта в експлоатация и че по реда на чл. 154 ЗУТ са
извършени съществени промени в проекта на строителството, не е обсъдил
всички доводи и възражения във въззивната жалба на „Дикс 2001 М“ ЕООД,
постановил е противоречиви мотиви при установяване на фактическата
обстановка. Поддържа, че при посочване на номерата на четирите протокола,
въз основа на които във въззивното решение е прието за установено, че
ищцовото дружество е извършило работа по договора, която е приета от
ответника, съдебният състав е повторил допуснатите от „Ел Смарт“ ООД на
стр. 5 от въззивната жалба грешки, както и не е съобразил, че сумите в
четирите протокола са без включен ДДС. Релевира доводи, че не е разгледано
оплакването във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд
нарушения във връзка с доклада по делото, поради което не са приети
доказателствата, представени с молбата от 15.07.2021 г., т. 5, т. 6 и т. 7. В
касационната жалба са изложени доводи за постановяване на въззивното
решение в нарушение на чл. 20а, чл. 260, чл. 264, ал. 1 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
 Поддържа се, че е необоснован изводът на съда за недължимост на неустойка,
предвид приетото за установено, че с посочените двустранно подписани
четири протокола ответникът е извършил приемане на изпълнената от ищеца
работа по сключения между страните договор.
     Ответникът „Ел Смарт“ ООД оспорва касационната жалба на ищеца и
поддържа становище за правилност на въззивното решение в обжалваната от
ищеца част.
      Касаторът - ответник „Ел Смарт“ ООД обжалва въззивното решение в
частта, с която той е осъден да заплати на ищеца „Дикс 2001 М“ ЕООД на
основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД сумата в размер 44 992,38 лв., представляваща
стойността на допълнително извършени и приети строително-монтажни
работи, извън тези по договор от 15.05.2019 г., ведно със законната лихва,

                                     3
считано от датата на предявяване на иска - 17.06.2020 г. до окончателното
изплащане.
      Касаторът - ответник „Ел Смарт“ ООД прави оплакване за
недопустимост на въззивното решение в обжалваната от него част, тъй като е
постановено срещу ненадлежна страна, която не притежава пасивна
процесуална легитимация, евентуално за неговата неправилност поради
нарушение     на   материалния     закон,  съществено       нарушение  на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че
въззивната инстанция не е изяснила правната връзка между гестора и
осъденото дружество по начина, който ЗЗД предвижда възникването на
законово облигационно отношение, не е съобразила практиката на ВКС при
разглеждането на дела с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
      Ищецът „Дикс 2001 М“ ЕООД /ответник по касационната жалба на
ответника по исковата молба/ оспорва касационната жалба на ответника „Ел
Смарт“ ООД и поддържа становище, че въззивното решение в съответната
част е валидно, допустимо и правилно.
      Въззивното решение на Софийски апелативен съд е влязло в сила
частта, с която е потвърдено решение № 260444 от 28.06.2022 г. по т. дело №
1114/2020 г. на СГС, ТО, VI-21 състав в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Ел Смарт“ ООД срещу „Дикс 2001 М“ ЕООД насрещен иск
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата в размер 43 795,93 лв.,
представляваща част от платена на 23.10.2019 г. без основание сума в общ
размер 100 000 лв., на основание чл. 296, т. 2 ГПК, тъй като не е обжалвано от
„Ел Смарт“ ООД в посочената част.
     С определение № 2839 от 10.10.2025 г. по т. дело № 376/2025 г. на ВКС,
ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивния
съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси:
     По касационната жалба на ищеца „Дикс 2001 М“ ЕООД:
     1. Длъжен ли е въззивният съд като съд по съществото на спора да
изведе в решението си свои самостоятелни фактически констатации и правни
изводи по предмета на спора? Може ли въззивният съд да цитира и възприеме
установената от първостепения съд фактическа обстановка, а в същото време
да направи различни логически и правни изводи? /раздел I, т. 1 от
изложението към касационната жалба на ищеца „Дикс 2001 М“ ЕООД/

                                      4
       2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото - приети
и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по
съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно
пренебрегване на останалите доказателства по делото? Длъжен ли е съдът да
прецени всички правнорелевантни факти? Длъжен ли е въззивният съд да
обсъди доводите и възраженията на страните във въззивната жалба? /раздел I,
т. 2 от изложението към касационната жалба на ищеца „Дикс 2001 М“ ЕООД/
      3. При липса на подписано допълнително споразумение /анекс/ дължи
ли се на изпълнителя заплащане на допълнително извършени СМР по договор
за строителство, когато е установено тяхното реално извършване, приемане и
експлоатиране? /раздел III от изложението към касационната жалба на ищеца
„Дикс 2001 М“ ЕООД/
     По касационната жалба на ответника „Ел Смарт“ ООД:
     1. Задължен ли е съдът да обсъди всички факти и доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност? Респективно, при противоречие може ли
съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства,
твърдения и доводи без да изложи съображения защо отхвърля другите като
неоснователни? /раздел III, т. 2 от изложението към касационната жалба на
ответника „Ел Смарт“ ООД/
      2. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на
страните, да обсъди мотивирано всички събрани доказателства, както и
всички наведени във въззивната жалба твърдения и възражения? /раздел III, т.
3 от изложението към касационната жалба на ответника „Ел Смарт“ ООД/
     Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ
отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните
касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на
правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема
следното:
     По отношение на иска за заплащане на възнаграждение, предявен на
договорно основание – чл. 266 ЗЗД:
     Въззивният съд е установил, че между ищеца като изпълнител и
ответника като възложител са възникнали облигационни правоотношения въз
основа на договор за СМР от 15.05.2019 г. на обект „Смяна на
предназначението на магазини за промишлени стоки в ресторанти за бързо

                                     5
хранене на кота +11,90; подмяна на част от покривното покритие с покривно
остъкляване в търговски и развлекателен комплекс Галерия „Стара Загора““ и
че за извършените СМР възложителят е платил на изпълнителя обща сума в
размер 245 058,34 лв. с ДДС. Съдебният състав е обсъдил клаузите на чл. 1, ал.
5, ал. 6 и ал. 7 от договора и въз основа на тях е приел, че към момента на
сключване на договора изпълнителят /ищецът/ е бил наясно с всички
възложени му по договора задачи, необходимите му материали и доколко е
било в неговите възможности да изпълни възложеното, бил е запознат с
одобрените проекти. Констатирал е, че в чл. 1, ал. 5 от договора страните са
постигнали взаимно съгласие всички допълнителни дейности, които биха
възникнали в процеса на изпълнение на възложените работи и не са включени
в Приложение № 1 и в цената на договора, д а се изпълняват след
предоставено проектно решение на същите /т. 1/, след договорени единични
цени за СМР, които не са включени в Приложение № 1 /т. 2/ и след сключено
допълнително споразумение за тяхното изпълнение /т. 3/. Посочил е, че тази
уговорка е доразвита в чл. 8, ал. 3 от договора, в която разпоредба е
предвидено,че непредвидените работи /извън предмета на договора и
приложение № 1 към него/ се допускат само при промени в проекта /т. 1/, по
искане в писмен вид на възложителя /т. 2/ и се заплащат от възложителя само
ако са предварително съгласувани /т. 3/ и писмено одобрени по вид, обем и
единични цени по представената оферта /т. 4/. Въззивната инстанция е
обсъдила клаузите на чл. 8, ал. 4 и чл. 7 от договора, съгласно които
непредвидените, допълнително възникнали и извършени от изпълнителя
работи, които не са предвидени в приложение № 1 и произтичат от
последващи в договора изменения в проекта по искане на възложителя се
договарят и заплащат допълнително като за целта се подписва анекс към
договора /чл. 8, ал. 4/, като предаването на изпълнената работа се извършва с
предавателно - приемателни протоколи, в които се описват извършените
работи съответно по видове, количество и качество, наличието на недостатъци
/чл. 7/.
      Въззивният съд е приел, че по делото не се спори, ч е страните не са
сключили допълнително споразумение за изпълнение на допълнителни
дейности. Установил е, че ищецът е извършил работа по договора, като
изпълнените дейности са приети от ответника с четири протокола: протокол
2/16.09.2019 г. на обща стойност 10 632,40 лв., подписан със забележки и

                                      6
искания за корекции от представител на „Ел Смарт“ ООД; протокол
1/26.09.2019 г. на обща стойност 167 326,92 лв., подписан със забележки и
искания за корекции от представител на „Ел Смарт“ ООД; протокол
1/26.09.2019 г. на обща стойност 67 661,10 лв., подписан със забележки и
искания за корекции от представител на „Ел Смарт“ ООД; протокол
2/26.09.2019 г. Подови кутии за 202,40 лв., приет и подписан без забележки от
представител на „Ел Смарт“ ООД. Констатирал е, че признатите и
осчетоводени от „Ел Смарт“ ООД фактури, отразяващи част от приетите
работи, издадени от „Дикс 2001 М“ ЕООД, са фактура № 246/01.07.2019 г. за
аванс и фактура № 254/26.08.2019 г. Поради това, че всички останали фактури,
издадени от „Дикс 2001 М“ ЕООД въз основа на съставени от него и неприети
и неподписани от възложителя протоколи, не са приети и не са осчетоводени
от „Ел Смарт“ ООД, съдебният състав е направил извод, че не е налице
признание от страна на възложителя за извършената от изпълнителя дейност.
      Въззивната инстанция е обсъдила електронни писма от 16.07.2019 г.
/лист 265 и лист 266/, 18.08.2019 г. /лист 290/ с подател „Борислав Йотов. Ел
Смарт“ и получател „Димитър Стоянов. Дикс 2001“, 29.08.2019 г. с подател
„М. Банев. Ел смарт“ и получател „Дикс 2001“, 30.08.2019 г. /лист 301/ с
подател „М. Банев. Ел смарт“ и получател „Дикс 2001“, 02.10.2019 г. /лист
329/ с подател „Борислав Йотов. Ел смарт“ и получател „Дикс 2001 “,
30.10.2019 г. от 18.14 ч. с подател „Димитър Стоянов. Дикс 2001“ и получател
„Борислав Йотов. Ел смарт“ и предвид тяхното съдържание е заключила, че
първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че посочените писма
установяват наличие на възложени от страна на „Ел Смарт“ ООД
допълнителни дейности. Съдебният състав е изложил доводи, че дори да се
приеме наличието на допълнително възлагане, то по делото не са представени
доказателства, че това възлагане е било прието от страна на изпълнителя.
Посочил е също, че писмата не съдържат конкретика относно договорената
цена, а представляват разменена между страните електронна кореспонденция
във връзка с изпълнение на възложените дейности. Поради това, че по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства за възлагане и приемане на
допълнителни дейности, въззивният съд е заключил, че предявеният на
договорно основание иск е неоснователен.
     Изводът за неоснователност на иска за неустойка по чл. 92 ЗЗД е
аргументиран с липсата на основание за заплащане на претендираните суми

                                     7
на договорно основание.
      По въззивната жалба на „Дикс 2001 М“ЕООД с ЕИК 204793141 против
решението в отхвърлителната му част въззивната инстанция е приела, че за
останалите допълнителни СМР, извън тези, за които е уважен предявеният
иск, за които се претендира възнаграждение, не е доказано да са били
възложени от ответника. Посочила е, че от представените електронни писма,
изходящи от ищеца и адресирани до ответника, в които се съдържа
информация за СМР, не се установява конкретика за вид, количество и цена на
СМР, които ищецът счита за необходими или които твърди да са му поискани
от други лица, различни от ответника, поради което от тях не може да се
направи извод за обема на възложените СМР. Въззивният съд е изложил, че
представената електронна кореспонденция по съществото си представлява
множество уточнения, разисквания, въпроси и отговори между страните във
връзка с изпълнение на възложените задачи, но няма характер на
допълнително споразумение по смисъла на договора. Поради това, че
посочените писма са електронни и без електронен подпис, не може да се
приеме,че същите изхождат от представляващите двете дружества лица.
      По отношение на първия евентуален иск, предявен за заплащане на
сумата 111 550,99 лв. на основание водене на чужда работа без пълномощие –
чл. 61, ал. 1 ЗЗД:
      За да направи извод за основателност на първия евентуален иск по чл.
61, ал. 1 ЗЗД само за сумата 44 992,38 лв., въззивният съдебен състав въз
основа на заключението на допуснатата във въззивното производство
комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза /КССТЕ/ е приел, че
са налице извършени от ищеца дейности, описани в приложение № 7 към
заключението, които са извън приложението към договора, актувани са от
ищеца в едностранно подписаните от него протоколи и са отчетени от „Ел
Смарт“ ООД към неговия възложител „Галерия – Стара Загора“ ЕАД, т. е.
налице са дейности извън договора, които са изпълнени от „Ел Смарт“ ООД и
са му заплатени от основния възложител. Посочил е, че съгласно
заключението тези дейности са на стойност, както следва: за протоколи
„подови кутии“ /стр. 360-369/ - на стойност 16 187,47 лв., за протоколи,
касаещи обект „Плеска и пица“ /стр. 370-373/ - на стойност 9 717,01 лв., за
протоколи, касаещи обект „Мистър Дюнер“ /стр. 374-377/ - на стойност 11


                                     8
171,94 лв. и за протоколи, касаещи обект „Събуей“ /стр. 378-380/ - на
стойност 5 003,09 лв. Въззивната инстанция е приела, че тези дейности са
извършени от ищцовото дружество без да е налице възлагане от страна на
ответника по делото по силата на договора от 15.05.2019 г. За да направи
извод, че ищецът е положил грижата на добър стопанин, съдебният състав се е
аргументирал с факта, че посочените в приложение № 7 към заключението
допълнителни дейности са отчетени като извършени от страна на ответника
към неговия възложител и са приети и заплатени от дружеството - собственик
на обекта.
      Изложил е и съображения, че с оглед естеството на работата по договора
- преустройство на съществуващата електроинсталация на четирите обекта от
сградата и надграждане на съществуващата, в хода на изпълнение на
дейностите е възникнала необходимост от извършването на допълнителни
дейности от страна на изпълнителя по договора – ищеца; тези допълнителни
дейности, посочени в приложение № 7 към заключението, са в пряка връзка с
извършваната основна дейност и в случай, че не бяха извършени, основната
дейност не би могла да бъде приключена; след като основният възложител –
собственика на сградата, е приел и заплатил въпросните допълнителни
дейности, то същият е одобрил и извършването им; допълнителните дейности
са извършени поради това, че не е имало друг начин да бъдат защитени
интересите на заинтересованото лице - в случая ответника по делото, който е
основният изпълнител по ремонта на сградата.
      Изводът за неоснователност на иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД в частта над 44
992,38 лв. до предявения размер 111 550,99 лв. е аргументиран с липсата на
ангажирани от страна на ищеца доказателства за извършени други дейности,
 освен дейностите, посочени в приложение № 7 към заключението на
комплексната съдебно-счетоводна и техническа експертиза.
      По отношение на втория евентуален иск, предявен на основание
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, в частта за присъждане на сумата 66
558,61 лв. /разликата над 44 992,38 лв. до 111 550,99 лв./:
      За да отхвърли втория евентуален иск, предявен на основание чл. 59
ЗЗД, в частта за сумата 66 558,61 лв. /разликата над 44 992,38 лв. до 111 550,99
лв./, въззивният съд въз основа на заключението на допуснатата във
въззивното производство КССТЕ и приложение № 7 към него е приел, че


                                       9
освен дейностите извън първоначално договорените, признати от ответника и
заплатени му от собственика на сградата на стойност 44 992,38 лв., не са
установени други дейности, с които ответникът да се е обогатил. Не са
ангажирани доказателства ответникът да се е обогатил чрез заплащането на
други дейности от собственика на сградата, поради което предявения иск е
отхвърлен за посочената разлика.
      По релевантните процесуалноправни въпроси:
       В последователно създавана задължителна съдебна практика, както при
действието на ГПК /отм./, така и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008
  г., е прието, че за да даде защита на спорните права в съответствие с
вменените му от чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК задължения, съдът е
длъжен да постанови решението си, като прецени всички доводи на страните и
всички доказателства относно правно релевантните факти, относими към тези
доводи, като мотивира вътрешното си убеждение, обосновавайки кои факти
счита за установени, както и въз основа на кои доказателства, както и кои от
доказателствата счита негодни, неотносими или недостатъчни, за
установяване на релевантния факт. Неизпълнението на това задължение
съставлява съществено процесуално нарушение. Съгласно т. 19 от
Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. мотивите на въззивната инстанция
следва да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Съобразно
  константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касаторите
решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, и служебно известните
на настоящия съдебен състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014 г. по т.
д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014
г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС,
ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 28/17.05.2018 г. по т. д. № 1212/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. и
други съдебни актове, непосредствена цел на въззивното производство е
повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на
първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на
фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на
доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна        норма.    При     отчитане      на   въведените     нови
съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е

                                       10
длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и
чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на
спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в
пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В
случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от
първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи
извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за
необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства,
несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и
доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани
своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да
приложи относимите материалноправни норми.
      Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа
на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо
приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои
от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се.
Съдът следва да отрази в мотивите на решението преценката на всички правно
релевантни факти, от които произтича спорното право, като посочи въз основа
на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за
неустановени. Тази дейност на въззивната инстанция трябва да бъде
осъществена при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 ГПК и
ограниченията при преценка правилността на обжалвания съдебен акт до
посочените във въззивната жалба оплаквания, извън хипотезата на приложима
императивна материалноправна норма и въведено със закон задължение на
въззивния съд да следи служебно за интересите на някоя от страните в
процеса.
      В посоченото от касатора – ответник решение № 190/07.02.2020 г. по гр.
д. № 24/2019 г. на ВКС, ГК, I г. о. е посочено, че когато за доказване на даден
факт са допустими гласни доказателства и страните са ангажирали такива, за
да направи извод дали този факт се е осъществил, съдът е длъжен да ги обсъди
и да посочи относими ли са към предмета на доказване, има ли противоречие

                                      11
в показанията на отделните свидетели, кои показания кредитира и на кои не
дава вяра и защо.
      По релевантния материалноправен въпрос:
      Разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД регламентира, че договорите имат
сила на закон за тези, които са ги сключили, а съгласно ал. 2 договорите могат
да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
       При сключен договор за изпълнение на строително-монтажни работи
във връзка с промяна на предназначението на сграда или конкретни обекти в
нея, в хода на изпълнението на договора е възможно да възникне
необходимост от извършване на допълнителни видове работи с оглед вида и
количеството СМР или качествата на материалите, които страните са
договорили. Необходимостта от допълнителни дейности може да се дължи на
предпоставките, предвидени в чл. 260, ал. 1 ЗЗД, съгласно която разпоредба,
когато възложителят е предал на строителя неподходящ проект или му е
доставил неподходящ материал, изпълнителят/строителят е длъжен веднага да
предупреди възложителя за това. При договорите за строителство и
свързаните с тях договори за изпълнение на определени видове СМР /напр. за
изграждане на ВиК инсталации, или ОВ инсталации, или електрически
инсталации       и    др./,   последните     сключени     между     основния
изпълнител/строител като възложител и подизпълнител, предвид тяхната
специфика следва да бъдат изпълнени и императивни изисквания, предвидени
в чл. 169 и чл. 169а ЗУТ, в съответните наредби за определяне на изискванията
за проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на
строежите и в други специални императивни разпоредби. Поради това
причини за изменението на вида и количествата възложени СМР и качеството
на материалите могат да бъдат задължителни предписания на
специализираните държавни контролни органи в строителството, или
задължителни предписания на лицето, упражняващо строителен надзор, а в
някои случаи и на проектанта, или промяна в нормативните изисквания към
строежите, приложими и към започнатите строителни дейности.
      Съгласно константната практика, обективирана в решение №
3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение по т. д. №
822/2010 г., решение № 110/17.08.2011 г. по т. д. № 597/2010 г. на ВКС, ТК, II

                                       12
т. о. и други, договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен
и възмезден, като съществуването му, при отсъствие на изготвена писмена
форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени
средства. В решение № 279/12.02.2019 г. по т. д. № 2905/2017 г. на ВКС, ТК, II
т. о. е прието, че договорът за строителство като вид договор за изработка
притежава основаните правни белези на последния, но и допълнителни
особености, налагащи и специфично проявление на задълженията на
възложителя и изпълнителя – строител. Правната теория и съдебна практика
определят този вид договор като възмезден, неформален, каузален,
консенсуален, с продължително изпълнение и двустранен. Формата по чл. 160,
ал. 2 ЗУТ е за доказване, а не за действителност /вкл. решение № 97/03.07.2013
г. по т. д. № 533/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 5/22.01.2023 г. по т. д.
№ 2473/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./. Посочено е, че възникналите със
сключването на договора за строителство задължения за двете страни са
генетично и функционално свързани, като размерът и съдържанието на
уговорените дължими престации могат да бъдат изменяни без допълнително
споразумение между съконтрахентите /при необходимост от допълнителен и/
или увеличен обем строителни работи/, било поради предписание на
специализираните контролни органи в строителството, било поради създадено
впоследствие по-сполучливо техническо решение. Предвид спецификата на
договора за строителство и нормативно установените изисквания,
сключването на този договор поражда, наред с правните последици, чието
съдържание е определено по волята на страните, и други права и задължения,
които по вид и съдържание се определят от закона, т. е, без да е необходимо
волеизявление на съконтрахентите, например изпълнение на предписанията и
заповедите на лицето, упражняващо строителен надзор, вписани в заповедната
книга, съгласно чл. 168, ал. 4, пр. 1 ЗУТ. Настоящият съдебен състав приема,
че това се отнася и до свързаните с договора за строителство договори за
изпълнение на определени видове довършителни СМР в конкретен обект
/напр. за изграждане на ВиК инсталации, или ОВ инсталации, или
електрически инсталации и др./, които също следва да бъдат изработени при
спазване на съответните одобрени инвестиционни проекти при спазване на
предвидените в специалните законови и подзаконови нормативни актове
строителни правила и норми. При клауза в договора, че същият може да бъде
изменян само в писмена форма, последната не е форма за действителност, а се

                                       13
счита само за форма на доказване и преценката за извършените и приети СМР
се извършва въз основа на събраните по делото допустими доказателства.
      Възможно е при изпълнение на договора за строителство, както и
договора за СМР, които са превъзложени от основния изпълнител/строител на
подизпълнител,     да     възникнат      допълнителни     задължения      за
изпълнителя/строителя, респективно подизпълнителя за извършване на
непредвидени при сключване на договора строителни работи, които са
технологично необходими - поява на непредвидени при сключването на
договора обстоятелства, преодоляването на които е технологично
наложително за изпълнението на последващите строителни работи. В решение
№ 154/30.09.2013г. по т. д. № 1263/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е прието, че
когато допълнително извършените работи от ищеца са били необходимо
условие за функционалното единство на обекта и въвеждането му в
експлоатация, те не се явяват допълнителни по смисъла на договора и за тях
не е необходима писмената форма, предвидена при необходимост от
изменения, които могат да се отнасят до срок, цени и др.
     Друга причина за изменение на количеството СМР може да бъде грешно
изчисляване на количествата работи, необходими за       завършване на
възложената работа.
     Следва да се приеме, че в горепосочените случаи изпълнението на
допълнителните СМР или увеличения обем работи и заплащането на
съответното възнаграждение се дължат на основание сключения между
страните договор за СМР.
     Извън тези хипотези с оглед свободата на договаряне, предвидена в чл. 9
ЗЗД, между съконтрахентите може да бъде постигнато взаимно съгласие за
извършване на допълнителни СМР.
     Дали изпълнените допълнителни строително-монтажни работи
 подлежат на допълнително заплащане от възложителя и в какъв размер е
въпрос на конкретна преценка на ангажираните по предвидения в ГПК ред
доказателства. Приемането на извършената работа обхваща два момента -
фактическото предване и получаване на конкретно изработеното от
поръчващия /фактически момент/ и признанието, че изработеното съответства
на поръчаното /правен момент/. Законът не съдържа формални изисквания за
начина на приемането, поради което доказването му може да бъде извършено


                                    14
с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Приемането на
извършената работа, включително допълнителните СМР, може да бъде
осъществено, както с изрично изявление, така и с конклудентни действия.
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение №
32/30.05.2016 г. по т. д. № 95/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №
45/04.03.2013 г. по т. д. № 197/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение №
40/30.05.2013 г. по т. д. 1158/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
250/11.01.2011 г. по т. д. № 535/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., ако
възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя
съоръжение и същото функционира по предназначение, без да има
възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че
изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия.
      В хипотезата на уговорени в договора за изработка или количествено-
стойностна сметка към него по вид, количество и стойност СМР, от една
страна, и допълнително извършени в количествено отношение СМР, от друга
страна, възнаграждението за допълнително изпълнените строителни дейности
следва да се определи съобразно договореното. Ако допълнително
извършените СМР се различават по вид от уговорените в договора или
количествената сметка към него и страните не са постигнали взаимно съгласие
за тяхната стойност в допълнително споразумение, стойността на извършената
допълнителна работа следва да бъде установена с помощта на вещо лице на
база средни пазарни цени за същия вид СМР при подобни обстоятелства. В
посочения смисъл е константната практика на ВКС /напр. решение №
110/17.08.2011 г. по т. д. № 597/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и цитираните в него
решение № 404/13.03.2000 г. по гр. д. № 1493/1999 г. на ВКС, V г. о., решение
по гр. д. № 972/2005 г., решение по т. д. № 264/2005 г. и др./, съгласно която
договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на
възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима. С
оглед принципа за еквивалентност на насрещните престации, в посочената
хипотеза на заплащане подлежат фактически извършените работи по
действителни цени, стойността на които при необходимост може да бъде
 установена с помощта на вещи лица - по арг умент от чл. 266, ал. 2 ЗЗД и чл.
326, ал. 2 ТЗ.
      По допустимостта на въззивното решение:


                                       15
      При извършване на служебна проверка за допустимостта на въззивното
решение настоящият съдебен състав намира, че решението на Софийски
апелативен съд е недопустимо в частта, с която е потвърдено решението на
Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „Дикс
2001 М“ ЕООД срещу „Ел Смарт“ ООД иск за заплащане на възнаграждение
за допълнително възложени СМР за разликата над 92 553,11 лв. до 93 553,11
лв. по чл. 266 ЗЗД, евентуалният иск за разликата над 111 550,99 лв. до
112 550,99 лв. – направени разходи за водене на чужда работа без пълномощие
по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, и евентуалният иск за разликата над 111 550,99 лв. до 112
550,99 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД. В
посочената част въззивното решение е недопустимо, предвид
недопустимостта на обжалваното пред САС първоинстанционно решение в
съответната част. След направените от ищеца уточнения, отразеното в
доклада по делото и допуснатото с определение от 05.07.2021 г. по т. дело №
1114/2020 г. на Софийски градски съд уточнение на главния иск по чл. 266 ЗЗД,
 предявените от „Дикс 2001 М“ ЕООД срещу „Ел Смарт“ ООД в обективно
кумулативно и евентуално съединение искове са следните:
     1/ главен иск по чл. 266 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за
изпълнени СМР общо за сумата 111 550,99 лв., както следва: 18 997,88 лв. –
изпълнени СМР въз основа на уговорените в договора от 15.05.2019 г. по
приложение № 1 СМР, 92 553,11 лв. – допълнително възложени СМР;
     2/ 11 155,09 лв. – неустойка за забава на плащанията на задълженията по
договора за периода 16.11.2019 г. – 17.06.2020 г.;
     3/ 420 лв. - обезщетение за забавено плащане на уговорения аванс в
размер на законната лихва за периода 31.05.2019 г. – 01.08.2019 г.;
      4/ евентуален иск за 5 147,71 лв. – обезщетение за забавено плащане на
възнаграждението за допълнителни СМР в размер 86 673,87 лв. в размер на
законната лихва за периода 07.11.2019 г. – 17.06.2020 г., вместо неустойката за
забавено плащане;
      5/ евентуален иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД в размер 111 550,99 лв. - направени
разходи за водене на чужда работа без пълномощие, при отхвърляне на иска за
възнаграждение на договорно основание по чл. 266 ЗЗД;
     6/ евентуален иск по чл. 59 ЗЗД в размер 111 550,99 лв. - обезщетение за
неоснователно обогатяване, при отхвърляне на иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД.

                                      16
      Като са се произнесли по иска по чл. 266 ЗЗД в частта за възнаграждение
за допълнително възложени СМР за разликата над 92 553,11 лв. до 93 553,11
лв. и по чл. 61, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД за разликата над 111 550,99 лв. до 112 550,99
лв. първоинстанционният и въззивният съд са допуснали нарушение на
принципа на диспозитивното начало в процеса, предвиден в чл. 6 ГПК –
произнесли са се извън заявения предмет на делото и обема на търсената
защита, индивидуализирана от ищеца с исковата молба и последващите молби
– уточнение на предявените искове.
      Предвид изложените съображения въззивното решение следва да бъде
обезсилено в частта, с която е потвърдено решението на СГС в частта, с която
са отхвърлени предявените от „Дикс 2001 М“ ЕООД срещу „Ел Смарт“ ООД
иск за заплащане на възнаграждение за допълнително възложени СМР за
разликата над 92 553,11 лв. до 93 553,11 лв. по чл. 266 ЗЗД, евентуалният иск
за разликата над 111 550,99 лв. до 112 550,99 лв. – направени разходи за
водене на чужда работа без пълномощие по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, и евентуалният
иск за разликата над 111 550,99 лв. до 112 550,99 лв. – обезщетение за
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, и вместо решението на Софийски
градски съд в посочената част трябва да бъде обезсилено като недопустимо.
      В останалата обжалвана с касационните жалби част въззивното решение
е допустимо, тъй като съдебният състав е разгледал предявените искове срещу
процесуалнолегитимирана страна и е спазил начина на тяхното обективно
кумулативно и евентуално съединяване.
      По правилността на въззивното решение:
      Във въззивната жалба на ищеца са релевирани оплаквания за допуснати
от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в необсъждане на събраните многобройни писмени и гласни доказателства,
заключението на комплексната съдебно-техническа и икономическа
експертиза, електронните писма /e-mail кореспонденцията от 13.07.2019 г., 29
и 30.08.2019 г., 04.01.2020 г., 18.03.2020 г., 02.04.2020 г., 21.04.2020 г.,
22.04.2020 г., 27.04.2020 г./, актовете за скрити работи, заповедната книга за
промени по време на строителството, протоколите за СМР между ответника и
неговия възложител, частично недопускане на комплексна съдебно-
техническа и икономическа експертиза по определени въпроси, поставени от
ищеца, оставяне без уважение молбата на ищеца по чл. 192 ГПК за


                                       17
представяне на документи от трето лице – „Галерия – Стара Загора“ ЕАД,
непълен доклад по делото, включително относно разпределението на
доказателствената тежест и липсата на указания на ищеца за кои твърдени от
него факти не сочи доказателства съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, неправилна
преценка за настъпила преклузия при представянето на доказателствата с
молбата от 15.07.2021 г. Поддържано е становище, че съдът не е установил
цялостно и правилно фактическата обстановка, поради което е достигнал до
неправилни правни изводи. Направени са доказателствени искания – за
допускане на допълнителна съдебно-техническа и икономическа експертиза,
за задължаване на „Галерия – Стара Загора“ ЕАД на основание чл. 192 ГПК да
представи описани от т. 1 до т. 31 документи, които са били поискани в
първоинстанционното производство с молби от 23.11.2021 г. и 15.07.2021 г., и
за приемане на доказателствата, описани в т. 5, т. 6 и т. 7 от молбата на ищеца
от 15.07.2021 г. и описани от т. 12 до т. 60 вкл. от подробен актуализиран опис
на доказателствата, представен на 24.08.2021 г.
       Във въззивната жалба на ответника са въведени оплаквания за
допуснати от Софийски градски съд съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в приемане на множество неотносими доказателства, липса на
произнасяне по повод оспорените от ответника писмени доказателства,
възприемане за установени факти въз основа на неподписани протоколи от
09.01.2020 г. за трите обекта, допускане на представляващия ищцовото
дружество Димитър Стоянов като свидетел и несъобразяване на очевидния
 интерес на този свидетел от решаване на спора в полза на пердставляваното
от него дружество. Поддържано е становище за нарушение на разпоредбата на
чл. 266 ЗЗД, предвид липсата на възлагане на допълнителни СМР съгласно чл.
1, ал. 3 и чл. 8, ал. 3 от договора, недоказване на извършването им от ищеца,
некоректно съставени от ищеца протоколи и фактури. Изложени са
съображения по конкретни доказателства. Относно евентуалния иск по чл. 61
ЗЗД ответникът поддържа становище, че не е възникнала необходимост от
допълнителни СМР и релевира доводи в първоинстанционното производство,
в отговора на въззивната жалба на ищеца и в подадената от него въззивна
жалба, че не е надлежен ответник по иск за водене на чужда работа без
пълномощие, не е пасивно легитимиран по деликтното правоотношение, не е
установено чия чужда работа е водил ищеца – тази на „Ел Смарт“ ООД или на
собственика на „Мол Галерия Стара Загора“. По отношение на евентуалния

                                      18
иск по чл. 59 ЗЗД в двете инстанционни производства ответникът поддържа,
че ищецът не е представил доказателства за изплатено трудово
възнаграждение на свой работник, отношението между страните е възникнало
въз основа на договора от 15.05.2019 г. и и не е ясно кога връзката се е
превърнала в квази деликтна.
      С определение № 651 от 12.10.2022 г. по т. дело № 839/2022 г. на САС,
ТО, 9 състав доказателствените искания на въззивника – ищец са оставени без
уважение по съображения, че по делото са ангажирани многобройни
доказателства, с които са установени обстоятелствата, за които се иска
допускане на посочените доказателства. В открито съдебно заседание на
14.12.2022 г. въззивният съд отново е оставил без уважение искането на ищеца
за приемане на доказателствата, описани в т. 5, т. 6 и т. 7 от молбата,
депозирана на 15.07.2021 г. по съображенията, изложени в определението от
20.10.2021 г. по т. дело № 1114/2020 г. на СГС, VI-21 състав. Във въззивното
производство са приети заключение на комплексна счетоводно-техническа
експертиза, изготвено от вещи лица Мариетка Е. Б. и инж. И. К. Д., и
заключение на повторна комплексна счетоводно-техническа експертиза,
изготвено от вещи лица П. И. Д. и инж. В. Н. Н..
      Предвид отговора на поставените процесуалноправни въпроси,
настоящият съдебен състав намира, че изводът на въззивния съд, че ищецът не
е ангажирал доказателства във връзка с възлагането и приемането на
допълнителни дейности и недължимост на възнаграждение на договорно
основание, е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. При постановяване на решението съдебният състав, въпреки
направените във въззивните жалби оплаквания относно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, предвид необсъждане на
част от събраните доказателства и релевирани от страните възражения и
доводи, не е изпълнил задълженията си да обсъди всички събрани по делото
допустими и относими доказателства в тяхната взаимна връзка, възражения и
доводи на страните, релевирани своевременно в първоинстанционното
производство и поддържани пред въззивната инстанция, съгласно чл. 235, ал.
2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. В противоречие на посочените правни норми
въззивният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност множество писмени
доказателства /напр. e-mail кореспонденцията от 13.07.2019 г., 04.01.2020 г.,
18.03.2020 г., 02.04.2020 г., 21.04.2020 г., 22.04.2020 г., 27.04.2020 г. и други

                                       19
дати, актовете за скрити работи, заповедната книга за промени по време на
строителството, разрешението за ползване, протоколите за СМР между
ответника и неговия възложител и други относими документи/, приетите в
първоинстанционно производство основно и допълнително заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещо лице Доника Юлианова Г.,
заключение на комплексната съдебно-електротехническа и счетоводна
експертиза, изготвена от вещи лица инж. Веселин Йорданов Чобанов и
Доника Юлианова Г., както и приетите във въззивното производство
заключение на комплексната счетоводно-техническа експертиза, изготвено от
вещи лица Мариетка Е. Б. и инж. И. К. Д., и двата варианта на заключение на
повторната комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза,
изготвено от вещи лица П. И. Д. и инж. В. Н. Н., нито е обсъдил показанията
на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели. Съгласно
практиката на ВКС /напр. решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г.
на ВКС, ГК, I г. о. и др./, когато за доказване на даден факт са допустими
гласни доказателства и страните са ангажирали такива, за да направи извод
дали този факт се е осъществил, съдът е длъжен да ги обсъди и да посочи
относими ли са към предмета на доказване, има ли противоречие в
показанията на отделните свидетели, кои показания кредитира и на кои не
дава вяра и защо. Съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК свидетелските
показания следва да се преценяват с оглед на всички други данни по делото,
като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
      Константна е практиката на ВКС /напр. решение № 60268/15.12.2021 г.
по гр. д. 1040/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50159/08.03.2023 г. по т.
д. 1218/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 11/01.02.2024 г. по т. д.
2277/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 60097/26.01.2022 г. по т. д.
1624/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 77/22.06.2022 г. по т. д. 684/2019 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 28/13.04.2021 г. по т. д. № 248/2020 г. на ВКС,
ТК, I т. о. и др./, че заключението на вещото лице следва да бъде обсъдено и
преценено в съдебното решение в съвкупност с всички останали
доказателства. Съдът не е длъжен да възприеме експертното заключение, а
трябва да прецени доказателствената му сила съобразно неговата пълнота,
яснота и обоснованост, като изложи мотиви, обосноваващи преценката му.
Съдът може да приеме, че установени в заключението факти и причинни
връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни

                                       20
връзки са доказани, но само след обсъждането поотделно и в съвкупност на
всички доказателства и обстоятелства по делото. При няколко заключения,
включително повторно заключение, съдът е длъжен да изложи мотиви защо
приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои
от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се.
В конкретния случай въззивният съд се е отклонил от константната съдебна
практика, не е обсъдил всички заключения заедно с писмените и гласните
доказателства, не е конкретизирал от заключението на коя от двете
комплексни счетоводно-технически експертизи, приети във въззивното
производство, се установява, че са налице извършени от ищеца дейности,
които са извън приложението към договора, актувани са от същия в
едностранно подписаните протоколи и са отчетени от ответника към неговия
възложител. Предвид съдържанието на заключенията, настоящият съдебен
състав счита, че въззивният съд е възприел заключението на повторната
комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза, депозирано в САС
на 29.01.2024 г. Не е изложил съображения защо кредитира едно от
заключенията и не възприема останалите.
       Неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК
съдебният състав в открито съдебно заседание на 14.12.2022 г. е оставил без
уважение искането на ищеца за приемане на доказателствата, описани в т. 5, т.
6 и т. 7 от молбата, депозирана на 15.07.2021 г., препращайки към мотивите,
изложени от първоинстанционния съд в определението от 20.10.2021 г. по т.
дело № 1114/2020 г. на СГС, VI-21 състав. Въззивната инстанция не е
съобразила следните обстоятелства: 1/ изготвеният проект за доклад по делото
е бил непълен, предвид липсата на указания по чл. 146, ал. 2 ГПК; 2/ указания
по посочената разпоредба са дадени с доклада по делото в открито съдебно
заседание на 05.07.2021 г. в първоинстанционното производство по отношение
на исковете по чл. 61, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД; 3/ във връзка с тях ищецът е поискал
да му бъде предоставена възможност да представи доказателства, но съдът не
се е произнесъл по това искане; 4/ в края на съдебното заседание на 05.07.2021
г. СГС е предоставил възможност на страните в десетдневен срок, считано от
заседанието, да формулират допълнителни доказателствени искания за факти,
за чието установяване намират повод от изслушаните свидетелски показания;
5/ в предоставения срок ищецът с молба вх. № 337894/15.07.2021 г. е
представил писмени доказателства; 6/ неправилно с определение от съдебно

                                      21
заседание на 20.10.2021 г. е оставил без уважение искането за приемане на
писмените доказателства по т. 5, т. 6 и т. 7 от молбата от 15.07.2021 г. по
съображения за настъпила преклузия по чл. 147 ГПК. Представените с молба
№ 337894/15.07.2021 г. по т. 6 и т. 7 доказателства, както и по-голяма част от
e-mail кореспонденцията по т. 5, са приложени към исковата молба и са
приети с определение № 262360 от закрито заседание от 23.04.2021 г.
Електронни писма от 19.05.2019 г. и 20.06.2019 г., електронно писмо от
26.07.2019 г. с оферта, оферти към електронни писма от 17.09.2019 г. и
07.10.2019 г., електронно писмо от 30.10.2019 г. с оферта, оферта към
електронно писмо от 31.10.2019 г., електронно писмо от 04.11.2019 г., 16.30 ч.,
оферти към електронни писма от 01.11.2019 г., 03.11.2019 г. и 08.11.2019 г.,
електронно писмо от 12.11.2019 г., оферта към електронно писмо от 19.11.2019
г., анализ с цени към електронно писмо от 22.11.2019 г., 16.42 ч., два
протокола за СМР, електронни писма от 23.12.2019 г., 03.01.2020 г., 09.01.2020
г., 18.03.2020 г. и 23.03.2020 г. със справка в табличен вид към последното не
са приложени към исковата молба, същите са представени по делото с молбата
от 15.07.2021 г. и неправилно не са приети от първоинстанционния и
въззивния съд. Въззивната инстанция не е съобразила, че посочените
доказателства са във връзка с иска по чл. 266 ЗЗД, по отношение на който не са
дадени указания по смисъла на чл. 146, ал. 2 ГПК, както и са свързани с
показанията на разпитаните свидетели за обстоятелства относно
предоставяне, респективно липса на оферти извън скючения между страните
договор.
      Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е извършил работа по
договора, като изпълнените дейности са приети от ответника с четири
протокола: протокол № 2/16.09.2019 г. на обща стойност 10 632,40 лв.,
подписан със забележки и искания за корекции от представител на „Ел Смарт“
ООД; протокол № 1/26.09.2019 г. на обща стойност 167 326,92 лв., подписан
със забележки и искания за корекции от представител на „Ел Смарт“ ООД;
протокол № 1/26.09.2019 г. на обща стойност 67 661,10 лв., подписан със
забележки и искания за корекции от представител на „Ел Смарт“ ООД;
протокол № 2/26.09.2019 г. Подови кутии за 202,40 лв., приет и подписан без
забележки от представител на „Ел Смарт“ ООД. При установяване на
посоченото обстоятелство съдебният състав неправилно е посочил, че
протоколът за изпълнени СМР на обща стойност 167 326,92 лв. е подписан на

                                      22
26.09.2019 г., а протокол № 1/26.09.2019 г. е на обща стойност 67 661,10 лв.
Видно от представените два двустранно подписани протокола, ответникът е
приел за изпълнени от ищеца СМР на стойност 167 326,92 лв. със забележки и
искания за корекции с протокол № 1/16.09.2019 г., а с протокол № 1/26.09.2019
г., подписан също със забележки и искания за корекции, ответникът е приел
изпълнени от ищеца СМР на стойност 58 384,25 лв.
      Съдебният състав е направил необоснован извод, че дори да се приеме,
че е налице възлагане на допълнителни дейности от страна на възложителя
„Ел Смарт“ АД на изпълнителя „Дикс 2001 М“ ЕООД, то по делото не са
представени каквито и да било доказателства, че това възлагане е било прието
от страна на изпълнителя. В хипотезата на възложени допълнителни дейности
от възложителя и изпълнението им от изпълнителя логическите правила
налагат извод, че изпълнителят е приел да изпълни допълнително
възложените му дейности.
     Въззивната инстанция не е изяснила въз основа на всички относими и
допустими доказателства кои са били причините за извършване на
допълнителни дейности - дали е имало промени по архитектурния проект,
инвестиционния проект част Електро и техническата документация по време
на строителството, задължителни предписания на лицето, упражняващо
строителен надзор, както и непредвидени обстоятелства, които да са
наложили извършване от ищеца на определени допълнителни СМР, без които
възложените СМР, крайната цел на сключения между страните договор и
въвеждането на обекта в експлоатация не биха могли да бъдат технологично
завършени. Принципно правилни са разсъжденията, че при възникване на
необходимост от извършването на допълнителни дейности, които са в пряка
връзка с извършваната основна дейност по договора с оглед естеството на
работата - преустройство на съществуващата електроинсталация на четирите
обекта от сградата и надграждане на съществуващата, и в случай, че тези
допълнителни дейности не бяха извършени основната дейност не би могла да
бъде приключена, същите подлежат на заплащане. Неправилно обаче
съдебният състав е приел, че в този случай допълнителните дейности се
дължат на извъндоговорно основание по чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
     При установяване на фактическата обстановка въззивният съд не е
обсъдил възраженията на ответника относно липсата на фактически състав на


                                     23
чл. 61, ал. 1 ЗЗД, предвид доводите, че благоприятните последици са
възникнали за собственика на „Мол Галерия Стара Загора“. Не е изяснил
елементите на фактическия състав на гестията по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, не е
анализирал дали вземането на гестора е обусловено от правоотношенията
между собственика на обекта като възложител и ответника като изпълнител,
не е установил кое от лицата има качеството на доминус в хипотезата на чл.
61, ал. 1 ЗЗД. Предвид допуснатите процесуални нарушения изводът, че
сумата в размер 44 992,38 лв. се дължи на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, е
неправилен.
       Поради неизпълнение на задълженията на въззивната инстанция по чл.
12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и нарушение на задължителната практика
на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.
дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, фактическата обстановка е останала
неизяснена, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон
– чл. 266 и чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
     Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че въззивното решение в обжалваната от страните част е неправилно
поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде
отменено. С оглед акцесорния характер на исковете по чл. 92 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД въззивният съдебен акт подлежи на отмяна и в съответната част.
      На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да бъде върнато на
Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото
разглеждане на делото въззивният съд следва да приеме горепосочените
писмени доказателства, да обсъди всички своевременно представени и
събрани относими и допустими доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, релевираните от страните възражения и доводи в исковата молба,
въззивните жалби, отговорите и депозираните в двете инстанционни
производства становища, като при установяване на фактическата обстановка и
преценка, че са му необходими специални знания, може да допусне
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза.
     С оглед изхода на делото касационната инстанция не се произнася по
исканията за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени
от въззивния съд по правилата на чл. 78 ГПК, включително разноските,


                                     24
направени в производствата по обезпечаване на предявените искове,
претенцията за които не представлява отделен иск. При новото разглеждане и
на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивната инстанция ще следва да се
произнесе и по разноските за производството пред ВКС.
     Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд,
Търговска колегия

                                 РЕШИ:

      ОБЕЗСИЛВА решение № 455 от 09.07.2024 г. по в. т. дело № 839/2022 г.
на Софийски апелативен съд, 9 състав в частта, с която е потвърдено решение
№ 260444 от 28.06.2022 г. по т. дело № 1114/2020 г. на СГС, ТО, VI-21 състав в
частта, с която са отхвърлени предявените от „Дикс 2001 М“ ЕООД срещу „Ел
Смарт“ ООД иск за заплащане на възнаграждение за допълнително възложени
СМР за разликата над 92 553,11 лв. до 93 553,11 лв. по чл. 266 ЗЗД,
евентуалният иск за разликата над 111 550,99 лв. до 112 550,99 лв. – направени
разходи за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, и
евентуалният иск за разликата над 111 550,99 лв. до 112 550,99 лв. –
обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, и вместо това
постановява:
      ОБЕЗСИЛВА решение № 260444 от 28.06.2022 г. по т. дело №
1114/2020 г. на СГС, ТО, VI-21 състав в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Дикс 2001 М“ ЕООД срещу „Ел Смарт“ ООД иск за
заплащане на възнаграждение за допълнително възложени СМР за разликата
над 92 553,11 лв. до 93 553,11 лв. по чл. 266 ЗЗД, евентуалният иск за
разликата над 111 550,99 лв. до 112 550,99 лв. – направени разходи за водене
на чужда работа без пълномощие по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, и евентуалният иск за
разликата над 111 550,99 лв. до 112 550,99 лв. – обезщетение за неоснователно
обогатяване по чл. 59 ЗЗД.
    ОТМЕНЯ решение № 455 от 09.07.2024 г. по в. т. дело № 839/2022 г. на
Софийски апелативен съд, 9 състав в следните части:
      1/ частта, с която са отхвърлени предявените от „Дикс 2001 М“ ЕООД
против „Ел Смарт“ ООД искове на основание чл. 266 и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на договорно основание на възнаграждение в общ размер 67 310,66
лв. за допълнително възложени и изпълнени СМР на обект „Смяна па

                                     25
предназначението на магазини за промишлени стоки в ресторанти за бързо
хранене на кота +11,90, подмяна на част от покривното покритие с покривно
остъкляване в търговски и развлекателен комплекс Галерия, Стара Загора“,
ведно със законната лихва от 17.06.2020 г. до окончателното му заплащане,
обезщетение за забавено плащане на това възнаграждение в общ размер 3
307,85 лв. за периода на забава 07.12.2019 г.-16.06.2020 г.;
      2/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Дикс 2001 М“ ЕООД
против „Ел Смарт“ ООД иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД в останалата му част над 44
992,38 лв. до сумата 111 550,99 лв. - стойност на допълнително извършени и
приети строително-монтажни работи извън тези по договор от 15.05.2019 г.;
     3/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Дикс 2001 М“ ЕООД
против „Ел Смарт“ ООД иск за заплащане на сумата 66 558,61 лв. /разликата
над 44 992,38 лв. до 111 550,99лв./, предявен на основание неоснователно
обогатяване по чл. 59 ЗЗД;
      4/ частта, с която е потвърдено решение № 260444 от 28.06.2022 г. по т.
дело № 1114/2020 г. на СГС, ТО, VI-21 състав в частта, с която са отхвърлени
 предявените от „Дикс 2001 М“ ЕООД против „Ел Смарт“ ООД искове, както
следва: иск на основание чл. 266 ЗЗД за заплащане на сумата 18 997,88 лв. –
възнаграждение за изпълнени работи, описани в приложение № 1 към договор
за СМР от 15.05.2019 г., и за разликата над 67 310,66 лв. до 92 553,11 лв. –
допълнително възложени СМР; иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 11 155,09 лв. –
неустойка по договора от 15.05.2019 г.; иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 420 лв. –
обезщетение за забавено плащане на уговорения в договора аванс за периода
от 31.05.2019 г. до 01.08.2019 г., както и за разликата над 3 307,85 лв. до
5 147,71 лв. – обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за
допълнителни СМР за периода от 07.11.2019 г. до 07.12.2019 г.; иск по чл. 59
ЗЗД в частта за сумата 44 992,38 лв. – обезщетение за неоснователно
обогатяване; както и претенцията за разноски в размер 6 862 лв. – разноски за
обезпечаване на исковете за възнаграждение.
      5/ частта, с която „Дикс 2001 М“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ел
Смарт“ ООД направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 8
340 лв. и 720 лв. за възнаграждение на вещо лице.
     6/ частта, с която ответникът „Ел Смарт“ ООД е осъден да заплати на
„Дикс 2001 М“ ЕООД на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД сумата в размер 44

                                     26
992,38 лв., представляваща стойността на допълнително извършени и приети
строително-монтажни работи, извън тези по договор от 15.05.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 17.06.2020 г.
до окончателното изплащане.
      ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от
друг състав в посочената част.
     РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     27