Потвърждаване на ефективно наказание за катастрофа със загинала бременна жена

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 210
                               гр. София, 23.04.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести март през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Красимира Медарова
                                 Членове:     Калин Калпакчиев
                                              Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Невена П. Ангелова
в присъствието на прокурора К. П. Софиянски
като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно
дело от общ характер № 20268002200221 по описа за 2026 година


     Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба на подсъдимия И. Ж. М. чрез упълномощения му
защитник адв. З. срещу въззивно решение № 2/07.01.2026 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив,
постановено по в.н.о.х.д. № 282/2025 г. по описа на същия съд.
В жалбата на подсъдимия М. се навежда касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК
относно явна несправедливост на определеното наказание и се прави искане за изменяване
на решението на апелативния съд в частта относно наказанието лишаване от свобода, което
да се намали до размер, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК и на това основание
да се отложи неговото изтърпяване. Релевираното касационно основание се мотивира с
доводи за неправилност на извода на въззивния съд за наличие на отегчаващи обстоятелства
по делото, при положение, че обективно са налице само такива, които смекчават
отговорността на подсъдимия и това е довело да завишен размер на основното наказание
лишаване от свобода, което е отмерено на четири години.
В касационната жалба се сочат като неотчетени факти в полза на дееца състоянието му след
пътния инцидент, от който той също е пострадал и е изпаднал в шок от случилото се, но
въпреки това е оказал помощ съобразно възможностите си на С. Й., с която е пътувал в един

                                            1
автомобил при транспортирането й до най-близкото лечебно заведение. В жалбата се
посочва че въззивният съд е надценил характера на допуснатите нарушения на пътното
законодателство, които произтичат от една и съща маневра по неправилно изпреварване,
както и неоснователно е отдал приоритет на генералната превенция за сметка на
индивидуалната такава, което е в разрез с целите по чл. 36 от НК. Не са отчетени, според
защитата останалите обстоятелства по настъпване на пътното произшествие, които следва да
бъдат ценени съвкупно с превишената скорост на движение на дееца – подсъдимият не се е
движел в населено място, което намалява риска от инциденти; не е избягал от
местопроизшествието и не е направил опит да се укрие или да укрие доказателства, а е
действал точно обратното на това.
В жалбата се изразява несъгласие и с извода на апелативния съд, направен с присъдата на
първата инстанция за неотчитане на обясненията на подсъдимия от досъдебното
производство като допълнителен смекчаващ фактор, което е в разрез със задължителните
предписания, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Сочи се, че е следвало да бъде
отчетена двуяката им природа като средство за защита и доказателствено средство, както и
подкрепата им от останалите доказателства по делото и частично от заключението на
повторната авто-техническа експертиза, която не отхвърля възможността за оказано
въздействие върху волана на подсъдимия от друго лице, което е седяло на предната дясна
седалка в автомобила. Не са отчетени в пълнота и останалите обстоятелства в полза на
подсъдимия – изразеното съжаление за деянието и признание за неговата вина, спомагането
за разкриване на обективната истина по делото и поведението му по реагиране чрез
задействане на спирачната система непосредствено преди удара в крайпътната табела.
Отделно се излага тезата, че целите на наказанието спрямо подсъдимия М. могат успешно да
бъдат постигнати и чрез института на условното осъждане и за превъзпитанието му не е
необходимо да бъде поставен в изолация от обществото. В подкрепа на последното
становище се посочват чистото му съдебно минало, младата му възраст и факта, че е баща на
две малолетни деца, трудово ангажиран, с положителни лични данни и такива като водач на
МПС, с добро поведение в съдебната и досъдебна фази на процеса, с оглед на което се
поддържа искането за определяне на наказание в рамките до три години лишаване от
свобода, което да се отложи с максимален изпитателен срок. Ефективното изтърпяване на
наказанието се счита, че не е необходимо за реализиране целите на генералната превенция, с
оглед изтеклия срок от три години от датата на деянието до определянето на санкцията.
Подсъдимия М. се явява лично пред ВКС и поддържа касационната си жалба. Представлява
се от упълномощения защитник адв. З., която пред настоящата инстанция поддържа изцяло
касационната жалба на подсъдимия по подробно изложените в същата съображения в
подкрепа на посоченото касационно основание и с направеното искане за намаляване на
основното наказание и прилагането на института на условното осъждане. Моли да се намали
наказанието на подсъдимия и да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК.
Подсъдимият М. в последната си дума пред ВКС моли да се уважи касационната му жалба и
да се намали наложеното наказание.

                                            2
Пред ВКС частните обвинители А. А. Й. и Ф. А. Й. се явяват лично. Представляват се от
упълномощения им повереник адв. Боев, който оспорва касационната жалба на подсъдимия
като се солидаризира с аргументите на прокурора от ВКП пред настоящата касационна
инстанция. Позовава се на завишената обществена опасност на подсъдимия като деец, както
и на високата обществена опасност на деянието, които се определят от предходните му
нарушения по ЗДвП и механизма на произшествието - чрез първоначален удар в
указателната табела за съответното населено място, което съвкупно с високата скорост на
движение с над 44 км/ч от разрешената за пътния участък, което следва да се цени като
изключително отегчаващо обстоятелство и изисква съответна по тежест принуда, за да се
отговори на повишаващата се обществена опасност на пътно транспортните произшествия.
Частните обвинители Н. А. Й. и С. А. Й., редовно призовани за съдебното заседание пред
ВКС не се явяват и не се представляват от упълномощения повереник адв. К., редовно
уведомена.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция застъпва
становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия, поради определяне на
справедливо по размер и тежест наказание, при вярно и изчерпателно отчитане на всички
индивидуализиращи личността на дееца обстоятелства, които са оценени съобразно тяхната
житейска тежест и правно значение, съответно на целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Счита, че по делото са налице отегчаващи обстоятелства, едно от които е настъпилата смърт
на пострадалата С. Й., която е била бременна в осми лунарен месец, причинените множество
телесни повреди на останалите две пострадали лица, значителното превишение на
разрешената скорост на движение и предходните административни нарушения на
подсъдимия. Прокурорът застъпва тезата, че въззивният съд основателно след надлежна
проверка е възприел съображенията на първата инстанция по въпроса за наказанието и след
като не е отчел пропуски или грешки, законосъобразно е потвърдил първоинстанционната
присъда на окръжния съд. С оглед изложените съображения за обществената опасност на
подсъдимия като личност и водач на МПС намира, че не са налице предпоставки за
намаляване на наложеното наказание и счита, че въззивното решение следва да се остави в
сила.
     Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведеното
в касационната жалба на подсъдимия основание и като съобрази становищата на страните от
съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от
активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт по чл.
346, т.1 от НПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане, като разгледана по
същество се намери за неоснователна.
     С присъда № 27/08.04.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 345/2025 г. по описа на
Окръжен съд-гр.Пловдив подсъдимият И. Ж. М. е признат за виновен в това, че на
20.03.2022 г. на Главен път I-6 км. 233+0,70 м. между с. /населено място/ и с. /населено

                                              3
място/, в землището на община /община/, обл. П. при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил /марка/, с рег. № /рег.№ на МПС/ е нарушил правилата за
движение по пътищата, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил
смъртта на С. А. Й., бременна с плод на вътреутробна възраст 8 лунарни месеца, както и
средни телесни повреди/ подробно описани в присъдата/ на повече от едно лице, а именно на
А. А. Й. и Ф. А. Й., поради което и на осн. чл. чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б.“в“ и
б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3, вр.чл.2, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от четири години, като на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е
определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На осн. чл. 343г от НК на подсъдимия М. е наложено наказание лишаване от право за
управление на МПС за срок от шест години.
С присъдата на окръжния съд подсъдимият М. е осъден да заплати направените по делото
разноски в полза на държавното и частно обвинение и съдът се е произнесъл по
веществените доказателства по делото.
С въззивно решение № 2/07.01.2026 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив, 2-ри наказателен
състав, постановено по в.н.о.х.д. № 282/2025 г. присъдата на Пловдивския окръжен съд е
изменена в частта относно разноските по делото, като в останалата част
първоинстанционната присъда е потвърдена.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание не се намери за основателно.
Наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в съответствие със законовите
изисквания, приложими към избраната съкратена процедура и определеното наказание
правилно е индивидуализирано при условията на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.
Контролираните съдебни инстанции еднопосочно са приели, че приложимата алтернатива за
определяне на адекватно спрямо тежестта на извършеното деяние наказание е хипотезата на
чл.58а, ал.1 от НК, поради липса на предпоставки за прилагане на намалената отговорност
по чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК. При условията на първата алинея на чл.58а от НК,
размерът на основното наказание е отмерен от първата инстанция на шест години лишаване
от свобода при условията на чл.2, ал.2 от НК/ в рамките под средния законов размер, при
максимум от 15 години и специален минимум от три години, в редакцията на текста в сила
към датата на деянието / и след редукцията с една трета е фиксиран на четири години
лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване.
ВКС не намери за основателни изложените в касационната жалба на подсъдимия доводи за
неправилна оценка на обстоятелствата, които са в негова полза и смекчават наказателната му
отговорност и за това, че контролираните съдилища не са наложили наказанието до размер,
който позволява отлагане на неговото изтърпяване по реда на чл.66, ал.1 от НК. Въззивният
съд е възприел становището на първата инстанция за превес на смекчаващите обстоятелства,
като е изложил и собствени съображения за смекчаващите и отегчаващи отговорността на
дееца факти, относно техния вид и относителна тежест в отговор на оплакванията във
въззивната жалба на подсъдимия. ВКС се съгласява с тезата на въззивната инстанция за


                                               4
съответното по тежест наказание, което подсъдимият следва да понесе за извършеното
деяние, предвид завишената обществена опасност на същото, както и поради личната
опасност на подсъдимия като деец, която е преценявал на база данните по делото за
поведението му като водач на МПС и понесените в тази връзка административни санкции.
Съображенията от касационната жалба за неотчетени в пълнота смекчаващи факти и за
липсата изобщо на обстоятелства с отегчаващ характер не кореспондират с признатите от
подсъдимия обвинителни факти в хода на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от
НПК, по която диференцирана процедура е проведено съдебното производство по делото и с
наличната доказателствена съвкупност, която е получила верен прочит в мотивите на
въззивния съд към контролираното решение.
Възражението на защитата от касационната жалба за игнориране на оказаната от
подсъдимия помощ на пострадалата С. Й. след настъпването на пътния инцидент,
изразяваща се в пътуване заедно с нея в един автомобил до болничното заведение, където й
е оказана медицинска помощ не съответства на признатите от подсъдимия обвинителни
факти, залегнали в обстоятелствената част на внесения срещу него обвинителен
процесуален документ. Съгласно обвинителната фактология, в рамките на която е
реализирана наказателната отговорност на дееца, след настъпване на пътно транспортното
произшествие всички пострадали са били превозени до болнично заведение с частни
превозни средства на неустановени по делото лица, а сигналите на тел. 112 за пътния
инцидент са били подадени от свидетелите К. В. и А. К.. Подсъдимият не е оказал помощ
на пострадалите на мястото на пътния инцидент, като по данни на свидетеля А. е изпаднал в
стресово състояние / бил е свит на топка на земята / и обективно не е участвал в помощните
мероприятия, осъществени от присъстващите на местопроизшествието лица. При тези
фактически данни за обективна липса на оказана помощ от подсъдимия М. на един или на
всички пострадали от деянието лица, не са били налице и основания за отчитане в негова
полза на поведението му след произшествието, което не е спомогнало за подпомагане на
тяхното състояние. Тезата, че пътуването на М. в един автомобил заедно с пострадалата С.
Й. представлява оказване на помощ е лишена от обективна основа, тъй като не подсъдимият
я е превозил до болничното заведение, а превозът е осъществен от трето лице, поведението
на което е напълно ирелевантно към наказателната отговорност, която подсъдимият следва
да понесе за извършеното деяние.
Не могат да бъдат приети за основателни и възраженията срещу направената от въззивния
съд оценка на обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, извън направеното
признание на фактите по реда на чл. 372, т.2 от НПК, които обяснения не са допринесли за
изясняването на обективната истина по делото, респективно не са били оценени на
самостоятелно основание като смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Контролираният апелативен съд е отговорил подробно и аналитично на аналогично
възражение, което се съдържа във въззивната жалба на подсъдимия, като съображенията му
изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция относно тяхната правилност.
Основателно е посочено, че дадените от М. двукратни обяснения пред разследващ орган не


                                            5
са спомогнали за установяване на фактите по делото, които обвинението е включило във
внесения обвинителен акт и подсъдимият впоследствие е признал, поради което не могат да
бъдат отчитани в негова полза като смекчаващо обстоятелство, съобразно задължителните
предписания, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. При първият проведен разпит в
качеството на обвиняем подсъдимият М. е съобщил различна от признатата впоследствие
фактология - за участие в изваждането на пострадалата от автомобила, за търсене на
съдействие за превоз от друг водач, който се е намирал на мястото на произшествието и
впоследствие за придружаването й до болницата, която не е била потвърдена в хода на
досъдебното производство и не е била включена в обвинителния акт по делото. Тези
обяснения на подсъдимия не са намерили подкрепа и в останалите налични доказателства,
които им противоречат и които са били поставени в основата на обвинителната фактология,
която обвинението е възприело, поради което правилно решаващите съдилища са отказали
да ги ценят в полза на дееца. Аналогично е положението и с обясненията на подсъдимия при
втория разпит като обвиняем, в който той е съобщил за оказано въздействие върху волана от
пострадалия Й. чрез рязкото му завъртане в посока на дясно, което е довело до настъпване
на произшествието. Обясненията на подсъдимия за механизма на пътния инцидент са били
подложени на проверка чрез назначаване на повторна авто-техническа експертиза, от
заключението на която е установена тяхната необективност. Съгласно експертното
становище рязкото завъртане на волана надясно би довело до напускане на пътното платно
от автомобила преди мястото на оставените в района на инцидента спирачни следи, които не
кореспондират с рязко въздействие върху волана и сочат на нормалното му завъртане, както
и са в съответствие с обективните данни по делото за мястото на отклонение на автомобила
и напускане на пътното платно, поради което не е налице смекчаващ факт, който да бъде
отчитан в негова полза.
В заключение направената от въззивната инстанция оценка на самопризнанието на
подсъдимия от досъдебното производство законосъобразно е реализирана при спазване на
задължителните указания на ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, съгласно които то се отчита в
полза на дееца само ако е допринесло по ефективен начин за разкриване на обстоятелствата
по делото.
В жалбата на подсъдимия се възразява срещу приетите от контролирания съд отегчаващи
обстоятелства – величината на скоростта, която е значително завишена в сравнение с
разрешената за съответния пътен участък; предходните административни наказания,
наложени на подсъдимия за нарушения на правилата за движение; тежестта на настъпилия
вредоносен резултат чрез причиняване на смърт на бременна жена в 8-ми лунарен месец и
броя на несъставомерните телесни повреди на нейните родители, както и относно оценката
за тяхната тежест.
Възражението е неоснователно. Апелативният съд правилно е установил вида на
отегчаващите факти и ги е оценил в съответствие с действителната им тежест при отмерване
на наложеното наказание, като е приел, че отчетените отегчаващи обстоятелства не се
характеризират с превес над смекчаващите, поради което е определил размера на


                                            6
наказанието в рамките под средния законов размер в редакцията към датата на деянието.
Законосъобразно въззивният съд е отчел скоростта от 134 км/ч, с която подсъдимият е
управлявал автомобила като обстоятелство в негова вреда, поради високата стойност на
избраната от подсъдимия скорост на движение, която значително превишава разрешената
скорост от 90 км /ч, като в тази връзка следва да се отбележи, че тежестта на това
обстоятелство се извежда и от факта, че с тази скорост подсъдимият е предприел маневра
„изпреварване“ в участък от пътя, в който пред него е имало и друг автомобил, изпълняващ
същата маневра.
ВКС не се съгласява единствено с тезата на въззивния съд за броя на допуснатите
нарушения по ЗДвП, който е отчетен като отегчаващо обстоятелство, макар и с неголяма
относителна тежест при определяне на размера на наложеното наказание. Неправилно
съдилищата по фактите са приели, че подсъдимият е допуснал две нарушения - по чл. 20,
ал.1 и по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, които се намират в причинна връзка с настъпването на
вредоносния резултат, като освен движение с превишена скорост подсъдимият е допуснал и
нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДП относно задължението да упражнява непрекъснат контрол
върху автомобила. Видно от фактите по делото загубата на контрол върху автомобила е била
резултат от високата му скорост на движение, довела до предприетото отклонение вдясно,
което е и причината подсъдимият да не е могъл да контролира движението на
управляваното от него превозно средство. Съдебната практика е изяснила правилното
приложение на закона в аналогични казуси, в които загубата на контрол е резултат от
превишена или несъобразена скорост, като последователно приема, че в тези случаи се касае
за едно нарушение и то е на режима на скоростта. В настоящият казус това е нарушението
по чл. 21 от ЗДП и това нарушение се намира в причинна връзка с настъпването на
произшествието и причиненият с него съставомерен резултат. Разликата в тези две
нарушения е в зависимост от причината за загубата на контрол – когато тя е обективна, в
това число и поради нарушение на разрешената скорост на движение отговорността на
водача е по чл. 21 от ЗДвП, а когато контролът върху превозното средство е изгубен поради
причини от субективен характер деецът следва да носи отговорност за нарушение на чл. 20,
ал.1 от ЗДвП.
Независимо от допуснатата непрецизност при квалификацията на запълващите бланкетната
диспозиция на нормата правила за движение, същата не се отразява върху правилността на
наложената санкция и не налага смекчаването й по размер. ВКС не разполага с правомощия
за изменение на въззивното решение чрез прилагане на закон за същото наказуемо
престъпление, предвид ограниченията в текста на чл. 354, ал.2, т.2 от НПК, който е
приложим в случаите на изменение в еднакво или по-леко наказуемо престъпление, поради
което констатацията за неправилната правна квалификация е допустимо да се отбележи само
в мотивите към настоящото решение./ в този смисъл Р № 223/2020 г. по н.д. № 1013/2019 г.
на ВКС, 3-то НО/.
Възражението на защитата от жалбата, че наказанието е определено в завишен размер, който
не е съобразен с личността на дееца и няма да способства за неговото поправяне не може да


                                            7
бъде споделено за основателно. Контролираният въззивен съд правилно е мотивирал
становището си за размера на наложената санкция с данните за предходното неправомерно
поведение на подсъдимия по управление на МПС, което го определя като недисциплиниран
водач и тежестта на настъпилия вредоносен резултат, поради множеството несъставомерни
признаци с отегчаващ характер, като е отчел необходимостта в тази връзка от адекватно по
тежест наказание, чрез което успешно да бъдат постигнати целите на специалната и
генерална превенция.
 Обстоятелството, че със същото деяние М. е причинил на свидетелите Й., който са пътували
в автомобила му несъставомерни леки телесни повреди, изразяващи се в разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и причинената смърт на бременна жена с
жизнеспособен плод в 8-ми лунарен месец, по естеството си представляват отегчаващи
факти и правилно са отчетени в тежест на дееца. Подсъдимият е придобил
правоспособността да управлява МПС за сравнително кратък период от време до настъпване
на произшествието, като на процесната дата е превозвал трима пътници в автомобила,
включително жена в напреднала бременност, което го е задължавало да бъде внимателен
при управлението на автомобила и с поведението си като водач на пътя да не застрашава
тяхната безопасност, което на практика е осъществил чрез значително превишената скорост
на движение и предприетата със същата маневра изпреварване, което е довело до загуба на
контрол върху автомобила и до настъпване на пътното произшествие.
Аналогично правилно предходните административни нарушения на подсъдимия по ЗДвП са
отчетени като отегчаващо обстоятелство, поради техния немалък брой, което показва, че
нарушението на правилата за движение не е инцидентна проява за дееца. Независимо, че от
приложената по делото справка от КАТ може да бъде направена констатацията, че
наложените административни наказания по ЗДвП не са за тежки пътни нарушения, предвид
тяхната многобройност и краткия период от време на придобиване на правоспособността на
подсъдимият да управлява МПС, за срок по-малък от година и половина /свидетелството на
подсъдимия е издадено на 27.10.2020 г., а пътното произшествие е извършено на 22.03.2022
г./ сочат на устойчив модел на поведение на водач, който не спазва нормите на пътното
законодателство.
С оглед изложеното, ВКС намира, че не са налице предпоставки за редуциране на размера на
наказанието на подсъдимия М., поради това, че същото е напълно адекватно на тежестта на
деянието и личността на дееца и не е явно несправедливо. Определеният размер от четири
години лишаване от свобода не позволява неговото отлагане и същото следва да се изтърпи
ефективно, поради което претенцията на дееца за прилагането на чл.66, ал.1от НК също не
може да бъде удовлетворена и не се налага да бъде даден отговор на доводите от
касационната жалба в подкрепа на искането за условно осъждане.
В касационната жалба на подсъдимия не се обжалва въззивното решение в частта относно
наложеното допълнителното наказание.
Апелативният съд е извършил изключително подробен анализ на всички относими към
наказателната отговорност на подсъдимия факти и е определил наказание, което в

                                            8
максимална степен съответства на тежестта на деянието и обществената опасност на дееца
и изцяло е съобразено с изискванията на разпоредбата на чл.36 от НК.
С оглед изложеното относно оценъчната дейност на въззивния съд, свързана с касаещите
отговорността на подсъдимия факти, не се установи несъответствие между тяхната тежест и
тази на наложеното наказание, поради което касационната жалба следва да се отхвърли като
неоснователна, а въззивното решение като правилно и законосъобразно, да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд,
трето наказателно отделение


                                      РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/07.01.2026 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, постановено
по в.н.о.х.д. № 282/2025 г.
Решението не подлежи на обжалване.


                                                 Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                            9