Намаляване на присъда и изпитателен срок при държане на наркотични вещества

Текстът на акта

                            РЕШЕНИЕ
                                  № 128
                          гр. София, 07.03.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Антоанета Данова
                            Членове:     Даниел Луков
                                         Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Невена Пелова
в присъствието на прокурора Росица Славова
като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно
дело от общ характер № 20268002200087 по описа за 2026 година
Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв. Л.,
защитник на подсъдимия Д. А. Т., срещу решение №171 от 24.11.2025 г.,
постановено по внохд №346/2025 г. на Пловдивски апелативен съд.
     В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е „неправилно
и незаконосъобразно, произнесено в нарушение на закона, както и, че
наложеното наказание е явно несправедливо“. Поставя се акцент на това, че
подсъдимият Т. е следвало да бъде оправдан, тъй като обвинението не е било
доказано по несъмнен начин. Посочва се, че по делото е останала неизяснена
причината, поради която вечерта на 11.02.2025 г., когато подсъдимият е бил
задържан, не е било пристъпено към претърсване и изземване в жилището му
при условията на неотложност, а това е извършено едва на другия ден.
Оспорва се извода на съда, че осъществяването на коментираното
процесуално следствено действие е в резултат на междувременно получена
оперативна информация, като е неясно каква точно е тя и от кого е получена,
което навежда на мисълта, че става дума за направена „постановка“ спрямо
подсъдимия. На следващо място се твърди, че се преекспонират показанията
на св.Т. Р., за това, че не е имала ключ от жилището на подсъдимия, при
положение, че други свидетели потвърждават непрекъснатото й присъствие
там, както и че съдът е обърнал прекалено голямо внимание на заключената
врата на стая в апартамента, в която са намерени наркотичните вещества и
отказа на подсъдимия да я отключи, като се пренебрегва факта, че той не е


                                     1
разполагал с ключ от нея. Твърди се, че тези възражения са били правени и
пред въззивния съд, но са били напълно игнорирани и не са били въобще
обсъдени. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се
обосновава с чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му
ангажираност, положителните характеристичните данни и тези, свързани с
влошеното му здравословно състояние. Моли се да бъде отменено въззивното
решение и делото върнато за ново разглеждане, алтернативно, да бъде
намален размера на наложеното му наказание лишаване от свобода и срока на
условното му осъждане.
      В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник,
редовно уведомени, не се явяват и не вземат становище по касационната
жалба.
         Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за
оставяне без уважение на депозираната касационна жалба, тъй като счита, че
от събраните по делото доказателства се е установило, че подсъдимият е
осъществил престъплението по чл.354а от НК, както и че съдът в мотивите си
е оборил възраженията на защитника, свързани с това, че св.Р. е имала ключ и
постоянен достъп до процесното жилище. В заключение предлага атакуваният
съдебен акт да бъде оставен в сила.
      Върховният касационен съд след като обсъди релевираните в
касационната жалба оплаквания, становището на прокурора от ВКП в
съдебното заседание и след като извърши проверка на атакувания въззивен
съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :
      С присъда №9 от 25.06.2025 г., постановена по нохд №74/2025 г.,
Окръжен съд- Смолян е признал подсъдимия Д. А. Т. за виновен в това, че на
12.02.2024 г. в /населено място, жилищен адрес/, без надлежно разрешително
държал високорискови наркотични вещества марихуана /канабис, коноп/ с
общо тегло 69,061 гр. на обща стойност 414,46 лв. и 24 броя таблетки /екстази/
с общо нетно тегло 9,538 гр. на обща стойност 238,43 лв., поради което и на
основание чл.354а ал.3 пр.2 т.1 и чл.54 от НК му е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.66 ал.1 от
НК е отложил с изпитателен срок от пет години, както и наказание глоба в
размер на 2000 лв.
      Със същата присъда подсъдимият Д. Т. е бил признат за невиновен в
това да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества-
68,665 гр. марихуана /канабис, коноп/ и 24 броя таблетки /екстази/ с общо
нетно тегло 9,538 грама, поради което го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4, алт.1 от НК.
      Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в
тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
      По въззивен протест на ОП-Смолян, с искане за постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият Т. да бъде признат за виновен и осъден в
извършването на инкриминираните му две обвинения- по чл.354а ал.3 пр.2 т.1
от НК и по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 от НК и по въззивна жалба,


                                      2
депозирана от защитника на подсъдимия, пред Пловдивски апелативен съд е
било образувано внохд №346/2025 г., приключило с решение №171 от
24.11.2025 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
      Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, но не по всички изложени в нея
съображения.
      На първо място е необходимо да се отбележи, че прочитът на
касационната жалба показва, че наведените възражения от страна на
защитника са свързани главно с необоснованост на атакувания съдебен акт,
преценени в контекста на генералното му твърдение за недоказаност на
обвинението. Необосноваността не е сред основанията по чл.348 ал.1 от НПК
и по нея ВКС не дължи произнасяне. Всъщност неблагополучията в
съдържанието на касационната жалба се дължат и на обстоятелството, че част
от наведените в нея доводи, преповтарят дословно такива, отразени във
въззивната жалба. И ако във въззивното производство, съдът е длъжен изцяло
да провери правилността на невлязлата в сила присъда, независимо от
основанията, посочени в жалбата, то в касационното производство ВКС се
произнася само по изложените аргументи, обосноваващи релевираните
касационни основания.
      Все пак от съдържанието на жалбата може да се извлече оплакване за
допуснати съществени процесуални нарушения, които касаторът свързва с
липса на отговори от въззивната инстанция на направени от него възражения,
касателно процесуално следственото действие -претърсване и изземване,
проведено в жилището, обитавано от подсъдимия и причините, поради който
то е осъществено не в деня на задържането на Д. Т., а на следващия ден;
неправилно кредитиране на показанията на св.Т. Р. за това, че не притежава
ключ от жилището, като са пренебрегнати тези на други свидетели,
потвърждаващи непрекъснатото й присъствие там.
      Съгласно разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК, когато потвърждава
присъдата на първата инстанция, въззивният съд е задължен да посочи
основанията, поради които отхвърля доводите, изложени в подкрепа на
жалбата. По настоящото делото точно така е постъпила апелативната
инстанция. На л.38 от внохд е бил обсъден спорния въпрос, касаещ
извършеното претърсване и изземване в жилището на подсъдимия на
следващия ден след задържането му, като изложените аргументи са
убедителни и се споделят от настоящия касационен състав. На 11.02.2024 г.
около 22:00 часа, във връзка с подаден от св. Т. Ш. /с предишна фамилия Р./
сигнал за упражнено насилие и закана за убийство от подсъдимия Т. спрямо
нея, в жилището му са били изпратени служители на полицията. Естеството на
сигнала /обосновало и 24 часовото задържане на подсъдимия по ЗМВР/, не е
предполагало извършване на претърсване и изземване в апартамента, тъй като
свидетелката е била изведена безпроблемно и е бил проведен разговор с
двамата относно инцидента, случил се същата вечер. По делото са налице
данни, че на 12.02.2024 г. е получена оперативна информация, че в жилището
на подсъдимия Д. Т. се намират наркотични вещества, която е предпоставила
необходимостта от извършване на съответното процесуално следствено


                                     3
действие- претърсване и изземване в условията на неотложност.
         На следващо място въззивният съд е отделил нужното внимание на
показанията на св.Т. Ш. /Р./, касаещи обстоятелството, че тя не притежава
ключ от обитаваното от подсъдимия жилище и с основание ги е кредитирал
като обективно дадени. Тази преценка е направена след съпоставка на
казаното от нея с данните, съдържащи се в разпитите на свидетелите Т. и К.
/майка на подсъдимия/. В подкрепа на заявеното от св. Ш. /Р./ е й
информацията, предоставена от св.Х. К., според когото при разговора с
подсъдимия и св. Ш. /Р./ вечерта на 11.02.2024 г., последната е заявила „че
няма ключ и ако има такъв, веднага би му го върнала“. Тук е мястото да се
отбележи, че е суверенно право на решаващите съдилища преценката дали да
кредитират с доверие или не конкретни свидетелски показания, стига те да
бъдат обсъдени според действителното им съдържание и да бъдат изложени
мотиви за взетото решение, както е сторил въззивния съд.
      Упрекът на защитата, отправен към решаващия съд, че е обърнал
прекалено голямо внимание на заключената врата на стая в апартамента, в
която са намерени наркотичните вещества и отказа на подсъдимия да я
отключи, е лишен от основание. Този факт е важен с оглед установяване
авторството на деянието, като в тази насока не следва да бъдат пренебрегвани
показанията на св.К.- майка на подсъдимия, че никога не е заключвала
помещения в апартамента, тъй като тя не притежава ценни вещи в жилището,
което да е налагало това, както и, че ключът за стаята, която е обитавала / и в
която са намерени част от наркотичните вещества/ е обикновен и винаги стои
на вратата. Разбира се, съдът е обсъдил и всички останали доказателства в
подкрепа авторството на деянието в лицето на подсъдимия, като от
съществено значение е намирането на биологичен материал по металната
кутия, съдържаща 24 броя сиви на цвят таблетки /екстази/, който клетъчен
материал, съгласно Протокол за извършена ДНК експертиза №25/ДНК-78
произхожда от подсъдимия Т. и св.Ш. /Р./. Впрочем в показанията си
последната не отрича собствената си употребата на наркотични вещества в
жилището на Д. Т., заявявайки, че той я е черпил няколко пъти с амфетамини,
които е държал в метална кутия с капаче. Тази предоставена от свидетелката
информация обяснява наличието на неин биологичен материал по кутията,
съдържаща екстази, като същевременно потвърждава и факта, че процесните
вещества са били държани именно от подсъдимия.
      В заключение, при извеждане на значимите за обективната и субективна
съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства, въззивната
инстанция е спазила изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК,
поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение
правилността на формиране на вътрешното му убеждение. В този смисъл в
дейността на апелативния съд по събиране, проверка и преценката на
доказателствата и доказателствени източници, не се констатират съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
      Във връзка с възражението на защитата за явна несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, ВКС намира


                                      4
следното:
      Смекчаващите отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало на
подсъдимия, трудовата му ангажираност и влошеното му здравословно
състояние са били правилно отчетени от решаващия съд. Пропуснато обаче е
наличието на положителни характеристични данни, събрани по делото.
Действително писмена характеристика отсъства, но в показанията на св.Т.,
съсед на подсъдимия, се съдържат положителни сведения за личността на Д.
Т.. Доколкото в наказателното производство могат да се събират
характеристични данни за подсъдимото лице чрез всички допустими по НПК
доказателствени източници, то заявеното от св. Т. не може да бъде подминато.
      На следващо място съдът е преценил като отегчаващ отговорността
фактор не малкото количество наркотични вещества, държани от подсъдимия.
ВКС не се съгласява с този извод, тъй като количеството от 68,665 гр.
марихуана /канабис, коноп/ и 9,538 грама таблетки екстази, не може да се
отчете като малко или голямо, понеже не се различава драстично от
обичайните случай на държане на наркотични вещества. При това положение
изводи от тяхното количество не могат да се правят нито в полза, нито във
вреда на подсъдимия. Същевременно към кръга на смекчаващите
отговорността обстоятелства следва да се включи ниското съдържание на
активно действащото наркотично вещество тетрахидро-канабинол, което е
между 9,7-10,5 %.
      Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че размера на наказанието лишаване от свобода следва да бъде намален от две
на една година. Именно този размер се явява необходимия и достатъчен за
осъществяване на целите по чл.36 от НК. Горното по необходимост налага
намаляване и на изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК, който следва да бъде
определен на четири години. Това е така, тъй като съгласно ал.2 на чл.66 от
НК, изпитателният срок не може да надминава срока на лишаване от свобода
с повече от три години. В този смисъл въззивното решение следва да
претърпи корекция.
        Водим от горното и на основание чл.354 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.4 от
НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , трето наказателно отделение


                                РЕШИ:
     ИЗМЕНЯВА въззивно решение №171 от 24.11.2025 г., постановено по
внохд №364/2025 г., по описа на Пловдивски апелативен съд, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Д. А. Т. наказание
лишаване от свобода от две на ЕДНА ГОДИНА и намалява размера на
изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК от пет на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
     ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
     РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.


                                     5
    Председател: _______________________

       Членове:

              1. _______________________

              2. _______________________




6