Плащане с пощенски запис при кредитор в чужбина и обезсилване на предварителен договор

Текстът на акта

                                      РЕШЕНИЕ
                                          № 169
                                  гр. София, 12.03.2026 г.


                         В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:


                                    Председател: Емил Томов
                                    Членове:     Драгомир Драгнев
                                                 Невин Шакирова

при участието на секретаря Росица Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело
№ 20258002102780 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Т. и М. Т. Р., подадена чрез процесуален
представител адв. З. Т. против решение № 1926/28.03.2025г., постановено по в.гр.д. №
996/2024г. по описа на Софийски градски съд.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение №
20107286/02.11.2023г. постановено по гр.д. № 75491/2019г. по описа на Районен съд –
София, с което на основание чл. 362, ал. 2 от ГПК е отхвърлено искането на Д. Б. Т. и М. Т. Р.
за обезсилване на решение № 20043402 от 20.06.2022г., с което на основание чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД вр. чл. 362, ал. 1 от ГПК е обявен за окончателен сключеният на 12.11.2018г. между Г. Й.
Т. с ЕГН [ЕГН], като купувач и М. Т. Т. с ЕГН [ЕГН], като продавач, починала на 26.12.2018г.
и оставила за свои наследници по закон ответниците Д. Б. Т. с ЕГН [ЕГН] и Т. Г. Т. с ЕГН
[ЕГН], починал на 03.10.2020г. в хода на делото, в лицето на правоприемника му по закон –
М. Т. Р. с ЕГН [ЕГН], предварителен договор за покупко – продажба на 4/6 ид.ч. от
апартамент № 9, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх. , ет. , заедно с таванско
помещение № 10, с полезна площ от 13.82 кв.м., представляващ имот с ид. ...........................
при продажна цена в размер на 16666.67 лева, от която е заплатена сумата в размер на 8000
лева, при условие, че Г. Й. Т. заплати на правоприемниците на продавача остатъка от


                                                1
продажната цена в размер на 8666.67 лева, съставляваща цена на имота.
Касационното обжалване е допуснато в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по
материалноправния въпрос: точно ли е изпълнението на парично задължение по смисъла на
чл. 68, б „а“ от ЗЗД наредено от длъжника чрез пощенски превод на постоянния адрес на
кредитора, когато към момента на плащането кредиторът постоянно пребивава в чужбина и
длъжникът знае това?
В отговор на правния въпрос, настоящият съдебен състав съобрази следното: договорът
поражда права и задължения между сключилите го страни, а изпълнението на породените от
него права и задължения – постигането на фактическия резултат, който ще удовлетвори
интереса на всяка от страните /длъжник и кредитор/. Изпълнявайки длъжникът се
освобождава от задължението, а кредиторът удовлетворява вземането си. Договорите се
сключват, за да се изпълняват. Регламентът на изпълнението е даден в самия договор, а при
липса на такъв – в закона /чл. 63 – 78 от ЗЗД/.
Изпълнението на задълженията е точно и добросъвестно, с грижата на добрия стопанин,
когато отговаря на уговореното в договора и изискванията на закона в количествено,
качествено, времево и териториално отношение. След като договорът се сключва, за да се
създаде или уреди една правна връзка между страните по него /чл. 8, ал. 1 от ЗЗД/ и те са
свободни да определят съдържанието му /чл. 9 от ЗЗД/, след което договорът има силата на
закон за тези, които са го сключили /чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД/, то длъжникът трябва да положи
необходимата за точно и добросъвестно изпълнение на договора грижа. Ако не положи
дължимата грижа и изпълнението е неточно, то е налице форма на неизпълнение, за което
длъжникът носи юридическа отговорност към кредитора.
Когато не е уговорено в договора и не следва от естеството на дължимото,
местоизпълнението на задължението се определя от закона. Съгласно чл. 68, б. „а“ от ЗЗД в
този случай изпълнението при паричните задължения трябва да се извърши в
местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението, т.е. те са носими
задължения. За да е точно в териториален аспект изпълнението на паричното задължение в
този случай, местоизпълнението следва да съвпада с действителното местоживеене на
кредитора; за да изпълни точно длъжникът трябва да положи необходимата грижа на добрия
стопанин и да изпълни паричното си задължението на актуалния адрес, на който кредиторът
действително пребивава, защото целта на всяко плащане е то да достигне до кредитора и
той да е в състояние да получи сумата; плащане, което не е достигнало до кредитора не е
точно изпълнение. Без значение за местожителството на кредитора е формално
регистрираният от него постоянен адрес по смисъла на чл. 93 от ЗГР, който може да не
съвпада с действителното му местоживеене. Изпълнение на длъжника, съответно готовност
да изпълни на някакво друго място, различно от реалното местожителство на кредитора по
време на изпълнение на задължението, представлява форма на неизпълнение или неточно
изпълнение по място и не удовлетворява изискването за точно изпълнение по чл. 68, б „а“ от
ЗЗД.
В хипотеза на предложено от длъжника точно изпълнение, при което дължимата сума се
изпраща с пощенски превод, преди изтичане на срока за изпълнение, необходимото


                                            2
съдействие от страна на кредитора се изразява в явяването му в пощенската станция. Ако
обаче кредиторът пребивава постоянно в чужбина и длъжникът знае това, кредиторът не
може и не е в състояние да получи сумата в България. В този случай изпращането на парите
на постоянния адрес не е точно изпълнение, тъй като не е съобразено с реалното
местожителство на кредитора.
Или, отговорът на правния въпрос, който следва от изложеното и настоящият състав на ВКС
дава е, че не е точно, нито добросъвестно изпълнението на парично задължение по смисъла
на чл. 68, б „а“ от ЗЗД наредено от длъжника чрез пощенски превод на постоянния адрес на
кредитора, когато към момента на плащането кредиторът постоянно пребивава в чужбина и
длъжникът знае това. В този случай изпълнението следва да се извърши на действителното
местожителство на кредитора в чужбина, освен ако не е уговорено друго или кредиторът не
е овластил лице в България да получи изпълнението.
По касационните основания:
Касаторите поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение
поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което
отправят искане същото да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът по касация Г. Й. Т., чрез процесуален представител адв. В. М., оспорва
касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в
съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение от 20.06.2022г. по гр.д. № 75491/2019г. по описа на СРС, е обявен за окончателен
сключеният на 12.11.2018г. между Г. Й. Т. и М. Т. Т. предварителен договор за покупко-
продажба на 4/6 ид.ч. от апартамент № 9, находящ се в [населено място], представляващ
имот с ид. № ......................, при покупко-продажна цена в размер на 16 666.67 лв., от която е
заплатена сумата в размер на 8000 лв., при условие че в двуседмичен срок от влизане в сила
на решението купувачът заплати на продавача остатъка от продажната цена в размер на
сумата от 8666.67 лв., съставляваща цена на имота – на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Продавачът М. Т. Т. е починала на 26.12.2018г. и оставила за свои законни наследници Д. Б.
Т. и Т. Г. Т.. Последният е починал в хода на производството и бил заместен от законния си
наследник – М. Т. Р.. Решението е влязло в сила на 05.08.2022г., а срокът за заплащане на
остатъка от продажната цена е изтекъл на 19.08.2022г.
С молба с вх. № 25059490/24.08.2022г., изпратена по куриер на 18.08.2022г., процесуалният
представител на ищеца – адв. Ц. П., е отправила искане за продължаване на срока за
заплащане на остатъка от продажната цена, тъй като поради летния сезон и почивките през
него няма връзка с клиента си, за да организира заплащането на сумата.
С молба с вх. № 25059866/26.08.2022г. ответниците са направили искане за обезсилване на
решението.
С разпореждане от 07.10.2022г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да обоснове и представи доказателства за неотложните причини, поради които
не е бил в състояние да изпълни насрещното си задължение. В молба с вх. №
25069954/25.10.2022г. адв. П. е посочила, че в началото на месец август близките на


                                                 3
доверителя й са били болни и след няколко дни той също не се е почувствал добре. След
направен бърз тест, за който е представила снимка към молбата, се установило, че Г. Т. е
болен от Covid-19, поради което същият се е самоизолирал за период от две седмици. Адв.
П. заявила, че по тази причина не е успяла да се свърже с доверителя си в този период и
съответно не е било възможно да бъде заплатена сумата по решението. Изразила е
становище за неоснователност на искането на ответниците за обезсилване на решението.
Отправила е искане до съда да задължи ответниците да посочат банкови сметки, по които
желаят да им бъдат преведени дължимите суми.
С определение № 20074213/12.01.2023г. СРС е оставил без уважение искането на ищеца за
продължаване на срока за изпълнение на решението, като е посочил, че определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС. Срещу така постановеното определение е
постъпила частна жалба от ищеца Г. Й. Т., във връзка с която е било образувано в.ч.гр.д. №
3002/2023г. по описа на СГС. С отговора на частната жалба ответниците представили
служебна бележка в уверение на това, че Д. Б. Т. е титуляр на банкова сметка с IBAN
[банкова сметка]. С определение № 5501/03.05.2023г. СГС е отменил обжалваното
определение и е продължил с две седмици срока за изпълнение на задължението на купувача
Г. Т.. В определението си съдът е посочил данни за банкова сметка с титуляр Д. Б. Т.,
съгласно представената по делото служебна бележка.
По делото е постъпила молба с вх. № 25022140/29.05.2023г. от ответниците Д. Т. и М. Р. с
повторно искане за обезсилване на решението, от която съдът е изпратил препис на ищеца Г.
Т. за становище. Ищецът е получил препис от молбата на 23.06.2023г., като на същата дата е
депозирал молба с вх. № 25026017, в която посочил, че на 23.06.2023г. е бил уведомен за
определение № 5501/03.05.2023г. на СГС и в изпълнение на същото представя
доказателства, че е превел дължимите по делото суми. Към молбата си представил пощенски
запис от 23.06.2023г. за сумата от 4333.34 лв. с получател М. Т. Р. до адрес [населено място],
[жк], [жилищен адрес] и преводно нареждане от 23.06.2023г. за сумата от 4333.34 лв. с
получател Д. Б. Т., като и в двата документа като основание е посочен номерът на делото.
С решение от 02.11.2023г. СРС се е произнесъл по искането на ответниците за обезсилване
на решение № 20043402/20.06.2022г., като е оставил същото без уважение.
С молба с вх. № 25041345/17.11.2023г. ищецът е отправил искане до съда да задължи
ответницата М. Р. да предостави банкова сметка, по която да й бъде преведена дължимата
сума, а в условията на алтернативност е поискал да му бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да открие банкова сметка на името на М. Т. Р. в някоя от
лицензираните в Република България банки, които е изброил в молбата. Като причина за
отправените искания ищецът е посочил липсата на предоставена от ответницата Р. банкова
сметка по делото и върнатите като неполучени два пощенски записа до нея, за което са
представени доказателства към молбата.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд адв. Т. представила
декларация от името на М. Т. Р., заверена от завеждащия „Консулската служба“ при
Генералното консулство на Република България в [населено място]. В декларацията М. Р.
заявила, че наличната по делото банкова сметка на името на Д. Т. е била открита с нейно


                                              4
съгласие и целево за получаване на остатъка от продажната цена по делото.
При тези факти от правна страна въззивният съд приел, че в случая предпоставките по чл.
362, ал. 2 ГПК за обезсилване на решението по реда на чл. 362, ал. 1 от ГПК на СРС по гр.д.
№ 75491/2019г., което замества окончателния договор, при условие ищецът – купувач да
изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на решението, не са
налице. Достигнал до този извод след отчитане на подадената от процесуалният
представител на ищеца молба за продължаване на законоустановения двуседмичен срок за
изпълнение на решението, изпратена по куриер, преди изтичане на срока; изложените в
молбата причини приел за уважителни и първоинстанционният съд е следвало да уважи
искането за продължаване на срока – както невъзможността на адвоката да се свърже с
клиента си, така и представените впоследствие доказателства за наличие на здравословна
причина, която е породила невъзможността за осъществяване на контакт между
процесуалния представител и неговия доверител отбелязал, че съставляват основание за
продължаване на срока; с оглед осъществения въззивен контрол по въпроса за
предпоставките за продължаване на срока, приел, че следва да зачете резултата от него, като
съобрази, че с определение № 5501/03.05.2023г. по в.ч.гр.д. № 3002/2023г. по описа на СГС
срокът за изпълнение на решението е бил продължен за ищеца с две седмици; приел, че
определеният от въззивния съд нов срок в производството по чл. 63 от ГПК за изпълнение
на решението с две седмици, без да съобрази, че от изтичането на първоначалния срок е
изминал значителен период от време е бил неподходящ, поради което се е стигнало до
ситуация, в която към момента на постановяване на въззивното определение вече е бил
изтекъл предоставеният от него срок за изпълнение. По тези съображения приел, че
продълженият срок е започнал да тече от узнаването на заинтересованата страна, а именно –
от 23.06.2023г., когато ищецът е получил препис от поредното искане на ответниците за
обезсилване на решението, и е изтекъл на 10.07.2023г. /първият присъствен ден след
08.07.2023г./. От представените писмени доказателства приел, че в този срок за изпълнение
половината от дължимия остатък от продажната цена е заплатен по банкова сметка на
ответницата Д. Б. Т.. Между страните приел, че няма спор относно изпълнението на
задължението за другата половина от сумата в полза на ответницата М. Т. Р.. Доколкото става
въпрос за изпълнение на парично задължение, което произтича от съдебно решение и
съответно липсва уговорено местоизпълнение, изтъкнал, че следва да се приложи правилото
на чл. 68, б. „а“ от ЗЗД, съгласно което изпълнението трябва да се извърши в
местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. От
систематичното и историческо тълкуване на разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 от
ЗГР извел извод, че местожителството съответства на постоянния адрес на лицето. В случая
постоянният и настоящият адрес на кредитора – ответницата Р. посочил, че съвпадат и се
намират в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. На този адрес в рамките на
продължения срок ищецът Т. е изпратил превод на дължимата половина от сумата чрез
пощенски запис. С оглед постоянното й пребиваване в чужбина обаче отбелязал, че М. Р. е
следвало да представи данни за банкова сметка, по която желае да й бъде заплатена сумата,
или да упълномощи лице, което да получи сумата от нейно име. Съобразил, че ищецът


                                            5
своевременно е поискал съдействие от ответниците, като е отправил молби до тях чрез съда
за предоставяне на банкови сметки, по които да преведе дължимите суми, но такава е била
посочена единствено за ответницата Т.. Отбелязал, че по делото липсва изявление от страна
на ответницата Р., че е съгласна да получи своя дял от дължимата сума по сметката на
другата ответница – Д. Т., нито е налице упълномощаване в полза на последната или в полза
на процесуалния представител на ответниците за получаване на сумата. Такова изявление
приел, че е направено едва с депозирането на декларация от М. Р. в проведеното открито
заседание пред въззивния съд. Съобразил, че съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗЗД изпълнението на
задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или
от закона лице, като в противен случай то е действително само ако кредиторът го е
потвърдил или се е възползвал от него. Направил поради това извод, че към момента на
изпълнение на задължението ищецът не е разполагал с възможност да плати валидно цялата
сума по банковата сметка на Д. Т.. При липсата на друг възможен способ за изпълнение на
задължението намерил, че изпращането на дължимата парична сума с пощенски превод
преди изтичане на срока за изпълнение на паричното задължение представлява предложено
от длъжника точно изпълнение на задължението. Като не е посочила банкова сметка, по
която да й бъде преведена сумата, респ. не е упълномощила лице, което да получи по друг
начин изпълнение на задължението от нейно име, изтъкнал че М. Р. не е дала необходимото
съдействие за изпълнение на паричното задължение, поради което съгласно чл. 95 от ЗЗД е
изпаднала в забава. А ако кредиторът е в забава, длъжникът се освобождава от последиците
на собствената си забава /чл. 96, ал. 1 от ЗЗД/. Една от последиците на неизпълнението на
длъжника е правото на кредитора да развали договора, което в настоящия частен случай е
правото на кредитора да иска обезсилване на съдебното решение за обявяване на
предварителния договор за окончателен на основание чл. 362, ал. 2 от ГПК. С изпадането на
кредитора в забава обосновал, че тази негова възможност отпада. Взел е предвид, че след
два неуспешни опита да плати чрез пощенски запис неплатения остатък от сумата
длъжникът е поискал от съда издаването на съдебно удостоверение, което да му послужи за
откриване на банкова сметка на името на кредитора. С оглед тези усилия на ищеца-купувач
да изпълни точно и своевременно задължението си за плащане на остатъка от продажната
цена, въззивният съд обобщил, че не са налице основания за обезсилване на решението, с
което предварителният договор е обявен за окончателен. В този смисъл постановил и
крайния си съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до
нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в
противоречие с дадения по реда на чл. 290 от ГПК отговор от касационната инстанция, като
е допуснал нарушение на материалния закон, което е съществено, защото се е отразило
върху крайния резултат по спора и правилното приложение на материалния, а оттам и на
процесуалния закон – чл. 68, б „а“ от ЗЗД и чл. 362, ал. 2 от ГПК. Основателни са
касационните доводи за грешни изчисления на сроковете и незаконосъобразно приложение
на правилото на чл. 60, ал. 5 от ГПК; за неправилност на извода, че изпращането на


                                           6
дължимата сума с пощенски превод, преди изтичане на срока за изпълнение на парично
задължение представлява предложено от длъжника точно изпълнение на задължението по
отношение на ответник, който не пребивава трайно на посочения адрес който е в разрез с
приложимия закон – чл. 68, б. „а“ от ЗЗД; че съдът не се е произнесъл по поддържания във
въззивната жалба довод за недобросъвестност на длъжника при изпълнение на задължението
си да заплати в срок остатъка от покупната цена. Основателни са и оплакванията за липсата
на задълбочен анализ на действителната фактическа обстановка и събраните по делото
писмени доказателства, както и за необоснованост на изводите.
Въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество, като искането
за обезсилване се уважи, защото в случая не е налице изпълнение на задължението на
купувача – ищец в двуседмичния срок по чл. 362, ал. 1 от ГПК.
Правилно въззивният съд е квалифицирал отношенията предмет на спора във връзка с
правните последици по чл. 362, ал. 2 от ГПК произтичащи от неизпълнението на основното
задължение на купувача при сключване на окончателния договор – да изплати остатъка от
покупната цена, в законоустановения срок след постановено и влязло в сила решение по иск
с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД в условен режим, че ищецът изпълни задължението
си по реда на чл. 362, ал. 1 от ГПК.
В практиката на Върховния касационен съд се приема, че решението на съда по чл. 19, ал. 3
от ЗЗД замества липсващото съгласие за сключване на окончателния договор, предхождан от
предварителен договор и последиците на решението не могат да бъдат различни от тези на
доброволно сключен договор пред нотариус. Когато предварителният договор е обявен за
окончателен с решение на съда, основанието за придобиване на собствеността остава
договорно и за правните последици са приложими разпоредбите на ЗЗД – купувачът става
собственик от момента на влизане на решението в сила, независимо дали към този момент е
изпълнено задължението му да плати уговорената цена. Ако цената или остатъка на цената
се дължи след сключване на окончателния договор, плащането следва да се извърши в
двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Двуседмичният срок по чл. 362, ал. 1 от
ГПК с оглед прилагането на разпоредбата на ал. 2 на същия текст е от материалноправен
характер и е задължителен за страните. С изтичането му длъжникът изпада в забава, като
кредиторът може да търси, но не е задължен да приеме плащане, както и може да развали
договора поради неизпълнение като поиска обезсилване на решението. При неизпълнение
на задължението на купувача, решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не се обезсилва по право, а
по искане на кредитора с постановяване на решение от съда по чл. 362, ал. 2 от ГПК, което
се приравнява по последици на разваляне на договора поради неизпълнение по правилата на
чл. 87 и чл. 88 от ЗЗД. При преценка основателността на предявено искане по чл. 362, ал. 2
от ГПК за обезсилване на решение за обявяване на предварителен договор за окончателен
поради неизпълнение в срок на задължението на купувача да заплати остатъка от
продажната цена, съдът няма възможност да извършва преценка дали размерът на така
определения за изплащане остатък е незначителен по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. В това
производство следва да се съобрази само дали в законоустановения срок купувачът е платил
посочената в решението сума и дали неизпълнението се дължи на причина, която не може да


                                            7
му се вмени във вина, т.е. дали не е била налице обективна невъзможност за изпълнение.
Касае се за специално производство, при което предпоставките за обезсилване са уредени
стриктно и изчерпателно и разширителното им тълкуване е недопустимо. В този смисъл са
решение № 82 от 21.03.2012г. по гр.д. № 844/2011г., III ГО; решение № 965 от 18.12.2009г. по
гр.д. № 112/2009г., III ГО; решение № 179 от 16.10.2019г. по гр.д. № 1675/2018г., IV ГО;
решение № 340 от 27.07.2010г. по гр.д. № 1088/2009г., IV ГО; решение № 194 от 25.02.2009г.
по гр.д. № 6193/2007г., I ГО.
Установено е по делото, че с решение 20.06.2022г. по гр.д. № 75491/2019г. по описа на СРС,
е обявен за окончателен сключеният на 12.11.2018г. между Г. Й. Т. и М. Т. Т. предварителен
договор за покупко-продажба на 4/6 ид.ч. от апартамент № 9, находящ се в [населено място],
при покупко-продажна цена в размер на 16 666.67 лв., от която е заплатена сумата в размер
на 8000 лв., при условие че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът
заплати на продавача остатъка от продажната цена в размер на сумата от 8666.67 лв.,
съставляваща цена на имота – на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Продавачът М. Т. Т. е
починала на 26.12.2018г. и оставила за свои законни наследници Д. Б. Т. и Т. Г. Т..
Последният е починал в хода на производството и бил заместен от законния си наследник –
М. Т. Р.. Решението е влязло в сила на 05.08.2022г., а срокът за заплащане на остатъка от
продажната цена е изтекъл на 19.08.2022г. Неправилно въззивният съд е разгледал въпроса
за началото и края на двуседмичния срок по чл. 362, ал. 1 от ГПК в противоречие с приетото
в практиката на ВКС и е приел, че двуседмичният срок по чл. 362, ал. 1 от ГПК е изтекъл на
22.08.2022г. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ГПК срокът, който се брои по седмици,
изтича в съответния ден на последната седмица. Така ако фактът, който поставя началото на
срока се е осъществил в петък, то срокът ще изтече в петък, на последната седмица от срока
– до края на деня или до приключване на работното време. Правилото на чл. 64, ал. 5 от ГПК
в този случай не намира приложение, тъй като то се отнася до изчисляването на сроковете,
когато същите се броят по дни, поради което не е приложим за случаите, когато те се
изчисляват по години, месеци или седмици. В този смисъл са и правилата на чл. 72, ал. 1 от
ЗЗД, а правилата за изчисляването на срокове са еднакви за всички правоотношения.
С молба с вх. № 25059490/24.08.2022г., изпратена чрез куриер на 18.08.2022г., процесуалният
представител на ищеца – адв. Ц. П., е отправила искане за продължаване на срока за
заплащане на остатъка от продажната цена, а с молба от 26.08.2022г. ответниците са
направили искане за обезсилване на решението.
Няма спор по делото, че и към двата момента, плащане на остатъка от продажната цена от
купувача не е предприето.
В нарушение на основното начало за разглеждане и решаване на делата в разумен срок /чл.
13 от ГПК/, Софийски районен съд се е произнесъл по молбата с правно основание чл. 63,
ал. 1 от ГПК от 18.08.2022г., с определение на 12.01.2023г., с което е оставил без уважение
искането на ищеца за продължаване на срока за изпълнение на решението. В нарушение на
очертания в закона обхват на производството по обжалване на определенията по чл. 274, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ГПК, указал обжалваемост на това определение с частна жалба пред СГС. По
постъпила частна жалба от ищеца Г. Й. Т., било образувано в.ч.гр.д. № 3002/2023г. по описа


                                             8
на СГС, по което състав на този съд с определение 03.05.2023г. е отменил обжалваното
определение и е продължил с две седмици срока за изпълнение на задължението на купувача
Г. Т. по чл. 362, ал. 1 от ГПК при допуснато съществено нарушение на чл. 63, ал. 2, изр. 2 от
ГПК. Т.е. към момента на произнасянето на СГС по недопустимата частна жалба на
03.05.2023г., продълженият от него срок с още две седмици, който е започнал да тече по
силата на чл. 63, ал. 2, изр. 2 от ГПК от изтичането на първоначалния /19.08.2022г./ е изтекъл
на 02.09.2022г.
Няма спор по делото, че към този момент плащане на остатъка от продажната цена от
купувача не е направено.
Неправилни поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила са
изводите на въззивния съд, че продълженият с определение на СГС срок по чл. 362, ал. 1 от
ГПК е започнал да тече за ищеца от момента на уведомяването /узнаването/ му – на
23.06.2023г., с получаване на препис от подадената от ответниците на 29.05.2023г. втора
молба за обезсилване на решението. Аргумент в полза на такъв извод липсва в закона, нито
е установен в практиката на ВКС.
Според формираната непротиворечива съдебна практика на Върховния касационен съд,
актът, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на
обжалване, поради което за съда не съществува задължение да съобщава на страната за
постановения по нейна молба съдебен акт, с който срокът е продължен. Процесуалният
закон не предвижда изрично връчване на съобщението на страната, а такова задължение за
съда не произтича и от служебното начало на гражданското съдопроизводство. Съгласно чл.
7, ал. 2 от ГПК той е задължен да връчва на страните само преписите от актовете,
подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Продълженият срок по изричната
разпоредба на закона тече от изтичането на първоначалния срок. Началният момент на
новоопределения срок не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е
продължен, а е точно фиксиран. Подалата молба страна е длъжна да прояви необходимата
грижа за добро водене на делото, като следи за произнасянето от съда и дали искането й за
продължаване на срока е уважено и с колко. До произнасянето на съда по чл. 63 от ГПК
страната остава обвързана от първоначално определения срок /в този смисъл определение №
44/01.04.2021г. по ч.гр.д. № 83/2021г. на ВКС, I ГО; определение № 115/13.02.2018г. по ч.т.д.
№ 3155/2017г., II ТО; определение № 90/17.05.2018г. по ч.гр.д. № 1248/2018г., II ГО и др./.
Следователно, плащането на остатъка от продажната цена от купувача не е в причинност от
узнаването на определението на СГС за продължаване на срока или отказа за това, нито
зависи от съдържанието на това определение, а от добросъвестността при упражняването на
предоставените му процесуални права съобразно добрите нрави /чл. 3 от ГПК/, полагането
на дължимата грижа на добрия стопанин и обективните възможности на страната.
Първоначално определеният срок го обвързва и кани да изпълни във времевите граници
определени в закона. Ако впоследствие този срок съвпадне с преценката на съда относно
продължаването му, това съвпадение не поражда причинна връзка между узнаването на
определението и възможността за изпълнение. Възможността за изпълнение се преценява
спрямо момента на изтичане на първоначалния срок, съгласно чл. 63, ал. 2, пр. второ от


                                              9
ГПК. А както съдът вече посочи, продълженият с определение на СГС от 03.05.2023г. срок с
още две седмици е започнал да тече по силата на чл. 63, ал. 2, изр. 2 от ГПК от изтичането на
първоначалния /19.08.2022г./ и е изтекъл на 02.09.2022г. Без значение в тази връзка е кога
ищецът – купувач е узнал съдържанието на съдебния акт по чл. 63, ал. 1 от ГПК.
Факт безспорен по делото е, че нито към 02.09.2022г., нито към 23.06.2023г. /когато ищецът е
узнал за постановеното определение № 5501/03.05.2023г. на СГС/ купувачът не е платил
дължимия остатък от продажната цена съгласно влязлото в сила решение по чл. 362, ал. 1 от
ГПК.
Едва на 23.06.2023г. ищецът е депозирал по делото молба, придружена с преводно
нареждане от тази дата за сумата от 4333.34 лв. с получател Д. Б. Т. /л. 115 от делото на СРС/
и пощенски запис чрез „Български пощи“ ЕАД от 23.06.2023г. за сумата от 4333.34 лв. с
получател М. Т. Р. до адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] която сума е върната
като неполучена. Така предприетото от купувача – ищец не е точно изпълнение, като е
основателен доводът за недобросъвестност на длъжника при изпълнение на паричното му
задължение. В противоречие на материалния закон и необоснован е изводът на въззивния
съд, че за купувача е липсвал друг възможен способ за изпълнение на задължението, поради
което изпращането на дължимата парична сума с пощенски превод преди изтичане на срока
за изпълнение на паричното задължение представлява предложено от длъжника точно
изпълнение на задължението. Този начин на изпълнение не е предприет от длъжника преди,
а след изтичане на срока, а съгласно отговора на правния въпрос – не съставлява точно
изпълнение. От данните по делото се установява, че с първата депозирана по делото молба
още от 31.05.2021г. адв. З. Т., в качеството й на упълномощен процесуален представител на
М. Т. Р. заявила, че страната повече от 5 години живее извън страната, поради което
пълномощното е заверено от завеждащия „Консулска служба“ при Посолството на
Република България в [населено място]; в писмен отговор от 09.06.2021г., страната е
заявила, че е напуснала Република Българя на 24.12.2014г.; изявление, че е налице целево
открита банкова сметка на 11.08.2022г. от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, с титуляр Д. Т. –
една от ответниците, която да послужи пред СРС във връзка и с предназначение изпълнение
на съдебното решение е направено от ответниците още в отговора на частната жалба пред
СГС на 27.02.2023г.; а на последно място с декларация, заверена от завеждащия
„Консулската служба“ при Генерално консулство на Република България в [населено място]
от 01.08.2024г., представена пред въззивния съд в съдебно заседание от 15.10.2024г., М. Т. Р.
декларирала верността на този факт – че посочената по делото банкова сметка с титуляр Д.
Т. е открита целево, с нейно съгласие и изрично одобрение, по която да постъпи целият
дължим остатък от продажната цена, съгласно обявения за окончателен предварителен
договор, както и че дължимата сума не е получена в цялост. С всички тези изявления по
делото ответницата е дала необходимото съдействие за изпълнение на паричното
задължение, поради което забава на кредитора по чл. 95 от ЗЗД не е налице, тъй като не е
длъжен да получи сумата на адрес, на който не пребивава. Длъжникът следва да предприеме
действия за изпълнение на задължението на действителния адрес на кредитора. Купувачът,
като страна по делото е узнал, че реалното местожителство на продавача М. Р. не съвпада с


                                             10
регистрирания постоянен адрес в страната, както и че заявената по делото банкова сметка на
името на другия ответник е именно за целите на пълното изпълнение на задължението за
остатъка от покупната цена, поради което отправените от него искания до съда за
регистриране на банкова сметка на ответницата са били безпредметни. Ето защо
нареждането на дължимата сума чрез пощенски превод на постоянния адрес на ответницата
в страната, трайно установила се да живее в чужбина, не е предложено изпълнение, нито е
точно изпълнение. Плащане на дължимия остатък от продажната цена не е извършено от
ищеца в срока по чл. 362, ал. 1 от ГПК, нито в хода на делото, нито към момента на
приключване на устните състезания пред въззивния съд. Налице е неизпълнение в срока по
чл. 362, ал. 1 от ГПК, след него и към момента, а по делото не се твърди, нито се доказва
неизпълнението да се дължи на обективна невъзможност на длъжника по смисъла на чл. 81,
ал. 1 от ЗЗД. Следователно налице са предпоставките на чл. 362, ал. 2 от ГПК и по искане на
другата страна постановеното решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде обезсилено.
Обжалваното въззивно решение като неправилно следва да се отмени на основание чл. 293,
ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК молителите – ответници имат право на поискани и
доказани разноски. Претенцията обхваща платено възнаграждение на адвокат в размер на
1200 с ДДС /по 600 лева за всяка от касаторите и в размер на 1920 лева с ДДС, съответно за
касационна и за въззивна инстанция, както и платени такси – 344.34 лева за въззивна и
363.34 лева – за касационна инстанция. Искането е подкрепено с доказателства за реално
извършване на разходите. В общ размер разноските по делото следва да се възложат в
тежест на ответника по касация след превалутиране съгласно чл. 12 от ЗВЕРБ.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на касаторите с писмена молба е
отправил искане за връщане на сумата от 334 лева, внесена по сметка на ВКС с платежно
нареждане от 21.11.2025г. на л. 90 от делото, като недължимо внесена. Въз основа на
извършена справка, счетоводител при ВКС е удостоверил, че тази сума е налична по сметка
на ВКС държавни такси и е различна от внесената и реално дължима с платежно нареждане
от 24.11.2025г. сума в размер на 333.34 лева. На основание чл. 4б от ЗДТ първата сума в
размер на 334 лева следва да се върне на вносителя З. К. Т. като недължимо платена такса.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1926/28.03.2025г., постановено по в.гр.д. № 996/2024г. по
описа на Софийски градски съд и вместо него постанови:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 362, ал. 2 от ГПК по искане на Д. Б. Т. с ЕГН [ЕГН] и М. Т. Р.
с ЕГН [ЕГН] решение № 20043402 от 20.06.2022г. постановено по гр.д. № 75491/2019г. по
описа на СРС, с което на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД вр. чл. 362, ал. 1 от ГПК е обявен за
окончателен сключеният на 12.11.2018г. между Г. Й. Т. с ЕГН [ЕГН], като купувач и М. Т. Т. с
ЕГН [ЕГН], като продавач, починала на 26.12.2018г. и оставила за свои наследници по закон
ответниците Д. Б. Т. и Т. Г. Т. с ЕГН [ЕГН], починал на 03.10.2020г. в хода на делото, в


                                             11
лицето на правоприемника му по закон – М. Т. Р., предварителен договор за покупко –
продажба на 4/6 ид.ч. от апартамент № 9, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх. ..,
ет. ..., заедно с таванско помещение № 10, с полезна площ от 13.82 кв.м., представляващ
имот с ид. ....................... при продажна цена в размер на 16666.67 лева, от която е заплатена
сумата в размер на 8000 лева, при условие, че Г. Й. Т. заплати на правоприемниците на
продавача остатъка от продажната цена в размер на 8666.67 лева, съставляваща цена на
имота.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. Й. Т. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Б. Т. с ЕГН
[ЕГН] и М. Т. Р. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1957.06 евро /равностойност на 3827.68 лева/,
представляваща разноски за въззивна и касационна инстанции.
ДА СЕ ВЪРНЕ на основание чл. 4б от ЗДТ на З. К. Т. по IBAN [банкова сметка] сумата от
170.77 евро /334 лева/ внесена по сметка на ВКС с платежно нареждане от 21.11.2025г. на л.
90 от делото, като недължимо платена такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


                                                       Председател: _______________________

                                                            Членове:

                                                                    1. _______________________

                                                                    2. _______________________




                                                12