Отмяна на съдебно решение поради нередовно призоваване на търговец

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 71
                           гр. София, 27.02.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                             Председател: Емилия Василева
                             Членове:     Анна Баева
                                          Зорница Хайдукова

като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело №
20258002900024 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:


     Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
      Образувано е по молба на „ВИЛОКС ГРУП” ЕООД, представлявано от
адв. К., за отмяна на решение № 1570 от 15.12.2023г. по т.д. № 774/2023г. на
СГС на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
     Молителят излага твърдения, че е узнал за постановеното решение по
повод връчените му на 27.08.2024г. съобщения за налагане на запор на сметки
от ЧСИ Милен Бъзински, от които е установил и наличието на образувани
срещу дружеството две изпълнителни дела въз основа на два изпълнителна
листа, издадени след влизане в сила на решението. Поддържа, че са налице
извършени нарушения на процесуалните правила във връзка с призоваването
му по делото, по което е постановено решението, като не е ясно по какъв ред е
бил призован, а ако се приеме, че това е редът по чл.50, ал.2 ГПК, не са били
налице предпоставките на посочената разпоредба. В тази връзка сочи, че
препис от исковата молба и приложенията са изпратени на вписания му адрес
на управление гр. София, бул. „Цар Борис III” № 136, като връчителят е

                                      1
посочил, че дружеството е напуснало адреса преди повече от пет години и „са
подали нов актуален адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър”, ул. „Резбарска”
№ 7, без да е посочено от кого е получено сведението, и с оглед на тези данни
съдът е разпоредил залепване на уведомление на основание чл.50, ал.4 вр. ал.2
ГПК. Твърди, че на залепеното обявление отново са отразени от връчителя
същите данни, без да е посочено от кого е взето сведението, като е
невъзможно да се установи точната и достоверна дата на разписката за
залепеното уведомление. Сочи, че с оглед отразеното в разписката, че в
определения срок никой не се е явил в бюро призовки, за да получи съдебните
книжа, съдът е счел дружеството за редовно призовано по реда на чл.50, ал.2
ГПК. Твърди, че призовката за насроченото първо съдебно заседание е
връчена по същия начин, като този път в разписката към самото уведомление
призовкарят е посочил, че не открива дружеството, но че на ет.12 тече ремонт,
помещенията са празни и има майстори, които работят, като по сведения от
охраната на сградата дружеството е напуснало адреса преди повече от 5
години и са подали нов адрес в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър”, ул.
„Резбарска” № 7. Молителят твърди, че към датите на посещенията на
призовкаря действително не е пребивавал на адреса, но е невярно посоченото,
че е напуснал адреса, при това преди повече от 5 години. Твърди още, че
поради наложил се продължителен ремонт на ползвания от него етаж в
сградата на бул. „Цар Борис III” № 136, ет.12, където е вписан адресът му на
управление, е използвал другия си офис в гр. София, находящ се в кв. „Хаджи
Димитър”, ул. „Резбарска” № 5, който е вписан в ТР като адрес за
кореспонденция с НАП, тъй като там е разположено счетоводството му.
Твърди, че на входната врата на помещенията на бул. „Цар Борис III” № 136 са
били поставени ясни информационни табели, указващи временно обитавания
адрес, като за този адрес са били наясно както управителят на етажната
собственост, така и ръководителите на останалите учреждения в сградата.
Поради това сочи, че тъй като не е бил напуснал окончателно адреса си на
управление, като не е посочено от кого са получени данни за противното, не са
били налице предпоставките за призоваването му по реда на чл.50, ал.2 ГПК.
Твърди още, че връчителят не е спазил и формално процедурата по чл.47 ГПК,
като не е посочил по каква причина не е пуснал съобщението в пощенската
кутия. Поддържа, че съдът не е разпоредил призоваване на известния адрес на
дружеството – гр. София, ул. „Резбарска” № 5, който не само е установен от

                                     2
длъжностното лице по призоваването, но е и вписан в ТР, макар и не като
адрес на управление, а като адрес за кореспонденция с НАП. Сочи още, че по
партидата на дружеството в ТР са вписани и телефон, факс и елекронен адрес
за кореспонденция с дружеството. Позовава се на предвидените в чл.42, ал.3 и
чл.49 ГПК ред и място на връчване. Поради това сочи, че е бил лишен от
възможност да участва в делото вследствие нарушаване на процесуалните
правила, уреждащи способите за връчване на съдебните книжа, и прави
искане за отмяна на посоченото влязло в сила решение.
      Ответникът „Евро Геймс Технолоджи“ ООД, представляван от адв. К. М.
и адв. П. С., представя отговор, с който оспорва молбата за отмяна. Оспорва
изложените в молбата за отмяна твърдения и излага и съображения за липса на
соченото основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Твърди, че причините, поради
които молителят не е обитавал вписания адрес на управление и не е вписал
нов адрес на управление са ирелевантни и не следва да се обсъждат. Намира за
несъстоятелни оплакванията на молителя, че не става ясно по коя от двете
процедури по чл.50, ал.2 и ал.4 ГПК е призован, като сочи, че дори съдът да е
приел, че молителят е призован по реда на чл.50, ал.2 ГПК и въпреки това да е
разпоредил залепване на уведомление по чл.50, ал.4 ГПК, то тези действия в
повече да изцяло в интерес на молителя. Сочи, че съгласно практиката на ВКС
връчването по реда на чл.49 ГПК е правна възможност, а не задължение на
съда да издирва страната на всяко едно от посочените места, като в случая
следва да се изхожда от законодателната логика, че търговецът е
професионалист и следва да защитава и съблюдава своите интереси с грижата
на добрия търговец, а съдът не е длъжен да полага неимоверни усилия, за да
защити правото му на участие в производството. Прави искане за отхвърляне
на молбата и присъждане на разноски за настоящото производство.
     Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ
отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по
делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното:
     Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано
лице срещу влязло в сила решение в 3- месечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК,
считано от узнаване на решението, чиято отмяна се иска.
     Разгледана по същество, молбата е основателна.
     С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е признато за

                                     3
установено на основание чл.116, ал.1, т.1 ЗМГО, че молителят „Вилокс Груп“
ЕООД е извършил нарушение на правата на „Евро Геймс Технолоджи“ ООД
върху търговска марка „BURNING HOT“ с № 00109539 през периода
10.08.2020г. – 20.04.2023г. чрез използване на знака „Burning sky“ за
означаване при предлагане на хазартни игри чрез игрални автомати в игрални
клубове „Admiral“ на територията на Република България и „Вилокс Груп“
ЕООД е осъдено да заплати на „Евро Геймс Технолоджи“ ООД сумата 20 000
лева – обезщетение за нарушението на правата върху търговска марка
„BURNING HOT“ с № 00109539 през периода 10.08.2020г. – 20.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 20.04.2023г. до окончателното плащане. С
решението е постановено и да се преустанови от „Вилокс Груп“ ЕООД
използване на знака „Burning sky“ за означаване при предлагане на хазартни
игри чрез игрални автомати в игрални клубове „Admiral“ на територията на
Република България, както и забрана да организира и предлага хазартни игри
на игрални автомати под знак, съдържащ словния елемент „BURNING“, като
предявените от „Евро Геймс Технолоджи“ ООД против „Вилокс Груп“ ЕООД
искове с правно основание чл.116, ал.1, т.1 ЗМГО за установяване
нарушенията на правата върху търговските марки „20 BURNING HOT“, „40
BURNING HOT“ и „100 BURNING HOT“ и искове по чл.116, ал.1, т.2 ЗМГО за
преустановяване на нарушенията на правата върху тези търговски марки,
както и по чл.116, ал.1, т.3 ЗМГО за сумите от по 20 000 лева – обезщетение за
нарушенията на правата върху марките, са отхвърлени.
     Изложените в молбата за отмяна за обосноваване на допустимостта й
твърдения за узнаване на оспореното решение с връчване на съобщения за
налагане на запор по образувани изпълнителни дела обуславят извод, че се
иска отмяна на влязлото в сила решение в частта, с която са уважени
предявените искове.
      Препис от исковата молба и доказателствата по делото са изпратени на
ответника по исковете – настоящ молител, на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 136, ет.12, но съобщението е
върнато с отбелязване на връчителя от 31.05.2023г., че дружеството е
напуснало адреса преди повече от пет години и са подали нов актуален адрес:
гр. София, кв. „Хаджи Димитър”, ул. „Резбарска” № 7.
     С оглед на това отбелязване с разпореждане от 06.06.2023г. съдът е


                                      4
разпоредил да се извърши на основание чл.50, ал.4 вр. ал.2 ГПК залепване на
уведомление на вписания в ТР адрес на управление на ответника. Съгласно
направеното от връчителя удостоверяване уведомлението е залепено на
19.06.2023г. и в указания срок никой не се явил да получи съобщението.
Връчителят е удостоверил още, че отново е посетил адреса на управление на
дружеството, но на ет.12 не открива търсеното лице, нито има указателни
табели и офис на дружеството, като адресът не е обитаван повече от 5 години
и дружеството е подало актуален служебен адрес: гр. София, кв. „Хаджи
Димитър”, ул. „Резбарска” № 7.
      Ответникът „Вилокс Груп” ЕООД е призован за насроченото за
06.10.2023г. отново от вписания адрес на управление гр. София, бул. „Цар
Борис III” № 136, ет.12, като връчителят е отбелязал, че на ет.12 тече ремонт и
не открива търсеното лице, като по сведение на охраната на сградата
дружеството е напуснало адреса преди повече от 5 години и е подало актуален
адрес: гр. София, кв. „Хаджи Димитър”, ул. „Резбарска” № 7. Удостоверил е,
че на 31.08.2023г. е залепил уведомление, но в указания срок никой не се е
явил да получи съобщението.
     При така установените факти настоящият състав намира следното:
     Основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е налице, когато страната е била
лишена от възможност да участва в разглеждането на делото поради
нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на
страните в производството, например поради нарушаване на правилата за
призоваване.
     В настоящия случай се установява, че на молителя в качеството му на
ответник в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна
се иска, са изпратени преписи от исковата молба и доказателствата, а след
това и призовка за насроченото първо съдебно заседание, на вписания в
ТРРЮЛНЦ адрес на управление. Молителят не оспорва, че към момента на
посещенията на връчителя не е обитавал и не е поддържал канцелария на
вписания адрес на управление, но не е изпълнил задължението си да впише
нов адрес на управление. Независимо от това, от направените от връчителя
удостоверявания е видно, че молителят е оставил на лица от сградата, където е
вписаният му адрес на управление, информация за адреса, на който могат да
му бъдат връчени съобщения. Този адрес е бил вписан и в ТРРЮЛНЦ като


                                      5
адрес за кореспонденция с НАП. Действително, съгласно уредения в чл.50,
ал.2 ГПК ред за призоваване на юридически лица при напускане на вписания
адрес на управление и неизпълнение на задължението за вписване на нов
съдът не е длъжен да издирва друг адрес, на който да връчи съобщението. При
наличие обаче на посочен по делото друг адрес, от който страната може да
бъде призована, съдът следва с оглед осигуряване възможността й да участва
по делото и да реализира защитата си да изчерпи и този начин на призоваване.
В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.49 ГПК, според която място
на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището,
мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се
обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да
бъде намерен. Поради това, независимо от формалното наличие на
предпоставките на чл.50, ал.2 ГПК, при посочени от връчителя данни за нов
адрес за кореспонденция, на който страната може да бъде намерена, съдът е
следвало да изчерпи и този начин на призоваване, предвиден като допустим в
чл.49 ГПК и по отношение на юридически лица.
      По изложените съображения настоящият състав намира, че в
производството, по което е постановено влязлото в сила решение, е допуснато
нарушение на правилата за призоваване, довело до лишаването на молителя от
възможност да участва в разглеждането на делото . Поради това е налице
предвиденото в чл.303, ал.1, т.5 ГПК основание за отмяна на влязлото в сила
решение, с оглед на което подадената молба следва да бъде уважена, като
влязлото в сила решение в посочената част бъде отменено и делото бъде
върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на
съда.
     Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат,
съобразно разрешението по т.4 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС.
     Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на
Второ отделение




                                РЕШИ:

                                     6
      ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила решение
№ 1570 от 15.12.2023г. по т.д. № 774/2023г. на СГС, с което е признато за
установено на основание чл.116, ал.1, т.1 ЗМГО, че молителят „Вилокс Груп“
ЕООД е извършил нарушение на правата на „Евро Геймс Технолоджи“ ООД
върху търговска марка „BURNING HOT“ с № 00109539 през периода
10.08.2020г. – 20.04.2023г. чрез използване на знака „Burning sky“ за
означаване при предлагане на хазартни игри чрез игрални автомати в игрални
клубове „Admiral“ на територията на Република България и „Вилокс Груп“
ЕООД е осъдено да заплати на „Евро Геймс Технолоджи“ ООД сумата 20 000
лева – обезщетение за нарушението на правата върху търговска марка
„BURNING HOT“ с № 00109539 през периода 10.08.2020г. – 20.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 20.04.2023г. до окончателното плащане, както и
съдебни разноски от 4365 лева; постановено е да се преустанови от „Вилокс
Груп“ ЕООД използване на знака „Burning sky“ за означаване при предлагане
на хазартни игри чрез игрални автомати в игрални клубове „Admiral“ на
територията на Република България, както и забрана да организира и предлага
хазартни игри на игрални автомати под знак, съдържащ словния елемент
„BURNING“.
     ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане в
посочената част от друг съдебен състав.
     Решението не подлежи на обжалване.




                                         Председател: _______________________

                                            Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                     7