Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 14 Юли 2026

Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови доказателства

Решение №485/2026 · Върховен касационен съд · 14 Юли 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Дружество иска отмяна на влязло в сила решение, с което е осъдено да предаде имот, придобит от друго лице на публична продан. Молителят представя документи от изпълнителното и заповедното дело, като твърди, че са новооткрити доказателства за незаконосъобразност на проданта. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като документите са били достъпни и е могло да бъдат представени още по време на първоначалния процес.

Какво приема съдът

Производството по отмяна не може да служи за поправяне на процесуални пропуски на страна, която при полагане на дължимата грижа е имала възможност да се запознае с доказателствата и да ги представи своевременно по делото.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениенови писмени доказателствапублична продандължима грижаревандикационен иск

Текстът на акта

                               РЕШЕНИЕ

                                  № 485
                          гр. София, 14.07.2026 г.

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                            Председател: Дияна Ценева
                            Членове:     Теодора Гроздева
                                         Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Дияна Ценева Касационно гражданско дело №
20258002102208 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 307, ал.2 във вр. с 303 ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на "Совтранс Ауто" ЕООД, ЕИК 204075116, със
седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул. П. Каравелов“ № 7,
представлявано от управителя И. И. И., за отмяна на решение № 1155 от
19.08.2022 г. по гр. д. № 5/2022 г. на Софийски апелативен съд. С него е
отменено решение № 265218 от 04.08.2021 г. по гр.д. № 3383/2019 г. на
Софийски градски съд и е постановено друго по същество на спора, с което е
признато за установено по отношение на молителя, че Ц. К. П. е собственик
въз основа на постановление за възлагане от 01.02.2017 г. по изп. дело №
20098380404826 по описа на ЧСИ М. Бъзински на недвижим имот с
идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на
ИД на АГКК, представляващ таванско жилище, находящо се на таванския
етаж на сградата в [населено място], [улица], с изключение на първото отляво
таванско помещение, а именно две помещения, пригодени за живеене, клозет
и останалата таванска площ, при посочени съседи, заедно със зимнично
помещение – първото вдясно, както и 3,72% идеални части от общите части на
сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, и ответникът

                                     1
е осъден да й предаде владението върху имота.
Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че
след влизане на решението в сила са му станали известни нови обстоятелства
и нови писмени доказателства, за които е узнал с оглед предходно постановен
акт по чл. 303 ГПК и чрез направено проучване на механизмите, основанието
и причината за извършване на индивидуална публична продан по чл. 429, ал. 3
ГПК. Като такива се сочат: заповедно ч.гр.д. № 47004/2009 г. на СРС, с
предмет издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу „Боско Строй“ ЕООД / в несъстоятелност/, по силата на който
изпълнителен лист е насочено изпълнение към процесния имот; ч.гр.д. №
8082 от 2017 г. на СГС с предмет обжалване на Постановлението за възлагане
на ищцата, което не е завършило с решение, а с прекратително определение.
Към молбата за отмяна са представени заверени копия от Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена на 23.10.2009 г. по ч.гр.д. № 47004/2009 г. и молба до ЧСИ М.
Бъзински вх. № 35295 от 25.06.2014 г. , подадена от „Боско строй“ ЕООД.
Ответникът по молбата за отмяна Ц. К. П. изразява становище, че съща е
неоснователна.
В писмен отговор на молбата за отмяна третото лице- помагач “Обединена
българска банка“ АД също изразява становище, че молбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С влязлото в сила въззивното решение, чиято отмяна се иска, е прието за
установено, че на 19.12.2009 г. „Боско строй“ ЕООД е учредило в полза на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД договорна ипотека върху 6 недвижими
имоти, в това число и процесния, за обезпечаване на вземането на банката по
договор за кредит от 31.07.2008 г. Кредиторът "Райфайзенбанк България"ЕАД
се е снабдил с изпълнителен лист за вземанията си по договора за банков
кредит и е образувал изп. № 20098380404826 по описа на ЧСИ Милен
Бъзински, по което е била наложена възбрана върху ипотекираните имоти,
 вписана в имотния регистър на 12.11.2009 г.
С договор за покупко-продажба от 20.03.2014 г., сключен с нот. акт № 98, нот.
д. № 262/2014 г. Боско строй"ЕООД прехвърлило на "Гео строй ГД" ЕООД
правото на собственост върху недвижими имоти, един от които процесния.
На 16.04.2014 г. е сключен договор за покупко-продажба на търговско

                                     2
предприятие, по силата на който "Гео строй ГД" ЕООД е прехвърлило на
"Тома строй" ЕООД правото на собственост върху търговското предприятие
на "Гео строй ГД" ЕООД. Договорът е бил вписан в търговския и имотния
регистър.
С решение от 27.07.2016 г., постановено по т.д.№ 105/2016 г. на ОС-гр. Плевен
е било открито производство по несъстоятелност срещу "Тома строй" ЕООД,
като е допуснато обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху
длъжниковото имущество.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че
сключеният между "Боско строй" ЕООД и "Гео строй ГД" ЕООД договор за
покупко-продажба е относително недействителен по отношение на кредитора
"Райфайзенбанк България"ЕАД, в полза на когото е била наложена и вписана
възбрана върху недвижимите имоти, върху които е насочил принудително
изпълнение, но това не лишава сделката от вещнопрехвърлително действие.
Договорът за покупко-продажба на търговското предприятие е произвел
прехвърлително действие по отношение на процесния имот, който е бил
придобит от "Тома строй" ЕООД преди да бъде открито производство по
несъстоятелност против дружеството, поради което процесният имот е
съставлявал част от масата на несъстоятелност на "Тома строй" ЕООД.
Посочено е, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират
индивидуалните изпълнителни производства срещу имущество, включено в
масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от
ДОПК. Спират се както производства, образувани по молба на кредитори на
длъжника, така и производства, които са образувани по молба на взискатели
некредитори и са насочени срещу имущество, което длъжникът е заложил или
ипотекирал като обезпечение за чужди задължения.
Посочено е също, че с откриване на производство по несъстоятелност на
длъжника „Тома строй“ ЕООД с решението от 27.07.2016 г. на Окръжен съд-
Плевен всички изпълнителни дела, които са образувани срещу дружеството, се
считат за спрени по силата на закона, в т. ч. и изп.д № 20098380404826 по
описа на ЧСИ Милен Бъзински. В процесния случай взискателят
"Райфайзенбанк България"ЕАД, в качеството си на обезпечен кредитор, е
поискал продължаване на изпълнително производство срещу "Тома строй"
ЕООД, на основание чл. 638, ал. 3 от ТЗ. Искането е било уважено, като с
определение № 634/05.08.2016 г. на съда по несъстоятелността е дадено

                                     3
разрешение за продължаване на изпълнителните дела, образувани по молба на
"Райфайзенбанк България" ЕАД.           Възможността за продължаване на
изпълнителните действия е била до 16.01.2017 г, когато съдът по
несъстоятелността е отменил, на основание чл. 253 от ГПК, определението си,
с което е дал разрешение за продължаване на изпълнителните действия.
Изпълнителните действия по изп. № 20098380404826 по описа на ЧСИ М. Б.
са продължили и след 16.01.2017 г., като на 01.02.2017 г. е била издадено
постановление за възлагане на процесния имот в полза на ищцата Ц. П..
Въззивният съд е приел, че това изпълнително действие, извършено по спряно
изпълнително производство поради открито производство по несъстоятелност
срещу "Тома       строй" ЕООД, е противопоставимо на кредиторите на
несъстоятелността, тъй като атакуеми по чл. 646 от ТЗ са само действия,
предприети от длъжника по доброволно погасяване на задължения и
сключване на сделки с тази цел, но не и действия по принудителното
изпълнение на задължения на длъжника, каквото действие е и
постановлението на съдебния изпълнител по чл. 496 от ГПК за възлагане на
недвижим имот. Приел е, че издаденото в полза на Ц. П. постановление за
възлагане на недвижим имот е влязло в законна сила 31.07.2018 г. и е
породило вещнопрехвърлителното си действие. Извършената на 27.12.2018 г.
покупко- продажба, обективирана по н. а. № 39, н. д. № 1606/2018 г., с която на
основание чл. 718 от ТЗ синдикът на "Тома строй"ЕООД /в несъстоятелност/ е
прехвърлил на ответника по ревандикационния иск „Совтранс Ауто" ЕООД
правото на собственост върху 11 недвижими имота, един от които е
процесния, не е породила прехвърлителното си действие, тъй като към този
момент имотът не е бил част от масата на несъстоятелност на търговското
дружество.
В обобщение е направил извод, че ищцата Ц. П. е придобила правото на
собственост върху процесния имот на твърдяното придобивно основание и че
ответникът „Совтрайнс Ауто“ ЕООД владее същия без основание, поради
което е уважил предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
С представеното с молбата за отмяна заверено копие от Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на
23.10.2009 г. по ч.гр.д. № 47004/2009 г. молителят се домогва да установи, че
вземането, за което е проведено индивидуалното принудително изпълнение
върху процесния имот, не е било обезпечено с ипотека върху имуществото на

                                      4
„Тома строй“ ЕООД, тъй като издадената по ч.гр.д.№ 47004/2009г. на
Софийски районен съд заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден
изпълнителният лист, послужил за образуване на изп.д. № № 20098380404826
по описа на ЧСИ Милен Бъзински, е за вземане, произтичащо от Договор за
банков кредит от 02.05.2007 г. и анекс № 1 от 25.06.2009 г., докато ипотеката,
учредена на 19.12.2009 г. „Боско строй“ ЕООД в полза на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, е за обезпечаване на друго вземане, произтичащо от договор
за банков кредит от 31.07.2008 г. и анекс № 1 от 25.06.2009 г., т.е. липсва
идентичност между вземането, за което е проведено индивидуалното
принудително изпълнение и обезпеченото с ипотека вземане.
Молителят представя и заверено копие от молба вх. № 35295 от 25.06.2014 г.,
подадена от „Боско строй“ ЕООД до ЧСИ М. Бъзински за прекратяване на
производството по изп.д. № 2009838040486 на основание чл. 433, ал.1, т.8
ГПК. Според молителя това писмено доказателство обуславя извод за
незаконосъобразност на публичната продан поради настъпило по право
прекратяване на принудителното изпълнение.
Настоящият състав намира, че представените от молителя писмени
доказателства не осъществяват хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. По
смисъла на цитираната разпоредба основание за отмяна е налице, когато се
открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на
страната или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Разпоредбата
има предвид такива обстоятелства, които са съществували при разглеждане на
делото в инстанциите по същество, но по обективни причини страната не е
могла да узнае за тях при полагане на дължимата грижа за водене на делото,
или такива писмени доказателства, подкрепящи твърдените от страната факти,
които са останали недоказани поради липса на писмени доказателства.
 Представените с молбата за отмяна писмени доказателства не отговарят на
тези характеристики.
Претендираното от Ц. П. право на собственост върху недвижимия имот,
предмет на гр.д № 3383/2019 г. по описа на Софийски градски съд, е
обосновано с твърдение, че ищцата е закупила този имот от публична продан
по изп.д. № 20098380404826 по описа на ЧСИ Милен Бъзински. С исковата
молба като доказателство е представен заверен препис от определение № 5934
от 14.08.2017 г. по ч.гр.д. № 7962/2017 г. на Софийски градски съд,

                                      5
постановено в производство по чл. 437, ал.1 във вр. с чл. 435 ГПК по жалба на
„Тома строй“ ЕООД срещу това възлагателно постановление. В мотивите на
определението се съдържа констатация, че изпълнително дело №
20098380404826 е образувано по молба на взискателя „Райфайзенбанк
България“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 23.10.2009 г. по ч.гр.д. №
47004/2009 г. на Софийски районен съд. Следователно, още от съдържанието
на исковата молба и приложените към нея писмени доказателства молителят е
могъл да узнае както номера на изпълнителното дело, по което е проведена
публичната продан, така и номера на делото на СРС, по което е издаден
изпълнителният лист, въз основа на който то е образувано, и е могъл
своевременно да се запознае с всички съдържащи се в тях документи, в това
число издадената заповед за изпълнение от 23.10.2009 г. и молбата на „Боско
строй“ ЕООД за прекратяване на принудителното изпълнение, респ. да поиска
прилагането на тези дела като доказателства към делото, по което е
постановено решението, предмет на настоящата молба за отмяна. Пропускът
на молителя да стори това не може да бъде преодолян чрез производството по
отмяна на влезлия в сила съдебен акт на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй
като това производство е способ за поправяне на влезли в сила неправилни
съдебни решения, чиято неправилност се дължи на обективна невъзможност
на страната да посочи и събере относими към спора доказателства, каквато
невъзможност по настоящото дело не се установява.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК,
поради което подадената от "Совтранс Ауто" ЕООД молба за отмяна на
решение № 1155 от 19.08.2022 г. по гр. д. № 5/2022 г. на Софийски апелативен
съд следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото на ответницата Ц. К. П. следва да се присъдят
сторените в настоящото производство разноски в размер на 7 500лв., съгласно
договор за правна защита и съдействие от 10.09.2025 г., равняващи се на 3
834.69 евро. Възражението за прекомерност на това възнаграждение,
направено в съдебно заседание от процесуалния представител на „Совтранс
Ауто“ ЕООД, настоящият състав намира за неоснователно при съобразяване
на фактическата и правна сложност на делото и цената на иска, която е 108
839,60 лв.
Водим от гореизложеното съдът



                                      6
                              Р Е Ш И:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 262212 от 06.02.2025 г., подадена от
"Совтранс Ауто" ЕООД, ЕИК 204075116, със седалище и адрес на управление
гр. Харманли, за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на решение №
1155 от 19.08.2022 г. по гр. д. № 5/2022 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА на "Совтранс Ауто" ЕООД, ЕИК 204075116, със седалище и адрес
на управление гр. Харманли, ул. П. Каравелов“ № 7, да заплати на Ц. К. П.
сумата 3 834.69 евро разноски за адвокатска защита по делото.


                                  Председател: _______________________
                                        Членове:
                                              1._______________________
                                              2._______________________




                                    7


Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.