Представяне на оригинал на документ и последици при недействителен потребителски кредит

Текстът на акта

                            РЕШЕНИЕ
                                  № 72
                          гр. София, 04.03.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                           Председател: Кристияна Генковска
                           Членове:     Анжелина Христова
                                        Никола Чомпалов

като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско
дело № 20258002901640 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
     Производството е по реда на чл.290 ГПК.
      Подадена е касационна жалба от Н. Р. Л. Й. против решение №
2511/23.04.2025 г. по в.гр.д. № 5410/2023 г. на Софийски градски съд, III-В
състав в частта, с която след отмяна на решение от 02.11.2022 г. по гр.д. №
16623/2018 г. на СРС, ГО, 45, състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Уникредит Булбанк“ АД против Н. Р. Л. Й. иск за осъждане на
ответника да върне на ищеца сумата 19 350 лв., представляваща главница по
договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 201/0819/29590923 от 06.08.2014 г.,
ведно със законната лихва от 09.03.2018 г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното й изплащане, е постановено друго за осъждане на Н.
Р. Л. Й., гражданин на Белгия, роден на ********** г., с ЛНЧ **********, на
основание чл. 23 ЗПК, да върне на „Уникредит Булбанк“ АД, сумата 19 350
лв., представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №


                                     1
201/0819/29590923 от 06.08.2014 г., ведно със законната лихва от 09.03.2018г.
(датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане.
      В касационна жалба се излагат съображения за неправилност, поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради
необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Касаторът
счита, че при липса на оплакване във въззивната жалба относно приложението
на чл.183 ГПК от първоинстанционния съд и в нарушение на чл.266 ГПК СГС
е приел представения едва във въззивното производство оригинал на
изключен от доказателствата по делото заверен за вярност препис от документ.
Касаторът счита, че не са налице и извинителни причини за непредставянето
на изискания от СРС оригинал на договора. Освен това въззивникът не е
представил с въззивната жалба посочения оригинал и в нарушение на
процесуалния закон въззивният съд е дал нов срок по чл.183 ГПК за
ангажиране на това доказателство. Иска се отмяна на въззивното решение и
постановяване на друго за отхвърляне на предявения иск с присъждане на
разноските по спора.
     Ответникът по касацията „Уникредит Булбанк“ АД е подал писмен
отговор, в който оспорва основателността на касационната жалба.
     С определение № 3221/13.11.2025 г. по т.д. № 1640/2025 г. на ВКС, I т.o.
e допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по
въпроса: Предвиденото по чл.183 ГПК представяне на оригинал на
документа или официално заверен препис от него задължение ли е за
страната и обвързано ли е със срок? за проверка съответствието на
въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение №
451/15.07.2010 г. по гр.д. № 536/2010 г. на ВКС, II г.о., решение №
130/19.07.2017 г. по гр.д. № 4258/2016 г. на ВКС, IV г.о. и др.
     С оглед становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши
проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-
Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
     За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за
установено наличието на сключен между страните договор за банков
потребителски кредит от 06.08.2014 г.на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка. Изводите си е изградил въз основа на
 приет по делото договор като писмено доказателство, в заверен от страната
препис и в представен пред въззивната инстанция в оригинал. Във връзка с

                                      2
прилагането на чл. 183 ГПК е посочил, че искането за представяне на
оригинала или на официално заверен препис на приложен по делото документ,
който е представен в незаверено от страната копие, не е свързано с
преклузивен срок, вкл. и с този по чл. 131 ГПК, за разлика от предвидения в
чл. 193 ГПК срок за оспорване истинността на представен документ. Развил е
съображения, че в хипотезата на чл. 183 ГПК не настъпва фатална преклузия,
която да препятства извършване на пропуснатото действие, тъй като целта на
уредената в нормата на чл. 183 ГПК процедура е да установи съществуването
на оригиналния документ, докато преклузията за оспорване истинността на
документ, макар и представен в незаверен от страната препис, настъпва най-
късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е
представила. Достигнал е до извод, че след като искането по чл. 183 ГПК не се
преклудира, то и възможността страната да представи намиращ се в нея
оригинал на документ не би следвало да е обвързана с преклузивен срок,
поради което е приел оригинала на договора, макар и представен за пръв път
след подаване на въззивната жалба. Съответно въззивният съд е разгледал
клаузите на договора и е счел, че по него кредиторът се е задължил да
предостави на потребителя потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка до размер на сумата 19 350 лв., при ГЛП 12,95 %.
Срокът за усвояване на кредита е от 06.08.2014 г. до 05.08.2015 г., а срокът за
погасяване на усвоените суми е до 06.08.2015г. Констатирал е, че съгласно т.
12.1 от договора, срокът по т. 7 от договора се удължава многократно с още
една година при предвидените в тази норма предпоставки. Лихвите за усвоен
овърдрафт са се дължали ежемесечно на числото от календарния месец,
съвпадащо с датата от месеца, на която изтича срокът за издължаване на
овърдрафта. В случая е установил, че последното едногодишно продължаване
на срока на договора е от 06.08.2017 г. до 06.08.2018 г. Главницата по
овърдрафта е била усвоена изцяло на 11.10.2017 г. и е подлежала на връщане
до 06.08.2018 г.
      Въззивният съд е намерил, че процесният договор за банков
потребителски кредит на физическо лице представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като е сключен с
физическо лице - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13 ДР към
ЗЗП. Посочил е, че съгласно чл. 3, ал. 2 ЗПК, разпоредбите на ЗПК се прилагат
и за договори за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да

                                      3
бъде погасен в срок по-дълъг от три месеца, какъвто е и бил процесният
случай. Установил е, че в процесния договор не са били спазени императивни
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Неспазването им е предвидено
изрично в чл. 22 ЗПК като основание за недействителност на договора. СГС е
изложил съображения, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи
по кредита, поради което е присъдил сумата от 19 350 лв., която според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза кредитополучателят е
усвоил изцяло на 11.10.2017 г. Счел е за неоснователно възражението за
погасяване по давност на процесното вземане за главница в размер на 19 350
лв.
     По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
      В цитираната съдебна практика на ВКС: решение № 451/15.07.2010 г. по
гр.д. № 536/2010 г. на ВКС, II г.о., решение № 130/19.07.2017 г. по гр.д. №
4258/2016 г. на ВКС, IV г.о. е посочено, че разпоредбата на чл.183 от ГПК
допуска представянето на писмено доказателство, в заверено от страната,
която го представя, копие. При поискване от участваща в процеса страна,
другата страна е длъжна да представи оригинала на документа или официално
заверен препис от него. При всички случаи, изключването на писмени
доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при
изричното искане на страна по делото за представяне на оригинал на писмен
документ на основание чл.183 от ГПК, както и последвало непредставяне на
оригиналите в дадения срок.
      В служебно известното на състава на ВКС решение № 147/09.01.2018 г.
по гр. № 615/2017 г. на ВКС, II г.о. е прието, че целта на уредената в нормата
на чл.183 ГПК процедура е да установи съществуването на оригиналния
документ. Само ако това обстоятелство е установено преди съдът да
постанови определение за изключване на документа от доказателствения
материал, съдът е длъжен да обсъди доказателството на основание чл.235,
ал.2 ГПК.
     Горните разрешения налагат следния отговор на правния въпрос, по
който е допуснато касационно обжалване: При поискване от страна по
делото на оригинал на документ, който е представен от насрещната страна


                                      4
в заверен препис, и след постановяване на определение на съда с указанията
по чл.183, ал.1 ГПК – за представяне на оригинала в определен срок, за
ангажиралата преписа от документа страна възниква процесуално
задължение да представи оригинала на документа. Неизпълнението на
същото е свързано с настъпване на предвидена в закона процесуална санкция
– изключване на преписа от доказателствата по делото. След
постановяване на определение от съда за изключване на преписа от
доказателствата по делото се преклудира възможността страната да
представи оригинала на документа.
     По основателността на касационната жалба:
     Въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната
практика на ВКС и на дадения отговор на правния въпрос, по който е
допуснато касационно обжалване на решението на СГС.
      Видно от първоинстанционното производство ищецът-банка е
представил с исковата молба заверен препис от процесния договор за кредит,
на който основава възникване на вземането си спрямо ответника-
кредитополучател. В отговора на исковата молба ответникът по иска Н. Р. Л.
Й., чрез назначения особен представител адв.Н., е навел възражения срещу
твърдението на ищеца, че е бил сключен договор за кредит и че той е породил
валидно правоотношение и е поискал представяне, на осн. чл.183, ал.1 ГПК на
оригинала на договора от страна на банката. С определение от открито с.з. на
17.05.2022 г. по гр.д. № 16623/2021 г. на СРС съдът е задължил ищеца в
едноседмичен срок от съобщението да представи в оригинал договора за
банков потребителски кредит и е отложил приемането по делото на писмените
доказателства към исковата молба до изпълнение на процедурата по чл.183,
ал.1 ГПК. Банката е била уведомена за определението по чл.183, ал.1 ГПК на
25.05.2022 г. С молба от 13.06.2022 г. ищецът е възразил срещу уваженото
искане на ответника и е заявил, че само след конкретизация на оспорването на
документа ще представи оригинала, като е поискал допълнителен срок за
това, тъй като фактически е бил затруднен да се снабди с него, поради
съхраняването му в архив в отдалечен филиал на банката. С определение на
СРС от открито с.з. на 22.06.2022г. е била отхвърлена молбата на банката за
отмяна на определението по чл.183 ГПК, тъй като с възраженията по отговора
на исковата молба се оспорва формалната доказателствена сила на


                                     5
представения в заверено копие документ. С оглед трудностите по снабдяване с
оригинала съдът е дал нов тримесечен срок на ищеца да представи същия.
Изрично е указал последиците от неизпълнение на това задължение –
изключване на документа от доказателствения материал. Поради
неизпълнение на задължението на ищеца с определение от открито с.з. на
28.07.2022 г. СРС е изключил преписа на договора за кредит от
доказателствения материал по делото. С въззивната жалба банката е
изложила твърдения, че е била във временна невъзможност да ангажира
оригинала на договора, но вече разполага с него и при указание от въззивния
съд може да го представи, като отново не го е приложила към въззивната
жалба. С определението по чл.267 ГПК въззивният съд е дал възможност на
страната да представи оригинала на договора, като е изложил аргументи, че в
хипотезата на чл.183 ГПК не настъпва фатална преклузия.
      СГС не е съобразил, че цитираното от него решение по гр.д. № 785/2021
г. на ВКС, IV г.о. касае възможността да се направи искане от страната в
процеса да се представи оригинал на приложен от другата страна в незаверен
препис документ, затова и изводът за липса на преклузия при реализацията на
това процесуално право е свързан с посочване на неприложимост на срока по
чл.131 ГПК, който се отнася само до отговора на исковата молба.
Реципрочното задължение на страната, която е ангажирала преписа на
документа с исковата молба, да представи оригинала му при поискване от
насрещната страна и след нарочно определение на съда в тази връзка, е
обвързано от указанията на съда на осн. чл.183, ал.1 ГПК. След като
процесуалната норма предвижда изрична санкцията за неизпълнение на
задължението – изключване на преписа на документа от доказателствения
материал по делото, то коментираното изпълнение следва да се осъществи в
дадения от съда срок и съобразно отговора на правния въпрос – до
постановяване на определение на съда за прилагане на посочената санкция.
     Освен това в случая изложените във въззивната жалба доводи от банката
за обективна невъзможност да представи оригинала на документа са
неоснователни. На два пъти първоинстанционният съд е давал срок /първо
едноседмичен, след това триседмичен/ да се ангажира посоченото
доказателство и то поради идентични на наведените във въззивната жалба
причини – начин на организация на работата и процедурите по изискване на
оригинала от архивите на самата банка. Преценката по чл.266, ал.2, т.1 ГПК,

                                     6
дали твърдените причини за невъзможността своевременно да се ангажира
известно на страната доказателство са извинителни за процесуалното й
бездействие, винаги е конкретна и в случая тя не е доказана. Предвид
коментираното удължаване на срок за изпълнение от първоинстанционния съд
и с оглед на факта, че се касае до предприемане на действия от служители на
самата задължена страна, не е налице хипотеза на обективна пречка в дадения
от СРС срок за събиране на посоченото доказателство в оригинал.
     В случая допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение не се е
отразило на крайния изход от спора. СГС е констатирал нарушение на
изискванията на специалния закон - чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК , поради
което е приел, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, на осн. чл.22 ЗПК и е присъдил чистата стойност на кредита -
усвоената главница, на осн. чл.23 ЗПК.
      При непредставяне на подписан договор за банков потребителски
кредит, при който писмената форма е форма за действителност, на осн. чл.430,
ал.3 ТЗ и чл.10, ал.1 ЗПК, сключването на договора не може да бъде
установено със заключение на ССЕ. В практиката на ВКС (решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение №
60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение №
50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т. о. и др.) е дадено
разрешение, че при установена от съда недействителност на договор за
потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на
договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с
решението си съдът следва да установи на основание чл. 22 /вкл. в хипотезата
на нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК/ вр. чл.23 ЗПК дължимата сума по приетия за
недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на
кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо
вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на
извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД. С оглед установеният от
заключението на ССЕ размер на усвоената от касатора и невърната главница
по недействителния договор искът на банката е основателен за сумата от 19
350 лв. /равностойни на 9893,50 евро/.
     Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила,
макар и поради мотиви различни от тези на СГС.


                                     7
      Преди постановяване на определението по чл.288 ГПК съставът на ВКС
е определил възнаграждение на особения представител с оглед достигнатата
фаза от развитие на касационното производство в размер на 800лв. /
равностойни на 409,03 евро/, което е внесено от ответника по касацията и
следва да се изплати на особения представител. Предвид допускането на
касационно обжалване, явяването на особения представител в открито
съдебно заседание и предприетата от него защита окончателното му
възнаграждение следва да се определи в размер на 511,29 евро /равностойни
на 1000 лв./, като се осъди банката да му заплати разликата над 409,03 евро до
511,29 евро.
     По изложените съображения, Върховен касационен съд, търговска
колегия, състав на Първо отделение,




                                  РЕШИ:

      ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2511/23.04.2025 г. по в.гр.д. № 5410/2023
г. на Софийски градски съд, III-В състав в частта, с която след отмяна на
решение от 02.11.2022 г. по гр.д. № 16623/2018 г. на СРС, ГО, 45, състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от „Уникредит Булбанк“ АД против
Н. Р. Л. Й. иск за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата 19 350 лв.
/равностойни на 9893,50 евро/, представляваща главница по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 201/0819/29590923 от 06.08.2014 г., ведно със
законната лихва от 09.03.2018 г. (датата на подаване на исковата молба) до
окончателното й изплащане, е постановено друго за осъждане на Н. Р. Л. Й.,
гражданин на Белгия, роден на ********** г., с ЛНЧ **********, на
основание чл. 23 ЗПК, да върне на „Уникредит Булбанк“ АД, сумата 19 350 лв.
/равностойни на 9893,50 евро/ , представляваща главница по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 201/0819/29590923 от 06.08.2014 г., ведно със
законната лихва от 09.03.2018г. (датата на подаване на исковата молба) до
окончателното й изплащане.



                                      8
      ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД да заплати на адв. Х. Н. от САК,
като особен представител на Н. Р. Л. Й., възнаграждение в размер на разликата
над над 409,03 евро до 511,29 евро.
      ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Х. Н. от САК, като особен представител на Н.
Р. Л. Й., внесеното възнаграждение от 409, 03 евро / равностойни на 800 лв./.
     Решението е окончателно.

                                          Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     9