Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 19 Януари 2026

Обезщетение при пенсиониране по колективен трудов договор

Решение №27/2026 · Върховен касационен съд · 19 Януари 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Работник претендира завишено обезщетение при пенсиониране от работодателя си съгласно колективен трудов договор (КТД) за 2021/2022 г. ВКС отхвърля иска, като установява, че служителят е придобил право на пенсия още през 2017 г. и е бил уведомен за това. Тъй като правото на пенсия е възникнало преди влизането в сила на новия КТД, клаузите за завишено обезщетение са неприложими.

Какво приема съдът

Работник, който е придобил право на ранна пенсия за осигурителен стаж и възраст преди влизането в сила на съответния колективен трудов договор, не може да се ползва от предвидените в него уговорки за завишен размер на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

обезщетение при пенсиониранеколективен трудов договорранно пенсиониранепърва категория трудчл. 222 ал. 3 КТ

Текстът на акта

                                РЕШЕНИЕ
                                     № 27
                             гр. София, 19.01.2026 г.


                     В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                               Председател: Владимир Йорданов
                               Членове:     Димитър Димитров
                                            Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско
дело № 20248002103268 по описа за 2024 година
      Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
      С определение №.3205 /20.06.2025 г. по касационна жалба на „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 222 /09.05.2024 г. по
въззивно гр.д. № 130 /2024 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено
решение № 564 /07.12.2023 г. по гр.д. № 793 /2023 г. на Козлодуйския районен съд, с
което жалбоподателят „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е осъден да заплати на Д. В. М. на
основание чл.59 КТ вр. чл.50 КТД за 2021 /2022 г. завишен размер на обезщетение при
пенсиониране в размер на 157 010.24 лева, ведно със законната лихва от 04.05.2023 г.
до окончателното изпащане на сумата, както и разноски по делото.
       Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,
ал.2, предл.3 ГПК за проверка на неговата очевидна неправилност, на която
касационният жалбоподател (ответник по иска) се позовава във връзка с довода, че по
делото е установено, че ищецът е придобил право на лична пенсия по чл.69б, ал.1 КСО
на 17.04.2017 г. и ответникът (работодателят) го е уведомил за това с писмо на
16.10.2017 г., от което следва изводът, че няма право на обезщетение по КТД за 2021 /
2022 г..
      Ответникът по касационната жалба Д. В. М. оспорва основателността на
касационната жалба.


                                         1
      За мотивите на въззивния съд:
      От фактическа страна (изводи за установените факти, които имат значение за
спора):
      Между страните няма спор и се установява от личното трудово досие на ищеца
Д. М., че от 06.11. 1986г. до 09.12.2022г. същият е работил при ответника „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД по трудово правоотношение, което е прекратено по молба на ищеца
със Заповед № 216 от 01.12.2022г., считано от 10.12.2022г., на основание чл.327, ал.1,
т.12 КТ - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
      Последното            получавано от ищеца брутно трудово възнаграждение за
пълен работен месец е в размер 5 268.80 лева.
       При прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, със Заповед № 216 от
01.12.2022г. работодателят му е начислил и изплатил обезщетение при пенсиониране
по чл.222, ал.3 КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения, за което по
делото няма спор.
      По делото е безспорно и, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е действал Колективен трудов
договор 2021/2022г. в сила от 01.01.2021г. до 31.12.2022г., приложен в делото, от който
се ползва ищеца.
      По делото няма спор между страните и за факта, че при действието на КТД
2021/2022г. ищеца не е бил уведомен писмено от работодателя преди датата на
прекратяване на трудовото правоотношение на 10.12.2022г. съгласно чл. 49 КТД
2021/2022г. за придобито от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.69б КСО.
      … В представеното по делото от ответника личното трудово досие на ищеца се
съдържа писмо рег. № 4066 от 02.10.2017г. (л.27 по делото), с което работодателят
,АЕЦ Козлодуй" ЕАД го уведомява, на основание чл.45 КТД 2017/2018г., че е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б
КСО по първа категория труд и съгласно чл.46, ал.1 КТД 2017/2018г. придобива право
на обезщетение в размер на шест БТЗ за работа в дружеството, съгласно чл.222 ал.3
КТ, и допълнително обезщетение, изчислено към дата на връчване на същото писмо за
придобитото право на пенсия по чл.46 КТД, които обезщетения ще получи при
прекратяване на трудовото си правоотношение с „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. В писмото
ищецът е удостоверил с подписа си, че го е получил лично на 16.10.2017г..
      Към тази дата в АЕЦ е действал КТД 2017/2018г. приложен в делото.
       … С отговора на исковата молба по приложеното гр.д. № 185/2023г. на РС-
Козлодуй, „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е представило Удостоверение обр. УП-3 изх. № У-465
от 15.12.2022г. (приложено на л.15 по това дело), от което е видно, че ищецът Д. М. е


                                          2
придобил в дружеството 11 г. осигурителен стаж при условията на първа категория
труд в периода преди 31.12.1999г., както следва: от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. - 1
година, от 01.01.1990 г. до 31.12.1999 г. - 10 години.
       … Във връзка с изготвяне на заключението по назначената по гр.д. № 185/2023г.
на РС-Козлодуй съдебно-счетоводна експертиза, в писмо на Директора на ТП Враца на
НОИ до вещото лице с изх. № 1023-06-75-1 от 24.04.2023г. (приложено на л.167 в гр.д.
№ 185/2023г.) е посочено, че ищецът е придобил първо право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1 КСО на 17.04.2017г., като в
писмото са посочени периодите и времето, за които му е зачетен стаж първа и втора
категория труд до тази дата, съгласно Удостоверение обр. УП-3 изх. № У-465 от
15.12.2022г. на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД.
      Вещото лице е дало заключение, че към месец 10.2017г. ищецът не е отговарял
на условията за ранно пенсиониране, съгласно чл.168, ал.1, т.1 и т.2 КСО. От
заключението се установява също, че изчислен по реда на чл. 50, ал.4 КТД 2021/2022г.
завишения размер на обезщетението при ранно пенсиониране на ищеца към датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение на 10.12.2022г., е 157 010.24 лева.
      От правна страна:
       Ответникът по иска „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е навел довод, че по делото е
установено, че ищецът е придобил право на лична пенсия по чл.69б, ал.1 КСО на
17.04.2017 г. и ответникът (работодателят „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД) го е уведомил за това
с писмо на 16.10.2017 г., от което следва изводът, че няма право на обезщетение по
КТД за 2021 / 2022 г.
      Въззивният съд е приел този довод за неоснователен и на него е основал
крайния извод за основателност на иска.
      Въззивният съд е приел, че в производството пред районния съд са събрани
писмени доказателства, включително тези по приложеното гр.д. № 185 /2023 г. на
Козл.РС, и е назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза.
       Въззивният съд е обсъдил приложението на разпоредбите на чл.69б, ал.1 КСО в
редакцията към 2017г. (в сила от 01.01.2016г. преди изм. от 01.01.2018г.), на чл.4в, ал.1,
на чл. 168, ал.1 КСО.
       От документите предоставени от пенсионния орган, вкл. за признат стаж на
ищеца, се установява, че именно поради придобиването на осигурителен стаж при
условията на първа категория труд в периода преди 01.01.2000г., ищецът не е
отговарял на условията за ранно пенсиониране по чл.168, ал.1, т.1 и т.2 КСО към
17.04.2017г., съответно към 02.10.2017г. Към този период ищецът не е отговарял и на
условието за възраст, тъй като е роден на 01.05.1963г. и на 17.04.2017г. е бил на 53
години 11 месеца и 17 дни, а изискуемата възраст по чл.68, ал.1 КСО е 64 години.


                                            3
       По делото безспорно се установява, че към 17.04.2017г. и към 02.10.2017г.
ищецът не е отговарял и на другото условие, за да може да се пенсионира по чл.69б,
ал.1 КСО (в редакцията преди изм. в сила от 01.01.2018г.) - да е променил
осигуряването си по чл.4в КСО. Както съда изложи по-горе, ищецът е променил
осигуряването си, подавайки надлежно заявление за това, съгласно чл.4в, ал.2 КСО
(Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), на 15.12.2022г. За него това
изискване е абсолютно, тъй като не е бил придобил право на професионална пенсия по
чл.168 КСО, доколкото не е работил при условията на първа категория труд след
1999г., поради което и за да може да се пенсионира по чл.69б, ал.1 КСО следва и да е
бил променил осигуряването си по чл.4в КСО. Следователно, към 17.04.2017г. (както и
към 16.10.2017г., когато е получил писмото от работодателя) ищецът М. не е могъл да
се пенсионира по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като не бил променил
осигуряването си по чл.4в КСО.
      … Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че районният съд
неправилно не е ценил доказателствената сила на писмо на Директора на ТП Враца на
НОИ до вещото лице с изх. № 1023-06-75-1 от 24.04.2023г. (приложено на л.167 в гр.д.
№ 185/2023г.) и е приел, че същото не обвързва съда относно факта дали на посочената
дата 17.04.2017г. ищеца е придобил право на лична пенсия по чл.69б, ал.1 КСО, по
следните съображения:
      Установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на
описаните в закона доказателствени средства, а доказателствата се приобщават към
делото по установен с императивни процесуални норми ред. Съдът може да преценява
само доказателства, които са събрани в производството по делото по съответния
процесуален ред. При преценката на документи от съществено значение е
обстоятелството дали същите са приобщени към доказателствения материал по делото
по съответния процесуален ред - с определение по чл. 157 ГПК в хода на съдебното
производство, при участието на всички спорещи страни, което гарантира правото им
да оспорят тези документи и съдържащите се в тях констатации и да ангажират
доказателства в подкрепа на оспорването.
       В настоящия случай писмо с изх. № 1023-06-75-1 от 24.04.2023г. на Директора
на ТП Враца на НОИ е приложено по гр.д. № 185/2023г. на РС- Козлодуй, но не е
приобщено към доказателствения материал по това дело по предвидения в ГПК ред
(респ. и по последвалото дело № 793/2023г. на КРС, към което е приложено). Писмото
не е представено от страна по делото (а е приложено към заключението на вещото
лице) и не е направено доказателствено искане от никоя от страните за приемането му
като доказателство, респ. не е приобщено към доказателствения материал по делото с
определение по чл. 157 ГПК в хода на съдебното производство, поради което за
страните не е била открита възможността да се позоват на него, респ. - да го оспорят.


                                         4
Поради това писмото не следва да бъде ценено като доказателствено средство в
настоящия процес. Дори и да бъде ценено като такова, констатацията, направена в
него, че ищецът е придобил първо право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.69б, ал.1 КСО на 17.04.2017г., обсъдена от съда във връзка с
всички други доказателства по делото, налага извода, че ищецът не е придобил право
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1 КСО на
посочената в писмото дата.
      Не е налице и второто обстоятелство по чл.50, ал.6, т.2 КТД 2021/2022г. -след
влизане в сила на КТД на 01.01.2021г. М. да е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, и до три месеца след това, не е прекратил трудовото си
правоотношение.
      По основателността на касационната жалба:
       Първоинстанционният съдия, на когото е разпределена исковата молба на Д. В.
М. срещу „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, по която е образуван спорът по предявения иск на Д.
М. срещу „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, е образувал две граждански дела, за да разреши
спора (гр.д. № 185/2023 г. на Козл. РС и гр.д. № 793 /2023 г. на Козл. РС). С мотиви, че
е допуснал процесуално нарушение на разпоредбата на чл.214 ГПК, е прекратил
първото дело, а след образуването на второто дело е продължил събирането на
доказателства по разглеждания иск и е приложил първото дело към второто с
определение от открито съдебно заседание от 01.09.2023 г. (л.126) (приложил е
събраните по първото дело доказателства към второто).
      (по-конкретно: Първоначално Д. М. е претендирал обезщетението на основание
КТД от 2017 г., съдът е приел за разглеждане този иск с определение от 04.04.2023 г.,
л.147), впоследствие след отговора на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД по този иск (и след
преценка за неговата основателност) Д. М. е предявил друг иск, с който е претендирал
обезщетението на основание КТД от 2021 г. и е направил отказ от първия иск.
      Районният съдия е приел за разглеждане втория иск с мотиви, че допуска
изменение на приетия за разглеждане иск, прекратил е производството по първия иск,
а след обявяване на хода по същество, е констатирал, че е допуснал процесуално
нарушение, тъй като не е направено изменение на първия иск, а е предявен за
разглеждане друг иск, отменил е определението си по чл.214 ГПК, отделил е
производството по втория иск, по който е образувано второто дело (№ 793 /2023 г.) и е
прекратил производството по първото дело (№ 185/2023 г.) поради липса на предмет.
Така е приключил първото дело без да се произнася по приет за разглеждане иск.
     След образуването на второто дело районният съдия е приложил събраните по
първото дело доказателства към второто.
     Като резултат първоинстанционният съд е разгледал спора въз основа на
събраните по двете дела становища и доказателства.)

                                           5
     Ищецът в писмените си бележки също счита второто дело за продължение на
първото.
       С определение от открито съдебно заседание от 24.10.2023 г. по гр.д. № 793
/2023 г. (л.228 - л.230) районният съд след приемането на неоспореното заключение на
вещото лице повторно е приложил гр.д. № 185/2023 г. на Козл. РС към гр.д. № 793
/2023 г. на Козл. РС и е приложил и приел (като доказателства по делото) копие от
пенсионната преписка на ищеца Д. М..
      Въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е приел, че писмото на
Директора на ТД на НОИ - Враца с изх. № 1023-06-75-1 от 24.04.2023 г. до вещото
лице във връзка с изготвянето на възложеното заключение по делото (л.167 по гр.д. №
185/2023 г.), на което е основано приетото по делото експертно заключение, не е
прието като доказателство по делото.
        Това писмо е изпратено на вещото лице по негово искане във връзка с
възложеното му заключение и въз основа на издадено от съда удостоверение (л.153), в
него е посочено какъв трудов стаж е зачетен на Д. М., кога е придобил право на пенсия
(на 17.04.2017 г. на основание чл.69б, ал.1 КСО) и кога го е упражнил (на 15.12.2022
г.), вещото лице е основало заключението си на него (л.3 от заключението и л.161 и
л.167 по гр.д. № 185/2023 г.) и го е приложило като приложение към заключението си
(описано е под номер 1).
      Отразеният в това писмо трудов стаж на Д. М. съответства на този, отразен в
издадено от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на Д. М. УП – 3 (л.15) и в писмо от „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД до Д. М. по негово искане (л.22) (като част от представеното трудово
досие на Д. М.). Издаденото УП – 3 не е оспорено, нито има спор по отразения в него
трудов стаж.
      Фактическите констатации на вещото лице също не са оспорени от страните по
делото. Те са възпроизведени и в разпореждане на ТД на НОИ - Враца за отпускане на
лична пенсия на Д. М., представено и по двете дела (л.180 по гр.д. № 793/2023 г.).
       Като основание на иска си Д. М. твърди, че не е могъл да се пенсионира при
условията на чл.69б КСО на 17.04.2017 г., т.к. стажът му по първа категория е до 2000
г., а не след това и т.к. не е променил осигуряването си към тази дата, а едва на
15.12.2022 г. (становище, л.175, стр.2 по гр.д. №185/2023 г., с което предявява иска,
предмет на спора, също и на л.6 по гр.д. № 793 /2023 г.).
      Заключението на вещото лице по първия поставен въпрос, основан на
удостовереното в цитираното писмо, е че ищецът Д. М. е придобил право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на 17.04.2017 г. – датата на навършването на
изискуемата възраст съгласно чл.69б, ал.1 КСО за лица, работили 10 години при
условията на първа категория труд. Вещото лице е приело, че Д. М. е работил при Д.


                                         6
М. при условията на първа категория труд 11 години до 31.12.1999 г. и още 19 години
и 5 месеца при условията на втора категория труд.
      Както беше посочено, заключението на вещото лице е прието неоспорено по
делото.
      В допълнителното заключение вещото лице е приело, че до 17.04.2017 г. Д. М. е
работил при условията на втора категория труд 17 г., 3 м. и 17 дни.
       В допуснатата по гр.д. № 793 /2023 г. съдебно-счетоводна експертиза с
определение от открито заседание от 01.09.2023 г. (л.126 и л.127) районният съд е
поставил на същото вещо лице разновидност на задачите по приетите по гр.д. № 185
/2023 г. основно и допълнително заключение, в които изрично са посочени данните,
получени с писмо от НОИ (с писмото от директора на ТД на НОИ - Враца до вещото
лице въз основа на негово искане и представено от него съдебно удостоверение по
гр.д. № 185/2023 г.) и е поискал от НОИ – Централно управление допълнителни данни.
      Новото заключение е изготвено въз основа на всички приложения, материали и
справки, съдържащи се в гр.д. № 185/2023 г., в отговорите си вещото лице изрично е
обсъждало писмото от директора на ТД на НОИ - Враца до вещото лице (съгласно
поставената от съда задача).
      Поради изложеното дотук въззивният съд е следвало да приеме, че писмо с изх.
№ 1023-06-75-1 от 24.04.2023 г. на Директора на ТП Враца на НОИ, приложено към
основното заключение на вещото лице по гр.д. № 185 /2023г. на Козл.РС, е прието като
доказателство по това дело и по гр.д. № 793 /2023 г., в което е продължило
разглеждането на правния спор. Както и е следвало да приеме, че между страните по
делото не е имало спор по трудовия стаж на ищеца при ответника.
      Но дори и без да приеме, че писмото с изх. № 1023-06-75-1 от 24.04.2023 г. на
Директора на ТП Враца на НОИ е прието като доказателство по делото, въззивният
съд е следвало да приеме, че вещото лице правилно е установило трудовия стаж на
ищеца при ответника въз основа на приложените по делото доказателства и че между
страните по делото не е имало спор по трудовия стаж на ищеца при ответника.
      Въпросите кога ищецът е придобил право на пенсия на различни правни
основания по КСО са правни, поради което не е следвало да бъдат поставяни като
задачи на вещото лице. Като е поставил такива задачи, първоинстанционният съд е
допуснал процесуални нарушения (по всяко едно от двете дела, които е образувал и
приключил), също и като е кредитирал правните изводи на вещото лице. Като е
кредитирал правните изводи на вещото лице, въззивният съд също е допуснал
процесуални нарушения, които са довели и до нарушения на материалния закон.
      Въззивният съд е следвало да съобрази фактите, които имат значение за спора,
установени със специалните знания на вещото лице и тези, които се установяват от


                                         7
други събрани по делото доказателства и тези, по които страните не спорят и въз
основа на тях да отговори на правните въпроси за това, дали ищецът е придобил право
на пенсия през 2017 г. на основание чл.69б КСО, като преди това установи
приложимата редакция на тази правна норма, или е придобил право на пенсия по-
късно и по-конкретно при действието на КТД от 2021 / 2022 г. (тъй като ищецът
претендира обезщетение от ответника на основание на чл.50 и сл. от този КТД) и на
какво основание.
      Относно фактите, които имат значение за спора:
      Уговорката на чл.50 във връзка с уговорката по чл.49 от КТД от 2021 / 2022 г.
(л.73 по гр.д. № 793/2023 г.) предвижда, че завишен размер на еднократно
обезщетение на основание чл.222, ал.3 КТ има работник или служител на „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД, който е работил не по-малко от 10 години в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и е
прекратил трудовия си договор в срок до два месеца от датата на уведомяване за
придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 и
чл.69б от КСО.
      Няма спор, че до 17.04.2017 г. ищецът е работил при ответника повече от 10
години (според вещото лице повече от 28 години).
      Спорен е въпросът дали работникът Д. М. е придобил такова право на
основание чл.69б от КСО и кога, защото самият той (като ищец) твърди, че
работодателят го е уведомил, че е придобил такова право с писмо от 02.10.2017 г. (във
връзка с уведомяването му, че има право на обезщетение по КТД от 2017/ 2018 г.) и
самият той (ищецът) е представил това писмо по делото. Представил го е и ответникът
и между тях няма спор за уведомяването с това писмо.
        През 2017 г. (до 01.01.2018 г.) е приложима разпоредбата на чл.69б КСО, която е
изменена и допълнена с. ДВ. бр.98 от 9 декември 2016 г., която е в сила до 01.01.2018
г., според която лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория
труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или
когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са навършили съответната възраст,
посочена в т.1 и т.2 на алинеята.
      Ищецът е роден на 01.05.1963 г. и по делото е установено, че той е работил при
ответника повече от 10 години (11 години) при условията на първа категория труд (до
края на 1999 г.) и след това по втора категория труд.
      Въззивният съд е следвало да изчисли дали през 2017 г. ищецът е навършил
изискуемата се по т.2 на алинеята възраст от 52 години и 10 месеца.
      При положителен отговор на този въпрос (че през 2017 г. ищецът е бил
навършил 52 години и 10 месеца) въззивният съд е следвало да приеме, че от ищеца е
зависело дали да промени осигуряването си по чл. 4в КСО, ако е искал да се възползва


                                          8
от правото си на пенсиониране на основание чл.69б КСО и на допълнително
обезщетение по действащия през тази година КТД от 2017 /2018 г. (за което е бил
уведомен от работодателя), защото по делото не се твърди и не е установено до този
момент ищецът да е придобил право на пенсия по чл.168 КСО (предвидената в тази
разпоредба минимална възраст за пенсиониране е по-висока от тази по чл.69 б КСО).
      Въззивният съд неправилно е приел, че ищецът не е имал право да се
пенсионира през 2017 г. на основание чл.69 б КСО, защото не е бил навършил 64
години.
       Ако въззивният съд е приел, че ищецът е имал право на пенсиониране през 2017
г. на основание чл.69б КСО и при твърдението на самия ищец, че работодателят го е
уведомил за това право с писмо от 02.10.2017 г. на основание свое задължение в
действащия КТД от 2017/ 2018 г., то въззивният съд е следвало да обсъди дали спрямо
ищеца намира приложение уговорката на чл.50, ал.6, т.1 от КТД от 2021 /2022 г. (л.74
по гр.д. № 793/2023 г.) (ищецът сочи като основание на иска си чл.50 от КТД от 2021
/2022 г.), която предвижда, че от завишението на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ не
могат да се възползват работници, които преди влизане в сила на този (настоящия)
КТД - 01.01.2021 г. са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
       При извод, че тази уговорка е приложима по отношение на ищеца, въззивният
съд е следвало да приеме, че искът му е неоснователен.
      Поради посочените по-горе допуснати от въззивния съд по делото процесуални
нарушения и поради неправилно приложение на материалния закон настоящият
съдебен състав приема извода, че въззивното решение е неправилно и че крайният
извод на въззивния съд за основателност на иска е неправилен.
      Тъй като по делото не се налага повтарянето или извършването на нови
съдопроизводствени действия и съгласно правомощията на настоящата съдебна
инстанция по чл.293 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено друго решение, с което искът да бъде отхвърлен.
       При този изход от спора искането на касационния жалбоподател „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД за осъждането на ответника Д. М. да му заплати направените разноски
в размер на 6 310.40 лева за държавни такси (3 226.46 евро) и юрисконсултско
възнаграждение за трите съдебни инстанции е основателно. Настоящата съдебна
инстанция определя възнаграждението за трите съдебни инстанции в размер на 2 025
лева (1 035.37 евро). С оглед изхода от спора ответникът в касационното производство
Д. М. няма право на разноски.
      Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът


                                    РЕШИ:

                                         9
       Отменя въззивно решение № 222 /09.05.2024 г. по въззивно гр.д. № 130 /2024 г.
на Врачанския окръжен съд и потвърденото с него решение № 564 /07.12.2023 г. по
гр.д. № 793 /2023 г. на Козлодуйския районен съд.
      Вместо това постановява:
       Отхвърля иска на Д. В. М. срещу „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за заплащане на
основание чл.59 КТ вр. чл.50 КТД за 2021 /2022 г. на завишен размер на обезщетение
при пенсиониране в размер на 157 010.24 лева, ведно със законната лихва от 04.05.2023
г. до окончателното изпащане на сумата, както и искането на Д. В. М. за осъждане на
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за заплащане на разноски по делото за всички съдебни
инстанции.
      Осъжда Д. В. М. да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД сумата 3 226.46 евро
(равностойността на 6 310.40 лева) за заплатени държавни такси за въззивната и
касационната инстанция и сумата 1 035.37 евро (равностойността на 2 025 лева) за
юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции.
      Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.


                                              Председател: _______________________

                                                  Членове:

                                                          1. _______________________

                                                          2. _______________________




                                         10


Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.