Недопустимост на повторно осъждане при влязла в сила оправдателна присъда

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   №5
                          гр. София, 07.01.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети декември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                            Председател: Румен Петров
                            Членове:     Валя Рушанова
                                         Христина Михова

при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Р. Т. С.
като разгледа докладваното от Валя Рушанова Касационно наказателно дело
от общ характер № 20258002201027 по описа за 2025 година


        Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от
НПК по касационна жалба на подсъдимия В. Г. Г. срещу присъда № 7 от
06.06.25г. на Окръжен съд – Перник, постановена по внохд № 3/25г. по описа
на същия съд.
        Срещу въззивната присъда е депозирана касационна жалба от
подсъдимия В. Г. с релевиране на всички касационни основания. Оспорва се
извода на съда за авторството на деянието, както и обективната и
субективната му съставомерност. Иска се постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият да бъде оправдан по обвиненията, за които е предаден на
съд.
        В допълнение към касационната жалба на подсъдимия се изтъкват
подробни съображения относно заявената процесуална и материална
незаконосъобразност на атакуваната въззивна присъда. Твърдят се
процесуални пороци при постановяване на съдебния акт – отсъствие на
посочване на правната квалификация за едно от престъпленията, за които е
осъден жалбоподателя; двукратно осъждане за престъплението по чл.354а от
НК и отсъствие на присъда за другото обвинение- това по чл.354в от НК;
липса на мотиви, както по отношение на развитите от защитата доводи и
възражения, така и по отношение на изводите от осъществената въззивна

                                     1
проверка и на какво се основават те. На следващо място се твърди
процесуално нарушение на чл. 347 и чл. 346 от НПК поради това, че
въззивният съд не е допуснал „…до касационно обжалване новата присъда и
не е дал възможност на останалите подсъдими да обжалват, при положение, че
основанията за обжалване са в тяхна полза, с което също така е преградил
пътя на защитата им..“. Съществени процесуални нарушения се сочат и във
връзка с допускането, проверката и анализа на доказателствените източници
по делото - протокола за оглед, неотложността на извършваното процесуално
действие, неизясняване на съществени противоречия и неясноти в
доказателствения материал, напълно копираните показания на полицейските
служители (Д. И., К. К., К. Д.) на досъдебното производство; противоречията
в показанията на св. С. и протоколът за претърсване на автомобила относно
това дали двама от подсъдимите са били с „черни маски с прорези за очите“;
неправилната оценка на физико - химичната, агрономическата и оценителната
експертизи. Справедливостта на наложените наказание се оспорва по
съображения за недооценяване в пълна степен на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
         При условията на алтернативност се правят искания за:
         - отмяна на въззивната присъда и оправдаване на жалбоподателя по
предявените обвинения;
         - отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за новото му
разглеждане от друг състав на окръжния съд;
         - изменение на присъдата и прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК при
определяне на наказанието;
         - при извършена от ВКС преценка, че присъдата следва да бъде
потвърдена или че липсват основания за касационно обжалване, касационната
жалба да се приеме като искане за възобновяване на наказателното
производство по гл.ХХХІІІ от НПК;
         - при преценка, че ВКС не разполага с правомощия по възобновяване
на делото, касационната жалба да се изпрати като искане за възобновяване на
производството на компетентния Софийски апелативен съд.
         В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подс.
В. Г. – адв. В. поддържа касационната жалба и посочените в нея съображения.
         Подсъдимите Г. В. Г. и М. П., които не са обжалвали въззивната
присъда, редовно призовани не се явяват.
         Защитникът на необжалвалия подсъдим М. П. – адв. Х.. Г. посочва, че
с въззивната присъда им е „..наложена забрана за касационно обжалване“, с
което е нарушена разпоредбата на чл. 346, т.2 от НПК. Позовава се на
разпоредбата на чл. 347, ал.2 от НПК и моли ВКС да извърши цялостна
проверка на въззивната присъда, включително и по отношение на
подзащитния му. Изтъква подробни съображения за процесуалната и
материалната незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.

                                     2
        Представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивната
присъда.
        Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като
обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по
чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

        Касационното производство е второ по ред.

        Жалбата е процесуално недопустима в частта относно произнасянето
на въззивния съд по обвинението по чл. 354а, ал. 3, т.1 във връзка с чл. 20, ал. 2
от НК, за което жалбоподателят В. Г. е бил признат за виновен и му е
наложено наказание.
        Жалбата е частично основателна в частта, касаеща признаването на
подс. В. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354в, ал.1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

         І. На първо място е необходимо да се проследи процесуалното
развитие по производството, доколкото от наведените съображения на
страните е очевидно, че е налице преди всичко спор по пределите на
касационната проверка по чл. 347 от НПК и нейния предмет (чл. 346, т. 2 от
НПК) и възможността за упражняване на качествено различни правомощия на
ВКС в нарочно предвидени процедури, каквито са тези по чл. 351, ал. 6 от
НПК и производство по възобновяване на наказателни дела по гл. ХХХІІІ от
НПК.
         І.1. Пред Районен съд - Радомир е било образувано нохд № 210/22г. по
внесен обвинителен акт срещу подсъдимите, както следва:
         - срещу подсъдимия В. Г. Г. – 1) за престъпление по чл. 354в, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК и 2) за престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 във връзка
с чл. 20, ал. 2 от НК;
         - срещу Г. В. Г. - 1) за престъпление по чл. 354в, ал.1 във връзка с чл.
20, ал. 2 от НК и 2) за престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 във връзка с чл. 20, ал.
2 от НК;
         - срещу М. К. П. -1) за престъпление по чл. 354в, ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 от НК и 2) за престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 във връзка с чл. 20,
ал. 2 от НК
         Първоинстанционното производство по нохд № 210/22г. по описа на
РС- Радомир приключило с постановяване на присъда № 19 от 14.12.2023г., с
която:
         1. подс. В. Г. бил признат:
         - за невиновен в извършване на престъплението по чл.354в, ал.1 във


                                        3
връзка с чл.20, ал.2 от НК;
         - за виновен в извършване на престъплението по чл.354а, ал.3,т.1 във
връзка с чл. 20, ал.2 от НК, като при условията на чл.54 от НК му е било
наложено наказание 1 (една ) година лишаване от свобода при първоначален
„общ“ режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 2000 (две
хиляди) лева;
         2. подс. Г. В. Г. бил признат:
         -за виновен в извършване на престъпление по чл.354в, ал.1 във връзка
с чл.20, ал.2 от НК, като му е наложено наказание 3 (три) години лишаване от
свобода, чието изтърпяване на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от 4 (четири) години и глоба в размер на 6000 (шест хиляди)
лева;
         - за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3,т.1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, с предмет на престъпление 2 бр. растения коноп с
нето тегло 28,58гр., държано в лек автомобил в съучастие като съизвършител
с В. Г. и М. П., като при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание 1
(една) година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на осн.
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 (четири) години и глоба в размер на
2000 (две хиляди) лева.
         - за невиновен и частично оправдан по обвинението по чл.354а, ал.3
от НК с предмет на обвинение 2 бр.растения коноп с нето тегло 159,64г.
         -на осн. чл.23 от НК съдът определил едно общо най-тежко наказание
на подс. Г. Г. в размер на 3(три) години лишаване от свобода, чието изпълнение
отложил на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок 4 (четири) години, като
присъединил наказанието глоба в размер на 6000(шест хиляди) лева.
         3. подс. М. К. П. бил признат:
         - за виновен в извършване на престъпление по чл.354в, ал.1 във връзка
с чл.20, ал.2 от НК, като му е наложено наказание 3 (три) години лишаване от
свобода, чието изтърпяване на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от 4 (четири) години и глоба в размер на 6000 (шест хиляди)
лева;
         - за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3,т.1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, с предмет на престъпление 2 бр. растения коноп с
нето тегло 28,58гр., държано в лек автомобил в съучастие като съизвършител
с В. Г. и М. П., като при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание 1
(една) година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.
66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 (четири) години и глоба в размер на
2000 (две хиляди) лева.
         - за невиновен и частично оправдан по обвинението по чл.354а, ал.3
от НК с предмет на обвинение 2 бр.растения коноп с нето тегло 159,64г.
         -на осн. чл.23 от НК съдът определил едно общо най-тежко наказание


                                      4
на подс. М. П. в размер на 3(три) години лишаване от свобода, чието
изпълнение отложил на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок 4 (четири)
години, като присъединил наказанието глоба в размер на 6000(шест хиляди)
лева.
        С първоинстанционната присъда съдът се произнесъл по
веществените доказателства по делото.
        Осъдил тримата подсъдими на осн. чл.189, ал.3 от НПК да заплатят
всеки от тях сумата от по 157,20лева по сметка на ОДМВР- Перник, както и по
63,34 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Радомир.
        І.2. По въззивни жалби на защитниците на подсъдимите и по въззивен
протест на прокурор при РП – Перник (срещу оправдателните част на
първоинстанционната присъда и със съответно искане за осъждане на подс. В.
Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354в, ал.1във връзка с
чл.20, ал.2 от НК, както и „..по останалите повдигнати обвинения срещу
тримата подсъдими…“) било образувано внохд № 90/24г. по описа на
Окръжен съд- Перник.
        С присъда № 10/22.05.24г., постановена по внохд № 90/24г. по описа
на Окръжен съд – Перник, въззивният съд упражнил правомощието си по чл.
336, ал.1, т. 3 от НПК, като по отношение на тримата подсъдими постановил
следното:
        1. по отношение на подс. В. Г.:
        - отменил осъдителната присъда по чл. 354а, ал.3, т.1 във връзка с
чл.20, ал.2 от НК и вместо нея постановил обратна присъда, с която оправдал
подсъдимия по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК;
        - потвърдил присъдата в останалата част, т.е. потвърдил присъдата в
оправдателната й част по отношение на обвинението за престъпление по чл.
354в, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК;
        2. по отношение на подс. Г. В. Г.:
        - отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част по
обвинението по чл. 354в, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и вместо нея на
осн. чл. 304 от НПК изцяло оправдал този подсъдим да е извършил
престъплението по чл. 354в, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК;
        - отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част по
обвинението по чл. 354а, ал.3, т.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и вместо нея
на осн. чл. 304 от НПК изцяло оправдал този подсъдим да е извършил
престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК;
        - отменил първоинстанционната присъда в частта относно
приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, с което на подс. Г. Г. е било определено
общо най-тежко наказание;
        -потвърдил присъдата в останалата част;

                                      5
        3. по отношение на подс. М. К. П.:
        - отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част по
обвинението по чл. 354в, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и вместо нея на
осн. чл. 304 от НПК изцяло оправдал този подсъдим да е извършил
престъплението по чл. 354в, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК;
        - отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част по
обвинението по чл. 354а, ал.3, т.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и вместо нея
на осн. чл. 304 от НПК изцяло оправдал този подсъдим да е извършил
престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК;
        - отменил първоинстанционната присъда в частта относно
приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, с което на подс. Г. Г. е било определено
общо най-тежко наказание;
        - отменил частично присъдата по отношение на част от веществените
доказателства;
        - отменил присъдата и в частта относно присъдените разноски, като
постановил същите да останат за сметка на държавата.
        - потвърдил присъдата в останалата част.
        І.3. По касационен протест на прокурор при ОП - Перник било
образувано к.д. № 888/24г. по описа на ВКС, ІІІ н.о.
        С решение № 1 от 02.01.2025г. по н.д. № 888/24г., ВКС, ІІІ н.о.
отменил постановената от Окръжен съд по внохд № 90/24г. въззивна присъда
в ЧАСТТА:
        - с която подсъдимите тримата подсъдими - В. Г., Г. Г. и М. П. са
оправдани по обвинението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК с предмет две растения от рода на конопа с нето тегло 28. 58 гр. и със
съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 3.90% и
        - и в частта, с която подс. Г. Г. и М. П. са признати за невинни в
извършването на престъпление по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК.
        - върнал делото на Пернишкия окръжен съд в отменената му част за
ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на допускане на
доказателства.
        І.4. След връщане на делото на въззивния окръжен съд било
образувано внохд № 3/25г. по описа на Пернишкия окръжен съд, по което е
постановена атакуваната пред настоящия касационен състав въззивна присъда
№ 7 от 06.06.25 година.
        С нея въззивният съд постановил следното:
        -отменил първоинстанционната присъда № 19/14.12.2023 г.,
постановена по нохд № 210/22г. по описа на РС-Радомир в ЧАСТТА, с която
подсъдимият В. Г. е бил признат за невиновен и на осн. чл. 304 от НПК
оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл. 354в, ал.1 във

                                       6
връзка с чл.20, ал. 2 от НК, като вместо това признал подсъдимия В. Г. за ЗА
ВИНОВЕН по това обвинение, като му наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 (две) години, както и глоба в размер на 5000 (пет хиляди)
лева.
         - на осн. чл. 23, ал.1 от НК определил на подсъдимия В. Г. едно общо
наказание по това обвинение, както и по обвинението по чл. 354а, ал.3, т.1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 вр. чл.54 от НК, с което същият е признат за виновен с
първоинстанционната присъда и му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 (една) година и глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева,
като определил общо наказание за двете престъпления 2 (две) години
„лишаване от свобода“, както и глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
         - потвърдил присъдата в останалата й част.
         - осъдил тримата подсъдими да заплатят по сметка на ОС-Перник
сумата 997,40 лева - разноски за извършена съдебна физико-химична
експертиза.

        ІІ. Подробното описване на процесуалната хронология и актовете по
същество ясно илюстрира, че въззивният съд не се е ориентирал в пределите
на второ протеклата въззивна проверка, по повод на която е постановен
атакувания съдебен акт. Те (пределите) са били очертани в отменителното
решение № 1 от 02.01.2025г. по н.д. № 888/24г., ВКС, ІІІ н.о., както и от
депозираните въззивна жалба и въззивен протест срещу постановената от РС -
Радомир първоинстанционна присъда.
        Окръжният съд е следвало да насочи правораздавателната си дейност
единствено към частите на първоинстанционната присъда, които са били
отменени, т.е. в посочените две направления от касационния съд :
          а) осъществяване на въззивна проверка на първоинстанционната
присъда, касаеща обвинението срещу тримата подсъдими В. Г., Г. Г. и М. П. да
са извършили престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК с предмет две растения от рода на конопа с нето тегло 28. 58 гр. и със
съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 3.90% и
        б) осъществяване на въззивна проверка на първоинстанционната
присъда, касаеща обвинението срещу двамата подсъдими - Г. Г. и М. П. да са
извършили престъпление по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
        Ясно в отменителното решение на ВКС, при очертаване пределите на
касационната проверка, касационният съд е посочил, че „..Предвид
обстоятелството, че държавното обвинение атакува въззивния съдебен акт в
неговата цялост, е необходимо да се посочи, че по своето естество той
представлява решение в частта, с която ПОС е потвърдил оправдаването на
подсъдимите от районния съд и в тази част не подлежи на касационен контрол
с оглед разпоредбата на чл. 346, т. 2 от НПК. Ето защо проверката, която
следва да бъде извършена в настоящото производство, се отнася единствено

                                       7
до онази част, с която въззивната инстанция е отменила присъдата на
Радомирския районен съд и е оправдала подсъдимите, пререшавайки въпроса
за виновността им “.
         Следователно, от момента на постановяване на въззивния съдебен акт
на окръжния съд (22.05.24г.), с характер на решение (т.е. акт, неподлежащ на
касационно обжалване) по първо проведеното внохд № 90/24г., оправдаването
на подсъдимия В. Г. по обвинението да е извършил престъпление по чл. 354в,
ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК е влязло в законна сила. (вж. т. 4 от
Тълкувателно решение № 5 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г.,
ОСНК).
         С осъждането на подсъдимия В. Г. по обвинението по чл. 354в, ал.1
във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК при второто въззивно разглеждане на делото по
внохд № 3/25г., Пернишкият окръжен съд е допуснал грубо нарушение на
процесуалните правила, тъй като се е произнесъл по същество по обвинение
срещу подсъдим, за което вече е бил налице влязъл в сила съдебен акт.
         При това положение касационната жалба на подс. В. Г. е частично
основателна по отношение на доводите, че жалбоподателят на практика два
пъти е осъден по обвинението по чл. 354в, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Допуснатото от въззивния съд нарушение е отстранимо от касационната
инстанция чрез отмяна на въззивната присъда и прекратяване на
наказателното производство в посочената част на осн. чл. 354, ал.1, т. 2 във
връзка с чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК. Доколкото определянето на общо наказание
по чл. 23, ал.1 от НК за престъпленията по чл. 354в, ал.1 и чл. 354а от НК е
обусловено от неправилния извод на въззивния съд, че деецът следва да бъде
отново осъден и за престъплението по чл. 354в, ал. 1 от НК, е очевидно, че на
отмяна подлежи въззивната присъда и в частта относно приложението на чл.
23, ал.1 от НК.

        ІІІ. Прегледът на постановените в хода на инстанционното
производство съдебни актове по отношение на подсъдимия В. Г. указва и на
още един важен извод, относим към второто обвинение срещу него - това по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК с предмет две растения от
рода на конопа с нето тегло 28. 58 гр. и със съдържание на активно действащ
компонент тетрахидроканабинол 3.90%.
        По това обвинение жалбоподателят е бил признат за виновен и осъден
с първоинстанционната присъда на РС – Радомир по нохд № 210/22г. по описа
на същия съд, като му е било наложено наказание 1 (една) година лишаване от
свобода при първоначален „общ“ режим и глоба в размер на 2000 лева.
        С въззивната присъда по внохд № 3/25г., Пернишкият окръжен съд
потвърдил първоинстанционната присъда в тази й част.
        Следователно обжалваният с касационна жалба съдебен акт, макар и
да е наречен присъда, всъщност представлява решение на окръжния съд, в


                                       8
частта относно осъждането на подсъдимия В. Г. по обвинението по чл. 354а,
ал. 3, т.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. То е постановено от него като
въззивна инстанция по дело от общ характер, с което са утвърдени
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и присъдата в тази
част е била потвърдена. Съгласно чл. 346, т. 2 от НПК на касационна проверка
подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна
инстанция по дела от общ характер, освен онези, с които деецът е бил
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. Това
означава, че потвърдителните и изменителните решения, постановени от
окръжния съд като въззивна инстанция са изключени от обхвата на
касационната проверка.
          В конкретния случай делото е разгледано от предвидените от
законодателя две редовни инстанции, поради което касационният контрол е
недопустим. Съдебният акт на окръжния съд, действал като въззивна
инстанция по съществото си е потвърдително решение в частта относно
осъждането на подсъдимия В. Г. по чл. 354а, ал. 3, т.1 във връзка с чл. 20, ал. 2
от НК, с което в рамките на новото разглеждане на делото са утвърдени
фактическите и правни изводи за виновността на жалбоподателя.
          По тези съображения ВКС намира, че не са налице предпоставки за
проверка по същество на атакувания съдебен акт на Пернишкия окръжен съд в
посочената част. Като свързано с частта, касаеща осъждането по чл. 354а, ал.
3, т. 1 от НК, се явява и произнасянето на осн. чл.189 от НПК за дължимите от
подсъдимите разноски, поради което възражението за неговата
незаконосъобразност също следва да бъде оставено без разглеждане.
          Последица от недопустимостта на жалбата в частта й относно
потвърдителните изводи на окръжния съд за виновността на подс. В. Г. по
обвинението да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1във връзка с
чл. 20, ал. 2 от НК, е невъзможността за произнасяне по реда на чл. 347, ал. 2
от НПК, предвиждаща правомощия на ВКС да отмени или измени въззивния
съдебен акт и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за
това са в тяхна полза. Единствено за пълнота на изложението е необходимо да
се посочи, че процесуалният закон не познава т.нар. от защитата на
необжалвалия подс. М. П. „забрана за касационно обжалване“.
          Действително, Пернишкият окръжен съд, при обявяване на
атакуваната присъда № 7 от 06.06.25г. по внохд № 3/25г., е посочил, че
присъдата „..в частта, с която В. Г. е признат за виновен и осъден подлежи на
обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок“.
          Това не означава обаче, че на останалите двама подсъдими е била
наложена „забрана“ да депозират касационни жалби. Дали те са допустими
или не е отделен въпрос, който е подлежал на преценка в различна процедура
– тази по чл. 351, ал. 5 - 6 от НПК, каквато не се е развила въобще поради
отсъствието на касационни жалби от подс. Г. Г. и М. П.. В тази процедура се
постановяват коренно различни по естеството си и по правни последици

                                       9
съдебни актове, подлежащи на инстанционен контрол, т.е. при осигурени
гаранции за пълноценно упражняване на правото на жалба.
          ІV. На последно място, сезирайки ВКС, защитата се е позовала на
редица съществени процесуални нарушения при разглеждане на
наказателното производство и при оценката и анализа на доказателствения
материал, като е направила изрично искане, при недопустимост за касационно
обжалване, жалбата да се приеме като искане за възобновяване на
наказателното производство.
         Необходимо е да се отбележи, че в случая компетентността на
върховната съдебна инстанция е ограничена до произнасяне единствено до
допустимостта на касационното обжалване по обвинението по чл. 354а, ал. 3,
т. 1 във връзка с чл.20, ал. 2 от НК, за което жалбоподателят е бил признат за
виновен и осъден на две редовни съдебни инстанции – районен съд и окръжен
съд, действащ като въззивна инстанция.
         Щом посоченият съдебен акт (присъда № 7/06.06.25г., постановен по
внохд № 3/25г. по описа на Окръжен съд - Перник), чиято отмяна се цели, е
издаден от окръжен съд като въззивна инстанция и потвърждава проверената
първоинстанционна присъда в тази част, съгласно разпоредбата на чл. 424, ал.
1 НПК компетентен да се произнесе по фактически заявеното основание по
чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е Софийският апелативен съд. Това е съдът, който
трябва да вземе отношение по допустимостта на искането в посочената негова
част, както и евентуално да се произнесе по наличието на основанието по чл.
422, ал. 1, т. 5 НПК.
       Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, ВКС, І
НО,

                                  РЕШИ:


      ОТМЕНЯ присъда № 7/06.06.25г. по внохд № 3/25г. по описа на
Окръжен съд – Перник, в частта, с която подс. В. Г. Г. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 354в, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 (две) години,
както и глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева, като на осн. чл. 24, ал.1, т.6
от НПК прекратява наказателното производство срещу него в тази му част.
      ОТМЕНЯ присъда № 7/06.06.25г. по внохд № 3/25г. по описа на
Окръжен съд – Перник, в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК
и определянето на общо най-тежко наказание на подс. В. Г. Г..
      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу присъда №
7/06.06.25г. по внохд № 3/25г. по описа на Окръжен съд – Перник, в останалата
й част.
      ИЗПРАЩА делото на Софийския апелативен съд за преценка за

                                      10
образуване на производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и евентуално за
произнасяне по същество по доводите, относно незаконосъобразността на
влезлите в сила съдебни актове, с които подс. В. Г. Г. е бил признат за виновен
и осъден по обвинението по чл. 354а, ал. 3, т.1 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК с
предмет две растения от рода на конопа с нето тегло 28. 58 гр. и със
съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 3.90%.

      Решението не подлежи на обжалване.


                                            Председател: _______________________

                                                Членове:

                                                       1. _______________________

                                                       2. _______________________




                                       11