Отговорност на застраховател при катастрофа с линейка на кръстовище

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 83
                          гр. София, 19.03.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:


                            Председател: Ирина Петрова
                            Членове:     Десислава Добрева
                                         Мария Бойчева

при участието на секретаря Ина Г. Андонова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело №
20258002901691 по описа за 2025 година
      Производството е по чл. 290 ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на ищеца А. В. Л. против решение №
281/12.03.2025 г. по в.гр.д. № 1495/2024 г. по описа на Апелативен съд –
София, 4-ти граждански състав, с което е потвърдено решение №
1556/15.03.2024 г. по гр.д. № 5338/2022 г. на Софийски градски съд за
отхвърляне на предявения от настоящия касатор против ответника ЗД “БУЛ
ИНС” АД, ЕИК 831830482, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата
от 30 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на травматични увреждания от ПТП, настъпило на 06.10.2020 г. (при
допусната в първоинстанционното решение очевидна фактическа грешка в
посочването на годината) в гр. София, на кръстовището на бул. “Евлоги и
Христо Георгиеви” и бул. “Цариградско шосе”, с участие на водача на
автомобил “Мазда 6” с рег. № СА7515КК – Е. Т., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество.
      С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на
въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и поради необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3,
предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се изводът на въззивния състав, че не е доказана
противоправността на деянието, извършено от водача на лек автомобил марка
“Мазда”. В тази насока се изтъкват допуснати от апелативния съд нарушения

                                     1
на правилата на чл. 235 ГПК, като се твърди, че интерпретацията на
доказателствения материал съдържа белези на фрагментарност, липса на
обективност и всестранност при анализа им. Счита се, че въззивният съд не е
обсъдил в пълнота събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни
доказателства, игнорирал е изслушаната САТЕ, изготвена от инж. Иван
Тодоров, заменил е данните от тях с факти, в разрез с правилата на
формалната логика, довели до приемането на хипотетични и произволни
версии за произтеклите релевантни събития. Сочи се, че неправилно е
кредитирал показанията на свидетеля Е. Т. – водач на автомобил “Мазда”, без
преценка на евентуалната му заинтересованост в отклонение от 172 ГПК и без
съпоставянето им с останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства, вкл. показанията на свидетеля Т. А.. Според касатора,
заявеното от водача, че не е чул звуков сигнал, не означава, че МПС със
специален режим не е бил с включена звукова и светлинна сигнализация.
Поддържа се тезата, че от приобщените по делото доказателства се установява
механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и че поведението на
водача на лекия автомобил “Мазда” е противоправно – същият е отнел
предимството на МПС със специален режим на движение в нарушение на
правилото на чл. 104 ЗДвП, не е реагирал на опасност по смисъла на чл. 20, ал.
2 ЗДвП и не се е съобразил при приближаването на кръстовището поведението
на останалите участници в движението в посока направо, които са спрели с
оглед движението на МПС-то със специалния режим. Подчертава се, че
водачът на линейката е преминал през кръстовището по безопасен начин, с
ниска скорост - от 20 км/ч, с включена звукова и светлинна сигнализация,
поради което повечето автомобили на кръстовището са спрели на зелен сигнал
за тях и са осигурили предимство. Счита се, че травматичното увреждане на
ищеца - счупване на долната част на лявата лъчева кост в областта на
китковата става, е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Акцентира се на неоспореното заключение на СМЕ относно проведеното от
ищеца лечение и възстановителния процес, приключил за срок от 3,5 месеца,
както и на търпените от него негативни изживявания. Иска се отмяна на
въззивното решение и уважаване на предявения осъдителен иск по чл. 432, ал.
1 КЗ за сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва от 16.01.2021 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
      В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация ЗД “БУЛ ИНС”
АД не е депозиран отговор на касационната жалба.
      С определение № 3314/24.11.2025 г., постановено по настоящото дело,
въззивното решение е допуснато до касационна проверка на основание чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, уточнен от касационната инстанция, а именно:
“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и
относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на
страните, както и да извърши анализ на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност?”.
      В проведеното открито съдебно заседание касаторът поддържа

                                      2
подадената касационна жалба. Счита, че въззивният съд е игнорирал
свидетелските показания на Т. Л., която е била част от екипа на Бърза помощ и
която, заедно с пострадалия, е отивала на адрес за оказване на спешна
медицинска помощ, че линейката е била с включена сигнализация – светлинна
и звукова. Последното е потвърдено и от представените видеозаписи. Оспорва
като неправилен извода на въззивния състав, че застрахованият при ответника
водач не е могъл да възприеме навлизащата в кръстовището линейка.
Поддържа, че водачът на лекия автомобил не се е движел в тунел, който е
ограничен от широчината на неговата пътна лента. Напротив, от видеозаписа
и от доказателствата по делото се установява, че бул. “Цариградско шосе” се
състои от над 7-8 пътни ленти. Развива доводи, че макар светофарната уредба
спрямо посоката на движение на застрахования да е била със зелен сигнал,
всички автомобили в 7 пътни ленти са спрели на кръстовището, т.е. това е
една индикация, че водачът Т. също следва да намали скоростта на движение,
за да установи каква е опасността и какви са причините за намаляване,
съответно спиране на другите участници в движението. Тази необходимост не
се променя, дори и да се приеме, че той не е чул звуковия сигнал. Акцентира,
че застрахованият при ответника водач не се е съобразил поведението си с
разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, като по този начин се е стигнало до
процесното ПТП. Моли да бъде уважен предявения иск за обезвреда и да му
бъдат присъдени разноските по делото. Ответникът по касация не се явява и
не се представлява.

      Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо
отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни
основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема
следното:
      В случая апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на ищеца, е
споделил и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на
обжалваното първоинстанционно решение от фактическа страна и изведените
въз основа на нея правни изводи. Във връзка с доводите в жалбата е изложил
собствени мотиви. От приобщения по делото протокол за ПТП с пострадали
лица № К-502, съставен от младши инспектор на ОПП при СДВР, е счел за
установено, че на 06.10.2020 г. около 10.02 часа, в гр. София по бул. “Евлоги и
Христо Георгиеви” автомобил “Опел Комбо” с рег. № СА1070НТ, управляван
от ищеца А. В. Л., в посока от ул. “Ген. Гурко” към бул. “Мадрид” и в района
на кръстовището с бул. “Цариградско шосе”, е участвал в ПТП с движещия се
от дясната му страна лек автомобил “Мазда 6” с рег. № СА7515КК,
управляван от Е. Т.. Обсъдил е доказателствата по делото. По отношение на
оплакването     във     въззивната     жалба      за     немотивираност     на
първоинстанционното решение с оглед възприемането на повторната
съдебно-автотехническа експертиза и допълнителното заключение към нея, а
не на първоначалната такава, въззивният състав се е солидаризирал с доводите
на СГС, че същите са достоверни като изготвени след представянето на нови

                                      3
доказателства, относими към релевантните факти, и при съобразяване на
представения видеозапис и свидетелските показания. Добавил е, че
експертните заключения, базирани на пълния събран доказателствен материал
са по-обосновани от първоначалното такова, при което са ползвани само част
от доказателствата в делото.
       Касателно проверката на правилността на първоинстанционното
решение решаващият състав е преценил, че пред въззивната инстанция не са
спорни елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане -
деяние, вреда и причинно-следствена връзка между двете, както и
съществуването към датата на ПТП-то на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и делинквента. Очертал е като спорни във
въззивното производство въпросите относно механизма на ПТП, причината за
настъпването му и с оглед на тях елементите - противоправност на деянието и
вина на застрахования водач.
       Апелативният съд е приел за изяснен маханизма на процесното ПТП.
Счел е за недоказано противоправното поведение на водача на лекия
автомобил “Мазда 6”, който се е движел с разрешената скорост под 50 км/ч, а
именно с 41 км/ч, и е предприел навлизане и движение направо в
кръстовището на бул. “Цариградско шосе” и бул. “Евлоги и Христо
Георгиеви” на зелен сигнал на светофарната уредба за движещите се в
неговата посока автомобили. Позовал се е на заключението на експерта доц.
д-р Васил Пенчев, според което произшествието е било непредотвратимо за
Т., тъй като л.к. “Опел” е бил в зоната на ограничена видимост за водача на
автомобила “Мазда”, а възможност за предотвратяване на произшествието е
била осъществима само при условие на своевременното възприемане на
движението на двата автомобила един към друг. Обективно такова
възприемане между водачите на двата автомобила е било невъзможно, тъй
като водачът на автомобила “Мазда” не е имал възможност да види линейката,
която се е намирала извън зоната му на видимост, защото е била скрита зад
автомобилите в другите две ленти за движение направо, намиращи се от
лявата страна на лентата за движение на Т.. Съставът на САС е посочил, че
последният действително е задължен от ЗДвП да пропусне преминаването на
автомобила със специален режим на движение, какъвто е линейката, но само
а к о същата е сигнализирала, че ще премине при забраняващ сигнал на
светофара. Отбелязал е, че по делото не са налични доказателства,
установяващи при пълно и главно доказване наличието на звуков и светлинен
сигнал, тъй като свидетелката на ищеца - Т. А., твърди такова сигнализиране,
но свидетелят на ответника – Т., сочи обратното. Предвид оспорването на този
факт от страна на ответника и проведеното насрещно доказване, както и при
липса на други доказателства, ангажирани от ищеца, който носи тежестта за
установяването му, въззивният съд е намерил този факт за недоказан.
       Апелативният състав е извършил преценка на извода з а отсъствие на
противоправност в поведението на водача на лекия автомобил “Мазда 6”
наред с поведението на водача на лекия автомобил “Опел”, със специален

                                     4
режим на движение. Според чл. 92, ал. 1 ЗДвП, водачът на моторно превозно
средство с такъв режим може да преминава при забраняващ сигнал на
светофара, както е в казуса, но само след като намали скоростта достатъчно, за
да извърши това безопасно. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че
алинея 1 не освобождава водачите на такива МПС от задължението да
управляват по безопасен начин. При това положение и п р и липса
противоправност на деянието на застрахования при ответното дружество
водач, въззивната инстанция е стигнала до заключението, че ищецът като
водач на МПС със специален режим на движение не е изпълнил горните си
задължения, което от своя страна оборва презупцията за вина, установена в чл.
45, ал. 2 от ЗЗД.
      Поради липсата на посочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане съставът на САС е намерил за неоснователен
предявения иск за обезвреда за неимуществени вреди. От това е извел и извод
за неоснователност на акцесорната претенция за лихва за забава върху
обезщетението. По тези мотиви е потвърдил обжалваното решение на СГС.

        По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
        Отговор на процесуалноправния въпрос, обусловил осъществяването на
касационна проверка, е даден в задължителната практика на касацията -
Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на
ОСГК на ВКС, и е доразвит в трайната такава (решение № 63/17.07.2015 г. по
т.д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 173/03.01.2016 г. по т.д. №
1689/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г.
на ВКС, II т.о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т.д. № 2705/2021 г. на ВКС,
ІI т.о., решение № 83/11.07.2022 г. по т.д. № 859/2021 г. на ВКС, I т.о., решение
№ 141/28.08.2024 г. по т.д. № 2052/2023 г. на ВКС, I т.о.). Приема се, че
непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на
материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната
инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения
на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на
установените факти под приложимата материалноправна норма. При
формиране на фактическите си и правни изводи по спорното право въззивният
съд като инстанция по същество е длъжен да обсъди и анализира поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства за всички правнорелевантни
факти, както и да разгледа доводите, възраженията и оплакванията на
страните по спорните пред него факти при съблюдаване на очертаните с
въззивната жалба предели на въззивното производство и отговора към нея,
като тези действия на въззивния съд следва да бъдат отразени в мотивите на
решението съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК.

      По касационната жалба:

                                       5
     С оглед отговора на процесуалноправния въпрос, обосновал достъпа до
касация, по спорните във въззивното производство въпроси - относно
механизма на ПТП, причината за настъпването му и противоправност на
деянието, въззивният съд е изпълнил само формално своето задължение на
инстанция по същество, без да направи задълбочен анализ на всички събрани
по делото доказателства, като ги съпостави и отчете всички обстоятелства,
които са от значение за предмета на спора. Не е съобразил изслушаната пред
първата инстанция САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Иван Тодоров,
според която при установения механизъм на процесното ПТП причините за
настъпването му са субективните действия на водача на л.а. “Мазда”, който не
е намалил скоростта си и не е спрял преди кръстовището, за да пропусне л.а.
“Опел” със специален режим на движение. Заключението е, че водачът на л.а.
“Мазда” е имал възможност да чуе звуковия сигнал, издаван от л.а. “Опел”,
преди да навлезе в кръстовището и е имал възможност да спре преди него.
Според САТЕ, изготвена от вещото лице доц. д-р инж. Васил Пенчев, от
техническа гледна точка възможност за предотвратяване на произшествието са
имали и двамата водачи, при условие на своевременно възприятие на
движението на един към друг и от определеното разстояние. Автомобилът
“Опел” е бил в зоната на ограничена за водача на автомобила “Мазда”
видимост. Изводът на втория експерт е, че причините за настъпване на
анализираното събитие не са от техническо естество. В допълнителното
заключение на вещото лице Пенчев е даден отговор, че от инженерно-
техническите анализи, извършени на база фактите по делото, ударът е бил
непредотвратим и за двамата водачи. Водачът на л.а. “Мазда” не е имал
техническа възможност в момента на възприемане на л.а. “Опел” да реагира с
“аварийно” спиране и да предотврати настъпването на събитието, вкл. чрез
пропускане на този автомобил.
     При разпита свидетелят Т. - водач на автомобила “Мазда”, е дал
показания, че не е чул звуков сигнал и не е видял линейката; нямал представа
дали линейката е била с включени светлини; автомобилите, които са се
намирали в лентата до него, по-скоро са били спрели. Свидетелката А. – лекар
в екипа на линейката, е заявила, че към момента на процесното произшествие
са пътували с ищеца Л. за спешен адрес, като са се движели с включени
звукова и светлинна сигнализации.
     При така посочените противоречиви доказателства, необоснован се
явява изводът на въззивния състав, че е било обективно невъзможно
възприемане между водачите на двата автомобила, тъй като водачът на
автомобила “Мазда 6” не е имал възможност да види линейката, намираща се
извън зоната му на видимост, защото е била скрита зад автомобилите в
другите две ленти за движение направо, отляво на тази на Т..
     Необосновани се явяват и съжденията за липса на доказателства,
установяващи при пълно и главно доказване наличието на звуков и светлинен
сигнал, и недоказаност от ищеца на този факт. При предявен иск на деликтно
основание, съответно по чл. 432, ал. 1 КЗ, вината на делинквента за

                                     6
настъпване на вредите се предполага до доказване на противното съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД, поради което доказателствената тежест за установяване на
обстоятелства, изключващи законовата презумпция се носи от ответника
делинквент, респ. застраховател. Същият дължи да установи, че в резултат на
определени обстоятелства е налице безвиновно деяние, вкл. че деецът не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици – случайно деяние по чл.15 НК (така в решение №
50090/31.01.2024 г. по т.д. № 317/2022 г. на ВКС, I т.о.).
      Така формираният извод е в разрез и със споделените от апелативния съд
по чл. 272 ГПК мотиви на първата инстанция, че възприемането на звуковата
сигнализация е от субективно естество и в случая не се установява
възможността тя да е достигнала до водача на л.а. “Мазда” при съобразяване
на динамиката на движение на процесното кръстовище.
      При това положение неизяснени по делото са останали обстоятелствата
относно наличието/липсата на противоправност на деянието. Предвид
противоречивите доказателства по делото (гласни такива и експертни
заключения) и съобразно оплакванията във въззивната жалба на ищеца -
относно извода за липса на противоправност на деянието на водача на л.а.
“Мазда”, който бил поставен в положение на невъзможност да предотврати
последиците от събитието, и приетото наличие на основание за приложение
на института на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, както и за
неправилна оценка на приобщения доказателствен материал, възниква
необходимост да бъде назначена служебно експертиза за изясняване на
спорните по делото правнорелевантни факти. След проучване на
доказателствения материал по делото, както и след обследване на снимков и
видеоматериал от мястото и датата на събитието, вещото лице следва да
отговори на следните въпроси: дали л.а. “Опел” е бил с включена светлинна
или звукова сигнализация; какво е поведението на останалите участници в
движението преди и към момента на пътно-транспортното произшествие; с
оглед конкретните обстоятелства дали водачът на л.а. “Мазда” обективно е
имал възможност да чуе или види приближаващия л.а. “Опел”; с оглед
отговора на предходните въпроси да даде заключение дали ударът е бил
обективно предотвратим за всеки от двамата водачи и каква е причината за
настъпване на процесното произшествие. Назначаване на САТЕ, макар и по
слушаните въпроси, е било поискано и от ищеца въззивник. След приемане на
експертизата въззивният съд следва да обсъди доводите и оплакванията по
спорните пред него факти при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба
и отговора към нея предели на въззивното производство. Във връзка с
оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване на носената от
страните доказателствена тежест, въззивният състав следва да прецени
поведението на двамата водачи, участвали в произшествието, съобразно
правилата за движение по пътищата и да отговори дали е противоправно
поведението на застрахования при ответното дружество водач, чиято
гражданска отговорност се търси, и дали е оборената установената в чл. 45, ал.

                                      7
2 ЗЗД презумпция за вина на делинквента.
      При това положение и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК се налага
касиране на неправилното въззивно решение и връщането му за ново
разглеждане от друг състав на апелативния съд.
      При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се
произнесе на основание чл. 294, ал. 2 ГПК и по разноските за водене на делото
пред ВКС.

     Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия,
състав на Първо отделение,



                                 РЕШИ:
     ОТМЕНЯ Решение № 281/12.03.2025 г. по в.гр.д. № 1495/2024 г. по
описа на Апелативен съд – София, 4-ти граждански състав.
     ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд –
София.
     РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                                          Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     8