Задължение на въззивния съд да обсъди всички доказателства при спор за цесии

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 162
                           гр. София, 24.06.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Боян Балевски
                             Членове:     Васил Христакиев
                                          Елена Арнаучкова

при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов
като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело
№ 20258002902428 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
     Производството е по чл. 290 ГПК.
      Образувано е по касационни жалби на ищеца „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД, гр. София, чрез адв. С. К. от САК, и на
синдика на ответника „Кемира“ ООД/н/ - В. И. Г., срещу решение №
296/29.05.2025г. по възз.т.д.№ 107/2024г. на Софийски апелативен съд. С него
е потвърдено решение № 1318/01.11.2023г. по т.д.№ 1450/2021г. на Софийски
градски съд, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ
от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, гр. София, против „Кемира“
ООД/н/ искове за установяване съществуването на цедирани с договор за
цесия от 15.01.2018г., сключен между „Малаз“ ЕООД, гр.София, и „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД, а преди това с договор за прехвърляне на
вземания от 17.03.2017г., сключен между „Финансово консултиране“ АД и
„Малаз“ ЕООД, гр.София, парични вземания, с правно основание чл.183 ЗЗД,
в общ размер 75 230 000лв., представляващи дължима цена на вземания по
следните сключени от „Кемира“ ООД като цесионер договори за прехвърляне

                                      1
на вземания: от 16.01. и от 14.01.2015г., сключени с „Инвестмънт проджектс“
АД; от 15.01.2015г., сключен с „Гипс трейд“ АД; от 02.09.2014г., сключен с
„Интегрирани пътни системи Асфалти“ ЕООД; от 14.01.2015г., сключен със
„Снежин 2003“ ЕООД, и от 12.01.2015г., сключен с „Дивал 59“ ЕООД.
      В касационната жалба на ищеца се поддържа, че обжалваното решение е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Ищецът
намира за доказано качеството му на кредитор по отношение на ответника,
предвид съществуването на валиден договор за цесия от 15.01.2018г., сключен
с цедент „Малаз“ ЕООД, по който е заплатил цената на придобитото вземане и
е уведомил длъжника за цесията с исковата молба. Изразява несъгласие с
разпределянето на него доказателствена тежест във връзка с извършеното от
ответника оспорване, като поддържа, че e в доказателствена тежест на
ответника да докаже, че оспорените от него документи са антидатирани.
Намира за неправилна извършената от въззивния състав преценка на
свидетелските показания по делото, като посочва, че не е било необходимо
свидетелят да възпроизведе съдържанието на документа, а е достатъчно да
потвърди авторството и издаването му. Релевира оплакване, че не са обсъдени
доказателствата по делото в тяхната съвкупност, в т.ч. неоспорените от
ответника уведомления и потвърждения за всички извършени цесии, по които
страна или длъжник е ответникът, които са допълнени и потвърдени от
свидетелските показания относно авторството и датата на договорите за цесия
и анексите към тях. Счита, че е неправилно възприето заключението на
вещото лице, п.3 от същото. Излага съображения, че за съществуването на
вземането е неотносимо счетоводното отразяване от ответника на сключените
от него договори за цесия, доколкото договорите са породили незабавно
действие между страните, а търговските книги имат доказателствено значение
само ако са водени редовно, съгл. чл.55 ТЗ, а това в случая не е изследвано и
от доказателствата по делото не може да се направи извод за достоверност на
счетоводната отчетност на ответника. Релевира оплакване, че продължаването
на срока за отговор на исковата молба е извършено в нарушение на чл.63 ГПК,
поради което всички възражения и искания в подадения отговор на исковата
молба са преклудирани и не е следвано да бъдат взети предвид. Изразява
несъгласие и с извода за „незабавното“ по см. на чл.301 ТЗ оспорване от
ответника на договорите за цесия. Релевирани са и оплаквания, че въззивният

                                     2
съд не е обсъдил и не се е произнесъл по въведените оплаквания за допуснати
от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в
неправилно разпределение и липса на конкретни указания за
доказателствената тежест и попълване на делото с доказателства, както и не се
е произнесъл и относно изключването на направените от заличеното трето
лице възражения, доказателствени искания и доказателства. По изложените
подробни съображения искането е за касиране на решението и за уважаване на
иска. Претендира за присъждане на направените разноски.
     С писмен отговор „Кемира“ ООД“/н/, представлявано от управителя
Асен Бабански, чрез адв. С. и адв.Б. от САК, оспорва основателността на
касационната жалба.
      В касационната жалба на синдика се поддържа, че решението е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е
необосновано. Релевира оплакване във връзка с преценката на свидетелските
показания, като поддържа, че е целенасочена и преднамерена, а анализът -
изолиран и нелогичен. По подробно изложени съображения изразява
несъгласие с възприемането на заключението на ССЕ. Релевира и оплакване,
че е нарушен принципът на равенство на страните, доколкото съдът не ги е
уведомил за извършената служебна справка по партидата на ответника за
правноорганизационната му форма във времето. Според синдика изводът във
връзка с печата на ответника е в противоречие с чл.7 ТЗ, поддържайки, че
печатът няма връзка с автентичността, достоверността и датата на документа.
Изразява несъгласие и с извода относно приложението на чл.301 ТЗ, с
аналогични на доводите на ищеца за потвърждаване на цесиите. Въведени са
оплаквания, че инстанциите не са ценили доказателствата в тяхната
съвкупност, в т.ч. неоспорените от ответника уведомления и потвърждения,
във връзка със свидетелските показания по делото, и неправилно приложение
на чл.181 ГПК. Въведено е оплакване, че въззивният съд не е отстранил
допуснатите нарушения във връзка с доклада, изразяващи се в това, че на
ищеца не са дадени указания да установи датата на съставяне на договорите и
че не сочи доказателства за това. Поддържани са и оплаквания, че не е дадена
възможност за вземане на становище по проекта за доклад, за нарушение на
чл.63 ГПК, съответно за неправилно обсъждане на съдържащите се в ОИМ
възражения и оспорвания. По подробно изложените съображения искането е
за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът

                                     3
да бъде уважен.
     С писмен отговор ответникът „Кемира“ ООД /н/, представлявано от
управителя Асен Бабански, чрез адв. С. С. от САК, оспорва основателността
на жалбата.
     С постановеното по делото по чл.288 ГПК определение №
482/17.02.2026г. е допуснато касационно обжалване на основанието по т.1 на
чл.280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно правомощията на
въззивния съд да обсъди, с ограниченията по чл.269 ГПК, всички доводи и
възражения и свързаните с тях доказателстгва и да изложи мотиви.
     В откритото съдебно заседание ищецът „ДКК“ ЕАД, чрез адв. С. К., и
синдикът на „Кемира“ ООД/н/ В. Г. поддържат касационната жалба на
синдика, като ищецът„ДКК“ ЕАД претендира за присъждане на направените
от него разноски. Ответникът „Кемира“ ООД/н/, чрез адв. С. С., оспорва
касационните жалби и поддържа подадените отговори. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
     Съставът на I т.о., след преценка на данните по делото и доводите на
страните, приема следното:
     Производството по делото е образувано по искова молба на „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД против „Кемира“ ООД/н/, чиято
неплатежоспособност е обявена, на осн. чл.630, ал.1 ТЗ, с решение №
260490/04.12.2020г. по т.д./н/ № 1500/2020г. на Софийски градски съд, с
начална дата 31.12.2017г., и по отношение на което е открито производство по
несъстоятелност, с която са предявени по реда на чл.694, ал.2, т. 1 ТЗ искове за
установяване съществуването на вземания на ищеца по отношение на
ответника в общ размер 75 230 000лв., които са включени в списъка на
неприетите от синдика вземания и подаденото от ищеца възражение срещу
неприемането на вземанията е оставено без уважение от съда по
несъстоятелността с определение по т.д.№ 1500/2020г. на Софийски градски
съд.
     Исковата претенция е основана на твърдения, че процесните вземания
към ответника са за дължима от него цена на вземания, които са му
прехвърлени със следните договори за цесия: от 16.01.2015г., сключен с
„Инвестмънт проджектс“ АД, и анекс към него от 25.02.2015г.; от 14.01.2015г.,
сключен с „Инвестмънт проджектс“ АД, и анекс към него от 25.02.2015г.; от

                                       4
15.01.2015г., сключен с „Гипс трейд“ АД, и анекс към него от 24.02.2015г.; от
02.09.2014г., сключен с „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД, и анекс
към него от 26.02.2015г.; от 14.01.2015г., сключен със „Снежин 2003“ ЕООД, и
анекс към него от 23.02.2015г. и от 12.01.2015г., сключен с „Дивал 59“ ЕООД,
и анекс към него от 23.02.2015г. Въведени са твърдения, че посочените по-
горе дружества са прехвърлили вземанията си към ответника за цената на
прехвърлените му вземания с договори за цесия от 27.02.2015г. на „Финансово
консултиране“ АД, което, от своя страна, ги е цедирало на „Малаз“ ЕООД с
договор за прехвърляне на вземания от 17.03.2017г. Твърдяно е, че ищецът е
придобил процесните парични вземания по договор за прехвърляне на
вземания(цесия) от 15.01.2018г., сключен с „Малаз“ ЕООД.
      С отговора на исковата молба, постъпил в рамките на продължения от
първата инстанция срок по чл.131 ГПК, ответникът е оспорил исковете.
Възразил е, че не е сключвал договорите за цесия, по които е посочено да е
страна, те не са му били известни до предявяване на вземанията пред синдика
и същите са антидатирани, като подписани от негов бивш органен
представител (Б. Л.) след прекратяване на представителното правоотношение
(на 06.03.2015г.). С обявения за окончателен проект за доклад първата
инстанция е констатирала, че отговорът на исковата молба е подаден в срок.
По направеното в отговора на исковата молба оспорване на датите на
договорите за цесия, по които е посочено отвметникът да е страна, е
разпределена доказателствената тежест на ищеца и му е указано да установи
сключването на оспорените договори за цесия на посочените в тях дати и от
лице, което е имало право да представлява ответника, както и получаването от
ответника на уведомленията за цесиите, съответно е прието, че ответникът не
носи доказателствена тежест по направените от него оспорвания.
     Срещу първоинстанционното решение, с което предявените по реда на
чл.694, ал.2, т.2 ТЗ искове са отхвърлени, са постъпили въззивни жалби от
ищеца и от синдика на ответника. По основния спорен въпрос във въззивното
производство относно придобиването валидно от ответника на вземанията по
договорите за цесия, по които е посочено да е страна, и, съответно – относно
възникване на задължението на ответника да заплати цената на прехвърлените
му вземания, и във връзка с извършеното от ответника оспорване на датите на
договорите за цесия, въззивният състав е намерил за неоснователни


                                     5
оплакванията във въззивните жалби на ищеца и на синдика на ответника
относно разпределянето на доказателствената тежест и даването на указания
на ищеца по направените от ответника оспорвания. Съставът на апелативния
съд е изтъкнал, че в преклузивния срок, първото по делото заседание, ищецът
не е заявил доказателствени искания във връзка с оспорването ти и не е
представил доказателства и в хода на производството. Не е кредитирал
свидетелските показания по делото, допуснати в хипотезата на чл.165, ал.1
ГПК за установяване съществуването на оригинали на анексите към
договорите за цесия и за тяхното съдържание, приемайки, че свидетелите
възпроизвеждат, при това колебливо и несигурно, само част от
обстоятелствата във връзка със сключването на договорите за цесия, а
същевременно имат твърде ясен и незаличен спомен за други факти, свързани
със същото събитие, и са налице вътрешни противоречия във възприятията
им, което поставя под обосновано съмнение достоверността на техните
показания. Възприел е заключението на допуснатата във въззивното
производство съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ с в.л.В. П., извършено въз
основа на проверка в счетоводството на ответника на аналитични оборотни
ведомости и на дневник на всички синтетични и аналитични сметки за
периодите 01.01.-31.12.2015г. и 01.01.-31.01.2016г., въз основа на което ( п.3) е
установил, че оспорените от ответника договори за прехвърляне на вземания и
анексите към тях не са осчетоводени от ответника. По съображения, че се
касае за придобиване на вземания на твърде значителна стойност - стопанска
операция, водеща до изменения на имущественото и финансовото съС.ие на
цесионера, която по см. на чл.3 от Закона за счетоводството е следвало да бъде
отразена във всеки един от проверените от вещото лице вторични счетоводни
документи, съставът на апелативния съд е намерил, че неосчетоводяването от
ответника на оспорените договори за цесия е индиция/косвено доказателство
за несключването им на посочените в тях дати, а именно в периода
01.01.2015г.-31.12.2016г. Намерил е, че е налице и второ косвено
доказателство в подкрепа на този извод - текстът на положения в анексите към
договорите     печат     относно     правноорганизационната        форма      на
ответника/ООД/, съпоставен с правноорганизационната форма на
дружеството към посочените дати/ЕООД/, установена от извършената
служебна справка по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ. Счел е, че
посочените две косвени доказателства в максимална степен постигат целта на

                                       6
насрещното доказване, тъй като разрушават сигурността, че се е осъществил
подлежащият на доказване от ищеца правнорелевантен факт, съответно е счел
за неуспешно проведено от ищеца пълно и главно доказване на датите на
договорите за цесия. Ето защо, без да обсъжда друго, е приел, че оспорените
от ответника договори за цесия е възможно да са били подписани от
управителя му Б. Л. най-рано на 01.01.2017г., което е след заличаването му
като управител по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ, респективно е приел,
че договорите за цесия са сключени от лице без представителна власт за
ответника и следователно са били в съС.ие на висяща недействителност(т.2 ТР
№ 5/2914г. ОСГТК на ВКС). Като е приел, че ответникът е узнал за
съществуването на оспорените от него договори при прилагането им към
молбата на ищеца за предявяване на вземанията, въззивният състав е счел, че,
оспорвайки ги в преклузивния срок по чл.367 ГПК, ответникът се е
противопоставил на договорите за цесия незабавно, с което висящата
недействителност се е трансформирала в окончателна. Направен е краен
извод, че оспорените от ответника договори за цесия не са породили правни
последици за страните по тях, ответникът не е придобил прехвърлените
вземания, съответно не е възникнало насрещното му задължение за заплащане
на тяхната цена.
     По въпроса, обусловил допускането на обжалване:
      Относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички
събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за
изхода на спора факти, и да изложи мотиви е формираната поС.на съдебна
практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в служебно известните
Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС, както и в постановените по чл.290 ГПК решение №
55/03.04.2014г. по т.д. № 1245/201Зг., I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д.
№ 674/2014г., II т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г., I т.о.,
решение № 111/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г., II т.о., вкл. посочените от
касатора. Даденото тълкуване е, че непосредствена цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при
което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез
събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти
под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови

                                       7
съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е
длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и
чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на
спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните - в
пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
     В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е
допуснато обжалване.
     По същество и на въведените касационни основания:
     С оглед на отговора на въпроса, по който е допуснато обжалване,
даденото от въззивния съд разрешение е неправилно. Видно от мотивите на
обжалваното въззивно решение, приложените към исковата молба
уведомления по чл.99, ал.3 ЗЗД и потвърждения за цесии, част от които са
неоспорени от ответника с отговора на исковата молба, не са обсъдени, което е
било в правомощията на въззивната инстанция, предвид изрично въведеното
оплакване във въззивната жалба на синдика на „Кемира“ ООД/н/ и
извършваки дължимата дейност по разрешаване на поставения материално-
правен спор. Обсъждането на посочените писмени доказателства би могло да
доведе до други, различни изводи по основния спорен във въззивната
инстанция въпрос. Налага се извод за основателност на изрично въведения в
касационната жалба на синдика касационен довод процесуална
незаконосъобразност, поради което въззивното решение следва да бъде
отменено.
     Необходимостта от обсъждане на цялата доказателствена съвкупност по
делото - конкретно описаните в § 1 от приложеното към касационната жалба
на синдика изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в съвкупност с останалите
доказателства по делото, налага връщане на делото за ново разглеждане.
     При новото въззивно разглеждане съставът на въззивния съд следва да
се произнесе и за отговорността за разноски, вкл. за направените разноски в
настоящото производство.
     Мотивиран от горното, съставът на I т.о.:

                                 РЕШИ:

     Отменя решение № 296/29.05.2025г. по възз.т.д.№ 107/2024г. на

                                     8
Софийски апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав
на въззивния съд
     Решението не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                    9