Отказ за отмяна на влезли в сила решения при липса на противоречие

Текстът на акта

                                       РЕШЕНИЕ
                                            № 230
                                    гр. София, 07.04.2026 г.


                          В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                      Председател: Бонка Дечева
                                      Членове:     Ваня Атанасова
                                                   Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова
като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело
№ 20258002102899 по описа за 2025 година



Производството е по чл. 307, ал. 2, вр. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 260030/11. 06. 2025 г., уточнена с молба вх. № 19988/30. 10.
2025 г., подадена от Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А., чрез адв. Т. С. М., срещу С. А. С., М. А. А.,
А. Р. М., С. Р. Т., С. Й. К., Н. Й. С., Р. Д. С. и С. Д. А. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т.
4 ГПК, на решение № 369/02.11.2016 г. по в. гр. д. № 500/2016 г. на ОС-Перник,
потвърждаващо решение № 6/17.06.2016 г. по гр. д. № 275/2015 г. на РС-Брезник,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 292 от 16.05.2017 г. по гр. д. №
292/2017 г. на ВКС, постановено по предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК положителен
установителен иск за собственост, а в случай на приемане на цитираното по-горе решение за
правилно се иска отмяна на противоречащото му решение № 291 от 3. 07. 2023 г. по в. гр. д.
№ 223/2023 г. на ОС – Перник, влязло в сила на 19. 03. 2025 г., потвърждаващо решение №
260134 от 5. 12. 2022 г. по гр. д. № 101/2021 г. на РС – Брезник, постановено по иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
Подадени са отговори вх. № № 260037/7. 07. 2025 г. и 21271/17. 11. 2025 г. на молбата за
отмяна и уточняващата я молба, от ответниците по молбата за отмяна С. А. С., М. А. А., А.
Р. М., С. Р. Т., С. Й. К., Н. Й. С., Р. Д. С. и С. Д. А., чрез пълномощника им адв. Д. Х., с които


                                                  1
са развити съображения за липса на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на
някое от двете съдебни решения поради липса на противоречие между тях.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:
Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 5489 от 28. 11.
2025 г. по гр. д. № 2899/2025 г. на ВКС, 1 г.о.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен
контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се
дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не
могат да се прилагат разширително.
Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК изисква наличие на две влезли в сила
решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание,
които си противоречат. Между делата, по които са постановени влезлите в сила съдебни
решения, трябва да има пълно обективно и субективно тъждество или спорният предмет по
едното дело да се включва в предмета на другото. Противоречиви ще са решенията тогава,
когато всяко от тях разрешава със сила на пресъдено нещо по противоположен или
несъвместим начин даден правен спор.
Съгласно разясненията, дадени с точка 5 от ТР № 7 от 31. 07. 2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на
ВКС, ОСГТК, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения е налице не
само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по
делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета
на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Тоест, когато разрешаването на
спора по единия иск - обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето
по другия иск - обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си
противоречат. В този случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на
делата, а в това, че предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на
обуславящото дело - предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на
другия диспозитив, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена
правна последица от предмета на решението по обуславящия иск.
В случая е налице влязло в сила решение (решение № 6/17.06.2016 г. по гр. д. № 275/2015 г.
на РС-Брезник, потвърдено с решение № 369/02.11.2016 г. в. по гр. д. № 500/2016 г. на ОС-
Перник, недопуснато до касационно обжалване с определение № 292 от 16.05.2017 г. по гр.
д. № 292/2017 г. на ВКС), постановено между молителите и ответниците по молбата или
техни праводатели, с което е уважен предявен от ответниците по молбата/техни праводатели
- С. Й. К., К. Й. К., Н. Й. С. (тримата – част от наследниците на Й. К. А.), Л. Д. А., Р. Д. С.,
С. Д. А. (тримата наследници на Д. К. А.), А. К. А. и Н. К. Г. (двамата наследници на общия
наследодател К. А. И.) срещу молителите Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А. (трите наследници на
А. Й. К. – наследник на Й. К. А.), по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен
иск за собственост за 45/48 ид.ч. от шест земеделски имота, възстановени по ЗСПЗЗ на
наследници на К. А. И., като в мотивите към решението е прието за неоснователно


                                               2
направеното от молителите възражение за придобиване на наследствените дялове на
ищците, възлизащи общо на 45/48 идеални части, по давност, изтекла в полза на
наследодателя им А. Й. К..
Налице е и влязло в сила решение (решение № 291 от 3. 07. 2023 г. по в. гр. д. № 223/2023 г.
на ОС – Перник, потвърждаващо решение № 260134 от 5. 12. 2022 г. по гр. д. № 101/2021 г.
на РС – Брезник, влязло в сила на 19. 03. 2025 г.), с което са уважени частично искове с
правни основания чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени от ответниците по молбата за отмяна/техни
праводатели срещу молителите, като молителите Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А. са осъдени да
заплатят на С. А. С., М. А. А., А. Р. М., С. Р. Т., С. Й. К., Н. Й. С., Л. Д. А., Р. Д. С. и С. Д. А.
припадащите им се части от аренда, получена от ответниците (молители в настоящото
производство) за периода 2015 г. – 2020 г., по договор за аренда от 2. 09. 2013 г., вписан на
10. 09. 2013 г. в Служба по вписванията [населено място], сключен от наследодателя на
молителите А. Й. А., за съсобствените имоти, наследени от К. А. И. и възстановени на
наследниците му по ЗСПЗЗ, предмет на положителния установителен иск за собственост.
Между двете решения липсва противоречие. С първото решение е признато за установено в
отношенията между страните, че ответниците по молбата за отмяна притежават 45/48
идеални части от процесните земеделски имоти, а молителите – 3/48 идеални части от
същите имоти, на основание наследяване на К. А. И. и реституция по ЗСПЗЗ, а с второто
решение молителите са осъдени, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, да заплатят на ответниците
по молбата за отмяна припадащата им се част от арендните вноски (дължима за 45/48 ид.ч.
от имотите), получена от наследодателя на молителите.
Неоснователен е доводът на молителите, че двете решения си противоречат, тъй като по
иска за собственост не е уважено направено от същите възражение за придобиване по
давност на притежаваните от ответниците по молбата 45/48 ид.ч. от процесните земеделски
имоти от наследодателя им А. Й. А. с мотиви, че същият не е владял чуждите наследствени
идеални части, а с второто решение е прието, че последният е сключил договор за аренда и е
заплатил на останалите съсобственици припадащата им се част от арендните плащания. На
първо място, противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК касае противоречиво
установяване на права, а не противоречиво установяване на факти по всяко от делата. На
следващо място, отдаването под аренда на наследствени земеделски имоти от част от
наследниците е действие на управление на наследствените имоти, което, само по себе си, не
би могло да обоснове извод за превръщане във владение на държането на идеалните части
на наследниците, неучаствали при сключването на договора.
Следва да се посочи, че представени от молителите, след допускане до разглеждане на
молбата за отмяна и преди насроченото открито съдебно заседание писмени документи
(реституционни решения по ЗСПЗЗ, договори за аренда, констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, издаден в полза на наследодателя на молителите, удостоверение
за наследници на К. А. И., удостоверения за откази от наследство и др.) са неотносими към
основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, а и същите са били представени и
обсъдени при постановяване на решенията по иска за собственост, поради което повторното
им обсъждане и коментиране в настоящото производство по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е


                                                  3
недопустимо. Недопустимо е в настоящото производство да се разглеждат и искания за
прогласяване нищожност на реституционни решения по ЗСПЗЗ поради липса на данни
възстановените земеделски земи да са били внесени в ТКЗС или одържавявани, съответно
доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 91а ЗН.
Като неоснователна, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
Ответниците по молбата за отмяна претендират присъждане на разноските, направени в
производството по чл. 307 ГПК, но не са представили доказателства да са извършени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско
отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А., чрез адв. Т. С. М.,
срещу С. А. С., М. А. А., А. Р. М., С. Р. Т., С. Й. К., Н. Й. С., Р. Д. С. и С. Д. А. молба за
отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на решение № 369/02.11.2016 г. по в. гр. д. №
500/2016 г. на ОС-Перник, потвърждаващо решение № 6/17.06.2016 г. по гр. д. № 275/2015 г.
на РС-Брезник, недопуснато до касационно обжалване с определение № 292 от 16.05.2017 г.
по гр. д. № 292/2017 г. на ВКС или на решение № 291 от 3. 07. 2023 г. по в. гр. д. № 223/2023
г. на ОС – Перник, влязло в сила на 19. 03. 2025 г.
Определението не подлежи на обжалване.                   Председател: _______________________

                                                        Членове:

                                                                1. _______________________

                                                                2. _______________________




                                              4