Разумен срок за даване на писмени обяснения при дисциплинарно уволнение

Текстът на акта

                               РЕШЕНИЕ
                                     №2
                            гр. София, 05.01.2026 г.


                     В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                              Председател: Владимир Йорданов
                              Членове:     Димитър Димитров
                                           Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно
гражданско дело № 20258002100221 по описа за 2025 година
   Производството е по чл. 290 ГПК.
    Образувано е по касационна жалба на Община Каварна срещу въззивно решение
№ 260 от 23.10.2024 год., постановено по в. гр. дело № 569/2024 год. по описа на
Окръжен съд – Добрич, с което, като е потвърдено решение № 78 от 10.06.2024 год.,
постановено по гр. дело № 137/2024 год. по описа на Районен съд – Каварна, са
уважени предявените от А. Т. Д. срещу Община Каварна искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното
уволнение на ищеца, извършено със заповед № 16 от 08.01.2024 год. на кмета на
Община Каварна, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и ищецът е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „специалист“ в отдел „Информационно и
техническо обслужване“ в Община Каварна.
     С определение № 3411 от 30.06.2025 год., постановено по настоящото дело, е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.
1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл.
193, ал. 1 КТ, когато е поискал от работника или служителя незабавно да даде
обяснения, и в кои случаи е необходимо да даде подходящ разумен срок за това?
   В касационната жалба на ответника се излагат оплаквания за неправилност на


                                        1
обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни
основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил
доказателствата по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните,
както и че не е мотивирал решението си. Изводите в обжалваното решение за
неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 193 КТ – като единствен мотив
за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и че законосъобразността
на уволнението е обусловено от доказването от страна на работодателя, че за всяко
едно от визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения е спазена
процедурата по чл. 193 КТ, били неправилни. Всяко дисциплинарно нарушение било
основание за налагане на дисциплинарно наказание, т.е. за всяко нарушение
работодателят можел да наложи самостоятелна санкция, предвидена в КТ. Както в
искането за обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
работодателят не бил длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, както и да посочи кои факти е приел за установени. Когато
били поискани обяснения от работника по реда на чл. 193 КТ и той се бил явил и бил
дал устни или писмени обяснения и от изявленията му можело да се направи
еднозначен извод, че те са окончателни и той не възнамерява да представя
допълнителни такива, нито да сочи и представи доказателства в подкрепа на
защитната си теза, работодателят не бил длъжен да изчаква изтичането на определения
от него срок за изслушване на работника по чл. 193, ал. 1 КТ и имал право да извърши
действия по налагане на дисциплинарно наказание. В случая обяснения били
поискани от ищеца, след като на работодателя станали известни обстоятелствата за
нарушаване на трудовата дисциплина – на 18.12.2023 год. и ищецът дал писмени
обяснения. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.
   Ответникът по касационната жалба счита, че въззивното решение е правилно.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
   По въпроса, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият
съдебен състав намира следното:
    Последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 307 от 24.06.2011
год. на ВКС по гр. дело № 1342/2010 год., ІV г. о., ГК /посочено от касатора/, решение
№ 49 от 08.02.2011 год. на ВКС по гр. дело № 824/2010 год., ІV г. о., ГК, решение №
171 от 23.02.2010 год. на ВКС по гр. дело № 68/2009 год., III г. о., ГК, решение № 137
от 2.03.2010 год. на ВКС по гр. дело № 20/2009 год., IV г. о., ГК, решение № 272 от
03.10.2014 год. на ВКС по гр. дело № 145/2014 год., ІV г. о., ГК, решение № 254 от
04.11.2014 год. на ВКС по гр. дело № 7086/2013 год., ІV г. о., ГК, решение № 53 от
31.05.2017 год. на ВКС по гр. дело № 2943/2016 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 159 от
07.06.2019 год. на ВКС по гр. дело № 563/2019 год., IV г. о., ГК, която се споделя от
настоящия съдебен състав, приема, че при задължението да се поискат обяснения се

                                          2
отчита липсата на специална процедура за това, което налага съдът да прецени всички
обстоятелства, съобразявайки целите на чл. 193, ал. 1 КТ – работникът или служителят
да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна
позиция по твърдяното дисциплинарно нарушение, а работодателят да прецени всички
обстоятелства, свързани с констатираното нарушение. Когато работодателят пряко
поиска писмени обяснения, това снема от него задължението за лично изслушване на
работника или служителя, но без да променя следващото се от характера на трудовите
задължения правило, че обясненията се дават веднага, след като са изискани и когато
са поискани устно, те се дават непосредствено. Затова поначало разумен и достатъчен
е този срок за писмени обяснения, който позволява на работника или служителя, след
като се е ориентирал във фактите, да изложи обмислен коментар на твърденията или
отговор на въпросите в писмена форма, да изрази субективното си отношение,
включително ако е допуснал нарушението. Работникът или служителят може да даде
обяснение, но той не е в положение да доказва. Това следва да се отчита при
преценката за разумен срок, тъй като е достатъчно работодателят да бъде насочен към
доказателства и факти, които добросъвестно да събере и оцени. Изключение са
случаите, при които възможността за даване на съдържателни писмени или устни
обяснения ще бъде реално обусловена от подготовка, наложителни справки, проверка
на документи и пр., отнемащи повече време. Когато работодателят е поискал писмени
обяснения за множество нарушения в кратък срок, като по някои от обстоятелствата е
имало необходимост от подобни справки, включително поради отдалеченост във
времето, от значение е дали писмените обяснения са дадени по всички въпроси и дали
са взети предвид преди налагане на дисциплинарното наказание. Макар изискани в
твърде кратък срок, ако работникът или служителят е изготвил и депозирал пред
работодателя си писмени обяснения, изразяващи позицията му по всички твърдения за
конкретните нарушени и ако преди налагането на дисциплинарното наказание тези
обяснения са взети предвид, неправилно е да се прилага аналогично разрешението,
дадено в установената практика на ВКС, за случаите, при които поради недостатъчен
срок работникът или служителят не е могъл да даде обяснения, такива липсват
напълно или са частични, не по негова вина. Работодателят може да поиска обяснения
за различен брой отделни нарушения, като даде общ срок за депозирането им в
рамките на дисциплинарното производство. И в този случай действията му се
преценяват с оглед изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ поотделно за всяко от посочените
нарушения, включително достатъчен ли е бил дадения срок за писмени обяснения във
връзка с конкретното нарушение, за което е наложено наказание, а не като цяло.
   По същество на касационната жалба:
    Настоящият състав на Върховния касационен съд, като констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо и извърши проверка за неговата правилност съгласно
чл. 290, ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е основателна. Основателни са

                                         3
оплакванията в касационната жалба, че оценката на въззивния съд за недостатъчност
на определения от работодателя срок за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ – до края на
същия ден – 18.12.2023 год., е осъществена без оглед на фактите по всяко от
вменените дисциплинарни нарушения, които са различни, реалните обяснения, дадени
в указания срок от ищеца по всяко едно от тези нарушения, в т.ч. тяхното съдържание
и обстоятелството, че работодателят ги е взел предвид и обсъдил преди налагане на
дисциплинарното наказание.
    По делото е установено, че на 18.12.2023 год., в 13.50 ч., работодателят е поискал
от ищеца да представи писмени обяснения до края на работния ден относно: 1/
констатациите в постъпило писмо вх. № РД-15-2601 от 18.12.2023 год. по изпълнение
на договор № 315 от 27.07.2023 год. с предмет: “Системна поддръжка на ИТ средата
на Община Каварна“, с изпълнител “Комтехсис“ ЕООД и въз основа на извършен
мониторинг от страна на изпълнителя, а именно: за периода от 01.08.2023 год. до
13.12.2023 год. от антивирусна програма е засечена появата и наличието на
нелицензирани и нерегламентирано инсталирани 8 бр. софтуер и файлове
/индивидуализирани с наименованията им и дата на изтегляне, респ. инсталиране/, с
рисков за информационната среда на общината характер и без да има необходимост от
това за изпълнение на текущите задължения на работната станция, използвана от
служителя А. Д.; 2/ посоченото в получена докладна записка с вх.№ РД-10-251 от
13.12.2023 год. на началник отдел „ЕПИР“, а именно: налично устройство VersaLink
С7030 не работи от няколко месеца, за което е уведомен началник отдел
„Информационно и техническо обслужване“ – А. Д., но до настоящия момент не са
предприети адекватни мерки за отстраняване на проблема, а отделно от това в отдела
бил наличен служебен мобилен телефон /чийто номер бил публикуван на сайта на
общината и се използвал за позвънявания от държавни институции и граждани/, който
бил в неизправно състояние от месеци – без звук, без вибрации, с неработеща батерия,
като ищецът бил уведомен за проблема, но заявил, че няма свободни мобилни
телефони за подмяна; 3/ дали е извършено и кога конфигуриране на електронните
подписи на новоизбраните кметове на с. С. и с. Т., с цел извършване на възложените
им от ЗМСМА задължения и 4/ отварянето на сървърното помещение на общината с
регистрирани в системата за контрол на достъпа с въведена причина „Планирана
профилактика“ и същевременно допускане на външни хора без разрешение от страна
на ръководството. Писмото по т. 1 и докладната записка по т. 2 от искането са били
връчени на ищеца, ведно с искането за обяснения.
    На 18.12.2023 год., в 17.30 ч., ищецът е депозирал писмените си обяснения
/получени от служител на ответното дружество /Д. Д./ и регистрирани в деловодната
система на Общината с вх.№ РД-15-2601-121 от 19.12.2023 год./, както следва: по т. 1 –
констатираните активности били по повод работата на ищеца, свързана с решаване на
определени проблеми, както и получени писма-оферти от фирми, като ищецът бил

                                          4
притежател на лиценз на софтуер за възстановяване на данни; по т. 2 – бил уведомен
от Д. А. за проблем, свързан с принтер VersaLink С7030, за което провел телефонен
разговор с представител на фирма „Леопард-Ком“ ЕООД, с която общината имала
сключен договор № от 14.07.2023 год.; в присъствие на ищеца представителят на
посочената фирма бил констатирал, че проблемът е възникнал от излишния товар или
механично повреждане на шнека и поел ангажимент за търсене на фирма за
отстраняване на проблема и съответно ценово предложение за ремонта; за
предоставянето на мобилни апарати било направено запитване към представител на А1
– Д. К. и последната изпратила имейл с ценова листа и наличности на Е. В.; по т. 3 –
във връзка с издаването на електронните подписи на новите кметове, поради
използването на един и същ хардуерен носител на SIM /сим/ картата не се налагало
инсталирането на нов софтуер – затова бил направен само тест за работоспособност от
сайта на „Борика“ АД и по т. 4 – сървърното помещение било отворено въз основа на
получено на 30.11.2023 год. устно разпореждане от кмета по време на проведена среща
с представители на “Сектрон“ в кабинета на кмета, за оказване на съдействие на
персонала на посочената фирма във връзка с монтажа на техника, свързана с
изграждането на градското видеонаблюдение – това било станало по предварително
обаждане от тях и в присъствието на ищеца.
    С процесната заповед наказанието „уволнение“ е било наложено за „наличие на
нелицензирани и нерегламентирано инсталирани 8 бр. софтуер и файлове, с рисков за
информационната среда на общината характер и без да има необходимост от това за
изпълнение на текущите задължения на работната станция, използвана от служителя
А. Д.“, с което ищецът бил нарушил преките си служебни задължения, Вътрешните
правила за дейностите, свързани с администрирането, експлоатацията и поддръжката
на хардуер и софтуер в Община Каварна, Политиката за мрежова и информационна
сигурност на Община Каварна /които са му известни/; за „неотстраняване на проблеми
с неработещи мултифункционално устройство VersaLink С7030 и служебен мобилен
телефон, с което ищецът е нарушил задълженията си по т. 5.7, т. 5.10 и т. 5.14 от
длъжностната характеристика и за „въведена информация в системата за контрол на
достъпа, която е недостоверна – като причина за отваряне на сървърното помещение е
отразено „Планирана профилактика“, и неактуална – не е отразено, че в помещението
са допуснати външни лица, както и техните имена, организационна принадлежност,
цел на посещението и извършени от тях дейности“, с което ищецът е нарушил
задълженията си по т. 7.2, т. 5.19 и т. 5.24 от длъжностната характеристика.
    Работодателят е обсъдил дадените от ищеца обяснения, като е приел, че тези във
връзка с нарушенията по т. 1 и 2 от искането са лишени от конкретика – ищецът не бил
посочил проблемите, които целял да разреши с използването на софтуери и файлове;
кои са фирмите, от които бил получавал писма/оферти, съответно за какво и в каква
връзка, и с тях не се обяснявало наличието на файл с потенциално опасно съдържание;

                                         5
не се сочели доказателства, че ищецът притежава лиценз за ползване на програмен
продукт; не се сочели обстоятелства във връзка с пробното запознаване със софтуерни
продукти, съответно ищецът не бил посочил датата на проведения разговор и името на
представителя на фирмата, с когото бил разговарял, не бил уточнил с кого и кога бил
разговарял по повод закупуване на нов мобилен апарат, а тези във връзка с
нарушението по т. 4 – не съответстват на въведената от ищеца информация в системата
за контрол на достъпа – „Планирана профилактика“. Счел е, че извършените от ищеца
действия и бездействия представляват нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190,
ал. 1, 4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и по чл. 190, ал 1, т. 7 КТ –
други тежки нарушения на трудовата дисциплина, а с оглед обясненията на ищеца във
връзка с нарушението по т. 3 от искането – че не е налице нарушение на трудовата
дисциплина, дължащо се на неизпълнение на вменени му трудови задължения.
    При така установените факти формираният от въззивния съд извод, че
дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ,тъй като
определеният от работодателя срок за обяснение не е разумен и достатъчен, се явява
неправилен. Поисканите обяснения са за констатирани различни нарушения, които са
извършени в близък период от време, като коментарът на твърденията в искането на
работодателя не е налагал ищецът да си припомня отдалечени във времето
обстоятелства или да извършва специални проверки и не е изисквал продължително
обмисляне, консултация с адвокат и пр. Съдържанието на изготвените и депозирани от
ищеца писмени обяснения свидетелства за ориентираност във фактите, в т.ч. относно
датата, на която е осъществено нарушението по т. 4 от искането /която служителят сам
изрично е посочил/ и отразява позицията му по всички твърдения за конкретните
нарушения, която е подкрепена и с позоваване на събития с посочване на дати,
конкретни имена, договори, както и субективното му отношение, което не е
ревизирано като линия на защита в исковия процес и работодателят е взел предвид
тези обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, в т.ч. приел е, че
поведението на служителя, описано в т. 3 от искането за обяснения, не представлява
дисциплинарно нарушение. Следователно ищецът не е бил лишен от възможността
ефективно да се защити и работодателят действително е преценил възраженията му, а
деянията, за които е наложено наказанието, са идентични с тези, за които са поискани
предварително писмени обяснения.
    Несъобразявайки гореизложеното, въззивният съд е постановил решението си,
прилагайки неправилно материалния закон – чл. 193, ал. 1 ГПК, и в нарушение на
съдопроизводствените правила е формирал извод за основателността на претенциите,
без да разгледа спора по същество, респ. без да обсъди събраните по делото
доказателства в тази връзка, възраженията и доводите на страните /спорът не е
разгледан по същество и от първата инстанция/ – което е основание за отмяна на
обжалваното решение съгласно чл. 281, т. 3 ГПК.

                                         6
    Липсата на мотиви по въведените с исковата молба твърдения, че ищецът не е
извършил посочените в заповедта за уволнение нарушения, необсъждането на
доводите и възраженията на страните и доказателствата в тази връзка, е порок на
въззивното решение, който в случая не може да бъде отстранен от касационната
инстанция. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за
ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд – Добрич.
    При новото разглеждане въззивният съд следва да съобрази дадените по-горе
указания, да обсъди събраните доказателства и надлежно релевираните доводи и
възражения на страните, в т.ч. относно задълженията на ищеца и релевантните във
връзка с преценката по чл. 189 КТ факти и обстоятелства, като въз основа на
съвкупната преценка на доказателствения материал да формира своите фактически и
правни изводи по съществото на спора.
  Въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред
ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
   Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на
Четвърто гражданско отделение



                                   РЕШИ:
    ОТМЕНЯ решение № 260 от 23.10.2024 год., постановено по в. гр. дело №
569/2024 год. по описа на Окръжен съд – Добрич.
   ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Добрич.
   Решението не подлежи на обжалване.




                                             Председател: _______________________

                                                 Членове:

                                                        1. _______________________

                                                        2. _______________________




                                        7