Намаляване на наказание за държане на наркотици с цел разпространение

Текстът на акта

                                 РЕШЕНИЕ
                                      № 122
                              гр. София, 04.03.2026 г.


                      В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                                Председател: Теодора Стамболова
                                Членове:     Милена Панева
                                             Надежда Трифонова

при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора Николай Люб. Димитров
като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно
дело от общ характер № 20268002200090 по описа за 2026 година
        С присъда №15/05.05.25 г.,постановена от ОС-Плевен /ПлОС/ по Н.Д.183/23 г.,
подсъдимият К. Р. Т. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление
по чл.354 А,ал.1,пр.4 НК и връзка чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с тригодишен
изпитателен срок по реда на чл.66,ал.1 НК, както и глоба в размер на 5 000 лв. Отнет е
предметът на престъплението-на основание чл.354 А, ал.6 НК. Деецът е оправдан по
повдигнатото му с обвинителния инструмент обвинение престъпление то да е
осъществено в условията на съучастие като съизвършител с П. К. Т., както и да е
извършил престъпление по чл.252,ал.1 НК. Със същата присъда подсъдимият П. К. Т. е
оправдан изцяло.
            По протест на държавното обвинение и по жалба на подсъдимия К. Т. е
образувано В.Н.Д.223/25 г.по описа на АС-Велико Търново /ВТАС/, Втори наказателен
състав. С решение №144/17.11.25 г.присъдата на ПлОС е потвърдена.
            Срещу последния съдебен акт е постъпила жалба от К. Т. чрез неговия
защитник,. В нея са развити трите касационни основания по чл.348,ал.1, т.1-т.3 НПК.
Иска се или да се отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане на ПлОС
или ВТАС; или ВКС да преквалифицира процесното деяние по чл.354 А,ал.3 или ал.5
вр.ал.3 НК; или да се намали наложеното наказание лишаване от свобода в размер до
три месеца при условията на чл.55 НК, с отлагане на изтърпяването му за минимален

                                          1
срок, като се отмени кумулативно наложеното наказание глоба.
        В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат
жалбата с отразените в нея доводи и искания.
      Представителят на ВП моли решението да бъде оставено в сила.
        Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид
сезиращия го документ и аргументите и исканията по него, като съобрази становищата
на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в
рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:


      ПО РЕЛЕВИРАНИТЕ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ:
      ВКС ще построи изложението си в тази му част по същественост на предявените
доводи, в контекста на оплакванията за наличие на процедурни недъзи при обмисляне
на доказателствения материал от решаващата втора инстанция /без да се занимава с
изказан личен прочит на доказателствата на атакуващата страна/, чийто акт се
проверява понастоящем. Това построение се различава от подредбата на
процесуалните нарушения по касационната жалба.
        На първо място, защитата поставя въпроса за доразвиване на фактическата
обстановка от страна на долустоящите съдилища, без последните да държат сметка за
формулировката й в обстоятелствената част на обвинителиня акт. ВКС винаги е
заявявал, че се занимава със съдебни грешки, а не самостоятелно с обвинителния
инструмент. В случая обаче се атакува формулирането на съставомерни факти по
същия, които не само рамкират обвинението, но и определят линията на защита на
подсъдимия, оценена на фона на приетата фактология от съдебния орган. Това не е
първото подобно оплакване, доколкото обвинителният акт в обсъжданата част е
атакуван от защитата още пред ПлОС. Но въпросът е поставен на плоскостта на
дадения отговор по подобно възражение пред ВТАС, с разяснен акцент върху
несъгласието с приетата от въззивната инстанция теза. В този смисъл разглеждането
на проблема е повече от допустимо.
          Прочитът на обстоятелствената част на обвинителния акт /стр.3 от същия/
установява значителна пестеливост на изказа на изготвилия същия държавен
обвинител. Въпреки това ВКС по принцип се солидаризира със становищата на
долустоящите съдилища. Според него е покрит най-ниският стандарт за изготвяне на
допустим за разглеждане пред съд обвинителен инструмент с достатъчни, макар и
словно бедно формулирани съставомерни факти относно извършено от К. Т.
престъпление по чл.354 А,ал.1 НК. В границите на проведеното доказване пред
решаващ съд фактологията е обогатена и като такава е приета от съдилищата по
същество. В същността си тя не се различава генерално от възведените скромни
фактически положения по обстоятелствената част на обвинителния инструмент.
Особено по начин, че подсъдимият и неговите защитници да са сюрпризирани от
намерените за установени фактически положения по съдебните актове до степен да не
са в състояние адекватно да реагират.
      По мнение на защитата се касае за дописване на съдържанието на обвинителния
акт чрез попълването му с факти, липсващи в неговата обстоятелствена част. В тази
насока се дават конкретни примери с аргументи, отразени на стр.13 от въззивното
решение- относно обитаване и разполагане от страна на подсъдимия на стая в къщата
на чичо му; с упражняване на контрол върху наркотиците и възможност за
извършване на фактически действия; с намиране на наркотичните вещества и
изземване от неговата стая. Прегледът на съдебния акт установява,че на стр.13 от
приложеното по делото решение не присъстват подобни изводи. Такива има на стр.14,

                                         2
но те са споменати с оглед обсъждане на престъплението по чл.354 А НК от правна
страна, в контекста на събрани и писмени доказателствени материали, и то при
преценка на първостепенния съдебен акт.
      Според структурата на решението присъства част, от която е видно какво е
приел ВТАС по престъпната фактология /стр.6-стр.8/. В нея се съдържат факти,
извлечени от събрания и проверен в съдебно заседание в присъствието на дееца
доказателствен материал, покриващи в значителна степен обосноваващите
обвинението от правна страна такива. Те не са изисквали полагане на неимоверни
усилия за разбиране на обвинението, в значителна отлика от фактическите положения
по обстоятелствената част на обвинителния акт. Отразените такива в последния са
твърдения, които подлежат на доказване в хода на открит съдебен процес и няма
пречка за детайлизиране на обстоятелства по тях точно в него. Разбира се,ако се
установят фактически положения, които са дълбоко различни от инкриминираните
съставомерни факти по обвинителния инструмент, се дължи и съответен процесуален
отговор. В случая не е имало необходимост от реализиране на такъв в смисъла,
поставен от защитата в нейната касационна жалба.
      В светлината на казаното настоящата инстанция не отправя сериозен укор към
искането пред нея за отмяна на решението на ВТАС и присъдата на ПлОС и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепеннияя съд. Макар и да не
релевира възражения за наличие на съществени процесуални нарушения от
категорията на абсолютните от страна на първостепенния съд, може да се счете,че все
пак защитата би искала връщане за ново разглеждане от друг състав на ПлОС,
доколкото удовлетворяване на претенцията за некачествен обвинителен акт би
изисквало намеса на първоинстанционен съд и потенциално прилагане на правилата
за пълно триинстанционно разглеждане. Разрешаването на въпроса от ВКС прави
безпреметно по-нататъшно обсъждане в тази посока.
      На второ място, ВТАС незаконосъобразно бил отклонил искането на защитата за
провеждане на очна ставка между свидетелите Ф. и В., тъй като в показанията им се
откриват множество съществени противоречия, изясняването на които е можело да
бъде постигнато чрез съпоставяне в съвместен разпит. Повече разяснения в подкрепа
на това оплакване липсват. Затова, без въобще да взема отношение доколко се
изясняват налични съществени противоречия между свидетелски показания чрез очна
ставка вече във фазата на съдебно разглеждане на делото, този съд ще заяви
преценката си за правилност на поведението на въззвината инстанция.
       Извън отхвърляне на коментираното искане в съдебно заседание на 29.09.25 г.
поради това, че са събрани доказателства по фактологията, контролираният съд не
само е заявил, че по този въпрос ще говори в окончателния си съдебен акт, но и го е
направил. На стр.29 от обжалваното решение е описано,че защитата не е заявила за
какво съществено обстоятелство е налично противоречие между показанията на
разискваните свидетели, че да се иска конфронтирането им в очна ставка. Освен това
в кориците на делото се съдържат доказателства за търсене на свидетеля Ф., за когото
са получени данни, че не е в РБ, без да се знае неговият адрес в чужбина. Неясно е с
оглед казаното, как би следвало да се проведе очна ставка, при положение,че не може
да бъде открито едното от двете лица, чието участие в нея се е налагало. Защитата
поставя въпроса, но не дава мнение за неговото решаване. И последно, показанията и
на В., и на Ф. са били разглеждани от ВТАС в същината им, като е заявено на кои са
дава вяра, на кои-не, както и защо. Всичко това е направено в съгласие с прегледа на
присъдата на ПлОС.
      На трето място, според защитата са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като съдът еднопосочно е кредитирал доказателствата,

                                         3
обслужващи обвинителната теза и не го е сторил спрямо такива, които подкрепят
защитната теза. Налице е позоваване на определени гласни доказателствени средства,
условно разделени на две- едните на лица,които са в приятелски отношения с
подсъдимия и на които ВТАС не се е доверил, и другите- на лица, изпитващи негативно
отношение към К. Т., приети за кредибилни. Като не обърне внимание на изложена
конкретика по доказателствени източници с проява на лична перспектива за
тълкуването им от самата атакуваща страна /охарактеризирана като претенция за
необоснованост/, настоящата инстанция констатира, че въззивният съд в достатъчна
степен процедурно правилно и логически издържано е развил становището си по
отношение на изявленията на разпитаните в хода на производството лица. Обмислил е
комплексно данните и е извлякъл необходимата информация, без да я тълкува
превратно. Негово суверенно право е да преценява достоверността на казаното и ВКС
не може да се намесва в тази преценка, стига тя да е мотивно ясно защитена, както е в
случая.
       На четвърто място, като продължение на казаното току-що, не следва да се
сподели тезата, че липсва изискуемата от закона всестранна и обективна оценка на
релевантните факти, както се твърди в касационната жалба, с подкрепата на горните
оплаквания /оставени без уважение/. Напротив, фактологията за деятелността на К. Т.
е изведена на база на данни, събрани и проверени по законосъобразен доказателствен
път, отделните източници са обсъдени самостоятелно и във взаимовръзка помежду им.
Дадената вяра на едни за сметка на други е обяснена по надлежен ред.
      В този ред на мисли трябва да бъдат включени и данните, изхождащи от
експлоатираното специално разузнавателно средство /СРС/. ВДС-то по него е законно
приобщено към процесното производство, съдържанието му е възпроизведено
правилно и то, съпоставено с информацията от други доказателствени източници, е
дало повод на решаващите съдилища да стигнат до своите фактологически
заключения. Несподелима е позицията, заложена в жалбата, че практически Т. е
признат за виновен в отклонение на нормата на чл.177, ал.1 НПК, тъй като
осъдителната присъда срещу него е постановена на база само обсъжданото СРС.
      Прегледът на процесуалната действителност не води до подобен извод. Той не
може да бъде обоснован с лансираната теза, че СРС-то остава единствен
доказателствен материал за осъждане, тъй като следва да не се зачетат гласните
доказателствени материали, депозирани от лица,с които подсъдимият е в трайно
влошени отношения. И такива да са отношенията, показанията на тези лица са били
поставени на самостоятелен преглед както помежду им, така и с останалия събран
доказателствен материал, като са изложени съображения за тяхното възприемане. По
този начин информацията от ВДС-то,която наистина има решаващо значение,
съпоставена с гласните доказателствени средства и писмените такива по претърсване
и изземване на процесния наркотик, води до верен доказателствен подход, обусловил и
правилни изводи по фактите.
     С оглед казаното, този съд не намира аргументи за отмяна на обжалваното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВТАС.
      ПО РЕЛЕВИРАНИТЕ НАРУШЕНИЯ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН:
      Оттук насетне остава да се заяви преценката по приложението на правото, което
дори и при негово изменение, би било в правомощията на върховната съдебна
инстанция по наказателни дела.
         Първото оплакване в тази насока е свързано с обстоятелството,че без да са
налице безспорни доказателства подсъдимият да е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението по чл.354 А,ал.1 НК, той е осъден в противоречие с


                                         4
материалния закон. Прави се смесване между претенция за нарушение на материален и
процесуален закон, както те са заложени в нормата на чл.348 НПК. По въпросите за
приложението на процедурния регламент този съд отговори по-горе в изложението си и
не вижда смисъл да се повтаря сега по повод това общо отправено възражение.
           Всъщност, внимателното разчитане на касационната жалба в частта по
нарушение на чл.348,ал.1,т.1 НПК, обуславя целян извод за незаконосъобразно
извличане от страна на решаващите инстанции, в частност на ВТАС, на специалната
цел по чл.354 А,ал.1 НК, обосноваваща приложението на този законов текст.
Отхвърлянето на обстоятелството подсъдимият да е държал процесното наркотично
вещество с цел разпространение, би довело до преквалифициране на настоящото
деяние в такова по чл.354 А,ал.3 НК или по чл.354 А,ал.5 вр.ал.3 НК, със съответните
последици по прилагане на дължимото наказание. Такава е волята на подсъдимия и
неговия защитник в случай,че бъде прието за установено въобще държане на предмета
на престъпно посегателство.
          Без да третира дали в случая не става дума за доказателствена преценка, а
оттам- и на относимост на оплакването към процедурен порок, доколкото се иска
преквалификация директно от този съд ВКС ще заяви,че не е склонен да сподели
възражението на защитата. Прочитът на атакувания съдебен акт налага извод за
мотивиране в достатъчна степен на коментираното обстоятелство, а именно-че
наркотикът марихуана малко под 50 грама, на стойност малко под 300 лв., е бил
държан от К. Т. с цел разпространение. Количеството наркотик, макар и лек, с
кореспондиращата му стойност, отнесени към липсата на каквото и да е лично
отношение на подсъдимия към употреба на такова вещество, както и спрямо
показанията на свидетелите Ф., И. и В., че той по-рано е участвал в разпространение
на наркотични вещества, дават повод за законосъобразно формиран извод за държане
с цел разпространение. Материалният закон е приложен правилно.
          При това положение настоящата инстанция не намира за нужно да обсъжда
конкретните аргументи по съществото на искането за преквалификация на деянието
по ал.3 на чл.354 АНК или във връзка с дефиницията за маловажен случай по чл.93,т.9
НК-на ал.5 вр.ал.3 от този законов текст. Още по-малко такъв преглед би бил
състоятелен относно наличието на предпоставките на чл.9,ал.2 НК.
      ПО НАКАЗАНИЕТО:
         В касационната жалба е релевирано оплакване за явна несправедливост на
наложеното наказание, дори и при положение,че ВКС не уважи исканието за
преквалификация на деянието в по-леко наказуемо такова и определяне на санкцията
в тази връзка. Както и бе сторено. Затова мотивацията оттук нататък е свързана с
наложеното наказание в рамките на квалификацията за престъпление, в
извършването на което К. Т. е признат за виновен и осъден.
      И така, действително, разясненията по претенцията за наличие на касационното
основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК разкрива довод за определяне на наказанието по реда
на чл.55 НК, което поначало се субсумира под оплакване за нарушение на материалния
закон по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Въпреки това няма пречка наказанието да се иска и да
бъде обсъдено понастоящем, тъй като в същината си претенцията е за намаляване на
същото.
      В тази част жалбата е основателна. Налице са предпоставките за определяне на
дължимото лишаване от свобода при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК, неприето от
ревизираната инстанция обстоятелство. Продължителността на производството,
преценена спрямо сложността на казуса, за който не само е било повдигнато
обвинение, но и в крайна сметка е постановена осъдителна присъда, не може да не бъде


                                         5
прецизно съобразена с поведението на дееца. Отлагането на делото е ставало поради
невъзможност свидетели да бъдат намерени на дадените от тях адреси, някои и
неоткрити докрай. Но К. Т. няма процесуална вина за това. Съдебното производство е
било спряно заради изчакване на произнасяне на ВКС с тълкувателно решение,
относимо към повдигнатото на подсъдимия обвинение за извършено престъпление по
чл.252,ал.1 НК. Съдът е произнесъл акт в този смисъл и няма никакво значение дали
той е постановен по искане на защитата или не, след като е счетено за нужно с оглед
съдбата на производството в цитираната част. Такова поведение отново не може да
бъде вменявано във вина на дееца. Ето защо постановката на ВТАС да не намери,че
делото е разрешено в повече от разумния срок по смисъла на чл.22 НПК, е
несподелима.
         Казаното, наред с вярната преценка на въззивната инстанция за останалите
смекчаващи обстоятелства /налице е препращане към първоинстанционната присъда в
тази част/, обосновава за този съд възможността за приложение на чл.55,ал.1,т.1 НК.
Наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено на ЕДНА ГОДИНА
/исканите от защитата три месеца се считат за твърде незначителен срок; такава
снизходителност не се дължи/, по какъвто начин е налично намаляване на същото при
отмерване от ПлОС и ВТАС на две години. В тази насока се взима предвид и видът
наркотично вещество-марихуана, което е във функционална връзка и с неговата не
чак толкова висока стойност.
       Няма нужда от корекция на изпитателния срок, определен по реда на чл.66,ал.1
НК, тъй като от съдилищата по фактите е отмерен минималният такъв, предвиден в
закона. В този смисъл отправеното към ВКС в жалбата искане не се нуждае от
обсъждане, тъй като няма сезиращ тази инстанция документ,който законосъобразно да
иска негово увеличаване.
       За изпълнение на заложените в чл.36 НК цели на наказанието не е необходимо
налагане на кумулативно предвиденото в нормата на чл.354 А,ал.1 НК наказание
глоба, в случая определена на 5 000 лв. Затова ВКС намира предпоставките на
чл.55,ал.3 НК. В такъв смисъл следва да измени решението на ВТАС в тази част по
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
      Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 вр.ал.1,т.4
вр.чл.348,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение



                                    РЕШИ:
       ИЗМЕНЯВА решение №144/17.11.25 г.,постановено от АС-Велико Търново,
Втори наказателен състав по В.Н.Д.223/25 г. в частта,с която е потвърдена присъда
№15/05.05.25 г.,постановена от ОС-Плевен по Н.Д.183/23 г., с наложено на подсъдимия
К. Р. Т. наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на основание
чл.55,ал.1,т.1 НК ОПРЕДЕЛЯ наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
      ОТМЕНЯВА решението в частта, с която спрямо подсъдимия К. Т. е потвърдена
присъдата на ОС-Плевен с определено наказание глоба в размер на 5 000 лв.- на
основание чл.55,ал.3 НК.
      ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
      РЕШЕНИЕТО е окончателно.



                                        6
    Председател: _______________________

       Членове:

              1. _______________________

              2. _______________________




7