ВКС потвърди присъдите за отвличане, принуда и държане на боеприпаси

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                       № 229
                               гр. София, 14.05.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Христина Михова
                                  Членове:     Красимир Шекерджиев
                                               Деница Вълкова

при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора А. В. Г.
като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно
дело от общ характер № 20268002200231 по описа за 2026 година
Производството е образувано по постъпили касационни жалби от подсъдимите К. П. С. и С.
К. С. срещу въззивно решение от 31.07.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 602/2025 г. по
описа на Софийски апелативен съд. В жалбите се заявява наличието на всички касационни
основания по чл. 348, ал.1, т. 1 – 3 НПК, като се правят алтернативни искания за отмяна на
въззивния съдебен акт и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане,
или за намаляване на размерите на наложените на двамата подсъдими наказания.
В съдебно заседание пред ВКС защитниците на подсъдимите К. С. и С. С. поддържат
подадените касационни жалби и пледират за уважаването им по изложените в тях
съображения.
Защитникът на подсъдимия С. Л. Т. пледира за оставяне на въззивното решение в сила.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност
на касационните жалби и пледира за оставянето им без уважение.
Жалбоподателите - подсъдимите К. С. и С. С., в последната си дума молят да бъдат уважени
жалбите им.
Подсъдимият С. Т. моли да бъде потвърдено въззивното решение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите
на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347,
ал.1 от НПК, установи следното:

                                            1
С присъда от 23.10.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 2679/2016 г., по описа на Софийски
градски съд /СпНС – закрит/ подсъдимите С. К. С. и К. П. С. са признати за виновни в това,
че на 16.12.2011 г., около 17, 00 часа, в гр. Перник, кв. „Църква“, ул. „Кюстендил“ № 15, като
съизвършители отвлекли М. Г. Т. от дома му, като деянието е извършено от две лица, с
користна цел, поради което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7, вр. с ал. 1, вр. с чл. 55,
ал.1, т. 1 НК са осъдени на по две години лишаване от свобода и съобразно чл. 304 НПК са
оправдани по обвинението по чл. 142, ал. 2, т. 8 НК – деянието да е извършено от лице в
изпълнение на решение на организирана престъпна група.
Със същата присъда подсъдимите С. К. С. и С. Л. Т. са признати за виновни в това, че на
16.01.2012 г., в гр. Перник, в съучастие като съизвършители, като употребили сила и заплаха
принудили М. Г. Т. да претърпи нещо противно на волята си – да бъде обръсната половината
от косата на главата му и да бъде обръсната противоположната на обръснатата част на
главата вежда, поради което и на основание чл. 143, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „б“ са осъдени на наказание „Пробация“ с пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година, като са
оправдани по обвинението по чл. 143, ал. 2, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 8 НК – деянието да е
извършено от лице в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
Подсъдимият К. П. С. с присъдата е признат за виновен в това, че на 27.09.2012 г. в гр.
Перник, ул. „Крум Накев“ № 11 , без надлежно разрешително по чл. 50, ал.3 от ЗОБВВПИ,
държал боеприпаси – 16 бр. патрони, кал. „9х18“, поради което и на основание чл. 339, ал.1,
вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал.1 НК е определено едно общо наказание на подсъдимия К. С. в
размер на две години лишаване от свобода, като съобразно чл. 66, ал.1 НК е отложено
изпълнението му за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Със същата присъда подсъдимите С. К. С., С. Л. Т., К. П. С., Й. Т. М. и С. С. на основание
чл. 304 НПК са оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2,
вр. с ал. 2 НК; подсъдимият С. С. е оправдан по обвинението по чл. 252, ал. 2, вр. с ал.1 НК;
подсъдимите С. С. и С. Т. са оправдани по две повдигнати обвинения по чл. 143, ал. 2, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК; подсъдимият С. Т. е признат за невиновен по обвиненията по чл.
252, ал. 2, вр. с ал.1 НК и по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК; подсъдимият Й. Т. М. е оправдан
по обвинението по чл. 215, ал. 1 НК.
По жалби на подсъдимите С. С., С. Т. и К. С. с искане за пълното им оправдаване по всички
обвинения, в Софийски апелативен съд е образувано в.н.о.х.д. № 602/ 2025 г. С въззивно
решение № 285 от 31.07.2025 г., постановено по същото дело, предмет на настоящата
касационна проверка, първоинстанционната присъда е изменена като: подсъдимите С. С. и
С. Т. са оправдани по обвинението да са осъществили престъплението по чл. 143, ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2 НК чрез употреба на сила; на подсъдимият С. С. на основание чл. 23, ал. 1 НК е


                                                2
определено едно общо наказание, измежду определените му за извършените две отделни
престъпления по чл. 142 и чл. 143 НК, като е наложено по - тежкото от тях в размер на две
години лишаване, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал.1 НК за изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила; в останалата й част присъдата
на СГС е потвърдена.
Касационните жалби, подадени срещу въззивното решение, са допустими, тъй като са
депозирани от процесуално легитимирани лица, в срока по чл. 350, ал. 2 НПК и срещу
съдебен акт от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 346, т.1 НПК.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
В двата процесуални документа, повод за образуване на настоящото касационно
производство, се сочат идентични оплаквания, което позволява съвместното им обсъждане и
проверка на изложените в тях твърдения. Конкретно се изразява недоволство от
кредитирането на показанията на свидетеля Т., които според касаторите не издържали на
проверката за достоверност, били противоречиви, не се потвърждавали от показанията на св.
В. С., а приетата по делото СППЕ била изготвена изцяло в полза на пострадалия. По -
подробни съображения се сочат в жалбата на подс. С., като се твърди, че изводите на
съдилищата за осъществена принуда спрямо пострадалия не кореспондират с останалите
доказателства, събрани по делото, които установяват, че Т. е извършвал действия в полза на
подсъдимите, като събиране на пари от длъжниците им и съхраняване в гаража си на
автомобилни части, тяхна собственост. Правните изводи на проверявания съд неправилно се
основавали единствено на показанията на пострадалия, който бил „доста изобретателен“ и се
„занимавал предимно с измами“. С оглед на това касаторите намират осъщественият от
контролирания съд доказателствен анализ за необективен и незадълбочен, а изводите му за
почиващи на предположения, а не на събраните по делото доказателства. В подкрепа на
касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК се твърди, че пострадалият не бил заявил
изрично нежеланието си да се качи в автомобила на подсъдимите, т. е. не било установено
преместването му в пространството да е било извършено против неговата воля. Предходните
съдилища, разгледали делото, не посочили в какво се състои участието на всеки подсъдим в
извършване на съответното деяние и каква е била ролята му в общата деятелност. Всичко
това поставяло под съмнение обвиненията, поради което подсъдимите е следвало да бъдат
оправдани. Като не сторил това, въззивният съд постановил необосновано решение.
Принципно, макар и посочени като аргументи в подкрепа на оплакването за допуснати
процесуални нарушения, свързани с обсъждането и оценката на доказателствата, реално
твърденията на касаторите са израз на недоволството им от необосноваността на въззивното
решение. Необосноваността е изключена от касационните основания по чл. 348, ал.1 НПК,
поради което извън правомощията на касационния съд е да прави самостоятелен анализ на
доказателствената съвкупност и на тази основа да формулира свои собствени изводи по
фактите, различни от установените от предходните инстанции, подменяйки по този начин
тяхното вътрешно убеждение. В правомощията на касационната инстанция е единствено да
провери дали при установяване на фактическите положения, въззивният съд се е ръководил


                                            3
от правилата, регламентиращи събирането, анализа и оценката на доказателствата. При
прегледа на въззивното решение не се констатират допуснати нарушения на тези правила.
 Въззивният съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от нормата на чл. 339, ал. 2
НПК, като е посочил изрично, че изцяло приема установените от първоинстанционния съд
фактически констатации и доказателствения анализ на първостепенния съд. Обърнал е
специално внимание на показанията на пострадалия от деянията по чл. 142 и чл. 143 НК
свидетел М. Т., като не ги е приел безкритично за достоверни, а ги е анализирал подробно,
съпоставяйки ги с останалите събрани по делото доказателства. Настоящият съдебен състав
изцяло споделя изводите на проверявания съд за това, че показанията на пострадалия са
последователни, непротиворечиви, детайлни, достатъчно информативни и устойчиви във
времето. До това вярно заключение контролираният съд е достигнал след извършения
задълбочен анализ на сведенията, които св. Т. е изложил на досъдебното производство пред
разследващия полицай и пред съдия, както и на показанията, които е депозирал шест години
по – късно в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Прецизният преглед на
посочените гласни доказателства е дал основание на въззивния съд да направи правилния
извод, че липсата на спомен за някои от фактите, за които е свидетелствал Т. на досъдебното
производство, се дължи единствено на изминалия период от време и не е повод за
изключването им от доказателствената съвкупност, поради недостоверност и необективност.
Основателно е отхвърлил възражението на защитата за противоречивост на показанията на
пострадалия относно периода, в който е събирал парични суми от длъжниците на
подсъдимите, доколкото те се отнасят до обвинение, по което последните са оправдани.
Освен това, констатираните незначителни противоречия в посочената насока, са изяснени
чрез използване на процесуалната техника на чл. 281, ал.1, т. 1 НПК, поради което съдът не
може да бъде упрекнат в допуснати нарушения на процесуалните правила. Неоснователно е
и твърдението на касаторите, че показанията на пострадалия за фактите, обосноваващи
обвинението по чл. 142 НК, се опровергават от изложеното от св. С.. Последният
потвърждава, че е ходил да прибира с автомобила си св. Т. от местност в кв. „Църква“ на гр.
Перник, което кореспондира с показанията на пострадалия за същия факт. Корелацията
между показанията на двамата свидетели относно посоченото обстоятелство е дало
основание на въззивния съд да го приеме за установено по несъмнен начин. Що се отнася до
оценката на св. С. за личността на св. Т., на която акцентира защитата на подс. С., тя е израз
на субективното отношение на свидетеля към пострадалия и не може да бъде повод да не
бъде възприета като достоверна информацията, която той е изложил за фактите от значение
за обвинението. Подходът на въззивния съд – да съпостави показанията на двамата
свидетели помежду им, е изцяло в изпълнение на разпоредите на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК,
поради което е неоснователно твърдението на касаторите за допуснати нарушения на
правилата за осъществяване на доказателствен анализ.
Задълбочен, логичен и изцяло в съответствие с процесуалните правила е и анализът, който е
осъществил контролираният съд на заключението на приетата по делото съдебно –
психиатрична и психологична експертиза (СППЕ), изготвена по отношение на пострадалия


                                              4
Т., установяващо не само свидетелската му годност, но и психичното състояние, в което се е
намирал към момента на извършване на деянията по чл. 142 НК и чл. 143 НК – чувство на
силен страх, причинен от психотравмена ситуация, продължила значителен период от време.
Въз основа на показанията на пострадалия, въззивният съд правилно е приел, че той е бил
поставен в положение да не може да върне заема, който е получил първоначално от подс. С.,
а след това от подсъдимия Т. (взет, за да върне този на С.), заради определяните от тях все
нови и нови лихви, които не е имал възможност да плати. В резултат на извършения
задълбочен анализ на показанията на св. Т. контролираният съд е достигнал до вярното
заключение, че продължителното унизително отношение на подсъдимите към него и
страхът, който е изпитвал от тях, знаейки как постъпват с длъжниците си, реално са го
лишили от право на избор по време на извършване на двете деяния. Този извод на
проверявания съд не е произволен, а се основава на експертното заключение, според което
св. Т. не страда от психично заболяване, не е фамилно обременен с такова страдание, в
биологично, интелектуално и психосоциално отношение е правилно развит, притежава
хармонична личностова структура, динамични модели на поведение, добра емоционална
реактивност и реалистична самооценка. При отсъствие на психично заболяване и
разстройства в личността на пострадалия, както и при констатираното от експертите
състояние на протрахирана депресивна реакция, контролираният съд правилно е приел
становището им, че поведението на Т. и при двете престъпления (доброволното му качване в
автомобила на подсъдимите и отвеждането му далеч от дома му, в местност извън града,
изпълнението на заповедите им да съблече дрехите си, оставайки само по бельо в снега,
принуден да се прибере пеш, а в другия случай да обръсне половината от косата си и едната
си вежда) се дължи на изпитвания от тях страх, провокиран от психотравмената ситуация, в
която е бил поставен в един продължителен период преди деянията. В този смисъл,
основателно въззивният съд е отхвърлил възраженията на защитата, че поведението на
пострадалия е било доброволно и не е имало каквото и да е било въздействие върху него от
страна на подсъдимите – при деянието по чл. 142 НК от С. и С., а при това по чл. 143 НК –
от С. и Т.. Фактът, че всяко от деянията е осъществено съответно в съучастие от двама
подсъдими, категорично установено от показанията на пострадалия, както и естеството на
действията, които е бил принуден да извърши, изключват какъвто и да е било елемент на
доброволност от негова страна. При положение, че и тримата подсъдими са психично здрави
и не страдат от интелектуални дефицити, правилно контролираният съд е приел, че те са
съзнавали липсата на съгласие от страна на пострадалия да бъде отведен далеч от дома си в
единия случай, а в другия - да промени външността си по описания начин. Съзнавали са
противоправното си поведение и всички елементи на съответния престъпен състав, поради
което изводите на въззивния съд, че са осъществили престъпленията по чл. 142 НК (С. и С.)
и чл. 143 НК (С. и Т.), са изцяло законосъобразни.
В касационната жалба на подс. К. С. се сочи, че не било доказано и обвинението по чл. 339,
ал.1 НК, тъй като не бил представен нотариален акт, от който да е видно, че подс. С. е
собственик на имота, където са намерени боеприпасите. Освен това според балистичната
експертиза намерената при претърсването граната била учебна, а запалката за граната не

                                             5
била годна за употреба по предназначение.
Въззивният съд е счел за доказано обвинението, като се е позовал на протокола за
претърсване и изземване (т. 3, л. 60 – 63 от дос. пр.), в който е отразено намирането на
посочените боеприпаси - 16 бр. патрони, кал. „9х18“. Извършването на процесуално -
следственото действие е било разрешено от съдия, след като предварително е било
установено, че именно подс. С. ползва имота, който ще се претърсва. Протоколът за
извършеното претърсване е подписан от подс. С. без възражения за това, че не ползва имота
или че намерените боеприпаси не са негови. Ползването на един имот може да се
осъществява и от лице, което не е негов собственик, поради което твърдението на защитата
за недоказаност на обвинението, с оглед на това, че не бил приложен нотариален акт за
собственост, правилно е счетено от контролирания съд за неоснователно. Що се отнася до
учебната граната и запалката, предназначена за използване на такава граната, следва да се
отбележи, че те не са предмет на обвинението, поради което възражението на касатора за
това, че същите са негодни, също е неоснователно.
Въз основа на прецизно осъществената доказателствена и аналитична дейност, въззивният
съд е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимите са осъществили
престъпленията, в извършването на които са признати за виновни.
Не се установяват и диспропорции от вида на посочените в разпоредбата на чл. 348, ал. 5
НПК, които да налагат намесата на касационната инстанция. Съобразени са обществената
опасност на деянията и на подсъдимите, както и всички относими смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Значителният период от време, изминал от извършване на
деянията – повече от 14 години, правилно е отчетен от предходните съдебни инстанции като
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Това е довело до определяне на
санкции на подсъдимите С. и Т. за престъплението по чл. 143, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК
съобразно разпоредбата на чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б“ НК, като те са осъдени на наказание
„Пробация“, а за престъплението по чл. 143, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК по отношение на
подсъдимите С. и С. на основание чл. 55, ал.1, т.1 НК наказанията са наложени под
минималния размер, предвиден от законодателя. Правилно са приложени и разпоредбите на
чл. 23, ал.1 НК и чл. 66, ал. 1 НК. Наложените санкции по вид, размер и начин на
изпълнение, са определени в съответствие с принципите за законоустановеност и
справедливост, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 5, вр. с ал.
1, т. 3 НПК, налагащо тяхната корекция.
В заключение следва да се посочи, че отсъствието на заявените с жалбите касационни
основания обуславя оставянето на въззивното решение в сила.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният
касационен съд, І – во наказателно отделение




                                             6
                                     РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 285 от 31.07.20225 г., постановено по в.н.о.х.д. №
602/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


                                              Председател: _______________________

                                                  Членове:

                                                          1. _______________________

                                                          2. _______________________




                                          7