Възобновяване на производство за признаване на чужда присъда при нарушено право на защита

Текстът на акта

                            РЕШЕНИЕ
                                 № 223
                         гр. София, 07.05.2026 г.


                  В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори април през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                           Председател: Валя Рушанова
                           Членове:     Елена Каракашева
                                        Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова
в присъствието на прокурора К. Б. Н.
като разгледа докладваното от Валя Рушанова Наказателно дело за
възобновяване ВКС № 20268002200282 по описа за 2026 година


Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК.
     Образувано е по искане на осъдения С. Х. А. за възобновяване на
наказателното производство по НЧД № 3655/2024 г. по описа на Софийски
градски съд.
     В искането се твърди, че той не е участвал в съдебното производство
пред градския съд, както и че не е бил уведомен надлежно за наличието и
правото си на защита в развилото се пред Софийският градски съд
производство по чл. 12 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).
     В съдебно заседание защитникът на осъдения А. заявява, че поддържа
молбата и моли за възобновяване на производството. Осъденият поддържа
становището на защитника си.
     Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че са


                                    1
налице основания за възобновяване на производството. Подчертава, че
осъденият не е бил уведомен за датата на провеждане на съдебното заседание,
като отсъстват обективни данни за осигуряване на правото му да участва в
производството и да организира защитата си.
     Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане,
становищата на страните и извърши проверка в рамките на изтъкнатото
основание за възобновяване, намира следното:
        Искането е процесуално допустимо - в срока както по чл. 423, ал. 1
НПК, така и по чл. 420, ал. 2 НПК, от процесуално легитимиран субект и
срещу акт, който е в предметния обхват на подлежащите на проверка по реда
на глава ХХХІІІ НПК съдебни актове по чл. 419, ал. 1 НПК (вж. Р. № 60122 от
01.07.2021 г. по н. д. № 346/2021 г., н. к., III н. о. на ВКС, Р. № 2 от 07.02.2022 г.
на I н. о. на ВКС).
     По същество е основателно, макар и не по всички посочени в него
съображения. Развитите в него доводи се споделят, но единствено по повод на
изтъкнатите възражения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
     Производството пред СГС е било образувано във връзка с изпратено от
страна на съдебните органи на Кралство Белгия удостоверение по чл. 3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС относно решаване на въпросите, свързани с
приемането и изпълнението на Решение на Наказателния съд на провинция
Лиеж, Кралство Белгия, № 2019/3620, преписка № LI30.LA.26895-17,
постановено на 10.10.2019г., влязло в сила на 02.09.2020г., с което българският
гражданин С. Х. А. е осъден на общо наказание „доживотен затвор“.
      С атакуваното по реда на възобновяването на наказателни дела решение
№ 304/16.04.25г., Софийският градски съд признал и приел Решение на
Наказателения съд на провинция Лиеж, Кралство Белгия, № 2019/3620 г.,
преписка № LI30. LA. 26895/-17, постановено на 10.10.2019 г., влязло в сила
на 2.09.2020 г., с което българският гражданин С. Х. А. е бил признат за
ВИНОВЕН, в това, че в нощта на 15-ти срещу 16-ти март 2017 г., в гр. Лиеж,
Кралство Белгия, преднамерено, с цел причиняване на смърт и с умисъл, е
извършил убийство на лицето К. Л. и в нощта на 15-ти срещу 16-ти март 2017
г., в гр. Лиеж, Кралство Белгия, преднамерено и с умисъл е причинил
нараняване или е нанесъл удари, които са довели до лично заболяване или

                                          2
неработоспособност на лицето М. Ш. - престъпления по чл. 392, чл. 393, чл.
394, чл. 398 и чл. 399 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия, за които на
С. А. му е наложено едно общо наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР,
съответстващи на престъпления, съответно по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 115 и
по чл. 128, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК на Република България. Градският съд
квалифицирал деянията съответно като престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр.
с чл. 115 НК на РБ, за което наложил на С. А. наказание „доживотен затвор“
при първоначален „специален режим“ на изтърпяване.
       Второто деяние квалифицирал като престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК на РБ, за което наложил на С. А. наказание "Лишаване от свобода"
за срок от 6 /шест/ години при първоначален "строг" режим.
     С решението, съдът на осн. чл. 23, ал. 1 от НК, наложил на С. А. едно
общи най-тежко наказание , а именно „доживотен затвор“ при първаначален
„строг“ режим на изтърпяването му.
     Приспаднал, на осн. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, при
изпълнението на наказанието, предварителното задържане, изтърпяната в
Кралство Белгия, от С. А., част от наказанието „доживотен затвор“, както и
времето, през което лицето ще е задържано във връзка с предаването му на
компетентните органи на Република България, считано от 17 март 2017 г. до
влизане на настоящото решение в сила.
      В развилото се пред Софийски градски съд производство по чл.12, ал. 8
от ЗПИИСАННЛСМВЛС са проведени съдебни заседания на 26.06.2024г.;
11.07.24г.; 26.11.2024г.; 29.11.24г.; 05.03.25г. и 16.04.2025 година.
      От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
българският гражданин С. А. е бил редовно уведомен за провеждането на
заседанието, състояло се на 26.06.2024г., в което не е бил даден ход на делото
поради отсъствието на защитник на засегнатото лице и делото е било
отложено. За всички последващи дати на провеждане на съдебните заседания,
българският гражданин С. А. не е бил уведомен, както и не му е осигурена
възможност да ангажира защитник по свой избор в производството по
признаване и приемане на чуждата присъда.
     Ход на делото е даден в съдебно заседание на 16.04.25г., когато са
изслушани пледоариите по същество, а засегнатото лице е било
представлявано от служебен защитник, определен от САК.

                                       3
      Съдът е счел, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на
делото и неговото приключване, след като е докладвал комуникация между
съдията-докладчик и съдията-контактна точка на съдебните мрежи в Европа,
при която е била получена информация за това, че: а) българският гражданин
е бил уведомен за предходните дати на насрочените съдебни заседания; б)
компетентния съдебен орган на Кралство Белгия е поел ангажимент за
препращане на призовката за 16.04.2025г.; в) поради проблем със служебната
поща на съдията -контактна точка, последната е изразила предположение, че
„..най-вероятно е получен от Кралство Белгия със съобщения за връчени
призовки на осъденото лице, но най-вероятно имейла е попаднал сред
загубените документи“; г) до часа на съдебното заседание докладчикът не е
получил информация от съдията-контактна точка дали е успяла да се свърже с
компетентните белгийски власти.
     Нито преди постановяване на решението, нито след неговото обявяване е
постъпила официална информация от съдебните органи на Кралство Белгия,
че българският гражданин е бил редовно призован за проведеното на
16.04.25г. съдебно заседание, както и че му е било разяснено правото на
защитник, който да го представлява в производството по чл.12, ал. 8 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
      Преди всичко, искането за възобновяване на производството на осн. чл.
423, ал.1 от НПК – поради неучастието на засегнатото лице в производството -
е неоснователно. Нито специалния ЗПИИСАННЛСМВЛС, нито Рамково
решение 2008/909/ПВР, предвиждат възможност за временно предаване на
осъденото лице с цел неговото лично участие в производството по
приспособяване на присъдата му или пък производството да протече чрез
видеоконференция. Известно е, че производството по ЗПИИСАННЛСМВЛС е
особено по своя характер съдебно производство, с чийто акт се уреждат
единствено всички въпроси, свързани с продължаване на изпълнението на
наложеното в друга държава - членка наказание лишаване от свобода
съобразно националното ни законодателство. Затова решението по чл. 12
ЗПИИСАННЛСМВЛС не може да се приравни на влязла в сила присъда,
каквато е една от предпоставките за наличие на основанието за възобновяване
по чл. 423, ал. 1 НПК.(вж. Р. № 50190 от 14.02.23г. по н.д. № №682/22г., І н.о.).
      Налице са основанията за възобновяване на наказателното дело по чл.


                                       4
422, ал. 1, т. 5 НПК. Прегледът на осъществените от Софийски градски съд
съдопроизводствени действия показва допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалното право на
осъдения А. да организира защитата си в развиващото се в Република
България производство. Съгласно чл. 12 , ал. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът
разглежда делото еднолично със задължително участие на прокурор при
призоваване на осъденото лице, т.е. лицето задължително следва да е
уведомено за датата на съдебното заседание, а с оглед предвиденото в чл.12,
ал.4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС задължение на съда да назначи служебен
защитник, ако лицето няма такъв – и да му е надлежно разяснено правото да
бъде защитаван от защитник по свой избор. Осъденият в чуждата държава
български гражданин не е лишен от правото си да организира защитата си и
да упълномощи защитник, независимо от обстоятелството, че не участва в
производството. В конкретния случай градският съд не само не е призовал
засегнатото лице за производството, но и не е обезпечил правото на осъдения
по чл. 55, ал. 1 от НПК. Тези нарушения на процесуалните правила са довели
до ограничаване на правото на защита на осъдения А., поради което е налице
касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.
     По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение



                                РЕШИ:


     ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. н. д. № 3655/2024 година по описа
на Софийски градски съд.
    ОТМЕНЯ решение № 304/16.04.2025г. по ч. н. д. № 3655/2024 година на
Софийски градски съд.
     ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
     ВЗЕМА мярка за неотклонение на С. Х. А. "Задържане под стража".
     Решението е окончателно.


                                         Председател: _______________________


                                     5
    Членове:

          1. _______________________

          2. _______________________




6