Оправдаване за сключване на неизгодна сделка при нищожни привидни договори

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 43
                          гр. София, 22.01.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:


                            Председател: Красимира Медарова
                            Членове:     Невена Грозева
                                         Калин Калпакчиев

при участието на секретаря Илияна Т. Петкова
в присъствието на прокурора К. П. Софиянски
като разгледа докладваното от К. Калпакчиев Касационно наказателно дело от
общ характер № 20258002201035 по описа за 2025 година
       Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК
по касационен протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура
против решение № 292 от 11.08.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1119/2024
г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 3. наказателен състав.
       С касационния протест се релевират касационните основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Поддържа се, че допуснатите от втората инстанция
съществени нарушения на процесуалните правила се състоят в отсъствие на
изложение на приетите от Апелативния съд фактически положения, а само на
преповтаряне на фактите, установени от първия съд; че липсва собствен
анализ на доказателствата; че е извършена непълна и превратна оценка на
свидетелските показания; че не са обсъдени съществени доказателства, които
сочат че изначално договорите не са били необходими, доколкото обектите
вече са били ремонтирани; че договорите са били изготвяни от подсъдимата
без знанието на останалите членове на Съвета на директорите на дружеството
и без изпълнителите да имат възможност изобщо да изпълнят дейностите.
Нарушението на закона се обосновава от прокурора с доводи за неправилно
приложение на нормата на чл. 220, ал. 1 НК доколкото дори при установените
и възприети по същество от съда факти инкриминираните договори са
сключени без да има никаква действителна необходимост от тях; по
договорите изпълнителите не са извършили реални престации, но въпреки

                                     1
това са осъществени плащания, с които е увредено имуществото на
дружеството; за /наименование/ АД, като възложител не е имало
икономическа обоснованост от сключването и изпълнението на тези договори,
защото не е имало условия и обективни предпоставки за извършване на нови
ремонтни дейности на уличната мрежа в /населено място/ в периода 1.09.2017
г. – 1.03.2018 г.; че освен липсата на причина и основание за сключване на
договорите, те са неизгодни за дружеството възложител и поради факта, че по
тях е извършено плащане без никакво изпълнение.
      С протеста се отправя искане за отмяна на решение № 292/11.08.2025 г.
на САС по в.н.о.х.д. № 1119/2024 г. и за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
      В срока по чл. 351, ал. 4 НПК защитникът на подсъдимата представя
писмено възражение, с което оспорва основателността на подадения протест и
моли да се остави в сила въззивното решение.
     В съдебните прения пред ВКС представителят на Върховната касационна
прокуратура поддържа депозирания протест, като пледира за допуснати от
Апелативния съд съществени процесуални нарушения свързани с качеството и
обема на съдебния акт, в който доказателствения анализ отстъпва на
преразказа на пледоариите на страните; правната оценка не дава отговор на
съществените за казуса въпроси, свързани с необходимостта от сключване на
инкриминираните договори, липсата на капацитет на изпълнителите да
извършат дейността по договорите и плащането на цената без да са
извършени строително-монтажни работи. Прокурорът настоява за касационна
намеса, доколкото в делата за престъпления по чл. 220 НК и чл. 282 НК това
спомага за преодоляване трудностите в правоприлагането за тези видове
престъпления, които поначало се водят срещу политически протежирани
извършители. Моли за уважаване на протеста.
     Пред касационния съд защитникът на подсъдимата П. пледира за
неоснователност на протеста и за оставяне в сила на въззивното решение.
Счита, че и двете инстанции са установили вярно фактическата обстановка
въз основа процесуално издържан доказателствен анализ; че липсват
обективните и субективни съставомерни признаци на престъплението по чл.
220 НК; че подсъдимата е действала в условията на свободно договаряне и
съгласие с изпълнителния директор на холдинговото дружество; че
плащанията са били осъществени съвместно с друг член на Съвета на
директорите на дружеството; че липсват значителни вреди от деянието; че
твърденията на прокуратурата за симулативност на договорите са направени
едва пред втората инстанция, за което е било необходимо изменение на
обвинението, а то е било недопустимо на този процесуален етап.
     Подсъдимата П. П., редовно призована, не се явява пред касационната
инстанция и не изразява лично отношение към протеста на прокуратурата.

     Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след
като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в


                                    2
пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:
     С присъда № 260008 от 10.02.2023 г. по н.о.х.д. № 1027/2021 г.
Софийският градски съд е признал подсъдимата П. П. П. за невиновна за това,
че в периода 1.09.2017 г. – 1.03.2018 г. в /населено място/, действайки при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно
лице – изпълнителен директор на /наименование/ АД, съзнателно е сключила
неизгодни      сделки     за   извършване       строително-монтажни     работи,
представляващи гаранционни ремонти в гаранционните срокове на обекти в
/населено място/, област /област/ със /наименование/ ЕООД на стойност 40
353.48 лв, с /наименование/ ЕООД на стойност 59 974.68 лв, с /наименование/
ООД на стойност 59 760.42 лева, с /наименование/ ЕООЗ на стойност 59
994.30 лева и с /наименование/ ЕООД на стойност 42 815.87 лв и от това да са
произлезли значителни вреди за /наименование/ АД в размер на общо 262
898.75 лв, поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал по
обвинението за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1
НК.
     По протест на прокурор от СГП пред Софийския апелативен съд било
образувано в.н.о.х.д. № 1119/2024 г., приключило с решение № 292 от
11.08.2025 г., с което на основание 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК въззивният съд
потвърдил първоинстанционната присъда.

     Касационният протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура
е допустим – подаден от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2,
вр. с ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК
срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1
НПК.
     Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен.

    В протеста се съдържат доводи за допуснати от втората инстанция
съществени процесуални нарушения, както и за нарушения на материалния
закон, които ще бъдат разгледани от този състав на ВКС в посочената
последователност.

     1. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК
     Прокурорът твърди, че мотивите на въззивното решение не отговарят на
изискванията на процесуалния закон, поради отсъствие на изложение на
приетите от Апелативния съд фактически положения, а преповтаряне на
фактите, установени от първия съд; липса на собствен анализ на
доказателствата; непълна и превратна оценка на доказателствата и специално
на свидетелските показания; необсъждане на съществени доказателства, които
сочат: че изначално договорите не са били необходими, доколкото обектите
вече са били ремонтирани; че договорите са били изготвяни от подсъдимата
без знанието на останалите членове на Съвета на директорите на дружеството
и без изпълнителите да имат възможност изобщо да изпълнят дейностите.

                                       3
    1.1. Въззивното решение съдържа структура, която най-общо отговаря на
изискванията на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК. Съдебният акт възпроизвежда
основното съдържание на протеста, който е инициирал въззивната проверка;
описана е присъдата на първата инстанция; пресъздадени са доводите на
страните в съдебно заседание и съответно какво е решението по протеста, като
се съдържа кратък отговор на доводите на прокурора, отразени в сезиращия
документ. Като инстанция по фактите Апелативният съд е изложил
установената по делото фактология, като е възприел с минимални допълнения
фактическата обстановка описана в мотивите на първоинстанционната
присъда. Възприетият подход от САС при изложение на фактите не е в
нарушения на процесуалния закон. Това е така защото при положение, че
въззивната инстанция възприема изцяло фактите, така както са установени от
първата инстанция, то логично е те да бъдат възпроизведени във въззивното
решение по идентичен начин. В подобен смисъл константно се и произнасял
ВКС в Решение № 424/2013 г. на ІІ н.о.; Решение № 62/2016 г. на ІІІ н.о.;
Решение № 161/2019 г. на ІІІ н.о.; Решение № 78/2012 г. на ІІІ н.о.

     1.2. Анализът на доказателствата, макар и не особено задълбочен,
удовлетворява минималните изисквания за съдържание на въззивния съдебен
акт. Тъй като Апелативният съд е достигнал до същите изводи по фактите,
логично е да сподели и доказателствения анализ на първата инстанция.
Съдилищата са се доверели на обясненията на подсъдимата, както и на
показанията на разпитаните свидетели – Б. С., С. Н., Д. К., М. М. –
представители на дружествата съконтрагенти на /наименование/ АД; С. С., М.
К., М. М. и И. П. – служители на /наименование/ АД и /наименование/ АД. В
доказателствения анализ на втората инстанция, колкото и лаконичен да е той,
не се съдържа превратна или непълна оценка на доказателствените материали,
и конкретно на гласните доказателствени средства – посочени по-горе.
     Поради изложеното ВКС приема, че второинстанционният съд не е
допуснал съществени процесуални нарушения при структурирането на
съдебния акт и при формирането и писменото изразяване на надлежно
формираното вътрешно убеждение по фактите.

    2. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК
    2.1. Внимателното запознаване с протеста на прокурора позволява да се
направи заключение, че обвинението не оспорва приетата от съда фактология,
а изразява несъгласие с нейната правна интерпретация. Така на стр. 2 от
протеста, съответно л. 5 гръб от касационното дело прокурорът заявява, че
„Установените и възприети по същество от съда факти еднопосочно и
последователно сочат, че описаните в обвинителния акт сделки са сключени
без да има никаква необходимост от тях, че по тях от изпълнителите не са
извършени реални престации, но въпреки това са извършени плащания, с
които е увредено имуществото на дружеството.“


                                     4
    Прави впечатление, че установената от СГС фактическа обстановка
съвпада в основните си положения с обстоятелствената част на обвинението,
впоследствие споделена и от САС.

     2.2. Установено е от съдилищата по фактите, че подсъдимата е била през
2017 – 2018 г. изпълнителен директор на /наименование/ АД, което е част от
/наименование/ АД; че през 2014 г. по изпълнени договори между община Л.,
област Х. и Обединение /наименование/ била извършена реконструкция и
рехабилитация на улици /наименование/, /нааименование/, /наименование/ в
/населено място/; че през 2014 г. бил изпълнен договор, сключен между
община Л. и /наименование/ АД за извършена реконструкция и рехабилитация
на улица /наименование/ и локалните платна и тротоари на бул.
/наименование/ в /населено място/; че обектите били приети като изпълнени и
в гаранционния срок от четири години не били направени гаранционни
претенции от възложителя община Л.; че в периода 1.09.2017 г. – 1.03.2018 г.
подсъдимата в качеството си на изпълнителен директор на /наименование/ АД
сключила пет договора за извършване на строително монтажни работи,
представляващи гаранционни ремонти в гаранционните срокове на
посочените по-горе обекти с пет търговски дружества – /наименование/
ЕООД, „/наименование/ ЕООД, /наименование/ ООД, /наименование/ ЕООД и
/наименование/ЕООД на обща стойност 262 898.75 лв.; че сключването на тези
договори е било без да има гаранционни претенции от страна на община Л.; че
петте дружества-изпълнители не са извършили уговорените строително
монтажни работи, но получили цената по договорите, като представили
документи за изпълнение на договорите; че впоследствие /наименование/ АД
предявило искове срещу четири от дружествата с правно основание чл. 26, ал.
2 ЗДД и чл. 34 ЗДД с твърдение за нищожност поради привидност на
договорите; че петте дружествата върнали на /наименование/ АД обратно
получените суми, а по четирите образувани съдебни дела били постигнати
съдебни спогодби, които били одобрени от съда и съдебните производства
били прекратени.
     При тази установена фактология инстанционните съдилища са извели
правния извод за обективна несъставомерност на деянията по обвинението по
чл. 220, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Този краен извод се подкрепя от ВКС, но
във връзка с правните аргументи за оправдаването на подсъдимата следва да
се изложат няколко допълнителни съображения.
     САС е приел най-общо от правна страна, че петте инкриминирани
договори са действителни и са имали за предмет извършване на строително-
монтажни работи по бъдещи гаранционни претенции на вече ремонтираните
обекти в гр. Любимец и в този смисъл е имало необходимост от сключването
им; че доколкото възнаграждението по договорите е върнато на възложителя
от изпълнителите, няма вреда, което води до обективна несъставомерност на
деянията.
     Прокурорът възразява в протеста, че законът е приложен неправилно,
защото дори при установените и възприети по същество от съда факти

                                      5
инкриминираните договори са сключени без да има никаква действителна
необходимост от тях; по договорите изпълнителите не са извършили реални
престации, но въпреки това са осъществени плащания, с които е увредено
имуществото на дружеството; че освен липсата на причина и основание за
сключване на договорите, те са неизгодни за дружеството възложител и
поради факта, че по тях е извършено плащане без никакво изпълнение.

    2.3. ВКС приема от правна страна, че при установената по делото
фактология        породените между /наименование/ АД и дружествата
/наименование/ ЕООД, /наименование/ ЕООД, /наименование/ ООД,
/наименование/ ЕООД и /наименование/ ЕООД договорни връзки са
недействителни, като привидни по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
    Обективно е невъзможно недействителните сделки да бъдат разглеждани
като неизгодни. Това е така, защото недействителните сделки не пораждат
правни последици и доколкото се касае за нищожни сделки, не е необходимо
съдебното установяване на този факт в нарочен граждански процес, всеки
правен субект безсрочно може да се позове на нищожността, а съдилищата
следят за нищожността служебно. Тезата, че нищожният договор не може
обективно да се разглежда като неизгоден в светлината на чл. 220, ал. 1 НК е
трайно застъпена в практиката на върховната съдебна инстанция – Решение №
327/2011 г. на ІІ н.о.; Решение № 180/2018 г. на ІІ н.о.
    Съдилищата по фактите са установили, че между /наименование/ АД и
дружествата /наименование/ ЕООД, /наименование/ ЕООД, /наименование/
ООД, /наименование/ ЕООД са се водили търговски дела с правно основание
по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 34 от ЗЗД – т.д. № 2437/2018 г. на СГС, ТО, VІ-
17 състав; т.д. № 2420/2018 г. на СГС, ТО, VІ-18 състав; т.д. № 2421/2018 г. на
СГС, ТО, VІ-18 състав; т.д. № 2422/2018 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав.
    И по четирите съдебни производства са постигнати съдебни спогодби,
одобрени от съда. В съдебните спогодби страните се съгласили, че
инкриминираните договори са действителни; че договорите са прекратени с
изтичане на установения в допълнителните анекси срок; че вземанията на
„/наименование/ АД към четирите дружества са възникнали на основание
пълното неизпълнение на договорите. Впоследствие съдебните спогодби са
одобрени от съда и производствата по посочените четири търговски дела са
прекратени.
    От съдържанието на одобрените спогодби се установява, че страните –
/наименование/ АД и дружествата /наименование/ ЕООД, /наименование/
ЕООД, /наименование/ ООД, /наименование/ ЕООД са се съгласили, че
платените от възложителя суми са върнати от изпълнителите поради
неизпълнение на договорите, а не на основание чл. 34 ЗЗД, поради това, че
договорите са нищожни като привидни по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
    Съдебната спогодба има значение на влязло в сила решение – чл. 234, ал.
3 ГПК. Силата на присъдено нещо, породена от съдебна спогодба, има същото
действие както силата на присъдено нещо, породена от съдебно решение. В


                                       6
качеството си на договор съдебната спогодба не може да обвърже със своите
последици лица, които не са взели участие в нея.

     2.4. Същественият въпрос е как наказателният съд следва да зачете силата
на присъдено нещо на одобрените от гражданския съд спогодби.
     Влязлото в сила решение по граждански дела е задължително за съда,
който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България – чл. 297 ГПК. За да бъде зачетена от наказателния съд
силата на присъдено нещо на решението по гражданското дело трябва да е
налице обективен и субективен идентитет между нея и правоотношението,
чието съществуване или несъществуване е елемент от престъпния състав.
Силата на присъдено нещо трябва да има за предмет това правоотношение и
трябва да важи спрямо същите лица, между които в наказателното дело се
поставя въпросът, дали това правоотношение съществува, или не съществува.
     В конкретното наказателно дело с предмет неизгодна сделка по чл. 220,
ал.    1    НК      преюдициалното    правоотношение      е    свързано     с
валидността/действителността на договорите за изпълнение на строително-
монтажни работи, сключени между /наименование/ АД и дружествата
/наименование/ ЕООД, /наименование/ ЕООД, /наименование/ ООД,
/наименование/ ЕООД. В цитираните по-горе съдебни спогодби страните-
юридически лица приемат, че договорите са действителни. Както се посочи и
по-горе неизгодна сделка по смисъла на наказателния закон може да бъде само
действителната сделка. Следователно може да приемем, че е налице
обективен идентитет между предмета на търговските дела и наказателното
дело.
     Не така стои въпросът с наличието на субективен идентитет. По
търговските дела страни са дружествата съконтрагенти по договорите за
изпълнение. Подсъдимата не е била страна в тези производства.
     По наказателни дела, за които преюдициална е действителността на
договорите, силата на присъдено нещо трябва да бъде зачетена, ако тя има за
адресати подсъдимия и пострадалия. В случая това не е така. В резултат
наказателният съд не е обвързан от одобрените от съда съдебни спогодби.
Съдът може да събира доказателства относно преюдициалното гражданско
правоотношение, да ги подлага на самостоятелна оценка и въз основа на свои
фактически констатации и правни изводи да изгражда различно становище по
преюдициалното правоотношение от това, което е скрепено със силата на
присъдено нещо на гражданския съд (Сталев, Сила на присъдено нещо, 2007,
стр. 411-413 и стр. 466-471).

    2.5. При тези съображения относно зачитането на решенията на
гражданския съд, ВКС счита, че от приетите от съдилищата по фактите
положения може да се изведат правни изводи за това, че подсъдимата и
дружествата съконтрагенти /наименование/ АД и дружествата /наименование/
ЕООД, /наименование/ЕООД, /наименование/ ООД, /наименование/ ЕООД,

                                     7
/наименование/ ЕООД, не са имали изначално намерение да се обвържат от
договорната връзка – тъй като не са имали за цел извършване на строително-
монтажни работи, включени в предмета на договорите; нито изпълнителите са
имали възможност и намерение да изпълнят възложеното, нито възложителят
е имал воля да се задължи. Това е прието за установено както в обвинителния
акт, така и от инстанционните съдилища по фактите. Обстоятелството се
подкрепя и от обясненията на самата подсъдима, която твърди, че целта на
сделките не е била изпълнение на договорените строително-монтажни работи,
а подсигуряване на бъдещи гаранционни събития; от показанията на
свидетелите – представители на дружествата съконтрагенти, които не са
имали изначална възможност и намерение да изпълнят договорите.
     При привидните сделки е налице съзнателно несъответствие между
желаното и изразеното. Страните по привидната (симулативна) сделка не
желаят нейното правно действие и правни последици, а създават една
привидност, с която обичайно прикриват действителната цел на
имущественото разместване. Привидната сделка е нищожна по силата на чл.
26, ал. 2 ЗЗД и не поражда правна последици. За нищожността на сделките
съдът следи служебно и не е необходимо провеждане на нарочно гражданско
производство за прогласяването й.
     Действителността на инкриминираните пет договора за изпълнение е
преюдициален въпрос за обективната съставомерност на деянията по чл. 220,
ал. 1 НК, по който наказателният съд следва да формира становище. В
съгласие с константната практика на ВКС при нищожност на сделката и
непораждането на правни последици от нея, обективно обвинението по чл.
220, ал. 1 НК е лишено от годен предмет. При това положение единственият
възможен изход е постановяване на оправдателна присъда, както са сторили и
инстанционните съдилища, макар и по други правни съображения.

    2.6. От установените по делото факти следва, че подсъдимата П. е
извършила акт на имуществено разпореждане в полза на дружествата
/наименование/ ЕООД, /наименование/ ЕООД, /наименование/ООД,
/наименование/ ЕООД, /наименование/ ЕООД, като е наредила преводите на
инкриминираните парични суми, собственост на /наименование/АД, които са
й били връчени да ги пази и управлява в качеството й на изпълнителен
директор на дружеството. Тези обстоятелства, сочат на престъпление против
собствеността (длъжностно присвояване по чл. 201 НК), които обаче не са
инкриминирани на подсъдимата нито фактически, нито юридически, поради
което осъждането й за това друго престъпление е недопустимо, още повече,
когато това е в хипотезата на съществено изменение на обстоятелствата част
на обвинението и прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление и
при пасивност на прокуратурата при първоинстанционното разглеждане на
делото.

    В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност
и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания

                                     8
акт на Апелативен съд – София по в.н.о.х.д. № 90/2024 г.

    Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният
касационен съд, трето наказателно отделение,

                                 РЕШИ:
         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 292 от 11.08.2025 г., постановено по
в.н.о.х.д. № 1119/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно
отделение, 3. състав.

        Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                           Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                     1. _______________________

                                                     2. _______________________




                                      9