Установяване на наследствени дялове от недвижим имот и задължителни указания на ВКС

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ

                                    № 87
                            гр. София, 09.02.2026 г.

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                              Председател: Пламен Стоев
                              Членове:     Гергана Никова
                                           Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело
№ 20248002104577 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Д., Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г., чрез
процесуалния си представител адв.Р. М. от САК, срещу решение
№93/21.03.2024г., постановено по в.гр.д.№627/2023г. на Пазарджишкия
окръжен съд.
Състав на Пазарджишкия окръжен съд е отменил решение №94 от
12.04.2019г, постановено по гр.д.№1180/2017г. по описа на Районен съд-
Велинград, в частта с която е отхвърлен предявения положителен
установителен иск за собственост, вместо което е приел за установено по
отношение на П. И. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен
адрес]0, Й. Г. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Г. Й. Х. с ЕГН
[ЕГН] от [населено място], [улица] С. Й. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],
[улица]/ последните трима конституирани на основание чл.227 от ГПК на
мястото на починалата в хода на въззивното производство Т. Д. Х. с ЕГН
[ЕГН]/, че А. Н. П.- Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2 и С. Н.
С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] са собственици по наследство на
общо 1/24 идеални части или по 1/48 идеални части за всяка от тях от следния

                                       1
недвижим имот – 1/2 ид.част от имот пл.№*** в кв.210 по плана на [населено
място] от 1957г., съответстващ на УПИ ***, *** в кв.210 по действащия
регулационен план на [населено място] от 1983/87г., съответстващ на имот с
идентификатор *** по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри
на [населено място].
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за
неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на
спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.
Ответниците по касация А. Н. П.- Д. и С. Н. С. не са депозирали отговор по
чл.287, ал.1 от ГПК.
С постановеното определение №3598/09.07.2025г. е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по
въпроса : обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС, които са дадени
в отменителното му решение по чл.294 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че в исковата си молба, инициирала производството
пред районния съд, ищците А. Н. П. –Д. и С. Н. С. са изложили твърдения, че
те и ответниците П. И. Д. и Т. Д. Х., както и И. А. са съсобственици на
основание наследяване по закон на наследодателя им С. К. Н., починал на
14.05.1963г. на 1/8 ид.част от следния недвижим имот: дворно място с площ от
825 кв.м., за което е образуван УПИ ***,*** в кв.210 по плана на [населено
място] с пълен кадастрален №*** и пл.№*** от кадастрален район ***.Твърди
се, че ищците притежават в съсобственост общо 1/24 ид.част от този имот или
по 1/48 ид.част за всяка от тях, които идеални части са придобили по право на
заместване от своя баща Н. С. К. / починал на 13.05.2004г./От своя страна Т. Х.
и П. Д. са собственици на 1/6 идеални части от същия имот при равни права
като 1/8 ид.ч. са придобили по наследство пряко от майка им А. С. Г., която я е
придобила по дарение от нейната майка Ц. Т. Н., извършено с нотариален акт
№8 от 27.01.1973г.Останалите 1/24 ид.части ответниците придобили по право
на заместване на майка си, починала на 03.02.2012г.,която ги е наследила от
общия наследодател С. К. Н..Твърди се, че 1/24 ид.част от имота е станал
собственост на И. А. по наследство от общия наследодател С. К. Н., който е
неин баща.Сънаследниците Т. Х. и П. Д. не притежават 1/4 ид.част от този
имот, а са собственици само на 1/6 идеална част от него.

                                      2
Прието е за установено по делото, че с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт №240/07.09.1957г, том XVII, дело №499,
съпрузите Ц. Т. Н. и С. К. Н. са придобили следния недвижим имот :1/2
идеална част от дворно място от 803 кв.м., съставляващо поземлен имот №***
в кв.210, за който е отреден парцел X по плана на [населено място], ведно с
построената в него двуетажна масивна къща с площ от 60 кв.м., заемаща
югозападната част на имота.
На 15.04.1963г.с договор за дарение , обективиран в нотариален акт №68, том
I, дело №194/1963г. Ц. Т. Н. и С. К. Н. са дарили на сина си Н. С. К. 1/4
идеална част от горното дворно място с площ от 800 кв.м., представляващо
имот пл.№***, за което е отреден парцел *** в кв.210 по плана на [населено
място] както и първия етаж от двуетажната масивна сграда с площ от 60кв.м.
Представено е удостоверение за наследници изх.№01546 от 21.04.2017г.,
издадено от община Велинград, от което се установява, че С. К. Н. е починал
на 15.05.1963г и е оставил свои наследници по закон –съпруга Ц. Т. Н.,
починала на 16.02.1997г, две дъщери И. С. А. и А. С. Г. и син Н. С. К..Н. С. К.
е починал на 13.05.2004г.и е оставил свои наследници по закон- две дъщери А.
Н. П.-Д. и С. Н. С./ ищците по делото/.А. С. Г. е починала на 03.02.2012г и е
оставила свои преки наследници по закон- ответникът П. И. Д., който е неин
син и първоначалната ответница Т. Д. Х./ нейна дъщеря/.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №8, том I, дело
№29/1973г. Ц. Т. Н. е дарила на дъщеря си А. С. Г. собствената си 1/8 ид.част
от процесното дворно място, както и собствената си 1/2 идеална част от
втория жилищен етаж на построената в имота полумасивна жилищна сграда с
площ от 60 кв.
В кориците на първоинстанционното производство се съдържа констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот №117, том I, дело
№236/1976г., представен с отговора на исковата молба от ответника Б. Х., без
обаче с отговора си този ответник да е противопоставил възражения на база
този нотариален акт.Съгласно визирания нотариален акт А. С. Г. е призната за
собственик на 1/8 идеална част от дворно място цялото с площ от 800 кв.м., за
който е отреден парцел *** в кв.210 по плана на [населено място], ведно с 1/2
ид.част от втория етаж на построената в имота жилищна сграда, цялата с площ
от 60 кв.м.В посочения титул за собственост е отразено, че са взети предвид
следните писмени доказателства: нотариален акт №240/1957г, протокол по

                                      3
гр.дело за делба №9/1972г. на Велинградския народен съд.От удостоверение
№1032/03.08.2018г. е видно, че според описната книга на съда за 1972г. има
записано образувано гр.д.№9/1972г. за доброволна делба, което е прекратено
на 12.07.1972г.Доказателства обаче за наличие на протокол за делба на
процесния имот, който да е постановен по гр.дело за делба №9/1972г. не е
представен от тях въпреки дадените им от районния съд изрични указания в
тази насока и възможност да сторят това.
Представен е нотариален акт №245, том II, рег.№3417, нот.д.№291/2001г. на
09.08.2001г., с който Н. С. К. е дарил на А. Н. П. Д. собствената си 1/4 идеална
част от дворно място, цялото с площ от 800 кв. м. за което е отреден парцел
***,*** в кв.210 по плана на [населено място], ведно с първия жилищен етаж
от построената в този имот двуетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м.
Видно от нотариален акт №66, том II, рег.№1573, н.д.№262/2016г. П. И. Д. и Т.
Д. Х. са продали на съсобственика си Б. Г. Х. 1/4 ид.част от имота : дворно
място с площ от 825 кв.м., съставляващо УПИ ***,*** в кв.210 по плана на
[населено място].
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е
приел, че общите наследодатели на ищците и първите двама първоначални
ответници/ тъй като ответницата Т. Х. е починала в хода на въззивното
производство/ Ц. Т. Н. и С. К. Н. през 1957г.са придобили 1/2 идеална част от
процесния имот като през 1963г. са дарили половината от този имот или 1/4
идеална част на сина им Н. К., който е баща на ищците.За праводателите Ц. Н.
и С. Н. е останала в съсобственост другата 1/4 ид.част или за всеки от двамата
по 1/8 идеална част.През 1963г е починал наследодателя С. Н. и същият е
оставил за свои преки наследници по закон – съпругата си както и трите си
деца: Н. К./ бащата на ищците/ А. Г./ майка на ответниците П. Д. и Т. Х./ и И.
А.. Към този момент имуществените отношения между съпрузите са се
уреждали на принципа на разделност.Оставеното от наследодателя
имущество, възлизащо на 1/8 идеална част е поделено между наследниците му
като всеки от тях е придобил по 1/32 идеална част от процесния имот като
правата на Ц. Н. възлизат общо на 5/32 идеални части / 1/32 от наследодателя
С. Н. и 4/32 ид.части или 1/8 на собствено основание/. Всеки от останалите
наследници е придобил по 1/32 ид.части. Тъй като Н. К. е придобил 1/4
ид.част по дарение от родителите си, то неговия дял в съсобствеността е 1/32 +
1/4 = 9/32 ид.части.Установи се, че през 1973г. майката Ц. Н. е дарила на

                                       4
дъщеря си А. Г./ наследодателката на П. Д. и Т. Х. / 1/8 ид.част от процесния
имот, поради което към 1973г правата на Ц. Н. в съсобствеността са 1/32
ид.части, а на А. Г. са 5/32ид.части/ 1/8 ид.части дарени и от майка и и 1/32
ид.части от наследството от баща и/.Установи се, че през 1997г общата
наследодателка Ц. Н. е починала и същата е оставила в наследство своята 1/32
ид.част от процесния имот, поради което всяко от трите и деца е придобило по
1/96 ид.част от този имот/ 1/96 ид.част за Н. К., 1/96 ид.част за А. Г. и 1/96
ид.част за И. А./.Към 1997г правата на И. А. са както следва : 1/32 ид.част/ от
наследството от баща и + 1/96 ид.част от наследството от майка и или общо
4/96 ид.части. на А. Г. са както следва:5/32 ид.части + 1/96 ид.части или общо
16/96 ид.части. Установи се, че през 2001г Н. К. е подарил на дъщеря си А. Н.
П. – Д./ ищца по делото/ подарената му от родителите 1/4 ид.част от процесния
имот.Неговият дял в съсобствеността остава: 28/96 – 1/4 =4/96 ид.части. След
смъртта си през 2004г Н. К. е наследен от двете си дъщери - ищците по делото
и всяка от тях е наследила по 4/192 ид.части от този имот.Тъй като ищцата А.
П. притежава по дарение от баща си 1/4 ид.част от имота, то нейните права
върху имота възлизат на 52/ 192 ид.части. Установи се, че през 2012г А. Г. е
починала и е оставила за свои наследници – двете си деца ответниците П. Д. и
Т. Х.. Притежаваните от нея 16/96 идеални части са наследени от П. Д. и Т. Х.
като всеки от тях е придобил по наследство по 16/192 ид.части или по 4/48
ид.части за всеки от тях.При това положение и в обобщение по отношение на
процесния имот правата са както следва: за И. А. -2/48 ид.части, за С. С. - 1/48
ид.части, за А. П. –Д. -13/48 ид.части, за П. Д. 4/48 ид.части и за Т. Х. 4/48
ид.части.Общо ищците А. П. –Д. и С. С. притежават 14/48 ид.части от
процесния имот или 7/24 ид.части. Ответниците П. Д. и Т. Х. притежават общо
8/48 ид.части от процесния имот или 1/6 ид.части. Установи се, че през 2016г.
тези ответници са се разпоредили с 1/4 идеални части от този имот, тоест с
повече права отколкото притежават,засягайки правото на собственост на
ищците в претендирания в исковата молба обем до размер на 1/24 ид.части
или по 1/48 ид.части са всяка от ищците.Въз основа на горното е прието, че
предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК са основателни и следва да бъдат
уважени.
Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на
страните, както и представените по делото доказателства намира за
установено следното :

                                       5
По въпросът, по който е допуснато касационно обжалване е налице трайна
практика на ВКС, в която се приема, че при новото разглеждане на делото
въззивният съд е длъжен да се съобрази с указанията, дадени от ВКС относно
тълкуването и прилагането на закона/процесуалния и материалния/.Такъв е
смисълът както на разпоредбата на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 от отменения ГПК,
така и на разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 от действащия ГПК/решение №
253 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 4122/2008 г. на ІV г.о. на ВКС/.Това
процесуално изискване е императивно, поради което липсва процесуална
възможност, независимо от евентуалното несъгласие с указанията на
касационната инстанция, въззивната инстанция да даде различно от указаното
й тълкуване на закона /решение № 217 от 03.07.2012 г. по гр.д. № 579/2011 г.
на ІV г.о. на ВКС/.Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния
закон посочват на въззивния съд, кои процесуални действия на съда и на
страните са извършени надлежно, както и кои процесуални действия той е
длъжен да извърши или да повтори, и кои процесуални действия той не може
да извърши /решение № 164 от 01.07.2013 г. по гр.д. № 1238/2012 г. на ІІІ г.о.
на ВКС/.Задължителните указания на ВКС се отнасят и до изразеното в
отменителното решение по чл. 290 ГПК становище относно материалноправен
или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който във въззивното
решение покрива някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК, и е
довело до допускане на касационното обжалване/решение № 86 от 08.02.2024
г. по гр.д. № 1300/2023 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.
В процесния случай с решение № 60086 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3610/2020г., II г.о. е отменено въззивно решение № 116 от 14.04.2020 г.,
постановено по гр. д. № 861 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Пазарджик, а
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.В
мотивите си касационната инстанция е приела, че констативен нотариален акт
за собственост на недвижим имот №117, том I, дело №236/1976г., с който
лицето А. С. Г. е призната за собственик на 1/8 идеална част от дворно място
цялото с площ от 800 кв.м., за който е отреден парцел *** в кв.210 по плана на
[населено място], ведно с 1/2 ид.част от втория етаж на построената в имота
жилищна сграда, цялата с площ от 60 кв.м., е издаден въз основа на документи
- нотариален акт № 240, том XVII, дело № 499/1957г. и протокол по гр.д. за
делба № 9/1972 г. на Велинградски народен съд.Посочено е, че според
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на

                                      6
ВКС, макар нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, да не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатациите на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти,
доказателствената тежест при оспорване на признато с акта право на
собственост, се носи от оспорващата страна.С оглед на горното е приет за
необоснован извода на въззивния съд, че след като дело № 9/72 г. е прекратено
на 12.01.1972г., то по него не може да е извършена делба /макар, че делото
може да е прекратено на тази дата при проведено съдебно заседание и
одобрена спогодба/, както и това, че доказателствената тежест да установят
извършването на делбата от 1972 г. е на ответниците, които се ползват от
констативния нотариален акт, вместо на ищците, които следва да опровергаят
констатациите на нотариуса, че такава делба е извършена и въз основа на нея
А. Г. е придобила 1/8 ид.ч.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е посочил, че нотариален
акт №117, том I, дело №236/1976г. е съставен въз основа на представени от
молителката А. Г. писмени доказателства, едно от които е протокол по гр.дело
за делба №9/1972г. на Велинградския народен съд.Тъй като по делото е
представено удостоверение №1032/03.08.2018г., от което се установява, че
според описната книга на съда за 1972г. има записано образувано гр.д.
№9/1972г. за доброволна делба, което е прекратено на 12.07.1972г., но липсват
доказателства за наличие на протокол за делба на процесния имот, който да е
постановен по това дело, то е приел, че лицето, в чиято полза е издаден к.н.а.
не е придобило по делба още 1/8ид.ч. от дворното място/към този момент тя е
притежавала идеални части от това място по наследяване от баща си С. Н. и
дарение от майка си, извършено през 1973г./.Отново е прието по делото, че
установяване на това обстоятелство е в тежест на ответниците, каквито са и
били указанията на районния съд.Въззивният съд формално не се е съобразил
с част от задължителните указания на касационната инстанция /другите
указания касаят проследяване на регулационния статут на имота/, дадени с
отменителното решение по гр.д.№3610/2020г. на ВКС, но изводът му, че
наследодателката на ответниците не е придобила още 1/8ид.ч. от процесния
имот въз основа на к.н.а.№117/1976г. е обоснован.По делото е представен
договор за дарение от 27.01.1973г., обективиран по н.а.№8, н.д.№29/1973г., с

                                      7
който Ц. Н. е дарила на дъщеря си А. Г. 1/8ид.ч. от парцел *** в кв.210 по РП
на [населено място], както и на 1/2 ид.ч. от втория етаж на построената в
дворното място полумасивна жилищна сграда.През 1976г. е издаден к.н.а.
№117, н.д.№236/1976г., с който нотариуса е приел, че молителката А. Г. е
собственик на същия обем права, които е придобила по дарение от своята
майка.При описание на представените при изповядване на сделката
документи е посочен н.а. от 1957г., с който общите наследодатели са
придобили по продажба 1/2 ид.ч. от парцел Х-1936, но не и н.а.
№8/73г.Представени са обаче една вносна бележка и разписка за внесени
нотариални такси, които са от 25.01.1973г., които предхождат с два дни
сключването на договора за дарение между Ц. Н. и А. Г..Изрично и в двата
документа е посочено, че това са такси, които са за издаване на нотариален
акт.Поради изложената аргументация ВКС намира, че с к.н.а.№117/1976г. са
признати права на А. Г., която тя е придобила по договор за дарение от 1973г.,
а не права, които да е придобила въз основа на съдебна делба-спогодба от
1972г.
От представените по делото доказателства се установява следното : с договор
за продажба от 07.09.1957г. Ц. Н. и С. Н. са придобили правото на собственост
върху двуетажна жилищна сграда и 1/2 ид.ч. от парцел *** по РП на [населено
място].С договор за дарение от 15.04.1963г. Ц. и С. Н. са дарили на сина си Н.
К. 1/4 ид.ч. от дворното място, като са си запазили правото на собственост
върху останалата 1/4 ид.ч.С. Н. е починал на 15.05.1963г./преди приемане на
СК от 1968г./ и е оставил за наследници преживяла съпруга и две деца, които
придобиват по равни права от неговото наследство на основание чл.5, ал.1 и
чл.9, ал.1 от ЗН.Правата на наследниците му по отношение на дворното място
са : Ц. Н. – 5/32ид.ч./1/32ид.ч. по наследяване и 4/32ид.ч. на лично основание/
; И. А. – 1/32ид.ч. ; Н. К. – 9/32ид.ч. /1/32ид.ч. по наследяване и 8/32ид.ч. по
дарение/ ; А. Г. – 1/32ид.ч.С договор за дарение от 27.01.1973г. Ц. Н. е дарила
на дъщеря си А. Г. 1/8ид.ч. от дворното място.Дарителката е останала
собственик на 1/32ид.ч., а надареното лице на 5/32ид.ч.Ц. Н. е починала през
1997г. и притежаваната от нея 1/32ид.ч. е наследена от трите и деца при равни
квоти.След смъртта и всяко едно от децата е станало собственик на : И. А. –
4/96ид.ч. от дворното място ; Н. К. – 28/96ид.ч. от дворното място ; А. Г. –
16/96ид.ч.На 09.08.2001г. Н. К. е дарил на дъщеря си А. Д. 1/4ид.ч./24/96/ от
дворното място, като в неговото имущество са останали 4/96ид.ч.Дарителитят

                                       8
е починал на 13.05.2004г. и е оставил за наследници по закон две деца – С. С. и
А. Д., които са придобили при равни квоти притежаваните от наследодателя
4/96ид.ч., т.е. всяка една от тях е станала собственик на по 2/96ид.ч. А. Г. е
починала на 03.02.2012г. и е оставила за наследници по закон две деца – П. Д.
и Т. Х., които са придобили по 8/96ид.ч. от дворното място, или общо 1/6 от
имота.
От гореизложеното се установява, че към 28.09.2016г. ищците С. С. и и А. Д.
са притежавали по наследяване от своя баща Н. К. по 1/48ид.ч. от спорното
място, а ответниците по делото П. Д. и Т. Х. общо 1/6ид.ч.Сключеният на тази
дата договор за покупко-продажба, с който последните са прехвърлили на
ответника Б.Х. 1/4 ид.ч. от дворното място е действителен, но е произвел
действие      само     за   1/6ид.ч.,   каквито   са    били    правата     на
прехвърлителите.Предявените искове по реда на чл.124, ал.1 от ГПК от С. С. и
А. Д. срещу П. И. Д., Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г./ последните трима
конституирани на основание чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода
на въззивното производство Т. Д. Х./ са изцяло основателни и следва да бъдат
уважени, а обжалваното въззивно решение потвърдено.
Върховният касационен съд констатира, че в диспозитива на обжалваното
въззивно решение е била допусната явна фактическа грешка. Въззивният съд е
приел, че предмет на делото се предявени установителни искове от А. Н. П. –
Д. и С. Н. С. срещу П. И. Д., Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г. за приемане на
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на по
1/48ид.ч. от дворно място с площ от 825 кв.м., за което е образуван УПИ
***,*** в кв.210 по плана на [населено място].Определяйки квотите в
съсобствеността, които всяка една от страните има, въззивният съд е отчел
какви са били правата на общите наследодатели Ц. и С. Н. в целия парцел ***,
съобразявайки, че те са придобили само 1/2 ид.ч. от този имот.В диспозитива
на решението въззивният съд е приел, че ищците имат по 1/48ид.ч. не от УПИ
***,*** в кв.210 по плана на [населено място], а на 1/2 ид.ч. от имота.
Производството за поправка може да се инициира по искане на страните или
служебно от съда.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско
отделение

                                   РЕШИ :


                                      9
ОСТАВЯ В СИЛА решение №93/21.03.2024г., постановено по в.гр.д.
№627/2023г. на Пазарджишкия окръжен съд
РЕШЕНИЕТО е окончателно.



                             Председател: _______________________
                                   Членове:
                                         1._______________________
                                         2._______________________




                              10