Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 12 Март 2026

Потвърждаване на условна присъда за шофиране след употреба на алкохол

Решение №139/2026 · Върховен касационен съд · 12 Март 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Подсъдимият оспорва осъждането си за шофиране в нетрезво състояние, като твърди процесуални пороци при тестването с дрегер, липса на видеозаписи и съмнения в полицейските показания. Съдът приема, че използваният технически уред е безспорно идентифициран, а отказът на водача от медицинско изследване прави показанията на дрегера валидни. Върховният касационен съд оставя в сила постановената присъда.

Какво приема съдът

Липсата на видеозапис от полицейски автомобил не създава непреодолим доказателствен дефицит, а отказът на водача да даде кръвна проба прави резултата от надлежно идентифицирания дрегер достатъчно доказателство за употреба на алкохол.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

шофиране след употреба на алкохолдрегеротказ от кръвна пробавидеозапис от патрулкачл. 343б НК

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 139
                           гр. София, 12.03.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                             Председател: Ружена Керанова
                             Членове:     Светла Букова
                                          Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Е. С.
като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно
дело от общ характер № 20258002200689 по описа за 2025 година
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по
жалба, подадена от защитниците на подсъдимия В. В. Д., против въззивно
решение № 9/26.06.2025 г., постановено по ВНОХД № 1/2025 г. от
Военно-апелативния съд.
     В касационната жалба се поддържат основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 и т.
2 от НПК. Изложени са твърдения за недоказаност на връзката на подсъдимия
с авторството на престъплението и за несъответствие между фактическите
изводи на въззивния съд и събраните по делото доказателства. Оспорен е
 подходът на този съд по кредитиране с доверие на част от доказателствените
източници и се заявява отсъствие на отговор на защитните доводи. На критика
са подложени и мотивите на първоинстанционната присъда. Наличието на
касационния повод по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК е обоснован с твърдението, че
подсъдимият Д. е признат за виновен за деяние, което не е извършил предвид
изложените доводи, свързани с недоказаност на авторството. Направени са
алтернативни искания : за отмяна на въззивното решение и оправдаване на
подсъдимия Д., като възможен резултат от касационната проверка е

                                      1
предложено и връщане на делото за ново разглеждане.
        Подсъдимият В. Д. и неговите защитници поддържат жалбата по
изложените в нея доводи и искания.
         Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа
становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на
атакувания съдебен акт.
     Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди
доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от
НПК, установи следното :
     Делото е за втори път пред Върховния касационен съд.
      Военният съд – София с присъда №4/13.02.2024 г., постановена по
НОХД № 88/2023 г., признал подсъдимия В. В. Д. за виновен за извършено на
02.12.2022 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което при условията на
чл. 55, ал.1, т. 1 от НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което отложил с изпитателен срок от три години на
основание чл. 66, ал.1 от НК. Подсъдимият е лишен и от правото да управлява
моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, като е
приспаднато времето, през което той е бил лишен от това право по
административен ред.
     Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивен контрол,
осъществен по жалба на подсъдимия. С решение № 23/28.10.2024 г.,
постановено по ВНОХД №27/2024 г., Военно-апелативният съд е потвърдил
първостепенния съдебен акт.
     Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с решение
№16/16.01.2025 г. по н.д. №1031/2024 г. отменил въззивния съдебен акт със
съображения за допуснати съществени нарушения при проверка и оценка на
доказателствените материали. Касационната проверка е заключила, че
въззивният съд не е внесъл яснота по въпроса с кое техническо средство е
извършено изследването на Д. – дали за него е използван „дрегер №0169, или
дрегер № 0161“, защото приложените по делото две писма не водели до
еднозначен извод. Касационният състав е съзрял и неизпълнение на
задължението на съда да попълни делото с доказателства, като изиска
повторно информация за наличие на записи от видеокамерите на служебния


                                      2
автомобил, тъй като присъстващата по делото е непълна. В отменителното
решение са дадени и указания при новото разглеждане на делото да се изиска
информация за налични видеозаписи от камерата на служебния автомобил; да
се изясни чрез справка дали на свидетелите Н. и А. е поверен „дрегер №
0169“; както и да се извърши анализ на противоречията, съдържащи се в
писмените, гласните и веществени доказателствени източници, като съдът се
аргументира на кои и защо се доверява. При тези съображения и указания
делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Военно-
апелативният съд при новото разглеждане на делото с атакуваното сега
решение № 9/26.06.2025 г., постановено по ВНОХД № 1/2025 г., е потвърдил
изцяло първоинстанционната присъда.
     Касационната    жалба   срещу    така   постановения   съдебен   акт   е
неоснователна.
      Преди всичко е необходимо да се очертаят параметрите на касационната
проверка предвид част от аргументите, съдържащи се в жалбата. С тях се
изразява несъгласие с фактическите изводи на предходната инстанция с довод,
че не се подкрепят от събраните по делото доказателствени материали, и се
настоява определени доказателства и факти да бъдат интерпретирани по
предложения от касатора начин. По същество с тези възражения, макар да са
квалифицирани       в сезиращия документ като такива за съществени
процесуални нарушения, се дефинира оплакване за необоснованост, която,
както е известно, не е сред предвидените в чл. 348, ал.1 от НПК основания. На
тази база е направено и основното искане с жалбата за пълно оневиняване на
подсъдимия Д., което не е съобразено с особеностите на касационния
контрол, изключващи възможността върховната съдебна инстанция да
обсъжда доказателствените материали по същество и да формулира нови
фактически изводи и свои констатации за доказаност или недоказаност на
обвинението (хипотезата на чл. 354, ал. 5 , изр. 2 от НПК е неприложима в
случая). Извън това, както е видно от чл. 346, т. 1 от НПК, предмет на
касационен контрол е процесуалната дейност на въззивната инстанция и
постановеният от нея съдебен акт, а не присъдата на първата такава, поради
което доводите на касаторите за необоснованост и неправилност на
мотивацията на основния съд също не подлежат обсъждане.
     С оглед на тези уточнения в обхвата на касационния контрол остават


                                     3
само онези доводи, които при прочита на жалбата могат да се свържат с
претенция за нарушение на процесуалните правила, гарантиращи
правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган по релевантните факти.
      Делото, както вече се посочи, е за втори път пред Върховния касационен
съд. Тук е мястото да се отбележи, че изложението в жалбата показва почти
пълно сходство на предходната такава, разгледана от ВКС, трето н.о. по
наказателно дело № 1031/2024 г. Дублирането на доводите за отмяна на вече
проверяван по касационен ред съдебен акт е принципно възможно при
повторно допуснати от съдебния състав нарушения. В разглеждания случай,
доколкото отново в жалбата се изтъкват възражения, макар и не съвсем точно
формулирани, за отклонение от принципа за обективност и всестранност на
съдебното изследване на правнозначимите обстоятелства, се налага проверка
на оспореното решение и във връзка със задължителните указания на
предходния касационен състав, за преодоляване на същото нарушение
съгласно чл. 355, ал.1, т. 3 от НПК.
      Прегледът на извършената процесуална дейност на апелативния съд и
мотивите на атакуваното решение недвусмислено показват, че при новата
въззивна процедура този съд правилно е възприел констатациите, залегнали в
отменителното касационно решение. Пунктуално е откликнал на упреците за
проявеното от първия въззивен съдебен състав процесуално бездействие и е
провел допълнително съдебно следствие, в рамките на което е събрал писмени
информационни източници, относими към указаното попълване на делото с
данни и е провел допълнителен разпит на И.Г., удостоверил като свидетел
отказите на подсъдимия да предостави биологична проба, да подпише
издадения талон за изследване и заповедта за неговото задържане по реда на
ЗМВР. Усилията да се попълни доказателствената съвкупност с видеофайлове
от камерите на служебния автомобил, ползван на 02.12.2022 г. от
полицейските служители - свидетелите Н. и А., са останали без резултат.
Приложеното по делото справка-писмо (л. 19 от въззивното дело), изходящо
от МВР, Дирекция „Вътрешна сигурност“, установява, че при извършената
проверка в регистъра на АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и
пътен контрол“ не се откриват налични видеофайлове от камерите на
автомобила, ползван от дежурния екип на КАТ ПП към РУ – Самоков на дата
02.12.2022 г. Детайлно във въззивното решение е пресъздадена информацията,

                                     4
съдържаща се в цитираното писмо относно министерската заповед, с която е
определен начинът и срокът на съхраняване на видеофайловете, след
изтичането на който се извършва автоматично тяхното заличаване.
Невъзможността по изтъкнатите причини да бъдат приобщени видеозаписи
от камерите на служебния автомобил, съвсем не означава, че е налице
непреодолим доказателствен дефицит. Фактите по делото могат да се
установяват с всички възможни доказателства и средства за тяхното
установяване. Принципно, видеофайлове (записи от камери) се третират като
безпристрастен насител на информация, но определянето на което и да е било
доказателство като единствено решаващо за успешното постигане на
обективната истина, към което насочват някои от аргументите на оспорването,
противоречи на принципа, заложен в чл. 14, ал. 2 от НПК, както и на
изискването в чл. 107, ал. 5 от НПК за внимателна проверка на всички събрани
доказателства. Успехът на доказателствения процес не зависи от вида на
ползваните доказателства, респективно доказателствени средства, а от това
релевантните обстоятелства и факти да се подложат на точно и прецизно
изследване и въз основа на тях впоследствие да се формират съответните
логически връзки. Впрочем, в отменителното решение на касационния
състав не се съдържат констатации и обвързващи указания за постигане на
определен резултат, ако евентуално се приобщят към доказателствената
съвкупност видеозаписи от камерите, с които е оборудван полицейският
автомобил. Такива указания поначало са и недопустими, защото съдът, на
който делото е върнато за ново разглеждане, има суверенно правомощие да
направи преценка както за достоверността на доказателствените източници,
така и за тяхната достатъчност да обусловят един или друг извод, стига да е
ясно по какъв начин това е постигнато. Именно това е сторил въззивният съд,
изследвайки достъпните и относими доказателства, за да изясни
обстоятелствата и фактите, представляващи елементи от събитието на
конкретното престъпление.
     На следващо място, в изпълнение на указанията в отменителното
решение за точно идентифициране на техническото средство (фабр. № 0169
или фабр. № 0161) в проведеното въззивно съдебно следствие са приобщени
писмени документи, съдържащи информация за наличните и водени на отчет в
ОД на МВР - София, съответно зачислените такива на РУ- Самоков,
технически средства Алкотест дрегер 7510. Тези новосъбрани данни са

                                     5
съпоставени с вече присъстващите по делото и обосновано е достигнато до
извод, че проверката на подсъдимия е извършена именно с отразения в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) Алкотест дрегер, фабр.
№ АRNA 0161. Допуснатата грешка в изготвената от полицейския служител
докладна записка и при първоначалното свидетелстване на Н. и А. в една от
цифрите на фабричния номер, не води до компрометиране на заключението на
съда за безспорна установеност на индивидуализиращите белези на
техническото средство, използвано при проверката на подсъдимия. Трябва да
се спомене и това, че посочването на вида, модела, фабричния номер на
техническото средство в АУАН са част от реквизитите, определени в чл. 6, ал.
2 от Наредба №1/2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Наредба № 1/2017 т.). По настоящето дело в акта е отразено, че проверката е
извършена с Алкотест дрегер 7510 с фабр. № АRNA 0161, което напълно
съответства на обсъдените от въззивния съд информационни източници.
     По-нататък, неоснователно е възражението в жалбата относно
проверката на въззивния съд за достоверност и достатъчност на
доказателствения материал. Основното усилие е насочено към разколебаване
на изводите на съда за релевантните факти, базирани върху информацията,
изводима от показанията на свидетелите А. и Н.. В тази насока съдържанието
на атакуваното решение опровергава възражението за липса на съдебна
реакция по направените във въззивната процедура забележки на защитата за
тяхната ненадеждност. Въззивният съд точно е преценил качеството и
процесуалната стойност на съобщеното от двамата свидетели,
безпротиворечиво пресъздали фактите, относими към предмета на доказване.
Решаващият съдебен състав не е пропуснал съществуващото несъответствие в
доказателствените източници по отношение на факта за присъствието на
свидетелката Р. в автомобила на подсъдимия. Оценката, която е дал на
показанията на свидетелите (Н., А., Р.), е основана на прецизно обсъждане на
съдържанието им, надлежно опредметено в атакуваното решение. В съдебната
мотивация липсват проблематични съждения на въззивния съд за
хронологията на извършената проверка на подсъдимия и неговото поведение,
изяснени чрез показанията на полицейските служители. Данните, които те са
съобщили, са анализирани от гледище на останалите елементи на
доказателствената съвкупност в търсене на съвпадения или непреодолими

                                     6
противоречия. Последователността на събитията е изяснена, като частична
подкрепа на информацията, получена от разпита на свидетелите Н. и А., се
открива и в депозираните пред първата инстанция обяснения на подсъдимия
Д. (като напр.- уведомяването на подсъдимия за показанията на техническото
средство, за възможността да предостави кръвна проба за изследване и за
последвалия негов отказ да стори това и да подпише издадените в тази връзка
документи). За пълнота е необходимо да се спомене, че не всички документи,
издадени в административната процедура, подсъдимият е отказал да подпише,
както се заявява в обясненията. Приложеният в досието на досъдебното
производство АУАН №780366 (л. 52), съдържащ както индивидуализация на
техническото средство, така и отчетения резултат, е подписан лично от
подсъдимия без възражения, доколкото не се твърди, а и няма данни, той да не
е автор на положения подпис.
      Доводите, с които се оспорва надеждността на показанията на
полицейските служители Н. и А., са аргументирани и със съпоставяне на
времевия момент, отразен в заповедта за административно задържане на
подсъдимия (11: 10 ч.), с този, фиксиран в талона за изследване и разпечатката
от техническото средство (11:09:40 ч.). Коментираните времеви отбелязвания
според жалбата определяли, че подсъдимият с разлика от 20 секунди е бил на
две места, което е невъзможно, но съдът не е взел отношение по този въпрос
при обсъждането на коментираните гласни доказателствени източници. По
повод на това изложение трябва да се посочи, че след извършената проверка
на подсъдимия с техническото средство и с оглед на отчетения резултат, той е
бил транспортиран от свидетеля А. с полицейския автомобил до РУ-Самоков.
Тоест, практически е бил задържан, тъй като е било ограничено свободното
му придвижване, поради което и отразения в заповедта момент на
задържането му не допринася за основателността на оспорването. Отделен е
въпросът, че твърденията за неизрядност на съставените документи по реда
на ЗМВР (заповед за задържане и протокол за обиск), въздигнати като фактор,
имащ значение за изхода на делото, изискващи оневиняване на подсъдимия
поради недоказаност на обвинението, са неприемливи. Тези съждения не
способстват за разколебаване както на заключението за доказателствената
значимост и стойност на показанията на Н. и А., така и на фактическите
констатации, изведени от тях и от останалите доказателствени материали, на
които съдът е признал достатъчност и обективност. Маркираният довод от

                                      7
подсъдимия Д. в съдебното заседание пред касационната инстанция за
допуснати от полицейските служители нарушения на инструкцията за
извършване на проверки, компрометиращи обективността на техните
показания, е незащитим. Касаторът не конкретизира на кой точно акт се
позовава, но очевидно става дума за Инструкция №8121з-749/2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение. Цитираните от него норми на чл. 50 и чл. 62 са част от раздел ІІ на
глава трета на тази инструкция и съдържат освен друго и правила за начина,
по който следва да се разположи служебният автомобил, оборудван с АИС
ВОДПК, съответно на проверявания автомобил (конкретно, чл. 50, ал. 2 и чл.
62, ал. 2), за да се осигури наблюдение, аудиозапис и видеозаснемане. По
делото не се съдържат данни да са констатирани нарушения на тези
изисквания от страна на полицейските служители. Отделно, разказът на Р. за
начина на извършване на проверката, съдържащ и данни за отделни действия
на полицейските служители, които биха попаднали в обхвата на
видеозаснемането от камерите в полицейския автомобил, прави несъстоятелно
внушението за лишаване от доверие на показанията им за съществените по
делото факти заради проявена от тях преднамереност към подсъдимия.
      Елементи на превратност се съзират и във възражението, че
достоверността на показанията на свидетелите Н. и А. се опровергава от
показанията на Р., която разяснила, че при спирането на автомобила на
подсъдимия за проверка на мястото се намирал и друг автомобил, на който
фон е развита и тезата, че е възможно показанията на техническото средство
да се отнасят до водача на това превозно средство. От една страна, касаторът
не държи сметка за действителното съдържание на показанията на Р., която е
споделила само данни за присъствие на друг автомобил, но не и възприятия за
извършвана проверка на неговия водач. От друга страна, следва да се
подчертае, че собствената интерпретация и анализ на доказателствените
материали, които страните правят съобразно осъществяваната от тях функция
в процеса, не са нито доказателства, нито доказателствени средства, а по
същество са възможни хипотези, предлагани от тях. В този смисъл
твърденията в жалбата формират една, но не единствена възможна хронология
на събитието на инкриминираното престъпление. Правно значение за
правилното решаване на делото има оценката на съда, направена въз основа на
доказаните факти в тяхната логическа връзка. По- важното е, че въззивният

                                     8
съд е разгледал ефективно предлаганата защитна теза, като констатациите за
нейното отхвърляне се основават на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. В решението си съдебният
състав по ясен начин е обективирал защо, въз основа на какви доказателства,
при каква оценка на доказателствените източници е изградил вътрешното си
убеждение по въпроса, че показанията на техническото средство касаят проба
от издишания въздух от подсъдимия Д.. Само за пълнота и в отговор на тези
доводи не може да не се отбележи, че лансираната теза е дистанцирана и от
поведението на Д.. Нормативната уредба предвижда и проверка за
достоверността на показанията от техническото средство чрез съответните
медицински изследвания на предоставените от водача биологични проби.
Такава възможност е предоставена и на подсъдимия, която той е отказал да
използва и който отказ е обективиран по надлежния начин в материалите по
делото. Позицията, развита в неговите обяснения, че мотивът за отказа да
предостави кръвна проба за изследване е породен от качеството му на
военнослужещ, наред с привлечени аргументи от Наредба № Н-5/2012 г. за
условията и реда за предотвратяване, контрол и установяване годността за
военна служба на военнослужещите от въоръжените сили на Р България при
употребата на алкохол и злоупотреба и/или зависимост от наркотични
вещества, правилно е приета, че не изключва съставомерността на деянието.
Въззивният съд точно е очертал кръга от отношения, които се регулират от
цитираната наредба, съответно тези, включени в Наредба № 1/2017 г., и на
тази основа е изложил следващите се от това разграничение аргументи, че
приложимите норми, регламентиращи „надлежния ред“ за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта при управление на МПС, като обективен
признак на престъпния състав по чл. 343б, ал. 1 от НК, се съдържат не
другаде, а в Наредба № 1/2017 г.
     Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл. 339, ал. 2 от
НПК. Въззивният съд не е пренебрегнал оплакванията на жалбоподателя, с
които е бил сезиран, като с решението си е дал отговор на възраженията му.
От залегналите в мотивите на съдебния акт съображения е видно, че
отделните оплаквания са обсъдени внимателно, вкл. и по повод на заявените
съмнения за темпоралната характеристика на деянието, като недвусмислено са
посочени основанията, въз основа на които са отхвърлени (виж, стр. 13 и сл.).
Подновеното оплакване за липсата на приложени/поставени върху талона за

                                     9
изследване стикери е получило своя отговор в контекста на приетата от съда
фактология предвид отказа на подсъдимия да даде биологични проби за
лабораторно изследване, което обстоятелство не се оспорва от него. В
приложения на л. 53 от досието на досъдебното производство талон за
изследване няма отбелязване за избор, направен от подсъдимия, по смисъла на
чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1/2017 г., който талон той е отказал да подпише и
получи. В разглеждания случай при установените данни, че не е дадена кръвна
проба от подсъдимия, отсъствието на поставен стикер, чието предназначение
е свързано и с проследяването на пробите и идентифицирането на лицето от
което произхождат, не предпоставя нито съществен процесуален порок от
гледище на доказаността на обвинението, нито такъв от правно естество по
отношение на „надлежния ред“ (сравн. чл. 6, ал. 9, сега ал. 10 от наредбата; в
т. см. решение №1051-2025 -І н.о., решение № 685-2025 – ІІ н.о. и др.).
Прегледът на изложената от апелативния съд аргументация по защитните
доводи показва, че е спазен стандартът на чл. 339, ал. 2 от НПК.
     Обобщено, процесуалната дейност на въззивния съд не страда от
претендираните в жалбата процесуални недостатъци, поради което не е налице
касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК за ревизия на въззивното
решение и неговата отмяна. Изводите за релевантните обстоятелства и факти
са формирани в съответствие с информацията от събраните и допустими за
ползване доказателства, а съображенията на съда са обхванали всички
доказателствени   източници. Излагайки своите аргументи защо прави
различни от защитата изводи по доказателствата съдебният състав на
апелативния съд е дал отговор на възраженията за тяхната процесуална
допустимост и достатъчност.
      Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на
материалния закон, което не е подкрепено с конкретни доводи, извън тези за
допуснати процесуални пороци. Поддържано само като резултат от тези
нарушения касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е неотносим към
проверявания съдебен акт. Установените факти кореспондират на приетата от
съда правна квалификация.
     С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК,
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

                                 РЕШИ:
                                     10
                             РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 9/26.06.2025 г., постановено по
ВНОХД № 1/2025 г. от Военно-апелативния съд.
    Настоящето решение не подлежи на обжалване.


                                      Председател: _______________________

                                         Членове:

                                                  1. _______________________

                                                  2. _______________________




                                 11


Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.