Увеличаване на обезщетението за незаконно обвинение срещу полицейски служител

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                        № 78
                                гр. София, 05.02.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                   Председател: Борис Р. Илиев
                                   Членове:     Ерик Василев
                                                Яна Вълдобрева

при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело
№ 20258002102546 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.
С касационни жалби, подадени от двете насрещни страни в производството - от ищеца Ю. К.
В., чрез адв.И. М. и от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Софийската
апелативна прокуратура, се обжалва решение № 220 от 04.03.2025г., постановено по
в.гр.дело № 2275/2024г. на Софийския апелативен съд, ГО, 11 състав. С това решение след
потвърждаване на решение № 3083/ 22.05.2024г. по гр.д.№ 6627/2023г. на СГС, ГО, І-11
състав, Прокуратурата е осъдена, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да плати на ищеца
Ю. В. сумата 16 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1 и 2, във вр. чл. 20, ал. 2 НК,
за което ищецът е признат за невиновен с присъда от 14.03.2019г. по нохд №4498/2015г. на
СРС, 2 състав, потвърдена с решение №599/10.09.2020г. по внохд №2624/ 2020г. на СГС,
ведно със законната лихва от 10.09.2020г. до окончателното плащане, като искът на Ю. В. е
отхвърлен за разликата над присъдените 16 000 лева до претендираните 50 000 лева.
Всеки от касаторите поддържа доводи за неправилност на обжалваните от него части на
решението поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост и отправя искане решението да бъде отменено, като искът бъде
уважен в пълния предявен размер, респ. се намали размерът на присъденото обезщетение.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с определение №

                                              1
5120 от 10.11.2025г. по настоящото дело, по формулирани от двете страни въпроси, уточнени
от касационната инстанция, съгласно правомощията, дадени в т.1 на ТР №1/2010г. по
тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС: За критериите, при които се определя справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която
норма препраща чл. 4 ЗОДОВ и следва ли въззивният съд да съобрази всички обстоятелства,
релевантни за справедливостта на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и да
изложи мотиви за това.
На поставените въпроси следва да се отговори по следния начин:
Съдът, разглеждащ иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е длъжен да извърши преценка на конкретно
установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, доколкото чл. 4 от ЗОДОВ препраща към чл. 52 от
ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното задържане на лицето от полицейските
органи; броят на повдигнатите обвинения; тежестта на престъпленията и предвидените за
тях наказания; взетите мерки за процесуална принуда, тяхната тежест и продължителност;
общата продължителност на наказателното производство; фазите, през които е преминало;
постановени осъдителни присъди; процесуалните действия, предприети от органите на
наказателното производство с участието на увреденото лице; неговата възраст, съдебното му
минало, както и негативното отражение на незаконното обвинение върху личността,
обществения и професионалния живот; разгласяването в медиите и публичността;
увреденото здраве. От значение е и дали престъплението визира длъжностно качество,
особено когато незаконно обвиненото лице е заемало длъжност в държавен орган и/или
изпълняваната работа е в публичен интерес. Съдът е длъжен да установи и връзката между
стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно
преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Съдът следва да
обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно
съществуващи обстоятелства и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното
конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. В този
смисъл са разясненията, дадени в ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/ 22.04.2005г. по тълк. д. №
3/2004г. на ОСГК на ВКС, възприети и доразвити в множество решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като разгледа касационните жалби, прецени
данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си
по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Установено е по делото, че през м.май 2012г. ищецът заедно с друго лице са привлечени като
обвиняеми за извършване на престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1, вр. чл.213а,
 ал.3, т.5, вр. ал.1 НК; с обвинителен акт от 13.07.2012г. на Софийската градска прокуратура
на ищеца е повдигнато обвинение за извършване на посоченото престъпление, за това, че на
13.08.2011г. около 04,30ч. – 05,00 ч., в гр. София на ул. "Георги Софийски" срещу входа на
ВМА, като длъжностно лице - командир на отделение в сектор „Охрана на обществения ред
и превенция“ при 06 РУП-СДВР, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага
принудил Н. К. К. чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята му-да му даде
сумата 10 000 лева и с това му причинил имотна вреда, като деянието е извършено от две

                                             2
лица в качеството им на държавни служители; на ищеца е наложена мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер 2 000 лева. Въз основа на обвинителния акт в СГС е било
образувано нохд №С-202/2012г., което е прекратено на 09.08.2012г. и изпратено на
Специализирана прокуратура за внасяне по подсъдност в Специализиран наказателен съд.
Там е образувано нохд №С-74/2012г. протекло в 8 съдебни заседания, приключило с присъда
от 19.12.2012г., подписана с особено мнение от съдията, с която ищецът е признат за
невиновен. По жалба на частния обвинител е образувано в АСпНС внохд №С1/2013г.,
приключило с присъда №C 1/12.09.2013г., с която след отмяна на оправдателната присъда
ищецът е признат за виновен в това, че на 13.08.2011г., около 04:30 в гр. София, на ул.
"Георги Софийски" срещу входа на ВМА, в съучастие като съизвършител с В. Б. отнел
сумата 10 000 лева от владението на К. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - сложил белезници на К. и го повалил на колене, поради което и на
основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на три години
лишаване от свобода. По касационна жалба на подсъдимите във ВКС е образувано кнд
№2266/2013г., приключило с решение №53/ 30.01.2014г. отменящо изцяло осъдителната
присъда поради допуснати процесуални нарушения и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на същия съд. При новото разглеждане в АпСпНС е образувано внохд
№С1/2014г., по което е постановено решение на 15.04.2014г. за отмяна на оправдателната
присъда на СпНС и делото е върнато на прокурора. С постановление от 16.12.2014г. Ю. В.
отново е привлечен като обвиняем за това, че при същата фактическа обстановка отнел
чужди движими вещи - сумата 10 000 лева от владението на Н. К., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване - престъпление по
чл.198, ал. 1, предл.1 и 2 вр. чл.20, ал.2 НК. Въз основа на обвинителен акт от 19.03.2015г. в
СРС е образувано нохд №4498/2015г., по което са проведени 18 съдебни заседания, на които
ищецът е присъствал лично, както по това дело, така и по всички предшестващи. С присъда
от 14.03.2019г. Ю. В. е признат за невиновен в извършване на престъплението, като
присъдата е потвърдена с решение №599/10.09.2020г. на СГС по внохд №2624/2020г. Това
решение като окончателно е влязло в сила на деня на постановяването-10.09.2020г.
Вещото лице, изготвило съдебно-психиатрична експертиза, съобразявайки данните за
психическото състояние на ищеца за периода от 13.07.2012г. до м.август 2020г. от
свидетелските показания и анамнезата, снета в медицински документи, издадени след м.
август 2020г. е направило извод, че повдигането на обвинение и воденото наказателно
производство са с висок стресогенен потенциал и е възможно да доведат до съобщаваните от
ищеца емоционални и физиологични симптоми на психичен стрес; възможно е
психопатологичните (болестни) симптоми, регистрирани през 2020г.-2021г., да са
възникнали през 2014г. и с флуктуираща интензивност да са продължили до 2021г.
Експертът е констатирал, че към момента тези симптоми са отзвучали; ищецът не страда от
психично заболяване; успял е да мобилизира индивидуалните си възможности за справяне и
да организира живота си съобразно променените обстоятелства. Налице са обаче
психологични последици- преживявания за ощетеност и претърпени невъзвратими загуби в
личен и професионален план, които свързва с процесното събитие, но не представляват

                                              3
болестни симптоми. Според вещото лице съобщеното от ищеца друго наказателно
производство срещу него, приключило през 2014г. с оправдателна присъда също би могло да
допринесе за влошаване в психичното му състояние, но обстоятелствата по процесното дело
представляват преломна негативна емоционална доминанта в преживяванията на ищеца и не
се намира друга, така силно изразена, която да я омаловажава в някаква съществена степен.
От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че наказателното
преследване е повлияло негативно на ищеца; преди обвинението бил весел и ведър човек, а
след повдигане на обвиненията поведението му се променило - станал тъжен, затворил се в
себе си, спрял да общува и излиза с приятелите си, бил съсипан, променил се психически и
физически (отслабнал и загубил добрата си физическа форма); познатите и приятелите му се
отдръпнали, чувствал се предаден от всички; нямал стабилна работа; жена му го напуснала,
заедно с малката им дъщеря; започнал да пуши повече и да пие по-често. След
постановяване на оправдателната присъда ищецът взел живота си в ръце-намерил си
постоянна работа като счетоводител в счетоводна кантора, има приятелка.
При така установеното, въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, за което е бил
оправдан с влязла в сила присъда. За да определи размера на обезщетението съдът е
съобразил тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконното обвинение-
изнудване, извършено от длъжностно лице-тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК,
 впоследствие преквалифицирано на грабеж-отново тежко престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 от НК; продължителността на незаконното наказателно преследване - 8 години и 3
месеца (от 31.05.2012г., когато на ищеца е повдигнато обвинение, до 10.09.2020г., когато е
постановена оправдателна присъда); наложената мярка за процесуална принуда „парична
гаранция“, която не е причинила затруднения и ограничения в начина на живот; възрастта
на ищеца към датата на привличането като обвиняем-35 годишен, броя и
продължителността на извършените с негово участие процесуални действия. Съдът е
посочил, че съобразява и установеното по делото отражение на обвинението върху
пострадалия с оглед личността и начина му на живот, върху професионалната му реализация
и социалните контакти, както и върху здравословното му състояние, както и воденото срещу
него друго наказателно производство, частично съвпадащо по време с процесното. Предвид
това САС е намерил възраженията на страните за заниженост/завишеност на определеното
обезщетение за неимуществените вреди за неоснователни и е приел, че справедливият
размер е 16 000 лева.
С оглед отговора на поставените въпроси този състав на ВКС намира, че решението на САС
е частично неправилно. Въззивният съд правилно е съобразил и обсъдил повечето от
изведените в практиката на ВС и ВКС обективни критерии, но не е приложил същите в
тяхната цялост, не е взел предвид и всички конкретни обстоятелства, установени по делото,
които в случая са релевантни за определянето на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Съдът само формално е отчел, тежестта на престъпленията по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК,
както и вида и характера на конкретните престъпни деяния, за които са повдигнати


                                            4
първоначалното и впоследствие преквалифицирано обвинение. Не е съобразил, че
престъплението по чл.214 НК-изнудване, извършено от длъжностно лице и това по чл. 198,
ал.1, предл.1 НК-грабеж, са с користна цел – извличане на имотна облага и с използване на
сила или заплашване, особено предвид заеманата от ищеца длъжност към датата на
привличането му като обвиняем-командир на отделение в сектор „Охрана на обществения
ред” в РУП-СДВР. Съдът е изложил само принципни съображения, без да е отчете
значителния интензитет на негативното въздействие от конкретно повдигнатите обвинения
върху личното и професионалното достойнство на ищеца и върху общественото мнение за
него, с оглед установеното от СПсихЕ и гласните доказателствени средства обстоятелство,
че ищецът се чувствал незаслужено злепоставен предвид това, че обвинението е във връзка
със заеманата от него длъжност, изпълняваната работа и упражняваната професия-
полицейски служител, към която обществените изисквания са завишени. Не е съобразено в
достатъчна степен, че незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии, в
извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им
сфера. Съдът не е отчел и решаващите мотиви на наказателния съд за оправдаването на
ищеца-липсата на доказателства за категоричен извод за авторството на престъпното деяние
по чл. 198, ал.1, предл.1 НК, както и, че в производството пред АСпНС е произнесена
спрямо ищеца осъдителна присъда, постановяването на която безспорно е подсилила
негативните му изживявания на осъдено лице.
Предвид изложеното неправилни са и решаващите изводи на въззивния съд, че
определеният от него размер 16 000 лева на обезщетението съответства на характера и
степента на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Изцяло неоснователни са
касационните оплаквания и доводи на Прокуратурата на РБ, че този размер е завишен, а
оплакванията и съображенията на ищеца Ю. В., че размерът е значително занижен, са
частично основателни.
Върховният касационен съд, вземайки предвид правилно възприетите и обсъдени от
апелативния съд обстоятелства, така и тези, които не са отчетени или са неправилно
преценени от него, сочещи от своя страна значително негативно отражение на незаконното
наказателно производство върху неимуществената сфера на ищеца, намира, че
справедливият размер на обезщетението е 10 226 евро (20 000 лева). При определяне на този
размер ВКС съобразява и обществено икономическите условия и стандарта на живот в
страната, както и съдебната практика при аналогични случаи. За разликата над посочената
сума до пълния предявен размер искът на Ю. В. е неоснователен и трябва да се отхвърли.
На основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, въззивното решение, като частично неправилно,
следва да бъде отменено в обжалваната от ищеца част-с която искът му срещу
Прокуратурата на РБ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
16 000 лева до 20 000 лева. Вместо това следва да бъде постановено решение, с което на
ищеца се присъдят още 2 045 евро (4 000 лева), ведно с претендираната законна лихва. В
останалата обжалвана част, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Страните не претендират разноски за производството пред ВКС.


                                           5
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение


                                          РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 220 от 04.03.2025г. по в.гр.дело № 2275/2024г. на Софийския
апелативен съд, ГО, 11 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ю. К. В. срещу
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
разликата над 16 000 лева до сумата 20 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България
да плати на Ю. К. В. с ЕГН [ЕГН] е с адрес: [населено място], [улица], ет.* още 2 045 евро
(4 000 лева) за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1 и 2, във вр. чл. 20, ал. 2 НК,
за което ищецът е признат за невиновен с присъда от 14.03.2019г. по нохд №4498/2015г. на
СРС, 2 състав, потвърдена с решение №599/10.09.2020г. по внохд №2624/ 2020г. на СГС,
ведно със законната лихва от 10.09.2020г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 220 от 04.03.2025г. по в.гр.дело № 2275/2024г. на Софийския
апелативен съд, ГО, 11 състав в останалата обжалвана от страните част.
Решението не подлежи на обжалване.


                                                    Председател: _______________________

                                                        Членове:

                                                                1. _______________________

                                                                2. _______________________




                                              6