Отговорност на капитан и старши помощник за инцидент при огневи работи на кораб

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 174
                           гр. София, 30.03.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Бисер Троянов
                             Членове:     Петя Шишкова
                                          Пламен Дацов

при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова
в присъствието на прокурора П. М.. Маринова
като разгледа докладваното от П. Шишкова Касационно наказателно дело от
общ характер № 20258002201016 по описа за 2025 година
     Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК.
      Образувано е по повод на постъпили касационни жалби от защитниците
на подсъдимите Н. С. и Д. П., с допълнение към тях, срещу присъда № 3 от
03.02.2025г., постановена по ВНОХД № 146/2024г. по описа на Варненския
апелативен съд.
      С атакуваната присъда е отменена присъда № 67/29.11.2023г. по НОХД
№ 326/22г. на Окръжен съд – Варна. Постановена е нова, с която подсъдимият
Н. С. е признат за виновен в това, че на 28.10.2018г., в гр.В., като капитан на
кораб „Б.", при независимо съпричиняване с Д. П., причинил смъртта на А. Б.
А. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност - извършване на ремонтни
дейности и огневи работи на борда на кораб, и на основание чл.123, ал.1 от
НК и чл.55, ал.1,т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем
месеца. С. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото
място, като капитан на кораб „Б.", при независимо съпричиняване с Д. П.,

                                      1
причинил на П. Г. Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в термично
изгаряне на части от тялото, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, и обезобразяване в областта на ръцете и краката, поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност - извършване на ремонтни дейности и огневи
работи на борда на кораб, и на основание чл.134,ал.1,т.2 от НК, вр. чл.55, ал.1,
т.2, б. “в“ от НК е осъден на глоба в размер на 500лв. На основание чл.23,ал.1
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал .1 от НК е отложено за
тригодишен изпитателен срок, и глобата е присъединена.
      Подсъдимият Д. П. е признат за виновен в това, че на 28.10.2018г. в
гр.В., в качеството на старши помощник капитан на кораб „Б.", при
независимо съпричиняване с Н. С., причинил смъртта на А. Б. А., поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност - извършване на ремонтни дейности и огневи
работи на борда на кораб. На основание чл.123, ал.1 от НК и чл.55, ал.1,т.1 от
НК е осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца. Признат е за
виновен и в това, че по същото време и на същото място като старши
помощник капитан на кораб „Б.", при независимо съпричиняване с Н. С.,
причинил на П. Г. Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в термично
изгаряне на части от тялото, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, и обезобразяване в областта на ръцете и краката, поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност -извършване на ремонтни дейности и огневи
работи на борда на кораб, и на основание чл.134, ал.1, т.2 от НК, вр. чл.55,
ал.1, т.2, б. “в“ от е осъден на глоба в размер на 500лв. На основание чл.23,
ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет
месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
тригодишен изпитателен срок. Глобата е присъединена.
      Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на П. Ц. в размер на четиридесет хиляди
лева, на А. С. в размер на сто хиляди лева, на И. А. в размер на петдесет
хиляди лева, на Е. Х. в размер на сто хиляди лева. Гражданските искове са
частично отхвърлени. Възложени са им разноските по делото и държавната
такса върху уважената част от гражданските искове.

                                       2
     С касационните жалби са релевирани и трите касационни основания по
чл.348, ал.1, от НПК.
     В жалбата от името на подсъдимия С., като процесуални нарушения се
сочат непопълване на делото с достатъчно доказателствени източници,
превратна оценка, неправилен и едностранчив анализ на доказателствата,
липса на мотиви. Твърди се, че причината за възникване на пожара не е
надлежно изяснена, тъй като никоя от експертизите не дава категоричен
отговор на този въпрос, което от своя страна поставя под съмнение наличието
на причинна връзка между допуснатите нарушения и настъпилите смърт и
телесни повреди. Според жалбоподателя изводът, че в помещението е подаван
кислород е произволен и в противоречие с доказателствените средства, а
изводът, че пламъкът се е предал от А. на Ц. почива на предположение. Като
неизяснен се сочи и начинът, по който капитанът на кораба е допуснал
двамата пострадали до работата, която са извършвали, след като не е имал
контакт с тях.
      Според защитника Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с
тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на
кораба и корабопритежателя и вътрешните правила на “Параходство БМФ“АД
са неприложими към работата на подсъдимите, тъй като кораб „Б.“ не е плавал
под български флаг.
     Във връзка с претенцията за явна несправедливост на наказанието са
изтъкнати положителните характеристични данни за С. и съпричиняването от
страна на пострадалите. Претендира се лишаването от свобода да бъде
намалено на три месеца.
     Присъдата е атакувана и в гражданско-осъдителната й част, по
съображения за недоказаност на размера на претърпените неимуществени
вреди, и наличие на съпричиняване – извършване на дейността без да се
ползват осигурените предпазни средства и след употреба на алкохол.
     Касационната жалба от името на подсъдимия П. също съдържа
оплакване за опорочена аналитична дейност от страна на съда, който не се е
отнесъл достатъчно критично към промяната в показанията на св.Ц. и е извел
причината за възникване на пожара въз основа на предположения. Твърди се,
че съдът е пренебрегнал задължението си да обсъди детайлно употребата на
кои предпазни средства е била възможна в конкретната обстановка, и ако

                                     3
някои от тях не са ползвани, чия е отговорността, че не са изследвани данните
за прояви на неподчинение от страна на починалия А., както и задълженията
на работниците от завод „Б.“ във връзка с ремонта.
      Претенцията за намаляване на срока на наказанието до възможния
минимум е подкрепена, освен с положителните данни за подсъдимия, и с
опита му да спаси пострадалите с риск за собствения си живот. Относно
съпричиняването като смекчаващо обстоятелство, се изтъква, че такова е
допуснато не само от пострадалите, но и от служителите на кораборемонтния
завод.
     С жалбата се иска и отхвърляне на гражданските искове, алтернативно,
намаляване размера на присъдените обезщетения.
      В съдебно заседание защитникът на подсъдимия С. п оддържа
касационната жалба, както и допълнението към нея. Счита, че въззивната
инстанция във Варна е постановила един незаконосъобразен съдебен акт и
неправилно е признала капитана на кораба за виновен. Акцентира върху
незаконосъобразния според него отказ на въззивната инстанция да събере
доказателства, относими към предмета на доказване, и заместването на
липсващите такива с предположения. Така обстоятелството, че в помещението
е имало приток на чист кислород според жалбоподателя не е безспорно
установено, а се базира на нова експертиза, в която вещото лице е изградило
различна от първоначалната хипотеза за причината за възникването на пожара,
като изрично е заявило, че тази негова увереност всъщност е предположение.
Показанията на свидетеля Ц. са интерпретирани превратно, тъй като той не е
твърдял, че по този шланг е протичал кислород, а атмосферен въздух. Като
отделно касационно основание поддържа неправилно приложение на
материалния закон, изразяващо се в попълване на бланкетния състав на
нормата на чл.123 НК с източници, приложими само по отношение на кораби,
които плават под български флаг. Претендира и явна несправедливост на
наложеното наказание. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане на
друг състав на Варненския апелативен съд, алтернативно, в рамките на
констатираната фактическа обстановка Н. С. да бъде оправдан, или размерът
на наложеното му наказание да бъде намален до минималния, предвиден в
закона.
     Защитникът на П. моли присъдата на апелативния съд да бъде отменена,


                                      4
подсъдимият да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново
разглеждане. Поддържа писмено изложените доводи, като изтъква отново, че
обвинението е за нарушение на нормативно установени правила за безопасни
условия на труд, които са неприложими по отношение на кораб, който не
плава под български флаг. Твърди, че в решението не са посочени действията
или бездействията на подсъдимите, довели до възникване на пожара,
причините за който са останали неустановени, независимо от многобройните
експертизи. Алтернативно моли за намаляване на определеното наказание,
предвид усилията на подсъдимия П. за оказване помощ веднага след
инцидента и положителната му характеристика. Моли да не бъдат уважаване
гражданските претенции.
     Повереникът на А. С. и С. А. намира, че присъдата следва да бъде
оставена в сила. Счита, че причината за пожара е безспорно установена, че
фактите, обосновали правния извод за вината на подсъдимите са
законосъобразно изяснени. Счита, че с оглед обстоятелството, че корабът е
бил на територията на Република България, в корабостроителницата във
Варна, правилно е приложено българското законодателство. Намира
наказанията и присъдените обезщетения за справедливи.
     Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители И. А. и Е. Х.
също моли касационните жалби да бъдат оставени без уважение. Счита, че
въззивната инстанция е провела задълбочено съдебно следствие и е
установила фактическа обстановка, въз основа на която единственият
правилен извод е, че двамата подсъдими са виновни. Възразява, че причината
за смъртта е не само наличието на кислород, но и неподходящото работното
облекло и неизвършените замервания за газове преди започването на работа.
     Повереникът на П. Ц. също преценява въззивния съдебен акт за
правилен и аргументиран, наказанията за справедливи и обезщетенията за
съразмерни. Моли въззивната присъда да бъде оставена в сила.
     Представителят на прокуратурата не споделя виждането за допуснати
нарушения на процесуалните правила. Счита, че като е приел различна
фактическа обстановка, второинстанционният съд се е аргументирал и е
посочил на базата на кои доказателства и доказателствени средства изгражда
своето решение. Намира, че възраженията на защитниците вече са получили
отговор. Според него наложените наказания са справедливи, тъй като са


                                    5
определени при условията на чл.55 от НК.
      Подсъдимият С. възразява срещу извода, че помещението е било
запълнено с чист кислород, тъй като корабът не разполага с такова количество,
а заводът не е работил в събота и неделя. Счита, че съдът е пренебрегнал
обстоятелството, че екипът, извадил тялото установил липса на кислород,
такъв не бил отчетен и при огледа на следващия ден. Според него
специфичният начин, по който е изгоряло тялото на А., е останал без
обяснение от стана на експертите. Твърди, че като капитан на малтийски кораб
не е длъжен да прилага нормативните актове, които касаят кораби, плаващи
под български флаг. Моли жалбите да бъдат уважени.
     Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните
и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
     Приоритетно следва да бъде разгледан поставеният в жалбите въпрос за
приложимото право.
       Обвинението се отнася до събитие, случило се на борда на кораб „Б.“,
собственост на „D.M.“ LTD, регистриран в пристанище В. и плаващ под
малтийски флаг. В съответствие с принципа на екстериториалност, на борда на
кораба следва да се прилага малтийското законодателство. Въпреки това,
съгласно чл.27, ал.1, б.“а“ от Конвенцията на Организацията на обединените
нации по морско право, наказателната юрисдикция на борда на чуждестранен
кораб е допустима, във връзка с престъпление, последиците от което се
разпростират върху крайбрежната държава, а с оглед националната
принадлежност на пострадалите, случаят е именно такъв. Наказателният
кодекс на Република България също регламентира приложение извън
националната територия по отношение на български граждани за извършено
от тях престъпление в чужбина – чл.4, ал.1 от НК, т.е. не съществува пречка за
наказателно преследване на подсъдимите по обвинения за престъпления по
чл.123 и чл.134 от НК. Възражението, за неприложимост на българските
правни норми е било направено и пред Варненския апелативен съд, който го е
отхвърлил, позовавайки се на чл.32 от Закона за морските пространства,
вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Посочените законови текстове, обаче, се отнасят до наказателната
юрисдикция на Република България, но не и до регулирането на
правоотношенията, различни от възникналото наказателно правоотношение.


                                      6
Иначе казано, за престъпления, извършени от български граждани на борда на
кораб, плаващ под чужд флаг се прилага българският наказателен кодекс, но
бланкетните му диспозиции се запълват от правилата, действащи в
съответствие с чуждото законодателство.      Корабът „Б.“ е бил отдаден на
Параходство „Български морски флот“ АД с договор за наем на кораб за
определено време т.нар. „тайм-чартър“. При този вид договори, /уредени в
българското законодателство в Раздел първи на Глава седма от Кодекса на
търговското корабоплаване/, наемодателят се задължава да предостави на
наемателя цял кораб срещу определена наемна цена за уговореното време, в
състояние на мореходност, годен за използване, надлежно снабден със
съоръжения и комплектуван с необходимия екипаж. След предаването на
кораба на наемателя, капитанът и другите членове на екипажа са длъжни да
изпълняват нарежданията на наемателя, независимо че трудовите отношения
между тях и наемодателя продължават да съществуват. Това задължение за
подсъдимите и пострадалите е произтичало от сключените съобразно чуждото
законодателство моряшки трудови договори с корабособственика, малтийско
търговско дружество, приложени като писмени доказателства по делото, в
които изрично морякът се задължава да изпълнява СУБК на Параходство
„Български морски флот“ . Системата за управление на безопасността и
качеството /СУБК/ осигурява безопасни практики, управление на риска и
съответствие с международните стандарти за качество при експлоатацията на
кораби. Целта й е осигуряване на безопасна работна среда, опазване на
околната среда, предотвратяване на наранявания, оценяване на всички
рискове, за оперираните кораби, персонала и околната среда и предприемане
на подходящи предпазни мерки, висока сигурност на екипажите, товарите и
корабите и др. Тя включва процедури, инструкции и разпореждания с адресат
капитана и екипажа. Именно такива са процедурите, регламентиращи
дейностите, представляващи източник на повишена опасност NMB02/2/012 и
NMB02/4021. Следователно, те са действащи в съответствие с малтийското
законодателство правила за поведение на кораба и при конкретните
обвинения, съдът следва да преценява дължимото поведение на подсъдимите
съобразно с тях.
      По отношение на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с
тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на
кораба и корабопритежателя, възражението на жалбоподателите се явява

                                    7
основателно. Тя е приета на основание чл.88б от Кодекса на търговското
корабоплаване, част от националното законодателство, който от своя страна
ограничава приложното поле на разпоредбите до екипажите и обслужващия
персонал на корабите, плаващи под български флаг. Правилното приложение
на материалния закон изключва възможността в конкретната ситуация
подсъдимите да носят отговорност за допуснати нарушения на чл.217, ал.1 и
чл.218 от Наредбата, което налага оправдаването им по тази част от
обвинението.
      Доколкото, обаче, неприложимите текстове от наредбата по своето
съдържание дублират приложимите текстове от процедурите на ПБМФ,
същността на обвинението остава непроменена. Задължението за извършване
на проверка за потенциални източници на опасност и оценка на риска преди
започване на огневите работи, регламентирано в чл.218 от Наредбата, се
съдържа и в Процедура NMB02/2/012, а задължението за ползване на лични
предпазни средства и специално работно облекло, регламентирано в чл.217,
ал.1 от Наредбата се съдържа в Процедура NMB02/4/021.
      Кръгът от обстоятелства, подлежащи на установяване по делото на
основание чл.102, т.1 от НПК, е предопределен от обвинителния акт. Във
връзка с неговото съдържание следва да бъде отправена забележка по повод
формулировката на заключителната част, възпроизведена механично и в
диспозитива на въззивната присъда. Отговорността на двамата подсъдими е
ангажирана поради това, че по силата на служебните им качества – капитан и
главен помощник-капитан, са били натоварени с организацията,
ръководството и контрола на ремонтните дейности, които не са били
възложени от ПБМФ на завод „Б.“. Конкретната работа е извършвана от
квалифицираните механици А. А., П. Ц. и С. С.. Както ръководният състав,
така и фитерите са ангажирани със спазване на мерките за пожаробезопасност.
Субекти на престъпленията по чл.123 и чл.134 от НК, могат да бъдат не само
преките изпълнители на правно регламентираното занятие или дейност, но и
лицата, които имат нормативни задължения във връзка с организацията,
ръководството ли контрола на тази дейност – ППВС № 2/1979г. Правно
регламентираната дейност, източник на повишена опасност, в чието
немарливо изпълнение прокуратурата очевидно е имала желание да обвини
подсъдимите, не е извършването на ремонт и огневи работи на борда на
кораба, чиито преки изпълнители С. и П. не са, а дейността по ръководството

                                    8
и контрола върху изпълнението на тази задача от страна на А. и Ц.. Доколкото
тази неточност не е попречила на страните да схванат параметрите на
обвинението, подробно очертани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, следва да се приеме, че нарушението не е съществено.
     Във връзка с оплакването за допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие със своите правомощия касационната инстанция
следва да провери дали съдът не е пренебрегнал изследването на въпроси,
включени в предмета на доказване по делото, дали коректно е анализирал
събраните доказателства, и дали е изградил изводите си върху безспорно
установени факти, или по недопустим начин е постановил присъдата си,
позовавайки се на предположения.
      Като източник на повишена опасност, огневите работи във форпика са
правно регламентирани. Правилата за тяхното осъществяване запълват
бланкетната диспозиция на чл.123 и чл.134 от НК и представляват елемент от
обективния състав на престъпленията. Те са конкретизирани в обвинителния
акт, и съдът не разполага с процесуална възможност да се отклони от тях
извън хипотезите на чл.287 от НПК.
      Особеност на цитираните текстове от двете процедури на „ПБМФ“ АД
е, че съдържат подробно описание на многобройните различни изисквания
към осъществяване на дейностите, до които се отнасят, при това с
допълнителни препращания към приложение 3 и издадени инструкции. В
заключителната част на обвинителния акт е направена препратка към тях, без
да е прецизирано към кое от всичките посочени там задължения подсъдимите
са се отнесли немарливо. Уточнението се съдържа в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Именно там са очертани фактическите параметри на
обвинението, там е посочено какво е следвало да бъде направено, за да не се
стигне до вредоносния резултат. За нарушения, извън посочените в
обвинителния акт, е процесуално недопустимо подсъдимите да понесат
наказателна отговорност, защото биха били признати за виновни по
непредявено обвинение, което в най-висока степен нарушава правото им на
защита.
     Варненският апелативен съд е пропуснал да отчете, че обвинението
представлява единство от правна квалификация и фактически обстоятелства,
и е признал подсъдимите за виновни в нарушения на предписания на


                                     9
процедурите, които сам е констатирал, без да държи сметка, че в тази насока е
ограничен от преценката на прокуратурата. Настоящият състав от своя страна,
доколкото не е сезиран с протест от прокурора и жалба от частните
обвинители, не би могъл да върне делото за ново разглеждане с указания за
изследване вината на подсъдимите за нарушения, извън констатираните в
контролираното решение.
      Въззивният съд е следвало да съсредоточи усилията си към изясняване
на въпроса налице ли е немарливо изпълнение на тези регламентирани
задължения, чието неизпълнение според прокуратурата е довело до смъртта
на А. и причиняването на средни телесни повреди на Ц..
     В обвинителния акт те са формулирани конкретно в три точки, като за
допълнителна яснота дори са номерирани и подчертани.
      Първото е това, че не е била извършена оценка на риска съобразно т.5.6
от Процедура NMB02/2/012, тъй като не е отчетено, че работата с оксижен
крие опасност от пожар, не е оценен рискът от извършване на огневи работи
във форпика, в резултат на което е предприето раздвижване на приводите на
крана за дистанционно затваряне на баластния танк чрез нагряване с оксижен,
вместо механично или с ъглошлайф. Разглежданата материя е специфична,
което налага да бъде направено кратко пояснение.
     Клапаните в баластния танк представляват тежки и масивни стоманени
елементи. Те били подложени на интензивно дългогодишно корозивно
въздействие, без да са ремонтирани или почиствани, поради което блокирали.
Необходимо било да се раздвижат, за да е възможно отново да се управляват
дистанционно. От многобройните експертизи, писмени и гласни
доказателствени средства, по делото е установено съществуването на няколко
утрвърдени в практиката метода за изпълнение на такава задача. При
механичения начин се използват препарати за почистване на ръжда, както и
физическа сила, и детайлите се раздвижват с ключ или се разместват с чук.
Останалите два метода включват използването на машини. При
разрушителния метод блокиралите елементи се режат с ъглошлайф. При
безразрушителния се нагряват с оксижен.
     В случая е използван термичният начин – там, където се свързват два
метални елемента, единият от тях се нагрява, за да се разшири, докато другият
остава студен. Може и допълнително да се охлажда с вода. Нагрява се, докато


                                     10
ръждата започне да пука, след това се изчаква, за да изстине. Заради
увеличеният обем на нагретия елемент контактната повърхност се променя и
валът може да се раздвижи с прилагане на механична сила.
     Тъкмо този избор според обвинението е погрешен. Подсъдимите са
обвинени, че като са допуснали да бъде ползвана ацетиленова горелка, са
подценили риска от запалване.
      Варненският апелативен съд не е установил такова нарушение. В
мотивите към присъдата липсва извод, че избраният със съгласието на
подсъдимите начин за раздвижване на клапаните носи по-висок риск от
останалите възможни – механичен или с ъглошлайф. Вместо да ги оправдае за
немарливо изпълнение на задълженията им по т.5.6 от Процедура
NMB02/2/012 на „ПБМФ“ АД, обаче, въззивната инстанция е констатирала
друго нарушение, което не им е вменено във вина с обвинението. Според нея
С. и П. са нарушили точка 5.6 „Извършване на огневи работи“ от процедура
NMB 02/2/012 на „Параходство БМФ“ АД, тъй като са подценили опасността
от наличието на висока концентрация на газ кислород в платформа номер 5 на
баланстния танк на кораба. Не са предвидили възможното наличие на такъв
газ и опасността от пожар при неговото натрупване в ниската част.
Неглижирали са проверката за опасна, обогатена на кислород атмосфера.
Прието е, че немарливото изпълнение на правно регламентираната дейност,
източник на повишена опасност се изразява в това, че на най-долното ниво на
форпика е имало отложено количество газ кислород, който не е бил измерен от
подсъдимия П., въпреки задължението му да извършва измервания за опасни
газове на мястото, където ще се извършват огневи работи.
     Освен че така описаното отклонение от професионалните задължения на
подсъдимите не е включено в повдигнато обвинение, изводът, че то се намира
в причинна връзка с вредоносния резултат, е изграден върху новоустановено
обстоятелство. В мотивите към присъдата се твърди, че е установена нова
фактология, която води до различни правни изводи. Новооткритото
обстоятелство е това, че по включения в предходния ден след обяд от Ц. гумен
шланг, вместо атмосферен въздух, както той си е мислел, във форпика
постъпвал чист кислород. До сутринта на следващия ден той се отлагал на
дъното, тъй като е по-тежък, и успял да запълни обем до около метър
височина от пода. Когато пострадалите слезли на най-долното ниво,


                                     11
памучните им дрехи се пропили с кислорода. Облеклото на А. се напоило
изцяло, тъй като бил приклекнал, а това на Ц. само до поясната област.
Нагорещено парче метал попаднало върху гащеризона на А. и предизвикало
горене.
      Така възприетият механизъм на произшествието е основан на анализа на
многобройните експертизи, на гласните, писмени и веществени доказателства
и доказателствени средства, обсъдени от вещите лица, достигнали до
категоричния извод, че когато е станало възП.яването, пострадалите са се
намирали в среда, силно обогатена с чист кислород. Този „газов облак“ е
провокирал съвсем различен начин на горене на засегнатите обекти - много
по-интензивно разпространение на огъня, много по-висока скорост на
изгаряне на напоените пориозни материи, различна посока на
разпространение на огъня, различен начин на прехвърлянето му от един обект
на друг. Тези характеристики на процеса на горене ограничават значително
възможностите за справяне със ситуацията в сравнение с потушаването на
обикновен пожар.
     От изложеното е видно, че възприетото от апелативния съд ново
обстоятелство – наличие на чист кислород на мястото на осъществяване на
огневите работи, тъй като е в причинна връзка с причинените на пострадалите
смърт и телесни увреждания, представлява факт от съществено значение за
установяване на обективната истина. Като такъв би могъл да бъде включен в
обвинението единствено по реда на чл.287, ал.1 от НПК. След като тази
процесуална възможност не е реализирана, постановяването на осъдителна
присъда, въз основа на новоустановеното обстоятелство е недопустимо.
      Констатираното съществено процесуално нарушение е неотстранимо
чрез връщане на делото за ново разглеждане, и следва да бъде преодоляно от
касационната инстанция чрез оправдаване на подсъдимите по тази част от
обвинението.
      Второто правнорегламентирано задължение, което според обвинителния
акт е осъществено немарливо е това по т.5 „Описание на процеса“ от
Процедура NMB02/4/021 на „ПБМФ“ АД и Приложение №3 към процедурата.
То се изразява в допускане на фитерите да изпълнят възложената им задача
без необходимата екипировка, състояща се от очила за работа с оксижен, щит
за електрозаварка, престилка, гамаши и ръкавици с пет пръста, устойчиви на


                                    12
пръски от разтопен метал. Във връзка с тази част от обвинението Варненският
апелативен съд е изложил убедителни аргументи след направен надлежен
анализ на събраните доказателства. Същественото в случая нарушение,
свързано с работното облекло на фитерите, е допускането им на работа без
кожена престилка, тъй като именно то е в причинна връзка със
съставомерните резултати. Ремонтът на блокиралия клапан е бил възложен на
трима корабни монтьори, всеки един от които е носел предпазни средства по
своя преценка, но никой от тях не е бил с престилка. С оглед установения
механизъм на запалване - горенето е започнало от гащеризона на А.,
престилката е щяла да ги предпази. Изяснено е и не се оспорва, че тя не би се
възП.ила, ако върху нея попаднат искри или нагорещени отломки, каквито е
възможно да се получат при нагряването на металния елемент. Защитните
престилки покриват както гърдите, така и краката. Направени са от
незапалима материя. Материалът не е пориозен и за разлика от памучните
гащеризони не би се наситил с чист кислород. Наличието на кожена престилка
не би позволило на отхвръкналата нагорещена частица от ръжда да достигне
до памучната материя на работното облекло и да предизвика неговото
запалване. Предпазната престилка би изпълнила защитната си функция,
независимо дали възП.яването се е случило в среда от атмосферен въздух или
от чист кислород.
      Тезата на жалбоподателите по повод на така констатираното нарушение
е в смисъл, че ползването на престилки е било невъзможно с оглед тесните
отвори на отвесните стълби, и ограничените пространства, в които са
извършвани огневите работи. Преценката на апелативния съд за
неоснователност на това възражение се споделя напълно от ВКС. Дългата и
твърда престилка затруднява движенията и създава неудобство, особено
осезаемо при работа в тесни пространства, но това съвсем не означава, че
ползването й в конкретната обстановка е било обективно невъзможно.
Напротив, установено е, че фитерите са могли да слязат до най-ниското ниво с
престилка /разбира се с повишено внимание, за да не се спънат/, или да я
пренесат до долу и да я поставят непосредствено преди започване на огневите
работи. В съответствие с този извод на въззивната инстанция са показанията
на самите механици – свидетелите Ц. и С., както и обясненията на старши
помощник капитана, дадени пред окръжния съд.
     Независимо че обсъжданото нарушение на регламентацията на

                                     13
дейността, източник на повишена опасност, както и причинната връзка между
него и настъпилите смърт и телесни повреди, са правилно и законосъобразно
установени от Варненският апелативен съд, в присъдата следва да бъде
коригирана и в тази й част по отношение на авторството на деянието.
Причината отново е признаването на подсъдимите за виновни по непредявено
обвинение.
     С. и П. са обвинени в това, че в качеството им на ръководители, са
допуснали фитерите да извършват огневи работи на закрито без надлежните
лични предпазни средства /ЛПС/ и специално работно облекло /СРО/. С
присъдата си обаче, въззивният съд е ангажирал отговорността им и за
непредоставяне на лични предпазни средства. Става въпрос за съвсем
различно задължение, което се осъществява по друго време, на друго място, за
чието изпълнение е отговорно различно лице.
      Според инкорпорираната в обвинението чрез попълване на бланкетната
диспозиция регламентация на дейностите по чл.123 и чл.134 от НК,
съдържаща се в т.5 от Процедура NMB 02/4/021 полагащите се лични
предпазни средства се предоставят на членовете на екипажите на корабите,
оперирани от „ПБМФ“ АД при сключване на трудовия договор или ново
допълнително трудово споразумение, или след изтичане срока на износване, а
не непосредствено преди започване на работата по възложена задача.
Осигурените ЛПС, персонални или заведени като инвентар и предоставени на
разположение на екипажа, са задължителни за ползване по време на
извършване на работа при наличие на опасностите, съгласно Приложение 3.
От своя страна т.2 препраща към инструкция WI-02-003 за организация на
противопожарната охрана и противопожарните мерки. Извършването на
огневи работи в затворени пространства е допустимо само след осигуряване
на подходящо вентилиране.
      Анализът на изключително подробната вътрешна регламентация на
„ПБМФ“ АД позволява разграничаване на отговорностите между членовете
на ръководния състав и екипажа, което, обобщено накратко, е следното:
     Отговорност на капитана е осигуряването на ЛПС и средства за пожарна
защита, както и снабдяването на членовете на екипажа с тях. Той следва да
изпълни това свое задължение по отношение на фитерите в момента, в който
започнат работа на кораба, а не преди слизането им в баластния танк. При


                                    14
необходимост от извършване на огневи работи в затворени пространства,
негов ангажимент е да ги планира, да ги съгласува със кораборемонтния завод,
да ги възложи на лица, които притежават необходимата квалификация, да
организира постоянен контрол при изпълнението им.
      Въпросният постоянен контрол се осъществява от главния механик или
от старши помощник капитана. В конкретния случай главният механик св.Т.
М. е отсъствал от града, и непосредственото ръководство на ремонтните
дейности е било възложено на старши помощник капитана П.. Негово е било
задължението да проведе инструктаж преди започване на работа, включващ и
мерките за пожарна безопасност и ползването лични предпазни средства.
     От своя страна самите корабни механици също имат задължение да
ползват по предназначение предоставените им ЛПС и преносните
противопожарни уреди и съоръжения.
     Варненският апелативен съд е бил сезиран да се произнесе дали в деня
на инцидента подсъдимите са допуснали А. и Ц. да извършват огневи работи
без да са екипирани с необходимите ЛПС и СРО, а не дали такива са им
осигурени при заемането на длъжността. Осигуряването на ЛПС и СРО е
задължение на капитана, но тъй като обвинение за неосигуряването им
липсва, а и защото фактическият извод, че А. и Ц. не са разполагали с
престилки, е произволен, подсъдимият С. следва да бъде оправдан и по това
обвинение.
      По отношение на подсъдимия П. присъдата следва да бъде оставена в
сила в тази й част. Задължението за пряк контрол е било негово. Той е провел
инструктаж непосредствено преди влизането в баластния танк, по време на
който ясно е възприел, че механиците не са екипирани с предпазни престилки.
Въпреки че е бил наясно с необходимостта от ползването на такива, той е
преценил да не изисква носенето им в конкретния случай, с което е нарушил
действащата регламентация и се е отнесъл немарливо към задължението си
като ръководител, поради което следва да понесе наказателна отговорност.
     Подсъдимият С. е имал задължение да осигури постоянен контрол по
време на ремонта, но не и да го осъществява лично. Той не е присъствал на
място, и следователно не е могъл да знае, че изискването за предпазно
облекло е нарушено, поради което обвинението срещу него е неоснователно.
     В съответствие със собствените си задължения фитерите също са били

                                     15
информирани и добре са знаели, че следва да ползват предоставените им
защитни престилки, но са подценили риска и са предпочели за удобство да са
без тях. Те самите са нарушили професионалните си задължения, с което са
допринесли за тежкия инцидент. Съпричиняването от тяхна страна следва да
бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието
на прекия им ръководител.
     Последното трето нарушение, вменено във вина на подсъдимите се
състои в това, че са допуснали А. и Ц. да извършват огневите работи, без в
близост да са налични пожарогасител, одеяла и кофа с вода. В тази й част
осъдителната присъда също следва да бъде отменена.
     По начало конструкцията на това обвинение е неубедителна. Функцията
на пожарогасителя не е да предотврати запалването, а да послужи за гасенето
на вече възникнал пожар, като така намали щетите, т.е. става въпрос за
обстоятелство, което няма отношение към изпълнителното деяние като
елемент от състава на престъплението, а единствено към резултата. Според
обвинителната теза при възП.яването на дрехите на механиците, ако
пожарогасителните прибори бяха налични, при адекватна и бърза реакция,
получените увреждания вероятно нямаше да са толкова тежки. Макар и
логично, това предположение остава само предположение, а не доказан факт.
Обвинението, както и присъдата не следва да почиват на предположения.
      Наред с това, доводът, че ако в най-долното ниво на форпика е имало
поставени пожарогасител, одеяло и кофа с вода, не би се стигнало до тежки
последици, се основава на идеята, че Ц. и А. биха изгасили огъня, преди да ги
е засегнал сериозно. Прокуратурата е преценила, че те биха могли успешно да
преустановят процеса на горене, но тази преценка се отнася до съвсем
различна обстановка – според обвинителния акт в среда от атмосферен въздух
са започнали да горят тези части от дрехите им, по които попаднала шлака.
Варненският апелативен съд, обаче, е установил, че възП.яването е
възникнало и протекло по различен начин. Пострадалите са се намирали в
горящ газов облак с напоени с катализатора дрехи, пожарът се е
разпространил с много висока линейна скорост и за изключително кратко
време, имало е бурно повърхностно изгаряне на наситените с чист кислород
материи, без огън в помещението. В тази ситуация противопожарните
средства не биха помогнали. Такава е категорично застъпената от експертите,


                                     16
изготвили тройната и повторната тройна пожаротехническа експертиза
позиция. Без да изрази несъгласие с така установената липса на причинна
връзка между нарушението на правилата за пожаробезопасност и
уврежданията на пострадалите, въззивната инстанция е постановила
осъдителна присъда и по тази част от обвинението.
      Настоящият съдебен състав не констатира по отношение на подсъдимия
П. да е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Апелативният съд правилно е установил многобройни смекчаващи
обстоятелства – чисто съдебно минало, положени усилия за оказване помощ
на пострадалите, положителни характеристични данни, изминал дълъг период
от датата на деянието до момента. По отношение на съпричиняването, като
изключително такова, ВКС също изразява съгласие, но по различни
съображения. Възприетото от апелативния съд съпричиняване от страна на Ц.,
изразяващо се в погрешно подаване на чист кислород в работното
пространство, вместо атмосферен въздух, не е надлежно установено.
Въззивният съд е положил дължимите процесуални усилия и е изяснил по
безспорен начин, че възП.яването се дължи на натрупан в помещението газ, но
източникът на този газ е останал неизвестен. Част от относимите данни в тази
насока са игнорирани при доказателствения анализ. Тезата, че Ц. е включил
шланга още в събота след обяд, и по него е подаван кислород през цялата нощ,
противоречи на заключението на КСТХЕ, назначена от ВАпС, и на доклада на
комисията по морска безопасност, според които при такава хипотеза би се
получила експлозия. Не е съобразено и на становището на вещите лица, че с
оглед натрупания обем, подаването на газ е започнало към осем сутринта в
деня на инцидента. Делото не би могло да се върне на инстанцията по фактите
за изясняване на това обстоятелство, тъй като то е извън предмета на делото,
очертан от фактите на обвинението. Въпреки това съпричиняване е налице,
както от страна на починалия А., така и от страна на св.Ц.. Двамата, след като
са преминали първоначален инструктаж и са запознати с процедурите,
съобразно длъжността им, и след като са разполагали с огнеупорни кожени
престилки, не са ги поставили преди да започнат ремонт с оксижен в
затворено пространство. С оглед посочените обстоятелства, наказанието
лишаване от свобода за срок от девет месеца, определено за по-тежкото от
двете престъпления, и наложено на основание чл.23, ал.1 от НК, е
справедливо. Искането за допълнителното му намаляване не следва да бъде

                                     17
удовлетворено, тъй като от осъществените         макар   и   в   съвкупност
престъпления, са пострадали две лица.
     Гражданските претенции се приемат за основателни в наказателния
процес само при наличие на вреди, причинени от виновно, противоправно
тяхно поведение, описано в обвинителния акт. С оглед изхода на делото,
гражданските искове срещу подсъдимия С. следва да бъдат изцяло
отхвърлени. Той е изпълнил надлежно задълженията си във връзка с
планиране на ремонтните работи, съгласуването им със служителите по
безопасността на завода, възложил ги е на механици с нужната квалификация
и опит, определил е лице от ръководния състав, което да ги инструктира и
контролира, осигурил е предпазни и противопожарни средства. За неправилен
избор на способ за раздвижване на корозиралите елементи, няма повдигнато
обвинение, нито данни по делото. Капитанът не е имал задължение да измерва
съдържанието на чист кислород в най-ниската част на форпика, не е и обвинен
за немарливост по този повод. Обстоятелството, че пострадалите, със
съгласието на прекия си ръководител са предпочели удобството пред
безопасността и са предприели огневи работи в затворено пространство, без
защитна престилка, не е имало как да му бъде известно.
     Деликтната отговорност на признатия за виновен подсъдим П. е
основателно ангажирана. При определяне размера на обезщетенията,
въззивният съд е съобразил надлежно данните за преживените болки и
страдания от близките на А. и от страна на св.Ц.. С оглед наличието на
съпричиняване от страна на починалия А., присъдата следва да бъде изменена
като обезщетенията на наследниците му бъдат намалени. Предходната
инстанция не е отчела обстоятелството, че фактът, че не е изпълнил
задължението си да ползва предпазна престилка, също е в причинна връзка с
настъпилата смърт. Справедливо определеният размер на обезщетенията,
присъдени на майката, сестрата и жената, с която А. е съжителствал на
съпружески начала, следва да бъде намален с около една трета, тъй като
отговорността на П., като контролиращ и ръководещ безопасното
осъществяване на дейността е била по-голяма. Е. Х. и А. С. следва да бъдат
възмездени за претърпяното непозволено увреждане с обезщетение в размер
на по четиридесет хиляди евро, а на И. А. следва да бъде присъдено
обезщетение от двадесет хиляди евро. Съответно, следва да бъде променена и
държавната такса върху уважената част от гражданските искове от 5800лв. на

                                    18
4000 евро.
     С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от НПК,
ВКС, второ наказателно отделение

                                 РЕШИ:

      Отменя присъда № 3 от 03.02.2025г. по ВНОХД № 146/2024г. на
Варненския апелативен съд в частта, отнасяща се до подсъдимия Н. В. С., като
на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК го признава за невиновен в това на
28.10.2018г., в гр.В., като капитан на кораб „Б.", да е причинил смъртта на А.
Б. А. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, и го оправдава по
обвинението за престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
      Признава го за невиновен и в това, по същото време и на същото място,
като капитан на кораб „Б.", да е причинил на П. Г. Ц. средна телесна повреда,
изразяваща се в термично изгаряне на тяло, генитална област и долни
крайници I - II - III степен, представляващо, разстройство на здравето
временно опасно за живота и обезобразяване в областта на ръцете и краката,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, и го оправдава по
обвинението за престъпление по чл.134,ал.1,т.2 от НК.
     Отхвърля изцяло предявените срещу него граждански искове.
     Изменя присъдата в частта, отнасяща се до подсъдимия Д. К. П., като го
признава за невиновен и го оправдава по обвиненията, при осъществяване на
престъпленията по чл.123, ал.1 и чл.134, ал.1 от НК, да е причинил смъртта на
А. Б. А. и средни телесни повреди на П. Г. Ц. в резултат на немарливо
изпълнение на дейностите, представляващи източник на повишена опасност,
правно регламентирани в т.5.6 /"Извършване на огневи работи на борда"/ от
Процедура NMB02/2/012 на „Параходство БМФ"АД за предотвратяване на
пожари; чл.217,ал.1 от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях
отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на
кораба и корабопритежателя, чл.218 от Наредба за трудовите и
непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на
обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя.


                                     19
      Изменя присъдата в частта, с която Д. К. П. е осъден да заплати на А. З.
С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като намалява размера
на присъденото обезщетение от 100 000/сто хиляди/ лева на
40 000/четиридесет хиляди/ евро.
     Изменя присъдата в частта, с която Д. К. П. е осъден да заплати на И. Б.
А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като намалява размера
на присъденото обезщетение от 50 000/петдесет хиляди/ лева на
20 000/двадесет хиляди/ евро.
     Изменя присъдата в частта, с която Д. К. П. е осъден да заплати на Е. И.
Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като намалява размера
на присъденото обезщетение от 100 000/сто хиляди/ лева на
40 000/четиридесет хиляди/ евро.
         Изменя присъдата в частта, с която Д. К. П. е осъден да заплати
държавна такса върху уважената част на гражданските искове, като намалява в
размер й от 5800/пет хиляди осемстотин/ лева на 4000/четири хиляди/ евро.
     Оставя в сила присъдата в останалата й част.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                           Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                     1. _______________________

                                                     2. _______________________




                                      20