Придобиване по давност на съсобствен имот при разпределено ползване

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 222
                               гр. София, 03.04.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                 Председател: Снежанка Николова
                                 Членове:     Гергана Никова
                                              Соня Найденова

при участието на секретаря Теодора К. Иванова
като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело
№ 20248002101503 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290-293 ГПК.
С определението по чл.288 ГПК по настоящето дело, по касационна жалба от В. И. М., Д. Т.
М. и Р. Т. К., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1147 от
04.11.2023 г. по в. гр. д. № 278/2023 г. на ОС-Бургас, в частта по произнасянето по
насрещния установителен иск за собственост на магазин – сграда с идентификатор **** по
КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], разположена в поземлен имот
с идентификатор ***, със застроена площ 10 кв.м., с предназначение: сграда за търговия,
построена в УПИ *-*, в кв.135 по плана на [населено място], предявен от В. Д. М. срещу В.
И. М., Д. Т. М. и Р. Т. К., и обусловената от това отговорност за разноските, възложени в
тежест на ответниците по този иск.
В останалата част, в която е отхвърлен главният положителен установителен иск на В. И. М.,
Д. Т. М. и Р. Т. К. срещу В. Д. М., за признаване ищците за собственици по давностно
владение на същия недвижим имот, предмет и на насрещния иск, въззивното решение не е
допуснато до касационно обжалване и е влязлов сила- чл.296, т.3ГПК.
Касаторите В. И. М., Д. Т. М. и Р. Т. К., чрез пълномощника си адв.П. С.-М., твърдят, че
въззивното решение в частта по уважения насрещен иск е неправилно поради наличие на
касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че насрещният ищец е бил само
държател на магазина по силата на споразумението от 2004 г. с наследодателя им, и такова е

                                            1
положението и до предявяване на насрещната искова молба от него, едва с която същият
заявява собственическо отношение към имота.
Насрещната страна в касационното производство – насрещен ищец В. Д. М., чрез адв.С. М.,
оспорва касационната жалба с възражение, че е владял магазина повече от 10 години от
05.01.2004 г. и го е придобил по давност, а владението му не било смутено, нито прекъснато,
нито е развален договора му с наследодателя на ищците.
Върховният касационен съд, като прецени данните по делото, доводите на страните, и
извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, установи
следното:
Въззивният съд е посочил, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е правилна и кореспондираща с доказателствения материал по делото, поради
което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното
решение. Независимо от това препращане, е изложил и свои мотиви по спора.
Установено e, че В. М., Р. К. и Д. М. са наследници на Т. Д. М., починал на 16.10.2014 г. Т. Д.
М. приживе, както и брат му В. Д. М., са получили по дарение от родителите си Д. Т. М. и Р.
В. М., по един жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище, от североизточния
близнак, построен на два етажа, на площ от 61 кв.м., в дворно място в [населено място],
цялото от 450 кв.м., съставляващо парцел *-*, в кв.135, като за Т. това е бил втория етаж, а за
В.- първия етаж, заедно с по 1/2 ид.част от собствените на дарителите 1/2 ид.ч. от парцела,
т.е. по 1/ 4 ид.ч. за всеки надарен, двете дарения оформени с нотариален акт съответно №
98/26.11.1993 г., том ІІІ, дело № 989/1993 г. и № 97/26.11.1993 г., том ІІІ, дело № 988/1993 г
На 05.01.2004 г. между наследодателя на ищците Т. М. и ответника В. М., като
съсобственици на имотите по горепосочените нотариални актове, е сключено писмено
споразумение, в което е посочено, че то е относно ползването на общите части на
съсобствената им сградата и другите постройки в съсобствената им част от парцела,
построени без строителни книжа, с което, за отстраняване недоразуменията между тях,
двамата братя са се споразумяли за начина на ползването им, както следва: Т. М. ще ползва
цялата площ на подпокривното пространство на североизточния близнак от двуетажната
двуфамилна сграда като складово помещение, а в замяна отстъпва на брат си В. М.
ползването на построената в източната част до сградата постройка – магазин със застроена
площ от около 8 кв.м., със самостоятелна ВиК и ел.-инсталация, състояща се от едно
помещение, както и лятното помещение в западната част на двора, състоящо се от стая,
антре и тоалетна, като В. М. се е задължил да ползва постройката-магазин като складово
помещение. Страните по споразумението са се задължили в срок до 01.05.2004 г. да опразнят
и освободят от свои вещи съответно постройката-магазин, лятното помещение и тавана
(подпокривното пространство), като същите са поели и други задължения, които нямат
отношение към настоящия спор. Не e спорно, че на основание подписаното споразумение
ответникът В. М. е започнал да ползва самостоятелно процесната постройка-магазин, като
осъществява фактическа власт върху имота и понастоящем.
В. М., Р. К. и Д. М. са изпратили на В. М. писмена покана, връчена на последния на
3.09.2021 г., да им предаде владението на процесния недвижим имот-магазина в 1-седмичен

                                              2
срок, заявявайки, че те са негови собственици, като същите са се снабдили с констативен
нотариален акт за собственост по наследство и давност № 125/18.05.2018 г. на имущество,
 вкл. и на процесния магазин.
Обсъдени са показанията на разпитаните свидетели на двете насрещни страни. От
показанията на св.М. (съпруга на ищеца Д. М.), преценени от съда по реда на чл.172 ГПК, е
установено, че първоначално процесният имот се е ползвал от родителите на съпруга й като
магазин за риба до към 2007 г., но от няколко години ищците не могат да влязат в магазина и
причината е страх от ответника М., който заявявал претенции към тях, че магазинът е негова
собственост. Сочи, че отношенията им с ответника са много изострени, те са се опитвали
доброволно да се разберат, но ответникът отговарял, че имота е негова собственост, те са му
го преотстъпили и той искал сам да го ползва; от няколко години нямали никакъв достъп до
имота и след като В. е сменил патрона, свекърва й вече няма ключ, като и в момента
помещението се ползва като склад от В.. Свидетелката не може да каже от кога ищците не са
влизали в имота, тъй като тя и съпругът й не живеят там от доста години, над десетина
години. От показанията на св.К. е установено, че процесния обект-магазин е бил построен от
нейния брат през 1994 г. и веднага е започнал да се ползва като магазин за риба, около 7-8
години обектът е работил като магазин, но не може да каже след 2004 г. кой е ползвал
магазина. Заявява, че страните имат проблем във връзка с ползването на имота,
непрекъснато имат кавги, не е виждала В. да влиза в този имот, но и че В. не предоставя на
ищците достъп до него, те не могат да влязат в магазина, като първите години са се опитали
да се споразумеят, но той не отстъпвал, ищцата М. често й се оплаквала, че не може да
ползва и задната част на двора, тъй като се страхувала от ответника. Свидетелства, че и след
2004 г. е виждала ищците да ползват магазина и ищцата искала да си сложи дървата в
„магазина”, но била заплашвана от В. и си качила дървата на терасата. Заявила е, че не
живее постоянно в България, като пребивава в страна от 4 до 6 месеца, през лятото и зимата.
От показанията на св.Н. е установено, че с ответника се познават от 2000 г. и от тогава се
виждат редовно - поне три пъти в месеца го посещава и знае, че от 2004 г. процесният
магазин се ползва само от ответника, който си слага там личен багаж и не е виждал друг да
го ползва, като от 2004 г. брат му и роднините му не са стъпвали в имота. Заявил е, че е
помагал на В. да пренася багаж от задната стаичка и е влизал в обекта, които е пълен с
негови лични вещи. Св.П. сочи, че познава ответника и брат му, като му е известно, че
между тях е имало дрязги и разправии. Свидетелят е помагал на В. да си сложи покъщнина,
натурии в магазина, като не е виждал роднините на брат му да влизат в магазина.
При така установеното, въззивният съд е приел, че фактическата власт върху процесния
магазин е придобита от В. М. въз основа на споразумението, чрез което е разпределено
ползването на съсобствеността, и това изключва възможността той да държи вещта като
своя. Посочено е, че със сключеното между двамата братя споразумение от 05.01.2004 г. на
В. М. не му е предадено владението на процесния магазин, както неправилно счита той като
насрещния ищец, а му е предоставено ползването, защото с това споразумение е
разпределено ползването на имота, върху който двамата братя са установили съвладение
като съсобственици. Аргумент за горния извод съдът е черпил от нормата на чл.32 ЗС,

                                             3
според която разпределението на ползването на съсобствената вещ дава възможност на
единия съсобственик да упражнява фактическата власт в реални граници и да ползва общата
вещ, което е различно от владението като правомощие и елемент от състава на правото на
собственост, т.е. този съсобственик е владелец на своята идеална част и държател на частите
на другите съсобственици. Така въззивният съд е заключил, че за да може В. М. да се позове
на придобивна давност, той следва да установи в процеса преобръщане на държането на
чуждата идеална част във владение за себе си. И след преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд е приел, че ответникът и насрещен ищец В. М. е доказал
извършването на действия, с които е отблъснал владението на другия съсобственик –
ищците, а преди това техния наследодател, като е препятствал възможността им да
упражняват своето право на собственост. За този извод съдът се е позовал основно на
показанията на свид.М. и приетото за установено от тях, че ответниците по насрещния иск и
първоначални ищци не могат да влязат в магазина, защото В. не ги допуска, опитали се да
уредят отношенията си доброволно, но той отговарял, че магазина е негова собственост, те
са му го преотстъпили и искал сам да го ползва, като от няколко години те нямали никакъв
достъп до имота и след като В. сменил ключа, свекърва й вече нямала ключ, и към момента
помещението се ползва като склад от В.. В подкрепа показанията на този свидетел
въззивният съд е реферирал и към тези на свид.К., от които е установено, че ищците искали
да ползват магазина, но В. не им предоставял достъп и оттам започнали проблемите, като в
първите години опитали да се споразумеят. За извода, че преобръщането на държането на
чуждите ид.части във владение от страна на В. М. е станало от май 2004 г., решаващият съд
се е позовал на уговорения в писменото споразумение между него и брат му срок за
изпълнение на задълженията по него- 01.05.2004 г., както и на изявлението на насрещните
ответници в отговора им на насрещния иск, че скоро след подписване на това споразумение
уговорките между двамата братя били прекратени, тъй като В. М. не е изпълнил
задълженията си и бил помолен от брат си да освободи магазина, но той отказал и оттам
нататък препятствал достъпа им до магазина, сменял ключа за него, заявявал претенция, че е
негова собственост, поради което е направен решаващ извод, че от м.май 2004 г. същият е
установил владение, а не държане, върху процесния имот, като е отрекъл правата на другите
съсобственици, демонстрирано и спрямо наследодателя на насрещните ответници. Това
владение според въззивния съд е било спокойно-липсвало насилие при установяване и
поддържането му, явно- фактическата власт била упражнявана така, че всеки заинтересован
е можел да научи за това, по делото липсвали данни влошените отношения между страните
да са надхвърляли междуличностните кавги, спорове и морален тормоз, за които в
практиката на ВКС се приема, че не осуетяват спокойното владение. Прието е още, че не е
доказано ответниците по този иск или техния наследодател да са предприели действия, с
които да прекъснат това владение, което, поради продължителността му за период повече от
10 години след м.май 2004 г., е направило В. М. собственик на магазина, и предявеният от
него насрещен иск е основателен. По тези мотиви първоинстанционното решение в частта, в
която насрещния иск е бил отхвърлен, е отменено, и е постановено от въззивния съд
неговото уважаване, ведно с осъждане ответниците по иска да платят на ищеца общо 2775


                                            4
лв. разноски за двете съдебни инстанции.
По основанието за допускане касационното обжалване: Касационното обжалване на
въззивното решение в частта по насрещния установителен иск за собственост на магазина, е
допуснато в хипотезата на чл.280, ал.2, предл. трето ГПК за проверка дали не е очевидно
неправилен изводът на съда, че В. М. е установил владение, продължило в изискуемия се
период от време, и довело до придобиване от него на процесния имот по давност.
Извършената преценка на въззивния акт при упражняване на правомощията по чл.290, ал.2
ГПК потвърждава съмнението за очевидна неправилност. От една страна съдът е приел, че
В. М. е установил държане на магазина по силата на споразумението с брат си Т. от
05.01.2004 г., а от друга, че е установил от м.05.2004 г. владение, тъй като скоро след
подписване на това споразумение, уговорките между двамата братя били прекратени.
Последният извод не е обоснован с установяването на това обстоятелство от доказателствата
по делото, а само от изявление на насрещните ответници с отговора им по насрещния иск,
което сочи на необоснованост на въззивния акт в квалифицирана форма. Съгласно чл.69 ЗС
се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. По приложението на тази правна норма последователно и непротиворечиво в
практиката на ВКС се приема, че в полза на владелеца е установена оборима презумпция и в
тежест на лицето, което оспорва твърдението, че упражняващото фактическата власт лице
държи имота като свой, е да докаже, че го държи за другиго. Когато фактическата власт е
придобита на правно основание, то упражняващият фактическата власт се явява държател и
презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана (ППВС 6/1974 г., решение № 270/20.05.2010 г. по
гр.д. № 1162/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС; решение № 180/20.03.2024 г. по гр.д. № 1173/2023 г. на
І г.о. на ВКС; решение № 41 от 2602.2016 г. по гр.д. № 4951/2025 г. на І г.о. и др. ). За да
промени държането във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд
имот, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която
да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният
да предприеме действия за защита на правото си ( решение № 291/09.08.2010 г. по гр.д. №
859/2009 г., II г. о, решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д. № 1840/2013 г., II г.о., решение №
115/28.10.2016 г. по гр.д. № 977/2016 г., II г.о.). Горните разяснения са приложими и в
отношенията между съсобственици (ТР № 1/2012 г. по т.д № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК).
Също така в практиката на ВКС по приложението на чл.32 ЗС е изяснено, че когато
съсобствениците са разпределили реалното ползване на общия имот с договор помежду си
(за който договор не се изисква специална форма), този договор ги обвързва докато трае
съсобствеността, като може да бъде изменен от тях във всеки момент по взаимно съгласие.
Ако такова съгласие не може да се постигне, съсобствениците могат да искат от съда да
преуреди по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС уговореното разпределение, ако са се променили
съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато споразумението, които
промени правят извършеното от съсобствениците реално разпределение несъответстващо на
новото фактическо положение- например ново строителство или премахване на
съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в
резултат на регулационни изменения и др. (решение № 25 от 22.04.2014 г. по гр. д. №


                                              5
3985/2013 г., ГК, ІІ г.о. на ВКС). При разпределение на ползването правото на всеки от
съсобствениците да си служи с целия имот съобразно притежаваната от него идеална част се
трансформира в право да си служи с реална част от този имот. Разпределението сочи кой от
съсобствениците коя реална част от имота ще ползва, като същевременно препятства
възможността другите съсобственици да ползват същата реална част, включително и да
преминават през нея. За да си гарантира безпрепятственото ползване на реалната част
съответният съсобственик има право да поставя прегради, включително и катинари на
вратите, чрез които се осъществява достъп до неговата реалната част. Поставянето на
прегради представлява правомерно действие, тъй като съответства на възникналото от
разпределението право на всеки от съсобствениците да ползва своята реалната част от имота
и на забраната другите съсобственици да си служат с нея (решение № 167 от 14.11.2023 г. по
гр. д. № 160/2023 г., ГК, І г. о. на ВКС).
В контекста на гореизложеното тълкуване по приложението на чл.69 ЗС, чл.79 ЗС и чл.32
ЗС, фактите по настоящия спор сочат, че осъществяваната фактическа власт върху
процесния магазин от насрещния ищец В. М., не е годна да породи последиците на
придобивната давност спрямо частите на другите съсобственици, тъй като тази негова
фактическа власт е установена на правно основание, и за нея не е приложима презумпцията
на чл.69 ЗС. Той е придобил фактическата власт по силата на споразумението със брат си Т.
от 05.01.2004 г., и това споразумение е неговото правно основание да осъществява
фактическа власт и върху притежаваната от брат му ид. част от магазина, т.е установената от
В. М. фактическа власт е с характер на държане идеалните части на съсобственика и негов
брат Т., респективно е и държане на ид. части на другите съсобственици на дворното място
(притежаващи останалата 1/2 ид.ч. от дворното място), доколкото няма доказателства
принципа на приращението относно магазина по чл.92 ЗС да е изключен така, че само В. и
брат му Т. да са единствените съсобственици на магазина, макар да притежават общо 1/2
ид.ч. от дворното място по дарение от родителите си през 1993 г. Така извършваните от В.
М. действия, с които е отблъсквал искането на брат си, респ. неговите наследници-
насрещните ответници, да ползват процесния магазин, препятстване достъпа на последните
до магазина, смяната на ключа за магазина, за които свидетелства свид. Д. М., не може да се
приемат като преобръщане на държането на ид.части на ответниците/техния праводател от
вещта във владение, а са израз на правомерни действия спрямо тях, чрез които да обезпечи
ползването на магазина само от него съгласно споразумението от 2004 г., което
споразумение обвързва и настоящите ответниците. Не се установява от събраните по делото
доказателства, че споразумението от 05.01.2004 г. е било прекратено приживе на Т. М. или
след това – като прекратяването му ще изисква и Т. М., респ. наследниците му, да
преустановят самостоятелното ползване на таванското помещение на североизточния
близнак. Не се твърди, нито се установява от събраните доказателства, това споразумение да
е било променено доброволно или по съдебен път по реда на чл.32, ал.2 ЗС. Установеното
от свид. Д. М., че В. М. казвал, че магазина е негова собственост, преотстъпен му е от
ответниците и иска сам да го ползва, също не е израз на обективиране на своене, нито на
преобръщане на държането във владение, защото насрещният ищец В. М. има правно


                                            6
основание да пречи на ответниците да полват имота – споразумението от 05.01.2004 г., и не
може със защитата на това свое право да ползва магазина самостоятелно, да обосновава
своене на магазина като елемент от състава на придобивната давност. След като уговорката
за ползването на магазина не е била променена или прекратена, не може да се приеме, че В.
М. придобива качеството “владелец” на чуждите идеални части от магазина. Горното следва
от изискването владението да не е установено по скрит начин, нито да създава съмнение за
основанието, на което се отблъсква собственика/съсобственика от вещта. По отношение на
притежаваната от В. М. 1/ 4 ид.ч. от магазина като съсобственик на дворното място по
дарение от родителите от 1993 г., той не може да осъществява владение спрямо същата по
смисъла на чл.69 ЗС, защото е вече неин собственик по сделка, а никой не може да я владее
срещу себе си, упражняваното владение от него върху собствената му, по силата на чл.92
ЗС, 1/4 ид.ч. от магазина, не е такова по чл.69 ЗС, а е упражняване на правомощие на
собственик, поради което искът му за придобиване по давност на тази 1/ 4 ид.ч. е изначално
неоснователен . Доводът на В. М., че е получил по споразумението с брат си от 05.01.2004 г.
„владението“ на магазина, се опровергава от самия текст на споразумението, според който
изрично е записано, че двамата си разпределят ползването на общите им подпокривно
помещение на съсобствения североизточен близнак, и изградените в тяхната половина от
двора магазин, лятно помещение и навес. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
насрещният ищец не е доказал, че е завладял и притежаваната по чл.92 ЗС от другите
съсобственици на дворното място 1/2 ид. част от магазина - частта над неговата 1/ 4 ид.ч. и
1/ 4 ид.ч. на брат му Т., защото събраните доказателства не установяват В. М. да е
демонстрирал към тези трети лица (които и не са страни в настоящия процес)
собственическо отношение, така че да преобърне държането на техните ид.ч. във владение
(ТР № 1/2012 г. по тълк.д.№ 1/2012г. на ВКС, ОСГК). Снабдяването от насрещните
ответници с КНА за собственост изцяло на процесния магазин, обаче, обосновава правния
интерес на В. М. да предяви насрещния иск за собственост на целия магазин, доколкото
заявява, че е негов собственик самостоятелно. Направеният от въззивния съд обратен извод,
че насрещният ищец е придобил по давност процесния магазин, следователно се явява
неправилен. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да се отмени при
касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК - необоснованост на фактическите
и правни изводи относно основателността на предявения иск, довели и до нарушение на
материалния закон. Тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия, спорът
следва да се реши по същество от касационната инстанция, като предявеният насрещен
установителен иск за собственост се отхвърли.
Като последица от отхвърляне на насрещния иск следва да се отмени въззивното решение и
в частта по уваженото аксецорно искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на съставеният в
полза на двете ответници КНА за собственост в частта за същия магазин, като това искане се
остави без уважение. Също така въззивното решение подлежи на отмяна и относно
 разноските, възложени на насрещните ответници по този иск.
Констатира се некоректно посочване в насрещната искова молба, подаваните жалби, молби и
други книжа по делото, на бащиното име на насрещните ответници /и първоначални ищци/


                                            7
Д. М. и Р. К. като Т., респ. Т., вместо вярното Т., респ. Т., както са удостоверени в официален
документ - удостоверение за наследници на Д. Т. М. от 23.09.2021 г. на общ.П., също и в
КНА № 125/2018 г. Няма съмнение, че се касае за едни и същи лица, поради което в
диспозитива на настоящето решение, при обективиране на постановения от ВКС нов
резултат, това ще бъде отразено.
По разноските: На основание чл.78, ал.3 ГПК, насрещният ищец дължи на ответниците по
насрещния иск заплащане на разноски в общ размер на 1140 лв. /550 лв. –в
първоинстанционното производство; 25 лв. –във въззивното производство, и 565 лв. за
касационното производство/. На основание ЗВЕРБ, сумата 1140 лв. се превалутира на 582,87
евро.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1147 от 04.11.2023 г. по в. гр. д. № 278/2023 г. на ОС-Бургас,
в частите, в които е признато за установено по насрещния установителен иск, предявен от В.
Д. М. срещу В. И. М., Д. Т. М. и Р. Т. К., че В. Д. М. е собственик на основание давностно
владение по чл.79, ал.1 ЗС, на магазин – сграда с идентификатор **** по КККР на [населено
място], с адрес [населено място], [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор
***, със застроена площ 10 кв.м., с предназначение: сграда за търговия, построена в УПИ *-
*, в кв.135 по плана на [населено място], отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК н.а. за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 125,
дело № 102/2018 г. в частта, в която В. И. М., Д. Т. М. и Р. Т. К. са признати за собственици
по давностно владение на същия магазин с горното описание, и са осъдени В. И. М., Д. Т. М.
и Р. Т. К. дазаплатят на В. Д. М. разноски 2775 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Д. М. ЕГН [ЕГН] срещу В. И. М. ЕГН [ЕГН], Д. Т. (вярното е
Т.) М. ЕГН [ЕГН] и Р. Т. (вярното е Т.) К. ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], насрещен
установителен иск за собственост с основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за
установено, че В. Д. М. е придобил по давностно владение по чл.79, ал.1 ЗС, правото на
собственост на магазин – сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], с
адрес [населено място], [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със
застроена площ 10 кв.м., с предназначение: сграда за търговия, построена в УПИ *-*, в
кв.135 по плана на [населено място].
ОТХВЪРЛЯ искането на В. Д. М. с основание чл.537, ал.2 ГПК, за отмяна на констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и
наследство, с № 125 от 18.05.2018 г., т.І, рег. № 367, дело № 102/2018 г. в частта, в която с
него В. И. М., Д. Т. М. и Р. Т. К. са признати за собственици по давностно владение на
описания в буква Б) на нотариалния акт магазин с идентификатор ****.
ОСЪЖДА от В. Д. М. да заплати на В. И. М., Д. Т. М. и Р. Т. К., основание чл.78, ал.3 ГПК,
общо сумата 582,87 евро (равностойност на 1140 лв.) за разноски по делото за всички
съдебни инстанции.
Решението е окончателно.


                                              8
    Председател: _______________________

       Членове:

              1. _______________________

              2. _______________________




9